№ 3184
гр. Бургас, 21.12.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи декември през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Албена Янч. Зъбова Кочовска
Членове:Веселка Г. Узунова
Таня Д. Евтимова
като разгледа докладваното от Таня Д. Евтимова Въззивно частно
гражданско дело № 20222100501856 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.274, ал.1, т.1 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на „Водоснабдяване е Канализация“ ЕАД, ЕИК:
********* със седалище и управление в гр. Бургас, кв. „Победа“, ул. „Ген. Владимир
Вазов“, представлявано от изпълнителния директор Г.Т. против определение (разпореждане)
№ 11578/04.10.2022г., постановено от Районен съд – Бургас по гр. д. № 5054/2022г., с което
е прекратено производството по делото и е обезсилена заповед за изпълнение №
1783/03.06.2022г., издадена от БРС по ч. р. д. № 3569/2022г.
В частната жалба „Водоснабдяване и Канализация“ ЕАД твърди, че отказът на
районния съд да намали определения от него депозит за особен представител, е
незаконосъобразен. Дружеството подчертава, че материалният интерес на предявения от
него иск е 492,90 лева, поради което възнаграждението на особения представител трябва да
бъде определено под минималния размер по реда на чл.47, ал.6 от ГПК, вр. чл.36, ал.2 от
Закона за адвокатурата. Частният жалбоподател въвежда твърдение, че не е уведомен с
нарочно съобщение за отстраняване на нередовностите в исковата молба и иска от
въззивната инстанция да отмени определението за прекратяване.
Като взе предвид твърденията в частната жалба и събраните по делото доказателства,
Бургаският окръжен съд намира за установено следното:
Производството пред Районен съд – Бургас е образувано по искова молба на „ВиК“
ЕАД против Д. С. М. с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК. Ищецът иска от съда да
приеме за установено, че ответникът дължи сумата от 492,90 лева, представляваща
стойността на доставена и незаплатена вода в размер на 422,34 лева за периода от
08.12.2018г. до 28.02.2022г., за която са издадени съответните фактури и обезщетение за
забавено плащане в размер на 70,56 лева. Искът е предявен след издадена заповед за
изпълнение на парично задължение № 1783/03.06.2022г. по ч. гр. д. № 3569/2022г. Препис
от исковата молба е връчен на ответника по реда на чл.47, ал.1, вр. ал.5 от ГПК.
С разпореждане № 10220/01.09.2022г. съдът оставя исковата молба без движение и
1
указва на ищеца в едноседмичен срок от получаване на съобщението за това да представи
платежен документ за внесен депозит в размер на 300 лева за назначаване на особен
представител. Едновременно с това, съдът указва на ищеца, че при неизпълнение на
разпореждането, производството по делото ще бъде прекратено. Разпореждането е съобщено
на дружеството на 13.09.2022г.
На 13.09.2022г. „ВиК“ ЕАД подава молба за намаляване на определения депозит на
150 лева поради „незначителна фактическа и правна сложност на делото“ и за удължаване
на срока за изпълнение на даденото указание.
С разпореждане № 5001/14.09.2022г. съдът оставя без уважение молбата за
намаляване на депозита и продължава срока за изпълнение на указанията с една седмица.
Ищецът не представя доказателства за внесен депозит в този срок.
С разпореждане № 11578/04.10.2022г. прекратява производството по делото и
обезсилва заповед за изпълнение на парично задължение № 1783/03.06.2022г., издадена от
Районен съд – Бургас по ч. гр. д. № 3569/2022г. За да постанови това разпореждане, съдът
приема, че ищецът не е изпълнил дадените указания, с което е осъществил фактическият
състав на чл.129, ал.3 от ГПК.
Въз основа на изложените факти, които се установяват от представените по делото
писмени доказателства, съдът достигна до следните правни изводи:
Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 от ГПК от надлежна страна, за
която обжалваното определение представлява неблагоприятен съдебен акт. Поради това,
същата е процесуално допустима.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. Този извод се налага по
следните съображения.
Съгласно разпоредбата на чл.129, ал.3 от ГПК исковата молба, ведно с приложенията,
се връща, когато ищецът не отстрани в срок нередовностите. Според практиката на ВКС,
невнасянето от ищеца на разноски за особен представител на ответника представлява
нередовност на исковата молба, която препятства развитието на процеса. Поради това
неизпълнението на дадено надлежно указание за внасяне на разноски е основание по чл.129,
ал.3 от ГПК да се върне исковата молба. В този смисъл е определение № 211/01.04.2013г.,
постановено от ІV ГО на ВКС по ч. гр. д. № 11/2013г., определение № 671/21.11.2011г.,
постановено от ІV ГО на ВКС по ч. гр. д. № 542/2011г., определение № 524/24.07.2012г.,
постановено от ІІІ ГО на ВКС по ч. гр. д. № 37/2012г., определение № 530/03.07.2014г.,
постановено от ІІІ ГО на ВКС по ч. гр. д. № 3496/2014г. В конкретния случай е безспорно
установено, че с разпореждане 10220/01.09.2022г. съдът е дал конкретни указания на ищеца
да представи доказателство за внесен депозит от 300 лева за особен представител. Безспорно
е установено също, че ищецът е поискал намаляване на депозита и продължаване на срока за
изпълнение на указанията. Първата молба е оставена без уважение, а в продължения от съда
срок ищецът не е изпълнил указанието. При това положение, не може да има съмнение, че
ищецът не е отстранил нередовността на исковата молба, с което е осъществил
фактическият състав на чл.129, ал.3 от ГПК. Районният съд е приложил правилно нормата
на чл.129, ал.3 от ГПК и правилно е прекратил производството по делото със следващото от
това обезсилване на издадената заповед за изпълнение на парично задължение.
Възражението на частния жалбоподател за завишен размер на определения депозит, е
неоснователно. Съгласно т.6 от ТР № 6/2012г. на ОСГТК на ВКС, възнаграждението за
особения представител се определя по преценка на съда, поради което и не подлежи на
2
контрол за законосъобразност от горната инстанция. Действително, възможно е
възнаграждението да бъде намалено до ½ от законоустановения минимум, но преценката за
това е предоставена на органа, който назначава особения представител.
По изложените съображения, частната жалба е неоснователна и трябва да се остави
без уважение. Определение (разпореждане) № 11578/04.10.2022г. е правилно и трябва да се
потвърди.
Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд, VІ въззивен граждански състав,
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 11578/04.10.2022г., постановено от Районен съд –
Бургас по гр. д. № 5054/2022г.
Определението подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в
едноседмичен срок от съобщаването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3