ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№…………./………..2020 г.
Административен съд, Варна, ПЕТНАДЕСЕТИ СЪСТАВ, в публичното
съдебно заседание на двадесет и първи октомври две хиляди и двадесета година в
състав:
СЪДИЯ ЕВЕЛИНА ПОПОВА
Като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 3459
по описа на съда за две хиляди и деветнадесета година, за да се произнесе взе
предвид следното:
С определение № 74/13.01.2020 г. съдът, преценяйки, че
жалбата на „Прол-инсайд-Ф“ ЕООД срещу
потвърдения с решение № 250/11.11.2019 г. на директора на Дирекция
“ОДОП“ – Варна при ЦУ на НАП ревизионен акт №
Р-03000319000404-091-001/12.08.2019 е подадена извън 14-дневния срок за
обжалване по чл. 156 ал. 1 ДОПК, е оставил същата без разглеждане, на основание
чл. 151 ал. 1 ДОПК и е прекратил производството по делото. За да достигне до
извод за неспазване на срока по чл. 156 ал. 1 ДОПК, съдът е приел, че
издаденото по реда на глава ХVІІІ ДОПК решение № 250/11.11.2019 г. е изпратено
на „Прол-инсайд-Ф“ ЕООД на декларирания в ревизионното производство от
управителя на дружеството електронен адрес *********@*****.*** като съгласно чл. 30 ал. 6 предл. второ ДОПК
електронното съобщение е връчено на адресата на датата 20.11.2019 г. чрез
активиране на електронната препратка. При това положение съдът е счел за
просрочена подадената по пощата на
10.12.2019 г. жалба срещу потвърдения с решението ревизионен акт.
С подадена по реда на чл. 161 ал. 1 АПК вр. пар. 2 ДР ДОПК молба с. д. № 1100/23.01.2020 г. управителят на „Прол-инсайд-Ф“ ЕООД е
поискал от съда да възстанови срока по чл. 156 ал. 1 ДОПК за обжалване на
ревизионния акт като се е позовал едновременно и на двете предвидени в
разпоредбата хипотези за възстановяване на срока за обжалване – пропускането му
поради особени непредвидени обстоятелства и поради поведение на
администрацията, въвело жалбоподателя в заблуждение.
Като особени непредвидени обстоятелства управителят на
„Прол-инсайд-Ф“ ЕООД е посочил отсъствието си от гр. Варна в периода 15.11.2019
г. – 06.12.2019 г. поради командироване в гр. София като преподавател и
обучаващ курсисти. Твърдението му е, че поради посочената причина не е
посещавал офиса на дружеството нито в гр. Варна, нито в гр. Ямбол и не е отварял
електронната поща в посочения период, за което обаче не е оторизирал и други
служители. Твърди, че е имало външна нерегламентирана намеса след получаване на
писмо от неизвестен изпращащ, към което е прикрепен вирус за узнаване на
паролата на пощата, което е довело впоследствие до нерегламентираното й отваряне
с изпратеното писмо от НАП.
Същевременно квалифицира изпращането на решението по
чл. 155 ал. 1 и 2 ДОПК на електронна поща на дружеството като поведение на
администрацията, което го е въвело в заблуждение относно срока за обжалване, тъй
като счита, че от текста на подадената в ревизионното производство декларация
от 04.12.2019 г. за електронен адрес на дружеството не може да се изведе с категоричност
извод, че искането на управителя е да получава документите в ревизионното
производство на електронен адрес, което съгласно чл. 28 ал. 2 ДОПК представлява
единствено правна възможност, а не задължение за лицето. Сочи, че дружеството
няма електронен подпис и същевременно се позовава на чл. 29 ал. 4 ДОПК, според
който съобщения могат да се връчват чрез изпращане по телефакс или с електронно
съобщение при използване на квалифициран електронен подпис на органа по
приходите. Позовава се и на неспазването на чл. 26 ал. 4 ЗЕУ, към който закон
препраща АПК след измененията от м. ноември 2018 г. що се отнася до
електронните съобщения пред водещия производството административен орган. В
заключение сочи, че при сега действащата правна уредба държавният орган не би
следвало да изпраща електронни съобщения, което може да доведе до несигурност
на връчването, а следва да предпочете предвидените в закона основни начини на
връчване.
В подкрепа на искането за възстановяване на срока за
обжалване към молбата са приложени декларация от 04.02.2019 г. за електронния
адрес на ревизираното дружество „Прол-инсайд-Ф“ ЕООД; заповед № 56/14.11.2019
г. за командироването в гр. София на Р.Ж.Я. в периода 15.11.2019 г. –
06.12.2019 г. със задача обучение на курсисти и копие от снимка на екрана на
електронната поща. Във връзка с твърдението за участие в посочения период на
управителя на „Прол-инсайд-Ф“ ЕООД Р.Ж.Я. в изпитни комисии по делото са
представени и приобщени към доказателствения материал в с. з. на 21.10.2020 г.
два протокола от 20.11.2019 г. и от 06.12.2019 г. на „Център за професионално
обучение – Р.Я.“ ЕООД от проведени на тези дати изпити за придобиване на професионална
квалификация, подписани от изпитна комисия с председател Р.Ж.Я., и две заповеди
на директора на центъра за определяне на участниците в курса, срока на
обучението, датите на провеждане на изпитите по теория и практика и състава на
изпитните комисии /л. 106 – 109/.
Разпитаната в с.з. на 21.10.2020 г. свидетелка Е И Ф,
счетоводител в счетоводна къща „Дарива“, която по твърденията й също като
„Прол-инсайд-Ф“ ЕООД е собствена на Р.Ж.Я., потвърждава в показанията си факта,
че в периода 15.11.2019 г. – м. декември 2019 г. в София е проведено обучение
на курсисти към Центъра за професионално обучение – Р.Я. като освен
свидетелката, в изпитната комисия по теория и практика на специалността са
участвали още Р.Я. и един техен колега. Сочи, че Я. е била в София по време на
целия курс на обучение и потвърждава, че изпитните дати са били 20.11.2019 г. и
06.12.2019 г. В показанията си излага още, че счетоводна къща „Дарива“ и „Прол-инсайд-Ф“
ЕООД имат един и същ имейл, който се ползва и за връзката им с НАП,
и в търговската дейност на дружеството. Категорична е, че тя няма достъп до
електронната поща на дружеството и никога не е знаела паролата за достъп като
на въпроси на пълномощника на ответника и на съда заявява, че не може да каже
дали само Р.Я. е имала достъп до тази електронна поща, но знае, че в офиса само
Я. е разполага с такъв и е ползвала пощата. Свидетелката обяснява още, че
счетоводството на „Прол-инсайд-Ф“ ЕООД се осъществява от Ямбол, където освен
нея не работят други служители на дружеството и на счетоводна къща „Дарива“,
включително и през периода на м. ноември и декември 2019 г.
За преценка на основателността на искането по чл. 161
ал. 1 АПК по делото е допусната по искане на жалбоподателя съдебно-компютърна
експертиза, неоспореното от страните заключение на която е приобщено към
доказателствения материал след изслушването на вещото лице в с. з. на
01.07.2020 г. Според констативно- съобразителната част на заключението в системите
на НАП е регистриран имейл адрес *********@*****.*** за кореспонденция с фирма
„Прол-инсайд-Ф“ ЕООД. Вещото лице разяснява механизма на връчване на
електронните съобщения от приходната администрация. В тялото на съобщението
получателят вижда съобщение за приемане на електронен документ и за да може да
види самия документ, трябва да активира приложения в писмото линк /чрез
кликване с мишка върху него/ като активирането на линка, освен че изтегля и
визуализира документа, но и автоматично изпраща потвърдително писмо до подателя
за успешното му връчване. След справка в електронната система на НАП вещото
лице сочи, че решение № 250/11.11.2019 г. на директора на Дирекция “ОДОП“ –
Варна при ЦУ на НАП е изпратеното до жалбоподателя на 12.11.2019 г. на
регистрирания в системата електронен адрес за кореспонденция с дружеството *********@*****.*** като е изтеглено от получателя на датата 20.11.2019 г., откогато решението
се счита за успешно връчен. В заключителната част на експертизата вещото лице отговаря,
че електронното писмо от ТД на НАП - Варна, с което решението е изпратено на „Прол-инсайд-Ф“
ЕООД, е отворено в гр. Ямбол от IP адрес
178.169.184.118 /л. 81 – 83/. Същите изводи вещото лице потвърждава и при изслушването
му в с. з. на 01.07.2020 г. На въпроси на пълномощника на жалбоподателя пояснява,
че при отваряне на полученото в електронната поща на адресата електронно писмо нищо
не се регистрира в масивите на НАП. Вътре в тялото на самото електронно писмо се
съдържа обаче линк, който при активиране води към сървъра на приходната
администрация. При натискането на линка се регистрира IP адресът на четящия писмото и се записва в масивите на
НАП като в случая данните в масивите сочат, че линкът с решението на директора
на ОДОП – Варна е отворен от IP адрес в Ямбол.
Същевременно обаче на въпроси на пълномощника на ответника вещото лице
пояснява, че един потребител може да се намира навсякъде, стига да разполага с
дистанционен достъп до IP адреса на компютъра
в Ямбол, като тогава от което и място да отвори писмото, в сървъра на
приходната администрация пак ще се отчете IP адресът в Ямбол.
При изграждане на фактическите си констатации съдът
кредитира изцяло заключението на вещото лице като обективно и компетентно
дадено и неоспорено от никоя от страните по делото.
При така събраните доказателства и изградените въз
основа на тях фактически констатации съдът намира следното по основателността
на искането по чл. 161 ал. 1 АПК вр. пар. 2 ДР ДОПК:
За основателността на това искане е достатъчно да се
установи наличието на поне една от двете предвидени в разпоредбата материално-правни
предпоставки за възстановяване на пропуснатия срок за обжалване на ревизионния
акт.
Изцяло неоснователно е позоваването на жалбоподателя на
поведение на администрацията, което го е въвело в заблуждение относно срока за
обжалване по развитите в искането по чл. 161 ал. 1 АПК съображения, че в нарушение
на процесуалните правила за връчване на документи и съобщения писмото с линка,
съдържащ решението на директора на Дирекция „ОДОП“ - Варна, му е изпратено на електронна
поща наместо на адреса на управление на дружеството. Преди всичко следва да се
посочи, че ако това представлява незаконосъобразен начин на съобщаване на
административния акт, каквото е твърдението на жалбоподателя, то съобщаването поначало
не би могло да произведе предвидените в закона правни последици, т. е. срокът
по чл. 156 ал. 1 ДОПК за обжалване по съдебен ред на ревизионния акт не би
могъл да започне да тече от момента на незаконосъобразно извършеното по
електронен път връчване на решението. Поради това подобно твърдение поначало не
би могло да обуслови искане за възстановяване на пропуснат срок, а може да има
отношение единствено към правилността на определението, с което е прекратено производството
по делото поради пропускане на 14-дневния срок по чл. 156 ал. 1 ДОПК по
съображения, че той е започнал да тече именно от момента на електронното връчване
на решението по чл. 155 ал. 1 и 2 ДОПК. Видно от данните по делото, „Прол-инсайд-Ф“
ЕООД е обжалвало с частна жалба постановеното от съда прекратително определение
№ 74/13.01.2020 г. като и в частната жалба дружеството се е позовало отново на твърдението
за незаконосъобразно връчване на електронна поща на решението по чл. 155 ал. 1
и 2 ДОПК наместо на адреса му на управление. Това възражение е разгледано от
касационния съд в мотивите на постановеното по частната жалба определение №
4981/28.04.2020 г. по адм. дело № 3410/2020 г. на ВАС и приемайки го за
неоснователно по изложените съображения, съдът е оставил в сила прекратителното
определение на долната инстанция.
Относно другата уредена в чл. 161 ал. 1 АПК материално-правна
предпоставка за възстановяване на пропуснатия срок за обжалване, а именно пропускане
поради особени непредвидени обстоятелства, съдът намира следното:
Като се съобразят съдържащите се в молбата по чл. 161
ал. 1 АПК фактически твърдения, за основателността на искането в тази хипотеза
е необходимо да се установи по безсъмнен начин, че извършеното на 20.11.2019 г.
активиране на линка с изпратеното на електронна поща на „Прол-инсайд-Ф“ ЕООД решение
№ 250/11.11.2019 г. на директора на Дирекция “ОДОП“ – Варна се дължи на
нерегламентиран достъп до електронната поща на дружеството, т. е. такъв, който
е получен от трето лице вследствие на нерегламентиран пробив в пощата. Доказателства
в тази насока не бяха събрани по делото. Фактът, че управителят на дружеството се
е намирал в София в период, включващ и датата 20.11.2019 г., а според заключението
на съдебно-компютърната експертиза електронното писмо от ТД на НАП - Варна, съдържащо
линка с решението по чл. 155 ал. 1 и 2 ДОПК, е отворено в Ямбол от IP адрес 178.169.184.118, не може сам по себе си да
обуслови извод за получен нерегламентиран достът до електронната кореспонденция
на дружеството, след като вещото лице изрично пояснява, че няма пречка потребителят
да отвори електронното писмо от което и да било място, различно от Ямбол, стига
да разполага с дистанционен достъп до IP адреса
на компютъра в Ямбол, като и в този
случай в сървъра на приходната администрация отново ще се отчете IP адресът в Ямбол. Следователно, дори действително само
управителят на дружеството да е разполагал с паролата на електронната поща, поради
което само той да е имал регламентиран достъп до нея, не е съществувала абсолютно
никаква пречка на датата 20.11.2019 г. електронната препратка от НАП да е била активирана
от него от което и да било друго населено място, различно от гр. Ямбол, включително
и от гр. София. Недоказаността на твърденията за получен нерегламентиран достъп
до електронната поща вследствие на вкаран вирус в нея, обуславя неоснователността
на заявеното по тези съображения искане за възстановяване на пропуснатия срок по
чл. 156 ал. 1 ДОПК за обжалване на потвърдения с решение № 250/11.11.2019 г. на
директора на Дирекция „ОДОП“ – Варна ревизионен акт.
Възприетите от съда фактически констатации и правни доводи
обуславят като краен резултат неоснователността на предявеното искане по чл.
161 ал. 1 АПК вр. пар. 2 ДР ДОПК. То следва да се остави без уважение като
предвид крайния му изход и направеното от пълномощника на ответника в с.з. на 21.10.2020 г. искане за присъждане
на разноски, жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на Дирекция „ОДОП“
– Варна, на основание чл. 143 ал. 4 АПК, юрисконсултско възнаграждение в минималния
размер от 100 /сто/ лева съгласно чл. 144 АПК вр. чл. 78 ал. 8 ГПК вр. чл. 37
ал. 1 ЗПП вр. чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ. В това отношение
съдът намира за неправилно становището на ответника, че юрисконсултското
възнаграждение следва да се определи на основание чл. 161 ал. 1 ДОПК върху
материалния интерес по делото, тъй като в случая развилото се съдебно производство
няма отношение към основателността на жалбата срещу ревизионния акт, а единствено
към основателността на искането по чл. 161 ал. 1 АПК, субсидиарно приложим в
случая на основание пар. 2 ДР ДОПК.
Воден от изложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ предявеното с молба с. д. №
1100/23.01.2020 г. от „Прол-инсайд-Ф“ ЕООД чрез управителя на дружеството Р.Ж.Я.
искане за възстановяване на срока по чл. 156 ал. 1 ДОПК за обжалване на потвърдения
с решение № 250/11.11.2019 г. на директора на Дирекция “ОДОП“ – Варна при ЦУ на
НАП ревизионен акт № Р-03000319000404-091-001/12.08.2019 г.
ОСЪЖДА „Прол-инсайд-Ф“ ЕООД, ЕИК *********, да заплати
на Дирекция „ОДОП“ – Варна при ЦУ на НАП юрисконсултско възнаграждение в размер
на 100 /сто/ лева.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред
ВАС РБ в седемдневен срок от съобщаването му на страните по делото.
СЪДИЯ: