РЕШЕНИЕ

№…………

гр. Перник, 22.01.2016 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Пернишкият районен съд - гражданска колегия, VII-ми състав, в публичното заседание на деветнадесети януари през две хиляди и шестнадесета година, в състав:

                 Районен съдия : Явор Джамалов

и при участието на секретаря : Б.М., след като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 02753 описа за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 По изложените в исковата молба обстоятелства,  “Топлофикация – С.” ЕАД – гр.С., е поискала да бъде установено по отношение на И.С.С. ,че следва да заплати сумата от 3201.64 лева, представляваща стойност на ползвана но незаплатена топлоенергия и такса мощност за топлофициран имот находящ се в гр.С., ж.к.Н., бл.***, вх.*, ап.**,  за периода от  01.12.2011г. до 30.04.2014г., законна лихва за забава на месечните плащания в размер на 221.99 лева, за периода от  31.01.2012г. до 06.10.2014г.,  ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното и изплащане, както и да заплати направените  по делото разноски и юристконсултско възнаграждение.

Ответника И.С.С., е оспорил исковете по основание и размер, като  твърди, че не той а неговата бивша съпруга ползва жилището. 

Районният съд, преценявайки събраните по делото доказателства по реда на чл.12 и чл.235 от ГПК, приема за установено и доказано от фактическа и правна страна следното:

От приложеното към настоящето, гр.дело №*****/2015г. по описа на ПРС е видно, че въз основа на молба по реда на чл.410 ГПК в полза на дружеството ищец е била издадена заповед за изпълнени е за сумите от 3201.64 лева, представляваща стойност на ползвана но незаплатена топлоенергия и такса мощност за топлофициран имот находящ се в  за периода от 01.05.2009г. до 30.04.2011г.,законна лихва за забава на месечните плащания в размер на  221.99 лева, за периода от  31.01.2012г. до 06.10.2014г., ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното и изплащане.

     С възражение  депозирано в законоустановения срок ответника е оспорил везането.    

Както бе посочено, ищеца не оспорва обстоятелството, че топлоснабедоното жилище е било придобито по време на барака му с И.М.С., през 1997г. видно от Нотариален акт №,*** том **, дело №****/**г. на нотариуса при СРС, който е бил прекратен, с решение от 24.11.2008г. по гр.дело №***/****г. на СРС, фотокопие от което е приложено по делото, като към настоящия момент жилището е в обикновена съсобственост между двамата при равни идеални части. 

Съгласно чл. 150 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от комисията, в които се определят: 1. правата и задълженията на топлопреносното предприятие и на потребителите; 2. редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на количеството топлинна енергия; 3. отговорността при неизпълнение на задълженията; 4. условията и редът за включване, прекъсване и прекратяване на топлоснабдяването; 5. редът за осигуряване на достъп до отоплителните тела, средствата за търговско измерване или други контролни приспособления; 6. (нова - ДВ, бр. 74 от 2006 г.) редът и сроковете за предоставяне и получаване от потребителите на индивидуалните им сметки за разпределение на топлинна енергия по начин, удостоверяващ времето, от което тече срокът за възражение, като съответно в ал. 3 на същата разпоредба е предвидено, че в срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия. Предложените от потребителите и приети от топлопреносните предприятия специални условия се отразяват в писмени допълнителни споразумения. По делото не са ангажирани доказателства за постигнати различни условия между старините, поради което съдът приема, че общите условия са приложими в отношенията между същите.

 Посочените Общи условия уреждат взаимоотношенията между страните относно продажбата на топлинна енергия за битови нужди между ищцовото дружество, наричано за краткост “ПРОДАВАЧ” и всички потребители на топлинна енергия, наричани за кратко "КУПУВАЧ", присъединени към топлоснабдителната мрежа на територията на гр. Перник и са издадени на основание чл. 150 от ЗЕ. Касае се за закон, който урежда договорните отношения между страните само по отношение на договорите в областта на енергетиката, поради което същият е специален такъв по отношение на ТЗ и ЗЗД, където се изисква писмено приемане на общите условия. Поради това договорът се счита сключен при определените от дружеството общи условия от момента, в който потребителят бъде присъединен към топлопреносната мрежа и започне да потребява топлинна енергия от същата.

Съгласно чл. 13, ал. 1 от Общите условия, КУПУВАЧЪТ  е длъжен да заплаща дължимите се суми в срок, като съгласно чл. 30, ал. 1 заплащането на консумираната топлинна енергия може да стане на 11 месечни вноски и една 12 изравнителна или на ежемесечни вноски, определени по прогнозна консумация. Съгласно чл. 41, ал. 1 от Общите условия, при неизпълнение в срок на задължението за заплащане на топлинната енергия се дължи и обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата до деня на постъпване на дължимата се сума. Съответно при сключени договори с търговец по реда на чл. 140, ал. 3 от ЗЕ размерът на потребената топлоенергия се изчислява въз основа на данните на фирмата за дялово разпределение. Самата цена се формира от няколко компонента, като такса мощност /за определен период от процесния/, потребена топлоенергия за общи части от сградата, БТВ .  Потреблението на топлоенергия може да се осъществи и чрез преминаващите през банята щрангове, а що се касае до парната инсталация, тя е обща част от сградата и не подлежи на премахване без решение на общото събрание на етажната съсобственост.    

Освен съществуването на договора, за да бъде уважен установителния иск ищецът следва да установи и размера на претендираните задължения на ответника. От заключението на изслушаната по делото съдебно счетоводна експертиза на вещото лице Б.С.П., се установява, че след проверка в отдел „съдебни вземания към Правна дирекция” на ищцовото дружество експертизата не установила данни заплащане на суми по процесия период на посочения недвижим имот с абонатен №******, като непогасените задължения са в размер на 3 194,36 лева. Ищецът е; издавал за сумине от изравнителните сметки, изчислени от ФДР : ДИ Данъчни известия съсъ сумите за доплащане на КИ - кредитни известия със сумите за връщане.Стойността на изравнителните сметки в информационната система на ищеца на датите  са в размер на 706.43 лева, която сума е относима за процесия период .  Дължимите суми за периода от м. 12.2011 г. до м. 04.2014 г. по отделни пера за ползвана ТЕ от абонат И.С.С. ЕГН **********   са както следва : За отопление : 1548.74            лева, за БГВ : 1588,74 лева и за дялово разпределение 56.88 лева или общо 3 201.64 лева. Законната лихва върху главницата от датата на изпадане в забава 31.01.2012 г. до 04.12.2014 г. е в размерена 221,99 лева.

 Предвид на това съдът дава вяра на заключението на вещото лице и намира че така предявените искове следва да се уважат до установения от него размер,  така както и са предявени. Не се ангажираха доказателства, че фирмата за топлинно счетоводство е подала неверни данни на дружеството ищец при проведено годишно отчитане. Няма данни и ответника да е възразявал срещу годишното отчитане и изготвянето на изравнителните сметки, по предвидения в закона ред. В случая ищцовата страна твърди един отрицателен факт - липса на плащане по договора за процесния период, който не подлежи на доказване от същата, а на оборване от ответната страна с надлежни за това доказателства, удостоверяващи извършено плащане на дължимата цена, което може да стане само с писмени такива. По делото не са представени документи, доказващи плащане от страна на ответника. Предвид гореизложеното, така предявеният иск за претендираната главницата се явява основателен и доказан до пълния му размер.   

           Както бе посочено по-горе, задължението за заплащане на сметките е с определен срок и се извършва ежемесечно, като при неизпълнение се дължи законна лихва за забавено плащане. По делото не са представени доказателства  до коя дата е следвало да стане всяко съответно плащане, но предвид обстоятелството, че е плащанията са били ежемесечни, то съдът приема, че плащането е следвало да стана до последната дата на съответния месец. Предвид на това, следва да бъде уважен и иска по чл. 86 от ЗЗД, като ответника бъде осъден да заплати и законната лихва върху главницата, считано от  31.01.2012 г. до 04.12.2014 г.  На същото правно основание следва да се присъди и законната лихва върху главницата считано от датата на заявлението за издаване на заповед за изпълнение - 20.02.2015г., до окончателното и изплащане.   

 Както бе посочено ответника не оспорва обстоятелството, че  е собственик на 1/2 идеални части от жилището,  тъй като със съдебно решение след допуснат развод, жилището е било предоставено за съвместно ползване на двамата бивши съпрузи, като в тази връзка са представени надлежни писмени доказателства. Предвид горното и с оглед презумпцията на чл.30, ал.2 ЗС, съдът приема, че всеки от двамата съсобственици има равен дял от жилището. Съгласно §41б от ПЗР на ЗЕ, потребител на енергия  е собственика или ползвателя на жилището, като под ползвател се има предвид носител на вещно право на ползване на недвижимия имот, а не реалния ползвател в която връзка ответника е ангажирал гласни доказателства/разпитан е свидетеля И. Иванов/, че не живее в топлоснабедоното жилище, което единствено се ползва от бившата му съпруга. Предоставянето на ползването на семейното жилище от съда на дори само на един от съпрузите, не води до вещно правен ефект, изразяващ се до учредяване на право на ползване на жилището, а до облигационни последици, сходни с договора за наем. Затова и неползващия съсобственик може да претендира от ползващия заплащане на наемоподобни доходи. По същия начин невладеещия съсобственик отговаря за задълженията към имота съобразно притежаваните идеални части, като има правната възможност да претендира връщане от ползващия единствено съсобственик жилището.

 Предвид горното и на основание чл.30. ал.3 ЗС, настоящия състав намира, че ответницата следва да бъде осъдена да заплати суми до размера на притежаваните от същата ½ идеални части от топлоснабдения имот а именно 1600.82 главница и 110.99 лихва, за посочените по- горе периоди, поради което и така предявените искове се явяват основателни до посочените размери, като до пълните предявени такива за главница и лихва следва да бъдат отхвърлени като неоснователни поради погасяване по давност.  

           С оглед изхода на делото, ответника следва да бъде осъден да заплати направените разноски от ищцовата страна изчислени по компенсация съобразно уважената част на исковите претенции в размер на 320.05 лева.   

Съобразно ТР №4/2013г. на ОСГТК на ВКС, следва да бъдат присъдени и разноските сторени от ищеца в заповедното производство в размер на 20.31 лева, платена държавна такса и юристконсултско възнаграждение.

Водим от гореизложеното и в същия смисъл, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на И.С.С. с ЕГН :  **********,***,  че дължи на “Топлофикация – С.” ЕАД – гр.С., ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.С., ул.Ястребец, 23Б, представлявано от изп.директор Г. Б.  сумата от  1600.82 лева,  представляваща стойност на ползвана но незаплатена топлоенергия и такса мощност за топлофициран имот находящ се в гр.С., ж.к.Н., бл.***, вх.*, ап.**,  за периода от  01.12.2011г. до 30.04.2014г., законна лихва за забава на месечните плащания в размер на 110.99 лева, за периода от  31.01.2012г. до 06.10.2014г.,  ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 20.02.2015г., до окончателното и изплащане, както и разликата до пълния претендиран размер на главница от 3201.64 лева, за периода от  01.12.2011г. до 30.04.2014г. и 221.99 лева представляваща законна лихва за забава на месечните плащания за периода от  31.01.2012г. до 06.10.2014г., ОТХВЪРЛЯ исковете като неоснователни и недоказани.  

ОСЪЖДА И.С.С. с ЕГН : **********,***, да заплати на “Топлофикация – С.” ЕАД – гр.С., ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.С., ул.Ястребец, 23Б, представлявано от изп.директор Георги Беловски  направени разноски по делото изчислени по компенсация съобразно уважената част на исковите претенции в размер на  320.05 лева, както и сторените разноски в заповедното производство в размерна 20.31 лева, по частно гражданско дело №*****/2015г. на ПРС .

След влизане на решението в сила, частно гражданско дело №*****/2015г. по описа на ПРС да се върне на съответния състав, като се приложи заверен препис от влязлото в сила решение.  

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

                     

 

                                                           РАЙОНЕН СЪДИЯ: