РЕШЕНИЕ
№ 3617
гр. София, 25.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 9-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и първи юли през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ВЕЛИЗАР СТ. КОСТАДИНОВ
при участието на секретаря ДИЛЯНА П. ЦВЕТАНОВА
като разгледа докладваното от ВЕЛИЗАР СТ. КОСТАДИНОВ
Административно наказателно дело № 20231110207997 по описа за 2023
година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ (НП) № 685220 -
F 683556 от 09.01.2023г. на Началник на отдел на „Оперативни дейности“ –
София, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“,
оправомощен на основание заповед № ЗЦУ-ОПР – ********* от 25.08.2020 г.
на Изпълнителния Директор на НАП, с което на основание чл.53 от ЗАНН, е
наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 3
000.00 лева на „Ъ.“, ЕИК: ********* на основание чл.185, ал.2 от ЗДДС за
нарушение на чл. 33, ал. 1 от Наредба № H-18/13.12.2006г. на Министъра на
финансите за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез
фискални устройства във вр.чл.118, ал.4 от ЗДДС.
Санкционираното лице обжалва НП с искане за неговата отмяна като
неправилно и незаконосъобразно. Твърди се липсата на извършено
административни нарушения. Релевират се твърдения за допуснати
съществени процесуални нарушения. Иска се отмяната на НП.
В съдебно заседание дружеството-жалбоподател, редовно призован чрез
законният си представител, се представлява от законния си представител,
както и от надлежен процесуален представител, който инвокира
допълнителни съображения в подкрепа на доводите от въззивната жалба.
Претендират се разноски.
Въззиваемата страна чрез законният си представител, редовно
1
призована, изпраща надлежен процесуален представител, който инвокира на
доводи за неоснователност и недоказаност на депозираната въззивна жалба.
Претендират се разноски.
Съдът като обсъди на основание чл.14 от НПК всестранно,
обективно и пълно доводите на страните и събраните по делото
писмени и гласни доказателства, намира за установено следното:
I. Въззивната жалба е депозирана на 25.05.2023г. в законоустановеният
14-дневен преклузивен срок до 29.05.2023г. на основание чл.59, ал.2 от
ЗАНН, от процесуално легитимирана страна, с обоснован и доказан правен
интерес, срещу санкционен акт по ЗАНН – наказателно постановление,
връчено на 15.05.2023г. с разписка, инкорпорирана в НП, подлежащ на
законов съдебен контрол от родово, местно и Ф.нкционално компетентен
районен съд (въззивна инстанция) на основание чл.59, ал.1 от ЗАНН, като
жалбата е редовна от външна страна с посочване на изискуемите по закон
реквизити, поради което се явява процесуално ДОПУСТИМА.
II. Разгледана по същество, въззивната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.
III. От фактическа страна (“ipso facto” – извод от самият факт; “res
ipsa loquitur” – фактите говорят сами за себе си):
След извършена от свидетеля-актосъставител С. Е. Д. – инспектор по
приходите от НАП и служителя на тази администрация Цветелин Митков
Цолов проверка на 27.10.2022 г., извършена в 21.00 часа на същия ден в
търговски обект, находящ се в гр.София, ул. „Пирин“ № 80 - ресторант,
стопанисван от дружеството „Ъ.“ ООД с ЕИК: ******** във връзка с
извършена контролна покупка на храна на стойност около 39.00 лева, за
която не бил издаден касов бон, е установено и съгласно констатациите от
КП № серия АА № 0126268 от 27.10.2022г., че след опетчатване на дневен
финансов “X” от 27.10.2022 г. отчет с общ оборот в размер на 2087.33 лева
към 27.10.2022г. от монтираното, въведено в експлоатация с изградена с НАП
връзка и Ф.нкциониращо към този момент в обекта Ф. модел „ELTRADE A3
KL” с № ED331932 и ФП №44331932, притежаващо Ф.нкциите „служебно
въведени“ и „служебно изведени“ суми, е налична разлика от 99.63 лева
между касовата наличност, възлизаща в размер на 871.00 лева, която е в
по-вече, и въведената във Ф. сума в размер на 771.37лева, която е по-
малка.
В хода на проверката бил извършен опис на всички парични средства в
размер от 871.00 лева от управителя Ф. Ъ. на дружеството-жалбоподател „Ъ.“
ООД.
Във връзка с констатациите от КП № серия АА № 0126268 от
27.10.2022г.и на основание заповед ЗЦУ-1149/25.08.2020 г. на Изпълнителния
Директор на НАП е съставен от актосъставителя Д. АУАН № F
683556/03.11.2022 г. във връзка с който е постановено от АНО
НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ (НП) № 685220 - F 683556 от
09.01.2023г. на Началник на отдел на „Оперативни дейности“ – София,
Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“, оправомощен на
2
основание заповед № ЗЦУ-ОПР – *********** от 25.08.2020 г. на
Изпълнителния Директор на НАП, с което на основание чл.53 от ЗАНН, е
наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 3
000.00 лева на „Ъ.“, ЕИК: ******* на основание чл.185, ал.2 от ЗДДС за
нарушение на чл. 33, ал. 1 от Наредба № H-18/13.12.2006г. на Министъра на
финансите за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез
фискални устройства във вр.чл.118, ал.4 от ЗДДС..
Изложената фактическа обстановка се установява събраните по делото
писмени доказателства, прочетени по реда на чл.283 от НПК, както и от
показанията на свидетеля-актосъставител С. Е. Д. – инспектор по
приходите от НАП – инспектор по приходите от НАП, които съдът
кредитира изцяло, като пълни, последователни, изчерпателни и детайлни на
изложената фактическа обстановка, като предвид липсата на противоречия в
тях, както и поради липсата на такива с всички писмени доказателства по
делото, съдът не следва да излага съображения на основание чл.305, ал.3 от
НПК – “per argumentum a contrario”. Необходимо е да се изложи, че с оглед
непосредственото формиране на субективните възприятия на конкретната
личност е нормално разпитания свидетел да описва някои детайли от
събитието по различен начин, според собствената си гледна точка. Това
обстоятелство се обуславя от човешка перцепция, сугестия и
контрасугестия, които са предпоставени от обективни фактори, основани
например на изминало време, но и от субективни фактори, свързани със
способността на всяко лице с оглед неговите психофизически качества като
свидетел да възприема със сетивата си факти от обективната действителност,
да може ги запомни в пълнота и/или цялост, като при тяхното последващо
по-късно възпроизвеждане след датата на конкретно събитие и/или след
първоначален разпит е логично възприятията на отделния свидетел да
не са пълни, поради липсата на спомени, и/или да са неточни с тези,
които първоначално са били изложени като свидетел, поради фактора
време.
Съдът не кредитира показанията на свидетеля А. И. И. Свидетелят И. е
служител на дружеството-жалбоподател. Той е в трудовоправна връзка. В
момента на проверката, извършена от свидетеля Д. не е било извършено
възражение, че разликата от 99.63 лева е била от бакшиши на сервитьорите в
ресторанта. Управителят Ф. Ъ. е включил тази сума към цялата касова
наличност, възлизаща в размер на 871.00 лева. Налице е признание на
неизгодни факти, които се подкрепят еднопосочно от описа на управителя на
дружеството-жалбоподател Ф. Ъ. и от показанията на свидетеля Д.. Няма
логика в касата на ресторанта да се съхраняват личните бакшиши на
сервитьорите, които реално са резултат от дейността на самия обект.
Свидетелят И. не е конкретен от кои лица в обекта са получени бакшишите в
размер на 99.63 лева, как се е получила тази сума в този размер, доколкото
бакшишите се даряват от клиенти във величини (лев, два, пет, десет и т.н., не
например бакшиш от 63 стотинки). Свидетелят И. не посочи дали парични
средства са от личните средства на лица от ресторанта. Показанията на
свидетеля И. обслужват защитната линия на дружеството-жалбоподател да
3
избегне ангажираната на последното административно-наказателна
отговорност.
IV. От правна страна (“ipso jure” – поради смисъла на правото):
При разглеждане на дела по оспорени НП районният съд е винаги
въззивна инстанция по същество (последна инстанция по фактите) по
аргумент от разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН. Това означава, че следва
да се провери от съда законността, т.е. дали правилно е приложен както
процесуалният, така и материалният закон, независимо от основанията,
посочени от жалбоподателя на основание от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84
от ЗАНН.
Налице е редовна процедура по връчването на АУАН и НП на
жалбоподателя „Ъ.“ ООД. АУАН и НП са съставени от материално
компетентни органи по закон в сроковете по чл.34 от ЗАНН, като в тази
насока съдът не споделя възраженията на адвокат Б. за нередовността на
упълномощителната заповед на лицето, представляващо административно-
наказващия орган.
В изпълнение на законовите си правомощия като въззивна
инстанция съдът намира, че АУАН и НП отговарят от външна страна по
форма и съдържание на изискванията по чл. 42, респективно чл. 57 от
ЗАНН, издадени са от надлежни длъжностни лица от НАП и в рамките на
техните пълномощия, права и задълженията, като констатираното нарушение
е изчерпателно, точно, ясно и категорично описано в акта за установяване
на административното нарушение, по идентичен начин – описано и в
наказателното постановление. Административното нарушение е правилно
субсумирано под съответната правна норма на приложимия материален закон.
АУАН и НП са надлежно връчени на нарушителя с оглед гарантиране на
неговите права чрез надлежен представител с валидно пълномощно, въпреки
изложените възражения от адвокат Б., които съдът приема за неоснователни.
Не е нарушено правото на защита на дружеството-жалбоподател „Ъ.“ ООД.
Същото е уведомено за АУАН, знае какво е нарушението и е наясно срещу
какви факти може да се защитава. Тези действия се възприемат от
съдържанието на процесуалната защита на дружеството-жалбоподател „Ъ.“
ООД чрез законния му представител и чрез нарочно упълномощния му
професионален защитник – адвокат Б.. Действията по връчване на АУАН и
НП са правни действия на управление, а не действия на разпореждане.
Връчването има уведомителни последици. Те не са конститутивни, каквито
има АУАН, с който се повдига административно-наказателно обвинение. В
пълномощното е предвидено за пълномощника П. Ц. Ц. възможност да
получава НП (по-голямо действие), в което се включва връчването на АУАН
(по-малкото действие). Който може по-голямото, може и по-малкото, но не и
обратното повелява принципът на формалната логика „от по-силното
основание). В пълномощното на пълномощника Цонев предвидените книжа,
включително и АУАН, които може да получава дружеството-жалбоподател
„Ъ.“ ООД са изброени неизчерпателно от НАП (…“и други“.).
Не е нарушено правото на защита на дружеството-жалбоподател „Ъ.“
4
ООД. Въпросната разлика от 99.63 лева от гледна точка на касовата
наличност в размер на 871.00 лева е положителна величина спрямо
въведената във Ф. сума от 771.37 лева. От гледна точка на Ф. разликата от
99.63 лева е отрицателна стойност (величина), която не е била въведена във
фискалната памет на апарата, за да формира съответствие с реалната касова
наличност в размер на 871.00 лева.
Поради тези причини съдът намира, че административно-наказващия
орган не е извършил процесуални нарушения при провеждане на процедурата
по съставяне на обжалваното наказателно постановление, като обратните
съображения на жалбоподателя „Ъ.“ ООД срещу тези правни доводи на съда
са неоснователни и недоказани.
Съгласно чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 година за
регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални
устройства, издадена на основание чл. 118, ал. 4 от ЗДДС извън случаите на
продажби/сторно операции, всяка промяна на касовата наличност (начална
сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън касата) на Ф. се регистрира
във Ф. чрез операциите „служебно въведени“ или „служебно изведени“ суми.
Разпоредбата на чл.118, ал.1 от ЗДДС въвежда в задължение на всяко
регистрирано и нерегистрирано по ЗДДС лице, да регистрира и отчита
извършените от него доставки/продажби в търговския обект чрез издаване на
фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез
издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за
управление на търговската дейност (системен бон), независимо дали е
поискан друг данъчен документ.
Разпоредбата на чл.185, ал.1 от ЗДДС нормира, че на лице, което не
издаде документ по чл. 118, ал. 1, се налага глоба - за физическите лица,
които не са търговци, в размер от 100 до 500 лв., или имуществена санкция -
за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 500 до 2000 лв.
Според чл.185, ал.2 от ЗДДС извън случаите по ал. 1 на лице, което
извърши или допусне извършването на нарушение по чл. 118 или на
нормативен акт по неговото прилагане, се налага глоба - за физическите лица,
които не са търговци, в размер от 300 до 1000 лв., или имуществена санкция -
за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 3000 до 10 000 лв.
Когато нарушението не води до неотразяване на приходи, се налагат
санкциите по ал. 1. Когато нарушението води до неотразяване на
приходи, се налагат санкциите по ал. 2, изр.1 от чл.185 ЗДДС (изводът е
на съда).
Съгласно Решение № 3120/19.06.2020г. по адм.д.№2192/2020г. по описа
на АССГ Неизпълнението на нормативно установеното задължение по чл.118,
ал.1 от ЗДДС - неиздаване на фискална касова бележка от фискално
устройство, намиращо се в обекта, безспорно установено по делото,
търговецът е осъществил от обективна страна състава на деяние,
представляващо административно нарушение по смисъла на чл.185, ал.1 от
ЗДДС (нарушението е неиздаване на касова бележка – изводът е на съда).
Деянието е обявено за наказуемо по административен ред по чл.185, ал.1 от
5
ЗДДС с приложената санкционна норма на ЗДДС, съгласно която, в
приложимата й редакция, на едноличните търговци и юридическите лица се
налага имуществена санкция в размер от 500 до 2 000 лева.
Настоящият съдебен състав, като приложи основополагащият принцип на
формалната логика и тълкуването „per argumentum a contrario” касателно
привилегированият санкционен състав на чл.185, ал.2, изр.2 от ЗДДС, приема,
че същият е неприложим и в тази връзка исканията в този смисъл на
жалбоподателя „Ъ.“ ООД са неоснователни, с оглед това, че е изпълнена
хипотезата и диспозицията на по-тежкия санкционен състав на
приложената в настоящият случай от АНО разпоредба на чл.185, ал.2,
изр.1 от ЗДДС.
Т.е. в съответствие на основание чл.42, т.4 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН
актосъставителят и АНО са въвели предикатно правно-релевантни твърдения
при описване на нарушението, извършено от жалбоподателя, тъй като
невъведената сума във Ф. в размер на 99.63 лева, явяваща се разлика между
отразената такава в самото Ф. в размер на 771.37 лева, която е по-малка за
отчитането пред фиска, и в размер на реалната касова наличност в размер на
871 лева, която е по висока, очертава на правния извод, че се укриват
приходи и не се отчитат такива.
Нарушението по чл.185, ал.2, изр.1 от ЗДДС на дружеството „Ъ.“ ООД е
формално и е доказано при сравнението между установената при проверката
фактическа касова наличност и отпечатания дневен финансов отчет. За
констатираното нарушение по посочения състав дружеството-жалбоподател е
санкционирано с минималния размер на имуществената санкция по чл.185,
ал.2, изр.1 от ЗДДС. Отговорността на юридическото лице е обективна
безвиновна, поради което не може да се изследва субективната страна на
извършеното деяния.
Не се спори по делото за факта, че инсталираното в обекта фискално
устройство е притежавало операциите „служебно въведени“ или „служебно
изведени“ суми, като това изрично е посочено в АУАН и в обжалваното НП.
Нарушената разпоредба на чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18 от
13.12.2006 година за регистриране и отчитане на продажби в търговските
обекти чрез фискални устройства, издадена на основание чл. 118, ал. 4 от
ЗДДС във връзка с чл.185, ал.2 от ЗДДС е част от установения ред за
регистрация и отчетност, които са задължителни за лицата, използващи
фискални устройства. Нормата има за цел създаването на условия за
съпоставимост на касовата наличност с документираните със съответното
фискално устройство суми от продажби и от извършени служебно въвеждане
и извеждане на суми във всеки един момент. Всяка една разлика между
наличните и документираните средства препятства проследяването на
паричния поток в търговския обект и представлява нарушение на правилата
за регистрация и отчетност.
Следва да се приеме, че неотразяването в касата на положителната сума
от 99.63 лв. във Ф. води до правен извод за неотразяване на приходи, поради
което не следва да бъде споделена изводите от въззивната жалба и тези,
6
заявени от процесуалния представител на жалбоподателя за липсата на
вредни последици за Държавата от неплатени данъци върху фактическата
наличност от оборота. Правилно наказващият орган е наложил санкцията по
чл.185, ал.2, изр.1 от ЗДДС в минималния размер, приложим за юридическите
лица и еднолични търговци – 3000.00 лева. Приложимата разпоредба на
чл.185, ал.2, изр.2 от ЗДДС е специална и се прилага с предимство тогава,
когато нарушението не води само до неотразяване на приходи. В настоящия
случай се укриват приходи от дружеството „Ъ.“ ООД. Правилно не е прието
от административно-наказващия орган за неприложимостта на
привилегирования състав по чл.185, ал.2, изр.2 от ЗДДС.
Съдът приема, че небрежността в трудовите задължения на служителите
на дружеството „Ъ.“ ООД да въведат сумата от 99.63 лева на 27.10.202г. до
21:00 часа във фискалното устройство, когато е била проверката отново не е
основание за освобождаване от отговорност по ЗАНН. Това е от значение
само за ангажирането на имуществената отговорност на съответния
служител/работник в обекта за претърпени загуби и пропуснати ползи, но
това става по друг ред – по КТ, ЗЗД и ГПК. Факт е, че процесната сума от
99.63 лева не е била въведена в работещото фискално устройство. На
проверяващите лица от НАП не е била издадена касова бележка за закупена
стока в размер на около 39.00 лева, съгласно показанията на свидетеля С. Е.
Д.. Дружеството-жалбоподател е получило приход в размер на 39.00 лева за
закупена храна, като сумата е била сложена в касовата наличност, а не в
кутията за бакшишите на служителите на ресторанта. Това обстоятелство и
намерената сума в касата на обекта водят до извода, че се укриват приходи.
Важен е и момента на проверката – 27.10.2022г. при изминаване на работния
ден в 21:00 часа - вечерта, когато клиентите на ресторанта се очакват да го
посетят и да консумират храна. По-важното е, че процесната сума в размер на
99.63 лева до общата касова наличност в размер на 871.00 лева, включена от
управителя Ф. Ъ. в съставения от него опис, в деня на проверката не е била
отразена във Ф. и тя е в размер, който е характерен за деянията от същия вид
и последици.
Съгласно Решение № 6780/27.11.2020г. на АССГ по адм.д. №
6645/2020г. нормата на чл.185, ал.2 от ЗДДС не касае единствено нарушения,
водещи до неотразяване на приходи. Последното обстоятелство има значение
при определяне на наказанието за нарушение по чл.118 от ЗДДС и
нормативните актове по прилагането му, което се налага в по-ниски по размер
глоба, респективно имуществена санкция, когато нарушението не води до
неотразяване на приходи. Следва да се посочи, че санкциониране по реда на
чл.185 ал.2 вр. чл.118 от ЗДДС е възможно и при констатиран отрицателен
резултат в касовата наличност, т.е. при неотразяване на извадени от касата
парични средства чрез Ф.нкцията на Ф. „служебно изведени суми” -
например. В този смисъл е правилно приложена на нормата на чл. 185 ал. 2 от
ЗДДС.
Въззивният съд отбелязва, че с текста на чл.28 ЗАНН на наказващия
орган е предоставена възможност да не наложи наказание, ако прецени, че е
налице маловажен случай на нарушение. В конкретния случай, макар
7
действително да е установено, че нарушението е извършено за първи път, не
може да бъде обоснован извод, че то е с по-ниска степен на обществена
опасност, сравнимо с други нарушения от същия вид. Критерият за
маловажност винаги е обвързан с преценката за обществена опасност.
Въвеждането на суми в касата на търговския обект винаги следва да е
документално обосновано, а обратното води до невъзможност да се проследи
паричния поток в търговския обект и представлява нарушение на правилата
за регистрация и отчетност. Нарушението води до извод за укриване на
приходи. В този смисъл е необосновано от правна и фактическа гледна точка
да се приеме, че нарушаване на установено с наредбата задължение, да
представлява маловажен случай, защото по принцип засяга финансовата
система като цяло. В тази насока съдът не приема за основателни доводите от
въззивната жалба за прилагане на чл.28 от ЗАНН, поддържани от
процесуалния представител на жалбоподателя или за приложение на
санкционна норма, която да налага по нисък размер на имуществена санкция
за жалбоподателя. В тази насока е Решение № 4305/27.06.2022г. на АССГ по
адм.д. № 2596/2022г.; Решение № 962/18.02.2022г. на АССГ по адм.д.
№11016/2021г. и др.
По изложените съображения съдът прие, че не са налице основания за
отмяна или изменение на атакуваното наказателно постановление.
Същото следва да бъде потвърдено изцяло като правилно -
законосъобразно и обосновано, издадено в съответствие с изискванията на
материалния закон и процесуалните правила.
Подадената срещу него жалба следва да бъде оставена без уважение.
В заключение съдът не споделя изводите на въззивния жалбоподател от
жалбата му, тъй като същите изцяло и в изложената пълнота обслужват
упражняваната защитна Ф.нкция в процеса и като най-заинтересована страна
да избегне инициираното срещу нея административено – наказателно
обвинение, като счита, че с приемане на неоснователността на тезите от
въззивната жалба, с изложените от съда изводи от фактическа и правна страна
се опровергават обратните по съображения доводи на жалбоподателя от
жалбата му, поради което съдът приема, че на същите е отговорено и не
следва отново да им се противопоставят аргументи за тяхната
неоснователност, с цел процесуална икономия.
По разноските:
Отговорността за разноски е обективна послеца от развитието на
съдебния спор и страната създала предпоставките за образуването му, следва
да понесе санкционните последици за неоснователно му повдигане. В тази
насока настоящият съдебен състав следва да съобрази и последните промени
в разпоредбата на чл.63 от ЗАНН, извършени с ДВ бр.94 от 29.11.2019 г.,
които имат действие занапред, според които съдът присъжда на страните на
разноски по реда на АПК, поради което като на основание чл.143, ал.3 от
АПК вр.чл.144 от АПК вр. чл.78, ал.8 от ГПК вр чл.27е от Наредбата за
заплащане на правната помощ, жалбоподателят следва да понесе разноските
за юрисконсулт в размер на 150.00 лева, определена от съда в пределите от
8
80.00 до 150.00 лева по негова преценка и с оглед обема на осъществените
процесуални действия от юрисконсулта на въззиваемата страна.
Така мотивиран и на основание съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА КАТО ПРАВИЛНО И ЗАКОНОСЪОБРАЗНО
НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ (НП) № 685220 - F 683556 от
09.01.2023г. на Началник на отдел на „Оперативни дейности“ – София,
Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“, оправомощен на
основание заповед № ЗЦУ-ОПР – ******** от 25.08.2020 г. на
Изпълнителния Директор на НАП, с което на основание чл.53 от ЗАНН, е
наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 3
000.00 лева на „Ъ.“, ЕИК: ************ на основание чл.185, ал.2 от ЗДДС
за нарушение на чл. 33, ал. 1 от Наредба № H-18/13.12.2006г. на Министъра
на финансите за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти
чрез фискални устройства във вр.чл.118, ал.4 от ЗДДС.
ОСЪЖДА въззивният жалбоподател „Ъ.“, ЕИК: ************** да
заплати на въззиваемата страна ТД НАП София чрез законният й
представител с адрес гр.София, ул. „Аксаков“ № 21 на основание чл.143, ал.3
от АПК вр.чл.144 от АПК вр. чл.78, ал.8 от ГПК вр чл.27е от Наредбата за
заплащане на правната помощ вр. чл. чл.63 от ЗАНН, сумата от 150.00 лева за
дължимо възнаграждение за юрисконсулт.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с касационна жалба пред
Административен съд София – град, в 14-дневен срок от съобщението за
изготвянето му до страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9