Определение по дело №610/2021 на Апелативен съд - Пловдив

Номер на акта: 80
Дата: 28 февруари 2022 г.
Съдия: Славейка Атанасова Костадинова
Дело: 20215001000610
Тип на делото: Въззивно търговско дело
Дата на образуване: 9 август 2021 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 80
гр. Пловдив, 28.02.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Надежда Ив. Желязкова

Каличкова
Членове:Славейка Ат. Костадинова

Красимира Д. Ванчева
като разгледа докладваното от Славейка Ат. Костадинова Въззивно
търговско дело № 20215001000610 по описа за 2021 година
За да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 248 ал. 1 от ГПК.
По в.т. дело № 610/2021 година по описа на Апелативен съд – Пловдив е
постановено решение № 231 от 07.12.2021 година. С него е отменено
решение № 21030 от 23.04.2021 година, постановено по т. дело № 38/2019
година по описа на Окръжен съд – С., само в частта, с която ЗД „Б.И.“ АД е
осъдено да заплати на К. МЛ. Т. законната лихва върху обезщетението за
неимуществени вреди в размер на 25 000 лева с начален момент 11.06.2019
година до окончателното изплащане на сумата, вместо което е постановено
ЗД „Б.И.“ АД да заплати на К. МЛ. Т. законна лихва върху обезщетението
за неимуществени вреди в размер на 25 000 лева с начален момент от
11.03.2019 година до окончателното изплащане на сумата. Решението на
Окръжен съд – С. е потвърдено в останалите обжалвани части. Осъдена е К.
МЛ. Т. да заплати на ЗД „Б.И.“ АД разноски за въззивното производство в
размер на 2280 лева, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение.
След постановяване на решението на въззивната инстанция по делото е
подадена молба вх. № 218/13.01.2022 година от адвокат Н.Д. като
процесуален представител на К. МЛ. Т. за изменение и допълване на
постановеното от въззивната инстанция решение в частта за разноските.
1
Искането е да се присъди на адвокат Н.Д. адвокатско възнаграждение на
основание чл. 38 ал. 2 от ЗА, дължимо съобразно изхода на спора, а именно
присъдената допълнително от въззивната инстанция законна лихва върху
главницата от 25 000 лева за периода от 11.03.2019 година до 11.06.2019
година. Второто искане е да се измени решението на въззивната инстанция,
като се намали до 500 лева с ДДС размера на присъдените в тежест на К.Т.
разноски за адвокатско възнаграждение на ЗД „Б.И.“ АД пред въззивната
инстанция.
В срока по чл. 248 ал. 2 от ГПК е подаден писмен отговор от ЗД „Б.И.“
АД. В него се изразява становище за неоснователност на искането за
намаляване поради прекомерност на адвокатското възнаграждение на ЗД
„Б.И.“ АД за въззивната инстанция. По отношение на искането за допълване
на решението, като се присъди адвокатско възнаграждение по чл. 38 ал. 2 от
ЗА на адв. Н.Д. като процесуален представител на К.Т., е изразено становище,
че искането не е направено своевременно.
Апелативният съд намира, че молбата по чл. 248 от ГПК е процесуално
допустима. Процесуалната възможност да се иска от съда, постановил
съдебния акт, изменението или допълването му в частта за разноските, е
изрично уредена в чл. 248 ал. 1 от ГПК. При подаването на молбата е спазен
срока по чл. 248 ал. 1 от ГПК.
По същество съдът намира за неоснователно искането за изменение на
решението в частта за разноските чрез намаляване поради прекомерност на
адвокатското възнаграждение на ЗД „Б.И.“ АД за въззивната инстанция.
Обжалваемият интерес пред въззивната инстанция по въззивната жалба на
К.Т., касаещ претендираното обезщетение за неимуществени вреди, е 45 000
лева. Към този размер следва да бъде прибавена и сумата от 638,89 лева,
представляваща законната лихва върху присъденото с влязлото в сила
първоинстанционно решение обезщетение от 25 000 лева, дължима за
периода от 11.03.2019 година до 10.06.2019 година включително, която също
е предмет на въззивната жалба. Минималният размер на адвокатското
възнаграждение при такъв обжалваем интерес от общо 45 638,89 лева
съгласно чл. 7 ал. 2 т. 4 от Наредба № 1 за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, е 1899,17 лева. Към тази сума на основание § 2
а от ДР на Наредбата следва да се прибави и дължимия ДДС в размер на
2
379,83 лева, доколкото упълномощеният адвокат М.Г. е регистрирано лице
по ЗДДС, или общият минимален размер на адвокатското възнаграждение е
2279 лева.
Преупълномощаването на друг адвокат – М.М., който се е явил в
проведеното по делото открито съдебно заседание, както и липсата на писмен
отговор на въззивната жалба от името на ЗД „Б.И.“ АД не са обстоятелства,
относими към размера на дължимото адвокатско възнаграждение, респ. към
преценката за неговата прекомерност. Безспорно е, че е осъществено
процесуално представителство на ЗД „Б.И.“ АД по делото пред въззивната
инстанция, поради което адвокатското възнаграждение, съобразено с
обжалваемия интерес, е дължимо в посочения в решението размер. Молбата
по чл. 248 от ГПК в тази й част е неоснователна и следва да бъде оставена без
уважение.
Що се отнася до искането за допълване на решението с присъждане на
разноски на адвокат Н.Д. на основание чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокатурата
заради осъществената безплатна правна помощ на жалбоподателката К.Т.,
съдът намира следното:
Становището на ответника ЗД „Б.И.“ АД, че това искане не е направено
своевременно, е неоснователно. Искането за присъждане на разноски е
направено още с въззивната жалба, като се поддържа и в подадената преди
откритото съдебно заседание молба вх. № 5003/10.11.2021 година.
Искането е и основателно, но не в посочения в молбата по чл. 248 от
ГПК размер от 360 лева с ДДС.
При общ обжалваем интерес от 45638,89 лева, в каквато насока съдът
изложи мотиви по-горе, при който минималното адвокатско възнаграждение,
определено на основание чл. 7 ал. 2 т. 4 от Наредба № 1 ма минималните
размери на адвокатските възнаграждения, ведно с включен ДДС, е 2279 лева,
дължимото адвокатско възнаграждение на адвокат Н.Д. следва да бъде
присъдено съобразно изхода на спора. При общ обжалваем интерес от
45638,89 лева, въззивната жалба е основателна до размера на 638,89 лева /
представляващ допълнително присъдената законна лихва върху главницата от
25 000 лева/. С оглед на това първоинстанционното решение следва да бъде
допълнено в частта за разноските, като се осъди ЗД „Б.И.“ АД да заплати на
адвокат Н. Д. разноски за въззивната инстанция в размер на 31,90 лева.
3
Когато с една искова молба са предявени няколко оценяеми иска от един
ищец срещу определен ответник при условията на обективно съединяване,
минималният размер на адвокатското възнаграждение се определя съобразно
сбора от цената на обективно съединените искове / респ. съобразно общия
обжалваем интерес във въззивното производство/, който представлява
защитавания от адвоката интерес по смисъла на чл. 7 ал. 2 от Наредба № 1. В
този смисъл е разрешението, възприето в практиката на ВКС / напр.
определение № 29 от 20.01.2020 година по ч.т. дело № 2982/2019 година на
ВКС, ІІ т.о./.
Съгласно чл. 248 ал. 3 от ГПК настоящото определение подлежи на
обжалване с частна жалба пред ВКС в едноседмичен срок от съобщението му
на страните.
По изложените съображения Пловдивският апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПЪЛВА решение № 231 от 07.12.2021 година, постановено по в.т.
дело № 610/2021 година по описа на Апелативен съд – Пловдив, като
ОСЪЖДА ЗД „Б.И.“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление град С., ул. „Д.Б. №**, заплати на основание чл. 38 ал. 2 от
Закона за адвокатурата на адвокат Н.Н. Д. от ШАК, с адрес за призоваване
град С., ул. „Х.Б.“ №*, 4-ти полуетаж, офис № 4, сумата от 31,90 лева,
определена съобразно изхода на спора, за осъществената безплатна правна
помощ на К. МЛ. Т., ЕГН **********, пред въззивната инстанция по в.т. дело
№ 610/2021 година на Апелативен съд – Пловдив.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. № 218/13.01.2022 година,
подадена от адвокат Н.Д. като процесуален представител на К. МЛ. Т. за
изменение на решение № 231 от 07.12.2021 година, постановено по т. дело №
610/2021 година по описа на Апелативен съд – Пловдив в частта за
разноските, касаеща намаляването на адвокатското възнаграждение от 2280
лева, което К. МЛ. Т., ЕГН **********, е осъдена да заплати на ЗД „Б.И.“
АД, ЕИК *********, за производството пред въззивната инстанция.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред ВКС в
едноседмичен срок от съобщението му на страните.
4

Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5