ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№371
гр.Варна, 13.07.2020 г.
Апелативен
съд град Варна, гражданско отделение, 13.07.2020 г., в закрито заседание в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Милен Славов
ЧЛЕНОВЕ: Петя Петрова
Мария Маринова
Като разгледа докладваното от съдия П.
П. в.ч.гр.д. № 229 по описа на съда за 2020 г. и за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по
по чл. 274, ал.1, вр. чл. 121 от ГПК и е образувано по частна жалба на М.Х.Н.,
подадена чрез адв. В.Ц., против определение № 517/11.02.2020 г., постановено по
гр.д. № 1470/2019 г. по описа на Варненския окръжен съд, с което е прекратено
производството пред окръжния съд и делото е изпратено по подсъдност на
Варненския районен съд.
Жалбоподателят е
настоявал, че обжалваното определение е неправилно, постановено в нарушение на
процесуалноправните разпоредби на закона и е необосновано, като е молил за
отмяната му с указания за разглеждане на делото от окръжния съд. Жалбоподателят
е навел оплаквания за неправилно определена от окръжния съд цена на иска по
правилото на чл. 69, ал.1, т.2 от ГПК в размер на 37 692 лв., вместо цена
на целия поземлен имот в размер на сумата от 51 826,50 лв. и от там
достигнал и до погрешен извод за родовата неподсъдност на делото пред окръжния
съд.
Лицата на насрещната страна К.И.П. и И.Н.П.,
чрез адв. Н.Т., са подали писмен отговор, с който са оспорили частната жалба и
по съображения за правилността на обжалваното определение са молили за
потвърждаването му и за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение
съобразно приложен списък.
Частната жалба е в
срок, подадена е срещу подлежащ на обжалване акт на съда и от лице с правен
интерес от обжалването, редовна е и допустима. Разгледана по същество тя е
неоснователна по следните съображения:
Предмет на
производството пред окръжния съд, са били предявени от М.Х.Н. и от още 6 лица
искове по чл. 108 ЗС, като от М. Никнова за 16/22 ид.части от поземлен имот в
гр. Варна, ул.“ Александър Дякович“ №45, вх.В, офис №8, с идентификатор №
10135.2564.127 по КККР и за цялата вилна сграда в него и от всеки от останалите
шестима ищци по 1/22 ид.част. Т.е. предявени са субективно и обективно
съединени исковена от седем ищци за части от поземрления имот и от единия за
цялата вилна сграда. Според приложеното удостоверение, данъчна оценка на
поземления имот е в размер на 51 826,50 лв., а на вилата - 8 169 лв.
Според разпоредбата
на чл. 104, т.3 от ГПК, на окръжен съд като първа
инстанция са подсъдни исковете за собственост и други вещни права върху имот с
цена на иска над 50 000 лв.
В настоящия казус, цената
на исковете се определя по правилото на чл. 69, ал. 1, т.2 ГПК – по искове за
собственост на имот тя е равна на данъчната оценка. Исковете на всеки от ищците
за съответни идеални части от поземления имот са съответно за 16/22 ид.части за
М.Н. и по 1/22 ид.ч. за всеки от останалите. Така, искът по чл. 108 ЗС с
най-висока цена е за 16/22 от поземления имот с цена 37 692 лв. и е под
50 000 лв., което определя и родовата подсъдност на делото пред районния
съд. Затова, в съответствие с чл. 104, т.3 ГПК, делото следва да бъде
прекратено пред окръжния съд и изпратено по подсъдност на районния съд.
Като е достигнал до
идентичен извод, окръжният съд е постановил правилен съдебен акт, който следва
да бъде потвърден.
Доколкото настоящото
производство не приключва делото в съответната инстанция, то и не са налице
основания по чл. 81 от ГПК за присъждане на разноски.
По изложените
съображения, Варненският апелативен съд
О П Р Е Д
Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 517/11.02.2020 г., постановено по гр.д. №
1470/2019 г. по описа на Варненския окръжен съд.
Определението подлежи на обжалване, при условията
на чл. 280, ал.1 ГПК, с частна касационна
жалба пред ВКС на РБ в едноседмичен срок от връчването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: