О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
гр.Плевен, 11.09.2017г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенският районен съд, VI-ти гр.състав, в закрито заседание на единадесети септември през две хиляди и
седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАЛИНА ФИЛИПОВА
като разгледа докладваното от съдията ФИЛИПОВА гр.дело № 6268 по описа за 2017 г. и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производство по чл.130 и сл. от ГПК.
Производството е
образувано по подадена искова молба от П.А.С. *** чрез адв. М.А. ***, против
„Топлофикация Плевен“ ЕАД гр.Плевен. В исковата молба се твърди, че по
ч.гр.д.№816/2016 г. по описа на РС-гр.Плевен е издадена заповед за изпълнение
№528/12.02.2016 г. по чл.410 ГПК, с която П.А.С. бил осъден да заплати на
„Топлофикация Плевен“ ЕАД дължими суми както следва: главница в размер на
3406,32 лв. за периода 01.12.2002 г. до 31.12.2015 г., лихва върху главницата в
размер на 3212,29 лв. за периода от 03.02.2003 г. до 05.02.2016 г., законна
лихва върху главницата от 11.02.2016 г. до изплащане на вземането, както и
сумата от 132.38 лв. деловодни разноски и 180 лв. юрисконсултско
възнаграждение. Твърди се, че посочената заповед за изпълнение е влязла в сила,
като въз основа на нея бил издаден изпълнителен лист от 30.05.2016 г. Твърди се,
че въз основа на издадения изпълнителен лист било образувано изпълнително дело
№20169060400369 по описа на ЧСИ В.С.с рег.№В.С.на КЧСИ и район на действие
ОС-гр.Плевен, като на П.С. било връчено съобщение за образуваното изпълнително
дело, като било посочено, че при неплащане ще се предприемат принудителни
действия спрямо него.
В исковата молба
се претендира да бъде признато за установено на основание чл.439 ГПК, че П.А.С.
не дължи на „Топлофикация Плевен“ ЕАД гр.Плевен сумите както следва: 3000 лв.
главница за периода от 01.12.2002 г. до 11.02.2013 г., лихва върху главницата
от 3100 лв. за периода от 03.02.2003 г. до 11.02.2013 г., законната лихва върху
главницата, считано от 11.02.2016 г. до изплащане на вземането, както и сумата
от 132.38 лв. деловодни разноски и 180 лв. юрисконсултско възнаграждение.
Твърди се, че предявеният иск се явява допустим, като намира основанието си в
новонастъпили след влизане в сила на заповедта за изпълнение факти, а
именно-изтекла погасителна давност към 11.02.2013 г. Сочи се, че съгласно ТР
№3/2011 г. на ОСГТК на ВКС, плащанията за топлинна енергия представляват по
своя характер периодични платежи, които се погасяват с изтичане на по-кратката,
тригодишна погасителна давност. Сочи се, че от 01.12.2002 г. до 11.02.2016 г.
не са били извършвани изпълнителни действия, които да водят до прекъсване на
давността. Твърди се, че влизането в сила на заповедта за изпълнение не създава
сила на пресъдено нещо между страните, както влязлото в сила съдебно решение, а
поражда единствено изпълнителната й сила.
С исковата молба
е направено искане за допускане на обезпечение на предявения иск чрез
обезпечителна мярка “Спиране на изпълнението по изпълнително дело №20169060400369
по описа на ЧСИ В.С.с рег.№В.С.на КЧСИ и район на действие ОС-гр.Плевен”.
Исковата молба е
оставена без движение с разпореждане от 18.08.2017 г., като на страната са
дадени указания да посочи кои са твърдяните новонастъпили факти след влизане в
сила на заповедта за изпълнение, както и към кой момент твърди, че същите са се
осъществили.
С допълнителна
молба в дадения от съда срок ищецът е уточнил, че твърденият новонастъпил факт
след влизане в сила на заповедта за изпълнение, на който се позовава, е
настъпила погасителна давност по отношение на посочените в петитума на исковата
молба суми, като моментът, към който погасителната давност е настъпила, е както
следва: сумата от 3000 лв. главница - за периода от 01.12.2002 г. до 11.02.2013
г., лихва върху главницата от 3100 лв. - за периода от 03.02.2003 г. до
11.02.2013 г. Сочи се, че наличието на висящо изпълнително производство за
събиране на вземането по изпълнителния лист е достатъчно основание за пораждане
на правен интерес у длъжника за предявяване на иска по чл.439 ГПК.
Претендира съдът да признае за
установено на основание чл.439 ГПК, че П.А.С. не дължи сумата от 3000 лв.
главница за периода от 01.12.2002 г. до 11.02.2013 г., лихва върху главницата
от 3100 лв. за периода от 03.02.2003 г. до 11.02.2013 г., законната лихва върху
главницата, считано от 11.02.2016 г. до изплащане на вземането, както и сумата
от 132.38 лв. деловодни разноски и 180 лв. юрисконсултско възнаграждение. По
делото са представени следните писмени доказателства: Изпълнителен лист,
издаден по ч.гр.д.№ 816/2016 г., Покана за доброволно изпълнение №
3490/16.06.2016 г.
Съдът, след преценка на представените доказателства, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Ищецът е
предявил срещу ответника иск с правно основание чл.439 ГПК, с който се иска да бъде признато за установено, че П.А.С. не дължи на
„Топлофикация Плевен“ ЕАД сумата от 3000 лв. главница за периода от 01.12.2002 г.
до 11.02.2013 г., лихва върху главницата от 3100 лв. за периода от 03.02.2003
г. до 11.02.2013 г., законната лихва върху главницата, считано от 11.02.2016 г.
до изплащане на вземането, както и сумата от 132.38 лв. деловодни разноски и
180 лв. юрисконсултско възнаграждение, за които е издадена заповед за
изпълнение №528/12.02.2016 г. по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№816/2016 г. по описа на
РС-гр.Плевен поради новонастъпили след осъществяване на заповедното
производство факти, а именно-изтекла погасителна давност на 11.02.2013 г.
Съдът намира предявения иск за
недопустим по следните съображения: Твърди се в исковата молба и се установява
от представените по делото доказателства, че по ч.гр.д.№816/2016 г. по описа на
РС-гр.Плевен е издадена заповед за изпълнение №528/12.02.2016 г. по чл.410 ГПК,
с която П.А.С. бил осъден да заплати на „Топлофикация Плевен“ ЕАД гр.Плевен
дължими суми както следва: главница в размер на 3406,32 лв. за периода
01.12.2002 г. до 31.12.2015 г., лихва върху главницата в размер на 3212,29 лв.
за периода от 03.02.2003 г. до 05.02.2016 г., законна лихва върху главницата от
11.02.2016 г. до изплащане на вземането, както и сумата от 132.38 лв. деловодни
разноски и 180 лв. юрисконсултско възнаграждение.
След служебна справка от съда се
установи, че по ч.гр.д.816/2016 г. по описа на РС-гр.Плевен не е подадено
възражение срещу издадената заповед за изпълнение от длъжника. Съгласно трайната практика на ВКС, при условие, че длъжникът не е
подал възражение в срок срещу издадената заповед за изпълнение, заповедта за
изпълнение придобива стабилитет, аналогичен на силата на присъдено нещо, и за длъжника не
съществува друга възможност да оспори вземането на кредитора, освен ако не са налице
специалните хипотези по чл. 424 ГПК
или чл. 439 ГПК.
Защитата на длъжника в заповедното производство срещу
издадена срещу него заповед за изпълнение се осъществява чрез възражението по чл.414, ал.1 ГПК. След подаване на възражението кредиторът следва да предяви установителен
иск за съществуване на вземането по чл.422 или чл.415, ал.1 ГПК. Ако иск не бъде предявен в предвидения от закона срок или след влизане в
сила на съдебното решение, с което установителният иск е уважен, заповедта за
изпълнение влиза в сила според изричната разпоредба на чл.416 ГПК. Изпълнителният лист се издава въз основа на влязлата в сила заповед за
изпълнение и следователно изпълнителното основание се ползва със стабилитет.
Разпоредбата на чл.439 ГПК предвижда защита на длъжника по исков ред, след като кредиторът е предприел изпълнителни действия въз основа на изпълнителното основание, какъвто е настоящия случай. Законодателят е уредил защитата на длъжника да се основава само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. /в този смисъл е и определение № 956 от 22.12.2010 г. по т. д. № 886/2010 г., т. к., І т. о. на ВКС, представляващо задължителна съдебна практика, постановена по реда на чл. 274 ал.3 ГПК/.
Нормата на чл.439, ал.1 ГПК следва да се тълкува във връзка с хипотезите по чл.439, ал.2 ГПК. В същата посока е и решение № 333 от 05.12.2011 г. на ВКС по гр. д. №
1244/2010 г., III г. о., ГК, постановено по реда на чл.290 ГПК, където е
посочено, че отрицателният установителен иск по чл.439, ал.1 от ГПК може да бъде основан само на факти, настъпили след приключване на съдебното
дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание.
Разпоредбата на чл.439, ал.2 от ГПК е аналогична на чл.255, изр.2 от ГПК/отм./,
поради което при приложението на чл.439, ал.2 от ГПК, следва да се приложи
установената съдебна практика по чл.255 от ГПК/отм./. Отрицателният
установителен иск по чл.439, ал.1 от ГПК, с който може да се оспори изпълняемото
право, изключва възможността да се основава на факти, преклудирани със сила на
пресъдено нещо, поради което е недопустим иск, основан на такива факти.
Видно от
изложеното в исковата молба и уточнението към същата, не се спори, че процесната
заповед за изпълнение на парично задължение №528 от 12.02.2016 г. по чл.410 ГПК
е издадена по ч.гр.д.№816/2016 г. по описа на РС-гр.Плевен, като в исковата
молба се твърди, че същата е влязла в сила. Установява се от служебно
направената от съда справка, че длъжникът не е депозирал възражение по реда на чл.414 ГПК срещу издадената заповед за изпълнение. Установява се, че на 30.05.2016 г. срещу
П.С. е бил издаден изпълнителен лист.
Същевременно в
обстоятелствената част на исковата молба се твърди, че предявеният отрицателен
установителен иск по чл.439 ГПК се явява допустим поради
изтекла погасителна давност за
посочените суми към 11.02.2013 г., което обстоятелство обаче според настоящия
състав не се явява новонастъпило такова по смисъла на чл.439 ал.2 ГПК. Съдът
намира, че по реда на ГПК, в сила от 01.03.2008г., заповедите за изпълнение
се ползват със стабилитет, тъй като влизат в сила, за разликата от несъдебните
изпълнителни основания по чл.237 ГПК /отм./. По тези съображения, разпоредбата на чл.439, ал.2 ГПК следва да се прилага за факти, настъпили след влизане в сила на заповедта
за изпълнение, когато заповедното производство е приключило, независимо, че
съдебно дирене не се провежда.
В заключение, съдът намира, че
оспорването от длъжника, основано на факти и обстоятелства, относими към
ликвидността и изискуемостта на вземането, следва да се извърши с възражението
по чл.414 ГПК. Длъжникът в заповедното производство може да ползва исковата защита по чл.439 ГПК, при условие, че новите факти са настъпили след
влизане в сила на заповедта за изпълнение по правилото на чл.416 ГПК. Неподаването на възражение по чл.414, ал.1 ГПК, оттеглянето му или влизането в сила на съдебното решение по иска за
установяване на вземането по чл.422 или чл.451, ал.1 ГПК имат за последица създаване на стабилитет на заповедта за изпълнение.
Оспорването на фактите и обстоятелствата, относими към ликвидността и
изискуемостта на вземането, се преклудира, освен ако не са налице специалните
хипотези по чл.424 ГПК или чл.439 ГПК.
Съдът намира, че наведените в
исковата молба факти касаят ликвидността и изискуемостта на вземането и
навеждането им се преклудира с изтичането на срока за възражение по реда на
чл.414 ГПК. Както се установи, ищецът по делото не е подал възражение.
Посочените в исковата молба факти, не
представляват нито новоузнати обстоятелства, които да обосноват допустимост на
исковата претенция с правно основание чл.424 ГПК, нито нововъзникнали, които да обосноват допустимост на исковата
претенция по чл.439 ГПК. Всички наведени
обстоятелства е следвало да бъдат релевирани след подаване на възражение срещу
заповедта за изпълнение, в евентуално предявен иск от ответника по делото по
чл.422 ГПК.
Поради изложеното, съдът намира, че
предявената искова претенция е
недопустима и по тези съображения
производството по делото следва да бъде прекратено, а исковата молба- да бъде
върната на основание чл.130 ГПК.
От друга страна, съобразно разпоредбата на чл.391, ал.1 от ГПК
обезпечителна нужда е налице, когато без обезпечението за ищеца ще бъде
невъзможно или ще се затрудни осъществяването на правата по решението. Като необходимо условие за допускане на
обезпечението следва да са налице следните предпоставки: допустимост на иска,
вероятната му основателност и адекватност на посочената обезпечителна мярка.
След като не е налице една от предпоставките, а именно допустимост на предявения
иск, съдът намира, че не е нужно да се произнася по наличието или липсата на
останалите кумулативно необходими предпоставки- обезпечителна нужда и дали
исканата обезпечителна мярка е подходяща.
Поради изложените по-горе
съображения, съдът намира, че следва да бъде оставена без разглеждане молбата
за допускане на обезпечение на предявеният иск
по чл.439 ГПК чрез обезпечителната
мярка: “Спиране на изпълнението по изпълнително дело №20169060400369 по описа
на ЧСИ В.С.с рег.№В.С.на КЧСИ и район на действие ОС-гр.Плевен”, доколкото
произнасянето по същата е обусловено от предявяването на допустима искова
претенция.
Мотивиран от
изложените съображения и на осн. чл.130 ГПК и чл.391 вр. с чл.389 от ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ВРЪЩА искова молба вх.№21477/18.08.2017 г. по описа на
РС-гр.Плевен, депозирана от П.А.С.
ЕГН ********** чрез адв. М.А. ***, против „Топлофикация Плевен“ ЕАД ЕИК
*********, представлявано от Й.В.с предявен иск с правно основание чл.439 ГПК.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д.№6268/2017 г. по описа на РС-гр.Плевен на основание чл.130 ГПК поради
недопустимост на предявения иск.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молба
за допускане на обезпечение на осн.чл. 389 ГПК, на
предявен иск с правно основание чл.439 ГПК
по гр. дело гр.д.№6268/2017
г., предявен от П.А.С. ЕГН **********
чрез адв. М.А. ***, против „Топлофикация Плевен“ ЕАД ЕИК *********, чрез НАЛАГАНЕ НА обезпечителна мярка: “Спиране на изпълнението по
изпълнително дело №20169060400369 по описа на ЧСИ В.С.с рег.№В.С.на КЧСИ и район
на действие ОС-гр.Плевен”.
Определението подлежи на обжалване с частна
жалба пред ОС-гр.Плевен в едноседмичен срок от връчването му на ищеца.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: