РЕШЕНИЕ
№ 163
гр. Велико Търново, 08.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, VIII СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети януари през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:ДИАНА РАДЕВА
при участието на секретаря СИМОНА ИЛ. БУЗОВА
като разгледа докладваното от ДИАНА РАДЕВА Гражданско дело №
20214110102290 по описа за 2021 година
Производство по реда на чл.422, ал.1 от ГПК- обективно кумулативно
съединени искове с правно основание чл.79, ал.1, чл.86 от ЗЗД за
главница, за обезщетение за забава и акцесорен иск за законна лихва върху
главницата от подаване заявлението до окончателното изплащане.
Ищецът „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД, гр.София твърди, че на
основание сключен Договор за потребителски кредит от 4.03.2015 г. между
"Провидент Файненшъл България" ООД и ответника на последния е
предоставен кредит в размер на 750 лева, който е следвало да се върне ведно
с договорената печалба за кредитора на 60 броя седмични погасителни
вноски. Излага, че ответникът преустановил плащанията на 23.03.2015г., а на
27.04.2016 г. настъпил падежа на кредита. Изтъква, че на 21.03.2016 г.
кредиторът сключил договор за продажба на вземания с ищцовото дружество,
едно от които било вземането срещу ответника.Заявява, че длъжникът не бил
намерен на адреса си, поради което моли съда да връчи уведомление за
цесията ведно с преписа от исковата молба. Твърди, че по ч.гр.д.№ 1228/21 г.
на ВТРС била издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК,
срещу която постъпило възражение. Моли съда да приеме за установено
1
между страните дължимост на сумата от 729,16 лева главница, ведно със
законна лихва от подаване на заявлението до окончателното изплащане и
сумата от 157,03 лева- лихва за забава, от която 147,87 лева за периода
15.03.2018 г.- 13.03.2021 г. и 9,16 лева за периода 14.07.2020 г.- 12.03.2021 г.,
представляващи част от сумите, за които е издадена заповед за изпълнение.
Претендира разноски. В съдебно заседание не изпраща представител. С
писмено становище поддържа исковата претенция.
В срока по чл.131, ал.1 от ГПК ответникът АН. М. АНГ. оспорва иска,
като неоснователен. Релевира възражения за изтекла погасителна давност на
вземанията. В съдебно заседание, чрез пълномощника си адв.К. от ВТАК
поддържа отговора. Заявява, че ответникът е погасявал суми по клаузата
„Кредит у дома“, която е нищожна, поради което същите следва да бъдат
прихванати с евентуално непогасени по давност задължения. Претендира
разноски по реда на чл. 38,ал.2 от ЗА.
Съдът, след като се запозна със становищата на страните и събраните
по делото доказателства, които прецени поотделно и в тяхната съвкупност,
приема за установено следното от фактическа страна:
По силата на договор за потребителски кредит *********/4.03.2015 г.,
сключен между «Провидент Файненшъл България» ООД като кредитор и
АН. М. АНГ. като кредитополучател на А. е предоставена сума в размер на
750 лева главница, срещу задължение за връщането и на 60 седмични вноски
в размер на по 25,38 лева, при последна вноска от 25,24 лева. Първото
плащане се дължи на 11.03.2015 г., определен е и денят за плащане. Общият
размер на дължимата сума подлежаща на връщане е от 1522,66 лева и е
формиран от главницата, такса оценка на досие от 37,50 лева, фиксирана
лихва в размер на 147,93 лева и такса за услуга »Кредит у дома» от 587,23
лева. Договорен е лихвен процент 31,82 % годишно , а ГПР е 48 %. С договор
за прехвърляне на вземания от 21.03.2016 г. цедентът «Провидент Файненшъл
България» ООД е прехвърлил срещу заплащане на « Фронтекс Интернешънъл
« ЕАД портфолио от вземания срещу длъжници по договори за кредит, ведно
с всички привилегии, начислени лихви и обзпечения, като неразделна част от
договора е Приложение № 1 , в което са описани всички данни относно
прехвърлените вземания с посочено в т.9 от договора съдържание. Към
договора е представена извадка от Приложение № 1, видно от която
вземането срещу ответника също е предмет на договора за цесия. Прието е
2
потвърждение за сключената цесия, както и пълномощно, с което цедента
упълномощава цесионера да уведоми длъжниците по реда на чл. 99,ал.3 от
ЗЗД за сключения договор. Приложено е уведомително писмо до длъжника
относно извършената цесия, но видно от известията за доставяне, върнати от
«Български пощи» пратката не е потърсена от получателя, макар да е
изпратена на декларирания от него настоящ адрес в гр.Горна Оряховица и
посочения в договора постоянен адрес в гр.Левски. Препис от уведомлението,
ведно с пълномощното е връчено на ответника със съобщението по чл.131 от
ГПК, чрез упълномощения адвокат А.К.. По делото е изготвена съдебно-
счетоводна експертиза. Според заключението на вещото лице, ответника е
получил сумата от 750 лева съгласно договора за кредит на датата на
подписването му- 4.03.2015 г., което се удостоверява от положения подпис на
клиента под договора. От проверката на счетоводните справки е установено,
че длъжникът е погасил общо сумата от 50,88 лева – на 11.03.2015 г. е
погасил 25,38 лева и на 23.03.2015 г. е погасил 25,50 лева. С направените
плащания е погасена по пера сумата от 19,70 лева-такса за услуга « Кредит у
дома», 1,24 лева-такса оценка досие; 9,09 лева договорна лихва и 29,85 лева
главница. Дължимата сума за главница е от 729,15 лева; за лихва-138,84 лева
за периода 25.03.2015 г.- 27.04.2016 г. ; за такса оценка на досие- 36,26 лева за
периода 1.04.2015 г.- 27.04.2016 г. и 567,53 лева за такса услуга «Кредит у
дома». В съдебно заседание вещото лице поддържа заключението си. От
приложеното ч.гр.д.№ 1228/2021 г. на ВТРС се установява, че по заявление
на "Фронтекс Интернешънъл" ЕАД срещу АН. М. АНГ. е издадена заповед
за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК № 514/23.04.2021 г. за сумата от
729,16 лева главница, ведно със законната лихва от подаване на заявлението -
17.03.2021 г. до окончателното изплащане; сумата от 138,88 лева,
представляваща договорна възнаградителна лихва за периода 23.03.2015 г. до
27.04.2916 г.; сумата от 291,64 лева лихва за забава / претендирана в
заявлението като сбор от 282,48 лева за периода 28.04.2016 г.-13.03.2020 г. и
9,16 лева от 14.07.2020 г. до 12.03.2021 г./. С Определение № 2157/3.12.2021
г. заповедта за изпълнение е обезсилена частично за сумата от 138,88 лева
договорна лихва за периода 23.03.2015 г.-27.04.2016 г. и за сумата от 134,61
лева лихва за забава, поради това, че същите не са предявени като претенции
в исковото производство.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните
3
правни изводи:
Предявеният иск за установяване вземането на ищеца към ответника е
процесуално допустим, депозиран от процесуално легитимирано лице, пред
компетентния съд и в законоустановения по чл. 415,ал.1 от ГПК срок, след
депозираното възражение срещу издадената заповед за изпълнение. Предмет
на установителния иск по чл. 422 ГПК е съществуване на вземанията по
издадената заповед за изпълнение и успешното доказване предполага
установяване на вземането на кредитора на посоченото основание. В
конкретния случай ищецът претендира част от вземанията, за които е
издадена заповед за изпълнение, като от тях са изключени вземанията за
договорна лихва от 138,88 лева за периода 23.03.2015 г.-27.04.2016 г. и за
сумата от 134,61 лева лихва за забава, поради това, че същите не са предявени
като претенции в исковото производство. Съгласно разпределената от съда
доказателствена тежест, ищецът следваше да установи пълно и главно
съществуването на валидно облигационно правоотношение, по което
кредиторът е изправна страна, изискуемостта на вземането срещу длъжника,
основанието и размера на всяка от претенциите си, както и качеството си на
кредитор по силата на договор за прехвърляне на вземането, за което
длъжникът е надлежно уведомен. От приетите по делото доказателства се
установи по безспорен начин, че ищецът е придобил вземането срещу
ответника , възникнало в полза на "Провидент Файненшъл България» ООД по
силата на договор за потребителски кредит № *********/4.03.2015 г. с
договора за цесия от 21.03.2016 година и Приложение № 1 към него,
сключени между страните. Съгласно условията на цесията, ищецът се явява
активно материално легитимиран да предяви иск досежно възмездно
придобитите от него имуществени права срещу ответника. Цедентът е
потвърдил писмено прехвърлянето на вземането и е упълномощил цесионера
с нарочно пълномощно да уведоми от негово име всички длъжници по
цедираните вземания относно извършеното прехвърляне. Законът - чл.99,ал.3
и 4 от ЗЗД изисква длъжникът да бъде уведомен за цесията от предишния
кредитор, за да породи действие спрямо него, като целта е да се защити
длъжника срещу изпълнение на ненадлежен кредитор. При липса на изрична
законова забрана това уведомяване да бъде извършено от новия кредитор,
след като същият е изрично упълномощен от цедента да стори това,
съдебната практика приема, че е налице изпълнение на задължението. / в този
4
см. Решение № 137/02.06.2015г. по гр. д. № 5759/2014г. на ІІІ г.о., ВКС./ В
конкретния случай е налице именно такова делегиране на законовото
задължение на новия кредитор и същият е изготвил уведомително писмо до
длъжника, но няма събрани доказателства уведомяването да е стигнало до
него. Приложеното известие за доставяне установява, че адресатът не е
потърсил пратката , респективно не е получил уведомителното писмо.
Въпреки това, длъжникът следва да се счита уведомен за извършената цесия с
връчването на екземпляра от уведомителното писмо и пълномощното, ведно с
останалите документи към исковата молба и разпореждането по чл.131 от
ГПК на упълномощения от него адвокат. Съгласно установената
задължителна практика на ВКС, цесията следва да се счита надлежно
съобщена на длъжника и когато изходящото от цедента уведомление му е
връчено като приложение към исковата молба, с която новият кредитор е
предявил иска си за цедираното вземане /вж. Решение №78 от 9.07.2014 г. на
ВКС по т.д.№ 2352/2013 г. постановено по реда на чл.290 от ГПК, Решение
№3 от 16.04.2014 г. на ВКС по т.д.№ 1711/2013 г. постановено по реда на
чл.290 от ГПК/ и следва да се има предвид като факт имащ значение за
спорното право при постановяване на решението. Отделно от това следва да
се има предвид, че възражения срещу ненадлежно уведомяване за цесията
може да направи само длъжник, който твърди, че е изпълнил задължението си
на стария кредитор или овластено от него лице преди това уведомяване / вж.
Решение № 40/13.05.2010г. по т.д. № 566/2009г. на I т.о./, каквито възражения
не са релевирани по делото. Приложеният договор за потребителски кредит
установява реалното получаване на заетата сума от кредитополучателя- в чл.
27 от него клиентът потвърждава, че е получил пълния размер на сумата с
подписването на договора и в тази му част договорът има значението на
разписка. Договорът отговаря на изискванията на ЗПК относно формата и
съдържанието на съществените му елементи според чл. 9 и сл. от ЗПК-
посочен е размерът на заетата сума, годишният лихвен процент, който е
фиксиран, годишният процент на разходите , както и броя и размера на
седмичните погасителни вноски.Посочен е падежът на първата погасителна
вноска, както и деня от седмицата, в който плащанията се дължат и макар да
няма отделен погасителен план, необходимата информация, която следва да
съдържа според чл. 11 от ЗПК е обективирана в договора. Договореният
фиксиран лихвен процент не противоречи на добрите нрави, тъй като не
5
надвишава трикратния размер на законната лихва според установената
съдебна практика. Годишният процент на разходите също е в рамките на
допустимото според императивната разпоредба на чл. 19,ал.4 от ЗПК. При
наведеното възражение от ответника, макар и в хода на устните състезания и
доколкото съдът следи служебно за нищожността на договора, сключен с
потребител , съдът счита, че същото е основателно относно клаузата
предвиждаща заплащане на таксата за услугата „Кредит у дома“, както и
относно такса за оценка на досие. Същите формират размера на седмичната
погасителна вноска и съдът следва да обсъди тяхната действителност.
Съгласно чл. 10а,ал.2 от ЗПК кредиторът не може да изисква плащане
на такси и комисиони за действия,свързани с усвояване и управление на
кредита. Безспорно таксата за оценка на досие е свързана с усвояването на
кредита, тъй като кредиторът оценява предварително платежоспособността на
кандидатстващия за кредит, а включването и в договора като компонент от
сумата подлежаща на връщане противоречи на цитираната по-горе
разпоредба. Същата е неравноправна спрямо потребителя и е уговорена в
негова вреда, следователно е нищожна. Горните доводи се отнасят и до
таксата за услугата „Кредит у дома“, представляваща според чл. 25 от
договора предоставяне на кредита по местоживеене на длъжника и събиране
на седмичните погасителни вноски също по местоживеене. Така описаните
дейности са свързани с усвояването на кредита и такси за тях не могат да се
събират. Уговореното възнаграждение за тези „услуги“ надвишава повече от
половината от стойността на чистата сума, предоставена като кредит,
очевидно е договорено във вреда на потребителя и в нарушение на закона и
на добрите нрави , поради което тази клауза е нищожна. В резюме, поради
нищожността на клаузите уговорени в чл. 3 и чл. 25 от договора същите не
следва да се прилагат в отношенията между страните по договора,
следователно сумите от 37,50 лева такса за оценка на досие и сумата от
587,23 лева такса за услуга „Кредит у дома“ се явяват недължими от
потребителя, като по валидно съществуващото правоотношение същият
дължи чистата сума по кредита, ведно с договорената лихва, както и
обезщетение за забава поради допуснатите просрочия. Съгласно
заключението на вещото лице по ССчЕ, ответникът е заплатил за погасяване
на кредита общо сумата от 50,88 лева, която разбита по пера погасява 19,70
лева такса услуга Кредит у дома, 1,24 лева такса за оценка на досие, 9,09 лева
6
договорна лихва и 20,85 лева главница. При горните съждения относно
недължимост на таксите по нищожните клаузи от договора, сумата от общо
20,94 лева следва да се отнесе към непогасената главница и обезщетение за
забава, при установяване на тяхната дължимост и съобразно претенциите на
ищеца в производството. Според изричната договорка между страните в чл. 9
от договора , установяващ реда за разпределение на плащанията, ако същите
не са достатъчни да покрият непогасените задължения, с посочената сума
следва да се погасява обезщетението за забава. Ответникът релевира
възражение за изтекла погасителна давност на главницата, като твърди, че от
датата на падежа на вноските по кредита са изминали повече от пет години,
поради което, както задължението за главница, така и искането за лихва е
погасено по давност. Счита, че тъй като задължението не е обявявано за
изцяло предсрочно изискуемо, падежът на всяка отделна погасителна вноска
е настъпвал отделно , респективно,погасителната давност е текла поотделно
за всяка от 60-те седмични вноски, при проявено бездействие от страна на
кредитора да търси вземанията по тях, включително по съдебен ред. Оспорва
на същото основание акцесорните вземания за лихви и счита, че
обезщетението за забава е начислено двукратно. Възраженията на ответника
са неоснователни. Разсрочването на кредита на вноски с различни падежи
при договорен краен срок за погасяване не го превръща в договор за
периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. „в” ЗЗД. Трайната съдебна
практика, споделена и в задължителното за съдилищата ТР № 5/19 г на
ОСГТК на ВКС по т.д.№ 5/19 г. на ВКС приема, че в този случай
задължението се погасява на части, договорката е в интерес на длъжника при
дадено изрично съгласие на кредитора и след като кредиторът е изпълнил
своето задължение еднократно, отпускайки кредита, оттам насетне за разлика
от договорите за периодично или продължително изпълнение престира само
длъжникът. В случая задължението е едно и крайният срок на неговото
погасяване е падежът на последната дължима вноска, ако не е обявена преди
това предсрочна изискуемост. От този момент започва да тече установената
от закона обща петгодишна давност за главното задължение и тригодишната
давност за акцесорните задължения. При предявено заявление по чл. 410 от
ГПК на 16.03.2021 г. / вж. ч.гр.д.№ 218/21 г. на РС Левски/ , от която дата
според чл. 422 от ГПК следва да се счита предявен иска за съществуване на
вземането, общата петгодишна погасителна давност съгласно чл. 114 от ЗЗД,
7
вр. с чл. 110 от ЗЗД за главницата не е изтекла, доколкото задължението е
изискуемо, считано от 28.04.2016 г. Тоест следва да се приеме за установено
между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 729,16 лева
непогасена главница по договор за кредит от 4.03.2015 г. Относно
претенцията за обезщетение за забава: съгласно договора кредитът е следвало
да бъде погасен на 60 седмични вноски, при първо дължимо плащане на
11.03.2015 г. Заключението на вещото лице , прието и неоспорено от
страните и кредитирано от съда като компетентно и обосновано установява,
че падежът на последната седмична вноска е на 27.04.2016 г. , като от
следващия ден -28.04.2016 г. цялото задължение става изцяло изискуемо.
Установи се, че последното плащане длъжника е извършил на 23.03.2015 г.,
след която дата няма постъпили плащания за погасяване на кредита, тоест
забавата на длъжника е безспорна. В заповедното производство ищецът е
претендирал сумата от 291,64 лева обезщетение за забава, разделена на два
периода – от 28.04.2016 г. до 13.03.2020 г. и от 14.07.2020 г. до 12.03.2021 г.
Горното, макар да не е отразено в заповедта за изпълнение е съобразено с
приетия Закон за мерките и действията по време на извънредното положение
и преодоляване последиците, обявено с Решение на НС от 13.03.2020 г.
,според който за периода 14.03.2020 г.- 13.07.2020 г. обезщетение за забава не
е начислявано. В исковата молба ищецът претендира частично сумата от
157,03 лева / за останалата сума заповедта за изпълнение е обезсилена/ , като
също я разделя на два периода – от 15.03.2018 г. до 13.03.2021 г.- очевидно
става реч за допусната техническа грешка и годината е 2020 г. и от 14.07.2020
г. до 12.03.2021 г. При подадено заявление на 16.03.2021 г. и съобразявайки
тригодишната давност по чл. 111,б.“в“ от ЗЗД , обезщетението за забава е
дължимо за подпериода 16.03.2018 г.- 13.03.2020 г. и подпериода 14.07.2020
г.- 16.03.2021 г. , но при претенция предявена като крайна дата 12.03.2021 г.,
същото следва да се изчисли до тази дата. Изчислено с онлайн калкулатор за
законна лихва дължимото обезщетение за забава възлиза на общо 296,64 лева,
но при предявена претенция от 157,03 лева същото следва да се уважи до този
размер, като от него се приспадне недължимо платената сума от общо 20,94
лева. В резюме, следва да се приеме за установено между страните, че
ответникът дължи на ищеца сумата от 729,16 лева главница и сумата от
136,09 лева лихва за забава, като за разликата от 20,94 лева, представляваща
лихва за забава и за периода от 15.03. до 16.03.2018 искането следва да се
8
отхвърли. Следва да се присъди и законна лихва върху главницата от
17.03.2021 г. до окончателното изплащане.
По разноските:
Ищецът претендира разноски в размер на 75 лева за заповедното
производство /25 лева ДТ и 50 лева юрисконсултско възнаграждение/ и 385
лева в исковото производство – 75 лева ДТ, 150 лева юрисконсултско
възнаграждение и 160 лева депозит за вещо лице/. Съдът на основание чл.
78,ал.8 от ГПК вр. чл. 37 ЗПП определя юрисконсултско възнаграждение за
исковото производство в размер на 100 лева, при което съобразно правилото
на чл. 78, ал.1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца сумата от
327,08 лева съобразно уважената част от иска. С решението по
установителния иск съдът се произнася с осъдителен диспозитив по
дължимостта на разноските и в заповедното производство, съгласно т. 12 от
Тълкувателно решение № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС. На
основание чл.78, ал.1 от ГПК, вр. с чл. 78,ал.4 от ГПК /обезсилена частично
заповед за изпълнение/ ответникът дължи на ищеца сумата от 55,95 лева,
представляваща разноски за държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение по ч.гр.д.№ 1228/21 г. на ВТРС . Пълномощникът на
ответника претендира да му се присъди адвокатско възнаграждение съобразно
договора за правна помощ по реда на чл. 38,ал.2 от ЗА, както в заповедното,
така и в исковото производство. Съобразно чл. 7,ал.7, вр. с ал.2,т.2 от Наредба
№4 за минималните размери на адвокатските възнаграждения дължимото
възнаграждение за положения от адвоката труд в заповедното производство
съдът определя на 155,58 лева. По правилото на чл. 78,ал.3 и 4 от ГПК от
тях следва да му се присъди сумата от 39,50 лева съобразно отхвърлената
част от иска и обезсилената частично заповед за изпълнение. В исковото
производство при дължимо адвокатско възнаграждение по чл. 7,ал.2, т. 1 от
Наредба за минималните размери на адвокатските възнаграждения от 300
лева , по правилото на чл. 78,ал.3 от ГПК дължимото възнаграждение, което
ищецът следва да заплати на адвоката е от 7 лева, или общо дължимата сума
за възнаграждение възлиза на 46,50 лева.
Водим от горното, Великотърновският районен съд
РЕШИ:
9
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на АН. М. АНГ. с ЕГН
********** от гр.В.**** ул.“ ***** , че ДЪЛЖИ на „ФРОНТЕКС
ИНТЕРНЕШЪНЪЛ” ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, р-н „Лозенец”, ул. "Хенрик Ибсен" № 15, на основание
чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата
от 729,16 /седемстотин двадесет и девет лева и 16 ст./ главница по цедиран
с договор от 21.03.2016 г. договор за потребителски кредит №
*********/4.03.2015 г., ведно със законната лихва върху главницата от
17.03.2021 г. до изплащане на вземането и сумата от 136,09 / сто тридесет и
шест лева и 9 ст./ представляваща обезщетение за забава за периода
16.03.2018 г.- 12.03.2021 г. , за които е издадена заповед за изпълнение №
514/23.04.2021 г. по ч.гр.д.№ 1228/21 г. на ВТРС , като за разликата от 20,94
/двадесет лева и 94 ст./ до пълния претендиран размер от 157,03 лева на
обезщетението за забава и за периода от 15.03. до 16.03.2018 г. отхвърля
иска, като неоснователен.
ОСЪЖДА АН. М. АНГ. с ЕГН ********** от гр.В.....*** да заплати на
„ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ” ЕАД с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, р-н „Лозенец”, ул. "Хенрик Ибсен" № 15,
сумата от 327,08 /триста двадесет и седем лева и 8 ст./, представляваща
направените в исковото производство разноски, както и сумата от 55,95
/петдесет и пет лева и 95 ст./, представляваща направените в заповедното
производство разноски.
ОСЪЖДА на основание чл. 38,ал.2 от Закон за адвокатурата
„ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ” ЕАД с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, р-н „Лозенец”, ул. "Хенрик Ибсен" № 15, да
заплати на адвокат А.К. К. от ВТАК сумата от общо 46,50 /четиридесет и
шест лева и 50 ст./ адвокатско възнаграждение, присъдено за заповедното и
исковото производство.
Решението подлежи на обжалване пред ВТОС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
10
Препис от решението, след влизането му в сила, да се приложи по
частно гражданско дело № 1228/2021 г. по описа на ВТРС.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
11