№ 13472
гр. София, 03.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 155 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:П.П.С
при участието на секретаря БЕЛОСЛАВА В. ИСПИРИДОНОВА
като разгледа докладваното от П.П.С Гражданско дело № 20211110151412 по
описа за 2021 година
РЕШИ:
Р Е Ш Е Н И Е
№ 03.08.2023 година град София
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД ІII ГО, сто петдесет и пети
състав
На двадесет и първи юни две хиляди двадесет и втора година
в публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: П.П.С
Секретар Белослава Испиридонова
Прокурор
като разгледа докладваното от съдия П.П.С
гражданско дело номер 51412 по описа за 2021 година на СРС, 155 състав,
за да се произнесе, взе предвид следното:
1
Производството е образувано по искова молба на „Д.З” АД, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. ”К.А.Д” № 68, с ЕИК ******, представлявано от Д.Х.Д и
Ж.М.Д, против АПИ”, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. ”М.” № 3,
представлявана от Г.Т. Ищецът, чрез процесуалния си представител, твърди, че на
19.02.2019 г. на републикански третокласен път III-902, след разклона за с. Климентово в
посока към гр. Балчик, е настъпило ПТП, при което лек автомобил „М.“, с рег. №
ТХ****ХТ, преминал през разбита пътна настилка с необезопасени и необозначени дупки на
пътното платно за движение, в резултат на което били причинени вреди по лекия автомобил.
За настъпилото ПТП бил съставен протокол за ПТП № 1698769 от 19.02.2019 г. Също така
твърди, че увреденият при ПТП-то автомобил бил застрахован при ищеца по застраховка
„Каско“ с полица № *************, както и че при ищеца била образувана преписка по
щета № ************, по която ищецът определен застрахователно обезщетение в размер
на 696,79 лв., изплатено на собственика на увредения автомобил и на автосервиза, извършил
ремонта, като във връзка с образуваната при ищеца преписка били направени и
ликвидационни разноски в размер на 15 лв. Ищецът твърди, че отправил покана до
ответника, но и до предявяване на исковата претенция ответникът не е възстановил
претендираното обезщетение. Моли съда да постанови решение, с което да осъди АПИ” да
заплати на „Д.З” АД сумата от 711,79 лв., представляваща главница за изплатено
застрахователно обезщетение по щета № ************, както и законната лихва върху
главницата, считано от предявяване на исковата претенция – 11.06.2020 г. до окончателното
плащане, претендира присъждане на направените по делото разноски. Ангажира
доказателства.
В съдебно заседание ищецът, редовно призован, не изпраща представител. По
делото е депозирано становище по съществото на спора, прави възражение по чл. 78, ал. 5 от
ГПК.
В законоустановения срок е постъпил отговор на исковата молба по смисъла на чл.
131 от ГПК от ответника АПИ”. Ответникът, чрез процесуалния си представител, оспорва
предявения иск по основание и размер. Не спори, че процесният участък от републиканската
мрежа, където е било реализирано ПТП-то се поддържа от ответника чрез Областно пътно
управление – Варна. Твърди, че вината за настъпване на ПТП-то е у водача но увредения лек
автомобил. Оспорва представения протокол за ПТП и механизма на настъпване на ПТП-то.
Прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат. Оспорва наличието на
препятствие по пътя. Твърди, че през месец януари 2019 г. участъкът от пътя е бил
ремонтиран, като ремонтните дейности са били извършени от „И.“ ЕООД в качеството му на
съдружник в ДЗЗД „Понт“. Също така твърди, че по силата на договор за обществена
поръчка № РД-38-15 от 06.07.2015 г., сключен между ответника и „И.“ ЕООД е извършено
изпълнение на възложените с договора дейности. Излагат се подробни съображения.
Ангажира доказателства.
В съдебно заседание ответникът АПИ”, редовно призован, не изпраща
представител.
С определение от 02.02.2021 г. „И.“ ЕООД – гр. Варна е конститурино като трето
лице помагач на страната на ответника по предявените искови претенции, като със същото
определение съдът е приел за съвместно разглеждане предявения от АПИ” против „И.“
ЕООД обратен иск при условие на евентуалност за осъждане на „И.“ ЕООД да заплати на
АПИ” сумата от 711,79 лв. - главница, представляваща дължимо застрахователно
2
обезщетение за настъпило на 19.02.2019 г. ПТП, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на
вземането.
В съдебно заседание ищецът по обратния иск, чрез процесуалния си представител,
поддържа обратния иск. Моли съда да се произнесе по предявения обратен иск при условие
на евентуалност, претендира направените по делото разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК по делото е депозиран отговор на
исковата молба по обратния иск, подаден от „И.“ ЕООД, с който се оспорва исковата
претенция като неоснователна, поддържат се доводите на ответника по първоначалния иск,
изложени в отговора на исковата молба. Оспорва се предявеният обратен иск. Твърди, че
отгорността за наличие на дупка на пътното платно е на изпълнителя по договора за
възлагане на обществена поръчка от 06.07.2015 г. – ДЗЗД „Понт“, в което дружество „И.“
ЕООД е съдружник. Твърди, че извършените работи са били приети от възложителя без
забележки по изпълнението. Сочи, че е изправна страна по сключения договор с АПИ”.
Излага подробни съображения. Моли съда да отхвърли първоначалния и обратния иск като
неоснователни.
В съдебно заседание ответникът по обратния иск, редовно призован, не изпраща
представител, не ангажира доказателства.
Предявени са искови претенции с правно основание чл. 412, ал. 1 от КЗ. Направено е
възражение по чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, както и искане по реда на чл. 78, ал. 1 и ал. 3 от ГПК.
Съдът, въз основа на събраните по делото доказателства, преценени съобразно
разпоредбата на чл. 12 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
От приложения по делото заверен препис от протокол за ПТП № 1698769 от
19.02.2019 г., съставен от мл. автоконтрольор при ПП - Варна, е видно, че на 19.02.2019 г. по
път № 902 на 1,5 км след разклона за с. Климентово в посока гр. Балчик, е реализирано
ПТП, с участник в него: лек автомобил „М.“, с рег. № ТХ****ХТ, собственост на Галин Д.
П., управляван от Д. П. Д., като ПТП-то се дължало на това, че при движение лекият
автомобил е преминал през разбита пътна настилка с образували се дупки с диаметър около
20-25 см и дълбочина 4 см, при което са били причинени вреди на автомобила.
От приетия по делото като писмено доказателство заверен препис от полица №
************* от 17.10.2018 г., е видно, че между Галин Д. П., в качеството на собственик
на лек автомобил „М.“, с рег. № ТХ****ХТ, и ищцовото дружество е бил сключен договор
за застраховка „Каско”, като срокът на застраховката е от 19.10.2018 г. до 18.10.2019 г.
Застраховката покрива всички рискове.
От приетите по делото писмени доказателства се установява, че при „Д.З” АД е
постъпило уведомление за настъпило ПТП, като е била образувана преписка по щета №
************, по която е било определено обезщетение в размер на 442,08 лв., изплатено на
04.11.2019 г. по сметката на увреденото лице, като е било определено обезщетение и за
ремонт в размер на 254,71 лв., изплатено на 24.10.2019 г. по сметката на „И.“ ООД –
сервиза, извършил ремонта на увредения лек автомобил.
От приетата като доказателство по делото регресна покана от 25.02.2020 г., отправена
от ищеца до ответника е видно, че ищецът е поканил ответника да възстанови платено от
ищеца застрахователно обезщетение в размер на 711,79 лв. с включени ликвидационни
разноски в размер на 15 лв., която покана ответникът е получил на 26.02.2020 г., видно от
представения заверен препис от товарителница.
От представения от ответника заверен препис от Договор за възлагане на обществена
поръчка за „Определяне на изпълнител за извършване на пъддържане (превантивно, текущо,
зимно и ремонтно-възстановителни работи при аварийни ситуации) на републиканските
3
пътища на територията на Североизточен район, стопанисвани от АПИ, съгласно чл. 19, ал.
1, т. 1 от Закона за пътищата“ за обособена позиция № 1 ОПУ – Варна № РД-38-15 от
06.07.2015 г. се установява, че АПИ” е възложила на ДЗЗД „Понт“, последното с участници
в обединението „Х.“ АД и „И.“ ЕООД извършване на дейностите по поддържане
(превантивно, текущо, зимно и ремонтно-възстановителни работи при аварийни ситуации)
на републиканските пътища на територията на Областно пътно управление – Варна за срок
от 48 месеца. От приетия като доказателство списък на републиканските пътища,
представляващ Приложение № 1.1 към договора се установява, че в обхвата на договора е
включена и отсечка от 13,5 км по пътя II-29 (Аксаково – о.п. Добрич) – Панорама –
Куманово – III-902 (Оброчище - Кичево) в участъка от 0+000 км до 13+500 км. Видно от
приетия като доказателство договор за учредяване на ДЗЗД „Понт“ съдружниците „Х.“ АД и
„И.“ ЕООД притежават дялове от по 50%, като водещ съдружник е „Х.“ АД. Като
доказателства по делото са приети и протоколи за извършени работи, подписани от
представители на страните.
От приетия като доказателство по делото заверен препис от протокол № 380 от
11.03.2022 г. по ч.гр.д. № 452/2022 г. по описа на РС – Добрич за разпит по делегация на
свидетеля Д. се установява, че същият е участвал в ПТП, като при управление на лек
автомобил „Мерцедес“ с рег. № ТХ****, по околовръстен път от гр. Варна към с. Оброчище,
предприел маневра изпреварване на друг автомобил, при което чул шум, спряли установил,
че предната лява гума в спукана. Обадил се на органите на реда, след което бил съставен
протокол за ПТП. Сочи, че в средата на пътя е имало повърхност, непокрита с асфалт, като
дупката не била обезопасена и свидетелят не е имал възможност да я избегне. Съдът
възприема изцяло показанията на свидетеля, като кореспондиращи с останалите събрани по
делото доказателства.
От приетото по делото заключение на вещото лице по назначената съдебна
автотехническа експертиза – основно и допълнително, неоспорено, което съдът възприема
като обективно и безпристрастно, се установява механизмът на настъпилото ПТП,
съответствие на описаните в опис-заключение на застрахователя щети на механизма на
ПТП-то, както и стойността на причинените щети към датата на настъпване на
застрахователното събитие, като стойността на причинените щети към датата на настъпване
на застрахователното събитие по средни пазарни цени на материалите и труда, необходим за
отстраняване на повредите по лек автомобил „М.“, с рег. № ТХ****ХТ, при ремонт с нови
части без начислен ДДС е 695,36 лв., а с начислен ДДС – 834,43 лв. Вещото лице също така
установява, че мястото на настъпилото ПТП по широчина на платното за движение на
Околовръсктен път – гр. Варна, е на около 5-6 м вляво от десния край на платното за
движение по посока на движението на автомобила, като скоростта на лекия автомобил е
била около 50-60 км/ч.
При така установената фактическа обстановка за съда се налагат следните изводи:
По делото е безспорно установено, че към момента на настъпване на
застрахователното събитие е било налице валидно застрахователно правоотношение между
увреденото лице и ищцовото застрахователно дружество.
Съгласно разпоредбата на чл. 412 ал. 1 от КЗ урежда регресното право на
застрахователя по имуществена застраховка „Каско” да претендира платеното от третото
лице, причинило повредата на застрахованата вещ или от неговия застраховател по
застраховка „Гражданска отговорност”. Застрахователят, който е платил обезщетение,
встъпва в правата, които застрахованият има срещу третото лице или неговия застраховател.
За да се уважи предявената регресна искова претенция следва да са налице следните
предпоставки: наличие на валидно сключен договор за застраховка между застрахователя и
увреденото лице, плащане на застрахователно обезщетение в изпълнение на сключения
между страните договор, установяване размера на причинените вреди и наличие на
4
отговорност на ответника за вреди по реда на чл. 49 от ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 49 от ЗЗД този, който е възложил на другиго някаква
работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази
работа. За да бъде реализирана отговорността на възложителя по реда на чл. 49 от ЗЗД е
необходимо наличието на следните предпоставки: да е осъществен фактическия състав на
чл. 45 от ЗЗД, вредите да са причинени от изпълнителя при или по повод извършване на
възложената му работа.
От представените по делото писмени доказателства е видно, че ищцовото дружество
и собственикът на увредения автомобил са имали сключен договор за застраховка “Каско”.
В срока на действие на договора и в рамките на покритите от застраховката рискове,
застрахованият автомобил е бил увреден, вследствие попадане на автомобила в
несигнализирана дупка, находяща се на пътното платно, при което са нанесени щети на
лекия автомобил, за което водачът няма вина. На основание сключения договор за
застраховка “Каско” и настъпило застрахователно събитие ищцовото дружество е платило
обезщетение в размер на 696,79 лв. По делото липсват данни ответникът да е възстановил
тази сума на застрахователя. Предвид извършеното плащане, съгласно чл. 412 от КЗ,
ищецът е встъпил в правата на застрахования срещу причинителя на вредата.
Не се спори, че път III-902 е част от републиканската пътна мрежа, поради което
съдът приема, че за този участък от пътя, в който е настъпило ПТП-то на 19.02.2019 г. грижи
е следвало да полага именно АПИ”. Ето защо съдът приема, че с оглед и на събраните по
делото доказателства по отношение мястото, където е настъпило ПТП-то, ответникът носи
отговорност за състоянието на пътя. Само за пълнота следва да се отбележи, че ответникът
не е навел твърдения в отговора за възлагане на поддръжката от пътния участък на трето
лице, нито ангажира доказателства в тази насока.
Съдът приема, че вредите са предмет на обезвреда от застрахователя и същите са в
размера, установен от вещото лице, а именно: 834,43 лв. с включен ДДС. В случая следва да
се отбележи, че заключението на вещото лице по назначената съдебна автотехническа
експертиза съдът преценява с оглед на всички събрани по делото доказателства. Ето защо и
в полза на увреденото лице, в случая собственика на автомобила, е възникнало право да
иска обезвреда на основание чл. 45 от ЗЗД. С оглед на извършеното плащане и встъпването
на застрахователя в правата на застрахованото лице срещу причинителя на вредата, съдът
намира, че са налице условията за ангажиране на отговорността на ответника, по отношение
на застрахователя, съгласно чл. 412 от КЗ.
С оглед на изложеното по-горе съдът приема, че е налице фактическият състав на чл.
412 от КЗ и в полза на ищеца е възникнало право да встъпи в правата на пострадалото лице
до размера на дължимото обезщетение, а именно 834,43 лв. с включен ДДС. Доколкото по
делото се претендира обезщетение в размер на 696,79 лв., то исковата претенция като
основателна и доказана следва да бъде изцяло уважена. В полза на ищеца следва да бъдат
присъдени и направените от него ликвидационни разноски в размер на 15 лв.
По отношение на направеното възражение от ответника за съпричиняване на
вредоносния резултат по чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, съдът намира следното:
За да бъде уважено направеното от ответника възражение за съпричиняване на
5
вредоносния резултат е необходимо увреденият да е допринесъл чрез поведението си за
настъпване на вредите. Съдът приема, че е в конкретния случай не е налице съпричиняване
на вредоносния резултат по отношение на лицето, управлявало увредения лек автомобил,
доколкото съобразно с разпределената по чл. 154 от ГПК доказателствена тежест,
ответникът не доказа съпричиняване на вредоносния резултат. Ето защо възражението като
неоснователно следва да бъде оставено без уважение.
С оглед основателността на претенцията за заплащане на платеното от застрахователя
обезщетение, съдът намира за основателна и претенцията за присъждане на законната лихва
върху главницата, считано от предявяване на исковата претенция – 11.06.2020 г. до
окончателното изплащане, поради което същата следва да бъде уважена.
По отношение на предявения обратен иск при условие на евентуалност, съдът намира
следното:
С оглед основателността на първоначално предявената искова претенция, съдът
следва да се произнесе и по обратния иск, предявен и приет за съвместно разглеждане в
настоящото производство при условията на евентуалност. По съществото на иска, съдът
намира следното:
По делото е безспорно установено, че АПИ” е възложила на ДЗЗД „Понт“, в което
съдружник е ответникът по обратния иск, извършването на пъддържане (превантивно,
текущо, зимно и ремонтно-възстановителни работи при аварийни ситуации) на
републиканските пътища на територията на Североизточен район, стопанисвани от АПИ на
посочени в приложение към договора пътни участъци, за срок от 48 месеца. От събраните по
делото доказателства се установява, че мястото, където е настъпило ПТП-то, е включено в
обхвата на договора. Съдът приема, че към момента на настъпване на застрахованото
събитие е налице валидно сключен договор за имуществена застраховка „Каско”, като
настъпилото на 19.02.2019 г. събитие представлява покрит риск. Налице е причинна връзка
между правопораждащите факти по първоначалния и обратния иск, поради което изходът на
спора по първоначалния иск е породил регресни права на подпомаганата страна – АПИ“
срещу третото лице – помагач на страната на ответника по първоначалния иск – „И.“ ЕООД.
Видно от протокол за установяване завършването на натурални видове СМР от 31.12.2019 г.
изпълнител на подобект Път III – 902 „Оброчище – Кичево – Св. Константин – Варна е бил
именно „И.“ ЕООД. Горното налага извода, че предявеният обратен иск е основателен и
доказан, поради което следва да бъде уважен за сумата от 711,79 лв., при условие, че АПИ“
заплати сумата, която е осъдена да плати като ответник по първоначалния иск.
С оглед основателността на предявения обратен иск, съдът намира за основателна и
претенцията за заплащане на законната лихва върху главницата, считано от предявяване на
исковата претенция – 11.06.2020 г. до окончателното изплащане на сумата.
По отношение на искането за присъждане на направените по делото разноски от
процесуалния представител на ищцовото дружество, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК,
съдът намира същото за основателно съразмерно с уважената част от исковите претенции,
като в тежест на ответника следва да бъдат възложени направените от ищеца разноски в
6
размер от 450 лв., от които: сумата от 50 лв. – платена държавна такса, сумата от 250 лв –
платено възнаграждение за вещо лице и сумата от 100 лв. –юрисконсултско възнаграждение.
По отношение на направеното от процесуалния представител на ответника искане за
присъждане на направените по делото разноски, същото се явява неоснователно съобразно с
чл. 78, ал. 3 и ал. 8 от ГПК, поради което разноски в полза на ответника не следва да бъдат
присъждани.
Съгласно чл. 78, ал. 10 от ГПК на третото лице помагач не се присъждат разноски, но
то дължи разноските, които е причинило със своите процесуални действия. Ето защо за съда
се налага извод, че доколкото в тежест на ответника са възложени разноски в общ размер на
450 лв., и ответникът е направил разноски в производството по обратния иск в размер на
150 лв., от които: сумата от 50 лв. – платена държавна такса и сумата от 100 лв. –
юрисконсултско възнаграждение, то третото лице помагач следва да заплати на ищеца
направените разноски по обратния иск от 150 лв., а при условие на евентуалност, в случай,
че ответникът по главния иск плати на ищеца направените разноски от 450 лв., както и
посочената сума.
С оглед на гореизложеното, Софийският районен съд, 155 състав,
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА АПИ”, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. ”М.” № 3,
представлявана от Г.Т, ДА ЗАПЛАТИ на „Д.З” АД, със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. ”К.А.Д” № 68, с ЕИК ******, представлявано от Д.Х.Д и Ж.М.Д, на основание
чл. 412, ал. 1 от КЗ във връзка с чл. 49 от ЗЗД и чл. 45, ал. 1 от ЗЗД, сумата от 711,79 лв.
/седемстотин и единадесет лева и седемдесет и девет стотинки/, представляваща главница за
изплатено застрахователно обезщетение по щета № ************, както и законната лихва
върху главницата, считано от предявяване на исковата претенция – 11.06.2020 г. до
окончателното плащане, а на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата от 450 лв. /четиристотин
и петдесет лева/.
ОСЪЖДА „И.“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Варна, ул. „А.Д” № 31, представлявано от управителя М.Б.Г, ДА ЗАПЛАТИ на АПИ”, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. ”М.” № 3, представлявана от Г.Т, по
предявения обратен иск, сумата от 711,79 лв. /седемстотин и единадесет лева и седемдесет и
девет стотинки/, представляваща главница за изплатено застрахователно обезщетение по
щета № ************, както и законната лихва върху главницата, считано от предявяване на
исковата претенция – 11.06.2020 г. до окончателното плащане, както и сумата от 450 лв.
/четиристотин и петдесет лева/, представляваща направени по делото разноски, при условие,
че АПИ” заплати сумите, които е осъдена да плати като ответник по първоначалния иск.
ОСЪЖДА „И.“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Варна, ул. „А.Д” № 31, представлявано от управителя М.Б.Г, ДА ЗАПЛАТИ на АПИ”, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. ”М.” № 3, представлявана от Г.Т, на
основание чл.78, ал.10 от ГПК, сумата от 150 лв. /сто и петдесет лева/, представляваща
направени по делото разноски.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на „И.“ ЕООД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. „А.Д” № 31, представлявано от управителя
М.Б.Г, в качеството му на трето лице помагач на страната на АПИ”.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред Софийски градски съд.
7
РАЙОНЕН СЪДИЯ :
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8