№ 1585
гр. Варна, 26.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Юлия Р. Бажлекова
Членове:Даниела Св. Христова
Светлана К. Цанкова
при участието на секретаря Елка Н. Иванова
като разгледа докладваното от Даниела Св. Христова Въззивно гражданско
дело № 20213100501584 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано възоснова на въззивна жалба с вх. Per. №280998 от
31.05.2021 г. подадена от „ФЕСТА ДЕЛФИНАРИУМ" ЕООД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр. Варна, Приморски парк, м-ст „Салтанат", комплекс
„Делфинариум", срещу Решение № 260617 от 23.02.2021 г. постановено по гр.д. № 8273 по
опис на ВРС за 2020 г. с което „ФЕСТА ДЕЛФИНАРИУМ" ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Варна, Приморски парк, м-ст „Салтанат", комплекс
„Делфинариум" е осъдена ДА ЗАПЛАТИ на КР. Н. К., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна,
бул. „****" № ****0, сумата от 14 694 лв. /четиринадесет хиляди шестстотин деветдесет и
четири лева/, представляваща обезщетение поради пенсиониране, на основание чл. 222, ал.
3, вр. ал. 4 КТ, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на подаване на исковата
молба /16.07.2020 г./ до окончателното изплащане на задължението, сумата от 1 000 лв.
/хиляда лева/, представляваща сторени съдебно-деловодни разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК и в полза на Бюджета на съдебната власт по
сметка на Варненски районен съд, сумата от 837,76 лв. /осемстотин тридесет и седем лева и
седемдесет и шест стотинки/, представляваща сторени съдебно-деловодни разноски за
държавна такса и съдебно- счетоводна експертиза, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК.
В жалбата, пр. представител адв. Й.Д. излага, че обжалваното решение е неправилно,
защото е постановено в нарушение на материалния закон и на процесуално правни норми,
като твърди, че съдът не се е ръководил от пептитума на исковата молба, в който е записано,
че се претендира обезщетение поради пенсиониране, не е взел предвид, че ищцата получава
лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, която й е отпусната на 29.06.2020 г. Моли за
1
отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което осъдителната претенция
да бъде отхвърлена.
В съдебно заседание с писмена молба, пр. представител на въззивника поддържа
жалбата, претендира разноски, от които представя само доказателство за платена държавна
такса в размер на 293.88 лева.
Отговор от насрещната страна на въззивната жалба не е постъпил. В съдебно
заседание въззиваемата се представлява от пр. представител, който с писмена молба моли за
потвърждаване на обжалваното съдебно решение като правилно и обосновано. Претендира
разноски в полза на представляваната в размер на 500 лева, представляващи адвокатско
възнаграждение.
С определение № 2489 от 14.07.2021 г. съдът е приел жалбата за редовна, процесуално
допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна предвид следното:
Пред първоинстанционния съд КР. Н. К., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, бул.
„****“ № ****0, е предявила осъдителен иск срещу „ФЕСТА ДЕЛФИНАРИУМ“ ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, Приморски парк, м-ст
„Салтанат“, комплекс „Делфинариум“, за сумата от 14 694 лв. /четиринадесет хиляди
шестстотин деветдесет и четири лева/, представляваща обезщетение поради пенсиониране,
на основание чл. 222, ал. 3 КТ, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на
подаване на исковата молба /16.07.2020 г./ до окончателното изплащане на задължението. В
исковата молба е направила следните фактически твърдения – ответникът е работодател,
работила на длъжност „управител на обект“, трудовото правоотношение е прекратено на
основание чл. 328, ал. 1, т. 2, предложение второ от КТ, поради съкращаване на щата,
считано от 08.05.2020 г., към тази дата е имала осигурителен стаж повече от 40 години,
последните 10 от които с работодател - ответника.
Счита, че на основание чл. 222, ал. 4 КТ, при прекратяване на трудовото
правоотношение преди навършване на възрастта за пенсиониране по чл. 68 КСО, има право
на обезщетение при пенсиониране, защото към датата на прекратяване на правоотношението
08.05.2020 г. по отношение на нея са били налице условията за отпускане на пенсия в
намален размер по реда на чл. 68а КСО. Излага, че към момента на прекратяване на
трудовото и правоотношение е придобила право на пенсия за осигурителен стаж и възраст в
́
намален размер по чл. 68а КСО. Конкретизирала е претенцията си в посочения в петитума
размер, определена като шест брутни трудови възнаграждения.
Ответната страна „ФЕСТА ДЕЛФИНАРИУМ“ ЕООД, в писмен отговор е оспорила
претенцията. Наведено е едно правоотлагащо възражение – липсата на волеизявление от
правоимащата за пенсиониране. Според ответната страна волеизявлението е условие за
2
отпускане на пенсия по реда на чл. 68а КСО, съответно да получаване на обезщетение и е
наведено като правоизключващо в инициирания съдебен процес.
Не е било спорно пред първата инстанция, не е спорно и пред настоящата,
фактическите твърдения на ищцата. По безспорните факти, първоинстанционният съд е
изложил анализ на доказателствата, които ги установяват /трудов договор от 2007 г.,
допълнително споразумение 2019 г. , размер на трудово възнаграждение, заповед за
прекратяване на правоотношението от 08.04.2020 г., на основание чл. 328, ал. 1, т. 2,
предложение второ КТ – поради съкращаване на щата, считано от 08.05.2020 г. и редовно
връчена заповед. Не е спорно и от трудовата книжка се установява, че ищцата е е работила
в предприятието на ответника 12 години, 1 месеца и 16 дни в периода 22.05.2007 г. –
08.05.2020 г. НОИ-Варна, в официален документ удостоверява, че ищцата получава лична
пенсия за осигурителен стаж и възраст, считано от 29.06.2020 г. на основание чл. 68, ал. 1 и
2 КСО, като от тази дата са представени необходимите документи за отпускане на пенсията.
От прието като доказателство заключение, представено от вещото лице Торлакова, по
допуснатата съдебно-счетоводна експертиза е установено, че осигурителният стаж на
ищцата към 08.04.2020 г. е 41 години 4 месеца 14 дни. Считано от 29.06.2020 г. на
основание чл. 68, ал. 1 и 2 КСО ищцата получава пенсия Придобила право на пенсия в
намален размер на осн. чл. 68а КСО на 29.06.2019 г., но към същата дата не е
упражнила това право. Дължимото обезщетение при пенсиониране на основание чл. 222,
ал. 3 КТ е в размер на брутното трудово възнаграждение на ищцата за срок от 6 месеца в
размер на 2 449 лв., а общият размер на дължимото обезщетение е 14 694 лв.
Възоснова на горната фактическа установеност, настоящият съд приема следното от
правна страна:
Искът е осъдителен. Неговото правно основание е чл. 222, ал. 3, изр. I, предл. II, вр.
ал. 4 КТ. В правната теория претенцията е известна като гратификация. Приложими са
материано-правните норми към датата на възникване на юридическия факт на претенцията,
т.е. към 08.04.2020 г., които уреждат правото на ищцата при прекратяване на трудовото
правоотношение, след е придобила право на пенсия за осигурителен стаж и възраст,
независимо от основанието за прекратяването, да получи обезщетение от работодателя в
размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 2 месеца, а ако е придобил при
същия работодател през последните 10 години от трудовия му стаж – на обезщетение в
размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 6 месеца. Обезщетение по тази
алинея може да се изплаща само веднъж. Алинея 3 се прилага и когато при прекратяване на
трудовото правоотношение работникът или служителят отговаря на условията за отпускане
на пенсия за осигурителен стаж и възраст в намален размер по чл. 68а от Кодекса за
социално осигуряване.
Първоинстанционния съд, правилно е разпределил доказателствената тежест за
ищцата и е обосновал извод, че възоснова на доказателствата по делото за нея са налице
3
условията за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст в намален размер по чл.
68а КСО, както и размера на дължимото и обезщетение.
́
По отношение на разпределението на доказателствената тежест за ответника,
настоящата инстанция констатира, че на ответника е вменено задължение, което той е
отричал с писмения отговор. Ответникът не е следвало да доказва, че е платил, защото не
твърдял плащане, а да докаже, че недължимо преди при него да е достигнало искане от
ищцата. Такива са били неговите фактически твърдения. Затова пред настоящата инстанция
е поставен въпроса, дължи ли работодателят обезщетението, ако служителя не е направил
изявление за пенсиониране.
Отговорът на възражението, направено от ответника се съдържа в р азпоредбата на чл.
222, ал. 3, вр. ал. 4 КТ. Нормата изисква ищцата да отговаря на условията за отпускане на пенсия
в намален размер по чл. 68а КСО, а не да е пристъпила към реализиране на това право, нито
има изискване за кумулативно възникване на двата факта – прекратяване на трудовото
правоотношение и искане за пенсиониране. В това се състои и неоснователността на
възражението, направено от ответната страна, според която то /възражението/ е
правоизключващо, а според съда е правоотлагащо.Ното едното, нито другото е
основателно. Правоизключващото е неоснователно по изложените по-горе мотиви, а
правоотлагащото поради установения в хода на процеса реализиран фактически състав на
възникване на задължението на работодателя да плати. Благодарственият характер на
обезщетението, не изключва императивното задължение на работодателя, защото няма
никакво значение субективната му преценка за начина на изпълнение на трудовите
задължения. Лоялността се предполага от закона, чрез въвеждане на условието за 10
годишната продължителност на полагания труд, без прекъсване.
В горният смисъл е правната теория и практика, относимо цитирана от
първоинстанционния съд.
Размерът на претенцията не е оспорен и настоящият съд, приема, че е правилно
определен от вещото лице, поради което не се налага да се излагат самостоятелни мотиви.
Решението в частта за разноските, следва да бъде потвърдено, а частна жалба с вх.
Peг. № 287016 от 13.05.2021 г. подадена от „ФЕСТА ДЕЛФИНАРИУМ" ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, Приморски парк, м-ст
„Салтанат", комплекс „Делфинариум", срещу Определение № 263845 от 23.04.2021 г.
постановено по гр.д. № 8273 по опис на ВРС за 2020 г., с което е оставена без уважение
молба с вх. Peг. № 280996 от 31.03.2021 г. за изменение на Решение №260617 от 23.02.2021
г.в частта за разноските. Присъденото адв. Възнаграждение в тежест на ответника е в
размер на 1000 лева, при минимално установен чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г.
за МРАВ минимален размер е 970 лв. Фактическата и правна сложност на делото е елемент от
преценката за определяне на справедлив размер на разноските, само ако същия надвишава
поне еднократно минималния размер и ако поведението на ответника е такова, че не следва
4
да му се вменява разход.
В настоящия случай, ответникът е оспорил иска с правоотлагащо възражение, без да
е признал, че към датата на предявяване на иска е изпълнен фактическият състав на
задължението да плати обезщетение. Поведението на ответника е било такова, че е
поддържало правен интерес за ищцата да заплати и реализира правна помощ, чрез договорен
довереник, с което е направила разход, който следва да бъде разпределен по правилата на
чл. 78 от ГПК, с оглед изхода от спора както за първата, така и за въззивната инстанция.
Пред настоящия съд претенцията за разноски на ищцата е в размер на 500 лева, които размер
е под установения минимум и следва да бъде изцяло уважен.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВРЪЖДАВА Решение № 260617 от 23.02.2021 г. постановено по гр. дело №
8273 по опис на ВРС за 2020 г.
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 263845 от 23.04.2021 г. постановено по гр.д. №
8273 по опис на ВРС за 2020 г., с което е оставена без уважение молба с вх. Peг. № 280996 от
31.03.2021 г. за изменение на Решение №260617 от 23.02.2021 г. в частта за разноските.
ОСЪЖДА „ФЕСТА ДЕЛФИНАРИУМ" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. Варна, Приморски парк, м-ст „Салтанат", комплекс „Делфинариум" ДА
ЗАПЛАТИ на КР. Н. К., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, бул. „****" № ****0, сумата
от 500 лева, представляваща разноски направени за адв. възнаглраждение, пред въззивния
съд на основание, чл. 78, ал.1 от ГПК.
Решението може да се обжалва пред Върховен касационен съд в едномесечен срок от
връчване на препис от настоящия съдебен кат до страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5