№ 426
гр. Варна, 10.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 39 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Христина В. Тодорова К.а
при участието на секретаря Цветелина Пл. Илиева
като разгледа докладваното от Христина В. Тодорова К.а Гражданско дело
№ 20223110109696 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по предявен от К. Д. К., ЕГН
**********, с. ***, срещу А.С.В. ЕАД, ЕИК *** със седалище и адрес на
управление в гр. *** отрицателен установителен иск с правно основание чл.
439 вр. чл 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено в отношенията между
страните, че ищецът не дължи претендираните от ответника суми: 348.21
лв./триста четиридесет и осем лева и двадесет и една стотинки/,
представляваща неизпълнена част от задължение по запис на заповед,
издаден на 18.12.2009г. за сумата от 786.03лв. в полза на „И,А,М.”АД гр.***,
джиросан в полза на „А.С.В.” ООД с джиро от 19.10.2012г., ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на
заявлението в съда – 25.10.2012г. до окончателното изплащане на
задължението, на осн.чл. 417, т.9 ГПК, както и сумата от 175.00лв. /двадесет
и пет лева/, представляваща разноски по производството на основание чл.78,
ал.1 ГПК, за които има издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. № 15579/2012г.
на ВРС и има образувано изпълнително дело № 2012***0400598 по описа за
2012г. на ЧСИ С.Д.Я., рег. № *** КЧСИ.
Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически
твърдения: по ч.гр.д. № 15579/2012г. на ВРС, в полза на ответника на
07.11.20129г. срещу ищеца бил издаден изпълнителен лист за сумите предмет
на настоящото производство. Въз основа на него на 13.11.2012г. било
образувано изпълнително дело № 2012***0400598 по описа за 2012г. на ЧСИ
С.Д.Я., рег. № *** КЧСИ. Последното изпълнително действие било на
09.02.2016г., когато била наложена възбрана върху 1/2 ид.ч. от поземлен имот
на длъжника и поискан, но неизвършен опис на същия. Сочи се, че след
настъпила перемция на 10.02.2018г. не са били предприемани изпълнителни
действия повече от 5 год.. Твърди се, че след 10.02.2018г. не са извършвани
изпълнителни действия, водещи до прекъсване на давността. Навежда доводи,
че възможността на ответника да събере принудително вземанията си е
погасена по давност. Ето защо обективира искане за постановяване на
1
положително решение по делото.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответника, в който се
оспорва иска като недопустим, а в условията на евентуалност като
неоснователен. Счита за недопустимо производството, тъй като към момента
не е налице висящо изпълнително производство, доколкото същото било
перемирано по силата на закона. Сочи, че след 2018г. не са предприемани
същински изпълнителни действия срещу длъжника за събиране на вземането.
Навежда доводи, че вземането на взискателя съществува и към настоящия
момент, като изпълнението му може да бъде само доброволно. Излага, че за
прилагането на погасителната давност не е необходимо завеждане на иск, а
само възражение. Предпоставка за завеждане на иск са действия на кредитора
за принудително събиране на вземането, след подадено възражение за
погасяването му по давност.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема за
установено следното от фактическа страна:
С оглед съвпадащите насрещни твърдения, съдът приема за безспорен и
ненуждаещ се от доказване факта, че по заявление подадено от А.С.В. ООД, е
инициирано ч.гр.д. № 15579/2012г. на ВРС за издаване на заповед по чл. 417
ГПК и изпълнителен лист в полза на заявителя. На 07.11.2012г. е издаден
изпълнителен лист, който обективира задължението на К. Д. К., ЕГН
********** да заплати на А.С.В. ООД сумата 348.21 лв./триста четиридесет и
осем лева и двадесет и една стотинки/, представляваща неизпълнена част от
задължение по запис на заповед, издаден на 18.12.2009г. за сумата от
786.03лв. в полза на „И,А,М.”АД гр.***, джиросан в полза на „А.С.В.” ООД с
джиро от 19.10.2012г.,ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
датата на подаване на заявлението в съда – 25.10.2012г. до окончателното
изплащане на задължението, на осн.чл. 417, т.9 ГПК, както и сумата от
175.00лв. /двадесет и пет лева/, представляваща разноски по производството
на основание чл.78, ал.1 ГПК.
Посредством молба от кредитора, по описаното задължение е
образувано изпълнително дело № 2012***0400598 по описа за 2012г. на ЧСИ
С.Д.Я., рег. № *** КЧСИ. С молбата от 07.12.2012г. е поискано налагане на
запор върху възнагражденията на длъжника, получавани от К.-63 ЕООД.
Видно от постъпилия препис от изпълнително дело № 2012***0400598
по описа за 2012г. на ЧСИ С.Д.Я., рег. № *** КЧСИ, след образуването му, на
05.12.2013г. на длъжника е връчена ПДИ.
На 19.11.2012г. е наложен запор на трудовото възнаграждение на
длъжника.
Считано от 09.05.2013г., трудовото правоотношение на длъжника с К.-
63 ЕООД е прекратено.
С молба от 01.08.2013г., кредиторът е поискал извършване на справка в
НАП за наличие на трудови договори, като при наличие да бъде наложен
запор на трудовото възнаграждение на длъжника. Поискано е извършване на
справки за банкови сметки, движимо и недвижимо имущество.
На 02.10.2013г. е наложен запор на трудовото възнаграждение на
длъжника, получавано от Е.С.М. ЕООД. Работодателят не е бил открит за
връчване на съобщението.
На 18.12.2013г., кредиторът е поискал извършване на справка в КАТ за
МПС, като при наличие да бъде наложен запор.
2
От ЧСИ не са установени МПС.
На 09.06.2014г. е поискано налагане на запор на трудовото
възнаграждение на длъжника в П. БГ ООД и опис на движими вещи в дома
му. На 12.06.2014г. е наложен запор на трудовото възнаграждение. Запорното
съобщение не е връчено на работодателя, тъй като не е открит.
На 31.10.2014г. от кредитора е поискано извършване на справка в
имотен регистър към АВ.
На 01.12.2015г. е поискано извършване на справка за трудови договори
и налагане запор.
На 09.02.2016г. е поискано налагане на възбрана върху ½ ид.ч. от
недвижим имот в село Д.. От ЧСИ е разпоредена възбрана след заплащане на
дължимите такси. Видно е от разпореждане от 16.02.2017г., че таксите за
вписване на възбрана не са платени от кредитора. Липсват данни дали
възбраната е наложена.
На 21.04.2021г. взискателят е подал молба за извършване на действия за
удовлетворяване на вземанията.
На 29.04.2021г. е наложен запор на банкова сметка на длъжника в Б.
ДСК АД.
С оглед така установените факти, съдът намира следното от правна
страна:
Правният интерес от предявяване на настоящия иск се обосновава с
твърденията за изтекла погасителна давност, с оглед на което евентуално
настъпилата перемпция е относима при преценка валидността на
последващите изпълнителни действия.
По изложените съображения предявеният отрицателен установителен
иск следва да се приеме за процесуално допустим, поради което съдът дължи
произнасяне по съществото на спора.
Защитата в изпълнителния процес е средство за реакция срещу
незаконосъобразните действия по изпълнение, породени от нарушаване на
материалноправните или процесуалноправните изисквания за законност на
изпълнителното производство. Материалноправните изисквания за законност
представляват условия за допустимост на изпълнителното производство. Те
обхващат съществуването на изпълняемото право в полза на взискателя и
принадлежността на обекта на изпълнение към имуществото на длъжника по
изпълнението. Защитата срещу материалната незаконосъобразност на
изпълнителния процес повдига спор относно даденото гражданско право,
поради това тя се реализира по исков ред. Предявен е иск срещу взискателя за
установяване несъществуването на правото, предмет на принудителното
изпълнение, който се квалифицира по чл. 439 ГПК вр. с чл.124, ал. 1 ГПК.
Разпоредбата на чл. 439 ГПК дава възможност на длъжника по изпълнително
дело да оспори чрез иск изпълняемо право. Това право може да е установено
с влязло в сила решение или да е предмет на издаден изпълнителен лист. В
последния случай длъжникът по изпълнението може да оспорва дължимостта
на сумите по заповед за изпълнение, като се позова на факти /погасяване по
давност, плащане, прихващане и др./, настъпили след издаването му.
Настоящият иск се основава на твърдения за факти, възникнали след издаване
на изпълнителния лист, което обуславя неговата допустимост съобразно
предвидените в чл.439 ГПК условия.
3
Съгласно чл. 433, ал.1, т.8 ГПК, когато взискателят в продължение на
две години не поиска извършване на нови изпълнителни действия,
изпълнителното производство подлежи на прекратяване. Съобразно
задължителното разрешение на ТР № 2/26.06.2015г. по тълк. дело № 2/2013г.
на ОСГТК на ВКС, без правно значение е дали съдебният изпълнител ще
постанови акт за прекратяване на принудителното изпълнение, тъй като този
акт има декларативно, а не конститутивно значение. Прекратяването на
изпълнителното производство настъпва по право, като новата давност започва
да тече от предприемането на последното по време валидно изпълнително
действие.
Съгласно чл. 116, б. „в” ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на
действия за принудително изпълнение на вземането. Изпълнителният процес
обаче не може да съществува сам по себе си. Той съществува само доколкото
чрез него се осъществяват един или повече конкретни изпълнителни способи.
В изпълнителното производство за събиране на парични вземания може да
бъдат приложени различни изпълнителни способи, като бъдат осребрени
множество вещи, както и да бъдат събрани множество вземания на длъжника
от трети задължени лица. Прекъсва давността предприемането на кое да е
изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ
(независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя или е
предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от
взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез
налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането
на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка
на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и
т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети
задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността
образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за
доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на
длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др.,
назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга,
извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила
разпределение и др.
Когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни
действия в продължение на 2 години, изпълнителното производство се
прекратява на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. В изпълнителния процес
давността не спира, защото кредиторът може да избере дали да действа /да
иска нови изпълнителни способи, защото все още не е удовлетворен/, или да
не действа /да не иска нови изпълнителни способи/. С цитираното
тълкувателно решение е обявено за изгубило сила ППВС № 3/1980 г., според
което погасителна давност не тече, докато трае изпълнителният процес
относно принудителното осъществяване на вземането. В доктрината и
съдебната практика е трайно установено разбирането, че прекратяването на
изпълнителното производство поради т. нар. „перемпция” настъпва по силата
на закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи в постановление
вече настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на
съответните правно релевантни факти.
В настоящия случай последното валидно действие по събиране на
вземането е от 12.06.2014г., когато е наложен запор на трудовото
възнаграждение на длъжника в П. БГ ООД, като без значение в случая е, че
запорът не е изпълняван от третото задължено лице. Аргумент т.5 от ТР №
4
3/2015/10.07.2017г. на ВКС ОСГТК, според която изпращането на запорно
съобщение до Б. в хипотезата, при която съдебният изпълнител е получил на
основание чл. 508, ал. 1 ГПК отговор, че длъжникът няма сметка в
съответната Б., представлява действие по налагане на запор. В този случай
изпълнителното производство е прекратено по право на 12.06.2016г..
Липсват данни за наложена възбрана върху имот на длъжника.
Дори да се приеме, че на 09.02.2016г. е наложена възбрана върху ½ ид.ч.
от недвижим имот в село Д., то изпълнителното производство е прекратено
по право на 09.02.2018г..
Към 29.04.2021г. са изтекли повече от две години, поради което
налагането на запор на банкова сметка на длъжника в Б. ДСК АД, не е
валидно извършено, като заедно с останалите действия извършени след
09.02.2020г. са без правно значение.
Установи се, че след 12.06.2014г./09.02.2016г. до 29.04.2021г. не са
предприемани изпълнителни действия. Предвид горното и съобразно т. 10 от
ТР №2/2015г. на ОСГК по т.д. №2/13г. на ВКС прекратяването на
изпълнението настъпва по право с осъществяване на описания в нормата
фактически състав - изтичане на две години от последното извършено
изпълнително действие или искането за такова. Прекратяването настъпва по
силата на закона и е ирелевантно дали има постановено от ЧСИ
постановление за прекратяване. Последното има само констативен характер.
Следващото извършено от взискателя същинско изпълнително действие,
което е можело да прекъсне давността за вземането е с дата 29.04.2021г.,
когато е наложен запор на банковата сметка на длъжника. Това действие
обаче е предприето след като изпълнителното производство вече е било
прекратено в хипотезата на чл. 433, ал.1, т.8 ГПК по право, което е станало на
12.06.2014г./09.02.2018г.. Мотивите по т. 10 от ТР № 2/2013 г. на ОСГТК
разясняват, че каквото и да е основанието за прекратяване на изпълнителното
производство, всички предприети по него изпълнителни действия се
обезсилват по право /с изключение на изпълнителните действия, изграждащи
изпълнителните способи, от извършването на които трети лица са придобили
права и редовността на извършените от трети задължени лица плащания/.
Съобразно тези мотиви налагането на запор върху банкова сметка не може да
бъде ценено като действие, прекъсващо давността, доколкото същото е
предприето в условията на прекратено изпълнително производство.
Действието е нищожно. Същото не е породило предвидения в чл.116 б. „в“
ЗЗД ефект на прекъсване на давността. / в този смисъл Решение № 42 от
26.02.2016 г. на ВКС по гр. д. № 1812/2015 г., IV г. о., ГК, Решение № 223 от
12.07.2011 г. на ВКС по т. д. № 124/2010 г., II т. о., ТК/.
Давността не е прекъсвана и е продължила да тече до 25.07.2022г., т.е.
до завеждане на иска и след завеждането му за установяване несъществуване
на вземането и преди даване ход по същество на спора пред ВРС. Давността
не спира да тече, тъй като не ответникът е предявил иск за прекъсването й, а
ищецът се е позовал на несъществуване на вземането на ответника.
Упражненото от ищеца процесуално право по чл.439 ал.1 ГПК чрез
предявяване на иск отричане на вземане по издадената заповед не спира
собствената му давност. /аналогия с Решение № 109 от 25.05.2015 г. на ВКС
по гр. д. № 7420/2014 г., I г. о., ГК/. Ето защо и съставът приема, че давността
не е прекъсвана и спирана след 12.06.2014г./09.02.2016г.. Същата е изтекла на
12.06.2019г./09.02.2021г., затова и настоящият състав на ВРС приема, че
5
давността за принудителното събиране на вземането по издадения
изпълнителен лист е изтекла.
Въз основа на изложеното съдът приема, че по отношение на
вземанията се е осъществил фактическия състав на погасителната давност
през периода от последното валидно извършено от взискателя действие на
12.06.2014г. до 12.06.2019г.
Горното е относимо, вкл. ако се приеме, че е наложена възбрана на
09.02.2016г., като в този случай давността е изтекла на 09.02.2021г..
Предявеният иск се явява основателен и следва да бъде уважен.
Относно разноските:
На основание чл.78, ал.1 ГПК в тежест на ответното дружество следва
да бъдат възложени направените от ищеца разноски за дължимата по делото
държавна такса за разглеждане на предявения иск в размер на 50 лева и
възнаграждение за защита и съдействие от един адвокат в размер на 300 лева.
Съдът, като съобрази, че размерът на претендираното адвокатско
възнаграждение съответства на минималния еднократен такъв по чл. 7, ал. 2,
т. 1 от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения /в редакцията преди 04.11.2022 г. – договорът за правна
защита и съдействие е сключен на 18.07.2022г./, счете възражението на
ответника по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК за неоснователно.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО между страните, че К. Д. К., ЕГН
**********, с. ***, не дължи на А.С.В. ЕАД, ЕИК *** със седалище и адрес
на управление в гр. ***, бул. *** претендираните от ответника суми: 348.21
лв./триста четиридесет и осем лева и двадесет и една стотинки/,
представляваща неизпълнена част от задължение по запис на заповед,
издаден на 18.12.2009г. за сумата от 786.03лв. в полза на „И,А,М.”АД гр.***,
джиросан в полза на „А.С.В.” ООД с джиро от 19.10.2012г., ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на
заявлението в съда – 25.10.2012г. до окончателното изплащане на
задължението, на осн.чл. 417, т.9 ГПК, както и сумата от 175.00лв. /двадесет
и пет лева/, представляваща разноски по производството на основание чл.78,
ал.1 ГПК, за които има издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. № 15579/2012г.
на ВРС и има образувано изпълнително дело № 2012***0400598 по описа за
2012г. на ЧСИ С.Д.Я., рег. № *** КЧСИ, на основание чл. 439 вр. чл 124, ал. 1
ГПК.
ОСЪЖДА А.С.В. ЕАД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление в
гр. ***, бул. *** ДА ЗАПЛАТИ на К. Д. К., ЕГН **********, с. *** сумата от
350 лева /триста и петдесет лева/, представляваща разноски на основание
чл.78, ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Варненски
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от настоящото решение да се връчи на страните по делото,
6
заедно със съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
7