РЕШЕНИЕ
№ 794
гр. София, 13.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-Е, в закрито заседание на
тринадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Мирослава Кацарска
Членове:Нели Алексиева
Диляна Господинова
като разгледа докладваното от Мирослава Кацарска Въззивно гражданско
дело № 20211100514771 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 435 и следващите от ГПК.
Образувано е по жалба, подадена от длъжника по изпълнителното дело –
Т. Г. Т. срещу отказа на ЧСИ С.Я. да прекрати изпълнителното производство
по изпълнително дело №20178440401659г. Жалбоподателят счита, че акта е
незаконосъобразен, тъй като не е съобразена разпоредбата на чл. 433, ал.1 т.8
от ГПК. Твърди, че е настъпила перемпция по силата на закона, тъй като
взискателят не е поискал извършване на изпълнителни действия в
продължение на две години, като счита, че прекратяването е настъпило на
16.05.2019г. Счита отказа на ЧСИ за незаконосъобразен и претендира
отмяната му.
Взискателят „Е.М.“ ЕООД, цесионер, оспорва жалбата по съображения,
изложени в писмен отговор чрез процесуалния си представител, подаден на
12.11.2021г., като претендира отхвърлянето й. Поддържа, че не е налице
перемпция, тъй като на 30.01.2019г. била връчена призовка да принудително
изпълнение, а на 17.06.- запорно съобщение до банката.
ЧСИ С.Я. е депозирал подробни писмени мотиви, в които сочи, че
1
жалбата е процесуално допустима, но неоснователна по изложените
съображения.
Съдът като обсъди доводите на жалбоподателите и материалите по
приложеното заверено копие от изпълнителното дело, намира за установено
следното:
Производството по процесното изпълнително дело е образувано по
молба с вх. № 028060/19.05.2017 г.на взискателя „БНП П.П.Ф.“ ЕАД и въз
основа на Изпълнителен лист, издаден по ЧГД № 29087/2011 г. от
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 73 състав, срещу Т. Г. Т., като с молбата за
образуване взискателят е възложил правата по чл. 18 от ЗЧС Наложен е запор
върху вземания със запорно съобщение, получено от банка „У.Б.“ АД на
13.06.2017г., като е получен отговор, че няма авоари, а има предходни запори.
На 21.06.2017г. на Т.Т. е връчена покана за доброволно изпълнеие, а с
разпореждане от 11.07.2017г. ЧСИ е наложил възбрана върху описания имот.
Насрочен е опис и оценка на имота, за които длъжникът е уведомен на
26.09.2017г. видно от съобщението. Постъпила е жалба от длъжника, която е
разгледана от СГС и с решение № 8764/28.12.2017г. по ч.гд.№15320/2017г.
съдът е отменил действията на ЧСИ по насрочване на публичната продан
върху имота поради констатиране на несеквестриумостта му, като със същия
акт е върнал делото на СИ за произнасяне по искането за намаляване на
разноските. Последвало е разпореждане на ЧСИ от 22.01.2018г., с което е
оставено без уважение искането на длъжника за намаляване на разноските,
като няма данни за последващо произнасяне на СГС по жалбата относно
разноските.
В изпълнителното дело се съдържа разпореждане от 15.01.2019г., с
което ЧСИ е насрочил опис и оценка на движими вещи, собственост на
длъжника за 29.01.2019г. За горното разпореждане е връчена призовка на
длъжника на 07.02.2019г.
С молба с вх.01148/08.01.2021г. „Е.М.“ ЕООД е посочил, че е цедионер,
представил е договора за цесия и е поискал конституирането си като
взискател, както и запор на банкова сметка на длъжника.
С молба с вх.№40650/13.10.2021г. Т.Т. е поискал прекратяване на
производството поради настъпила перемпция на основание чл. 433, ал.1 т.8 от
ГПК, като с резолюция, поставена на ръка върху молбата, ЧСИ е написал без
2
уважение. Няма данни да е изпратено съобщение за разпореждането на ЧСИ,
но срещу подпис адв. Л. е посочил, че е уведомен за резолюцията на
28.10.2021г.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до
следните правни изводи:
Съдът намира, че жалбата е процесуално допустима, изхожда от
легитимирана страна и е срещу акт, подлежащ на обжалване. С влизането в
сила на 01.03.2008г. на новия ГПК обхватът на обжалване действията на
съдебния изпълнител е ограничен значително в сравнение с ГПК (отменен).
В чл. 435 от ГПК законодателят е предвидил императивно и казуистично кои
действия на съдебния изпълнител може да се обжалват по този ред и
съответно от кои страни. Съгласно чл. 435 ал. 2, т. 6 от ГПК длъжникът може
да обжалва отказа на съдебния изпълнител да спре, прекрати или приключи
принудителното изпълнение. Разпоредбата на чл. 435, ал. 2 от ГПК е
императивна и не може да се тълкува разширително. Не е предвидена правна
възможност за обжалване и на други действия, с които длъжникът счита, че са
нарушени правата му, тъй като в ГПК няма обща разпоредба даваща
възможност за обжалване на всички действия на съдебния изпълнител, които
страната по делото счита, че са незаконосъобразни.
В случая се обжалва постановление за отказ за прекратяване на
образуваното изпълнително дело, от активно легитимирана страна, в
законоустановения срок, поради което жалбата е допустима и следва да бъде
разгледана по същество.
Основанията, осуетяващи реализацията на правото на взискателя, са
изрично уредени в разпоредбата на чл. 433, ал. 1 от ГПК. Съгласно т. 8 от
посочената разпоредба, когато взискателят не е поискал извършването на
изпълнителни действия в продължение на 2 години, изпълнителното
производство се прекратява. Прекратяването поради т.нар. "перемпция "
настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи
вече настъпилото прекратяване. Срокът, установен в горепосочената норма,
тече от последното изпълнително действие, извършено по изпълнителното
дело. Изтичането му води до прекратяване на започналото изпълнително
производство, но не погасява материалното право, т.е. няма пречка, и след
срока да започне ново изпълнително производство за неговото принудително
3
удовлетворяване. Идеята на законодателя с въвеждането на основанието за
прекратяване по чл. 433, ал.1 т.8 от ГПК е да бъдат прекратени тези
производства, взискателят по които, с пасивното си поведение демонстрира
незаинтересованост от събирането на вземането. В тази връзка, с ТР №
2/26.06.2015 г., постановено по ТД № 2/2013 г. на ОСГК на ВКС се посочва
кои изпълнителни действия се считат за прекъсващи давността. Съобразно
разясненията в т. 10 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по т. д. №
2/2013 г. на ВКС, ОСГТК при изпълнителния процес давността се прекъсва
многократно - с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с
извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния
способ. Искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва
давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, като по
изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането на
всяко действие за принудително изпълнение. Прекъсва давността
предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен
изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от
взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител,
като такива са насочването на изпълнението чрез налагане на запор или
възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за
събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ,
назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т. н.,
водещи до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от
трети задължени лица. Прието е, че не са изпълнителни действия и не
прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и
връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на
имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето
на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне
непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз
основа на влязлото в сила разпределение и др. Прекратяването по чл. 433, ал.
1, т. 8 от ГПК е санкция за бездействието на взискателя да е активен в
производството по изпълнението и тя е допустима само когато взискателят
има задължение да поиска извършването на изпълнително действие. Това
задължение е налице при образуване на изпълнителното производство или
когато вече поисканото такова действие не е дало резултат. Същото не е
налице когато взискателят е поискал извършването на изпълнителни действия
4
до приключването на същите. Затова ако вследствие на поисканото
изпълнително действие е налице удовлетворяване на вземането на взискателя,
той не е задължен да поиска ново изпълнително действие и не може да
започне да тече срок по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК. Такъв срок ще тече от
момента, в който поисканото изпълнително действие приключи без вземането
да бъде реализирано или без да доведе до пълното му удовлетворяване, като в
този смисъл има и практика на съдилищата, обективирана в опр. №
356/14.05.2020г. по гр.д.№3599/2019г., 4г.о. на ВКС и мн.др. В този смисъл в
случая при подаване на молбата взискателя е направил изявление за възлагане
на ЧСИ по чл. 18 от ЗЧСИ и доколкото е налице такова всяко действие на
ЧСИ, което прекъсва давността по смисъла на закона и съобразно
тълкуванията от ВКС е действие, от изтичане на което следва да се
съобразява нов двугодишен срок. При положение, че съдебният изпълнител
не бездейства, а предприема принудителни действия за осъществяване на
изпълнението, не може да се приеме, че взискателят е длъжен да иска нови
такива, а би бездействал само при нереализиране на предприетите действия и
то в двугодишен срок. В случая е наложен запор върху банковите вземания на
длъжника от юни 2017г., когато е насочено и принудително изпълнение
срещу имот, който е констатирано впоследствие от съда, че е несеквестируем.
С разпореждане от 15.01.2019г. ЧСИ е насрочил опис и оценка на движими
вещи, собственост на длъжника за 29.01.2019г., като за това разпореждане е
връчена призовка на длъжника на 07.02.2019г. Следователно действието от
15.01.2019г. съставлява предприемане на действия по прилагане на
изпълнителен способ, което е прекъснало давността и не може да се приемат
за основателни доводите на жалбоподателя, че на 16.05.2019г. е настъпила
перемпция по силата на закона. Налице е прекъсване по силата на
предприетото действие по принудително изпълнение, независимо от факта, че
не е довело до удовлетворяване на вземането. Следователно за изтичане на
двугодишен срок в периода от образуване на изпълнителното дело до
сочената от жалбоподателя дата – 16.05.2019г. без предприемане на
изпълнителни действия не може да се приеме, че е налице и доводите му за
прекратяване на изпълнителното производство са неоснователни. След датата
на разпореждането от 29.01.2019г. по последвалата молба на цесионера –
„Е.М.“ ЕООД от 08.01.2021г. също не е изтекъл двугодишен период на
бездействие. Такъв би изтекъл едва на 29.01.2021г., което е след молбата и
5
изричното искане по същата за запор на банковата сметка. Следователно не е
налице двугодишен период, в който да не са предприемани прекъсващи
давността действия по принудително изпълнение, за да се приеме, че е
настъпила перемпция.
Предвид горното съдът намира, че жалбата и доводите по нея са
неоснователни и отказът на ЧСИ да прекрати изпълнителното производство
следва да бъде потвърден.
Воден от горното съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата с вх.№44687/29.10.2021г.,
подадена от длъжника по изпълнителното дело – Т. Г. Т., ЕГН **********,
със съдебен адрес – гр. София, ул.********** – адв. Л., срещу отказа на ЧСИ
С.Я. да прекрати изпълнителното производство по изпълнително дело
№20178440401659г., обективиран в резолюция върху молба с вх. вх.
№40650/13.10.2021г., като неоснователна и недоказана.
Решението съгласно чл. 437, ал. 4 от ГПК е окончателно и не подлежи на
обжалване.
Да се изпрати препис от същото на ЧСИ.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6