№ 759
гр. София, 06.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО VIII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Мина Мумджиева
Членове:Кирил Г. Димитров
Анна-Мария М. Събева
при участието на секретаря Татяна Огн. Шуманова
в присъствието на прокурора Б. Ил. Б.
като разгледа докладваното от Анна-Мария М. Събева Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20251100604834 по описа за 2025 година
За да се произнесе, съдът взе предвид следното:
Производството е по реда на гл. ХХI НПК.
С присъда № 348 от 11.06.2025 г. по НОХД № 9126/2023 г. по описа на
СРС, НО, 104-ти състав, подсъдимият И. П. И., ЕГН **********, е признат за
виновен в това, че на 03.10.2022 г. в гр. София, по ул. „Самоковско шосе“ с
посока на движение от бул. „Копенхаген“ към ул. „Павел Красов“ управлявал
моторно превозно средство мотоциклет марка „Априлия Скарабео 100“ с
номер на рамата ZD4SA00002S006579 след употреба на наркотично вещество
– метамфетамин, което представлява високорисково наркотично вещество в
списък I „Растения и вещества с висока степен на риск за общественото
здраве, поради ефект от злоупотреба с тях, забранени за приложение в
хуманната и ветеринарната медицина“ от Наредбата за реда за класифициране
на растенията и веществата като наркотични, приета с Постановление на МС
№ 293/27.10.2011 г., обн. ДВ, бр. 87 от 04.11.2011 г., в сила от 10.11.2011 г., на
основание чл. 3, ал. 2 и ал. 3 от Закона за контрол върху наркотичните
вещества и прекурсорите, установено с техническо средство „DRUG TEST
5000“, с фабричен номер ARMM – 0017, с проба № 096 (съгласно чл. 6, ал. 9
от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на
алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества и техните аналози
– „Концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични
вещества или техни аналози се установява въз основа на показанията на
1
техническото средство за установяване концентрацията на алкохол в кръвта
или на теста за установяване употребата на наркотични вещества или техни
аналози в случаите на отказ на лицето да подпише или да получи талона за
изследване, при неявяване в определения срок на посоченото място или при
отказ за изследване в доказателствен анализатор и/или за даване на проби за
изследване) – престъпление по чл. 343б, ал. 3 НК, поради което и на основание
чл. 303, ал. 2 НПК във вр. с чл. 54 НК е осъден на наказание „лишаване от
свобода” за срок от една година, което следва да бъде изтърпяно при
първоначален общ режим, и „глоба“ в размер на 600 лв. (шестстотин лева). На
основание чл. 343г във с вр. чл. 343б, ал. 3 НК подсъдимият е лишен от право
да управлява моторно превозно средство за срок от една година.
Със същия съдебен акт И. П. И. е признат за виновен и за това, че на
03.10.2022 г. в гр. София, по ул. „Самоковско шосе“ с посока на движение от
бул. „Копенхаген“ към ул. „Павел Красов“, си служил с табела, неиздадена от
съответните органи – от контролните органи, извършващи регистрация на
МПС /съответно структурните звена на „Пътна полиция“ при СДВР и
ОДМВР/, като управлявал моторно превозно средство – мотоциклет марка
„Априлия Скарабео 100“, с номер на рамата ZD4SA00002S006579, като
табелата е поставена отзад на моторното превозно средство и представлява
част от метална регистрационна табела с цифри „14“, символите на която не
отговарят на българския стандарт за шрифт и размер – престъпление по чл.
345, ал. 1 НК, поради което и на основание чл. 303, ал. 2 НПК във вр. с чл. 54
НК е осъден на наказание „глоба“ в размер на 500 лв. (петстотин лева).
На основание чл. 23, ал. 1 НК първоинстанционният съд е наложил на
подсъдимия едно общо най-тежко наказание, а именно „лишаване от свобода”
за срок от една година, което да бъде изтърпяно при първоначален общ режим,
глоба в размер на 600 лв. (шестстотин лева) и на основание чл. 343г във вр. с
чл. 343б, ал. 3 НК И. П. И. е лишен от право да управлява моторно превозно
средство за срок от една година.
На основание чл. 301, ал. 1, т. 11 НПК вещественото доказателство 1 бр.
табела с надпис „14“ е отнето в полза на държавата, като е разпоредено
неговото унищожаване. Подсъдимият е осъден на основание чл. 189, ал. 3
НПК да заплати сумата от 85.06 лв. (осемдесет и пет лева и шест стотинки) в
полза на СДВР, а на основание чл. 190, ал. 2 НПК – сумата от 5.00 лв. (пет
лева) за служебно издаване на изпълнителен лист по сметка СРС.
В иницииращата настоящото производство въззивна жалба, подадена от
адв. С. М. – служебен защитник на И. П. И., се излагат съображения за
неправилност и незаконосъобразност на обжалваната присъда, като се сочи, че
последната е постановена при неправилно приложение на материалния закон
и допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Моли се
въззивната жалба да бъде приета за основателна и за отмяна на присъдата,
като бъде постановена нова, с която И. П. И. да бъде признат за невиновен по
обвинението по чл. 343б, ал. 3 НК, а по това по чл. 345, ал. 1 НК да му бъде
наложено минимално по размер наказание.
В допълнението на въззивната жалба, депозирано в СРС след
2
запознаване на процесуалния представител на подсъдимия с мотивите към
обжалваната присъда, се поддържа, че първоинстанционният съд е допуснал
съществено процесуално нарушение, тъй като не е преценил всички
доказателства поотделно и не е обсъдил всички доводи на защитата, което
води до ограничаване на правата на подсъдимия и е основание за отмяна на
присъдата. Твърди се, че при изготвяне на мотивите към постановения
съдебен акт в нарушение на разпоредбата на чл. 305, ал. 3 НПК не е направен
внимателен и прецизен анализ на събраните по делото доказателства. Сочи се,
че съдът е допуснал материално и интелектуално изопачаване, като от едни
доказателствени факти е направил погрешни изводи. Излагат се съображения,
че неправилно районният съд е ценил показанията на В. Д. и М. С. –
служители на Отдел „Пътна полиция“ – СДВР, тъй като в тях не се съдържат
данни от значение за механизма и авторството на деянието по чл. 343б, ал. 3
НК, поради което не са от значение за разкрИ.е на обективната истина по
делото. Поддържа се още, че са налице съмнения, а не категорични
доказателства, че подсъдимият И. е извършил деянието по чл. 343б, ал. 3 НК.
Излагат се доводи, че процедурата по вземането на пробата за наркотични
вещества е била нарушена. Сочи се, че липсва основание, въз основа на което
да се приеме относимост на взетата проба и отчетените данни в разпечатката
от уреда, удостоверяваща положителен резултат за употреба на
метамфетамин. Твърди се, че няма данни, от които да се приеме, че това е
проба, взета от подсъдимия, и че същата касета е била поставена в дрегера за
анализиране на пробата с отчетения положителен резултат. Излага се, че
регламентираният в закона ред за фотографиране и прилагане на веществени
доказателства към делото е бил нарушен в конкретния случай, доколкото няма
надлежно изготвен протокол за приобщаване на тестовата касета към
материалите по делото. Поддържа се несъставомерност на деянието по чл.
343б, ал. 3 НК поради нарушаване на надлежния ред за установяване на
употреба на наркотични вещества или техни аналози. С оглед всичко изложено
се моли обжалваната присъда да бъде отменена и подсъдимият И. П. И. да
бъде оправдан поради недоказаност на обвинението по чл. 343б, ал. 3 НК по
несъмнен начин, а по отношение на деянието по чл. 345, ал. 1 НК да бъде
намален размерът на наложеното наказание до минимално предвиденото,
доколкото не са настъпили общественоопасни последици.
С протоколно определение рег. № 4997/14.10.2025 г., постановено в
открито съдебно заседание от 13.10.2025 г., настоящият съдебен състав по
реда на чл. 327 НПК е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по
делото следва да се проведе съдебно следствие пред въззивната инстанция за
събиране на доказателства. Поради това е допуснал събирането на писмени
доказателства от отдел „Пътна полиция“-СДВР и СРП относно тестовата
касета, използвана при проверката на подсъдимия И. П. И. за употреба на
наркотични вещества или техните аналози при управление на мотоциклет на
инкриминираната дата чрез техническо средство „Dräger DrugTest 5000“ с
идентификационен номер ARMM-0017, с проба № 096.
В съдебното заседание пред въззивния съд упълномощеният защитник
на подсъдимия напълно поддържа депозираните по делото въззивна жалба и
3
допълнение към нея. Намира обжалваната присъда за неправилна,
незаконосъобразна и постановена при неправилно приложение на
материалния закон и допуснати съществени процесуални нарушения. Твърди,
че обвинението по чл. 343б, ал. 3 НК не е доказано по несъмнен начин. Счита,
че няма данни, въз основа на които да се приеме, че процесната проба с
отчетения положителен резултат за употреба на метамфетамин е взета именно
от И. П. И., тъй като по делото не е приложена тестовата касета, с която е
иззета тази проба. Сочи, че не става ясно колко проби са взети, за да се получи
положителен резултат, както и кога е направен този анализ – дали
непосредствено след вземане на пробата, или на по-късен етап. Поддържа, че
използването на други способи – свидетелски показания, отбелязвания в
други документи, са извън нормативно регламентирания ред за установяване
употребата на наркотични вещества. Подчертава, че от свидетелските
показания на полицейските служители е видно, че никой от тях не твърди, че
подсъдимият видимо е бил под влияние на наркотични вещества. Обръща
внимание, че в първоинстанционното производство не са установени и
разпитани като свидетели първият екип на бърза помощ, пристигнал на място
да окаже медицинска помощ на подсъдимия, който бил пострадал, в
присъствието на които евентуално е взета пробата с тампон от тестовия
комплект. Защитникът моли присъдата да бъде отменена, а И. П. И. да бъде
оправдан поради недоказаност на обвинението по чл. 343б, ал. 3 НК по
безспорен начин, а по отношение деянието по чл. 345, ал. 1 НК наказанието да
бъде намалено, тъй като не са настъпили общественоопасни последици.
Алтернативно, в случай че съдът приеме, че подсъдимият е управлявал
процесното МПС след употреба на метамфетамин, моли за приложение на чл.
55 НК, респективно за намаляване на размера на наложеното наказание към
минимума, както и за приложение на правните последици по чл. 66 НК.
Излага съображения, че действително подсъдимият е осъждан, но за
нарушения по ЗДвП, като са му налагани наказания „глоба“ и „пробация“.
Сочи, че е налице също осъдителна присъда за деяние по чл. 316 във вр. с чл.
308 НК, с която му е наложено наказание „лишаване от свобода“ в размер на
осем месеца, чието изпълнение е било отложено. Изтъква, че подсъдимият е с
тежко материално и семейно положение, доколкото майка му е инвалид, той
единствено се грижи за нея и са на свободен наем. Намира, че така наложеното
от районния съд наказание се явява репресия спрямо майката на И. П. И..
Представителят на държавното обвинение намира въззивната жалба
за неоснователна. Счита, че не може да се приеме, че не е спазен редът,
регламентиран в Наредба № 1 от 2017 г. за установяване концентрацията на
алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техните
аналози. Излага доводи, че изследването за употреба на наркотични вещества
е извършено от контролните органи със сертифицирано техническо средство
„DrugTest 5000“, в резултат на което е направена разпечатка, от която е видно,
че в слюнковия тест на подсъдимия се установява наличието на
метамфетамин. Разпечатката е принтирана непосредствено след извършването
на теста и отчетените резултати са обективирани в талон за медицинско
изследване, като подсъдимият е отказал да предостави кръв и урина за такова
4
изследване. Талонът е приложен към съставения на подсъдимия АУАН.
Представителят на СРП поддържа, че липсват доказателства по делото, че при
извършването на теста с техническо средство „DrugTest 5000“ е била
използвана различна тестова касета от тази, с която са взети пробите на
подсъдимия, поради което намира, че първоинстанционната присъда е
правилна и законосъобразна и моли бъде потвърдена.
Подсъдимият в лична защита поддържа казаното от своя процесуален
представител. В последната си дума заявява, че е невинен и не е виждал
апарата и теста за наркотици.
Софийски градски съд, след като обсъди доводите във въззивната
жалба и допълнението към нея, както и тези, изложени в съдебно
заседание‚ и след като в съответствие с чл. 314 НПК провери изцяло
правилността на атакуваната присъда, констатира, че не са налице
основания за нейната отмяна или изменение. Съображенията за това са
следните:
Първоинстанционната присъда е постановена при изяснена фактическа
обстановка, която по категоричен начин се установява от събраните по делото
гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, обсъдени в
мотивите на присъдата, поради което и настоящата инстанция не намира
основания за същественото й изменение. Същата следва да бъде допълнена,
доколкото районният съд е достигнал до правилни, но неизчерпателно
изложени в някои части фактически изводи.
Съобразно гореизложеното, въззивната инстанция приема следната
фактическа обстановка:
Подсъдимият И. П. И., с ЕГН **********, е роден на ******** г. в гр.
Белоградчик, българин, български гражданин, с основно образование,
неженен, безработен, с адрес в гр. София, кв. Горубляне, ж.к.
„Експериментален“, бл. ********, осъждан.
На 20.07.2022 г. в гр. София И. П. И. закупил с договор за покупко-
продажба мотоциклет, марка „Априлия“, модел „Скарабео 100”, с номер на
рамата ZD4SA00002S006579 и с рег. номер ******** от св. Й.Д.С. и съпругата
му Г.Л.С..
Въпреки че му било известно, че след придобИ.ето на собствеността
следва да пререгистрира мотоциклета в Отдел „Пътна полиция“ – СДВР на
свое име, подсъдимият И. не сторил това, като не сключил и валидна
застраховка „Гражданска отговорност“ по отношение на моторното превозно
средство.
Подсъдимият И. бил спрян за проверка от органите на реда, при която
било констатирано, че няма валидно свидетелство за управление на моторно
превозно средство (СУМПС) и мотоциклетът не е регистриран по надлежния
ред. Оригиналната регистрационна табела с рег. номер ******** била свалена
и иззета от полицейските служители.
И. П. И. поставил на моторното превозно средство част от метална
табела с надпис „14“, черен на цвят.
5
На 03.10.2022 г., около 12:25 ч. в гр. София подсъдимият управлявал
мотоциклета марка „Априлия“, модел „Скарабео 100” по ул. „Самоковско
шосе“ с посока на движение от бул. „Копенхаген“ към ул. „Павел Красов“. И.
П. И. бил без предпазна каска, което привлякло вниманието на св. В.Г.Д. и св.
М.Е. С. – полицейски служители в Отдел „Пътна полиция“ – СДВР, които в
същия момент преминавали по ул. „Самоковско шосе“, но в обратна посока на
движение спрямо тази на подсъдимия. Полицейските служители подали
звуков и светлинен сигнал, но И. П. И. не се подчинил и не преустановил
движението си. Същият обърнал посоката си на движение и започнал да се
придвижва от ул. „Павел Красов“ към бул. „Копенхаген“. Свидетелите Д. и С.
последвали подсъдимия. Последният загубил контрол върху управлението на
процесния мотоциклет поради мократа пътна настилка и катастрофирал.
Била оказана долекарска помощ на И. П. И., като била повикана и
спешна медицинска помощ. На място пристигнал екип, състоящ се от св.
С.Д.К., св. А.К.Г. и св. М.М.А.. Подсъдимият отказал да бъде откаран в
лечебно заведение за по-обстоен преглед.
След извършена проверка от контролните органи била установена
самоличността на водача.
Подсъдимият И. бил тестван с техническо средство „Dräger DrugTest
5000", с фабричен № ARMM-0017, което отчело положителен резултат за
употреба на наркотично вещество – метамфетамин. Извършената поредна
проба била с № 096/03.10.2022 г. в 13:21 ч. В тази връзка на подсъдимия бил
съставен акт за установяване на административно нарушение (АУАН), серия
GA № 558177/03.10.2022 г за нарушения по чл. 103, чл. 140, ал. 1, предл. 1, чл.
137е, чл. 5, ал. 3, т. 1, предл. 2 и чл. 150 ЗДвП. На водача бил издаден и талон
за медицинско изследване с № 113307 за Военномедицинска академия
(ВМА).
На място пристигнала и дежурна оперативна група при 07 РУ-СДВР,
която извършила оглед на местопроизшествието.
И. П. И. бил откаран до ВМА, но отказал да даде кръв и урина за
изследване. След това бил транспортиран до сградата на 07 РУ-СДВР, където
на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР бил задържан за срок до 24 ч.
Подсъдимият е осъждан.
Така възприетата от въззивния съд фактическа обстановка се установява
по безспорен и непротиворечив начин от събраните в хода на
първоинстанционното производство доказателства и доказателствени
средства, включително и способите за доказване, както следва: показанията на
свидетелите Й.Д.С. (л. 63 гръб – л. 64 от първоинстанционното производство),
М.Е. С. (л. 64 – л. 65 от първоинстанционното производство, включително
приобщените по реда на чл. 281, ал. 4 във вр. с ал. 1, т. 2 НПК, находящи се на
л. 34 от ДП), В.Г.Д. (л. 96 гръб – л. 97, включително приобщените по реда на
чл. 281, ал. 3 във вр. с ал. 1, т. 2 НПК, находящи се на л. 33 от ДП), А.К.Г. (л.
131 гръб от първоинстанционното производство), С.Д.К. (л. 131 от
първоинстанционното производство), М.М.А. (л. 131 гръб от
първоинстанстионното производство); заключението, изготвено от вещите
6
лица И.С.Т. и Б.Д.Н., по извършената на досъдебното производство
трасологична експертиза (л. 36 от ДП); писмените и веществените
доказателства, събрани на съдебното следствие и в хода на ДП № 3382 ЗМК
1404/2022 г. по описа на 07 РУ-СДВР, приобщени по реда на чл. 283 НПК,
сред които Справка от ЦСМП София (л. 109 от първоинстанционното
производство), Фиш за спешна медицинска помощ от 03.10.2022 г. (л. 111 от
първоинстанционното производство и л. 76 от ДП – оригинал), Ръководство за
работа с техническо средство „Dräger DrugTest“ и с тестови касети „Dräger
DrugTest 5000 STK“ (л. 141 – л. 149 от първоинстанционното производство),
Справка от ГД „Изпълнение на наказанията“ към Министерство на
правосъдието (л. 161 от първоинстанционното производство), заповеди на
министъра на вътрешните работи (л. 169 – л. 174, л. 199 от
първоинстанционното производство), Методически указания до директорите
на СДВР и ОДМВР (л. 175 – л. 182 от първоинстанционното производство),
Допълнителни указания за пробовземане и провеждане на анализ с апарат
„Dräger DrugTest 5000“ (л. 183 – л. 194 от първоинстанционното
производство), Протокол за оглед на местопроизшествие от 03.10.2022 г. (л. 18
– л. 19 от ДП), Протокол за доброволно предаване от 03.10.2022 г. (л. 41 от
ДП), Договор за покупко-продажба на МПС от 20.07.2022 г. (л. 42 от ДП),
АУАН серия GА, акт № 558177 от 03.10.2022 г. (л. 73 от ДП), Талон за
изследване № 113307 от 03.10.2022 г. (л. 63 от ДП), Протокол за извършване
на проверка за употреба на наркотични или упойващи вещества (л. 87 от ДП),
разпечатка с резултати от „Dräger DrugTest“ с фабричен номер ARMM – 0017,
с проба № 096 от 03.10.2022 г. (л. 78 от ДП), Протокол за сервизна проверка на
„Dräger DrugTest“ с фабричен номер ARMM – 0017 от 04.04.2022 г. (л. 86 от
ДП), Протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби за
употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози от
03.10.2022 г. (л. 87 от ДП), АУАН № 307355 от 17.09.2019 г. (л. 96 от ДП),
Наказателно постановление № 19-4332-019377 от 07.10.2019 г. (л. 97 от ДП),
Наказателно постановление № 19-4332-005098/21.03.2019 г. (л. 116 от ДП),
Наказателно постановление № 19-4332-019377 от 07.10.2019 г. (л. 118 от ДП),
Наказателно постановление № 22-4332-015804 от 24.08.2022 г. (л. 120 от ДП),
АУАН Серия GA Акт № 632911 от 01.08.2022 г. (л. 121 от ДП), Заповед за
прилагане на ПАМ от 02.08.2022 г. (л. 122 от ДП), справка за документ на лице
от 08.12.2022 г. (л. 126 от ДП), Заповед за прилагане на ПАМ от 05.09.2017 г. (
л. 130 от ДП), Наказателно постановление № 17-4332-018349/21.09.2017 г. (л.
131 от ДП), справки и заверени преписи от бюлетини за съдимост на И. П. И..
Въззивният съд формира вътрешното си убеждение по фактите въз основа на
така очертаната доказателствена съвкупност, като прецени, че същата е
достатъчна по своя обем и категоричност.
След направения самостоятелен анализ на събраните по делото
доказателства, въззивният съд намира за правилни и обосновани
констатациите на първата инстанция относно установените по делото факти.
Действително контролиращата инстанция счита, че районният съд е обсъдил
по-скоро лаконично събраната доказателствена съвкупност (възражение в
каквато посока е наведено във въззивната жалба и в допълнителното писмено
7
изложение към нея), но това не представлява съществено процесуално
нарушение по смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 2, предл. 1 НПК, доколкото
оценката, която решаващият състав е дал на доказателствените източници по
делото, е изводима от изложените мотиви към първоинстанционната присъда.
Същата е ясна, недвусмислена, направена в съответствие с правилата на
формалната логика и се споделя от въззивната инстанция.
Правилно районният съд е кредитирал показанията на разпитаните в
хода на съдебното следствие свидетели Й.Д.С., В.Г.Д. и М.Е. С.. От
показанията на полицейските служители Д. и С., дадени пред
първоинстанционния съд и в хода на досъдебното производство, приобщени
по съответния процесуален ред, се установяват авторството и механизмът на
извършване на деянията. Свидетелите, в изпълнение на служебните си
задължения, са възприели подсъдимия да управлява процесното превозно
средство без предпазна каска и са предприели действия по спиране на водача.
Същите дават информация относно поведението на подсъдимия след
преустановяване управлението на мотоциклета, както и с оглед това какви са
били физическите му признаци, дали повод за извършване на тест за употреба
на наркотични вещества или техни аналози. Свидетелите Д. и С. са
установили самоличността на И. П. И., оказали са му долекарска помощ и са
извикали екипи на спешна медицинска помощ и съответното районно
управление. Впоследствие са извършили полеви тест за употреба на
наркотични вещества и техни аналози, като са съставили и АУАН на
подсъдимия. Освен това са констатирали наличието на регистрационна табела
на мотоциклета, неиздадена от съответните органи. В показанията на
свидетелите Д. и С. не се установяват противоречия относно обстоятелствата,
попадащи в предмета на доказване по делото. Същите се ползват с голяма
степен на достоверност, доколкото са депозирани от лица в съответното
качество, изпълняващи служебните си задължения по охрана на обществения
ред, поради което правилно първоинстанционният съд ги е кредитирал и
поставил в основата на доказателствения си анализ по делото, наред с други
доказателства. Неукорима от процесуална гледна точка е преценката на
районният съд, че решаването на въпросите относно деянието и вината на
подсъдимия успешно може да се постигне чрез показанията на разпитаните по
делото полицейски служители. С оглед изложеното не може да бъде
споделено наведеното от защитника в допълнителното писмено изложение
към въззивната жалба възражение, че показанията на свидетелите В.Г.Д. и
М.Е. С. не са от значение за разкрИ.е на обективната истина по делото, тъй
като не съдържат данни от значение за механизма и авторството на деянието
по чл. 343б, ал. 3 НК.
По-нататък, правилно районният съд е отбелязал, че показанията на
свидетелите А.К.Г., С.Д.К. и М.М.А., разпитани за пръв път в хода на
съдебното следствие, не допринасят за изясняването на фактическата
обстановка по делото. Това е така, тъй като същите заявяват, че у тях липсват
спомени за процесното деяние и за състоянието, в което се е намирал
подсъдимият, когато медицинският екип е пристигнал на
местопроизшествието, което е обяснимо предвид естеството на
8
професионалните задължения на лицата и изминалия времеви период от
инцидента.
От показанията на свидетеля Й.Д.С., разпитан в хода на съдебното
производство, въззивният съд извлича информация относно начина, по който
подсъдимият е придобил процесното моторно превозно средство –
мотоциклет, марка „Априлия“, модел „Скарабео 100“.
На следващо място, въззивният съдебен състав се солидаризира с
изводите на първостепенния съд относно кредитиране на заключението на
изготвената в хода на досъдебното производство трасологична експертиза
като ясно, пълно и кореспондиращо с останалите събрани по делото
доказателства. От същото се изяснява, че не могат да бъдат посочени
произходът и предназначението на поставената от подсъдимия
светлоотражателна табела с цифри „1“ и „4“, черни на цвят, на мястото на
свалената от контролните органи регистрационна табела на мотоциклета.
Съгласно заключението символите не отговарят на българския стандарт за
шрифт и размер, съдържащ се в БДС 15980:2010, като не е възможно да се
посочи съдържанието на липсващите части и символи от предоставената
табела, освен видимите на нея „14“.
Правилно районният съд е кредитирал събраните по делото писмени и
веществени доказателства и доказателствени средства, доколкото същите са в
подкрепа на изложеното от свидетелите при депозирането на техните
показания в хода на досъдебното производство и в съдебното следствие, както
и на приетото заключение на трасологичната експертиза. От приложената по
делото административнонаказателна преписка, серия GA № 558177/2022 г., се
установяват действията, предприети от контролните органи при установяване
на подсъдимия да управлява мотоциклет в нетрезво състояние, оказаната му
спешна медицинска помощ и резултатът от извършения полеви тест за
употреба на наркотични или упойващи вещества. В основата на
доказателствените си изводи и при формиране на вътрешното си убеждение
въззивният съд поставя данните, които се извличат от приобщените писмени
доказателства във връзка с проверката на място на И. П. И. с тест за употреба
на наркотични вещества или техни аналози, извършена от свидетелите Д. и С.,
особено като се държи сметка за обстоятелството, че подсъдимият е заявил
отказ да даде биологични проби за по-нататъшно изследване, удостоверен с
негов подпис в Протокол за медицинско изследване и вземане на биологични
проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози
от 03.10.2022 г. (л. 87 от ДП).
Извод за съдебното минало на подсъдимия въззивният съд прави въз
основа на приложените по делото справки и заверени преписи от бюлетини за
съдимост.
С оглед заявените от защитника възражения в иницииращата
настоящото производство въззивна жалба и допълнителното писмено
изложение към нея, постъпило в законоустановения срок по чл. 320, ал. 4
НПК, следва да се отбележи следното. Оплакването за допуснато процесуално
нарушение, което се поддържа от защитата и в хода на съдебните прения пред
9
въззивната инстанция, аргументирано с това, че тестовата касета, с която е
направен тестът за употреба на наркотични вещества на подсъдимия И., не е
била приобщена по делото като веществено доказателство по предвидения в
НПК ред, се явява неоснователно и не може да бъде споделено. Именно във
връзка с това възражение настоящият съдебен състав положи значителни
процесуални усилия за изискването на сочената касета както от органите на
МВР, в частност – от Отдел „Пътна полиция“ – СДВР, така и от СРП. Тези
усилия останаха без резултат, доколкото съгласно постъпилата по делото
информация от органите на МВР в Отдел „Пътна полиция“ – СДВР няма
налична касета от техническо средство „DRUG TEST 5000“, с фабричен номер
ARMM – 0017, с проба № 096 (видно от писмо, входирано в СГС на 05.09.2025
г. – л. 26 от въззивното производство). По делото се установява, че
служителите в Отдел „Пътна полиция“ – СДВР не могат да посочат към
настоящия момент на кого са предали процесната тестова касета и кой я е
приел (л. 68 от въззивното производство). По-нататък, съгласно постъпила по
делото справка по ДП ЗМК-1404/2022 г. по описа на 07 РУ-СДВР (л. 24 от
въззивното производство) касета от проба с техническо средство „DRUG
TEST 5000“ не е била предоставяна към материалите по делото до момента на
изпращането му с мнение за предаване на съд. Обстоятелството, че по
процесното досъдебно производство не е получавана тестова касета от Отдел
„Пътна полиция“ – СДВР, е посочено и в писмо от 07 РУ-СДВР до СРП,
препис от което е приложен по въззивното производство (л. 41 – л. 42). По-
нататък, в отговор на изискана от СРП информация от СРС, НО, 104 състав, е
постъпило писмо, препис от което е приложен по настоящото производство (л.
40), съгласно което тестовата касета, използвана при проверка на И. П. И., не
се съхранява в служба „Архив“ на съда. Въпреки положените процесуални
усилия и от страна на държавното обвинение, СРП не е установила
местонахождението на тестовата касета, информация за което се съдържа в
депозирано в СГС на 02.10.2025 г. писмо, приложено на л. 66 от делото.
Настоящият състав намира обаче, че гореописаното обстоятелство не
сочи на доказателствена непълнота по делото, в какъвто смисъл е
релевираният от защитата довод. Въззивният съд счита, че макар
проверяваният съд да не е отразил коректно липсата на коментираната касета
като веществено доказателство по делото, това не навежда към извод за
наличие на основание за оправдаване на подсъдимия, тъй като останалата
доказателствена съвкупност е достатъчна за обосноваване на направените от
съда фактически изводи за съставомерност на извършеното деяние по смисъла
на чл. 343б, ал. 3 НК, а именно управление на МПС след употреба на
наркотични вещества. Следва да се посочи в този смисъл, че липсата на тази
тестова касета няма правното значение, което му е придадено от защитата.
Макар в т. 4.3.5. от Методическите указания относно реда за установяване на
употребата на наркотични вещества или техни аналози от водаюите на МПС с
техническо средство „Dräger DrugTest 5000“ и тест „Dräger DrugCheck“ (л. 175
– л. 182 от първоинстанционното производство) да е предвидено, че тестовата
касета, съдържаща положителна проба, се надписва в присъствието на
проверяваното лице и свидетеля/свидетелите, поставя се в пликче, запечатва
10
се с картон и се предоставя на органите на досъдебното производство ведно с
АУАН, докладна записка, екземпляр от талона за медицинско изследване,
както и екземпляр от принудителна административна мярка, същата
представлява единствено консуматив, който се поставя в техническото
средство, като резултатът от теста (в случая положителен за метамфетамин) се
обективира в разпечатка, която е надлежно приложена по делото (л. 78 от ДП).
В светлината на изложеното, съгласно чл. 1, ал. 3 от
Наредба № 1 от 19 юли 2017 г. за реда за установяване концентрацията на
алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози
(Наредбата), концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на
наркотични вещества или техни аналози се установява чрез използване
съответно на технически средства, тестове, медицински, химически или
химико-токсикологични изследвания. Респективно, един от начините за
установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози е чрез
тест, какъвто се явява в случая процесният „Dräger DrugTest 5000“, с фабричен
номер ARMM – 0017, с проба № 096. Когато водачът се изследва на място от
контролните органи за употреба на наркотични вещества или техни аналози,
това се извършва именно с тест (чл. 3, ал. 1 от Наредбата). При наличие на
някоя от хипотезите, предвидени в чл. 3а от Наредбата – лицето откаже
извършване на проверка с тест; лицето не приема показанията на теста;
физическото състояние на лицето не позволява извършване на проверка с тест
– е предвидено, че установяването на наркотичната употреба се извършва
посредством медицинско и медико-токсикологично лабораторно изследване.
Настоящият случай обаче не е такъв. Анализът на приложената по делото
доказателствена съвкупност навежда на еднопосочния извод, че И. П. И. е
тестван за употреба на наркотични вещества или техни аналози на място от
полицейските служители с „Dräger DrugTest 5000“ на 03.10.2022 г. в 13:21 ч.,
като е отчетен положителен резултат за „метамфетамин“. Подсъдимият е
положил подпис в талона за изследване с № 113307 по образец – приложение
№ 1 към чл. 4, ал. 3 във вр. с чл. 3, ал. 2 от Наредбата. Следователно И. не е
отказал да попълни, подпише или да получи талона за изследване по смисъла
на чл. 6, ал. 8 от Наредбата (в приложимата редакция към момента на
деянието – изм. и доп. ДВ. бр. № 81 от 02.10.2018 г.), респективно не е
оспорил показанията на техническото средство, с което му е проведен
полевият тест. От съдържанието на талона за изследване се установява, че
подсъдимият е приел показанията на използвания тест, за което саморъчно е
изразил волята си.
Въззивният съд счита още, че в съответствие с изискването на чл. 7, ал. 2
от Наредбата И. П. И. е бил съпроводен от полицейските служители до ВМА,
но е отказал да даде биологичен материал за изследване. Това обстоятелство
се установява както от депозираните по делото показания на свидетелите Д. и
С., така и от Протокол за извършване на проверка за употреба на наркотични
или упойващи вещества (л. 87 от ДП), изготвен и подписан от медицински
специалист в Клиника по токсикология – ВМА, в който е удостоверено, че
подсъдимият отказва да даде проби, включително с подпис на последния. При
това положение, по аргумент от чл. 6, ал. 9 от Наредбата (в приложимата
11
редакция към момента на деянието – изм. и доп. ДВ. бр. № 81 от 02.10.2018
г.), единственият начин за установяване на употребата на наркотични вещества
или техни аналози се явява извършеният от полицейските органи полеви тест.
Респективно в настоящия случай меродавен е резултатът именно от този тест.
Контролиращият съд констатира, че към датата на постановяване на
настоящото решение редакцията на чл. 343б, ал. 3 НК е претърпяла
законодателно изменение, обн. в ДВ, бр. 67 от 2023 г., влязло в сила от
08.08.2023 г., при което към елементите от обективна страна на престъпния
състав е добавено изискването употребата на наркотични вещества или техни
аналози да е установена по надлежния ред. Предвиждането на допълнителен
признак от обективна страна на престъплението съставлява основание да бъде
приложен чл. 2, ал. 2 НК, тъй като актуалната редакция на чл. 343б, ал. 3 НК
се явява по-благоприятен за дееца закон.
С оглед всичко изложено по-горе, настоящият състав намира, че
употребата на наркотично вещество (метамфетамин) е установена по
надлежния ред, регламентиран в Наредба № 1 от 19 юли 2017 г. и то чрез
използването на техническо средство в изправност (видно от протокол №
*********-10000 за сервизна проверка на Drugtest 5000 с идентификационен
№ ARMM – 0017, извършена на 04.04.2022 г., със срок на валидност
дванадесет месеца – л. 86 от ДП). Липсата на приложена по делото тестова
касета не обосновава извод за несъставомерност на извършеното, доколкото
съгласно действащата към момента на инкриминираното деяние
нормативната уредба меродавни за установяване на съставомерния признак на
употреба на наркотичното вещество са писмените доказателства, съставени
въз основа на показанията на теста, а именно – протокол за извършване на
проверка за употребата на наркотични вещества или техни аналози, талон за
изследване и акт за установяване на административно нарушение (чл. 5, ал. 2
и чл. 6, ал. 2, вр. чл. 3, ал. 2 от Наредбата), всички от които надлежно
изготвени от съответните органи и приложени по делото.
Не може да се приеме, в тази връзка, че самото техническо средство и
тестовият комплект представляват елемент от съдържанието на обективния
признак „надлежен ред“, включен в състава на престъплението по чл. 343б, ал.
3 НК. Надлежният ред по смисъла на чл. 343б, ал. 3 НК, залегнал в Наредбата,
включва способите за доказване употребата на наркотични вещества или
техни аналози (тестове; медицинско и химико-токсикологично лабораторно
изследване), начините за вземане, съхраняване и транспортиране на
биологичните проби (кръвните проби и пробата урина), както и начините за
извършването на химико-токсикологичното лабораторно изследване на тези
проби. В този смисъл самото техническо средство, с което е извършен тестът –
„Dräger DrugTest 5000“, и ползваната за извършването му тестова касета не са
елементи от надлежния ред за установяването на употребата на наркотични
вещества или техни аналози от водачите на МПС, а са само технически
приспособления (уред и компонент от системата за действие на този уред),
чрез които се осъществява този надлежен ред във формата на тестване
съгласно горепосочения подзаконов нормативен акт.
В светлината на горното, първостепенният съд правилно е стигнал до
12
правния извод, че с поведението си подсъдимият И. П. И. е осъществил от
обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 343б, ал. 3 от
НК.
Обект на престъплението по чл. 343б, ал. 3 НК са обществените
отношения, гарантиращи безопасността на транспорта. За съставомерността
на деянието от обективна страна по този законодателен текст в редакцията му
от ДВ, бр. 67 от 2023 г. е необходимо да се установи, че
наказателноотговорното лице е управлявало МПС след употреба на
наркотични вещества или техни аналози, установена по надлежния ред.
Съгласно разясненията, дадени в Постановление № 1 от 17.01.1983 г. по
н. д. № 8/1982 г., Пленум на ВС, понятието „управление на моторно превозно
средство“ включва всички действия или бездействия с механизмите и
приборите на превозното средство, както и задължителните указания на
оправомощените лица, когато тези действия или бездействия са свързани с
опасност за настъпване на съставомерни последици, независимо дали
превозното средство се намира в покой или в движение. В конкретния случай
според настоящия състав и на база събраните по делото доказателства се
установява, а и не се спори, че на процесната дата 03.10.2022 г. подсъдимият
И. П. И. е управлявал мотоциклет марка „Априлия“, модел „Скарабео 100“.
По смисъла на § 1, т. 11 от ДР на Закона за контрол върху наркотичните
вещества и прекурсорите (ЗКНВП) наркотично вещество е всяко упойващо и
психотропно вещество, включено в списъците по чл. 3, ал. 2, т. 1, 2 и 3 на
същия закон. Употребеното от подсъдимия вещество е метамфетамин.
Съгласно приложение № 1 към чл. 3, т. 1 от Наредба за реда за класифициране
на растенията и веществата като наркотични, издадена на основание чл. 3, ал.
2 ЗКНВП, метамфетаминът е в списъка на „Растения и вещества с висока
степен на риск за общественото здраве, поради вредния ефект от
злоупотребата с тях, забранени за приложение в хуманитарната и
ветеринарната медицина“. Той се явява наркотично вещество и подлежи на
контрол според Единната конвенция за упойващите средства на ООН от 1961
г., ратифицирана от България, и ЗКНВП. Следователно подлежи на особен
разрешителен режим.
Както бе по-горе посочено, надлежният ред за установяване на
употребата на наркотични вещества е този, предвиден в Наредба №
1/29.07.2017 г. за реда за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта
и/или употребата на наркотични вещества и техни аналози. В случая
употребата на наркотични вещества от подсъдимия към момента, в който е
управлявал процесния мотоциклет, се доказва от резултата на полевия тест, с
който е бил изпробван от свидетелите Д. и С., тъй като И. П. И. е отказал да
даде проби за кръв и урина при медицинското му изследване във ВМА.
Отказът му е надлежно писмено удостоверен от медицинското лице, което го е
изследвало.
От субективна страна въззивният съд счита, че престъплението с правна
квалификация по чл. 343б, ал. 3 НК е извършено при пряк умисъл,
респективно не споделя становището на първоинстанционния съд за форма на
13
вина на дееца умисъл във вида му на евентуален. Контролиращата инстанция
намира, че И. П. И. е съзнавал общественоопасния характер на извършеното,
предвиждал е настъпването на общественоопасните последици и с действията
си пряко ги е целял, доколкото е знаел, че е употребил наркотично вещество
(метамфетамин) преди да управлява мотоциклета, както и че същото още има
въздействие върху него и може да повлияе на възможностите му да управлява
процесното МПС.
На следващо място, въззивният съд приема, че подсъдимият, до какъвто
правилен извод е достигнал и районният съд, е осъществил и деяние по чл.
345, ал. 1 НК, чийто обект са обществените отношения, свързани с
движението на надлежно регистрирани пътни превозни средства и
безопасността на транспорта. И. П. И. и защитата не оспорват, че подсъдимият
е осъществил посочения престъпен състав, като същото се установява без
съмнение при анализ на събраната по делото доказателствена съвкупност. В
съответствие с материалния закон първоинстанционният състав е извел
характеристиките от обективна и субективна страна на посоченото
престъпление, като вследствие на това правилно е квалифицирал поведението
на подсъдимия като престъпно по чл. 345, ал. 1 НК.
Настоящият въззивен състав намира, че законосъобразно
първоинстанционният съд е индивидуализирал наказанията за двете
извършени от подсъдимия деяния както по вид, така и по размер.
За престъплението с правна квалификация по чл. 343б, ал. 3 НК в
приложимата към датата на извършването му (по аргумент от чл. 2, ал. 1 НК)
законова редакция (изм. и доп. ДВ. бр. 74 от 26.09.2015 г.) е предвидено
наказание „лишаване от свобода“ от една до три години и кумулативно
„глоба“ от петстотин до хиляда и петстотин лева. Районният съд правилно е
определил наказание в тези предели, като е наложил на И. П. И. „лишаване от
свобода“ за срок от една година, което да бъде изтърпяно при първоначален
общ режим, и глоба в размер на 600 лв. (шестстотин лева). Това
контролираният съд е сторил, като е преценил, че по отношение на
подсъдимия е налице превес на смекчаващи над отегчаващи отговорността
обстоятелства. Настоящата съдебна инстанция се солидаризира с преценката
на СРС, че като смекчаващи отговорността обстоятелства следва да се
третират доброто процесуално поведение на дееца, доколкото същият е
оказвал съдействие на съответните органи в хода на наказателното
производство и не се е укривал, както и изтеклият времеви период от момента
на извършване на деянието (03.10.2022 г.) до датата на постановяване на
първоинстанционната присъда (11.06.2025 г.), т.е. около 2 г. и 8 м. Въззивният
състав също като районния съд намира за отегчаващо отговорността на
подсъдимия обстоятелството, че същият е осъждан. В допълнение,
наказателната отговорност на И. П. И. се утежнява и от обстоятелството, че по
делото са налице данни за извършване от негова страна на множество
предходни нарушения на ЗДвП.
Настоящата инстанция, подобно на първата, счита, че не са налице
предпоставките за приложение на чл. 55, ал. 1 НК. Това е така, тъй като не се
установяват нито многобройни, нито изключителни смекчаващи
14
отговорността обстоятелства и предвиденото в санкционната разпоредба
наказание не се явява несъразмерно тежко спрямо обществената опасност на
деянието и на дееца. Правилно в този смисъл контролираната инстанция е
постановила, че наказанието на подсъдимия И. следва да се индивидуализира
съобразно критериите по чл. 54 НК.
Макар първоинстанционният съд да не е изложил съображения относно
приложимостта на института на условното осъждане в настоящия случай,
налице са формални пречки касателно приложението на разпоредбата на чл.
66, ал. 1 НК с оглед обремененото съдебно минало на И. П. И.. Това е така, тъй
като на подсъдимия е наложено с определение за одобряване на споразумение
по НОХД № 15527/2014 г., влязло в сила на 13.10.2015 г., наказание „лишаване
от свобода“ за срок от осем месеца, чието изтърпяване е отложено по реда на
чл. 66 НК с изпитателен срок от три години. С оглед обстоятелството, че И. е
бил веднъж вече реабилитиран по право по чл. 86, ал. 1 НК по НОХД №
2996/2006 г. по описа на СРС, по аргумент от ал. 2 на същата разпоредба
единствената възможност за реабилитация по право на подсъдимия се явява
по чл. 88а, ал. 1 НК. Последната хипотеза е неприложима в настоящия случай
поради това, че в реабилитационния срок по това осъждане (изтичащ на
13.10.2023 г.) И. П. И. е извършил процесните деяния. В същия срок
подсъдимият е осъществил и друго умишлено престъпление от общ характер,
за което се предвижда наказание „лишаване от свобода“ и за което е осъден по
НОХД № 15316/2014 г. по описа на СРС. Предвид посоченото, правилно
районният съд е постановил ефективно изтърпяване на наложеното наказание
„лишаване от свобода“. Изложеното от защитата в тази връзка възражение, че
това представлява своеобразна репресия спрямо майката на подсъдимия, не
може да бъде споделено. Твърденията, че майката е инвалид и единствено И.
П. И. се грижи за нея, се явяват доказателствено неподкрепени по делото.
Освен това, сочените обстоятелства са ирелевантни, а възражението –
неоснователно, доколкото наказанията за извършени престъпления се
индивидуализират с оглед преди всичко степента на обществената опасност на
деянието и дееца.
Правилно първоинстанционният съд е определил, че наложеното
наказание „лишаване от свобода“ следва да бъде изтърпяно при първоначален
общ режим по чл. 57, ал. 1, т. 3 ЗИНЗС, доколкото не са налице хипотезите по
т. 1 и 2 на същата разпоредба за прилагане на друг режим.
Във връзка с посочените обстоятелства, определените наказания
„лишаване от свобода“ в минимален размер и кумулативно „глоба“ в размер,
близък до минимума, се явяват справедливи и съответстващи на обществената
опасност на конкретното деяние и дееца. Тези наказания отговарят на
изискванията на наказателната репресия и на принципите на българското
наказателно законодателство, като в пълна степен биха изпълнили визираните
в чл. 36 НК цели на генералната и на специална превенция.
В съответствие със законовия императив по чл. 343г НК първата
инстанция е постановила подсъдимият да бъде лишен от право да управлява
моторно превозно средство за срок от една година. Последният въззивният съд
счита за разумен като продължителност, предвид установената по делото
15
обществена опасност на деянието и дееца.
Що се отнася до деянието по чл. 345, ал. 1 НК, за същото законодателят
е предвидил наказание „лишаване от свобода“ до една година или
алтернативно „глоба“ от петстотин до хиляда лева. Въззивният съд се
присъединява към преценката на първоинстанционния за определяне на
наказание „глоба“ в размер от 500 лв. (петстотин лева), като счита обаче, че е
налице баланс между горепосочените смекчаващи и отегчаващи
отговорността обстоятелства. С оглед релевираното от защитата възражение,
че от деянието не са настъпили общественоопасни последици, поради което се
иска определянето на наказание в минимално предвидения размер за това
престъпление, следва да се отбележи, че същото вече е сторено от първата
инстанция. Не се установява освен това наличието на изключителни или
многобройни смекчаващи обстоятелства по смисъла на чл. 55, ал. 1 НК, за да
може да бъде определено наказание под най-ниския предел, нито въззивният
съд счита, че и най-лекото, предвидено в закона наказание, се явява
несъразмерно тежко. Нещо повече, престъплението с правна квалификация по
чл. 345, ал. 1 НК е формално такова, поради което за довършването му не се
изисква настъпването на общественоопасни последици. В този смисъл
липсата на такива не може да се третира като смекчаващо наказателната
отговорност на дееца обстоятелство.
Предвид наличието на извършени две престъпления в условията на
реална съвкупност, районният съд правилно е приложил разпоредбата на чл.
23, ал. 1 НК, в съответствие с която е определил едно общо най-тежко
наказание „лишаване от свобода“ за срок от една година, което следва да бъде
изтърпяно при първоначален общ режим, като по аргумент от чл. 23, ал. 2 и ал.
3 НК е присъединил наказание „глоба“ в размер на 600 лв. (шестстотин лева) и
лишаване на подсъдимия И. П. И. от право да управлява моторно превозно
средство за срок от една година на основание чл. 343г във вр. с чл. 343б, ал. 3
НК.
Въззивният състав споделя напълно извода на районния съд за
неприложимост в настоящия случай на разпоредбата на чл. 343б, ал. 5 НК
(нова – ДВ, бр. 67 от 2023 г.) за отнемане в полза на държавата на моторното
превозно средство, послужило за извършване на престъплението, когато е
собственост на дееца, а когато деецът не е собственик – за присъждане на
равностойността му. Това е така, тъй като с оглед чл. 2, ал. 2 НК приетата след
датата на извършване на процесното деяние разпоредба се явява по-малко
благоприятен закон за извършителя, поради което не следва да се прилагат
закрепените в нея правни последици.
В съответствие със закона е и произнасянето на районния съд по
веществените доказателства.
Предвид изхода на делото и съобразно разпоредбите на чл. 189, ал. 3
НПК и чл. 190, ал. 2 НПК разноските правилно са възложени в тежест на
подсъдимия и в тази й част присъдата на СРС също следва да бъде
потвърдена. Следва да се отбележи, че съдът е постановил определение №
2577/13.06.2025 г. на основание чл. 306, ал. 1, т. 4, предл. 2 НПК с оглед
16
пропуска си да се произнесе по сторените на съдебната фаза разноски, което е
влязло в сила на 11.07.2025 г.
При направената на основание чл. 314 НПК служебна проверка на
присъдата настоящият съдебен състав не констатира основания, налагащи
отмяната или изменението й, поради което въззивната жалба следва да бъде
оставена без уважение като неоснователна, а първоинстанционната присъда
– потвърдена изцяло като законосъобразна и обоснована.
Водим от всичко изложено и на основание чл. 334, т. 6, вр. чл. 338 НПК‚
Софийски градски съд, НО, VIII въззивен състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА в цялост присъда № 348 от 11.06.2025 г. по НОХД №
9126/2023 г. по описа на СРС, НО, 104-ти състав.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
17