№ 443
гр. Варна, 12.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на двадесет и втори
октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Тони Кръстев
при участието на секретаря Мария Д. Манолова
като разгледа докладваното от Тони Кръстев Търговско дело №
20213100900086 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по отрицателен установителен иск
предявен от „Консорциум Реми Груп“ АД, ЕИК *********, гр. Варна, срещу
„Факторът“ ЕООД, ЕИК *********, гр.Варна, с правно основание чл. 694, ал.
1 от ТЗ във вр. с чл. 439, ал. 2 от ГПК, за признаване за установено, че
вземанията на кредитора „Факторът“ ЕООД за сумите от: 94 672,38 лева –
главница; 35 002,48 лева – мораторни лихви и 22 104,99 лева – разноски, по
изпълнителен лист № 111/26.11.2018 г., издаден по в.т.д. № 333/2018 г. на
Апелативен съд-Варна, приети в производството по несъстоятелност на
длъжника „Консорциум Реми Груп“ АД под № 3 от Списъка по чл. 685 ал. 1
ТЗ на приетите от синдика вземания на кредиторите, обявен в ТР на
11.11.2020 г., не съществуват.
Ищецът твърди в исковата молба, че кредиторът „Факторът“ ЕООД
обосновава процесните вземания единствено с наличието на влязлото в сила
решение по т.д. № 88/2017 г. на Окръжен съд-Варна и с издадения по в.т.д. №
333/2018 г. на Апелативен съд – Варна изпълнителен лист № 111/26.11.2018 г.
Оспорва съществуването на вземането за главницата от 94 672,38 лв., 35
002,48 лв. мораторни лихви и 22 104,99 лв. разноски, тъй като били налице
нови факти и обстоятелства, настъпили след приключване на съдебното
1
дирене от категорията на предвидените в чл.439 ГПК. Твърдяните нови факти
и обстоятелства се установявали от представените с исковата молба писмени
доказателства. Позовава се на нотариална покана, получена от управителя на
„Факторът“ ЕООД И. Х. на 24.02.2020 г., с която същият бил поканен да
предаде цялата документация на „Аква Виа“ ЕООД от датата на създаването
му до 08.12.2015 г., когато е прехвърлил дяловете си на новия едноличен
собственик на капитала на „Аква Виа“ ЕООД Е. М.. С отговор от 05.03.2020 г.
И. Х. признал, че не разполага с исканите документи и материални активи,
тъй като към 08.12.2015 г. предал всичко на г-н М., в т.ч. печатите, наличните
материални активи и парични средства. Според ищеца, това твърдение било в
пълно противоречие със съдържанието на нотариално заверена декларация на
Е. М., като управител на „Аква Виа“ ЕООД с рег. №5479/19.11.2019 г. на
нотариус Златко Нотев. Ищецът се позовава също на нотариална покана с рег.
№1207/04.03.2020 г. на нотариус К. К, с която на „Факторът“ ЕООД били
връчени на 05.03.2020 г. четири броя уведомления от управителя на „Аква
Виа“ ЕООД Е. М. за разваляне на процесните по т.д. № 88/2017 г. на ВОС/
четири броя договори за цесия от 07.01.2014 г., сключени между „Аква Виа“
ЕООД и „Фактор 86“ ЕООД /сега „Факторът“ ЕООД/. Основание за
развалянето им било неизпълнение на задължението по тях за заплащане
цената по цесионната сделка от „Фактор 86“ ЕООД /“Факторът“ ЕООД/ на
„Аква Виа“ ЕООД. Поддържа, че договорите за цесия следва да се считат за
развалени на 05.03.2020 г. и, тъй като развалянето има обратно действие, те не
са породили целените от страните правни последици. Следователно,
вземанията, предмет на т.д. № 88/2017 г. на ВОС, предявени в производството
по несъстоятелност с молбата по чл.685 ТЗ и включени от синдика в списъка
на приетите вземания, не били в патримониума на ответника. Счита, че се
касае за нови факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в
производството, по което е издадено изпълнителното основание. На следващо
място ищецът излага, че с нотариално заверена декларация рег. № 5480 от
19.11.2019 г. управителят на „Аква Виа“ ЕООД Е. М. потвърдил получаването
на 07.04.2016 г. на уведомление от „Консорциум Реми Груп“ АД за
извършено от друго дружество „Реми ауто“ ЕООД гр. Варна прехвърляне на
вземане по договор за цесия от 04.04.2016 г. в размер на сумата от 31 966,63
лв., сключен между „Реми ауто“ ЕООД и „Консорциум Реми Груп“ АД, както
и признал, че е получил на същата дата сметка за неустойка № 002/04.04.2016
2
г. за сумата от 98 220,29 лв., както и уведомление за извършено прихващане с
насрещните вземания на „Консорциум Реми Груп“ АД общо за сумата от 130
186,92 лв. Счита, че в резултат на извършеното прихващане, задълженията на
„Консорциум Реми Груп“ АД към „Аква Виа“ ООД, в т.ч. и това за
главницата, предмет на т.д. № 88/2017 г. на ВОС, следва да се считат за
погасени към датата 07.04.2016 г. поради извършено извънсъдебно
прихващане, преди завеждане на исковата молба на 26.01.2017 г., по която е
образувано т.д. №88/2017 г. на ВОС. Респ. счита за несъществуващи и
акцесорните вземания за мораторни лихви и за съдебни разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът е подал отговор на исковата
молба, в който оспорва иска по основание. Оспорва наличието на нови факти
и обстоятелства настъпили след приключване на съдебното дирене по т.д. №
88/2017 г. на ВОС като твърди, че представените новосъздадени документи
обективират твърдени факти от преди приключване на съдебното дирене.
Счита тези факти за неотносими към настоящия процес, но въпрки това
оспорва настъпването им. Сочи, че с влязлото в сила Решение № 146/26.02.18
г. по т. д. № 88/17 г. на ОС – Варна по несъмнен начин е установено, че
„Консорциум Реми Груп” АД е имало задължение към „Аква виа” ООД в
размер на 94 672,38 лв. с ДДС, което от своя страна е прехвърлило това свое
вземане на „Факторът” ЕООД /„Фактор 86” ЕООД/, ведно със съответните
мораторни лихви в размер на 28906,58 лв. и всички останали
пренадлежностти. Твърди, че на „Аква виа” ООД е заплатена изцяло цената
по цесията, което се е доказало по т. д. № 88/17 г. на ОС – Варна. Оспорва
основателността на твърдението на ищеца, че вземането на „Аква виа” ООД в
размер на 94672,38 лв. с ДДС е погасено на 07.04.2016 г. поради прихващане
със вземане на „Консорциум Реми Груп” за сумата от 130186,92 лв. Тези
твърдения били наведни и по т.д. № 88/17 г. на ОС – Варна и по т.д. №
981/2020 г. на ВКС. „Консорциум Реми Груп” АД не установило основанието
на претендираното от него вземане в размер на 130186,92 лв. от „Аква виа”
ООД и датата, на която то е възникнало по т. д. № 88/17 г. на ОС – Варна и
сега по недопустим начин се опитвало да преразгледа този въпрос. Оспорва
всички заявени в тази връзка факти, в т.ч. че на 07.04.2016 г. управителят на
„Аква виа“ ЕООД е уведомен за прихващането, цесията и неустойката; че
„Консорциум Реми Груп“ АД е кредитор на „Аква виа“ ООД; че „Аква виа“
ООД има задължение към „Реми ауто“ ЕООД, евентуално възразява, че
3
същото е погасено, вкл. по давност. Възразява, че договор за цесия от 04.04.16
г. между „Реми ауто“ ЕООД и „Консорциум Реми Груп АД е антидатиран.
Излага аргументи относно несъществуването на насрещно вземане на ищеца,
с което да е било извършено извънсъдебно прихващане през 2016 г.
Подчертава, че твърдените признания на управителя на „Аква виа“ ЕООД
направени в Декларация от 19.11.2019 г. за събития към 07.04.16 г. не
представляват новонастъпили обстоятелства, като оспорва доказателствената
стойност на представените от ищеца частни свидетелстващи документи.
Възразява, че договорите за цесия на „Консорциум Реми Груп“ АД с „Реми
ауто“ ЕООД са нищожни поради невъзможен предмет и липса на основание,
евентуално, че не прехвърлят реално вземане. Възразява, че евентуално
установените вземания на ищеца спрямо „Аква виа“ ООД, респ. „Факторът“
ЕООД са погасени по давност.
В допълнителна искова молба ищецът поддържа изцяло първоначалната
искова молба и направените с нея доказателствени искания. Оспорва всички
представени с отговора писмени доказателства, заявените като произтичащи
от тях факти и обстоятелства, както и счита за несъстоятелни всички
наведени в тази връзка правни доводи. Аргументира подробно твърдението
си, че дългът на „Консорциум Реми груп“ АД към „Аква Виа“ ЕООД към
датата на завеждане на исковата молба на 23.01.2017 г., по която е образувано
т.д. № 88/2017 г. на ВОС, следва да се счита за погасен поради извършено
между страните – цедент и длъжник извънсъдебно прихващане на 07.04.2016
г. Несъществуването на дълга за главницата, обосновава и извода за
несъществуване на вземане на ответника, възникнало по силата на договорите
за цесия от 07.04.2014 г. както за главницата от 94672,38 лв., така и за
оспорените мораторни лихви /без тези в размер на 28 116,06 лв., в частта в
която производството е прекратено/ и разноски. В тази връзка счита за
неотносими, респективно за неоснователни всички наведени с отговора
възражения за изтекла погасителна давност. Противопоставя се на
приемането на представените с молбата към отговора документи декларации
и уведомление, а ако съдът ги счете за допустими, моли, да бъде взето
предвид изложеното становище по тях.
В отговора на допълнителната искова молба процесуалният
представител на ответника поддържа направените възражения и оспорвания
като излага подробни съображения за съществуването на съдебно признатите
4
му и приети от синдика вземания, както и оспорва настъпването на
извънсъдебно прихващане между насрещни, ликвидни и изискуеми вземания
на „Консорциум Реми Груп”АД и „Аква виа” ООД към 07.04.2016 г. Оспорва
както наличието на основание за извършване на прихващане, така и
извършването на самото прихващане, ако се приеме, че са съществували
насрещни задължения.
В открито съдебно заседание ищецът поддържа изложените доводи и
твърдения. Моли за уважаване на исковете и присъждане на разноски.
Ответникът моли за отхвърляне на иска присъждане на разноски.
Представя писмена защита.
Синдикът не изразява становище.
По предварителните въпроси и допустимостта на производството, в т.ч.
с оглед на фактите, на които може да се основава иска съобразно
разпоредбата на чл. 439, ал. 1 от ГПК, съдът се е произнесъл с определение №
1220/23.09.2021 год.
Варненският окръжен съд, въз основа на твърденията и възраженията на
страните, с оглед събраните по делото доказателства и по вътрешно
убеждение, намира за установено от фактическа страна следното:
От приобщените към делото материали по търговско дело № 88/2017 г.
по описа на Окръжен съд Варна, ведно с въззивно търговско дело №
333/2018г. по описа на Апелативен съд - Варна, търговско дело № 562/2019г.
по описа на ВКС и търговско дело № 981/2020г. по описа на ВКС се
установява, че с влязло в законна сила на 28.01.2020 година решение на
Варненския окръжен съд № 146 от 26.02.18 г., по т.д.№ 88/2017 г., е уважен
предявеният от „Факторът” ЕООД срещу „Консорциум Реми Груп“ АД, ЕИК
*********, осъдителен иск по чл.99, ал.1 ЗЗД, във вр. с чл.266, ал.1 ЗЗД за
сумите: 94 672.38 лв. – сбор от дължими главници (с ДДС) по договор за
изработка, сключен между трето лице „Аква Виа” ЕООД, като изпълнител и
търговското дружество, настоящ ищец, в качеството му на възложител,
обективирани в 8 бр. фактури, обхващащи периода 08.05.2012 г. – 14.12.2012
г., което вземане в пълния му размер е цедирано на настоящия ответник
„Факторът” ЕООД с четири договора за цесия, всички от 07.01.2014 г., ведно
със законната лихва, считано от 27.01.2017 г. до окончателното и изплащане и
28 116,06 лв. – мораторни лихви, изчислени върху главницата по всяка от
5
посочените фактури за периода 27.01.2014 г. - 28.12.2016 г.
Съдебното дирене по въззивно търговско дело № 333/2018г. по описа на
Апелативен съд – Варна, образувано по жалба на „Консорциум Реми Груп“
АД срещу решение № 146 от 26.02.2018 г. по т.д.№ 88/2017 г., е приключило
на 03.10.2018 г. с даване ход на устните състезания.
За присъдените суми е издаден изпълнителен лист № 111/26.11.2018 г.
по в.т.д. № 333/2018 г. на Апелативен съд-Варна, приложен по делото.
Присъдените суми са предявени и приети в производството по
несъстоятелност на длъжника „Консорциум Реми Груп“ АД по т.д. №
127/2020 г. по описа на ВОС под № 3 от Списъка по чл. 685 ал. 1 ТЗ на
приетите от синдика вземания на кредиторите, обявен в ТР на 11.11.2020 г.
С оглед на твърденията в исковата молба за новонастъпили факти, т.е.
такива, които са настъпили след приключване на съдебното дирене пред
въззивната инстанция, по делото са приети като доказателства нот. заверена
декларация от Е. М. с peг. № 5479 от 19.11.2019 г.; нот. заверена декларация
от Е. М. с рег. № 5480 от 19.11.2019 г.; нотариално заверена декларация от Е.
С. М., собственик и управител на „Аква Виа" ЕООД с рег.№ 977/26.02.2020 г.
Видно от нот. заверена декларация с peг. № 5479 от 19.11.2019 г. (л. 11
и л. 75) на посочената дата лицето Е. М. е декларирало, че при покупката на
дружество "Аква виа" ЕООД не е получавало от И. Д. Х., както и от което и
да е друго лице, документи от счетоводството на "Аква виа" ЕООД, парични
средства от касата, или банковата сметка, печат на дружество "Аква виа"
ООД/ЕООД; материални активи на същото, ведомости, трудови досиета на
персонала на дружеството и други – същите останали в разпореждане на И. Д.
Х..
С представената нотариално заверена декларация рег. № 5480 от
19.11.2019 г. (л. 28) Е. М. е декларирал, че на 07.04.2016 г. е получил
уведомление за извършено прихващане на вземане със задължения от
"Консорциум Реми Груп" АД; уведомление за извършена цесия от "Реми
Ауто" ЕООД; сметка за неустойка № **********/04.04.2016г. и че приема
документите за действителни, не ги е протестирал при приемането им и не ги
протестира и в момента на декларирането.
Представени са самият договор за цесия от 04.04.2016 г. между „Реми
6
ауто" ЕООД като цедент и „Консорциум Реми груп" АД като цесионер, с
който в полза на цесионера „Консорциум Реми груп" АД е прехвърлено
вземане от „Аква виа" ООД в размер на 31 966,63 лева, уведомление за
извършената цесия от „Реми ауто" ЕООД до „Аква виа" ЕООД с отбелязване,
че е получено на 7.4.2016 г.; Сметка за неустойка № 002/04.04.2016 г.,
издадена от „Консорциум Реми груп" АД със задължено лице „Аква виа"
ЕООД за сумата 98 220,29 лева и уведомление за извършено прихващане на
насрещни вземания със задължения от „Консорциум Реми груп" АД до „Аква
виа" ЕООД с отбелязване, че е получено на 7.4.2016 г.
Във връзка с твърдението за разваляне на четирите договора за цесия от
07.01.2014 г., с които „Факторът" ЕООД се е легитимирал като кредитор на
„Консорциум Реми груп" АД в производството по т.д. № 88/2017 г. по описа
на ВОС, по делото са приети като доказателства нотариална покана до
„Факторът" ЕООД с рег.№ 1207 от 04.03.2020 г., том 1, акт № 83 по описа на
нотариус К. К за връчване на документи, в т.ч. приложени уведомления – 4
бр. за разваляне на договорите за цесия от 07.01.2014 г. и разписка за
връчване на нот. покана от 05.03.2020 г. Нотариалната покана е подписана от
Д. Р. Х., във връзка с което е представено нот. заверено пълномощно с рег. №
979/26.02.2020 г. от Е. М. като управител на „Аква виа" ЕООД към Д. Р. Х..
Видно от съдържанието на представените 4 бр. уведомления за разваляне на
договорите за цесия от 07.01.2014 г., като основание за разваляне на същите е
посочено неизпълнение и неплащане на сумата по договорите.
От приетото за послужване т.д. № 88/2017 г. по описа на Окръжен съд
Варна се установява, че същото е образувано по искова молба на „Факторът“
ЕООД, ЕИК ********* срещу „Консорциум Реми груп“ АД, ЕИК *********,
за осъждане на ответното дружество да заплати на ищеца суми в общ размер
от 94 672,38 лева, дължими въз основа на договор за изработка, сключен с
трето лице „Аква виа“ ЕООД, ЕИК *********, по издадени от последното 8
бр. фактури, в периода от 08.05.2012г. до 14.12.2012 г., което вземане е
цедирано от третото лице на ищеца „Факторът“ ЕООД с договори от
07.01.2014г.
Установява се също така, че с отговора на исковата молба и
допълнителни уточняващи молби в производството по т.д. № 88/2017 г.
ответникът „Консорциум Реми груп" АД е направил възражения за
7
нищожност на четирите договора за цесия от 07.01.2014г. поради пълна
симулативност, липса на основание и липса на причина за сключване на
договорите, като в тази връзка е направено оспорване на извършеното от
цесионера плащане по договорите за цесия, респ. удостоверяващите ги
документи, представени от ищеца. Ответникът е направил също така
възражение за извършено прихващане, обективирано в уведомление до „Аква
виа“ ЕООД за извършено прихващане с вземане за дължими суми на
„Консорциум Реми груп" АД по цесия, сключен между „Консорциум Реми
груп" АД и Реми Ауто ЕООД за сумата от 31 966,63 лева, вземане за
неустойка в размер на 98 220.29 лева (сметка за неустойка).
При така установените по делото факти съдът достигна до следните
правни изводи:
Предмет на отрицателните установителни искове са приети в
производството по несъстоятелност на длъжника „Консорциум Реми Груп“
АД – настоящ ищец, вземания, които са установени с влязло в сила съдебно
решение по т.д. № 88/2017 г. по описа на ВОС, потвърдено с Решение №
265/16.11.2018 г., постановено по в.т.д. № 333/2018 г. на Варненски АС.
Наличието на влязло в сила съдебно решение, с което настоящият ищец е
осъден да заплати на ответника сумите в размер на приетите в
производството по несъстоятелност вземания, обуславя правна квалификация
на предявените искове по чл. 694, ал. 1 от ТЗ във вр. с чл. 439, ал. 1 и 2 от
ГПК.
Чл. 439, ал. 1 от ГПК регламентира защитата по исков ред срещу
материалноправно незаконосъобразно принудително изпълнение. Доколкото
производството по несъстоятелност носи характеристиките на производство
по универсално принудително изпълнение и с оглед закрепеното в чл. 621 от
ТЗ субсидиарно приложение на разпоредбите на Гражданския процесуален
кодекс в производството по несъстоятелност, в производството по
установителните искове с правно основание чл. 694 от ТЗ, съответно
приложение намира и разпоредбата на чл. 439, ал. 2 от ГПК.
Според последната, искът на длъжника може да се основава само на
факти, настъпили след приключването на съдебното дирене в производството,
по което е издадено изпълнителното основание.
Представените в настоящото производство нови писмени доказателства
8
са били представени и в производството по т.д. № 981/2020г. по описа на
ВКС, ТК, 2-ро т.о., образувано по молба за отмяна на влязлото в сила съдебно
решение по т.д. № 88/2017 г. на ВОС. Принципно това е процесуалният ред за
зачитането им от съда, доколкото се касае за документи, за които се твърди,
че установяват факти, които са се осъществили преди настъпване на
преклудиращото действие на СПН. Молбата с правно основание чл.303, ал.1
т.1 ГПК е била отхвърлена тъй като тези документи нито са новооткрити
обстоятелства, нито представляват нови писмени доказателства, от значение
за правния спор, а единствено удостоверяват разменената след 21.02.2020г.
кореспонденция между пълномощника на молителя и управителя на
„Факторът“ ЕООД.
За разлика от хипотезата на чл.303, ал.1 т.1 ГПК, при която новите
обстоятелства или новите писмени доказателства са се осъществили преди
решаването на делото, но са били неизвестни на страната, респ. страната не е
могла да се снабди с тях своевременно, то в хипотезата на чл. 439 от ГПК
страната се позовава на нови факти, т.е. такива факти и обстоятелства от
значение за установеното по съдебен ред право, които са настъпили след
приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено
изпълнителното основание.
Видно от обстоятелствената част на исковата молба, ищецът се позовава
на две групи основания за погасяване на процесните вземания, за които
твърди, че са налице новонастъпили обстоятелства по смисъла на чл. 439, ал.
2 от ГПК.
Като нови факти се изтъкват изявленията на управителят на цедента
„Аква виа“ ЕООД обективирани в нотариално заверени декларации на Е. С.
М. – собственик и управител на „Аква Виа" ЕООД, peг. № 5479 от 19.11.2019
г., рег. № 5480 от 19.11.2019 г. и рег. № 977/26.02.2020 г.
От съдържанието на декларациите от 19.11.2019 г. е видно, че същите не
обективират диспозитивни изявления на управителя на посоченото дружество
– частен праводател на ответника „Факторът“ ЕООД, а имат характер на
частни свидетелстващи документи от трето, неучастващо в делото лице.
С декларация peг. № 5479 от 19.11.2019 г. лицето Е. М. удостоверява
факти и обстоятелства, настъпили „при покупката на дружество „Аква виа“
ЕООД“, която видно от служебно извършена справка в търговския регистър е
9
осъществена на 08.12.2015 г. и вписана в ТР на 15.12.2015 г., т.е. не се касае за
нови факти.
В декларация рег. № 5480 от 19.11.2019 г. същото лице излага, че е
получило на 07.04.2016 г. уведомление, с което е извършено извънсъдебно
прихващане на процесните вземания с насрещни вземания на ищеца
„Консорциум Реми Груп“ АД, в резултат на което оспорените с настоящия
иск вземания са погасени. В тази връзка е и съдържащото се в декларацията
изявление, че лицето е получило уведомление за извършена цесия от „Реми
Ауто“ ЕООД и сметка за неустойка, които легитимират „Консорциум Реми
Груп“ АД като кредитор на „Факторът“ ЕООД по насрещните вземания. Това
също не са факти настъпили преди приключване на съдебното дирене по т.д.
№ 88/2017 г.
Независимо от обстоятелството, че декларациите са заверени пред
нотариус на 19.11.2019 г., самите те не представляват нови факти, които
внасят промяна в правоотношението между страните след приключване на
съдебното дирене по т.д. № 88/2017 г. на ВОС, респ. в.т.д. № 333/2018 г. на
Варненски АС, по което е издадено изпълнителното основание (чл. 439, ал. 2
от ГПК), а имат характер на писмени свидетелски показания относно факти,
които са настъпили преди този момент (т.е. преди 03.10.2018 г.) и които са
преклудирани със силата на пресъдено нещо. Ето защо, в настоящото
производство е недопустимо повторното установяване на твърдяното
извънсъдебно прихващане от 07.04.2016 г., което е било предмет на
разглеждане в производството по т.д. № 88/2017 г. на ВОС и в.т.д. №
333/2018 г. на Варненски АС, с решенията по които е отхвърлено
възражението за погасяване на вземането на това основание. Причините
поради които свидетелските показания на управителя на „Аква Виа" ЕООД Е.
М. не са събрани в приключилото дело, а се представят сега в писмен вид, са
ирелевантни за настоящото производство.
Що се отнася до декларация рег. № 977/26.02.2020 г., същата има
характер на частен диспозитивен документ – оттегляне на пълномощно
дадено от управителя на „Аква Виа" ЕООД Е. М. на лицето И. Д. Х. лично и
като управител на „Факторът“ ЕООД да извърши уведомяването от името на
цедента на длъжника „Консорциум Реми Груп“ АД за сключените на
07.01.2014 г. договори за цесия с цесионер „Факторът“ ЕООД, с които са
10
прехвърлени процесните вземания. Оттеглянето на пълномощията, обаче,
противно на съдържащото се в декларацията изявление в обратния смисъл,
има действие занапред и не е годно да заличи правните последици на вече
настъпил юридически факт, какъвто е уведомяването на длъжника за
прехвърлянето на вземанията. Този факт е установен в производството по т.д.
№ 88/2017 г. на ВОС като част от основанието на исковата претенция на
настоящия ответник, поради което същият е преклудиран.
Следователно, всички факти, до които се отнасят посочените по-горе
декларации и др. свързани с тях документи (уведомление от 07.04.2016 г. за
извършено извънсъдебно прихващане, уведомление за извършена цесия от
„Реми Ауто“ ЕООД, сметка за неустойка) не са новонастъпили обстоятелства
по смисъла на чл. 439, ал. 2 от ГПК.
Като факти, настъпили след приключването на съдебното дирене в
производството по в.т.д. № 333/2018 г. на Варненски АС и имащи правно
значение в настоящото производство, могат да се квалифицират единствено
представените с исковата молба изявления на управителя на „Аква виа“
ЕООД от 04.03.2020 г. за разваляне на четирите договора за цесия от
07.01.2014 г. с цедент „Аква виа“ ЕООД. Относимостта на тези изявления към
спорното правоотношение произтича от обратното действие на развалянето
на договорите, което би довело до отпадане на материалноправната
легитимация на ответника цесионер („Факторът“ ЕООД) като кредитор по
приетите вземания.
Видно от посочените изявления, цедентът „Аква виа“ ЕООД е заявил,
че разваля договорите за цесия от 07.01.2014 г. поради неизпълнение и
неплащане на цената по същите.
Ответникът оспорва развалянето на договорите с възражение, че не е
неизправна страна по същите.
За да бъде упражнено потестативното право на разваляне на договор в
хипотезата на чл. 87, ал. 1 ЗЗД, е необходимо да се установи от фактическа
страна сключване на двустранен договор между страните, по който ответната
страна да не е изпълнила задълженията си по причина, за която отговаря, а
кредиторът – ищец да е изпълнил своите или да е готов да ги изпълни.
Възможността за разваляне на договора е обусловена от представяне от
изправната страна на допълнителен срок, подходящ за изпълнение с
11
предупреждението, че след изтичането му, ще се счита, че договорът е
развален.
Изискването за предоставяне на подходящ срок за изпълнение
имплицитно съдържа и изискване да се посочи какво трябва да се изпълни,
т.е. в какво се състои неизпълнението.
В случая не е предоставен срок за изпълнение, а единственото
конкретно посочено неизпълнение от страна на цесионера касае
задължението му да плати цената на прехвърлените вземания.
Следователно, за да установи, че изявленията за разваляне на
договорите не са породили правно действие, достатъчно е ответникът да
докаже, че е заплатил цената по договорите за цесия.
Предмет на производството по т.д. № 88/2017 г. на ВОС е осъдителен
иск, предявен от „Факторът“ ЕООД срещу „Консорциум Реми Груп“ АД за
осъждане на последния да заплати сумите, прехвърлени с договорите за
цесия. В качеството си на ответник по посоченото дело, „Консорциум Реми
Груп“ АД – ищец по настоящия отрицателния установителен иск, е бил
длъжен да изчерпи всичките си възражения срещу основателността на иска.
Така, видно от материалите по т.д. № 88/2017 г., ответникът е релевирал
възражения за нищожност на процесните договори за цесия от 07.01.2014 г.
поради абсолютна симулация и липса на основание (причина) за сключване на
договорите, като ответникът е основал тези свои възражения на твърдението,
че не е извършено плащане от цесионера по договорите за цесия. По този
начин фактът на плащане (или неплащане) на цената по договорите е бил
въведен в предмета на делото като елемент от основанието на исковата
претенция.
Видно от мотивите към влязлото в законна сила на 28.01.2020 година
решение на Варненския окръжен съд № 146 от 26.02.18 г. по т.д.№ 88/2017 г.,
за да постанови осъдително решение по предявените искове, съдът е
отхвърлил възраженията за нищожност на договорите като е установил наред
с останалите правно релевантни факти и факта, че ищецът изцяло е заплатил
на цедента „Аква виа“ ЕООД цената по договорите за цесия в размер на
109 450,54 лева (л. 692 от т.д.№ 88/2017 г.)
Ето защо, съдът намира, че фактът на плащане на сумите по процесните
цесии е установен в отношенията между страните със сила на пресъдено нещо
12
в производството по т.д.№ 88/2017 г. и този въпрос не може да бъде
пререшаван в настоящото производство.
Това налага извода, че изявленията за разваляне на договорите за цесия,
приложени към нотариална покана до „Факторът" ЕООД с рег.№ 1207 от
04.03.2020 г. на нотариус К. К и носещи дата 09.01.2020 г., основани
единствено на твърдението, че цесионерът не е изпълнил задължението си да
плати цената по договорите, не са породили целените правни последици, а
именно прекратяване с обратна сила на договорите от 07.01.2014 г., с които
цедентът „Аква виа“ ЕООД е прехвърлил на „Факторът" ЕООД вземанията си
от „Консорциум Реми Груп“ АД, предмет на настоящите отрицателни
установителни искове.
След като договорите за цесия не са развалени след приключване на
съдебното дирене в производството по т.д. № 88/2017 г. на ВОС, респ. по
в.т.д. № 333/2018 г. на Варненски АС, исковете за несъществуване на
приетите в производството по несъстоятелност на ищеца вземания се явяват
неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
На основание чл. 78, ал.3 ГПК ответникът има право на сторените по
делото разноски. Видно от разписка с представен списък по чл.80 ГПК
същият претендира сумата от 4 500,00 лева заплатено адвокатско
възнаграждение. Ищецът своевременно е направил възражение за
прекомерност на заплатения хонорар поради липса на фактическа и правна
сложност на делото. Съдът като съобрази, че с оглед цената на иска
(179 895,91 лева) претендираната сума се явява по-ниска от минималното
адвокатско възнаграждение, определено съгласно чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредба
№ 1/2004 г. на ВАС, намира възражението за неоснователно. Ищецът следва
да бъде осъден да заплати от масата на несъстоятелността по сметка на ВОС и
дължимата по делото държавна такса в размер на 1798,96 лева на основание
чл. 694, ал. 7 от ТЗ.
Воден от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Консорциум Реми Груп“ АД (в
13
несъстоятелност), ЕИК *********, гр. Варна, срещу „Факторът“ ЕООД, ЕИК
*********, гр.Варна, иск с правно основание чл. 694, ал. 1 от ТЗ във вр. с чл.
439 от ГПК, за признаване за установено, че вземанията на кредитора
„Факторът“ ЕООД за сумите от: 94 672,38 лева – главница; 35 002,48 лева –
мораторни лихви и 22 104,99 лева – разноски, по изпълнителен лист №
111/26.11.2018 г., издаден по в.т.д. № 333/2018 г. на Апелативен съд-Варна,
приети в производството по несъстоятелност на длъжника „Консорциум Реми
Груп“ АД под № 3 от Списъка по чл. 685 ал. 1 ТЗ на приетите от синдика
вземания на кредиторите, обявен в ТР на 11.11.2020 г., не съществуват.
ОСЪЖДА „Консорциум Реми Груп“ АД (в несъстоятелност), ЕИК
*********, гр. Варна, да заплати на „Факторът“ ЕООД, ЕИК *********,
гр.Варна, сумата от 4 500,00 лева сторени пред ВОС съдебно-деловодни
разноски за адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
ОСЪЖДА „Консорциум Реми Груп“ АД (в несъстоятелност), ЕИК
*********, гр. Варна, да заплати от масата на несъстоятелността в полза на
бюджета на съдебната власт по сметка на ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД
сумата 1798,96 лева, дължима държавна такса по т. д. № 86/2021 г. по описа
на ВОС, на основание чл. 694, ал. 7 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на синдика на „Консорциум
Реми Груп“ АД (в несъстоятелност), ЕИК *********, ЗВ. ЗЛ. Х..
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
14