№ 57
гр. Нова Загора , 10.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НОВА ЗАГОРА в публично заседание на четиринадесети
април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ГЕОРГИ Л. ЙОРДАНОВ
при участието на секретаря Радка Д. Чолакова
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ Л. ЙОРДАНОВ Административно
наказателно дело № 20212220200062 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл.от ЗАНН.
Постъпила е жалба от С. А. С. с ЕГН **********, и с постоянен адрес: гр. Сливен,
ЖК „Младост“ № 1 ет.5 ап.40, с адрес за призоваване: гр. Сливен, ул. „Г. С. Раковски“ № 1
офис 6, чрез процесуален представител и съдебен адресат: адв. С.Р. против наказателно
постановление № 20-0306-000713 от 10.07.2020 год. на Началник Сектор „Пътна полиция“
към ОДМВР Сливен, РУ Нова Загора, с което на основание чл.175, ал.1, т.4 ЗДвП, на
жалбоподателя е било наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50
лева,както и административно наказание "лишаване от право да управлява МПС“ за срок от
1 месец, за извършено от него нарушение по чл. 103 от ЗДвП.
В жалбата се твърди, че атакуваното наказателно постановление е незаконосъобразно
и неправилно. Твърди се, че жалбоподателят не е извършил деянието, за което спрямо него е
била ангажирана административнонаказателна отговорност. Сочи се, че същият не е видял
никакъв сигнал за спиране, като в колата имало пътници, които щели да потвърдят това. На
следващо място се поддържа, че съществуват основания за прилагане на чл. 28 от ЗАНН,
уреждащ института на „маловажен случай“ на административни нарушения. Сочи се
Тълкувателно решение № 1/12.12.2007 г. по тълк.н.д. № 1/20207 г. на ОСНК на ВКС на
РБългария, където преценката на административно-наказващия орган за „маловажност“ на
случая по чл. 28 от ЗАНН се прави по законосъобразност и подлежи на съдебен контрол.
Претендира се отмяна на наказателното постановление като неправилно и
незаконосъобразно.
1
Жалбоподателят редовно призован, не се явява в съдебно заседание.
В съдебно заседание въззиваемата страна – административнонаказващия орган,
редовно призована не изпраща представител, не се представлява, не взема становище по
жалбата.
РП – Сливен редовно уведомени за съдебното заседание не изпращат представител.
Съдът като съобрази събраните по делото писмени и гласни доказателства и
веществени доказателствени средства, прие за установена следната фактическа
обстановка:
Жалбоподателят С. А. С. е бил правоспособен водач и притежавал СУМПС №
********* със срок на валидност до 14.09.2020 г.с придобити категории В АМ.
На 20.10.2019 г. инспектор К. Д. Д.-свидетел, като член на екип № 10, със служебен
автомобил VW Caddy с рег. № СВ7389 НВ на Агенция „Пътна инфраструктура, контролна
точка MEU 029, означен като контролна единица на Националното ТОЛ управление,
съвместно с другия член на екипа св.П. Б. П., осъществявали контрол по изпълнение на
задълженията на водачите на МПС по чл. 139 ал.6 от ЗДвП за заплащане на винетна такса по
чл. 10, ал.1 т.1 от ЗП, във връзка с чл. 179 ал.3 от ЗДвП.
Екипът изпълнявал контрол на път II-66, отсечката Сливен-Нова Загора, км. 27,
посока Нова Загора, с номер на контролна точка на автомобила MEU 029.
В 10.44 часа на горепосочената дата и място, инспектор К.Д. в качеството си на
контролен орган сигнализиран с ясна и видима светлоотразителна жилетка, означена с
надпис „Национално ТОЛ управление“, установен непосредствено до посочената контролна
единица, в присъствието на другия инспектор от екипа П.П., подал своевременно ясен и
видим сигнал за спиране със стоп палка по образец на движещия се по посочения път лек
автомобил с рег. № СН4263ВВ, марка Фиат, модел Брава, цвят – черен. С подаването на
сигнала за спиране, на водача му било указано конкретно място за спиране на автомобила –
в дясно на пътя. Свидетелите Д. и П.-разпитани в съдебно заседание заявиха,че нарушителя
след подадения и възприет от него сигнал за спиране е спрял в страни от пътя и след като са
му били поискани документите той самоволно тръгнал по пътя.Дори успели да разговарят с
него,който им заявил,че превозва работници от лозови масиви и разбирайки за какво е бил
спрян тръгнал без разрешение то проверяващите.Свидетелите разпитани от предишния
съдебен състав,посочени от жалбоподателя сега не бяха водени и съответно не бяха
радзпитани.
Тъй като служителите на Сектор „Контрол и правоприлагане“ към Национално ТОЛ
управление нямат право да издават Акт за установяване на административно нарушение
същите изпращат писмо вх. № 306000-II539/06.11.2019 г. на РУ Нова Загора. Относно
2
извършена проверка по преписката от полицейски инспектор група „ТП“ при РУ Сливен е
посетен адреса в гр. Сливен, „Младост“ № 1 ап.40, като на 02.03.2020 г. бил установен
лекият автомобил „Фиат Брава“ с № СН 4263ВВ, а именно С. А. С., като същият
предоставил пълномощно № 13465 от неговата майка Д.М.С.а, с което го упълномощава да
я представлява пред всички институции. В тази връзка лицето С.С. написал сведение и
приложил копие от пълномощното.
С покана от 06.01.2020 г. жалбоподателят е бил поканен да се яви на 06.03.2020 г. от
10.00 часа в Ру Нова Загора, група „Пътен контрол при мл.автоконтрольор Т.Т. за съставяне
на акт за установяване на административно нарушение.
Въз основа на така образуваната преписка е издаден акт за установяване на
административно нарушение серия АА бл. № 137349/01.06.2020 г. против С. А. С., затова,
че на 20.10.2019 г. около 10.44 часа по път II-66, км. 27+000 е управлявал с посока Нова
Загора, лек автомобил „Фиат Брава“ с рег. № СН4263ВВ, собственост на Д.М.С.а, с ЕГН
********** от гр. Сливен, като при подаден сигнал за спиране от инспектор в сектор
„Контрол и правоприлагане“ – Бургас към Национално ТОЛ управление със стоп палка по
образец, водача не е изпълнил задължението си да спре най-вдясно на платното за движение
и продължил към гр. Нова Загора, с което виновно е нарушил чл.103 от ЗДвП.
Жалбоподателят е подписал акта и попълнил в него собственоръчно- „имам
възражения“на 29.06.2020г.
Въз основа на така съставения АУАН било издадено обжалваното наказателно
постановление с № 20-0206-000713 от 10.07.2020 г. на Началник Сектор към ОДМВР
Сливен, РУ Нова Загора, препис от което бил връчен на жалбоподателя на 10.07.2020 год.,с
което му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50 лева и наказание
„ЛПУМПС“за срок от един месец.
Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна съдът направи
следните правни изводи:
Данните в разписката към приложения на л. 4 от делото екземпляр на НП сочат, че
той е получен от жалбоподателя на 10.07.2020 г. Жалбата против същото е постъпила при
наказващия орган на 15.07.2020 г., или преди края на седемдневния срок,
започнал (съобразно правилата на чл. 83 от ЗАНН и чл. 183, ал. 2 от НПК) да тече от деня,
следващ датата за неговото получаване. С оглед на това и поради обстоятелството, че е била
подадена от правоимащо лице, тя следва да се приеме за процесуално допустима, но
разгледана по същество – за неоснователна по отношение на искането за отмяна на
обжалваното постановление.
Законосъобразността на всяко едно наказателно постановление се предпоставя преди
3
всичко от тази на акта за установяване на съответното нарушение, което се санкционира
чрез него. Същият трябва да отговаря на определени изисквания и следва да бъде съставен
преди изтичането на конкретни срокове, посочени в нормата на чл. 34, ал. 1, б. ”В” от
ЗАНН. В настоящия случай изискванията във връзка с тях действително са спазени. До
02.03.2020 година не е било известно кое лице е управлявало лекия автомобил към
съответния момент, в който един от двамата служители на Националното ТОЛ управление е
подал сигнал за спиране към неговия водач. След като това е така, а въпросното
обстоятелство е станало известно едва при попълването на декларацията по чл. 188 от
ЗДвП (на л. 7) от страна на жалбоподателя, следва да се приеме, че нарушителя се явява
открит именно на свързаната с нея дата - 02.03.2020 гадина. Актът е съставен, преди
изтичането на предвидения в чл. 34, ал. 1, б. „В” тримесечен срок от тази дата, както и преди
изтичането на една година от деня за извършване на описаното в него нарушение. Срока за
издаване на наказателното постановление също е спазен, тъй като то е било издадено преди
края на шестмесечния период, започнал да тече от датата за съставяне на акта за
установяване на това нарушение. Актът е съставен от компетентно лице по смисъла на чл.
189, ал. 1 от ЗДвП, като същият и наказателното постановление съдържат всички реквизити,
предвидени под формата на задължителни чрез нормите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН.
Наказателното постановление също е издадено от компетентен орган, тъй като направеното
позоваване в него и т. 2.12 от посочената в последното Заповед с Рег. № 8121з-
515/14.05.2018 година, издадена от Министъра на вътрешните работи водят до заключение,
че Началника на Сектор към ОДМВР Сливен, РУ Нова Загора е бил компетентно по смисъла
на чл. 189, ал. 12 от ЗДвП лице, разполагащо с права да издава такива постановления за
нарушения на норми от същия закон.
Разгледана по същество съдът намира жалбата за неоснователна с оглед
обстоятелствата,че безспорно се установява авторството на административното
нарушение,както и неговата съставомерност.Не се събраха никакви
доказателства,опровергаващи горепосоченото,че е извършено административно нарушение
от жалбоподателя.Твърдението в жалбата,че жалбоподателя не бил видял никакъв сигнал за
спиране се намира в коренна противоположност със събраните гласни доказателства-
показанията на свидетелите Д. и П.,на които съдът дава вяра,тъй като са обективни и
изхождат от лица,които не са заинтересовани от изхода на делото.
Освен за определено правилно по вид и по основание с оглед на личността на
нарушителя и самото осъществено нарушение по чл. 103 от ЗДвП, съдът прие наложените за
същото наказания за законосъобразни и по отношение на техните размери. Преди всичко
следва да се отбележи, че те са определени въз основа на правна норма, която изрично
предвижда такива за водач, отказал да изпълни нареждане на органите за контрол и
регулиране на движението, т.е. при наличие на обстоятелства, каквито са установени и в
конкретния случай. От приложените писмени материали е видно, че до 20.10.2019 година
жалбоподателя е бил санкциониран с четири влезли в сила наказателни постановления за
4
други нарушения на норми от ЗДвП, а това обстоятелство, съпоставено едновременно с
естеството на проявеното поведение, с което се характеризира самото нарушение, не би
могло да доведе до предпоставки, позволяващи приложението на чл. 28, б. ”А” от ЗАНН.
Ето защо и като е санкционирал жалбоподателя, вместо да приложи посочената норма и да
го предупреди писмено или устно, че при повторен случай ще го накаже, наказващият орган
е издал едно напълно законосъобразно (в т.ч. и с оглед на указаните в чл. 12 от ЗАНН цели
на превенцията) наказателно постановление, индивидуализирайки чрез него наложената за
нарушението глоба в лицето на минималния по смисъла на чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП
размер, под който тя (с оглед на съдържащата се забрана в чл. 27, ал. 5 от ЗАНН) не би
могла да се наложи. В минимален размер се явява наложено и другото наказание, свързано с
лишаването на жалбоподателя от право да се управлява МПС. Въз основа на тези
съображения съдът намира, че няма основания за отмяна или изменяване на издаденото
наказателно постановление, и счита, че като правилно, обосновано и законосъобразно то
следва да се потвърди.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 ЗАНН, съдът:
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 20-0306-000713/10.07.2020 г. на
Началник сектор към ОДМВР Сливен, РУ Нова Загора, с което на основание чл.175, ал.1, т.4
ЗДвП, на С. А. С. с ЕГН **********, с адрес: гр. Сливен,, ж.к. „Младост“ № 1, ет.5, ап.40 е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50 лева и административно
наказание "лишаване от право да управлява МПС" за срок от 1 месец, за извършено от него
нарушение на чл. 103 от ЗДвП, като законосъобразно.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на глава XII АПК пред
Административен съд – гр. Сливен в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
Съдия при Районен съд – Нова Загора: _______________________
5