Р Е Ш
Е Н И
Е
Гр.София, 04.10.2022г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VІ 11 св, в открито съдебно заседание на първи юни през две хиляди и двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ВРАНЕСКУ
При секретаря
СТЕФКА АЛЕКСАНДРОВА
като разгледа докладваното от съдията ВРАНЕСКУ д № 141 по описа за 2021г. и за да се
произнесе взе в предвид следното:
Делото е
образувано след разделянето му от производството по предходно дело 1168 от
2017г., само по иск с пр.осн.чл.57,ал.3 ЗБН вр.чл.45 от ЗЗД , при евентуалност с пр.осн.чл.57,ал.3
ЗБН вр.чл.240,ал.2 от ТЗ за сумата от
11 700 000 евро при условията на солидарна отговорност и при
евентуалност пр.осн.чл.57,ал.3
ЗБН вр.чл.240,ал.2 от ТЗ за сумата от
5 850 000 евро при условията на разделност,
предявен от синдиците на К.т.б.“ АД /в несъстоятелност/срещу Л.И.В..
В исковата молба се твърди,
че като синдици на банка в несъстоятелност след извършена проверка са констатирали
нанесени вреди от ответниците / по първоначалното дело / изпълняващи дейности, като администратори на банката по см.
на пар.1 ,т.2 на Допълнителните разпоредби от ЗБН. Четирима от тях са
били членове на управителния съвет на банката
и изпълнителни директори –Р.,
З., Х.и В., аП.–прокурист. След разделяне на делото в
настоящото производство съдът следва да обсъжда твърденията за нарушения
допуснато само от ответника В.. Твърди се, че ответника
в качеството си на администратор на банката е допуснал да бъде
сключен договор за кредит от
20.11.2007г. между банката
и С.П.АД ,по силата на който на
последния му е бил предоставен кредит в размер на 11 700 000 евро, за заплащане на
цена по повод
закупуване на имоти в гр.Разлог. Твърди, че макар
в договора да е предвидено да се
учредят обезпечения, сумата е предоставена на кредитополучателя без да се
изчака да се учредят тези
обезпечения, и към настоящия момент няма данни имотите
да са собствени
на фирмата кредитополучател, нито да са учредени
обезпеченията. Твърди, че кредитът е отпуснат
в нарушение на правилника за кредитната
дейност на КТБ АД и процедурата установена с тях, както и в нарушение на задълженията
си по договорите
за управление на банката. Освен,
че не е учредено
обезпечението и сумата въпреки това и преди това е предоставена на
кредитополучателя, кредитът
е отпуснат без правно становище, бизнес план, анализ
на финансовото състояние на кредитополучателя,
оценка от лицензиран оценител.
Ответника не е положил необходимата грижа на добрия
търговец и добрия банкер, не е упражнил текущ и последващ контрол относно договора и отпускането на средствата по
него. В нарушение на законовите
и подзаконови нормативни актове са е допуснало
усвояването на средства по необезпечен
кредит, като не са предприети действия по защита интересите
на банката. . Вместо да
се отхвърли искането на кредитополучателя
за отпускане на кредит с действие
или бездействие е изразено положително становище и бил подписан договора за кредит, вследствие на който са
причинени вреди на банката. Излага становище, че ответника
като администратор на банката носи вина за неиздължения кредит. Наред с това ищецът намира, че от ответника е проявена небрежност, доколкото не е положена дължимата
грижа при изпълнение на задълженията
му на администратор
на банката. Предвид на това
намира, че банката търпи вреди
в размера на предоставения кредит от 11 700 000 евро., тъй като посочената
сума е излязла от патримониума на банката , кредита е необезпечен и кредитът се явява несъбираем,
тъй като дружеството кредитополучател няма имущество.
Дружеството С.П.ЕООД преустановява
плащанията по кредита считано от 25.06.2014г.. на 13.11.2014г. му е връчено изявление
за предсрочна изискуемост на задълженията и покана за доброволно изпълнение,
след което е издадена заповед за незабавно изпълнение
и изп.лист и е образувано изпълнително дело за събирането на
дължимите суми пред ЧСИ М.Б.. Суми не са събрани, тъй като кредита е необезпечен и кредитополучателя няма имущество.
Излага становище, че всички
администратори на банката носят солидарна отговорност за цялата причинена
вреда, поради което прететндира този ответник да бъде
осъден да заплати размера на вредата за пълната сума по договора за кредит или да им заплати сумата
от 11 700 000 евро
,представляваща обезщетение
за претърпените от банката вреди,
от неизпълнение законовите му задължения на администратор на банката, в едно със законната лихва
от предявяване на иска до
окончателното заплащане на сумата.
При условията на евентуалност, ако първия главен
иск бъде отхвърлен то моли
ответниците при условията на солидарност
да бъдат осъден да заплати
сумата от
11 700 000 евро, обезщетение
за претъпени от банката вреди
от неизпълнение на договорните си задължения като бивш администратор , в едно със законната лихва от предявяване на исковата молба,
до окончателното изплащане на сумата.
При условията на евентуалност, ако горните искове
се отхвърлят и се приеме разделност
на отговорността от страна на съда, то претендира от ответника в спора и моли същия да бъде осъден да заплати сума от
5 850 000 евро, обезщетение
за претърпени от банката вреди
от неизпълнение на договорните си задължения на бивш администратор, в едно със законата лихва от предявяване на исковата молба.
ОТВЕТНИКЪТ Л.В. , твърди,
че не може
да носи отговорност
за вреди настъпили в резултат на изпълнение на
договора, тъй като е освободен като изпълнителен директор от 08.12.2008 г. . Към момента на
освобождаването му не са установили
наличие на основания за да
носи отговорност и е бил освободен от отговорност. Намира, че търсената отговорност, както и вземането за
обезщетение са погасени по
– давност. Изтекла е както тригодишната даввност,
с която се погасяват вземанията за вреди, както и петгодишната такава,
доколкото намира, че вземането за обезщетение може да възникне само от момента,
в който е бил освободен.
Намира, че исковете са
недопустими, тъй като спрямо него ако синдиците са смятали, че носи отговорност
е следвало да предявят иска в първоначалния законов срок от 6 месеца, който е
бил предвиден в чл.57,ал.3 ЗБН. След изменението на закона през 2015г., срокът е увеличен на 2 години, но не му е
придадена обратна сила, поради което намира, че на това основание и след като
не е бил придявен в законовия 6 месечен срок, то така
предявените искове се явяват недопустими.
Наред с това договора
е сключен при
спазване на изискванията на закона и действащия към 2008г. правилник на
банката, а предоставяне на обезпеченията не е
задължително да стане към момента на подписване на договора. Договора в
последствие е анексиран 5 пъти и той не
е могъл да упражни последващ контрол във връзка
с новите условия,
както и във връзка с изпълнението му. Договора е
подписан, средствата са предоставени на ответната страна, от други служители,
други контролират изпълнението му, но договора е бил изпълняван до 2014г., като
кредитополучателя е погасявал задълженията си,
когато спрямо банката е открито производство по несъстоятелност. До
освобождаването му като изпълнителен директор на банката договора е бил успешно
изпълняван, и задълженията по него са били погасявани. Същият е бил със срок до
2010г. и не би могъл да отговаря за последващото
продължаване на неговия срок, тъй като не е участвал при вземане на решенията
за сключване анексите към същия. Не е бил член на
УС на банката към момента на
настъпване на вредите и съответно не е могъл да
носи отговорност за това. Моли
производството по исковете да се прекрати поради тяхната
недопустимост, или да се отхвърлят, като неоснователни.
Съдът като взе в предвид събраните по делото доказателства, намира за
установено следното :
По отношение допустимостта на
исковете, съдът намира, че отговорността по чл.57,ал.3 от ЗБН е специална,
изрично уредена по този закон за бивши администратори на банката, причинили и
вреди, с което са допринесли за нейния фалит, чрез свои незаконосъобразни,
вредоносни действия. Срокът за преценка от страна на синдиците първоначално е
бил шестмесечен, който с изменение на законовата разпоредба през 2015г. е
станал двугодишен. Следва да се приеме, че това е срок от откриване на
производството по несъстоятелност спрямо банката. Законът не придава обратна
сила, но по същество това е срок даден на синдиците да преценят всички вреди и
той не продължава, а заменя шестмесечния срок. Съдът намира, че така
предявената искова молба в рамките на този срок се явява допустима.
Позоваването на изтекла погасителна давност по отношение на допустимостта на
исковете също е неоснователно, тъй като давността касае основателността, а не
допустимостта на исковите претенции. Наред с това като специална по закона за
банковата несъстоятелност, независимо че е свързана като вид с отговорността по чл.240,ал.2 от ЗБН, то тя е самостоятелна, тъй като възниква от момента
на откриване производство по несъстоятелност на една банка, доколкото е уредена
като самостоятелна отговорност в специален закон - Закона за банковата
несъстоятелност . Следователно предходно освобождаване от отговорност на
ръководителите, членовете на управителните органи, т.е. на администраторите на банката по см. на пар.1,т.2,б.А,б.В от
ДР на ЗБН следва да се приеме за неотносимо,
доколкото това е самостоятелна отговорност, свързана с несъстоятелността на
банката и причините за това. Предвид на това съдът намира, че освобождаването
от отговорност на ответника, при освобождаването му като изпълнителен директор
не води до недопустимост на този специален иск. В определението на пар.1, т.2 за администратор на банката се сочи „член на
надзорен или управителен съвет на банка, както и всяко друго лице, което
самостоятелно или съвместимо с друго лице
може да сключва сделки за сметка на банката. „ В това определение няма
ограничение назад във времето на ръководители на банката, за преценка
състоянието на банката. Ако приемем, че тяхната отговорност е идентична с тази
предвидена по чл.240,ал.2 от ТЗ, то следва и да съобразяваме освобождаването им
от отговорност и в този случай отговорността следва да се предполага, че може
да се търси единствено от последните членове на управителни органи на банката,
сключващи сделки за нейна сметка, ръководили банката към момента на обявяването
й в несъстоятелност и тези неосвободени от отговорност преди откриване
производството по несъстоятелност . Настоящия състав, както е посочил по горе
приема, че като специална отговорност, същата може да се търси от всички
ръководили на банката, преди откриване на производството по несъстоятелност,
които с действия може да са увредили банката, водейки до нейната
неплатежоспособност.
По отношение направеното
възражение за изтекла погасителна давност- три и петгодишна. По отношение на
тази специална отговорност съдът намира, че отговорността започва да тече от
откриване производство по несъстоятелност, тъй като се установяват причинени
вреди, довели до фалита на банката. Предвид на това към момента на предявяване
на иска през 2017г. нито три годишната нито петгодишната давност за ангажиране
отговорността за вреди на ответника не е
изтекла. Предвид на това съдът приема и това възражение за неоснователно.
Съдът намира обаче, че този иск е
неоснователен, тъй като не се установяват основни предпоставки за да бъде
ангажирана отговорността на ответника. Ответникът е бил изпълнителен директор
на банката до 18.12.2008г., като не се спори, че същият е бил такъв към момента
на подписване на процесния договор за кредит от
20.11.2007г. между банката
и С.П.АД ,по силата на който на
последния му е бил предоставен кредит в размер на 11 700 000 евро, за заплащане на
цена по повод
закупуване на имоти в гр.Разлог . Договора, към датата на
сключването му носи подписа на Л.В. като
изп.директор и на Г.Х.като прокурист , представляващи
банката като кредитодател. Сумата от
11 700 000 евро се предоставя за инвестиционни цели, в качеството й
на кредитодател – закупуване на недвижим имот в
гр.Разлог – кадастрален.идентификатор 61813.764.12 с площ от 63 945 кв.м.
с 20 броя сгради, както и за рефинансиране на предходни задължения. Крайния
срок за усвояване на кредита е 20.12.2008г., т.е. не е наведнъж, като
погасяването е следвало да стане до 20.11.2010г., т.е. срокът на договора е 2
години.В чл.31 на договора е предвидено да се предоставят обезпечения – два
броя първи по ред ипотеки върху два отделни имота, един от който процесния, всеки един от тях със значителна квадратура и с
изградени 20 сгради в новия и 19 сгради в другия имот. Не се спори, че
ипотеките не са учредени. Съдът намира, обаче че това не може да се въведе в
отговорност на ръководителя на банката, тъй като за изпълнението на договора
следва да следят други служители. Негова преценка следва да е съдържанието на
самия договор, към момента на сключването му, който в конкретния случай предвижда
обезпечение. Законът също не изисква обезпечението да се учредява в конкретен
момент –към сключване или последващ на подписване на
договора. След като закупените имоти следва
да бъдат ипотекирани, то това явно следва да стане след сключването на договора,
тъй като средствата е следвало да послужат именно за тази покупка или поне част
от тях. Видно от последващите анекси, същите са
сключени след напускането на ответника като ръководител на банката – Анекс 1 е
подписан на 26.01.09г. С него е намален размера на кредита на
9 000 000 евро и е увеличен крайния срок за усвояване на 31.05.2009г..
С Анекс № 4 от 29.05.2012г. е уговорен размер на ползване по този кредит от
5 700 000 евро и нов срок за
погасяване на задълженията до 20.12.2013, а с Анекс 5 този срок е удължен до
20.12.2014г. . С този последен анекс, подписан на 15.11.2013г. е прието, че задължението по кредита възлиза
в размер само на 5 700 000 евро
и издължаването му следва да стане на две вноски 20.11.2014г. и на
20.12.2014г.. Следва извод, че задължението по този договор за връщане на
главница възлиза в размер на само 5 700 000 евро към датата на
подписване на последния анекс в края на 2013г.. При петкратно предоговаряне на
условията, последващите управляващи са правили нова
преценка на риска и са могли да преценят условията по изпълнение на
задълженията, съответно предоставяне или не на обезпеченията
по този договор.
Съдът намира, че отговорността на
всички управляващи банката от момента на подписване на основния договор, до
момента на преустановяване плащанията по същия не е солидарна, а разделна
такава. Законът за банковата несъстоятелност не предвижда солидарна отговорност
за администраторите на банката. Солидарна отговорност се предвижда в чл.240 от ТЗ само за членовете на управителните органи, когато са в общ орган, в едно и
също време при вземане на съответното управленско решение. Конкретния случай не
е такъв. При разделна отговорност следва да е ясно каква вреда е допринесъл
всеки един управител, администратор на банката от момента на сключване на
договора във връзка с изпълнението на конкретния договор и настъпилата вреда за
банката, като резултат от неизпълнението му.. В конкретния случай видно и от
издадената заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК от 14.07.2015г. останалата
неиздължена главница е в размера на последния анекс 5 700 000 евро,
като наред с това има неиздължени лихви в размер на 387 600 евро за период
25.11.2014г. до 22.04.2015г. , неустойка върху просрочена лихва от
27 155.21 евро, за периода 25.06.2014г. до 22.04.2015г., нотариални такси
от 178.12 евро и съответните разноски за съдебното производство. В рамките на
образуваното съдебно изпълнително производство суми на се събрани, не са
събрани и суми от продажбата на дълга.
Доколкото искът преди разделянето
му е срещу всеки един от управителите,
следва да се прецени каква е отговорността на ответника към момента, в който
той е бил изпълнителен директор. Договорът е подписан за две годишен срок, при
двойно по-голям размер, с предвидени обезпечения. Ако при тези условия е проследено
неговото изпълнение, а то е било проследявано, съобразно подписаните пет
допълнителни споразумения и условията са били променени, размерът на главницата
е бил променен в посока на намаление, то следва да се приеме, че този договор е
бил успешно изпълняван поне за срока на договора, за който първоначално е бил
подписан от страна на ответника като ръководител на банката. Следователно не е
налице причинна връзка между поведението на ищеца за сключване на този договор
и настъпилите вследствие на неизпълнението му вреди. Наред с това страните не
спорят, че до момента на откриване производство на несъстоятелност на банката,
на която ищците са синдици този договор е бил изпълняван. След като договора е
изпълняван при условията при които е подписан, то той не е допринесъл за
фалирането на банката т.е. сключването му не е причинило вреди на банката, най
– малкото защото са получавани договорните лихви, и е издължавана и главница,
за срока на действие на договора. В конкретния случай както се посочи неизпълнението
е настъпило след като банката е обявена в несъстоятелност и следва да се
приеме, че настъпилите вреди са резултат
от невъзможността банката да продължи банковата си дейност и да събере
предоставените й средства. Оставащата неиздължена главница и лихви биха могли да
се съобразяват като нанесени вреди, но само при общо съотношение и краен
резултат на причинена загуба между
извършени усвоявания по кредита, издължавания по същия, изплатени лихви и
неустойки и оставащи дължими такива, и то като се съобразява поведението на
последния администратор от страна на банката отговорен за променените условия
до договора. В това производство ищеца не ангажира такива доказателства. Такива
обаче не са й необходими в конкретния случай, с оглед участието на ответника само
при първоначалното сключване на договора , което се обсъди по-горе и което
съдът намира, че не е в причинна връзка с неизпълнението на договора и
настъпилите в резултат на това вреди за банката, още повече че това са вреди
след откриване на производството по несъстоятелност на банката. Заповедта за
събиране на вземането е издадена на банката след този момент и не се спори, че
неизпълнението е след 26.04.2014г..
Водим от горното съдът намира главния иск,
който е предявен по чл.57,ал.3 от ЗЗД, във вр.чл.45
от ЗЗД предявен срещу ответника в
качеството му на администратор изцяло
неоснователен както за главницата, така и за законната лихва, тъй като не се
установиха предпоставките на фактическия състав на деликтната
отговорност .
Предвид изходът по главния иск съдът
следва да разгледа и двата евентуални, касаещи отговорността на ответника
възникваща на договорно основание като управляващ несъстоятелната банка, към
момента на сключване на процесния договор за кредит
или като солидарно отговорен с останалите управители за пълния размер на
отпуснатия кредит към момента на сключване на договора , или като разделно
отговорен за част от сумата. Съдът намира и тези евентуални искове за
неоснователни. Отговорността следва да се разглежда във връзка с чл.240,ал.2 от ЗЗД, като специална такава, за причинените от управлението вреди, в резултат от
неизпълнение задълженията на ответника, произтичащи от договора му за
управление и закона изискващ изпълнение на задълженията при спазване на
дължимата грижа съгласно предвиденото в чл.237, ал.2 от ТЗ . На обезщетение
подлежат вредите , които са в пряка причинно - следствена връзка с неизпълнение
на задълженията от страна на изпълнителния директор. Видно от приложения
договор за възлагане на управлението от 26.01.2005г. задълженията на ответника
като изпълнителен директор включват представляване на банката, организиране и
контрол на цялостната дейност на банката
в съответствие с Решенията на ОС, Надзорния съвет и Управителния съвет
на банката, упражнява цялостен оперативен контрол, решава дали да сключи и
сключва договори и сделки от името на банката и определя тяхното съдържание
освен когато те се решават от НС или УС, управлява имуществото на банката
съгласно взетите решения от ОС, НС, УС. Видно от приложеното решение на
управителния съвет по протокол от 20.11.2007г., за сключването на процесния договор за заем е взето решение от управителния
съвет на осн.чл.44,ал.3 и ал.4 от ЗКИ доколкото
отпускания кредит надхвърля 10 на сто от собствения капитал на банката. Представени
са становище на кредитния съвет на банката и на главен експерт кредитиране,
както й определяне на кредитния риск, които сочат на изгодност
и възвращаемост на този кредит за банката. Следва извод, че кредитът е сключен
от страна на ответника, след проведена процедура по оценка на риска и в
изпълнение на взето решение от страна на Управителния съвет на банката.
Решението е изпълнено и в качеството му на представляващ на банката и на неин
изпълнителен директор, който с договора има задължения да изпълнява решенията
на колективния оперативен орган на банката – нейния управителен съвет. Предвид
на това съдът намира, че не е налице нарушаване на договорните и законови
задължения на ответника, като изпълнителен директор на банката при сключване на
процесния договор. Не може да се приеме и наличие
нарушение на задълженията му на грижата на добрия търговец, тъй като кредита е
преценен като изгоден за банката, при липса на кредитен риск при този търговец.
Обезпеченията както се посочи, е предвидено да бъдат
учредени в самия договор, но самото осъществяване и проследяване на това обстоятелство не би
следвало и не е задължение на изпълнителния директор на банката, а на отделните
нейни служители, на които са възложени функции по упражняване контрол във връзка с изпълнението
на договорите. Наред с това по делото не се установи и другата последица, а
именно вредите за банката да са настъпили в резултат от неизпълнение по
договора, което да е преди откриване на производството по несъстоятелност и да
една от причините довели до
неплатежоспособността й, още повече да е настъпило докато ответника е бил
изпълнителен директор. Следва извод, че дори и да се приеме наличие на вреди от
този договор, то те не са в причинна
връзка с поведението на ответника. Предвид на това съдът намира, че и на
договорно основание неговата отговорност за твърдените вреди, нито при
условията на солидарност за пълната стойност на първоначално отпуснатия размер,
нито при условията на разделност за претендираната част от главницата не може да бъде
ангажирана. Следва да се отбележи, че в хода на изпълнение на договора
главницата е намаляла почти двукратно, което отново показва редовно погашения и
постъпления от лихви при издължаване на този кредит. Водим от така изложеното
съдът намира, че исковете предявени при условията на евентуалност също се
явяват неоснователни и следва да се отхвърлят като такива.
По разноскитe:
Предвид изхода по спора ищецът
следва да се осъди да заплати разноски за настоящото съдебно производство за ДТ
на осн.чл.57,ал.6 от ЗБН по сметка на СГС в
размер на 914 940 лева и на отв.страна
разноски за адв.възнаграждение в размер на 120 000
лева. Ищецът е направил възражение за прекомерност на адв.възнаграждение,
но в конкретния случай сумата е значително под минимума по чл.7,ал.2,т.7 от
Наредба № 1 от 2004г., която съобразно материалния интерес предвижда минимум от
175 000 лв. за адв.възнаграждение. Съдът не
намира основание да намали това възнаграждение повече, което е договорено под
минималния размер, предвид материалния интерес и процесуалната защита
осъществена от процесуалния представител на ответника.
Водим от горното съдът
Р
Е Ш И
:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни главен иск с пр.осн.чл.57,ал.3
ЗБН вр.чл.45 от ЗЗД за присъждане на обезщетение за сумата от
11 700 000 евро при условията на солидарност, както и предявените при
евентуалност иск с пр.осн.чл.57,ал.3 ЗБН вр.чл.240,ал.2
от ТЗ за сумата от 11 700 000 евро при условията на солидарна
отговорност, и предявения при евентуалност
иск с пр.осн.чл.57,ал.3
ЗБН вр.чл.240,ал.2 от ТЗ за сумата от
5 850 000 евро дължими при условията на разделност, предявени от синдиците А.Н.Д.И К.Х.М.на К.т.б.“ АД /в несъстоятелност/ ЕИК ******* , гр.София , ул******срещу Л.И.В. **********,***.
ОСЪЖДА К.т.б.“ АД /в несъстоятелност/ ЕИК ******* , чрез своите
синдици А.Н.Д.И К.Х.М.,
гр.София, ул******да заплати по сметка на СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, гр.София, бул. Витоша № 2 сумата от 914 940
лева / деветстотин и четиринадесет
хиляди деветстотин и четиридесет лева / дължима държавна такса на осн.чл.57,ал.6 от ЗБН .
ОСЪЖДА К.т.б.“ АД /в несъстоятелност/ ЕИК ******* , чрез своите
синдици А.Н.Д.И К.Х.М.,
гр.София, ул******да заплати на Л.И.В. **********,*** сумата от 120 000 лв. / сто и двадесет хиляди лева / адвокатско
възнаграждение на осн.чл.78 ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в
двуседмичен срок от уведомяването пред САС .
ПРЕДСЕДАТЕЛ