№ 984
гр. Перник, 07.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на пети октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Симона Пл. Кирилова
при участието на секретаря ЕМИЛ Н. КРЪСТЕВ
като разгледа докладваното от Симона Пл. Кирилова Гражданско дело №
20221720101188 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 235, ал. 1 ГПК.
Образувано е по искова молба на Х. Т. А. срещу „БРФМ 2021“ ООД, с която е
предявен отрицателен установителен иск за оспорване на изпълнението по изп.д. № 86/2022
г. по описа на ЧСИ А.В..
Ищецът твърди, че „Екс Дебт Мениджмънт“ ООД /праводател на ответното
дружество по договор за цесия от 10.03.2021 г./ се е снабдил срещу ищеца с изпълнителен
лист от 13.07.2015 г., издаден въз основа на влязла в сила Заповед за изпълнение, за
принудително събиране вземанията по който с молба от 17.01.2022 г. ответното дружество е
образувало изп.д. № 86/2022 г. по описа на ЧСИ А.В.. Твърди се, че след снабдяването с
изпълнителния лист от предходния кредитор действия по изпълнение не са били
предприемани, поради което вземането, предмет на листа, е било погасено по давност преди
образуване на изпълнителното производство пред 2022 г., поради което същото е
материално незаконосъобразно, което обуславя и правния интерес от съдебна защита.
При изложените твърдения се иска признаване за установено в отношенията между
страните, че в полза на „БРФМ 2021“ ООД като цесионер не съществува изискуемо вземане
спрямо Х. Т. А. за следните суми: 372,78 лева – главница, по договор за предоставяне на
кредит – транскарт на физическо лице от 20.08.2007 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на издаване на заявлението за заповед за изпълнение –
26.03.2015 г., до окончателното изплащане на вземането, 435,34 лева – договорна лихва за
периода от 20.08.2007 г. до 26.03.2015 г., 816,10 лева – такси за периода от 20.08.2007 г. до
26.03.2015 г., както и сумата от 32,48 лева – разноски, за които суми е издаден
изпълнителен лист от 13.07.2015 г. въз основа на влязла в сила Заповед за изпълнение по
1
ч.гр.д. № 1792/2015 г. по описа на РС Перник, и е образувано изпълнително дело № 86/2022
г. по описа на ЧСИ А.В. Претендират се разноски.
Ответната страна в отговора на исковата молба, подаден в срока по чл.131, ал.1
ГПК, прави отвод за местна неподсъдност на спора, поради липса на качеството
„потребител“ по отношение на ищеца и в този смисъл – недопустимост на производството
пред настоящия районен съд, който е оставен без уважение от настоящата инстанция, а
съдебният акт е потвърден от въззивен съдебен състав. По същество ответникът изразява
становище, че по повод вземането са били извършвани плащания, с които действия
давността за вземането се явява прекъсната, като се твърди, че погасителната давност за
вземанията не е изтекла. Моли претенциите да бъдат отхвърлени.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото относими
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2
ГПК и чл. 12 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Районен съд Перник е сезиран с отрицателен установителен иск с правно основание
чл. 439, ал. 1, вр. чл. 124, ал. 1 ГПК за оспорване на изпълнението по изп.дело № 86/2022 г.
по описа на ЧСИ А.В.. Разпоредбата на чл. 439 ГПК предоставя възможност на длъжника за
защита срещу материалната незаконосъобразност на принудителното изпълнение. Предмет
на този отрицателен установителен иск е оспорване съществуването на изпълняемото право,
въз основа на факти, непреклудирани от формираната сила на пресъдено нещо и водещи до
погасяване на възникналото и претендирано право на взискателя или на отговорността на
длъжника. В хипотеза на предявен иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК в
доказателствена тежест на ищеца е да установи единствено правния си интерес от търсената
искова защита. В тежест на ответната страна е да установи че в нейна полза съществува
изискуемо вземане – в конкретния случай настъпването на такива факти, водещи до
прекъсване на давността за вземането.
Между страните не е спорно, а от приобщеното копие от изп.д. № 86/2022 г. по описа
на ЧСИ А.В. се установява, че същото е образувано по молба на взискателя „БРФМ 2021“
ООД (като цесионер по договор за цесия, сключен с „Екс Дебт Мениджмънт“ ЕООД) от
17.01.2022 г. за принудително събиране на посочените в исковата молба вземания срещу
длъжника Х. Х. (ищеца в настоящото производство), съгласно изп.лист от 13.07.2015 г.,
издаден в полза на „Екс Дебт Мениджмънт“ ООД по ч.гр.д. № 1792/2015 г. на РС Перник
въз основа на влязла в сила Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.
Наличието на изпълнителен титул и висящо изпълнително дело, образувано срещу
ищеца по искане на ответника за събиране на процесните вземания, свидетелства за правния
интерес от предявяване на отрицателните установителни искове. В настоящия случай
ищецът оспорва вземанията, като се позовава на нов факт – погасителна давност, изтекла
след издаване на процесния изпълнителен лист.
Въпреки твърденията си за извършвани плащания в полза на кредитора, прекъсващи
давността, ответникът не е ангажирал доказателства за сочените обстоятелства. В
съответствие с доказателствените искания на ответната страна на нейни разноски (арг. чл.
154, ал. 1 ГПК) е било допуснато изслушването на съдебно-счетоводна експертиза със
съответни задачи. Въпреки процесуалната възможност и дадените указания, ответникът не е
внесъл депозит за възнаграждение за вещо лице, поради което следва да бъдат приложени
последиците на чл. 161 ГПК, за което ответникът е бил уведомен с определението,
постановено по реда на чл. 140 ГПК, доколкото с процесуалното си поведение същият е
станал пречка за попълването на делото с доказателства, които сам е поискал да бъдат
събрани.
2
Ответникът, на когото е била разпределена доказателствената тежест, не е установил
настъпването на обстоятелства, обуславящи основание за прекъсване/спиране на
погасителната давност по смисъла на чл. 115 и чл. 116 ЗЗД.
В случай, че страната не установи фактите, на които основава твърдяното субективно
материално право и изрично указани от съда, съдът дължи прилагане на неблагоприятните
последици от правилата за разпределение на доказателствената тежест. Според тези
последици недоказаният факт се счита неосъществил се – арг. чл. 154, ал. 1 ГПК, и с оглед
така приетия за несъществуващ факт съдът не може да даде защита на твърдяното право.
Тази процесуална санкция е свързана с процесуалното бездействие на страната и
неизпълнението на изрично възложената й процесуална (доказателствена) тежест (в този
смисъл и Решение № 136 от 8.05.2014 г. на ВКС по гр. д. № 4488/2013 г.).
При прилагане неблагоприятните последици на доказателствената тежест, съдът е
длъжен да приеме недоказаното твърдение за извършване на действия, прекъсващи
давността, за факт, който не се е осъществил в обективната действителност.
За приложимия давностен срок съдът следи служебно при направено позоваване на
изтекла давност. Съгласно чл. 117, ал. 2 от ЗЗД, ако вземането е установено със съдебно
решение, срокът на новата давност е всякога пет години. В случая има издадена заповед за
изпълнение, чиито правни последици могат да бъдат приравнени на тези на съдебното
решение, включително по отношение на погасителната давност на установеното с нея
вземане, в какъвто смисъл е и практиката на ВКС – Решение № 37/24.02.2021 г. на ВКС по
гр. д. № 1747/2020 г., Решение № 6/21.01.2016 г. на ВКС по т. д. № 1562/2015 г. и др., както
и трайното становище на настоящия съдебен състав. Изискването по чл.117, ал.2 ЗЗД за
петгодишен срок на новата давност, която тече от прекъсването на давността, се прилага
както когато вземането е установено с влязло в сила съдебно решение, така и с влязла в сила
заповед за изпълнение, като в посочения смисъл е и отговорът на поставения касационен
въпрос в Решение № 118/07.07.2022 г. по гр.д. № 4063/2021 г. на ВКС, с което е потвърдено
решение на Районен съд Перник в посочения смисъл.
По изложените съображения съдът намира, че погасителната давност за вземането е
общата 5-годишна давност по арг. от чл. 117, ал. 2 ЗЗД, който е приложим и в настоящия
случай. Липсват доказателства след издаването на изпълнителния лист на 13.07.2015 г. въз
основа на влязлата в сила заповед да са били осъществявани действия, прекъсващи
давността за вземането, поради което съдът приема, че 5-годишната давност за вземанията е
изтекла към 14.07.2020 г., а с това – и преди образуване на изп.д. № 86/2022 г. по молба на
ответника от 17.01.2022 г. Следователно сумите, предмет на изпълнителния лист, са били
погасени по давност преди образуване на изпълнителното производство, поради което
провежданото въз основа на същия принудително изпълнение е материално
незаконосъобразно, при липса на съществуващо изпълняемо право в полза на взискателя.
Искът е основателен и следва да бъде уважен така, както е предявен.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищцовата страна следва да бъдат присъдени
доказаните разноски в общ размер на 446,88 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от Х. Т. А., ЕГН ********** с адрес
гр. П., ул. ****** срещу „БРФМ 2021“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, общ. Столична, р-н Лозенец, ул. Любата № 4-6, ет. 1, ап. 1,
3
представлявано от управителя Г. Г., иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК, вр. чл. 124,
ал. 1 ГПК, че в полза на „БРФМ 2021“ ООД не съществува изпълняемо право (право на
принудително изпълнение) спрямо Х. Т. А. за сумата в размер на 372,78 лева – главница, по
договор за предоставяне на кредит – транскарт на физическо лице от 20.08.2007 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на издаване на заявлението за заповед
за изпълнение – 26.03.2015 г., до окончателното изплащане на вземането, 435,34 лева –
договорна лихва за периода от 20.08.2007 г. до 26.03.2015 г., 816,10 лева – такси за периода
от 20.08.2007 г. до 26.03.2015 г., както и сумата от 32,48 лева – разноски, за които суми е
издаден изпълнителен лист от 13.07.2015 г. въз основа на влязла в сила Заповед за
изпълнение по ч.гр.д. № 1792/2015 г. по описа на РС Перник, и е образувано изпълнително
дело № 86/2022 г. по описа на ЧСИ А.В., поради изтекла погасителна давност за
вземанията.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „БРФМ 2021“ ООД, ЕИК ********* да
заплати на Х. Т. А., ЕГН **********, сумата от 446,88 лева – разноски пред Районен съд
Перник.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен съд Перник
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните на осн. чл. 7, ал. 2 ГПК.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
4