Р
Е Ш Е
Н И Е
гр.ЛОВЕЧ, 26.10.2021 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИ
РАЙОНЕН СЪД, шести граждански състав, в
публично заседание на двадесет и девети септември, две хиляди двадесет и първа
година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: НАТАЛИЯ РАЙКОВА
при участието на секретаря Иванка Вълчева, като
разгледа докладваното от съдията гр.дело №1849 по описа на съда за 2020 година,
за за се произнесе, съобрази :
Искова
претенция с правно основание чл.288а, ал.1, т.1 от КЗ /отм./ във връзка с чл.45
от ЗЗД за сумата 7 691,54 лева.
По
силата на влязло в сила на 28.10.2020 год. решение №123/28.10.2020 год.,
постановено по т.д.№281/2020 год. по описа на ВКС, ТК, първо отделение, в
производство по чл.307 във връзка с чл.303, ал.1, т.6 от ГПК, е отменено
влязлото в сила решение от 13.02.2018 год. по гр.дело №23/2018 год. на
ОС-гр.Ловеч, с което е потвърдено решение от 10.11.2017 год. по гр.дело
№1931/2016 год. на РС-гр.Ловеч, като делото е върнато на РС-гр.Ловеч, за ново
разглеждане, с призоваване на С.Т.С. на посочения от същия актуален адрес :
гр.Ловеч, ул.“Съйко Съев“№12А.
Касае
се за подадена искова молба от Гаранционен фонд-гр.София, представляван заедно от
Изпълнителните директори Борислав Михайлов и Стефан Стоилков, чрез адв.К. *** против С.Т.С. ***, в която се навеждат твърдения, че Гаранционен фонд, на основание чл.288а,
ал.1, т.1 от Кодекса за застраховането (отм.) /КЗ/ сега
чл.559, ал.1 т.1 от КЗ и Споразумение между Компенсационните органи
и Гаранционните фондове от 29.04.2002 год. (на
основата на чл.6 от Четвърта Моторна Директива 2000/26/ЕЕС), възстановил
изплатеното от НББАЗ на Националното бюро на Република Италия по щета
№120202/06.10.2011 год. и щета №220019/06.10.2011 год.
обезщетения за имуществени и неимуществен вреди в размер общо на сумата 7 691,54 лв.
(3 932,62 евро), както следва :
По щета
№120202/06.10.2011 год. обезщетение за имуществени вреди в размер
на 2 581,70 лв. (1 320
евро) за увредения при ПТП, настъпило на 12.03.2011 год.
в гр. Кориляно Калабро, Република Италия, лек автомобил „Форд Фокус" с
рег.№DD278G2, собственост на г-н Антонио Таситани.
По щета
№220019/06.10.2011 год.
обезщетение за неимуществени вреди в размер на 5 109,84
лв. (2 612,62 евро)
на Антонио Таситани, пострадал като водач при горецитираното ПТП, в л.а. „Форд
Фокус" с рег.№DD278G2.
Изтъква,
че виновен за катастрофата е ответникът С.Т.С., който управлявайки л.а. „Форд
Орион" с ДКН ОВ 8925 АМ, собственост на Благовест Т. ***, преминавайки
през кръстовището на ул.„Аркимеде" и ул.„Амалди" с несъобразена
скорост, ударил участник-2 л.а. „Форд Фокус" с рег.№DD278G2,
като така причинил процесното ПТП, вследствие на което пострадал водачът
Антонио Таситани.
Посочва
се, че в нарушение на чл.260 от КЗ (отм.) сега чл.490 от КЗ, ответникът
управлявал увреждащия автомобил без действаща задължителна застраховка
„Гражданска отговорност" към датата на ПТП.
Поканили
ответника да възстанови платеното от Гаранционен фонд,
но и до днес лицето не е погасило
задължението си.
Моли съда,
на основание чл.45 ЗЗД и чл.288а, ал.3 във връзка с чл.288, ал.12 от КЗ
(отм.) сега чл.559, ал.3 във връзка с чл.558, ал.7 от КЗ,
да бъде осъден ответникът С.Т.С. да заплати на гаранционен фонд исковата
сума от 7 691,54 лв. (седем хиляди шестстотин
деветдесет и един лева и 54 ст.), представляваща сбора от възстановените от
Гаранционен фонд по щета №120202/06.10.2011 год. – 2 581,70
лв. и по щета № 220019/06.10.2011 год. – 5 109,84
лв. обезщетения, ведно със законната лихва, начиная от датата на подаване на
исковата молба до окончателното изплащане на сумата и направените по делото
разноски.
В срока по
чл.131, ал.1 от ГПК, пред настоящата инстанция е представен отговор от
ответника чрез неговия пълномощинк, в който счита, че предявената искова
претенция е изцяло неоснователна предвид следното :
намира, че изнесените в ИМ твърдения относно вината на ответника, както и
относно фактическата обстановка за настъпване на процесните събития не отговарят на действителността. Не отрича,
че е налице ПТП, което е станало на 12.03.2011 г. в гр. Кориляно Калабро,
Република Италия, като инцидентът е
настъпил между управляваният от С.Т.С. л. а. „Форд Орион“ с ДКН ОВ 8925
АМ /собственост на Благовест Т. ***/ и лек автомобил „Форд Фокус" с рег. №
DD278G2х собственост на г-н Антонио Таситани. При достигане на Т – образно
кръстовище, ответникът спира на знак
„стоп“ и се оглежда преди да навлезе в кръстовището. След което се е
уверил, че няма видими автомобили движещи се по път с предимство, същият
навлиза в кръстовището. В рамките на няколко секунди от ляво се появява
автомобил, който се движи с много висока скорост, ответника набива спирачки,
именно това действие предотвратява фатален сблъсък. Заявява, че
съприкосновението между автомобилите е минимално - предната част на лек
автомобил „Форд Орион" се отърква в страничната част на лекия автомобил
„Форд Фокус" с рег. № DD278G2, лекия автомобил „Форд Фокус" с рег. №
DD278G2 не нарушава траекторията си с предимство и успява да спре едва след 200
метра. Твърди, че спирачния път лекия автомобил „Форд Фокус" с рег. №
DD278G2 дава индиция за скоростта на автомобила, който се движи по главния път.
Изчислената формула в спирачен път в метри равен на скоростта при скорост 100
км. в час на автомобила ще са достатъчни 100 м. за да спре, и тъй като в случая
на л. а. „Форд Фокус" с рег. № DD278G2 са нужни 200 м., счита, че водачът г-н Антонио Таситани е управлявал
своя автомобил с повече от 100 км.в час.
Позовава
се на правилника за движение по Италианските пътища от който става ясно, че
максималната скорост за движение в населено място включително и в рамките
на кръстовище е 50 км. в час. Счита, че
именно виновен е Таситани, който при скоростта, с която се е движел за
ответника е било практически невъзможно да навлезе в кръстовището и да ускори
със скорост нормална за движение по пътя. При движение със 100 км. в час
автомобилът изминава 27.7778 метра в
секунда, а при видимост от 100 метра
автомобилът се появява на кръстовището и за по-малко от 4 секунди. Твърди, че е
спазвал изцяло правилника за движение, като е спрял, огледал се е, продължил е
и едва след, като е установил, че няма автомобили да се движат по главния път.
От друга страна отново твърди, че водачът на лек автомобил „Форд Фокус" с
рег. № DD278G2 Антонио Таситани се е
движел със скорост поне двойно над законово определената, с което е нарушил
правилника за движение по пътищата в Италия и е изцяло отговорен за настъпилия
инцидент, затова обстоятелство свидетелстват и съставените актове за ПТП, пътно
нарушение на г-н Антонио Таситани, на който е издаден Акт за движение с
несъобразена скорост, а на г-н С. Акт за шофиране с изтекла давност
преди един ден за гр. отговорност.
Гореизложеното
дава на ответника основание да направи следните оспорвания: По щета
№120202/06.10.2011 г. оспорва дължимостта на обезщетението за имуществени вреди
в размер на 2 581,70 лв. за увредения при ПТП настъпило на 12.03.2011г. в
гр. Кориляно Калабро, Република Италия лек автомобил „Форд Фокус" с рег. №
DD278G2, собственост на Антонио Таситани. Считайки, че такива имуществени вреди
изобщо не са настъпили. По щета № 220019/06.10.2011 г. оспорва дължимостта на
обезщетението за неимуществени вреди в размер на сумата от 5109,84 лв. за
Антонио Таситани пострадал, като водач при горецитираното ПТП с л. а. . „Форд Фокус" с рег. № DD278G2.
Счита, че с оглед характера на инцидента и степента на съприкосновение не е
възможно да настъпят твърдените щети. Оспорва освен това и твърденията, че
виновен за катастрофата е именно ответникът С.С., който е управлявайки л. а.
„Форд Орион с ДКN ОВ 8925 АМ, собственост на Благовест С. ***, преминавайки
през кръстовището на ул. „Аркимеде“ и ул. „Амалди“ с несъобразена скорост, удря
участник-2 л. а. „Форд Фокус" с рег. № DD278G2, като така причинява
процесното ПТП в следствие, на което е пострадал водачът Антонио Таситани.
Относно доказателствата в отговора подробно посочва, че оспорва представените с
ИМ документи: Доклад от ПТП съставен от Общинска полиция на Италия, скица,
справка ИЦГФ, писмо, полица, писмо,
претенция, доклад по Щета № 120202 както и № 220019, експертизи 2 бр.,
претенция, платежен документ, протокол за спешна помощ, искане за консултация,
план за изписване и др.
Отново
твърди, че тези документи отразяват неверни обстоятелства относно фактическата
обстановка при настъпване на инцидента, както и неверни обстоятелства относно
причинените имуществени и неимуществени вреди.
Счита, че
посредством същите е осъществена застрахователна измама от страна на Антонио
Таситани. В заключение посочва, че единственото му нарушение, като ответник по
делото се заключава в това, че е управлявал автомобила си без действаща
задължителна застраховка гр. отговорност към датата на ПТП. Тази застраховка е
изтекла на предния ден и същият е бил длъжен, но не е отразил този факт, но това
обстоятелство намира, че не го прави виновен за станал инцидент, тъй като
изцяло се е съобразил с правилата за движение по пътищата. Правилото за
предимство на пътя намира, че не е голословно и е скрепено за спазване
ограниченията на скоростта. Шофиращият с превишена скорост сам се поставя в
ситуация да причини инцидент и това противоправно поведение не следва да бъде
толерирано. Не следва да се толерират и застрахователните измами целящи
облагодетелстване за сметка на другите.
В хода на искововия процес ищецът, чрез процесуалния си представител адв.К.
поддържа исксовата молба и моли съда да постанови решение, с което да я уважи
така, както е предявена, като присъди на доверителя му и разноските в
първоначалните дали и във всички съдебни инстанции.
Ответникът, редовно
призован, се явява лично и с пълномощника си адв.П., като последният от името
на доверителя си поддържа отговора на исковата молба. Ответникът в пледоарията
си по съществото на спора заявява, че не е виновен и че ако е направил нещо, то
полицията в Итарлия е щяла да го арестува.
Съдът
като съобрази становището на процесуалните представители на страните, както и събраните
по делото писмени доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност,
взаимна връзка и обусловеност, по вътрешно убеждение и съобразно законните
разпоредби, уреждащи процесните отношения, приема за установени следните факти
:
От представения по делото в превод от италиански език Доклад за ПТП,
съставен от Общинска полиция в гр. Кориляно Калабро на 20.06.2011 г., видно, че на 12.03.2011 г., в 10.42 часа, в гр. Кориляно
Калабро, на ул. „Аркимеде“ при кръстовището с ул. „Амалди“, е настъпило ПТП
между МПС „Форд Фокус С-Макс" с рег. № DD278GL, собственост на Антонио
Таситани, управлявано от последния, и МПС „Форд Орион“ с рег.№ ОВ8925АМ,
собственост на Благовест С.Т., управлявано от ответника С.Т.С..
С писмо на ЗАД „Алианц България“ до Гаранционен фонд с вх.№
08-01-191/18.08.2011 г. е изпратено заверено копие на застрахователна полица
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите с № 01/1/**********/101/0 за
управлявания от ответника лек автомобил с рег.№ОВ8925АМ, като в
писмото е посочено, че полицата е прекратена, поради неплащане на втора поредна
вноска в установения срок след датата на падежа. Този факт на прекратяване на
полицата се установява и от представената по делото справка от базата данни на
Информационен център към Гаранционен фонд от 18.05.2011 г.
Видно от представената по делото кореспонденция между
Централната Италианска
служба – Милано и Националното бюро на българските автомобилни застрахователи
/НББАЗ/ е, че по повод настъпилото на 12.03.2011 г. ПТП в Италия, е била
заведена щета с техен реф.№ 11/12014/1/BG/G за нанесените от процесното ПТП
имуществени и неимуществени вреди на Антонио Таситани. В НББАЗ била образувана
щета с реф.№ GF-11-183 I, по която е изпратено писмо до Централната италианска
служба, че управляваният от ответника лек автомобил е с обичайно домуване в
Република България и не е бил застрахован към датата на ПТП.
С писмо от 27.07.2011 г., Централната италианска служба
заявила искане до НББАЗ за възстановяване на сума в общ размер 3831.76 евро,
представляваща обезщетение на пострадалото при процесното ПТП лице Антонио
Таситани за причинени имуществени вреди, физически травми и правни разходи.
Налице е също експертен доклад за щетите по лекия автомобил
„Форд Фокус“, управляван от Антонио Таситани, като е посочена ценова листа на
необходимите разервни части, консумативи и труд.
Видно от писмо изх.№ 1-2608/05.10.2011 г., НББАЗ е отправило
претенция до ищеца Гаранционен фонд вх.№ 08-01-191/06.10.2011 г., за
възстановяване на изплатено от Бюрото обезщетение на UCI /Централната
италианска служба/ по щетата техен реф.№ 11/12014 MES BG, причинена от
незастраховано МПС с българска регистрация, а именно управлявания от ответника
лек автомобил с рег.№ ОВ8925АМ. По-конкретно в писмото е посочено, че на
основание получена претенция от Национално бюро на Италия за изплатени
имуществени и неимуществени вреди в следствие на ПТП с виновно незастраховано
МПС с български регистрационен номер ОВ8925АМ на територията на Италия и
одобрение от УС, НББАЗ е възстановило сумата от 3831.76 евро на 21.09.2011 г.,
като освен тази сума, НББАЗ моли Гаранционен фонд да им възстанови и банковите
такси в размер на 53.00 евро и разходи за превод в размер на 47.86 евро, или
обща сума за възстановяване - 3932.62 евро.
Въз основа на получената претенция, в Гаранционен фонд е
съставен Доклад по щета за имуществени вреди № 120202/06.10.2011 г., с който е
определено обезщетение за имуществени вреди в размер на сумата 1320.00 евро с
левова равностойност 2581.70 лева, която да се изплати на НББАЗ.
В Гаранционен фонд е съставен и Доклад по щета №
220019/06.10.2011 г. за неимуществени вреди, свързана с щета 120202/2011 г. за
имуществени вреди. Видно от този доклад, претендираната сума за възстановяване
от НББАЗ във връзка с причинените от ответника при процесното ПТП неимуществени
вреди, е в размер на 2612.62 евро, като е взето решение да се възстанови на
НББАЗ тази сума в левовата й равностойност от 5109.84 лева.
От приложените 2 бр. преводни нареждания от 20.10.2011 г. на
„Пиреос Банк България“ АД, се установява, че двете посочени по-горе суми, а
именно: 2581.70 лева и 5109.84 лева, са възстановени от ищеца Гаранционен фонд
на НББАЗ, или общо възстановената сума по двете щети е 7691.54 лева.
Изпратена е
регресна покана изх.№ ГФ-РП-263/18.04.2016 г., с която ищецът е поканил
ответника, в едномесечен срок от получаване на поканата, да му върне
изплатените суми за обезщетение за причинените имуществени и неимуществени
вреди с управляваното от него МПС „Форд Орион“ с ДК№ ОВ 8925 АМ, без
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, при ПТП
от 12.03.2011 г. на територията на Италия. Поканата е върната обратно като
невръчена, с отбелязване в
обратната разписка, че „адресът вече не съществува“.
В допусната съдебно-автотехническа
експертиза вещото лице инж.Н.К. е описало подборно какъв е механизма за
настъпване на ПТП, извеждайки извода, че при високата скорост на идващия отляво
автомобил „Форд Фокус“, водачът С. не е имал необходимото време за пълно
спиране, в което влиза и времето му за реакция и затова навлиза с предната част
на автомобила в коридора на движение на движещия се по пътя с предимство лек
автомобил, при което настъпва удар между двете МПС.
От заключението по
съдебно-икономическата експертиза, което съдът приема като компетентно
изготвено и безпристрасно депозирано, неоспорено от страните в хода на процеса,
се разбира, че след като е наприло съответните справки при ищеца и е посетило
офиса на НББАЗ за проверка по оригиналните документи, създадени във връзка с
процесните щети, е изчислило, че общата стойност на сумите, които са преведени
от Гаранционен фонд на НББЗ за процесните щети е в размер на сумата
7 615,54 лева /3 932,62 евро/.
При
така установената фактическа обстановка, съдът намира, че са налице
предпоставките за ангажиране на деликтната отговорност на ответника по
регресния иск за поправяне на виновно причинените вреди.
По
иска с правно основание чл.288а, ал.1 във връзка с чл.288, ал.12 от КЗ /отм./
във връзка с чл.45 от ЗЗД.
По
силата на чл.288а, ал.1, т.1 от КЗ /отм./, действащ нормативен акт към момента
на станалото на 12.03.2011 год. ПТП, Гаранционният фонд възстановява суми,
изплатени от компенсационен орган на държава-членка, когато моторното превозво
средство на виновния водач обичайно се намира на територията на РБългария и в
двумесечен срок от настъпване на застрахователното събитие не може да се
определи застрахователя. В тази хипотеза, с оглед разпоредбата на чл.288а, ал.1
във връзка с чл.288, ал.12 от КЗ /отм./ ищецът, като лице, изпълняващо чужд
дълг, разполага с регресен иск против прекия виновен причинител на вредата и
може да се суброгира в правата на увредения субект, доколкото се касае за
виновно увреждащо поведение на ответника и до размера на изплатеното
обезщетение. Основателността на регресната претенция в случая предполага
съществуването на деликтно правоотношение, за да възникне валидно задължение
длъжника да възстанови на ищеца стойността на причинените от виновното му
противоправно поведение имуществени вреди.
Съгласно
общата разпоредба на непозволеното увреждане по чл.45 от ЗЗД, всеки е длъжен да
поправи вредите, които виновно е причинил другиму, като във всички случаи на
непозволено увреждане, вината се предполага до доказване на противното.
Отговорност за непозволено увреждане по чл.45 от ЗЗД носят само физическите
лица, които са причинили вредата чрез свои виновни действия или бездействия. Тази
отговорност се поражда при наличността на причинна връзка между противоправното
и виновно поведение на дееца и настъпилите вреди.
При
иска с правно основание чл.288а, ал.1, т.1 от КЗ /отм./ във връзка с чл.45 от ЗЗД, и съгласно разпределената от съда доказателствена тежест за подлежащите на
доказване факти, по смисъла на чл.146, ал.1, т.5 от ГПК, в тежест на ищеца е да
установи, че ответникът с действията си е станал причина за възникване на ПТП,
при което са причинени щети на застрахования автомобил, да докаже техния размер
и че е заплатил застрахователно обезщетение в претендирания размер.
От
събраните по делото доказателства се установява по безпорен начин, че именно С.Т.С.
е станал причина за възникналото на територията на чужда държава ПТП, при което
са причинени щети, доказа се с представените по делото доказателства и
твърдението на ищеца, че в нарушение на чл.260, ал.1 от КЗ /отм., но действащ
към датата на ПТП/ ответникът е управлявал лек автомобил „Форд Орион“ с ДК №ОВ8925 АМ, на теритолията
на чужда държава, без да има сключена задължителна застраховка „Гражданска
отговорност”. Ищецът доказа и изложеното в исковата молба, че е заплатил
застрахователно обезщетение на НББАЗ и то възлизащо в размер на сумата 7 691,54
лева, колкото е цената на настоящата искова претенция.
В
този смисъл изтъкнатото в отговора на исковата молба от пълномощника на
ответника, че последният управлявайки лек автомобил без задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“, тъй като застраховката му е изтекла на
предния ден, като това обстоятелство не го прави виновен за настъпилия
инцидент, не се споделя от съда, защото като водач на МПС ответникът е имал
задължение да отрази този факт или да сключи валидна застраховка „Гражданска
отговорност“.
По
принцип, както в отговора на исковата
молба, така и в хода на делото ответника призна, че е станало ПТП, но възрази
относно размера на щетите, като ги намира прекалено завишени. Съдът е длъжен да
спомене, че за определяне размера на дължимото обезщетение следва да се вземе
предвид обстоятелството, че същият е регламентиран в сключените споразумения
между компенсационните органи на страните-членки, като определянето му е
единствено в компетентността на страната, където е настъпило процесното ПТП – в
конкретния казус това е Република Италия. Освен това съгласно чл.5 от
Вътрешните правила на Съвета на бюрата на държавите-членки, искането за
реимбурсиране на заплатени от съответното бюро суми за причинените от ПТП-то
щети спрямо съответното заинтересовано бюро трябва да съдържа следното :
1/.сумите, изплатени като обезщетение на увредени лица или въз основа на
доброволно споразумение или съгласно съдебно решение; 2/.сумите, платени за
външни услуги във връзка с обработването и уреждането на всяка щета, както и
всички разходи, специално направени във връзка със съдебни дела, които биха
били изплатени при подобни обстоятелства от застраховател, установен в
държавата, в която е настъпило произшествието; 3/.таксата за обработване, която
да покрива всички останали разноски, изчислени по правилата, одобрени от Съвета
на Бюрата. В случая в процесната сума са включени освен пряката щета именно
такива разходи, които са свързани с нейното установяване и отстраняване, поради
което същите се явяват дължими от ответника. Отделно от това съгласно текста на
чл.288, ал.8 от КЗ /отм./ разходите за определяне и изплащане на обезщетението
са за сметка на виновния водач, а съгласно ал.12 фондът встъпва в правата на
увреденото лице до размера на платеното и разходите по ал.8.
С
оглед на всичко изложено дотук съдът приема, че предявеният осъдителен иск следва
да бъде уважен, но до размер на сумата, която вещото лице Н.Р. е изчислило по
съдебно-икономическата експертиза 7 615,54 лева, а претенцията до пълния претендиран размер от 7 691,54 лева следва да се
отхвърли като неоснователна и недоказа, предвид факта, че до приключване на
съдебното дирене в първата инстанция нейният размер не бе изменен – намален, в
съответствие с текста на чл.214, ал.1 от ГПК.
По
разноските.
Съдът
изчисли, че разноските, направени от ищеца за всички съдебни инстанции са в
размер на 1 902,24 лева, а тези на ответника – 3 376,41 лева. Предвид
частичното уважаване на исковата претенция съдът счита, че ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищеца сумата 1 850,08 лева, изчислена съразмерно
с уважената част от иска, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
Водим
от горното, съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА С.Т.С., ЕГН-**********,***, чрез процесуален представител адв.Й.П. *** да заплати на
ГАРАНЦИОНЕН
ФОНД-гр.София, ул.”Граф Игнатиев”№2, ет.4, представляван заедно от
Изпълнителните директори Б.М.С.С., съдебен адрес ***, адв.К.К. *** сумата
7 615,54
(седем хиляди шестстотин и петнадесет лева петдесет и четири стотинки),
представляваща сбора от възстановените от Гаранционен фонд по щета
№120202/06.10.2011 год. и по щета № 220019/06.10.2011 год.
обезщетения, на основание чл.45 ЗЗД и чл.288а, ал.3 във връзка с чл.288, ал.12
от КЗ (отм.) сега чл.559, ал.3 във връзка с
чл.558, ал.7 от КЗ, ведно със законната лихва, начиная от датата
на подаване на исковата молба – 20.10.2016 год. до окончателното
изплащане на сумата, а за разликата до пълния претендиран размер на сумата
от 7 691,54 лева, ОТХВЪРЛЯ
иска, предявен от ГАРАНЦИОНЕН ФОНД-гр.София, ул.”Граф Игнатиев”№2, ет.4,
представляван заедно от Изпълнителните директори Б.М.С.С., съдебен адрес
***, адв.К.К. *** против С.Т.С., ЕГН-**********,***, чрез процесуален представител адв.Й.П. ***, като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА С.Т.С., ЕГН-**********,***, чрез процесуален представител адв.Й.П. от АК-гр.Велико
Търновода заплати на ГАРАНЦИОНЕН ФОНД-гр.София, ул.”Граф
Игнатиев”№2, ет.4, представляван заедно от Изпълнителните директори Б.М.С.С., съдебен
адрес ***, адв.К.К. *** 850,08 (хиляда осемстотин и петдесет лева и осем стотинки), представляващи
съдебно-деловодни разноски, изчислена съразмерно с уважената част от иска, на
основание чл.78, ал.1 от ГПК.
Решението
може да се обжалва с въззивна жалба пред ОС-гр.Ловеч в двуседмичен срок от връчването
му страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :