РЕШЕНИЕ
№ 611
гр. Добрич, 08.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, XIX СЪСТАВ, в публично заседание на
осми ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Д. Б. П.
при участието на секретаря Т. С. Д.
като разгледа докладваното от Д. Б. П. Гражданско дело № 20213230101133
по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на ЗЛ. П. В. с ЕГН
********** от град Варна, ул. „*****“ 27, с която срещу Д. П. ЕН. с ЕГН
********** от град Аксаково, ул. „****“ № 20 и „Омега Агро Инвест“
ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: град Пловдив,
бул. „Дунав“ № 5 са предявени кумулативно съединени искове, както следва:
1. с правно основание чл.26, ал.2, изр.5 от ЗЗД за установяване
нищожността поради привидност на сключения между ответниците с договор
за дарение на 1/120 ид. част от поземлен имот с идентификатор 29489.10.34
по кадастралната карта на землището на с.Житница общ.Добричка,
обективиран в нот. акт № 5, т. II, рег.№ 1942, н.д. № 123/12.04.2019г. на В.И.
– Д. – помощник - нотариус при Е.З. – нотариус, вписан под № 653 в
регистъра на НК, с район на действие – ДРС, вписан в СВп. – град Добрич под
акт № 40, т. VIII, дело № 1206, вх. рег. № 3130 /12.04.2019г.;
2. иск с правно основание чл.17, ал.1 от ЗЗД за установяване, че същото
дарение прикрива покупко-продажба на описаните в нотариалния акт идеални
части от недвижим имот и
3. иск с правно основание чл.33, ал.2 от ЗС за допускане изкупуване от
1
ищцата ЗЛ. П. В. на 1/120 ид. ч. от описания имот, предмет на договора за
дарение, обективиран в нот. акт № 5, т. II, рег.№ 1942, н.д. №
123/12.04.2019г. на В.И. – Д. – помощник - нотариус при Е.З. – нотариус,
вписан под № 653 в регистъра на НК, с район на действие – ДРС, вписан в
СВп. – град Добрич под акт № 40, т. VIII, дело № 1206, вх. рег. № 3130
/12.04.2019г., и на 79/120 ид.ч. от същия имот, предмет на договор за покупко
–продажба, обективиран в нот.акт № 6,т.II, рег. № 1944, н.д.№ 124/12.04.2019
г. на същия нотариус, вписан в СВп. – град Добрич под акт № 42,т.II, д.№
1208, вх. рег. № 3131 /12.04.2019г. , при обща цена от 13 794 лева.
Претендират се сторените по делото разноски.
Исковата молба се основава на следните обстоятелства: Ищцата е
собственик на 1/3 ид.ч. от поземлен имот с кадастрален номер
29489.103.34/две, девет, четири, осем, девет, точка, едно, нула, три, точка, три,
четири/ по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-260/24.08.2017 г. на ИД на
АГКК, находящ се в землището на с. Житница, общ. Добричка, обл. Добрич, с
трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно
ползваne: нива, с площ от 11495 кв.м., шеста категория, при съседи:
29489.103.19; 29489.103.18; 29489.104.834; 29489.103.33; 29489.103.8;
29489.103.36; 29489.103.48; 29489.103.20, съгласно Договор за доброволна
делба № 306, том XX, с вх.рег. №9302 от 03.11.1998 г. на PC Добрич. Имотът
е придобит по наследство от бащата на Зл. В., в равни части с В.Ж.П. /майка
на ищцата, починала/ и Д. П. ЕН. /брат на ищцата/. През последните
повече от 20 г. имотът бил предоставян под наем на ПТК Житница и всяка
година до месец март Зл. В. получавала наемно плащане.
В края на месец февруари 2021 год. ищцата отишла до кооперацията
наемател, за да получа наемната вноска за 2020 г. Била уведомена, че ПТК
Житница вече не са наематели на поземлен имот 29489.103.34 за стопанската
2019/2020 г., тъй като имотът бил отдаден за ползване с договор за аренда на
друг арендатор. След като узнала това, ищцата ангажирала адвокат, който
след справка установил, че на 30.04.2019 г. е сключен договор за аренда с акт
№ 43, том II, per. № 6190/2019 г. и като арендодател и арендатор е вписано
дружеството „ОМЕГА АГРО ИНВЕСТ“ ЕООД. Ищцата оспорва да е
подписвала договор за аренда с посоченото дружество. При допълнително
извършената справка се установило, че дружеството е изкупило от брат й и
майка й техните идеални части от нивата, без Зл. В. да е била уведомена .
2
При извършените справки на 04.04.2021г. ищцата се снабдила с копие
на нотариален акт за дарение № 40, том VIII, вписан с вх.рег. №
3130/12.04.2019 г. на СВ гр. Добрич и нотариален акт за покупко-продажба №
42, том VII, дело № 1208, вписан с вх.рег. № 3131/12.04.2019 г. на СВ гр.
Добрич. Установила, че първо брат й е надарил дружеството „ОМЕГА АГРО
ИНВЕСТ“ ЕООД с 1/120 ид.ч. от гореописания имот и като пълномощник на
майка им В. се е разпоредил с останалата част от тяхната собственост до 2/3
от нивата в с. Житница за сумата от 13 794.00 лв. Сумата от сделката е
получена от пълномощника по негова банкова сметка. Двете сделки са
изповядани последователно в един и същи ден при един и същи нотариус,
като в акта за продажба не е посочена декларация по чл. 33 от ЗС, с която на
ищцата да й е предложено да изкупи съответните идеални части от нивата.
Зл. В. пояснява, че повече от 10 години не поддържа добри отношения с
брат си и приживе с майка си. Считам, че умишлено ответникът се е
разпоредил с имота и не я е уведомил, тъй като тя щяла да иска да изкупи
дела му.
Извършването на двете сделки в един и същи ден, последователно при
един и същи нотариус, показва явно и недвусмислено, че симулативният
характер на сделката е с цел избягване на съгласието на ищцата съгласно
изисквания на закона. Първата сделка е извършена с цел ищцата да не бъда
уведомена и да се избегне предоставянето от нейна страна на декларация по
чл. 33 от ЗС. Тази сделка прикрива действителната воля на страните, а именно
продажба, която вече е видна от втората сделка, която е последователно
извършена. Съгласно чл. 17, ал. 1 от ЗЗД , ако страните прикрият сключеното
между тях съглашение с едно привидно съглашение, прилагат се правилата
относно прикритото, ако са налице изискванията за неговата действителност.
С договора за дарение се прикрива действителната воля на страните, а именно
договор за продажба.
Втората сделка, обективирана в нотариален акт за покупко-продажба №
42, том VII, дело № 1208, вписан с вх.рег. № 3131/12.04.2019 г. на СВ гр.
Добрич, макар и привидно съобразена със закона, е извършена без наличието
на съгласие страна на ищцата, без декларация по чл. 33 от ЗС.
С оглед гореизложеното с исковата молба се претендира съдът да
прогласи нищожността на договора за дарение , като привиден, прикриващ
договор за продажба, след което да се приложат правилата за прикрита
3
продажба на 1/120 ид.ч. от процесния имот, и да допусне изкупуване на
79/120 ид.ч. и останалите 79/120 кв.м. ид. части, при обща цена от 13 794,00
лева.
В срока по чл. 131 от ГПК, ответникът Д. П. ЕН. не изразява становище
по допустимостта и основателността на предявените искове. В съдебно
заседание се явява лично, оспорва предявените искове и моли за тяхното
отхвърляне. Излага твърдения, че всички документи са проверени от
нотариус, поради което сделките са действителни. Оспорва да е спазен
законоустановения двумесечен срок за предявяване на иска за изкупуване.
Ответникът „Омега Агро Инвест“ ЕООД , чрез надлежно упълномощен
процесуален представител – адв. И.З., в срока по чл. 131 от ГПК е подал
писмен отговор, с който оспорва допустимостта и основателността на
исковата молба. Според него исковата молба е недопустима като предявена
след двумесечния срок по чл. 33, ал.2 от ЗС – ищцата в исковата молба
твърдяла, че за извършените прехвърлителни сделки е разбрала в края на
месец февруари 2021г., а в последваща уточнителна молба сочила дата
„04.04.2021г.“ Ответното дружество твърди вписването на нотариален акт в
Служба по вписванията да има оповестителен характер, поради което счита,
че след като вписването на процесните договори е извършено на 12.04.2019г.,
а исковата молба е подадена през м. април 2021г., то срокът по чл. 33, ал.2 от
ЗС не е спазен. Извършеното дарение не опорочава последващия договор за
покупко-продажба на процесния имот, сключен между ответниците. По
изложените съображения се настоява за отхвърляне на предявените искове и
присъждане на сторените по делото разноски.
Съдът, след като взе предвид представените по делото
доказателства - по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази
становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи
процесните отношения, намира за установено следното от фактическа и
правна страна:
Предявен е иск с правно основание чл.26, ал.2, изр.5 от ЗЗД, обективно
и субективно пасивно съединен с иск с правно основание чл.17 ал.1 от ЗЗД, и
иск с правно основание чл.33, ал.2 от ЗС.
Правната норма, уредена в чл. 26, ал. 2, изр. 1, предл. пето от ЗЗД,
обявява за нищожни привидните договори - при персонална или обективна
(абсолютна или относителна) симулация. Симулативни са договорите, при
4
които страните по него не са изразили действително, а само привидно
намерение (воля) за пораждане правните последици на учреденото
съглашение. Когато волята на страните по облигационното правоотношение е
насочена не към пораждане на правното действие на съответната правна
сделка, а само да се създаде привидна правна обвързаност, симулацията е
абсолютна, а когато волята на страните е да бъдат обвързани по различен
начин от обективираното в съглашението намерение, симулацията е
относителна.
Процесуалното задължение (доказателствената тежест) за установяване
привидността на оспорената сделка принадлежи на страната, която навежда
това правно твърдение - в настоящия процес ищцата следва чрез пълно и
главно доказване, както предписва правната норма на чл. 154, ал. 1 от ГПК,
да установи, че процесната сделка е относително симулативна - т.е. волята на
страните е да бъдат обвързани по различен начин от обективираното в
съглашението намерение (договорът за дарение е нищожен като привиден и
прикрива договор продажба, която е действителен).
Искът за нищожност е обуславящ спрямо иска за изкупуване с правно
основание чл. 33, ал. 2 от ЗС, който е обусловен от доказването на
привидността, както и от доказването, че в действителност прикритата сделка
е договор за покупко-продажба.
За да бъде уважен иск по чл.33, ал.2 от ЗС, в тежест на ищцата, при
условията на пълно и гласно доказване, е да установи кумулативното наличие
на следните предпоставки: 1) Наличие на съсобственост върху недвижим
имот към момента на атакуваната сделка – 12.04.2019г.; 2) Прехвърляне на
идеална част от имота от един съсобственик на трето лице чрез договор за
покупко-продажба; 3) Непредлагане писмено на останалите съсобственици
или на някой от тях да изкупят частта на съсобственика-продавач при
условията, при които е извършена продажбата на третото лице или отправяне
на предложение, което съдържа симулативни условия, прикриващи по-
благоприятните условия за продажба, действително уговорени между
продавача и третото лице-купувач.
Предявяването на иска е обвързано от закона - аргумент от чл.33, ал.2,
изр.2 от ЗС, с преклузивен срок, съставляващ предпоставка за неговата
допустимост- 2 месеца от продажбата или от узнаването, като в тежест на
ищцата е да установи момента на узнаването.
5
По делото не е спорно, а и видно от представените писмени
доказателства /Договор за доброволна делба от 03.11.2021г., вписан под акт
№ 36, т. ХХ, вх. рег. № 9302/03.11.1998г. в СВп. – град Добрич,
удостоверение за наследници на П. Е. П. с изх. № 024/11.01.2021г., издадено
от Община Аксаково/ към 12.04.2019г. поземлен имот с идентификатор
29489.10.34 по кадастралната карта на землището на с.Житница
общ.Добричка, с номер по предходен план 103034, съставляващ нива с площ
11 495 кв.м. е съсобствен, при равни квоти от по 1/3 ид.ч., между
наследниците по закон на П. Е. П., а именно: В.Ж.П. /съпруга/, ищцата З. П.
В. /дъщеря/ и ответника Д. П. ЕН. /син/. Видно от удостоверение за
наследници с изх. № 025/11.01.2021г., издадено от Община Аксаково, след
смъртта на В.Ж.П., починала на 30.10.2019г., призовани към наследяване са
страните по делото З. П. В. Д. П. ЕН. .
От представения по делото договор за дарение, обективиран в нот. акт
№ 5, т. II, рег.№ 1942, н.д. № 123/12.04.2019г. на В.И. – Д. – помощник -
нотариус при Е.З. – нотариус, вписан под № 653 в регистъра на НК, с район на
действие – ДРС, вписан в СВп. – град Добрич под акт № 40, т. VIII, дело №
1206, вх. рег. № 3130 /12.04.2019г. , се установява, че първият ответник Д.Е. е
дарил на втория ответник 1/120 ид.ч. от гореописания имот. Същия ден, на
12.04.2019 г., с нот.акт № 6,т.II, рег. № 1944, н.д.№ 124/12.04.2019 г. на
същия нотариус, вписан в СВп. – град Добрич под акт № 42,т.II, д.№ 1208, вх.
рег. № 3131 /12.04.2019г. , ответникът Д.Е. и общата на страните
наследодателка В.Ж.П. продават на “Омега Агро Инвест“ ЕООД
притежаваните от тях 79/120 ид. части от процесния имот, за сумата 13 794
лева.
Твърденията на ищцата за нищожност на договора за дарение,
обективиран в № 40, т. VIII, дело № 1206, вх. рег. № 3130 /12.04.2019г., се
основават на обстоятелството, че с извършеното дарение на идеални части от
процесния недвижим имот се прикрива договор за покупко-продажба (чл. 17,
ал. 1 ЗЗД), т.е. твърди се, че е налице относителна симулация, като по този
начин се цели заобикаляне разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от ЗС. Твърденията за
правото на изкупуване на идеалните части от имота от страна на ищцата се
основават на извършено при твърдяната прикрита продажба, както и при
явната такава, нарушение на чл. 33, ал. 1 от ЗС, тъй като ответникът Е. по тези
сделки не е предложил на ищцата, като съсобственик на имота, да закупи
6
неговия дял на предложената на третото лице цена и при същите условия.
Предмет на иск за обявяване на нищожността на правната сделка, е
установяването със сила на пресъдено нещо, че същата е засегната от
посочения в исковата молба порок - привидност. При привидния договор
волеизявленията на страните по него се правят симулативно, а действителната
им обща воля е да не се създава облигационна връзка (абсолютна симулация)
или да се сключи друг договор, различен от привидния (относителна
симулация). В случая се твърди да е налице относителна симулация, тъй като
ищецът свързва привидността на договора за дарение с прикриването на
договор за покупко-продажба. За да е налице твърдяната относителна
симулативност на сключения между ответниците по делото безспорно следва
да бъде установено, че страните по сделката не са желаели настъпването на
последиците от дарението, а действителната им и прикрита от тях воля е била
за сключване на договор за покупко-продажба с предмет собствеността върху
същите идеални части, но възмездно.
Така нормата на чл. 33 ал. 1 от ЗС постановява, че съсобственикът може
да продаде своята част от недвижим имот на трето лице само след като е
предложил на другите съсобственици да купят тази част при същите условия
и никой от тях не е приел.
Законовият текст на чл. 33 от ЗС регламентира, най-общо, правилата,
които следва да се спазват, когато прехвърлянето се осъществява чрез
продажба и когато неин предмет е съсобствен недвижим имот. В случая
спорът се концентрира върху въпроса, дали лицето, което е придобило 79/120
ид.ч. от имота по силата на договора за покупко продажба от 12.04.2019г., е
било съсобственик, или е било трето лице. При първия вариант изискванията
на чл. 33 от ЗС биха били спазени и ищцата не би могла да претендира
признаване право на изкупуване. При втория претенцията би била
основателна.
Разпоредбата на чл. 33 от ЗС не съдържа забрана за съсобственика да се
разпорежда със своята част от недвижимия имот в полза на външно за
съсобствеността лице, а само въвежда ограничение в упражняването на това
право. Правилото създава ограничение за правото на разпореждане и
договорната свобода по чл. 9 от ЗЗД, и затова разпоредбата на чл. 33 от ЗС не
подлежи на разширително тълкуване. Нарушаването на задължението от
страна на съсобственика, желаещ да продаде своята идеална част от имота,
7
има за правна последица само възникването на преобразуващото право на
останалите съсобственици за изкупуване при същите условия, но не създава
правно задължение за изкупуване.
Когато правото на собственост върху идеална част от недвижим имот се
придобие чрез продажба в нарушение на правилото за предлагане на дела
първо на останалите съсобственици, осъществената сделка не е нищожна. При
подобно нарушение в полза на останалите съсобственици се поражда
потестативното право да изкупят продадената идеална част, като встъпят в
продажбеното правоотношение и заместят купувача, а, за да могат да сторят
това, сделката трябва да е действителна - по силата на сделката купувачът да е
станал собственик на съответната идеална част от вещта. При извършване на
дарение на част от съсобствен имот в полза на лице, външно за
съсобствеността, сделката по принцип не е в нарушение на закона. Когато
надареното, външно за съсобствеността лице, впоследствие придобие по
силата на продажба и останалата част от собствената на продавача идеална
част от имота, резултатът е придобиване на право на собственост върху
идеална част от недвижим имот от лице, което не е било съсобственик преди
извършването на първата сделка. Този резултат не е забранен или непозволен
от закона. Това е така и в случаите, когато договорът за дарение е сключен с
цел да се осуети правото на изкупуване от съсобственик в последваща
продажба, тъй като преследваният резултат не е забранен или непозволен.
Твърдяната от ищцата симулация при извършване на дарението, като
прикриващо продажба, не е установена по несъмнен начин. Не е доказано, че
договорът е симулативен и не е доказано да прикрива съглашение, с което
страните не желаят да се прехвърли правото на собственост безвъзмездно, а
срещу заплащане на цена. Съвкупната преценка на писмени и гласни
доказателства не могат да обосноват категоричен извод за наличие на
твърдяната относилителна симулация. Обстоятелствата, че договорите за
дарение и покупко – продажба са сключени на една и съща дата (12.04.2019
г.), нотариалните актове са с поредни номера и са съставени от един и същ
нотариус , не дават основание да се приеме, че дарението е симулативно.
Симулацията не се установяват и от показания на водените от ищцата
свидетели Д.И.Т. и П. В. В.. И двете свидетелки сочат, че през месец март
2021г. З.В. е установила, че процесния имот се обработва от нов арендатор –
обстоятелство, което е неотносимо към предмета на доказване по иска с
8
правно основание чл. 26, ал. 2, изр. 1, пр. 5 от ЗЗД.
По делото не са ангажирани каквито и да е доказателства, на основата
на които може да се приеме, че нотариално удостоверената дарствена сделка е
симулативна и прикрива друга сделка, а именно: продажба. Изложеното
налага съдът да приложи неблагоприятните последици от правилата за
разпределение на доказателствената тежест и да реши спора при фактическо
установяване, че дарението на 1/120 ид.ч. от описания имот е действителна
сделка. Искът по чл.26, ал.2 пр.последно във вр. с чл.17 от ЗЗД като
неоснователен подлежи на отхвърляне.
Тъй като искът по чл.17 ЗЗД е обуславящ за иска по чл.33, ал.2 ЗС, то
последният също се явява неоснователен.
Относно отговорността за разноски:
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.3 от ГПК, ищцата
следва да бъде осъдена да заплати на ответното дружество „Омега Агро
Инвест“ ЕООД сторените по делото разноски в размер на 600 лева –
заплатено адвокатско възнаграждение. От страна на другия ответник не е
релевирано искане за присъждане на разноски, а и липсват доказателства
такива да са сторени.
Така мотивиран, Добричкият районен съд :
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от ЗЛ. П. В. с ЕГН ********** от град Варна,
ул. „*****“ 27 срещу Д. П. ЕН. с ЕГН ********** от град Аксаково, ул.
„****“ № 20 и „Омега Агро Инвест“ ЕООД с ЕИК ********* със седалище
и адрес на управление: град Пловдив, бул. „Дунав“ № 5 кумулативно
съединени искове, както следва: 1. с правно основание чл.26, ал.2, изр.5 от
ЗЗД за установяване нищожността поради привидност на сключения между
ответниците с договор за дарение на 1/120 ид. част от поземлен имот с
идентификатор 29489.10.34 по кадастралната карта на землището на
с.Житница общ.Добричка, обективиран в нот. акт № 5, т. II, рег.№ 1942, н.д.
№ 123/12.04.2019г. на В.И. – Д. – помощник - нотариус при Е.З. – нотариус,
вписан под № 653 в регистъра на НК, с район на действие – ДРС, вписан в
9
СВп. – град Добрич под акт № 40, т. VIII, дело № 1206, вх. рег. № 3130
/12.04.2019г.; 2. иск с правно основание чл.17, ал.1 от ЗЗД за установяване, че
същото дарение прикрива покупко-продажба на описаните в нотариалния акт
идеални части от недвижим имот и 3. иск с правно основание чл.33, ал.2 от
ЗС за допускане изкупуване от ищцата ЗЛ. П. В. на 1/120 ид. ч. от описания
имот, предмет на договора за дарение, обективиран в нот. акт № 5, т. II, рег.
№ 1942, н.д. № 123/12.04.2019г. на В.И. – Д. – помощник - нотариус при Е.З.
– нотариус, вписан под № 653 в регистъра на НК, с район на действие – ДРС,
вписан в СВп. – град Добрич под акт № 40, т. VIII, дело № 1206, вх. рег. №
3130 /12.04.2019г. и на 79/120 ид.ч. от същия имот, предмет на договора за
покупко –продажба, обективиран в нот.акт № 6,т.II, рег. № 1944, н.д.№
124/12.04.2019 г. на същия нотариус, вписан в СВп. – град Добрич под акт №
42,т.II, д.№ 1208, вх. рег. № 3131 /12.04.2019г, при обща цена от 13 794 лева.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал.3 от ГПК, ЗЛ. П. В. с ЕГН
********** от град Варна, ул. „*****“ 27 да заплати на „Омега Агро
Инвест“ ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: град
Пловдив, бул. „Дунав“ № 5, сумата от 600 /шестстотин лева/ - заплатено
адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Добричкия окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Добрич: _______________________
10