Р Е Ш Е Н И Е
№
............................................../.........................г.,
гр.Варна
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ТРЕТИ състав в открито съдебно заседание,
проведено на
17.01.2016 год в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЮЛИЯ БАЖЛЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ТАТЯНА МАКАРИЕВА
СВЕТЛАНА ЦАНКОВА
В присъствие
на секретаря А.И.
като разгледа докладваното
от съдия Светлана Цанкова,
в. гр. дело № 2131 / 2016 год.,
за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл. 240, ал. 1 от ГПК.
Образувано
е по молба на Р.Е.А. срещу Решение № 3500/06.10.2016 г., постановено по гр.д. №
6386/2016 г. по описа на ВРС, постановено по реда на чл. 239 от ГПК, с което са отхвърлени предявените от нея срещу „ЧОЧО – 05“ ООД, искове
с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2, т. 3 КТ, като се претендира
отмяна на постановеното неприсъствено решение поради това, че ищцата не е била
редовно уведомена за първо съдебно заседание, както и че същата е била
възпрепятствана да присъства в съдебно заседание поради непредвидени
обстоятелства, а именно: раждане от ищцата на 07.09.2016 г.
Въззиваемата страна е депозирала писмен отговор, с
който оспорва жалбата като неоснователна и моли решението да бъде потвърдено,
постановено по реда на чл. 239 от ГПК.
Варненският
окръжен съд, като прецени доводите на страните и събраните по делото
доказателства, съгласно чл. 235, ал. 2 и 3 от ГПК, намира за установено следното:
Съгласно
чл. 240,
ал. 1, т. 1 от ГПК, в едномесечен срок от връчването на неприсъственото
решение страната, срещу която то е постановено, може да поиска от въззивния съд неговата отмяна, ако е била лишена от
възможност да участва в делото поради ненадлежно връчване на преписа от
исковата молба или призовките за съдебното заседание,невъзможност да се яви
лично или чрез повереник,поради особени непредвидени обстоятелства,които не е
могла да преодолее.
По
допустимостта на производството:
Съгласно
чл. 240,
ал. 1 от ГПК, срокът за подаване на молба за отмяна на неприсъствено
решение започва да тече от неговото връчване. Препис от постановеното на
06.10.2016 год решение е бил връчен на ищцата Р.Е.А. на 11.10.2016 год ,
а молбата за отмяна е подадена на 17.10.2016 г. Поради това, молбата следва да
се приеме за подадена в срок и съответно допустима.
По
основателността на молбата за отмяна:
С
оглед наведените доводи в молбата за отмяна тя следва да се квалифицира като
такава по чл.
240, ал. 1, т. 3 от ГПК.
Производството по делото е образувано
по предявени от Р.А. срещу ЧОЧО – 05 ООД, ЕИК *********, гр. Варна искове с
правно основание чл. 344, ал.1, т. 1, т. 2, т. 3 КТ за отмяна като незаконно
уволнението, извършено със заповед № 85/04.04.2016г. на работодателя, за
възстановяване заеманата преди уволнението длъжност „Продавач закуски” и за
заплащане на сумата от 270 лв., претендирана като
обезщетение за оставяне без работа за времето от 04.04.2016г. до 14.04.2016г.,
ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба –
07.06.2016г. до окончателното изплащане на задължението.
Исковете
се основават на твърдения, че ищецът Р.А. е заемал при ответното дружество, въз основа на трудов
договор 79/15.02.2016г., със срок на изпитване длъжността „Продавач закуски”
при уговорено основно трудово възнаграждение в размер на 545 лв., ведно с
допълнително възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит.
Преди
изтичане на уговорения в полза на работодателя срок на изпитване, трудовият
договор е прекратен незаконосъобразно, поради бременност на работника, за което
ответната страна е уведомена на 15.03.2016г.
Ищецът
счита, че работодателят не е имал право да прекрати трудовото правоотношение,
тъй като работникът Р.А. се ползва от закрилата по чл. 333 КТ.
С
оглед изложеното се настоява за отмяна на извършеното уволнение, възстановяване
на заеманата преди това длъжност и за заплащане на обезщетение, считано от деня
на прекратяване на трудовото правоотношение – 04.04.2016г. до деня на сключване
на трудов договор с друг работодател – 14.04.2016г.
В срока по чл.131 ГПК ответникът ЧОЧО – 05 ООД признава, че страните са били
обвързани от трудово правоотношение със срок на изпитване по трудов договор
79/15.02.2016г., както и че то е прекратено в уговорения в полза на
работодателя срок.
Поддържа се, че състоянието на бременност на работника Р.А.,
не е пречка за прекратяване на трудовото правоотношение и че същият не се
ползва от закрилата при уволнение по чл. 333 КТ.
Настоящият
съдебен състав намира, че преписът от исковата молба и приложенията към нея,
както и призовката за проведените съдебни
заседания, са били връчени редовно на
ищцата.
В първото по
делото заседание е проведено на 30.09.2016г., като редовно
призованият ищец Р.А., не е
взел становище по отговора на исковата молба и не е
поискал разглеждане на делото в негово отсъствие, а ответното дружество ЧОЧО 05
ООД е направил искане за постановяване на неприсъствено решение.
Видно от приложените
по делото книжа, на ищеца са били указани последиците от неявяване в първото по
делото съдебно заседание, неизразяване становище по отговора на исковата молба
и липса на искане за разглеждане делото в негово отсъствие.
Въпреки редовното
призоваване обаче, настоящият въззивен състав счита, че не са налице предпоставките за постановяване на
неприсъствено решение по чл. 239 ГПК.
На 18 август 2016 г., след
получаване на призовката за насроченото
на 31.08.2016 г. първо съдебно заседание, ищцата е депозирала молба за правна
помощ, в която освен това уведомява
съда, че е самотна майка, на вече едно
родено дете – малолетно, че е бременна с второто си дете и че
термина е определен за 28-29 август 2016 г., както и че е с влошено здравословно състояние, за което
представи доказателства, именно че към
този момент е хоспитализирана няколкократно за наблюдение на
тази проблемна бременност.
Съдът е изискал доказателства относно
молбата за правна помощ, като е предоставил на ищцата едноседмичен срок.
Указанията на съда са получени на 23 август, от лице което се е определило като
нейна баба. На първи септември получава призовка за насрочено съдебно заседание
на 14.09.2016 г. На 07.09.2016 г. ищцата ражда второто си дете, извън времето
на определения й термин.
Логично с оглед изложените по горе
факти е обстоятелството, че ищцата не би
могла лично да присъства на съдебното
заседание насрочено за 14.09.2016 г. Междувременно на 12.09.2016 г. получава
постановеното на 07.09.2016 г., в деня на раждане на детето, определение за
отказ да й бъде предоставена правна помощ и съобщението за това определение пак
не е получено лично от нея, а от лице което се е отбелязало като нейна баба.
С оглед изложените обстоятелства, и поради
отказа на съда да назначи особен представител, настоящият въззивен
състав приема, че ищцата е била в обективна невъзможност да организира
процесуалното си представителство или да се яви лично в съдебно заседаниет. Настоящият въззивен
състав изцяло възприема становището на процесуалния представител на ищцата,
че последната е имала достатъчно активно поведение докато е
била в състояние, подавала е молби, представяла е доказателства, което считам
изключва прилагането на неприсъственото решение, чийто смисъл е санкционирането
на страна, която е дезинтересирана от производството
по делото. Нещо повече, ищцата е поискала да бъде даден ход на делото,
„по съществената му част“, което настоящият въззивен
състав счита, че съдържа волеизявление да се гледа в нейно отсъствие. Още
повече, че в молбата си от 18-ти, уведомява съда, че й е нужна правна помощ.
С оглед изложеното настоящият въззивен състав приема, че ищцата не е могла да се яви в
с.з. поради непредвидими обстоятелства , както и че не е в състояние
да възложи това на адвокат.
В ГПК не се съдържа легална дефиниция
на понятието "особени непредвидени обстоятелства", но съдебната
практика приема, че такива са онези обстоятелства, които са лишили страната
обективно от възможността в срок да упражни свое процесуално право, респективно
да изпълни вменено й от закона процесуално задължение
С
оглед изложеното, постановеното неприсъственото решение на ВРС следва
да се отмени и делото да се върне за разглеждане на друг състав по общия ред,
като новото разглеждане на делото да започне от насрочване на първото по делото
съдебно заседание.
Водим от
горното, съдът
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ неприсъствено решение № №
3500/06.10.2016 г., постановено по гр.д. № 6386/2016 г. по описа на ВРС.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане по
същество на друг състав на Районен съд- Варна.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ
: