Определение по дело №234/2010 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 43/30.03.2010 г., постановено по гр.д. № 1210/2009 г. по описа на РС – К., същият съд е допуснал да се извърши делба на недвижим имот, находящ се в гр. К., подробно описан в решението, между С. М. М., З. М. А. и Д. М. А. – всички от гр. К. – при дялове както следва: ½ идеална част за С. М. М. и по ¼ идеална част за З. М. А. и Д. М. А..

Недоволни от това решение са останали З. А. и Д. А., които го обжалват в срок. Последните считат, че делбата е извършена без участието на всички легитимирани лица, което я прави нищожна и за което участие съдът следва да следи служебно. От жалбата следва да бъде извлечено, че от въззивната инстанция се иска отмяна на първоинстанционния съдебен акт, като се допусне делба с участието на всички наследници на М.А.М., чиято собственост е бил имотът. Жалбоподателите правят и искане за „анулиране” нÓ нотариални актове, въз основа на които ищецът С. М. се легитимира като собственик на ½ идеална част от недвижимия имот.

ОС – К., с Решение № 169/08.07.2010 г., постановено по в.гр.д. № 179/2010 г. по описа на същия съд, е обезсилил първоинстанционното решение по допускане на делбата, като е приел, че в случая е налице сила на пресъдено нещо предвид водено предходно дело за делба на имота и постановеното по него влязло в сила съдебно решение. ВКС, II г. о., с Решение № 46/01.03.2011 г., постановено по гр.д. № 1275/2010 г., е отменил решението на въззивния съд, като му е върнал делото за произнасяне по същество. За да постанови отменителното си решение, касационната инстанция е взела предвид обстоятелството, че след постановяване на предходното влязло в сила съдебно решение по делбата са настъпили нови обстоятелства, касаещи промяна в страните в делбеното производство.

При повторното разглеждане на делото от въззивния съд жалбоподателят З. А., редовно и своевременно призована, се явява лично. Същата поддържа подадената жалба, като претендира направените разноски по делото. Другият жалбоподател – Д. А., редовно и своевременно призована, не се явява и не се представлява.

Ответникът по жалбата С. М., редовно и своевременно призована, не се явява, като вместо нея се явява процесуалният й представител. Последният оспорва жалбата. Претендира направените по делото разноски.

Въззивният съд намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. По-конкретно:

Районният съд е сезиран с иск с правно основание чл. 34 от ЗС за делба на процесния недвижим имот, предявен от С. М. М. против З. М. А. и Д. М. А. – всички от гр. К.. Ищецът сочи, че заедно с ответниците е съсобственик на имота, като притежава ½ идеална част от него, а ответниците – по ¼.

Подаден е отговор на исковата молба от ответника З. А.. В него се твърди, че недвижимият имот е сънаследствен. Трима от наследниците са майката на С. М. (с лично име Г.), З. А. и Д. А., а четвъртият наследник е починал, като от своя страна е оставил наследници. Сочи се воденето на предходно съдебно дело за делба на имота, по което такава е допусната при дялове ¼ за всички сънаследници.

По фактите:

Не се спори между страните, че процесният недвижим имот е бил собственост на техния общ наследодател М.А.М..

Видно от приложеното Удостоверение за наследници № 151/22.02.2010 г., издадено от Община К., М.А.М. е починал на 27.02.1985 г., като е оставил наследници З. М. М. (д.), Д. М. А. (д.), Г. М. А. (д.), С. М. М. с ЕГН * (с.); последният е починал на ******* г. и е оставил наследници Ю. Е.М. (с.), М. С. М. (в.), Я. С. М. (в.), М.С. М. (в.), Б. А.Д.(в., починала на ****** г.), С. В. Д. (в.), В. В. Д. (в.) и С.В. Д. (в.).

Видно от Удостоверение № 104/01.02.2010 г. на РС – К., в същия съд е заведено гр.д. № 145/1987 г.със страни Г.М.М., З.М.М., А.М.К. и Ж.М.М., за делба на процесния недвижим имот. С Решение № 24/09.03.1987 г., постановено по горното дело, РС – К. допуска да се извърши делба на имота при дялове ¼ за всички. С определение от 30.05.1988 г. съдът отлага делото за неопределена дата и го изпраща на ОбНС, отдел „Архитектура и благоустройство”, за изготвяне на архитектурен проект. С Решение № 67/10.07.1989 г., постановено по същото гражданско дело, съдът възобновява делото „и същото ще се насрочи след получаване на писмо от ТСУ”.

С Нотариален акт № 147 от 06.07.2006 г., том 2, рег. № 5727, дело № 304/2006 г., нот. Д. Г. с район на действие РС – К. признава Г. М. М. за собственик по наследство и давностно владение на процесния имот. С Нотариален акт № 155 от 12.07.2006 г., том 2, рег. № 5951, дело № 312/2006 г. на същия нотариус Г. М. М. продава имота на С. М. М. (при запазено право на ползване за Г. М.). С Решение № 45/14.04.2008 г., постановено по гр.д. № 1111/2007 г. по описа на РС – К., образувано по искова молба на З. А. и Д. А., двата нотариални акта са отменени за ½ идеална част от имота. Със същото решение С. М. и Г. М. са осъдени да предадат владението на ½ идеална част от недвижимия имот на З. М. А. и Д. М. А..

Горните документи са официални и притежават съответната формална доказателствена сила – относно авторството на направените от длъжностните лица изявления, както и материална доказателствена сила – относно удостоверените в тях факти.

Не се оспорва от страна на ищеца, че в предходното дело за делба на процесния недвижим имот са участвали четиримата наследници на общия наследодател и по това дело е постановено решение за допускане на делбата при дялове ¼ за всички съделители, макар да счита, че това решение не е влязло в сила.

Относно правото:

Наличието на предходно съдебно решение по допускане на делбата, включително и при положение, че същото е влязло в сила, не се явява пречка за повторното предявява на иск за делба. В този смисъл е споменатото по-горе отменително решение на ВКС, в обстоятелствената част на което са изложени подробни аргументи в този смисъл, които не следва да бъдат преповтаряни. Решението на ВКС обвързва настоящия съдебен състав по въпроса за допустимостта на иска в контекста на преходното дело за делба на процесния имот и постановеното по него решение за допускане на същата.

Настоящият съдебен състав изцяло споделя мотивите на първоинстанционния съд относно това, че не е налице оспорване на нотариалните актове, с които ищецът се легитимира като собственик на имота – досежно ½ идеална част от него, от страна на наследниците на С. М. М., като, на основание чл. 272 от ГПК следва да се препрати към мотивите на обжалваното решение в тази им част. Предвид липсата на надлежно сезиране както за първоинстанционния съд, така и за втората съдебна инстанция не съществува задължение да се произнася в диспозитива на решението си относно споменатите нотариални актове. В тази връзка е необходимо да се посочи и това, че, видно от разпоредбата чл. 32 от ГПК, жалбоподателят З. А. не може да бъде представител по пълномощие на каквито и да било други лица, включително наследниците на С. М.. Все пак, доколкото валидността на визираните тук титули за собственост се явява преюдициален въпрос в настоящото производство и във връзка с релевираните както в жалбата, така и от жалбоподателя З. А. в съдебното заседание пред въззивната инстанция доводи относно нищожност на съответните нотариални актове, следва да се посочи, че по делото липсват доказателства относно наличие на факти, обуславящи тяхната нищожност съгласно действащия към 2006 г. ГПК. В обобщение, след като ищецът С. М. притежава титул за собственост на ½ идеални части, а ответниците се легитимират като съсобственици при дялове по ¼ идеални части за всяка, то следва изводът, че първата съдебна инстанция е достигнала до правилни изводи относно квотите и относно съделителите, съответно – не е налице твърдяния от жалбоподателите порок на делбеното производство.

Изложеното по-горе означава, че обжалваното решение следва да бъде потвърдено като правилно.

При този изход на въззивното производство и предвид направеното от страна на ответника по жалбата искане в този смисъл в полза на последния следва да бъдат присъдени направените от него разноски по въззивното (включително при предходното разглеждане на делото от въззивната инстанция, когато също е направено искане за присъждане на разноски от страна на ответника по жалбата) и по касационното производство, а именно – сумата от 1280,80 лева, представляваща заплатени държавни такси и адвокатско възнаграждение за един адвокат. Следва да се посочи, че в кориците на делото липсват доказателства за внесена държавна такса в размер на 50 лева по сметка на ВКС съгласно определението на същия съд по допускане на касационно обжалване на предходното въззивно решение по делото. Сумата е дължима и към момента, като предвид изхода на делото жалбоподателите пред настоящата инстанция следва да бъдат осъдени да я заплатят солидарно по сметка на ВКС.

Предвид всичко изложено въззивният съд

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 43/30.03.2010 г., постановено по гр.д. № 1210/2009 г. по описа на РС – К.

ОСЪЖДА З. М. А. с ЕГН *, с адрес гр. К., ж. к. „*”, бл. *, вх. „*”, ап.** и Д. М. А. с ЕГН *, с адрес гр. К., ж. к. „*.”, бл. *, .*, ап.**, солидарно да заплатят на С. М. М. с ЕГН *, със съдебен адрес гр. К., ул. „*.” № *, вх. „*”, сумата от 1280,80 лева – разноски по делото.

ОСЪЖДА З. М. А. с ЕГН *, с адрес гр. К., ж. к. „*.”, бл. *, вх. „*”, ап.** и Д. М. А. с ЕГН *, с адрес гр. К., ж. к. „*.”, бл.*, ап.**, солидарно да заплатят по сметка на Върховния касационен съд на Република България сумата от 50 лева – държавна такса за разглеждане на касационната жалба против Решение № 169/08.07.2010 г., постановено по в.гр.д. № 179/2010 г. по описа на ОС – К..

Решението може да се обжалва пред Върховния касационен съд на Република България чрез Окръжен съд - К. в едномесечен срок от връчването му на страните, при наличие на предпоставките по чл. 280, ал. 1 от ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1: 2: