№ 1837
гр. София, 04.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 88 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА
ПЕТКОВА
при участието на секретаря БОЖИДАРА П. КУБАДИНОВА
като разгледа докладваното от ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА ПЕТКОВА Гражданско
дело № 20231110151382 по описа за 2023 година
Производството е по чл. 235 ГПК.
Делото е образувано по искова молба на К. К. Д. против Столична община, с която е
предявен положителен установителен иск за признаване на установено в отношенията
между страните, че ищецът е собственик на недвижим имот с идентификатор
*************, нахоящ се в ********, въз основа на наследствено правоприемство и
давностно владение.
В исковата молба се твърди, че ищецът е собственик на неурегулирано дворно място
с площ от 398, 40 кв.м. от парцел I и II, кв. 249, ******** по плана на ********. Сочи се, че
дворищната регулация е утвърдена със заповед № 1885/22.08.1914 г., а уличната регулация с
Указ № 86/07.07.1914 г. Твърди, че имотът е закупен от дядо му К. Д. през 1926 г. През 1932
г. в извършено частично изменение на регулацията на кв. 249, когато са обединени парцели I
и II и са разделени на три парцела. Посочено е, че като кадастрална основа, отговаряща на
границите и размерите на имота, описани в нотариалния акт от 1926 г. имотът е посочен в
скица № 1125/01.04.1932 г. Ищецът твърди, че в качеството му на наследник по закон и
единствен ползвател не е уведомяван за образуването на поземлен имот с идентификатор
************* с площ от 81 кв.м., представляващ УПИ I 1710, общ, за жс, трафопост,
паркинг, квартал 305 в местност **********. Счита, че имотът с идентификатор
************* не отговаря на изискванията на чл. 19, ал. 1 ЗУТ. Поддържа, че от момента
на закупуването на дворното място процесните 81 кв.м. са били оградени с ограда като част
от имот с пл.№ 1278 /стар/ в кв. 249 и пл. № 94 в кв. 305 и се ползват само и единствено от
ищеца, който възприема себе си като собственик на УПИ с идентификато ********** с
площ по скица от 350 кв.м. и съседи от запад имот с идентифкатор *********, от север
1
**********, от изток ********** и от юг **********, така и на УПИ с 1710. Сочи, че
владението, което упражнява върху процесните 81 кв.м. го мотивирало да подаде молба
декларация от 03.06.2022 г. за обстоятелства проверка, въз основа на която да бъде признат
за собственик на УПИ 1710, правният му интерес произтичал и от Заповед № РД-09-50-606
от 18.11.1994 г. за одобрена регулация на ********* в участъка от *********** до
**********. Твърди, че след подаването на молбата обаче ищецът установил, че за спорното
място бил издаден акт за частна общинска собственост от 01.08.2022 г., въз основа на
решение № 187 от 11.04.2013 г., с което е одобрен ПУП на местността „********** –
Плавателен канал“. Твърди, че няма приложена дворищна регулация на реална част на терен,
липсва процедура по застроително-регулационният план, с който се отчуждават имоти за
държавни или общински нужди /чл. 22 ЗТСУ/ и не е налице хипотезата на чл. 16, ал. 5 ЗУТ
според която ПУП има пряко отчуждително действие. Дори да се приеме, че имотът е частна
общинска собственост твърди, че го е придобил въз основа на давностно владение.
В срока по чл. 131 ГПК във вр. чл. 60, ал. 6 вр. 62, ал. 2 ГПК е постъпил отговор на
исковата от ответника Столична община, подаден чрез гл. юрисконсулт С., в който се
оспорва исковата молба и се моли за отхвърляне на предявените искове. Ответникът
поддържа, че процесният имот е безспорно общинска собственост въз основа на издадени
АДС № 5349/1965 г., при който отчуждаването е за разширение на улица, АДС № 10736/1984
г., при който отчуждаването е за нуждите на МВР, АОС № 351/1998 г. и АОС № 2012/2022,
като първоначално е отчужден за разширение на улица /публично мероприятие/ и
впоследствие е включен в парцел, респ. в урегулиран поземлен имот. Счита за недоказано
твърдението на ищеца, че владее имота.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал.
2 ГПК, намира за установено следното от фактическа страна следното:
От приетото като доказателство Удостоверение за наследници на К. Д. П. /л. 32/,
починал на 05.09.1955 г., се установява, че същият е оставил като законни наследници
съпругата си К. К. Д.а и децата си В. К. Т., С. К. П., Ф. К. Н., Д. К. Д. и К. К. Д.. По делото е
прието като доказателство Удостоверение за наследници на К. К. Д. /л. 31/, починал на
31.03.1982 г., видно от което след смъртта си починалият е оставил като законни наследници
съпругата си С. И. Д.а и децата си К. К. Д. - ищец, М. К.а М., Е. К.а Н. и М. К.а Д.
Приет като доказателство по делото е Нотариален акт за продажба на недвижим имот
№ 11, том I, дело № 68/1926 г., съставен от нотариус Т. К. /л. 7/ , по силата на който Ц. П. и
И. В. продават на К. Д. 394, 80 кв.м -празно дворно неурегулирано място от парцели I и
II на квартал 249 в едно с отчуждаващото се място, мерено от окопа на първата алея на
********, до средатата на реката /речното корито/ с лице 12 метра на ******** и дълбочина
35, 30 м., между съседи ********, Й. С. А., ****** и К. М., представляващо част от
собствената ливада на продавачите, находяща се в *******. Впоследствие през 1932 г. видно
от писма и скици / л. 8, 10, 11 по делото/ парцели I и II в кв. 249 са слети и са разделени на
три части.
2
Прието като доказателство по делото е Удостоверение от 05.11.1990 г. – л. 20,
издадено от Общински народен съвет, „Направление Държавни имоти“ – София, издадено
на С. М. Д.а в уверение, че имотът, който владее на ****************** представлява
застроено дворно място от 395 кв.м. и се владее по силата на Нотариален акт № 11, том Ia,
дело 68/26 г., същият не е отчужден на основание чл. 10 ЗОУГПНС или друго правно
основание и не е актуван за държавен по актовите книги на държавните имоти, както и няма
държавен произход. Прието като доказателство и е писмо с изх. № от 16.02.2020 г. от
Столична община, в което е посочено, че „Дирекция Инвестиционно отчуждаване“ – СО е
извършвала отчуждителни процедури по реда на ЗПИНМ и ЗТСУ /отм./ за жилищно
строителство. За обществени мероприятия /улици, корекция на река, паркове и училища и
др./ отуждителните процедури са провеждани от районните администрации. Видно от
удостоверение от 21.08.2009 г. /л. 22/ на Столична Община-Район ********** по отношение
на имот с адрес *************, представляващ пл. № 94 от УПИ – III, кв. 305 не се откриват
в регистрите на район ********** акт за държавна собственост и акт за общинска
собственост.
Прието като доказателство по делото е и Удостоверение от 2023 г./л. 24/, издадено от
Отдел „Управление на общинска собственост и жилищно настаняване“ район *********** в
уверение на това, че поземлен имот с идентификатор *************, представляващ реална
част от УПИ I-1710, общ. за жс, оо , траф и паркинги, кв. 305В, м. „***********-
****************“ по плана на ******** има съставени следните актове: АДС 5349/1965 г.
с бивши собственици Й., П. и А. Б. за имот, намиращ се на **********, м.“*********** –
Б.- II част“, им. Пл. 12, кв. 313 б по регулационна преписка 394/1963, като отчуждаването е
за разширение на улица, АДС 10736/1984 г. с бивши собственици Й., П. и А. Б. за имот № 80,
кв. 305, **********, м. **********, отчуждаването е за нуждите на МВР, АОС № 351/1998
г., съставен за парцел I с площ по графични данни 7919 кв.м., кв. 305В, АОС № 2012/2022 г.
за имот с идентификатор ************* по КККР за ******** с площ от 81 кв.м.,
представляващ реална част от УПИ I-1710, общ. за жс, оо, траф. и паркинги, кв. 305В, м.
„***********-**************“по плана на ********. Цититираните актове за държавна и
общинска собственост са приети като писмени доказателства по делото, с изключение на
АОС № 351/1998 г., съставен за парцел I с площ по графични данни 7919 кв.м.. Видно от
Акт № 5349 от 20.01.1965 г. за държавна собственост на недвижим имот, находящ се в
**********, м. „*********** – Б.“ II част /л. 91/ се одържавява място от 58 кв.м., находящо
се на ул. Д. Й.ов – ***********, II , имот план № 12 в кв. 313-6. С Акт № 10736 от 24.12.1984
г. /л. 23/ се одържавява недвижим имот, представляващ застроено дворно място във втора
вилна зона на площ 500 кв.м., ведно с построената в него жилищна сграда на един етаж,
цялата над мазета и складово помещение, изградено в подпокривното пространство,
подобрения в сградата, подобрения и насаждения. Бивши собственици на имота са П. Й.ов
В., И. П. В. и Ю. П. Б.а. Имотът се намира в ********* Квартал № 305, парцел № 80. Видно
от акта имотът е отчужден за нуждите на МВР. С приетия като доказателство Акт № 2012 от
01.08.2022 г., издаден на основание чл. 2, ал. 1, т. 2 и чл. 59, ал. 1 и ал. 2 от Закона за
общинската собственост и Решение № 187 протокол № 38 от 11.04.2013 г. на Столичен
3
общински съвет, с което е одобрен ПУП на местността „*********** – *************** по
плана на ********, за частна общинска собственост е обявен поземлен имот с
идентификатор *************, с площ от 81 кв.м., представляващ реална част от УПИ I
1710, отреден за жилищно строителство, обществено обслужване, трафопост и паркинги,
квартал 305В, местност „***********-**************“ по плана на ********, с адрес в
***************, район **********, ПИ 1710, реална част от УПИ I 1710, кв. 305в, м.
„*********** – **************“, при граници: имот с идентификатор ********** – от
севроизток, югоизток и югозапад, ********** от северозапад.
Приложена по делото е преписка по имот с идентификатор *************, с площ от
81 кв.м., представляващ УПИ-I-1710, общ, за жс, трафопост, паркинг, кв. 305в в местност
„*********** – ***************. Преписката е образувана по молба-декларация от К. К. Д.
от 03.06.2022 г. за признаване право на собственост върху недвижим имот чрез извършване
на обстоятелствена проверка.
Приета като доказателство е скица от 1947 г. на парцел III, кв. 249, м. „***********-
Б.“ /л. 16/, видно от която парцелът съдържа 357, 50 кв.м. с документ за собственост –
Нотариален акт № 11/1926 г., скица на поземлен имот с идентификатор ********** /л. 121/.
По делото е изслушана съдебно-техническа експертиза, чието заключение не е
оспорено от страните и като такова е прието като доказателство, а съдът го намира за
обективно дадено и професионално изготвено, поради което го кредитира с доверие и го
поставя в основата на фактическите си изводи. При преценка на събраните писмени
доказателства, а и от заключението на вещото лице в този смисъл, се установява, че Акт №
5349 от 20.01.1965 г. за държавна собственост и Акт № 10736 от 24.12.1984 г. /л. 23/за
държавна собственост на недвижим имот не се отнасят за процесния имот, а касаят
различни имоти. От заключението на вещото лице се установява, че действащият ПУП за
процесния имот е ПУП – План за регулация и режим на застрояване м. „*********** –
****************, приет с Решение № 187 по Протокол № 38/11.04.2013 г. на СОС. По
предвижданията на плана процесният поземлен имот с идентификатор *************
попада в обхвата на УПИ I-1710, общ. за ЖС, ОО, трафопост и паркинги, кв. 305в. При оглед
на място вещото лице е установило, че предвидените с плана мероприятия са частично
реализирани, в югозападната част на УПИ I-1710, общ., кв. 305в за построени четири
многоетажни жилищни блока, сключено застрояване, а свободното пространство се ползва
като улица. Имотът с с идентификатор ************* е частично идентичен с имота,
закупен по силата Нотариален акт № 11/13.01.1926 г. При извършеното посещение на адреса
вещото лице е установило, че процесният имот е ограден с паянтова ограда от мрежови
модули и се ползва от ищеца като дворно място.
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетеля Б. Б., чиито
показания съдът намира за обективни и безпристастно дадени и ги кредитира с доверие.
Свидетелят споделя свои собствени лични и непосредствени наблюдения и впечатления без
данни за негова евентуална заинтересованост. Видно от показанията на свидетеля, същият
позна ищеца К. Д. от 30 години, като първоначално е бил негов клиент в гумаджийницата
4
му, а впоследствие е станал негов познат и съсед. Знае, че в имота /двора/ му е имало къща,
която впоследствие е била бутната и е построен блок, в който ишецът е получил апартамент
като обезщетение. Знае, че целият двор е заграден и винаги е бил, откакто познава ищеца.
Знае, че К. Д. има проблеми със Столична община по отношение на част от имота,
изразяващ се в спор за граници.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна
следното:
Предявеният иск е с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК.
Уважаването на претенцията на ищеца е обусловена от доказване по делото на правно
основание, въз основа на което същият се легитимира като собственик на процесния имот с
идентификатор *************, нахоящ се в ********.
От събраните по делото доказателства се установява, че имот с идентификатор
************* е частично идентичен с имота, закупен по силата Нотариален акт №
11/13.01.1926 г., т.е. имотът, закупен от дядото на ищеца.
При това положение съдът следва да разгледа своевременно наведеното възражение
на ответника, че имотът представлява частна общинска собственост. От съдържанието на
приетите като доказателства по делото писмени доказателства, приложените регулационни
планове и уточненията на вещото лице се установява, че актове за държавна собственост от
1965 г. и 1984 г. не касаят настоящия имот, а се отнасят до имоти в съвсем различен от
процесния квартал. Релевантен към настоящия спор е Акт № 2012 от 01.08.2022 г. за частна
общинска собственост, издаден на основание чл. 2, ал. 1, т. 2 и чл. 59, ал. 1 и ал. 2 от
Закона за общинската собственост и Решение № 187 протокол № 38 от 11.04.2013 г. на
Столичен общински съвет, с което е одобрен ПУП на местността „*********** –
*************** по плана на ********. Актът за общинска собственост, ако е съставен по
определените в закона ред и форма и е утвърден от посочените в закона длъжностни лица, е
официален документ (т.е. ползва се с материална доказателствена сила за фактите, предмет
на удостоверителното изявление на органа и има доказателствена сила до доказване на
противното. Тои само констатира, но не поражда вещни права. Ето защо и при наличие на
оспорване на доказване подлежи налице ли е основание за възникване на правото на
собственост в полза на общината. Същевременно обаче ответникът не навежда никакви
конкретни твърдения, представляващи правно основание, въз основа на което е придобил
процесният имот.
Съгласно чл. 2, ал. 1, т. 2 от Закона за общинската собственост общинска
собственост са имотите и вещите, предоставени в собственост на общината със закон.
Според чл. 59, ал. 2 ЗОС когато при влизането в сила на подробни устройствени планове за
райони, в които няма влязла в сила кадастрална карта, както и при изменение в подробните
устройствени планове, в кадастралната карта (кадастрален план), в плановете за
земеразделяне, в лесоустройствените планове и в други планове, свързани с
възстановяването на правото на собственост, се образуват нови поземлени имоти, за всеки
5
новообразуван поземлен имот се съставя нов акт за общинска собственост, в който се
посочват номерът и датата на предходно съставения акт. В чл. 16 от Закона за устройство на
територията е предвидена възможност за отчуждително действие на подробния устройствен
план, когато за територии с неприложена първа регулация по предходен устройствен план се
определят необходимите площи за изграждане на обектите на зелената система, на
социалната и на техническата инфраструктура – публична собственост и за осъществяване
на тези предвиждания с влизането в сила на плана собствениците на недвижими имоти
прехвърлят в полза на общината процентна част от площта на имотите си, определена с
плана, но не повече от 25 на сто.
В Акт № 2012 от 01.08.2022 г. за частна общинска собственост е посочено, че е
издаден въз основа на Акт за общинска собственост № 351 от 1998 г., съставен за парцел I с
площ по графични данни 7919 кв.м., кв. 305 В, м. ********. В приложеното по делото
удостоверение е посочено, че първоначално е отчужден за разширяване на улица (публично
мероприятие), впоследствие е включен в парцел, респ. в урегулиран поземлен имот.
Посочването на правно основание в акта за частна общинска собственост не
легитимира ответника като собственик, тъй като то не може да удостовери наличието на
конкретно фактическо основание, по силата на което имотът е бил придобит от Общината.
Ответникът не твърди на какво основание е придобил процесния имот, не навежда доводи за
отчуждително действие на приложен ПУП или друго, дори не се позова на на Акт за
общинска собственост № 351 от 1998 г., а същият не е приет и като доказателство по делото.
При липсата на доказателства, че спорният имот е бил придобит от Общината чрез
настъпване на конкретни факти, реализиращи състава на предвиден в закона придобивен
способ, представеният акт за частна общината собственост не е в състояние да легитимира
общината като собственик на процесния имот /Решение № 271 от 30.10.2012 г. по гр. д. №
477/12 г. на II г. о./. В константната практика на ВКС /Решение № 321/14.10.11 г. по гр. д. №
1167/10 г. на ВКС, I ГО, Решение № 269 от 03.08.12 г. по гр. д. № 643/11 г. на ВКС, I ГО,
Решение № 559 от 02.10.2024 г. по гр.д. № 608/2024 г. на ВКС, I г.о./ се приема, че актовете
за държавна и общинска собственост нямат правопораждащо действие, а само констатират
правото на собственост, придобито по някой от предвидените в чл. 77 ЗС способи. В случая
Общината е следвало да докаже обстоятелствата, които съдът извлича от приетото като
доказателство и издадено от нея Удостоверение, че имотът първоначално е отчужден за
разширение на улица, а впоследствие вкючен в парцел – урегулиран поземлен имот, ако
такива евентуално са твърденията й. Доказването на това придобивно основание става чрез
изследване на данните, които се съдържат в различните карти, планове, регистри и друга
документация, както и чрез представяне на доказателства за провеждане на
законоустановена процедура по отчуждаване на имота.
Отделно от изложеното по делото не се установи по какъв ред процесния имот с
площ от 81 кв.м. е самостоятелно заснет с идентификатор *************, доколкото същият
не отговаря на изискванията за поземлени имоти в градовете, предвидени в ЗУТ.
Нещо повече в допълнение следва да се отбележи, че имотът с идентификатор
6
************* фактически винаги е бил част от имота, придобит от наследодателя на ищеца
през 1926 г. По делото се събраха доказателства, че имотът се владее от ищеца, той го счита
за свои и го свои поне от 30 години, а към момента на изготвяне на експертизата също е бил
заграден. Доколкото ответникът не доказа фактическият състав на придобивно основание е
излишно да се коментира въпросите, свързани с мораториума за придобиване на имота.
Мотивиран от изложените съображения съдът намира, че предявеният положителен
установителен иск за признаване правото на собственост на ищеца върху имот с имот с
идентификатор *************, нахоящ се в ********, е основателен и следва да бъде
уважен.
По разноските:
При този изход на спора в тежест на ответника следва да бъдат присъдени сторените
по делото разноски. Ищецът представя списък, съгласно който е заплатил сумата от 950 лв.
съдебни разноски, както следва възнаграждение за вещо лице 400 лв., държавна такса 50 лв.
и адвокатско възнаграждение 500 лв., които следва да му бъдат присъдени,
От бюджета на съда е платен допълнителен депозит по изслушааната СТЕ, поради
което и същите следва да бъдат възстановени по сметка на съда от ответника по делото.
Така мотивиран, СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Столична община, гр. София, ул.
„Московска“ № 33, че К. К. Д., ЕГН **********, с адрес в *********************** е
собственик на недвижим имот идентификатор *************, с площ от 81 кв.м.,
представляващ реална част от УПИ I 1710, отреден за жилищно строителство, обществено
обслужване, трафопост и паркинги, квартал 305В, местност „***********-**************“
по плана на ******** въз основа на наследствено правоприемство и давностно владение.
ОСЪЖДА Столична община, гр. София, ул. „Московска“ № 33 да заплати на К. К.
Д., ЕГН **********, с адрес в *********************** на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
сумата от 950 лв. – съдебни разноски.
ОСЪЖДА Столична община, гр. София, ул. „Московска“ № 33 да заплати на
Софийки районен съд сумата от 395 лв. – депозит за СТЕ.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софииски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7