Присъда по дело №132/2020 на Апелативен съд - Варна

 

МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА,  ПОСТАНОВЕНА НА

18.09.2020 Г. ПО ВНОХД № 132/2020 Г. ВАПС

 

Производство пред въззивната инстанция е образувано по въззивен протест от прокурор при ВОП срещу присъда № 9 на Варненския окръжен съд, постановена на 31.01.2020 г. по НОХД № 724/2019 г. по описа на същия съд, с която подс. Д.Н.В. ЕГН ********** е признат за невиновен в това, че на 05.06.2013 г. в гр.Варна, без надлежно разрешително е държал високорискови наркотични вещества - 1106 броя таблетки с общо нетно тегло 197,94 грама,съдържащи амфетамин и кофеин, с 3,7% количествено съдържание на амфетамин, на стойност 219,71 лв., и бяло вещество, съдържащо кокаин, под формата на плочки, с общо нетно тегло 2,97 грама, с активен наркотично действащ компонент -49,5%, на стойност 475,20 лв., всичко на обща стойност 694,91 лв., с цел разпространение, и на основание чл. 304 от НПК  е оправдан по повдигнатото обвинение по чл.354а, ал.1, пр.4 от НК. С присъдата на основание чл.53, ал.2, б."а" от НК съдът е отнел в полза на Държавата иззетите наркотични вещества, предадени на съхранение в ЦМУ-София, които е постановил след влизане на присъдата в сила същите да се унищожат по съответния ред.

Във въззивния протест се навеждат доводи за неправилност и незаконосъобразност на така постановената присъда. Според държавното обвинение престъплението, за което подсъдимият е предаден на съд е доказано от обективна и субективна страна. Искането е за отмяна на присъдата и постановяване на нова, с която В. бъде признат за виновен в извършване на престъпление по чл.354а, ал.1, пр.4 от НК, като му се наложат наказания – „лишаване от свобода“ за срок от една година и шест месеца и „глоба“ в размер на 5000 лева, поискани от прокурора в пледоарията му пред първоинстанционния съд.

Представителят на апелативната прокуратура в съдебно заседание поддържа протеста на изложените в него основания. Застъпва се становището, че мотивите на оправдателната присъда на първоинстанционния съд са изготвени при нарушаване на основни правила на логиката. Според прокурора, свид.Н.е знаела, че  подсъдимият държи наркотични вещества, съобщила е това на полицейските органите. В конкретния случай, според прокурора, не може да се приеме, че се касае за някакъв вид провокация, а просто за оперативна комбинация, при която е разкрито престъпление по чл.354 а от НК.

В съдебно заседание адв.К., защитник на подс.В. счита, че оправдателната присъда постановена от първоинстанционния съд е правилна и законосъобразна. Счита, че има провокация, и че от събраните доказателства  подсъдимият не е имал пряк контакт с наркотичните вещества. Моли за потвърждаване на оправдателната присъда на първоинстанционния съд  като правилна и законосъобразна.

В последната си дума подс.В. заявява, че е невинен и иска да бъде потвърдена първоинстанционната присъда.

 

Варненският апелативен съд, след като прецени събраните по делото доказателства, като разгледа въззивния протест и обсъди изложените от страните съображения и като сам служебно провери правилността на присъдата, намери следното:

Въззивният протест е процесуално допустим, подаден е в срок от съответния прокурор.

Настоящият състав на АпС – Варна намира за установено следното от фактическа страна:

 

Подсъдимият Д.Н.В.  и свид.Я.Н.Н. се познавали от 2008 г.

В края на месец май 2013 година било образувано ДП № 246/2013 г. по описа на ОСлО при ВОП /първоначално ДП№ 32/2013 г. по описа на ТЗБОП-Варна, след това възложено за разследване на следовател н ОСлО-Варна/ срещу свид.Я.Н.Н., А. Г.А., Я.М.Д.и Й.В.Й.. Това ДП е било образувано с постановление на Окръжния прокурор на ВОП за разделяне на материали по ДП № 30/2011 г. по описа на ТЗБОП-Варна. ДП№ 30/2011 г. е било водено срещу Н. Е.Х.за престъпление по чл.244, ал.1 от НК. По това ДП са били експлоатирани СРС и в резултат на тяхното прилагане по отношение Я.Н.Н., А. Г.А. и Я.М.Д.била събрана информация, че Атанасов приготвя синтетично наркотично вещество – метаамфетамин с цел разпространение. Той се снабдявал с необходимите прекурсори за приготвянето на метаамфетамина от Я.М.Д.и Й.В.Й., а те - от Я.Н.. Последната работела като касиер в аптека „Марешки“, находяща се в МЦ „Младост“ в ж.к.“Младост“ гр.Варна до 05.06.2013 г.

На 03.06.2013 г. в 17.00 ч. Я.Н.била привлечена в качеството на обвиняема по това ДП за престъпление по чл.354б, ал.2, т.2 и т.4, вр. ал.1 и чл.26, ал.1 от НК.

В хода на това разследване се получила информация, че подсъдимият Д.В. притежава и разпространява  наркотични вещества.

За преустановяване на тази му престъпна дейност служителите от ТЗБОП-Варна организирани активно мероприятие, като за целта на 03.06.2013 г. свид.Н.се обадила по телефона на подс.В. и поискала от него да й достави наркотични вещества - амфетамини и цигари. Срещата била уговорена да се състои на 05.06.2013 година пред Медицински център ”Младост” находящ се в гр.Варна, бул.”Република”.

На 05.06.2013 година, около 14.00 ч. подсъдимият  В.  паркирал управлявания от него лек автомобил „Роувър”25 с рег. № В7463РВ /собственост на Мартин Василев Колев/ на паркинга пред  медицински център „Младост” в гр.Варна.

Около 14.10 ч.  бил подс.В. бил задържан от чакащите го на паркинга служители на ТЗБОП- Варна. Било извършено претърсване  на управлявания от подсъдимия лек автомобил и били иззети 1123 бр. таблетки  поставени в  самозалепваща се полиетиленова  торбичка, увита в  лист касов документ /фактура/ от магазин „Метро“, както и 10 бр.таблетки от същия вид с нарушена цялост. От намиращата се в автомобила мъжка чантичка собственост на подсъдимия бил иззет флакон с надпис „Упсарин”  в който се намирали  жълтеникави кристалообразни вещества с неправилна форма. За тези действия бил съставен протокол за претърсване и изземване, който бил представен за одобрение от съдия при ВОС.

 

В хода на ДП била назначена дактилоскопна експертиза №23 от 17.06.2013 год. на БНТЛ  ОДМВР Варна, от заключението на която се установява, че  върху предоставената фактура  от 04.06.2013 год. на „Метро”,  иззета при претърсването  и изземване от лекият  автомобил  „Роувър”25 с рег. № В7463РВ, са налице  проявени дактилоскопни следи, идентични с  отпечатъците  на дланите и  левия среден пръст на подсъдимия В.. Други отпечатъци не са установени.

От заключението на физикохимическата експертиза се установява, че бялото вещество  под формата на плочки с неправилна форма, съдържащо се в  пластмасов флакон с надпис „Упсарин С” представлява кокаин с примеси. Нетното тегло на изследваното вещество е било 2.97 грама. Съдържанието на активен наркотично действащ компонент кокаин в изследвания флакон е 49,5%.

От същото заключение се установява, че в иззетите 1106 светло оранжеви таблетки с лого от едната страна, от които 10 бр. с нарушена цялост, се съдържат амфитамин и кофеин, като общото нетно тегло  на таблетките  е 197.94 грама  и определеното съдържание на амфитамин  е 3.7%.

От заключението на съдебно оценителната експертиза се установява, че общата стойност на наркотичните вещества е  694.91 лева, от тях:

-      1106 бр. светло оранжеви таблетки с лого от едната страна, от които 10 бр. с нарушена цялост, съдържащи амфитамин и кофеин с общо  тегло 197.94 гр. -  219.71 лв.;

-      кокаин с тегло 2.97 гр. със съдържание на активно вещество 49.5 % - 475.20 лева.

От приложените справки от мобилния оператор „Космо България мобайл“ ЕАД – София относно ползваните абонатни номера, съответно ********** - от подс.В. и ********** - от свид.Н., се установява, че между тях на 3.06.2013 г. са били проведени три телефонни разговора, на 4.06.2013 г – два телефонни разговора и на 5.06.2013 г. – два разговора.

 

Изложената по-горе фактическата обстановка се установява по категоричен и безспорен начин от събрания в хода на досъдебното и съдебното производство и приобщен по реда на чл.283 от НПК доказателствен материал, както и от обясненията на подсъдимия, показанията на разпитаните свидетели, справка от мобилен оператор, писмени документи, заключенията на посочените по-горе експертизи, протоколи за претърсване и изземване, протоколи за доброволно предаване, за привличане на Я.Н.като обвиняем по ДП, справка за съдимост и др.

 

В общи линии страните не спорят по фактите. Безспорно между тях е, че подс.В. и свид.Н.се познавали. Безспорно е, че на 3.06.2013 г. свид.Н.е била привлечена като обвиняема по ДП. Безспорно е, че и на 3.06.2013 г. и на 4.06.2013 г. тя се е обаждала на подс.В.. Не се спори и за това, че на 5.06.2013 г. от управлявания от подсъдимия лек автомобил са иззети високорискови наркотични вещества. В подкрепа на тези безспорни факти са както свидетелските показания, обясненията на подсъдимия, справката от моб. оператор, експертизите, протокол за претърсване и изземване и протокол за привличане.

Относно свидетелските показания на свид.Н.– настоящият съдебен състав кредитира с доверие показанията на тази свидетелка, тъй като те кореспондират с останалите доказателства по делото.  От анализът им се установява, че същите са с висока степен на доказателствена интензивност, подкрепят обвинителната теза за извършено престъпление с насоченост обществените отношения, гарантиращи здравето на гражданите.

Показанията на свид.Н.се характеризират със сравнителна устойчивост и последователност в разказа й относно възприетите и пресъздадени правнозначими за инкриминираното поведение факти. Я.Н.описва подробно как и защо се е обадила на подс.В., каква е била договорката й с него, а именно да се срещнат на 5 юни 2013 г. пред МЦ „Младост“, за да й предаде поисканите наркотични вещества- амфетамини.

Съпоставянето на установеното чрез разпита на свид.Н.с останалите доказателства по делото обосновава логичност и житейска истинност на споделеното от нея, което предпоставя кредитирането на показанията й. Установеното от свид.Н.относно обстоятелствата около уговорката й с подс.В. за среща между двамата, при която В. да й предаде наркотични вещества са обстоятелства, включени в предмета на доказване, кореспондиращи отчасти с депозираното от свидетелите Каралийчев, Досев и М. – в частта на показанията на тези свидетели относно наличието на информация за среща на паркинга на МЦ „Младост“, където подс.В. е трябвало да занесе „Каптагон“.

Съдът кредитира с доверие показанията на полицейските служители – свидетелите Каралийчев, Досев и М., в частта им относно наличието на информация за среща на паркинга на МЦ“Младост“, на която подс.В. е трябвало да носи наркотични вещества и относно задържането му и установяването на такива вещества в управлявания от него л.а.  Показанията на тези свидетели са надлежно доказателствено средство, а съдържанието им следва да се цени наравно с останалите доказателства по делото. Обстоятелството, че същите са били служители в ТЗ „БОП“ - Варна не е достатъчно да игнорира достоверността пресъздадените от тях техни възприятия. Отделно от това не е налице и забраната по чл.118, ал.2 от НПК, тъй като тези свидетели не са извършвали отделни действия по разследването на деянието, а само такива, регламентирани в ЗМВР.

 

По отношения обясненията на подс.В. :

Следва да се отбележи, че всички разговори от мобилния абонатен номер на подс.В. от 03.06.2013 г. са регистрилани от клетката на мобилния оператор, находяща се в с.Тополи ул.“Медвен“ 16, включително и трите със свид.Я.Н.от 13.04 ч., от 15.05 ч. и от 20.14 ч.

На 04.06.2013 г. подс.В. е провел два телефонни разговора със свид.Н.– в 13.40 ч. и 13.52 ч., като по време и на двата разговора отново се е намирал в с.Тополи и е засечен от клетката на ул.“Медвен“ 16. По-късно същия ден има регистрирани телефонни разговори от мобилният му телефон от различни места – гр.Варна, ул.“Радко Димитриев“ бл.13;  Варна „Хидродинамика“; ТЕЦ “Варна“, Езерово /гр.Белослав/; отново с.Тополи; след това м-ст „Св.Никола“ и к.к.Златни пясъци.

На 05.06.2013 г. до 13.12 ч. всички разговори /10 на брой/ са регистрирани отново от клетката в с.Тополи, ул.“Медвен“16.

 В 13.44 ч. подс.В. е получил входящо обаждане от свид.Я.Н., като е бил регистриран от клетката, находяща се ж.к.“Владислав Варненчик“ бл.223, вх.3. След това подс.В. се е обадил на моб.телефон на свид.Н.в 14.02 ч., като това изходящо повикване е било регистрирано от клетка на моб.оператор, находяща се в ж.к.“Младост“ бл.123, вх.7. Бл.123, вх.7 на ж.к.“Младост“ Варна, която се намира малко над МЦ “Младост“ срещуположно - през бул.“Република“.

Предвид данните от тази справка, съдът прави извод за неправдоподобност на версията, застъпена от подс.В., че е ходил пред дома на свид.Н., където тя му е предала пакетчето с хапчетата /иззети от управлявания от него автомобил/ с молба да й ги занесе следващ ден до работата й. Тази негова версия се подкрепя единствено от показанията на неговия приятел – свид.Е.Д., но не и от останалите доказателства по делото. От справката е видно, че на 3,4 и 5 юни 2013 г. подс.В. въобще не е бил засичан в район, близък до бл.305 на ж.к.“Владислав Варненчик“, където е живеела свид.Н..

Ето защо обясненията на подсъдимия, в тази им част съдът прие за негова защитна теза, на каквато той безспорно има право.

С оглед изложеното съдът не дава вяра и на показанията на свид.Демиров, като прие, че предвид близките приятелски отношения с подс.В., свидетелят дава неправдиви показания относно осъществена среща между подсъдимия и свид.Н.пред блока, в който тя живеела. Както и относно предаването по време на срещата от страна на свидетелката на подсъдимия на „топче от хартия с големината на юмрук“ /при разпита му на ДП/, съответно -  торбичка /при разпита в хода на съд.следствие/, която последният поставил пред скоростния лост.

За пълни, ясни и обосновани съдът намери  заключенията на назначените и приобщени заключения на цитираните по-горе експертизи.  Те са изготвени от вещи лица и в рамките на професионална компетентност, дават задълбочен отговор на поставените им въпроси, поради което липсват всякакви съмнения относно тяхната правилност и съдът ги кредитира с доверие.

Няма пречка да се кредитират писмените доказателствени източници, намиращи се по делото, приобщени на основание чл.283 от НПК от първоинстанционния съд.

 

От коментираната доказателствена съвкупност по убедителен и еднопосочен начин се установяват релевантните факти и обстоятелства, свързани с извършеното от подс.В. престъпление по чл.354а, ал.1 от НК.

Установено е, че на посочената дата около 14.30 часа в условията на неотложност било извършено претърсване и изземване  от лек автомобил „Роувър” 25 с рег.№ В 7463 РВ, паркиран на паркинга пред МЦ ”Младост”. Автомобилът бил паркиран там от подс.В., като последният бил до автомобила си. При претърсването на автомобила били намерени и иззети флакон с надпис „Упсарин С „ съдържащ  жълтеникави на цвят с неправилна форма  кристалообразни вещества, както и  розово оранжеви на цвят  таблетки в найлонова торбичка увита с фактура от магазин „Метро”.  Намирането на веществото  и таблетките се установява от протокола за претърсване и изземване, одобрен по съответния ред, а естеството на инкриминираните вещества, количествата и процентното съдържание на активно действащия компонент - посредством заключението на физикохимичната експертиза.

Целта на подсъдимия се извежда от свидетелските показания, а и от количеството наркотично вещество. Количеството и вида на намерените наркотични вещества, както и данните от показанията на свид.Н.и тези в показанията на полицейските служители, позволяват да се направи извод, че подс. В. без да има разрешение е държал с цел разпространение високорискови наркотични вещества, с което е осъществил състава на престъплението по чл.354а, ал.1 от НК –като на инкриминираната дата  в гр.Варна, подсъдимият държал, без надлежно разрешително и с цел разпространение, високорискови наркотични вещества:- 1106 бр. таблетки  с общо нетно тегло  от 197,94 грама, съдържащи  амфетамин и кофеин с 3,7 % количествено съдържание на амфетамин, на стойност от 219,71 лв. и бяло вещество съдържащо кокаин под формата на  плочки, с общо нетно тегло 2,97 гр., с активен  наркотично действащ компонент 49,5 % на стойност  475,20 лв.

Тези вещества са  включени в Списък І "Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве поради вредния ефект от злоупотребата с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина" към Наредба за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични, към чл.3, ал.2 на ЗКНВП.

Подсъдимият не е притежавал разрешение за държане или разпространение на такива вещества. 

От субективна страна подсъдимият е осъществил деянието при форма на вината пряк умисъл. Няма съмнение относно вменяемостта му, поради което съдът приема, че интелектуалният момент на умисъла му е включвал съзнаването на всички обстоятелства от обективната страна на деянието, както и общественоопасните му характер и последици, а именно, че без надлежно разрешително държи с цел разпространение  високорискови наркотични вещества и пряко цели настъпването на тези общественоопасни последици.

 

Предвид изложеното, настоящата инстанция намира за неправилен и необоснован извода на първоинстанционния съд, че обвинението е разклатено от обстоятелството, че незабавно след задържането на В. било извършено претърсване в дома му, където не били открити наркотични вещества или предмети и средства, обичайно свързани с тяхното съхранение и разпространение  /везни, опаковки и др./. Този отрицателен факт не е достатъчен, за да се направи въз основа на него извод за недоказаност на обвинението.

Неправилен е извода на първоинстанционния съд, че възведеното обвинение не е доказано по категоричен и несъмнен начин, приемайки, че липсват доказателства, които в своята съвкупност да подкрепят сторения извод от държавното обвинение. Според проверявания съд не е установено по категоричен и безспорен начин от събраните по делото доказателства, че подсъдимият е имал представа за вида и количеството на инкриминираните вещи, а още по малко, че ги е държал като такива с намерение да ги разпространи.

 

Както беше посочено по-горе в настоящото изложение въззивният съд не дава вяра на обясненията на подс.В., че е получил от свид.Н.инкриминираните вещества, както и че не е знаел какво е съдържанието на получения пакет.

Тук следва да се посочи, че фактурата от магазин „Метро“ е от 15.13 ч. на 4.06.2013 г. и отпечатъците по нея са само на подсъдимия.  Клиентската карта за пазаруване в магазин „Метро“ е на името на „К плюс Я“ ООД и е била предоставена за ползване от свид.К.К.на подс.В.. Т.е. няма как инкриминираните 1106 бр. светло оранжеви таблетки с лого от едната страна да са предадени от свид.Н.в дните 3 или 4 юни 2013 г. /от когато са разговорите между свидетелката и подсъдимия/, като при предаването им да са били увити във въпросната фактура от „Метро“, тъй като тя е издадена по-късно от твърдяната среща, състояла се пред блока, в който живеела тя.

Несподелимо е застъпеното от защитата становище, че е невъзможно свид.Н.да определя среща на подс.В. на 5 юни 2013 г. пред МЦ „Младост“ след като вече била напуснала работа в аптека „Марешки“, находяща се в сградата на МЦ. Първо когато е била уговаряна срещата, свид.Н.все още е работела там, а отделно от това определянето на място на срещата не е обвързано по никакъв начин с някаква зависимост на свид.Н.към работодател или друг субект. Реално тази среща е можело да бъде проведена на всяко обществено достъпно място и от избора, направен от свидетелката не могат да се правят изводи в сочената от защитата посока. 

По отношение застъпеното от защитата становище, че в случая е налице провокация към извършване на престъпление, съдът за да се произнесе взе предвид следното: 

За да е налице полицейска провокация към извършване на престъпление, която да се цени като допуснато нарушение по чл.6 (1) от ЕКПЧОС е необходимо действията на полицейските служители да са надхвърлили пасивното разследване и да са преминали в провокация към престъпление.

ЕСПЧ дефинира провокацията, за разлика от легитимната операция под прикритие, като ситуация, при която участващите агенти - били те сътрудници на силите за сигурност, или лица, действащи по техни инструкции - не се ограничават само до разследване на престъпни деяния по изцяло пасивен начин, а оказват такова влияние върху обекта, с което подстрекават извършването на правонарушение, което иначе не би било извършено, с цел да направят така, че правонарушението да се реализира, тоест да се съберат доказателства и да започне наказателно преследване /Ramanauskas v. Lithuania/.

Настоящият случай не е такъв, тъй като вмешателството на полицейските служители се е ограничило до потърсено от тяхна страна на съдействие от страна на свид.Н.относно насрочване на среща с подсъдимия, „за да могат да го хванат“ като обяснили, че имали информация, че подсъдимият продава наркотици.

Не може да се приеме, че действията на полицейските служители, или на свид.Н., действаща по техни инструкции са отишли отвъд тези на агенти под прикритие, тъй като те не са подбудили подсъдимият да извърши престъплението, а отделно от това са разполагали с информация, добита от експлоатираните по друго разследване СРС, според която подс.В. се е занимавал с търговия на наркотични вещества, т.е. налична е била информация, че такова престъпление би било извършено и без тяхната намеса.

Обсъждайки всички аспекти относно причините за започване на операцията, начина ѝ на провеждане, респ. характера и степента на участие на свид.Н.и службата, под чийто контрол и инструкции е действала тя, не разкриват картина на разследване, което да  се отклонява от принципите за законност и справедливост. Следва да се отчете обстоятелството, че подс.В. не е отказал в никакъв момент да изпълни искането на свид.Н.и да й занесе амфетамините, след което да е бил убеждаван или молен от нея за това. Отделно от това между подсъдимия и свидетелката са били проведени редица разговори, като на част от тях полицейски служители не са присъствали и въпреки това не се е стигнало до отказ от извършване на доставката. Т.е. вмешателството не е такова, че да се направи извод, че без него случаят не би имал това развитие.

Изложеното по−горе дава основанието на ВАпС да отхвърли възражението на защитата за наличие на полицейска провокация, поради което и не изключи от доказателствената маса, тези доказателства, за които се твърди, че са придобити в резултат на провокацията.

 

В заключение - събраните по делото доказателства обосновават категоричен и еднозначен извод за това, че на посочената дата подс.В. е държал с цел разпространение инкриминираните високорискови наркотични вещества. В този смисъл въззивният съдебен състав преценява като неправилно заключението на първостепенния съд, че липсват доказателства за постановяване на осъдителна присъда за престъплението по чл.354а, ал.1, пр.4 от НК. Като съобрази посоченото, настоящия съдебен състав отмени присъдата на първостепенния съд и вместо нея призна подсъдимия В. за виновен, за това, че на 05.06.2013 г. в гр.Варна, без надлежно разрешително да е държал високорискови наркотични вещества - 1106 броя таблетки с общо нетно тегло 197,94 грама, съдържащи амфетамин и кофеин, с 3,7% количествено съдържание на амфетамин, на стойност 219,71 лв., и бяло вещество, съдържащо кокаин, под формата на плочки, с общо нетно тегло 2,97 грама, с активен наркотично действащ компонент -49,5%, на стойност 475,20 лв., всичко на обща стойност 694,91 лв., с цел разпространение.

 

ПО НАКАЗАНИЯТА:

При решаване на въпроса за отговорността на подсъдимия за виновно извършеното от него деяние, представляващо престъпление по чл.354а, ал.1 от НК, съдът съобрази  съдебното минало на В., както и обществената опасност на конкретното деяние и продължителността на наказателното производство – почти седем години и половина от извършване на деянието, срок, който определено не може да се характеризира като „разумен“ по смисъла на чл.22 от НПК. Съобразявайки изложеното, съдът намира, че целите по чл.36 от НК ще бъдат постигнати с определяне на наказание при условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК, а именно „лишаване от свобода“ за срок от една година, както и „глоба” в размер на сумата от  5 000 лева. 

Първоначалният режим на изтърпяване на определените наказания „лишаване от свобода“ е строг, на основание чл.57, ал.1, т.2, б.“в“ от  ЗИНЗС.

С оглед обстоятелството, че инкриминираното деяние е извършено в изпитателния срок, определен по НОХД № 1895/2008 год.  на ОС - Варна, съдът намира, че на основание чл.68, ал.1 от НК следва да приведе в изпълнение цитираната присъда,  с която на подсъдимия е наложено наказание от две години и шест месеца  „лишаване от свобода”, което следва да бъде изтърпяно при първоначален „строг” режим.

Предвид изхода на делото съдът осъди подсъдимия В. да заплати разноските по делото - 889,14 лв. по време на досъдебното производство и 244 лв. в съдебната фаза на процеса. 

 

Предмета на престъплението – наркотичните вещества, които се намират на съхранение в ЦМУ следва да бъде отнет и унищожен след влизане в сила на присъдата.

 

Воден от горните съображения, съдът постанови присъдата си.

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:   

 

 

 

 

 

      ЧЛЕНОВЕ: