Определение по дело №248/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

и за да се произнесе взе предвид следното:

Делото е образувано въз основа на депозирани пред съда иск от “. О.”, със седалище и адрес на управление: село С., община Д. област К., ул. „М.” № , ЕИК , представлявано от Л. Г. Л., чрез адв. И. Г. А., от АК К., със служебен адрес: град Д. ул.”С.” № , . , срещу “. О., със седалище и адрес на управление: град Б., ЖК”С.” № , ЕИК , със законен представител Р. Д.Е.

Предявени са искове с правно основание чл.92 ал.1 от ЗЗД и чл. 86 ал.1 от ЗЗД, с които се иска от съда да постанови решение, с което да осъди “. О. да заплати на “. О.”, сумата – 45 000лв., съставляваща неустойка, съгласно т. 5 от Допълнително споразумение № 1/06.01.2011г., за разваляне на Споразумение от 31.03.2010г., подписано между страните по делото, ведно със законната лихва, считано от завеждането на исковата молба пред съда, до окончателното изплащане на дължимото.

Искането се основава на твърдението, че между страните по делото първоначално е подписано Споразумение от 31.03.2011г., а по- късно представителите на “. О.” и на “. О., подписали и Допълнително споразумение № 1/06.01.2011г. за разваляне на предишното такова. В т. 4 от допълнителното споразумение, наред с другите клаузи, страните се споразумели след развалянето на първоначално подписаното между тях Споразумение от 31.03.2010г., “. О., да не използва разваленото споразумение като документ по чл. 417 от ГПК и въз основа на това да не се снабдява със заповед за изпълнение и изпълнителен лист срещу “. О.”. Представителят на “. О. се съгласил също така да няма никакви права и претенции към “. О.”, произтичащи от Споразумение от 31.03.2010г. и на каквото и да е основание, “. О. да не предприема чрез представителите си под никаква форма и на каквото и да е било основание, действия за събиране на претендираните вземания към “. О.”, възникнали по силата на разваленото първоначално споразумение, както и действия за снабдяване с изпълнителен лист срещу “. О.”, както и за започване на принудително изпълнение срещу същото дружество, както и че няма да предявява под никаква форма съдебно и/или извънсъдебно, искове и/или каквито и да е било имуществени претенции към “. О.”, за плащане и/или възстановяване на парични суми, на каквото и да е основание, включително претенции за лихви, обезщетения за вреди или други имуществени претенции във връзка с вземания, възникнали по силата на разваленото Споразумение от 31.03.2010г..

Твърди се в обстоятелствената част на исковата молба, че ответника по исковете- “. О. е нарушило цитираните т. 4 и т. 5 от Допълнително споразумение № 1/06.01.2011г., подписано между представителите на страните по делото, като на основание разваленото по взаимно съгласие Споразумение от 31.03.2010г., използвано като документ по чл. 417 от ГПК, “. О. се е снабдил със заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, след което е предявил и иск за установяването на вземането си пред РС Дупница, на основание чл. 422 от ГПК, въз основа на който е образувано гр.д. № 4048/2011г. по описа на същия съд.

С исковата молба са представени писмени доказателства.

След като съдът е приел исковата молба за редовна и е счел че на същата следва да даде ход, е разпоредил на основание чл. 131 от ГПК на ответника да бъде изпратен препис от нея заедно с приложените писмени доказателства.

В срока по чл. 131 ал.1 от ГПК, по делото е постъпил писмен отговор от “. О., чрез упълномощеният му представител- адв. И. К. Ч., с който на първо място е направено възражение за местна неподсъдност на предявения иск, основано на разпоредбата на чл. 105 от ГПК, което съдът е уважил. Възразява се още с писмения отговор на исковата молба, че прихващането като правнорегламентиран способ за погасяване на две насрещни еднородни, взаимно ликвидни и изискуеми задължения, до размер на по-малкото от тях, не е основание за разваляне на сключеното между страните първоначално Споразумение от 31.03.2010г. С писмения отговор е наведено правно възражение основано на нормата на чл. 40 от ЗЗД, като се навеждат доводи, че с действията си Управителят на “. О. – П. М. действайки като представляващ дружеството което ръководи, е сключил с управителя на “. О.”, Допълнително споразумение № 1/06.01.2011г., което очевидно и недвусмислено е във вреда на дружеството, което той представлява - “. О.. Ето защо като правен резултат това допълнително споразумение не е произвело своето правно действие. Навадено е и друго възражение за нищожност на клаузата на дължимата неустойка, на която се основава исковата претенция по чл. 92 от ЗЗД от ищцовото дружество- че същата се претендира не на основание неизпълнено задължение от страна на “. О., а се претендира поради поето задължение по силата на допълнително споразумение, което съставлява отказ от правото да се предяви иск, а отказ от процесуални права е недопустим. С писмения отговор не се представят доказателства и не се правят доказателствени искания.

Настоящият състав на съда в ОС Б., след като прие исковата молба за редовна и счете че е налице изначална допустимост на предявените пред съда искове с правно основание чл. 92 ал.1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, извърши проверка за приложимия процесуален закон и за процесуалния ред по който следва да се проведе производството по делото, като счита че производството по делото следва да се развие и проведе по реда на Глава ХХХІІ от ГПК, приложимия процесуален закон уреждащ търговските спорове.

След като е приел писмения отговор на „К.” О., чрез упълномощеният му представител- адв. И. К. Ч., депозиран в установения от закона срок и подаден от оправомощеното лице- ответник по делото, съдът е разпоредил да бъде изпратен препис от него на другата страна, като на ищеца бъде дадена възможност в двуседмичен срок от получаването на отговора, да депозира по делото допълнителна писмена молба по реда на чл. 372 от ГПК, с която да поясни или допълни първоначалната искова молба в рамките на вече предявеното фактическо основание, както и да наведе всичките си фактически твърдения и изчерпи доказателствените си искания по делото.

С допълнителна писмена молба по реда на чл. 372 ал.1 от ГПК, ищецът е пояснил и допълнил първоначалната искова молба в рамките на вече наведените фактически твърдения и без да променя фактическите и правните основания на искането си. С допълнителната искова молба се оспорват от адв. И. Г.А. АК Кюстендил, възраженията на ответното дружество чрез процесуалния му представител с депозирания отговор на исковата молба.

Направено е доказателствено искане- да бъде изискано и приложено по настоящото дело гр.д. № 4048/2011г. по описа на РС Дупница, което е било отменено с решение постановено по въззивно гражданско дело № 487/2012г. по описа на ОС Кюстендил, както и ч.гр.д. № 507/2008г. по описа на РС Дупница.

В срока по чл. 373 от ГПК не е постъпил допълнителен отговор от “. О., чрез упълномощеният му представител- адв. И. К.Ч.

В насроченото по делото открито съдебно заседание при пледоариите си по време на устните състезания- пълномощника на “. О.”- адв. И. Г. А. поддържа предявения иск за заплащане на претендираната неустойка, на основанията изложени още в исковата молба по делото, като моли съда да го уважи така както е предявен.

Пълномощника на ответното дружество “. О. – адв. И. К. Ч., моли съда да отхвърли като неоснователни, както предявения иск за заплащане на неустойка, така и искането за заплащане на законната лихва върху дължимата неустойка, както и да присъди на ответната страна сторените по делото разноски.

Въз основа на събраните по делото писмени доказателства, съдът счита за установено следното:

Страните по делото са търговски дружества, като ищецът “. О.” се представлява от Управителят Л. Г. Л., а ответника - “. О. е с Управители съдружниците Р. Д. Е.и П. Й. М., които видно от Дружествения договор на „К.” О., представляват и управляват дружеството заедно и поотделно.

С писмено споразумение от 31.03.2010г., представителите на “. О.” и “. О. са се съгласили, че “. О. има взимане от “. О.” в размер на 45 000лв., съставляващи задължение по договор за дистрибуция, за периода от м.ІХ.2008г. до 31.07.2009г., като са се споразумели доброволно и изцяло за отношенията си във връзка с това вземане, с оглед предотвратяване на „предприемане от страна на кредитора действия по принудително изпълнение, налагане на запор и други евентуални обезпечения и/или изпълнителни действия срещу длъжника” по повод на съществуващото задължение. За целта представителите на “. О.” и “. О. са се съгласили да не се инициират от кредитора срещу длъжника съдебни или изпълнителни производства, като въз основа на постигнатата между тях спогодба са приели план за разсрочено плащане на задължението от 45 000лв. изрично включен в писменото съглашение между търговците. Следвало е длъжника да изплати дължимото на няколко вноски от по 5 000лв., първата от които да се плати до м. 01.2011г., а последната до м.09.2011г., като плащането е следвало да се извърши по банков път. В т. 3 от постигнатото писмено споразумение от 31.03.2010г., кредиторът по вземането- “. О. чрез своя представител е приел че няма да има никакви други претенции към длъжника “. О.”, извън тези посочени в писменото споразумение, включително и претенциите за лихви и др. обезщетения. В т. 6 от същото съглашение, кредиторът - “. О. чрез своя управител, се е съгласила да оказва пълно съдействие на длъжника да изпълни поетите задължения със споразумението за разсроченото плащане на дълга от 45 000лв., като също така страните са приели че ако от страна “. О. бъде нарушено което и да от поетите със споразумението задължение, постигнатата спогодба относно размера и начина на плащане на дълга, посочени в т. 2 на Споразумението, ще отпаднат с обратна сила и за длъжника “. О.” ще отпадне задължението за приетия начин за разсрочено плащане на задължението. Видно е че волята на страните по делото е била с постигнатото споразумение от 31.03.2011г. да „приемат за напълно и окончателно” уредени отношенията им във връзка с всички техни сделки, издадени фактури и др. правоотношения „възникнали до датата на настоящото споразумение”, като се задължават за в бъдеще да не предприемат никакви постъпки за завеждане на искове или предприемане на принудителни действия във връзка със задълженията им към датата на спогодбата, както и да нямат претенции един към друг, включително и за лихви и неустойки. /т. 7 от Споразумението/. Спазването на клаузите на постигнатото споразумение все пак е било поставено и в зависимост от поведението на длъжника, тъй като в т. 8 изрично е постигнато съгласие между страните, че ако “. О.” не изпълни точно и в срок до 20 дни от падежа, всяко едно от задълженията поети в т. 2 от Споразумението, то за кредитора “. О., ако е изправна страна, да възниква правната възможност да се снабди с изпълнителен лист срещу длъжника- “. О.”, за сумата по непогасеното вземане по т. 2, както и да предприеме действия за снабдяване с изпълнителен лист срещу длъжника за удовлетворяване за вземането си по съдебен ред.

Въпреки постигнатото първоначално съглашение между представителите на дружествата, на 06.01.2011г. е било подписано от Управителите на “. О.” и “. О. ново Допълнително споразумение № 1, за разваляне на споразумение от 31.03.2010г., като същевременно страните са предоговорили условията за уреждане на правоотношенията си, включително и тези преди датата на първото писмено споразумение. Така с б. „Б” от Допълнително споразумение № 1 от 06.01.2011г. е извършено прихващане срещу задължението на “. О.”, уредено със Споразумение от 31.03.2010г. срещу насрещно задължение за сумата от 14 820лв. на “. О.. Страните са се съгласили че чрез отказа за заплащането на сумата от 14 820.00лв., “. О. не е съдействала на “. О.” да изпълни задължението си към нея като кредитор съобразно Споразумение от 31.03.2010г. и това съставлява нарушение на т. 6 от първоначалното споразумение постигнатото между търговците, като страните са отменили същото с обратна сила и са преуредили имуществените отношения, като са отчели и нови обстоятелства, настъпили след подписването на първоначалното споразумение между тях. Приели са също така че поради прекратяването на действието на т. 2 от Споразумение от 31.03.2010г., вземането на “. О. от “. О.” за сумата 45 000лв. се явява неустановено по основание и размер и длъжника по това вземане не е задължен да изпълнява претендираното вземане от страна на кредитора, в размера приет с отмененото писмено споразумение от 31.03.3010г. Постигнато е съгласие между страните подписали допълнителното споразумение, че кредитора “. О. няма да може да ползва отмененото по взаимното съгласие Споразумение от 31.03.2010г. като основание за снабдяване със заповед за изпълнение и изпълнителен лист по реда на чл. 417 от ГПК срещу длъжника- “. О.”.

В Допълнително споразумение № 1/06.01.2011г. в т. 4 и т. 6 изрично е предвидено че страните са постигнали съгласие поради разваляне на Споразумение от 31.03.2010г., кредитора “. О. да не се снабдява въз основа на отмененото споразумение с документ по чл. 417 от ГПК, със заповед за незабавно изпълнение срещу длъжника “. О.”. Страните са се съгласили в т. 4 от Допълнителното споразумение, че кредитора няма да има права и претенции срещу длъжника, основани на отмененото Споразумение от 31.03.2010г., като „няма да предприема под никаква форма и на каквото и да е било основание” действия за събиране на претендираните вземания от “. О.”, както и „действия за снабдяване с изпълнителен лист” срещу длъжника, „и/или за започване на принудително изпълнение” срещу “. О.”, както и да не предприема под никаква форма- „съдебни и/или извънсъдебни искове” или каквито и да е било имуществени претенции към длъжника по Споразумение от 31.03.2010г., „включително претенции за лихви, обезщетения за вреди или други имуществени претенции”, във връзка с всички вземания предмет на отмененото Споразумение от 31.03.2010г..

В т. 5 от Допълнително споразумение № 1/06.01.2011г. изрично е уговорено между страните по настоящото дело чрез техните представители, че в случай че “. О. не изпълни точно което и да е било от задълженията поети в т. 4 от допълнителното споразумение/ако въз основа на отмененото Споразумение от 31.03.2010г. се снабди със заповед за изпълнение срещу длъжника; ако предяви иск или инициира образуването на изпълнително дело срещу “. О.”/, “. О. да дължи незабавно на “. О.”, неустойка в размер на 45 000лв., за всяко неизпълнение на клаузите на допълнителното споразумение, като същата ще бъде дължима и изискуема от момента на неизпълнението на съответното задължение по Допълнително споразумение № 1/06.01.2011г. поето от представителят на “. О.. В т. 7 от допълнителното споразумение, страните по настоящото дело чрез техните управители, са се споразумели Допълнително споразумение № 1/06.01.2011г. да влезе в сила от датата на неговото подписване, като с него се отмени Споразумение от 31.03.2010г., както и че техните отношения към датата на подписването на допълнитленото споразумение следва да се счита за уредени, а при неизпълнение на клаузите на Допълнителното споразумение, “. О.” ще може да се снабди със заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу “. О., като претендира обезщетение за неустойка, на основание т. 5 от Допълнително споразумение № 1/06.01.2011г.

Установи се от писмените доказателства събрани по настоящото дело, че “. О.” не е изпълнил поетото от него задължение по т. 2 от Споразумение от 31.03.2010г., като не е изплатило на кредитора “. О., сумата 5 000лв. по първата вноска от договореното между страните разсрочено плащане на дълга от 45 000лв., с падеж – 10.01.2010г. Това е дало основание на кредитора- “. О., въпреки постигнатите съглашения в Допълнително споразумение № 1/06.01.2011г., да депозира заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК срещу длъжника “. О.”, като заявлението е било депозирано пред РС Дупница на 17.02.2011г. Съдът по заповедното производство е счел искането, основано на т. 8 от Споразумение от 31.03.2010г., за основателно и е издал Заповед за изпълнение на парично задължение от 24.02.2011г. по образуваното ч.гр.д. № 507/2011г. по описа на съда. Срещу така издадената заповед е постъпило в срока по чл. 414 ал.2 от ГПК писмено възражение от Управителят на дружеството длъжник- “. О.”, като ведно с възражението е представено пред съда разглеждал заповедното производство и Допълнително споразумение № 1/06.01.2011г., с което е било отменено с обратна сила постигнатото между страните Споразумение от 31.03.2010г.

В срока по чл. 415 ал.1 от ГПК, кредиторът “. О. е предявил срещу дружеството длъжник- “. О.”, иск с правно основание чл. 422 от ГПК, за да установи вземането си за сумата от 5 000лв., съставляваща първата вноска на длъжника по т. 2 от Споразумение от 31.03.2010г., с падеж- 10.01.2010г., като е основал искането си на т. 8 от Споразумение от 31.03.2010г. С Решение от 31.05.2012г. по образуваното пред първоинстанционния съд гр.д. № 4048/2011г. по описа на РС Дупница, предявения иск с правно основание чл. 422 от ГПК е бил уважен като основателен, като съдът е счел че Допълнително споразумение № 1/06.01.2011г. между страните по делото, е неотносимо и ирилевантно към предмета на спора. Решението на първоинстанционния съд е било обжалвано и с Решение от 12.11.2012г. по в.гр.д. № 487/2012г. по описа на ОС Кюстендил, първоинстанционното решение е било изцяло отменено като неправилно, а предявения иск с правно основание чл. 422 от ГПК предявен от “. О. срещу “. О.”, отхвърлен като неоснователен. В мотивите към въззивното решение, срещу което не е депозирана касационна жалба, са изложени съображения че длъжника е отрекъл задължението си към кредитора, основан на Допълнително споразумение № 1/06.01.2011г., с което първоначалното Споразумение от 31.03.2010г. между страните е било развалено с обратна сила. Кредиторът не е навел в производството по делото никакви възражения по отношение на валидността на допълнителното споразумение, поради което същото не може да не бъде отчетено от съда и незаконосъобразно районният съд го е счел за доказателство извън предмет на гражданския спор. Съставът на ОС Кюстендил, след като е зачел доказателствената сила на приетото като доказателство Допълнително споразумение № 1/06.01.2011г., сключено между управителите на “. О.” и “. О., е приел че със същото предишното Споразумение от 31.03.2010г. между страните по делото е развалено с обратна сила, поради което кредиторът по делото “. О. не е можел да се позовава на клауза от отмененото споразумение/т.8/ и предявения установителен иск с правно основание чл. 422 от ГПК е неоснователен.

При така установената фактическа обстановка, съдът навежда следните правни доводи:

По допустимостта на предявените искове:

Съдът счита че предявените искове с правно основание чл.92 ал.1 от ЗЗД и чл. 86 ал.1 от ЗЗД, са процесуално допустими. Обстоятелствата обосноваващи фактите от които произтича претендираното от ищеца право – уговорената между страните в т. 5 от Допълнително споразумение № 1 от 06.01.2011г. неустойка за обезщетение за неизпълнение на задълженията по споразумението от страна на “. О., обуславят правния интерес за ищеца кредитор- “. О.”, от завеждането и поддържането пред съда на иск за заплащане на компенсаторна неустойка, основан на твърдението за неизпълнение на задълженията на длъжника по т. 4 от сключеното допълнително споразумение. Тогава когато се твърди, че длъжника виновно не изпълнява поетите от него задължения към съконтрагента си, за кредитора възниква дадената от закона правна възможност, да поиска заплащане на уговорените със сключения договор неустойки, ведно със законната лихва от деня на тяхното поискване.

По основателността на предявените искове:

Несъмнено анализа на клаузите на Допълнително споразумение № 1 от 06.01.2011г., прието от съда като писмено доказателство по делото, налага във връзка с разпоредбата на чл. 20 от ЗЗД тяхното тълкуване за изясняване на действителната воля на страните и целения от тях правен резултат при подписването на споразумението. Не се спори между страните по делото, че в т. 5 от Допълнително споразумение № 1 от 06.01.2011г., страните са уговорили в полза на “. О.”, договорна компенсаторна неустойка, която се дължи от другата страна- “. О., когато- „не изпълни точно което и да е било от задълженията поети в допълнителното споразумение”, както и при неизпълнение на поетите задължения по т. 4 от допълнителното споразумение/ако въз основа на отмененото Споразумение от 31.03.2010г. се снабди със заповед за изпълнение срещу длъжника; ако предяви иск или инициира образуването на изпълнително дело срещу “. О.”, както и ако отправи имуществени претенции срещу “. О.”, основани на отмененото Споразумение от 31.03.2010г./ Пълно неизпълнение на задължения по сключения договор е налице, когато длъжникът не е осъществил нищо от дължимия резултат съобразно договореното. Внимателния анализ на останалите клаузи на Допълнително споразумение № 1 от 06.01.2011г. води на извода, че с посоченото първоначално в т. 1 до т. 5 от б. ”Е” от допълнителното споразумение, не са поети никакви задължения от страна на “. О., които да водят до пълно неизпълнение, като основание за активиране на клаузата за заплащане на обезщетение за неустойка. С тези разпоредби, страните са се съгласили че се отменя Споразумение от 31.03.2010г. с обратна сила, поради това че “. О. не е съдействала на “. О.” за изпълнение на нейните задължения по т. 2 от предишното съглашение между страните, като така на основание т. 6 от Споразумение от 31.03.2010г., е станала причина за отпадането на неговото правно действие, като същевременно се освобождава “. О. от задължението за изплащане на задължението от 45 000лв., основано на вземане на “. О.” по договор за дистрибуция, за периода от м.ІХ.2008г. до 31.07.2009г., тъй като страните са приели че същото не е установено по размер. Исковата претенция с правно основание чл. 92 ал.1 от ЗЗД по настоящото дело е за дължима компенсаторна неустойка за неизпълнение от страна на “. О. на задължението, поето в т. 4 от Допълнително споразумение № 1 от 06.01.2011г.- да не депозира искане за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 417 от ГПК и да не иска издаване заповед за изпълнение, както и да не завежда срещу “. О.” искове пред съда, основани на претенции въз основа на отмененото Споразумение от 31.03.2010г. Освен обезпечителна и обезщетителна, неустойката има и наказателна функция, като гаранция за недопускане на пълно неизпълнение на задълженията по сключения договор. В настоящия случай уговорената между страните неустойка е следвало да съставлява санкция за определено поведение на “. О., съобразно уговореното между страните в т. 4 от допълнителното споразумение. След като неустойката е изрично уговорена от страните, съдът не може да освобождава страната от изпълнението на така уговореното задължение.

Съдът, съобразно разпоредбата на чл. 154, ал. 1 от ГПК е указал на страните при разпределение на доказателствената тежест по настоящото дело, че следва да доказват правно релевантните факти, свързани с предмета на спора от които се ползват, като за ищеца тежи доказателствената тежест от извършване на пълно и пряко доказване на уговорка между страните за дължимата неустойка за забава, без да е длъжен да доказва настъпването на реални вреди от пълното неизпълнение на длъжника, както и доказването на наличието на основанията за изплащане на претендираната неустойка и нейния размер. Установява се по безспорен начин от събраните доказателства по настоящото дело, че от страна на представителите на „К.” О. са осъществени част от действията, забранени с т. 4 от Допълнително споразумение № 1 от 06.01.2011г., подписано от представителите на страните по делото. Така без съмнение Управителят на “. О. е депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК срещу длъжника “. О.”, пред РС Дупница на 17.02.2011г. След депозирано пред съда по заповедното производство писмено възражение по чл. 414 ал.2 от ГПК, срещу издадената заповед за изпълнение от дружеството длъжник- “. О.”, в срока по чл. 415 ал.1 от ГПК, кредиторът „К.” О. е предявил срещу “. О.”, иск с правно основание чл. 422 от ГПК, за да установи по съдебен ред вземането си за сумата от 5 000лв., съставляваща първата вноска на длъжника по т. 2 от Споразумение от 31.03.2010г., с падеж- 10.01.2010г., като е основал искането си на т. 8 от Споразумение от 31.03.2010г. Специалният установителен иск е предявен на 17.12.2011г. пред РС Дупница. Всички действия в нарушение на клаузата на т. 4 от Допълнително споразумение № 1 от 06.01.2011г., са извършени от Управителят на “. О., след като е било подписано от страните самото допълнително споразумение, т.е. след като между страните е била уговорена и неустойката по т. 5 от допълнителното споразумение. Ето защо чисто формално са били нарушени поетите от “. О. задължение по т. 4 от Допълнително споразумение № 1 от 06.01.2011г., които съставляват основание за претендиране на уговорената между страните неустойка като санкция за неизпълнението на поетите задължения по сключеното споразумение. Нарушено е в този смисъл и общото поето от представителят на “. О. задължение, да не предявява имуществени претенции срещу “. О.”, за вземания основани на отношенията между страните, договорени с отмененото Споразумение от 31.03.2010г.

С писмения отговор на исковата молба по настоящото дело, са навадени възражения срещу основателността на предявения иск за дължима неустойка на основание чл. 92 ал.1 от ЗЗД, с възраженията че П. Й. М., действайки като представител на “. О. е сключил Допълнително споразумение № 1 от 06.01.2011г. с ответното дружество „Г.О.”, очевидно във вреда на дружеството което е представлявал, поради което са налице основанията на чл. 40 от ЗЗД. Навадено е от ответника и възражение, че нарушаването на поетите задължения от “. О. в т. 4 от Допълнително споразумение № 1 от 06.01.2011г., не могат да бъдат основания за заплащане на неустойката, уговорена между страните по делото в т. 5 от същото допълнително споразумение, тъй като неизпълнението на задълженията съставляват всъщност недопустим отказ от процесуални права.

Съдът счита че при настоящия казус не е налице твърдяната от ответната страна хипотеза на недействителност на допълнителното споразумение в частта му на договорената между страните неустойка, тъй като липсват предвидените от закона задължителни предпоставки за приложението на разпоредбата на чл. 40 от ЗЗД. Цитираната норма от закона намира приложение при хипотезата на упълномощаване, но не и при хипотезата на представителна власт, произтичаща от закона. Данните по делото сочат, че е налице валидно съгласие от страна представителят на “. О. за сключване на Допълнително споразумение № 1 от 06.01.2011г., тъй като волеобразуващият орган на дружеството е неговият Управител и съдружник- П. Й. М., който е формирал волята си за подписване на споразумението лично и го е подписал като Управител на дружеството, а не като негов пълномощник. Следователно няма как да се осъществи състава на чл. 40 от ЗЗД, предвиждащ възможността пълномощника представител да се е договарял с трето лице, във вреда на упълномощителя и да се е договорил във вреда на представлявания, както и като цяло във вреда на дружеството което представлява. Недоказана остава и другата задължителна законова предпоставка на чл. 40 от ЗЗД- доказването че представителят съзнателно е имал намерението да увреди представлявания, който го е упълномощил, като е постигнал споразумение с третото лице, във вреда на представлявания. От страна на “. О.” Допълнително споразумение № 1 от 06.01.2011г. е подписано също от неговия Управител – Л. Г. Л. лично. Макар по делото да е представено пълномощно от предишния Управител на “. О.”- К. Р. Д., с което той е упълномощил П. Й. М., да извършва дистрибуция на млечни продукти на „К.”, липсват доказателства в този случай управителите на двете дружества съзнателно да са имали намерението да увредят интересите на “. О., за сметка на “. О.” и с подписаното Допълнително споразумение № 1 от 06.01.2011г., действително и реално да са увредени интересите на „К.” О.. От друга страна допълнително споразумение за “. О.” е подписано от страна на неговия Управител- Любомир Георгиев Любенов, а на от търговския пълномощник - П. Й. М., поради което липсват основания да се счете че е налице и „договаряне сам със себе си” по смисъла на чл. 38 от ЗЗД. Навелият възражението за договаряне във вреда на упълномощителя по смисъла на чл. 40 от ЗЗД, винаги носи и доказателствената тежест да докаже, че е налице договаряне във вредя на представлявания от упълномощеното от него лице, преговаряло и постигнало съглашение с трето лице. Неоснователни са доводите наведени от ответника с писмения отговор на исковата молба, че от съдържанието на Споразумение от 31.03.2010г. и Допълнително споразумение № 1 от 06.01.2011г., задължително следва извода, че те са сключени категорично във вреда на “. О.. Наистина с първото споразумение между страните е договорено разсроченото плащане на вземането на “. О. от “. О.” за сумата 45 000лв., съставляващо задължение по договор за дистрибуция, за периода от м.ІХ.2008г. до 31.07.2009г., но разсрочването на плащането не винаги означава вреда за кредитора, тъй като е за предпочитане пред липсата на изпълнение от страна на длъжника изобщо. С Допълнително споразумение № 1 от 06.01.2011г. е извършено прихващане на задължението на “. О.” към “. О. по договора за дистрибуция, срещу насрещно задължение от 14 820лв., като двете насрещни престации безспорно не са равностойни, поради което не би следвало това прихващане да доведе до погасяване на първоначалното вземане на “. О. от “. О.” за сумата 45 000лв.. Следва обаче да се акцентира, че страните по настоящото дело не са подписали договор за продажба или друг вид търговски договор, по който да подлежи на задължително изследване равностойността на престациите на страните. Страните са подписали две споразумения с които са уредили търговските си отношения към момента на подписването на всяко едно от тях. Известно е че от юридическа страна подписването на споразумение от страна на търговците винаги е свързано с отстъпки и договорки, които може и да не са предмет на споразумението, но да са взети в предвид към момента на неговото подписване. Така съдът счита, че с оглед на характера на подписаните от страните съглашения, страните са направили взаимни отстъпки и са съобразили и други техни търговски отношения, които не са отразени в подписаните споразумения, поради което липсват по настоящото дело категорични доказателства за договаряне във вреда на което и да е от двете дружества, поради което съдът счита възражението за нищожност на обезщетението за неустойка на основание чл. 40 от ЗЗД за неоснователно.

Основанието за активиране на уговорената между страните по делото в полза на “. О.” компенсаторна неустойка по т. 5 от Допълнително споразумение № 1 от 06.01.2011г., е неспазване на поетите задължения на „К.” О. по т. 4 от същото допълнително споразумение. Установяването на действителната правна воля на страните по делото, чрез тълкуване на клаузите на допълнителното споразумение по смисъла на чл. 20 от ЗЗД, за изясняване на тяхното действително съдържание, води на извода че поетите задължения от страна на “. О. по т. 4 всъщност е задължение не за изпълнение за престиране чрез действия, а за въздържането от предприемането на определени правни действия. Анализа на цитираната точка от допълнителното споразумение, сключено между “. О.” и „К.” О., води на извода, че от страна на “. О. са поети задължения, съставляващ предварителен отказ от материални и процесуални права. Представителят на дружеството “. О. е подписал допълнителното споразумение, като се е отказал от претенции на имуществени права на дружеството кредитор към длъжника “. О.”, по повод на търговските им взаимоотношения към момента на подписването на съглашението, както и като отказ от правото си да предявява искове пред съда за тяхното реализиране – да не подава заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 417 от ГПК и да не завежда искове пред съда, както и да инициира и насочва принудително изпълнение срещу “. О.” за вземанията си срещу него. Свободата на договаряне между търговците по смисъла на чл. 9 от ЗЗД е ограничена единствено от забраната на изрични императивни правни норми, каквито са и общите принципи на правото за недопустимост на предварителен отказ от материални и процесуални права. Така недействителни са съглашенията между страните, поети по силата на договорености, чрез които те си обещават да нямат претенции една спрямо друга за спорните в техните отношения права. Такива клаузи дори и да са включени в подписаните от страните договори, не могат да имат за тях обвързваща сила, тъй като недопустим е предварителния отказ от материални права. Недействителен и следователно процесуално недопустим е и предварителен отказ от правото на иск за защита на претендирани материални права в случай на спор между страните по сключения договор, тъй като отказ от иск може да бъде заявен само във висящо съдебно производство по реда на чл. 233 от ГПК и само пред съда разглеждащ делото. След като поетите от представителят на “. О. задължение по т. 4 от Допълнително споразумение № 1 от 06.01.2011г., съставляват всъщност недопустим отказ от материални и процесуални права, то неизпълнението на тези задължения не може да бъде основание за активиране на уговорената между страните неустойка в полза на “. О.” по т. 5 от Допълнително споразумение № 1 от 06.01.2011г., като не може да ангажира отговорността на дружеството ответник за заплащането на сумата от 45 000лв. на ищеца- “. О.” на така претендираното законово основание- чл. 92 ал.1 от ЗЗД. Предявения иск за заплащане на обезщетение за неустойка на това основание е неоснователен и следва да бъде отхвърлен от съда.

Без значение е че поетите задължения по т. 4 от Допълнително споразумение № 1 от 06.01.2011г. от Управителят на “. О., съставляват предварителен и недопустим отказ от материални и процесуални права, основани на едно отменено с допълнителното споразумение друго Споразумение между същите страни от 31.03.2010г. На страната не може да бъде отречено правото да предяви иск за защита на нарушените си права, както тогава когато същите се претендират на основание валидно сключен договор, така и тогава когато същите се основават на оспорен от страните договор- досежно неговото действие или относно неговата действителност. Именно въз основа на предявените от “. О. срещу “. О.” искове за издаване на заповед за изпълнение и последващ иск по реда на чл. 422 от ГПК, към настоящия момент въз основа на влязло в законна сила Решение от 12.11.2012г. по в.гр.д. № 487/2012г. по описа на ОС Кюстендил, е установено със сила на пресъдено нещо, че искови претенции основани на иск на едната страна срещу другата, на основание клаузите на Споразумение от 31.03.2010г. са неоснователни, тъй като същото е било отменено с обратна сила въз основа на подписаното между “. О.” Допълнително споразумение № 1 от 06.01.2011г. Това решение има задължителна сила за страните по делото и с обвързваща сила за тях, като същото прегражда по- нататъшни незаконосъобразни действия на страните по повод на отмененото с обратна сила Споразумение от 31.03.2010г.

След като е неоснователен предявения иск за неустойка, то неоснователен се явява и иска за дължимата законна лихва по реда на чл. 86 от ЗЗД, във връзка с неплащането на така дължимото обезщетение за неустойка, считано от завеждането на настоящия иск пред съда до окончателното заплащане на дължимото.

Поради изложените съображения от фактическа и правна страна, предявените искове с правно основание чл. 92 ал.1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени от съда.

С оглед на изхода от делото, следва на основание чл. 78 ал.3 от ГПК, разноските на ответника по настоящото дело- „К.” О. в размер на 3 900лв. за адвокатски хонорар, да бъдат възложени на дружеството ищец- “. О.”

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените искове от “. О.”, със седалище и адрес на управление: село С., община Д., област К., ул. „М.” № , ЕИК , представлявано от Л. Г. Л., чрез адв. И. Г. А., от АК Кюстендил, със служебен адрес: град Д., ул.”С. № , . , срещу “. О., със седалище и адрес на управление: град Б., ЖК”С.” № , ЕИК , със законен представител Р. Д. Е. с правно основание чл.92 ал.1 от ЗЗД и чл. 86 ал.1 от ЗЗД, с които се иска от съда да осъди “. О. да заплати на “. О.”, сумата – 45 000лв., съставляваща неустойка, съгласно т. 5 от Допълнително споразумение № 1/06.01.2011г., за разваляне на Споразумение от 31.03.2010г., подписано между страните по делото, ведно със законната лихва, считано от завеждането на исковата молба пред съда, до окончателното изплащане на дължимото, като НЕОСНОВАТЕЛНИ.

ОСЪЖДА на основание чл. 78 ал.3 от ГПК, “. О.”, със седалище и адрес на управление: село С., община Д. област К., ул. „М.” № , ЕИК , представлявано от Л.Г. Л., чрез адв. И. Г. А., от АК Кюстендил, със служебен адрес: град Д. ул.”С.” №, . , да заплати на “. О., със седалище и адрес на управление: град Б., ЖК”С.” № ЕИК , със законен представител Р. Д.Е., сумата 3 900.00лв./три хиляди и деветстотин лева/, съставляваща разноски за адвокатски хонорар пред настоящата съдебна инстанция.

Решението подлежи на обжалване, в двуседмичен срок от връчването му на страните, пред САС.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: