Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, 10.06.2020
год.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, двадесет и шести състав, в
публично заседание на единадесети май две хиляди двадесет и първа година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛА ГЪЛЪБОВА
При участието на секретаря Теодора Станчева разгледа докладваното
от съдията
гр.д. № 7123 по
описа на ВРС за 2021 год. и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на „М.2.“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление *** срещу
Промишлено-производствена земеделска кооперация „ЗОРА“, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление ***, с която са обединени обективно следните
искове: 1. иск по чл. 55. ал. 1, предл. 3 от ЗЗД за
заплащане на сумата от 4139,20 лева,
представляваща дължима на отпаднало основание сума, заплатена по развален
договор за покупко-продажба на стоки от 19.12.2018 г., като цена за 16556.80
кг. сорго реколта 2018 г., сумата от 2090 лева, представляваща дължима на отпаднало основание
сума, заплатена по развален договор за покупко-продажба на стоки от 19.12.2018
г., като цена за 836 броя люцерна бали реколта 2018 г. и сумата от 973,25 лева, представляваща дължима на отпаднало
основание сума, заплатена по развален договор за покупко-продажба на стоки от
19.12.2018 г., като цена за 1145 броя слама бали реколта 2019 г., ведно със
законната лихва върху сумите от датата на подаването на исковата молба до
окончателното плащане; 2. иск по чл. 86 от ЗЗД за заплащане на сумата от 476,05 лева, представляваща
законна лихва върху главницата от 4139,20 лева за периода от 10.05.2019 г. до
26.06.2020 г., сумата от 240,37 лева,
представляваща законна лихва върху главницата от 2090 лева за периода от
10.05.2019 г. до 26.06.2020 г. и сумата
от 111,93 лева, представляваща законна лихва върху главницата от 973,25
лева за периода от 10.05.2019 г. до 26.06.2020 г.
В исковата молба са изложени твърдения, че между
страните е сключен договор за покупко-продажба на стоки, по силата на който са
издадени следните фактури: фактура № **********/19.12.2018 г. за 20 000
кг. сорго реколта от 2018 г. на единична цена от 0,25 лева на кг. на обща
стойност от 5 000 лева; фактура № **********/19.12.2018 г. за 3000 бали
люцерна реколта 2019 г. на единична цена от 2,50 лева за брой на обща стойност
от 9 000 лева; фактура № **********/19.12.2018 г. за 3000 бали слама
реколта 2019 г. на единична цена от 0,83 лева за брой на обща стойност от 2 280
лева. До началото на м.05.2019 г. били извършвани предавания на стоките по
посочените 3 фактури, като останало неполучено, но заплатено количество, както
следва: 16 556.80 кг. сорго на стойност 4139,20
лева, 836 броя люцерна бали на стойност 2090 лева и 1145 броя слама бали на
стойност 973,25 лева. На 07.05.2020 г. била отправена покана до ответника да
предаде остатъчното количество до 10.05.2020 г. или да върне разликата за
непредаденото такова. Ищецът счита, че с това изявление договорът е развален,
като ответникът се е обогатил със стойността на непредаденото количество.
В законоустановения едномесечен срок от получаването
на исковата молба и доказателствата към нея ответникът е депозирал писмен
отговор. В него се твърди, че по процесните фактури не е извършено реално
плащане. Твърди се още, че „М.2.“ ЕООД е собственост и се представлява от и.п.м.,
която е майка на председателя на ППЗК „ЗОРА“ към момента на сключването на
договора – к.с.к.. По тази причина били издавани фактури, но без да са
извършени реални плащания по тях. Твърди се, че договорът е сключен при
конфликт на интереси в противоречие със закона и не е породил правни последици.
В съдебно заседание процесуалният представител на
ищеца поддържа исковата молба.
Процесуалният представител на
ответника оспорва иска и поддържа отговора на исковата молба.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и
събраните по делото доказателства, преценени заедно и по отделно, намира за
установено от фактическа страна следното:
Представени по делото са три броя фактури, а именно
фактура № **********/19.12.2018г. на стойност 5000 лева с ДДС за стока „сорго реколта 2018г.“, 20000 кг по единична цена от 0,25
лева без ДДС, фактура № **********/19.12.2018г. на стойност 9000 лева с ДДС за
стока „бали люцерна реколта 2018г.“, 3000 бр. при единична цена от 2,50 лева
без ДДС и фактура № **********/19.12.2018г. на стойност 2280 лева с ДДС за
стока „слама бали реколта 2019г.“, 2280 бр. при единична цена от 0,85 лева без
ДДС. Доставчик по фактурите е ППЗК „ЗОРА“, а получател – „М.2.“ ЕООД. Фактурите
са подписани и за двете страни.
Представени са и 5 броя пътни/прехвърлителни
разписки за доставка на стоки от ППКЗ „ЗОРА“, предназначени за „М.2.“ ЕООД, съответно
от 19.12.2018г. – за изпратени 257 бали люцерна и 300 гр. Сорго,
от 12.01.2019 г. – за изпратени 221 бр. бали люцерна, 181 бр. бали слама и 31
бр. бали сено, от 15.01.2019 г. – за изпратени 333 бр. бали люцерна, 128 бр.
бали слама, 8 бр. бали сено и 500 кг. Сорго, от
25.02.2019 г. – за изпратени 96 бр. бали люцерна; 120 броя бали слама и 1568 кг
сорго и от 01.03.2019 г. – за изпратени 570 броя бали
слама и 360 броя бали люцерна. Три от разписките са подписани за изпращач, а
всичките са пописани за приело лице.
Представена по делото е покана за доброволно
изпълнение на задължения от 07.05.2019 г., отправена ищцовото дружество до
ответното, с която ППЗК „ЗОРА“ моли „МОНИМИЛК“ 2007г. да извърши остатъчно предаване на стоките по
гореописаните три фактури или да върне равностойността им в срок до
10.05.2019г.
От ответника е представен трудов договор № 2 от
07.04.2014 г., сключен между к.с.к. и ППЗК „Зора“ за назначаване на длъжността
„председател“. Представена е и Заповед № 032/22.04.2019 г. за прекратяване на
трудов договор № 002/07.04.2014 г.
Приет по делото е Тристранен протокол за прихващане на
вземанията и задълженията от 20.12.2018 г., сключен между ППЗК „ЗОРА“, „М.2.“
ЕООД и к.с.к., от който е видно, че е извършено прихващане на сумите:
16 720 лева по фактура № 378/19.12.2018 г., 5 000 лева по фактура №
379/19.12.2018 г., 9 000 лева по фактура № 380/19.12.2018 г., 2 280
лева по фактура № 381/19.12.2018 г., 41.96 лева по фактура № 379/19.12.2018 г.,
всичко на обща стойност 33041,96 лева със задължение на ППЗК „ЗОРА“ към к.с.к.
по временно предоставени средства в размер на 65499.12 лева.
Прието за безспорно между страните е обстоятелството,
че лицето к.с.к., който е бил председател на ППЗК „ЗОРА“ в процесния период е
син на управителката на ищцовото дружество – и.п.м..
По делото са ангажирани гласни доказателствени средства
чрез разпит на един свидетел на страната на ответника – н.н.н.,
служител в ППЗК „ЗОРА“. Съгласно показанията на същия в ППЗК „ЗОРА“ са се
отглеждали овце и е имало овчар, който да се занимава с това. Освен това всички
работници постоянно са полагали грижи за овцете. Малко преди к.с.к. да прекрати
мандата си като председател, собственик на овцете били прехвърлени на неговата
майка. След това до около 5-6 месеца след напускането на к.с.к., служителите на
кооперацията продължавали да се грижат за овцете и ги хранели с храна от склада
на кооперацията. Около лятото на 2019 г. к.с.к. сам се наел да гледа овцете,
като отново ги хранел с храна от складовете на ППЗК „Зора“. Неделчо н. не е
запознат Колев да е докарвал от друго място храна за овцете. Свидетелят
съобщава, че за чужди фирми, когато се е изнасяла стока, се е записвало всичко
това и след това стоката е минавала през портала.
От заключението по допуснатата съдебно-счетоводна
експертиза, неоспорено от страните, което съдът кредитира като обективно и
компетентно дадено, се установява, че ППЗК „ЗОРА“ и „М.2.“ ЕООД са регистрирани
по ЗДДС. Общата стойност на процесните фактури се равнява на 16 280 лева с
ДДС и между страните няма извършени плащания по тях. Извършено е прихващане на
вземания и задължения от дата 20.12.2018 г. между ППЗК „ЗОРА“, „М.2.“ ЕООД и к.с.к.,
съгласно което задълженията на „М.2.“ ЕООД към ППЗК „ЗОРА“ в общ размер на
33 041,96 лева са прихванати от вземане на к.с.к. от ППЗК „ЗОРА“ в същия
размер, като предмет на прихващането са и сумите по процесните 3 фактури, ведно
с две други фактури. В счетоводството на двете страни е осчетоводено прихващане
на задълженията в размер на 16 280 лева по процесните фактури и към датата
на експертизата няма данни за задължения по тях. По счетоводни данни от
счетоводствата на двете дружества няма осчетоводени плащания на лихви за забава
по процесните фактури. В счетоводството на ищеца процесните фактури са
декларирани в дневник за покупки през данъчен период м.12.2018 г. и данните от
дневника са декларирани с подадената СД по ЗДДС приета в НАП с вх. №
3253215/09.01.2019 г. в същите размери и за ДДС в общ размер на 1 880 лева
е ползвано право на пълен данъчен кредит. В счетоводството на ответника
процесните фактури са декларирани в дневник за продажби през данъчен период
м.12.2018 г. и същите са декларирани с подадената ДС по ЗДДС приета в НАП с вх.
№ 3258244/11.01.2019 г. в същите размери и ДДС в общ размер на 1 880 лева
е декларирано като задължение за внасяне към бюджета. И в двете счетоводства
сделките по процесните фактури не са декларирани като сделки между свързани
лица. В счетоводството на ищеца са декларирани като задължение към доставчика
ППЗК „ЗОРА“, а в счетоводството на ответника са декларирани като вземане от
клиент „М.2.“ ЕООД в общ размер на 16 280 лева. В счетоводството на ищеца
през м.11. 2018 г. е осчетоводено внасяне в касата на дружеството като е
дебитирана сметка 501 „Каса“ от физическото лице к.с.к., като е кредитирана
сметка 499 „Разни кредитори“ със сума от 6 000 лева. В счетоводството на
ищеца съгласно тристранният протокол от 20.12.2018г. е осчетоводено
прихващането на задължението по него в общ размер на 33 041,96 лева е
дебитирана сметка 401 „Доставчици“, аналитична партида ППЗК „ЗОРА“ и е
кредитирана сметка 499 „Разни кредитори“, аналитична партида к.с.к. със същата
стойност и към 31.12.2018 г. задължението по счетоводни данни е по кредитно
салдо на сметка 499 „Разни кредитори“, аналитична партида к.с.к. в общ размер
на 39 032,84 лева. Съгласно материална оборотна ведомост на ППЗК „ЗОРА“ по
сметка 303 „Продукция“ към 31.12.2018 г. наличните количества от продукцията по
процесните фактури е както следва: сорго реколта 2018
г. – 42 490, 800 кг. на обща стойност 11 648, 11 лева; бали люцерна
реколта 2018 г. – 0 бр; бали слама реколта 2019 г. не
е налична, тъй като данните са към 31.12.2018 г.
При така установените фактически обстоятелства съдът
достигна до следните правни изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл.55, ал.1,
предл.3 от ЗЗД и е процесуално допустим.
Разгледан по същество, искът е основателен.
За осъществяване на фактическия състав на претенцията
по чл55, ал.1, предл.3 от ЗЗД ищецът следва да докаже наличието на валидно
сключен договор за покупко-продажба на стоки, плащане на процесните суми по
договора, както и разваляне на същия с даване на подходящ срок за изпълнение.
Ответникът следва да докаже изпълнение на задълженията си по договора.
Съдът намира за установено обстоятелството, че между
страните е сключен договор за покупко-продажба на стоки, които са обективирани
в процесните три фактури от 19.12.2018г. Фактурите са подписани от представител
на ответната кооперация, предвид удостоверяват възникналото в полза на
ответника задължение по договора за доставка на стоките, които са описани в тях,
а в полза на ищеца – да заплати цената на стоките така, както е посочена. Отделно
от това, се установи от заключението на съдебно-счетоводната експертиза, че
фактурите са осчетоводени от двете страни и е ползван данъчен кредит, което
безспорно установява сключването на договора. .
Съдът намира за доказано обстоятелството, че ищецът е
изпълнил в цялост задължението си за плащане стойността на стоките по
процесните три броя фактури, в общ размер от 16280 лева, обективирано в представения
по делото тристранен протокол за прихващане, подписан от представители на
страните по делото. Същият има характер на тристранно споразумение, с което
страните се съгласяват, че „МОНИМИЛК“ ЕООД дължи на к.с.к. сума в размер на
33041,96 лева (част от която са сумите по процесните три фактури), както и че
ППЗК „ЗОРА“ има задължение към к.с.к. в размер на 65499,12 лева. Съгласно
споразумението к.с.к. се съгласява вземането му от ППЗК „ЗОРА“ да бъде
използвано за погасяване на задълженията на „МОНИМИЛК“ ЕООД към ППЗК „ЗОРА“. От
заключението на съдебно-счетоводната експертиза се установи, че в
счетоводството на двете страни по делото е осчетоводено посоченото прихващане,
а други разплащания по процесните фактури не са осчетоводени. По всички
изложени съображения съдът намира за доказано плащането от страна на ищцовото
дружество на цената на стоките по процесния договор за покупко-продажба на
стоки.
Ответникът не ангажира доказателства за изпълнение в
цялост на задълженията си по договора чрез доставка на стоките, предмет на
договора. Съдът не кредитира показанията на св. н., който е служител на
ответника, предвид че същите не са подкрепят от останалия събран по делото
доказателствен материал. Свидетелят
сочи, че ППКЗ „ЗОРА“ е била собственик на овце, които в последствие са станали
собственост на управителката на ищцовото дружество и са продължили да бъдат
изхранвани със стоки, произвеждани от кооперацията, Не първо място няма никакви
данни по делото за собствеността на въпросите овце, още по-малко, че стоките по
процесните фактури са били предназначени са изхранване на тези овце и съответно
са предадени в изпълнение на договора.
Предвид неизпълнение на задължението на ответника за
ищеца е възникнало правото по чл.87, ал.1 от ЗЗД да развали договора като даде
подходящ срок за изпълнение на насрещната страна.
По делото е представена покана от 07.05.2019г. от
ищеца за доброволно изпълнение на задължението на ответника да предаде останала
стока по договора или да върне в пари нейната стойност в срок до 10.05.2019г.,
но няма данни поканата да е достигнала до адресата. Отделно от това в същата не
е обективирано изрично изявление за разваляне на
договора в случай, че задължението на ответника не бъде изпълнено в посочения
срок. Въпреки това с исковата молба ищецът ясно е изразил волята си за
разваляне на договора. Ответникът от своя е получил исковата молба и
приложенията към нея, включително поканата в която му се дава тридневен срок за
изпълнение, но не е изпълнил, нито е изразил готовност да изпълни.
С оглед горното, съдът намира, че процесният договор е
развален, с оглед на което се дължи връщането на даденото по него. Установи се,
че цената на стоките, така както е посочена в трите процесни
фактури, е изцяло заплатена. Не е спорно
между страните, че определено количество, посочено в исковата молба, от стоките
по договора са предадени, а за останалото количество ответникът не е доказал
предаване на стоката. Доколкото ищецът претендира връща само на стойността на
непредаденото количество съдът намира, че същата се явява дължима.
Равностойността на непредаденото количество сорго
пшеница от 16556,80 кг при цена на кг от 0,25 лева се явява 4139,20 лева.
Равностойността на непредаденото количество бали люцерна от 836 броя при цена
на брой от 2,50 лева се явява 2090 лева. Равностойността на непредаденото
количество бали слама от 1145 броя при цена на брой от 2,50 лева се явява 2090
лева, а равностойността на непредаденото количество бали люцерна от 1145 броя
при цена на брой от 0,85 лева се явява 973,25 лева.
По гореизложените съображения се налага извода, че
предявеният иск за главница се явява основателен и следва да бъде уважен
изцяло.
По иска по чл.86 от ЗЗД
С оглед разпределението на доказателствената тежест по
иска за мораторна лихва ищецът следва да докаже
изпадане на ответника в забава и началната дата на същата.
В хипотезата на отпаднало основание по чл.55, ал.1,
т.3 от ЗЗД вземането за връщане на даденото става изискуемо от деня, в който
отпада основанието – в този смисъл ППВС №
1 от 28.05.1979 г. В настоящия случай ищецът претендира законна лихва от
10.05.2019г., а датата на която изтича дадения с поканата за доброволно
изпълнение срок. Както бе посочено по горе обаче, не се установи поканата да е
достигнала до адресата, както и същата не съдържа изявление за разваляне на
договора. Именно поради това съдът приема, че договорът е развален с исковата
молба, поради което ответникът, не е изпаднал в забава за претендирания
с иска по чл.86 от ЗЗД период преди подаване на исковата молба.
По изложените съображения
искът за мораторна лихва следва да бъде отхвърлен
изцяло.
Ищецът е направил и искане
за присъждане на законна лихва върху главницата от датата на подаване на
исковата молба до окончателното плащане. Съдът намира, че ответникът е изпаднал
в забава едва след получаване на исковата молба, в която е обективирано
искането за разваляне и изтичане на тридневния срок за доброволно изпълнение а
именно от 15.08.2020г., поради което законната лихва следва да бъде присъдена
от посочената дата.
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца поисканите и направени
по делото разноски съобразно с уважената част от исковете. Ищецът е направил
разноски в размер на 338,10 лева за платена държавна такса и 600 лева за заплатено
адвокатско възнаграждение, от които ответникът следва да заплати 841,34 лева.
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.3 от ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника поисканите и направени
по делото разноски съобразно с отхвърлената част от исковете. Ответникът е
направил разноски в размер на 350 лева за депозит за вещо лице и 730 лева за
заплатено адвокатско възнаграждение, от които ищецът следва да заплати 113,40
лева.
Мотивиран от горното, Варненският районен съд
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА Промишлено-производствена
земеделска кооперация „ЗОРА“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
*** да заплати на „М.2.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление *** следните суми: сумата от 4139,20 лева, представляваща дължима на отпаднало основание сума,
заплатена по развален договор за покупко-продажба на стоки от 19.12.2018 г.,
като цена за 16556.80 кг. сорго реколта 2018 г., обективирана във фактура № **********/19.12.2018 г., сумата от 2090 лева, представляваща
дължима на отпаднало основание сума, заплатена по развален договор за
покупко-продажба на стоки от 19.12.2018 г., като цена за 836 броя люцерна бали
реколта 2018 г., обективирана във фактура № **********/19.12.2018г
и сумата от 973,25 лева,
представляваща дължима на отпаднало основание сума, заплатена по развален
договор за покупко-продажба на стоки от 19.12.2018 г., като цена за 1145 броя
слама бали реколта 2019 г., обективирана във фактура
№ **********/19.12.2018г ведно със законната лихва върху сумите от 15.08.2020г.
до окончателното плащане, на основание чл.55, ал.1, предл.3
от ЗЗД.
ОТХВЪРЛЯ
предявения от „М.2.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление *** срещу
Промишлено-производствена земеделска
кооперация „ЗОРА“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление *** иск за
заплащане на следните суми: сумата от
476,05 лева, представляваща законна лихва върху главницата от 4139,20 лева
по фактура № **********/19.12.2018 г. за периода от 10.05.2019 г. до 26.06.2020
г., сумата от 240,37 лева,
представляваща законна лихва върху главницата от 2090 лева фактура №
**********/19.12.2018 г. за периода от 10.05.2019 г. до 26.06.2020 г. и сумата от 111,93 лева, представляваща
законна лихва върху главницата от 973,25 лева фактура № **********/19.12.2018 г.
за периода от 10.05.2019 г. до 26.06.2020 г., на основание чл. 86 от ЗЗД.
ОСЪЖДА Промишлено-производствена
земеделска кооперация „ЗОРА“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
*** да заплати на „М.2.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление *** сумата от 841,34 лева,
представляваща направени в настоящото производство разноски.
ОСЪЖДА „М.2.“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление *** да заплати на Промишлено-производствена
земеделска кооперация „ЗОРА“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
*** сумата от 113,40 лева,
представляваща направени в настоящото производство разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: