Определение по дело №48/2010 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

С присъда № 34/23.03.2010 г., постановена по НОХД № 1043/2009 г., Кърджалийският районен съд е признал подсъдимият В. Д. П. от Г.К., с ЕГН *, за виновен в това, че в периода между 20.04.2009г. и 27.05.2009г. в Г.К., при условията на продължавано престъпление, повторно в немаловажен случай, чрез използване на моторни превозни средства, отнел чужди движими вещи: 4 бр. мивки от неръждавейка на стойност 71.06 лева, 4 бр. плотове за мивка от неръждавейка на стойност 99.26 лева, 1 бр. цистерна от неръждавейка с вместимост 1 тон на стойност 630.00 лева, 1 бр. тестомесачка от неръждавейка на стойност 423.00 лева, 1 бр. машина за сироп от неръждавейка на стойност 33.84 лева, 1 бр. машина за понички от неръждавейка, на стойност 107.16 лева, 15 бр. алуминиеви тави за закуски, на стойност 13.99 лева, всичко на обща стойност 1378.32лева от владението на собственика Л. А. Х. от Г.К., без негово съгласие и с намерение противозаконно да ги присвои, поради което и на основание чл.195, ал.1, т.4 и т.7, във вр. с чл.194, ал.1, във вр. с чл. 28, ал. 1, във вр. с чл.26, ал.1, във вр. с чл.55, ал.1, т.1 от НК го е осъдил на наказание „лишаване от свобода" за срок от 5 /пет/ месеца, и на основание чл.304 от НПК го е признал за невиновен и го е оправдал по отношение на 15 бр. алуминиеви тави за закуски, на стойност 13,99 лева.

На основание чл.60, ал.1, във вр. чл. 61, т.2 от ЗИНЗПС е определил така наложеното наказание "лишаване от свобода" подсъдимият да изтърпи в "затворническо общежитие от закрит тип", при първоначален "строг" режим.

На основание чл.68, ал.1 от НК е постановил подс.В. П. да изтърпи наложеното наказание по НОХД №1119/2008г. на РС-К., „лишаване от свобода" за срок от 3 месеца, при първоначален "общ" режим в затворническо общежитие от открит тип, на основание чл.59, ал.1, във вр. с чл.61, т.З от ЗИНЗПС.

Подсъдимият П. е осъден и да заплати по сметка на РС-К. направените деловодни разноски в размер на 100.00 лева.

Против така постановената присъда е подадена въззивна жалба от подсъдимия В. Д. П., чрез защитника му – А.И. Б., в която се твърди, че първоинстанционна присъда е необоснована по смисъла на чл.313 от НПК, като такава е неправилна, незаконосъобразна и постановена в нарушение както на материалния, така и на процесуалния закон. Моли обжалваната присъда да бъде отменена и вместо нея да се постанови присъда, с която подс.В. П. да бъде признат за невиновен в извършването на престъплението, за което му е повдигнато и предявено обвинение и е предаден на съд.

В съдебно заседание жалбодателят не се явява, но чрез защитника си – А.Б. поддържа жалбата и моли същата да бъде уважена. Счита, че по делото не било доказано, че именно подс.П. е извършител на кражбата. Самият пострадал в хода на съдебното дирене пред първоинстанционния съд заявил, че не П. е извършил кражбата, а св.Л.

Представителят на О. П. – К. намира жалбата за неоснователна и недоказана. Обжалваната присъда на КРС счита за правилна и законосъобразна, като била съобразена със събраните по делото доказателства, които обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност водели до извода, че обвинението е доказано по несъмнен начин. Моли присъдата на Кърджалийския районен съд да бъде потвърдена.

Окръжният съд, след извършената цялостна служебна проверка относно правилността на обжалваната присъда на основание чл.314 и сл. от НПК, по повод и във връзка с оплакванията, изложени в жалбата, констатира следното:

Първоинстанционния съд е събрал и проверил всички поискани от страните и относими към предмета на доказване доказателства, като е изяснил напълно делото от фактическа страна. На въззивното съдебно следствие не са събирани и не са искани и представяни от страните нови доказателства. Районният съд е установил фактическа обстановка, която съответства на събраните доказателства и се споделя напълно и от настоящата инстанция, а именно:

Подсъдимият В. Д. П. е роден на 03.07.1967г. в Г.К., живущ в Г.К., български гражданин, със средно образование, неженен, безработен, осъждан, не се ползва с добри характеристични данни по местоживеене.

През месец април 2009г., в периода 20-23.04.2010 г., подсъдимият В. П. /с прякор „Жабата”/ се срещнал с пострадалия- св.Л. Х., собственик на закусвалня в комплекс „Осетия", Г.К.. В процеса на разговора помежду им, подсъдимият и св.Х. се договорили първият да събере и предаде в пункт за изкупуване на вторични суровини натрупани стари метали, които се намирали в двора на къщата на пострадалия свидетел, находяща се на ул. „В." №* в Г.К..

На 23.04.2009г. свидетелят Л. Х. завел до къщата си на ул. „В." подсъдимия П., заедно със свидетеля К. К. и свидетеля Д. Л.- шофьор на товарен автомобил марка „М.", с рег. № * **** **. Свидетелят Х., както предварително се били уговорили, показал на подсъдимия металите, струпани в двора на къщата и изрично го предупредил с кои вещи не следвало да се разпорежда.

Подсъдимият П. и свидетелят К. К. натоварили отпадъчните железа в товарния автомобил на св.Л., като последният не взел участие в товаренето. След като вещите били натоварени, подс.В. П., св.К., св.Х. и св.Л. отпътували с автомобила, управляван от последния и пристигнали до пункта за изкупуване на вторични суровини на „Ф.-*" ЕООД, Г. К.. Свидетелят Х. представил личната си карта и предадените метали били записани на негово име. Пострадалият се уговорил с изкупчика- свидетеля В., да му бъде издадена обща покупко-изплащателна сметка, тъй като хората, които били с него щели да донесат още метали, а след това той щял да мине и да му бъде платена общата сума. В края на този ден свидетелят Х. отишъл до цитирания пункт и там бил уведомен, че подсъдимият П. не е предавал други метали. В продължение на няколко дни св.Л. Х. посещавал пункта за изкупуване на вторични суровини, за да провери дали подсъдимият П. е предал за изкупуване още отпадъчно желязо. На 05.05.2009г., при поредното си посещение там, свидетелят В. издал на св.Х. покупко-изплащателна сметка и му изплатил дължимата за предадените метални отпадъци сума. По-късно пострадалият срещнал подсъдимия П., като в разговор го уведомил, че всичко било наред и двора му е почистен от ненужните метални отпадъци. Св.Х. не се усъмнил в думите на подсъдимия, поради което не отишъл до къщата си на ул. „В.".

Междувременно, на неустановена дата, в началото на месец май 2009г., подсъдимият П. наел свидетеля М. Х. за помощник, с уговорка да изчистят двор на негов приятел срещу заплащане. За превоза отново наел свидетеля Л.. Подсъдимият отишъл до къщата на св.Л. Х. на У.В." и с помощта на свидетеля Х. натоварили стъклени, пластмасови и метални отпадъци в наетия камион (буркани, пластмасови касетки, отпадъчни метални вещи). След това откарали вещите с камиона на Л. до изкупвателния пункт за черни и цветни метали на „Б." ЕООД-К., при изкупчика М. Ч. На нея подсъдимият П. продал вещите. По-късно същите лица отново отишли до къщата на св.Х. и натоварили още веднъж камиона с отпадъци и отново ги предали в същия пункт.

За оказаната помощ подсъдимият П. заплатил на св. Х. уговорената между тях сума.

На 12.05.2009г. подсъдимият П. и св.Х. се срещнали на автогарата в Г.К.. Подсъдимият П. пристигнал с автомобила, управлявал от свидетеля Л. и заедно със св.Х. отишли отново до къщата на св.Х., намираща се на У.В.". Подсъдимият П. и свидетелят Х. натоварили на камиона метални вещи от неръждавейка: мивки с плотове и машина за тесто, както и отпадъчни метали и ги откарали до пункта на „Ф.-*" ЕООД, Г.К., където подсъдимият П. ги предал на изкупчика- свидетеля В. Подсъдимият помолил водача на товарния автомобил- свидетеля Л. да представи своята лична карта за продажба на предметите, тъй като не носил своята. Л. представил личната си карта, при което предадените метали, включително и предадените мивки от неръждавейка, били записани на негово име /в покупко- изплащателна сметка и декларация/. Подсъдимият П. платил на свидетеля Х. предварително уговорената сума.

На следващия ден, 13.05.2009г., подсъдимият П. и свидетелят Х. натоварили от същото място една цистерна от неръждавейка с вместимост 1 тон и други отпадъчни метали на товарния автомобил на свидетеля Л. Подсъдимият ги предал отново в пункта при изкупчика В. В документите /покупко- изплащателна сметка и декларация/ отново били вписани данните на свидетеля Л, тъй като подсъдимият отново заявил, че не носи личните си документи.

Няколко дни след това, свидетелят Х отишъл до къщата си на ул. „В", за да вземе една пръскачка, която му била необходима. И тъй като не я намерил на мястото, където я бил оставил потърсил подсъдимия П. и го попитал за тази вещ. Подсъдимият му обяснил, че я дал на неустановено по делото лице да си послужи и щял веднага да я върне. Още същия ден подсъдимият върнал пръскачката на св.Х. След това св.Х. се върнал до къщата си на ул. „В.", за да остави пръскачката си. Тогава забелязал, че от двора липсвали вещи, които изрично той посочил на подсъдимия П. да не се изнасят и да не се предават на вторични суровини. Св.Х. влязъл в гаража и установил, че му липсват следните вещи: 4 бр. мивки, 4 бр. плотове за мивка, 1 бр. цистерна с вместимост 1 тон, 1 бр. тестомесачка, 1 бр. машина за сироп, 1 бр. машина за понички- всичко от неръждавейка, както и 15 бр. алуминиеви тави за закуски. Същият видял, че на мястото, където стояли инкриминираните вещи били струпани пластмасовите бидони, за да не бъде забелязана веднага тяхната липса. Свидетелят Х. отишъл отново при подсъдимия П. и го попитал за липсващите вещи. Последният признал, че ги е взел и обещал да ги върне до дни. Поради обстоятелството, че подсъдимият не върнал вещите, свидетелят Х. потърсил съдействие в РУ на МВР- К.. На 23.05.2009г. подсъдимият П. бил извикан от дежурен полицейски служител- свидетеля Д. Д. Пред този свидетел подсъдимият обещал до 2- 3 дни да върне вещите на св.Х. Това обещание не било спазено от подсъдимия, който нито върнал отнетите вещи, нито заплатил тяхната равностойност.

Видно от заключението на назначената по разследването стоково-оценителна експертиза, стойността на 4 бр. мивки от неръждавейка възлиза на 71.06 лева, 4 бр. плотове за мивка от неръждавейка възлизат на 99.26 лева, 1 бр. цистерна с вместимост 1 тон от неръждавейка възлиза на 630.00 лева, 1 бр. тестомесачка от неръждавейка възлиза на 423.00 лева, 1 бр. машина за сироп от неръждавейка възлиза на 33.84 лева, 1 бр. машина за понички от неръждавейка възлиза на 107.16 лева, стойността на 30 бр. алуминиеви тави за закуски възлиза на 27.99 лева, или съответно на 15 бр.- 13.99лв..

Горната фактическа обстановка се установява от събраните по делото гласни доказателства – частично от обясненията на подсъдимия В. П., показанията на свидетелите Л. Х., Д. Д., К. К., М. Х., Т. В. и М. Ч., които съдът кредитира като последователни, логични и безпротиворечиви, частично от показанията на свидетеля Д. Л., както и от заключението по извършената стоковооценителна експертиза и от др. писмени доказателства приобщени по делото – покупко-изплащателни ведомости, РКО изд. от „Б.” ЕООД, покупко-изплащателна сметка изд. от „Ф. – *” ЕООД, декларации от името на В. Д. П. и Д. Л. Първоинстанционният съд е направил задълбочен на анализ на всички събрани по делото доказателства, като е изложил подробни съображения на кои доказателства дава вяра и защо и съответно на кои не дава вяра и защо. С оглед извършения анализ, напълно обосновано районният съд е достигнал до извода, че от свидетелските показания на Л. Х., Д. Д., К. К., М. Х. и Т. В. се установява по несъмнен начин механизма на извършване на деянието, предмет на обвинението и неговия автор. В подкрепа на показанията на посочените свидетели, които показания както бе посочено са последователни, логични и взаимодопълващи се, са и приобщените по делото писмени доказателства - покупко-изплащателни ведомости, РКО изд. от „Б” ЕООД, покупко-изплащателна сметка изд. от „Ф. – Т” ЕООД, декларации от името на В. П. и Д. Л. Безспорно от събраните по делото доказателства се установява, че св.Л. Х. първоначално е завел подс.П. в къщата си, находяща се на У.В”, за да бъдат изнесени от двора и предадени в пункт за вторични суровини различни ненужни негови вещи, като при изнасянето на вещите, свидетеля изрично е посочил на подсъдимия кои вещи следва да се изнесат и съответно кои не следва да се изнасят, като описаното се потвърждава и от показанията на св.К. К., който подсъдимия бил ангажирал да му помогне при пренасянето на вещите. Обстоятелството, че подсъдимият е отишъл още няколко пъти до къщата на св.Х. и без неговото знание и съгласие е изнесъл и предал в пункт за вторични суровини вещи, за които изрично е бил предупреден, че не следва да изнася, се установява освен от показанията на пострадалия и от показанията на св.М. Х., който е категоричен, че при изнасянето на цистерна, машина за тесто и мивка св.Х. не е присъствал, както и от показанията на св.К. К., че до пункт за вторични суровини с вещи от къщата на св.Х. са извършени не един, а няколко курса, като единствено при първия курс Л. Х. е присъствал. В тази насока са и показанията на св.В., който също установява, че при първия курс св.Х. е дошъл с подсъдимия в пункта и са предали различни вещи, след което по-късно подс.П. заедно със св.Д. Л., но без св.Х., отново е ходил в пункта и предавал големи метални предмети, като тестомелачка и цистерна, за които свидетелят си спомня с категоричност. Свидетелят заявява също, че покупко- изплащателните сметки за предадените материали били съставени на името на св.Л., защото той си е представил личната карта. Показанията на свидетелите Х., К., Х. и В. се подкрепят и от приетите по делото покупко- изплащателните сметки за предадените материали, от които се установява, че след датата на първоначалното предаване, със знанието и съгласието на собственика на материалите в пункта за вторични суровини, подсъдимия е предал неколкократно материали, включително мивки и цистерна от неръждавейка, които изрично са описани в изплащателните сметки, издадени на името на Д. Л.. Относно обстоятелството, че в сметÛите е вписано името на Л., макар материалите да са били предадени от подсъдимия, освен показанията на св.В., обяснение на този факт се съдържа и в показанията на самия Л., който твърди, че е вписано неговото име, като лицето предало вещите, тъй като подсъдимия го помолил с обяснението, че си е забравил личната карта, която се представяла на изкупчика за вписване на данните. В тази връзка следва да се добави, че липсват данни, а и твърдения, че подсъдимия, заедно със св.Л. са предавали през инкриминирания период, материали различни от тези взети от дома на св.Х. Правилно не са били кредитирани от районния съд обясненията на подс.В. П. и показанията на св.Д. Л. в частта им, в която твърдят, че всички вещи, които са изнесли от двора на св.Х. са били отпадъчен материал и последният е разрешил да се предадат в пункт за вторични суровини. Тази версия на подсъдимия и неговия познат - св.Л. се опровергава по категоричен начин от показанията на свидетелите Л. Х., Д. Д., К. К., М. Х. и Т. В., които вече бяха коментирани, както и от покупко-изплащателните сметки за предадените материали, поради което съдът приема, че тази версия цели единствено оневиняването на подсъдимия.

Или, от всичко изложено следва извода, че именно подс.В. П. е автор на описаното деяние, до какъвто краен и правилен извод е достигнал и решаващия съд. Следва също в тази връзка да се посочи, че е неоснователен довода на защитника на подсъдимия, че самия пострадал, сочел не П., а св.Л. като извършител на кражбата. Това твърдение е неправилна интерпретация на показанията на св.Х., който заявява при разпита си на първоинстанционното съдебно следствие, че подсъдимия е извършил кражбата, защото имал нужда от пари и бил гладен, но „шофьора бил най-големия участник в това”, както били виновни и хората, които приели-изкупили материалите. Т.е. пострадалият не е твърдял, че подсъдимият не е автор на инкриминираното деяние, а единствено се е опитал по някакъв начин да даде обяснение за извършеното от П. деяние. Що се отнася до съпричастността на св.Л. към процесната кражба, то това обстоятелство дали същият е бил съучастник като извършител, помагач или в друго качество, е единствено в прерогативите на прокуратурата на прецени и реши дали да ангажира наказателната му отговорност с повдигане на съответно обвинение, но не и на съда.

Въз основа на така приетата фактическа обстановка следва да се направи извод, че подс.В. П. е осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав на чл.195, ал.1, т.4 и т.7, във вр. чл.194, ал.1, във вр. с чл.28, ал.1, във вр. с чл.26, ал.1 от НК – при условията на продължавано престъпление, повторно в немаловажен случай, чрез използване на МПС, отнел чужди движими вещи на обща стойност 1378.32 лв., от владението на собственика Л. А. Х., без негово съгласие и с намерение противозаконно да ги присвои. Както правилно е посочил и първоинстанционния съд деянието е квалифицирано по чл.195, ал.1, т.4 от НК, тъй като за отнемане на вещите е използвано МПС. Деянието е извършено при условията на продължавано престъпление по смисъла на чл.26, ал.1 от НК, тъй като отделните деяния осъществяват състав на едно и също престъпление, извършени са през непродължителен период от време, при една и съща обстановка и еднородност на вината, поради което последващото се явява от обективна и субективна страна, продължение на предшестващото. Правилна е и квалификацията по т.7 на чл.195, ал.1 от НК, предвид, че подсъдимият е извършил процесната кражба при условията на повторност по смисъла на чл.28, ал.1 от НК, а именно след като е бил осъждан с влязла в сила присъда за друго такова престъпление, а именно с влязла в сила на 02.04.2009 г. присъда по НОХД №1119/2008 г. на РС-К., за извършено престъпление по чл.195, ал.1, т.4, във вр. с чл.194, ал.1, във вр. с чл.26, ал.1 от НК. Безспорно с оглед стойността на отнетите вещи – 1378.32 лв, а и обществената опасност на подсъдимия, е налице и другото изискване на закона, кражбата да не е маловажен случай.

От субективна страна деянието е осъществено от подсъдимия при форма на вина пряк умисъл – съзнавал е обществената опасност на деянието, предвиждал е и пряко е целял настъпването на обществено опасните му последици.

Първоинстанционният съд е достигнал до правилния и обоснован извод, че обвинението се явява недоказано относно отнемането на 15 бр. алуминиеви тави на стойност 13.99 лв., поради коÕто за тази част от обвинението е признал подсъдимия за невиновен и го е оправдал. Поради липсата на протест от страна на държавното обвинение, въззивната инстанция не следва да излага подробни съображения относно тази част на проверяваната присъда.

При определяне вида и размера на наказанието първоинстанционният съд е преценил обществената опасност на деянието и дееца, след което е приел, че същото /наказанието/ следва да се определи при условията на чл.55, ал.1 от НК, т.е. под предвидения в текста на чл.195, ал.1 от НК минимален размер от една година лишаване от свобода, а именно лишаване от свобода за срок от 5 месеца. Решаващия съд е проявил максимално възможното снизхождение спрямо подсъдимия за конкретно извършеното от него деяние, поради което и липсва каквото и да било основание за намаляване на неговия размер, каквото оплакване междувпрочем не е и правено от подс.П.. Правилно съдът е констатирал, че е налице формална пречка за приложение института на чл.66 от НК, предвид предходното описано осъждане на подсъдимия за извършено престъпление от общ характер на наказание лишаване от свобода. Също така правилно е определен съгласно разпоредбата на чл.60, ал.1, във вр. с чл.61, т.2 от ЗИНЗС типа на затворническото заведение и първоначалния режим на изтърпяване на наказанието. Съобразно разпоредбата на чл.68, ал.1 от НК, съдът е констатирал, че процесното деяние подсъдимия е извършил в изпитателния тригодишен срок, определен по присъда по НОХД №1119/2008 г. на РС – К., влязла в сила на 02.04.2009 г., поради което е постановил подс.В. П. да изтърпи и наказанието лишаване от свобода за срок от 3 месеца, наложено му по тази цитирана присъда, като правилно е определено, че същото следва да се изтърпи в затворническо общежитие от открит тип при първоначален общ режим, съгласно разпоредбата на чл.59, ал.1 и чл.61, т.3 от ЗИНЗС.

При извършената цялостна проверка на обжалваната присъда, въззивната инстанция прецени, че в хода на първоинстанционното производство и при постановяване на присъдата от Кърджалийския районен съд не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да обосновават изменяването или отменяването на съдебния акт на това основание.

С оглед всичко изложено, въззивната жалба на подс.П. се явява неоснователна, поради което постановената от РС-К. присъда, като правилна и законосъобразна следва да бъде потвърдена.

Мотивиран от горното и на основание на основание 338, във вр. с чл. 334, т.6 от НПК, Окръжният съд

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА присъда №34/23.03.2010 г., постановена по НОХД №1043/2009 г. по описа на Кърджалийския районен съд.

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване или протестиране.

Председател: Членове: 1. 2.