РЕШЕНИЕ
№ 135
гр. Р., 25.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – Р. в публично заседание на шести октомври през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Росица Радославова
Членове:Велизар Т. Бойчев
Михаил Драгнев
при участието на секретаря Светла Пеева
в присъствието на прокурора С. Гр. Г.
като разгледа докладваното от Михаил Драгнев Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20224500600545 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 313 и сл. от НПК.
С Присъда № 75/06.06.2022 год., постановена по НОХД № 413/2022
год., РС- Р. признал подсъдимия В. Г. В. с ЕГН **********, роден на ****г. в
гр.Р., български гражданин, с основно образование, неженен, неосъждан,
безработен, с адрес: гр.В., общ.В., Р. за ВИНОВЕН в това, че на 26.10.2021 г.
в гр. В., обл. Р., сам и чрез други лица – О.Д. от гр.Г., обл.Р., осъществил
неправомерно присъединяване към водоснабдителна система, собственост на
Община В., стопанисвана и експлоатирана от „В. ООД Р. с ЕИК *****, с
което създал условия за непълно отчитане на потребената вода –
престъпление по чл. 234 в, ал. 1 от НК, поради което и на основание чл. 36 от
НК, вр. чл. 55, ал. 1, т. 2, б. “б“ от НК му наложил наказание ПРОБАЦИЯ,
включваща следните пробационни мерки : 1. Задължителна регистрация по
настоящ адрес за срок от 6м. /шест месеца/ с периодичност два пъти
седмично. 2. Задължителни периодични срещи с пробационен служител за
срок от 6м. /шест месеца/. И на основание чл. 55, ал. 3 от НК не наложил по-
лекото предвиденото наказание – „Глоба“.
1
Против присъдата е постъпила въззивна жалба от В. Г. В.. В нея се
навеждат доводи за неправилност и незаконосъобразност на постановената
присъда поради противоречие с материалния и процесуалния закон. Твърди
се, че В. е бил насочен към ПБЗН като компетентен да му разреши
присъединяване към водопреносната мрежа орган, поради което не е налице
пряк умисъл. Посочва, че съдът е приел съществено различна фактическа
обстановка от описаната в обвинителния акт, като е решил, че
престъплението е осъществено от посредствен извършител. Поддържа, че от
анализа на доказателствата по делото не се е установило по несъмнен начин
кой фактически е осъществил присъединяването. Намира, че за да бъде
реализиран състава на чл. 234 в, ал. 1 НК следва да има непълно отчитане,
каквото в случая не е налице. Навежда доводи, че действията на В. не
представляват присъединяване по смисъла на чл. 234 в, ал. 1 НК. Посочва
редица обстоятелства, за които твърди, че са останали неизяснени по делото.
Иска от въззивния съд да отмени обжалваната присъда и да постанови нова, с
която да оправдае подс. В. Г. В. или алтернативно да намали размера на
наложеното наказание.
Против присъдата е постъпил протест от Районна прокуратура – Р.. В
него се навеждат доводи за неправилност и незаконосъобразност на
постановената присъда поради противоречие с материалния и процесуалния
закон и несправедливост на определеното наказание. Прокуратурата
поддържа, че неправилно е бил приложен чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б“ НК, тъй
като не са налице многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства,
като излага подробни съображения по всяко, посочено като такова от съда.
Смята, че така определеното наказание се явява несправедливо, защото не
съответства на обществената опасност на деянието и дееца, на отегчаващите
отговорността обстоятелства и на целите на наказанието. Иска от въззивния
съд да измени обжалваната присъда и да наложи на подс. В. Г. В. наказание
„Лишаване от свобода“ за срок от 4 месеца, изтърпяването на което да бъде
отложено на осн. чл. 66, ал. 1 НК с изпитателен срок от 3 години и „Глоба“ в
размер на 1000лв.
Депозирано е възражение против протеста от подс. В. Г. В..
Подсъдимият смята, че наказанието е определено с оглед ниската
обществената опасност на деянието. Като фактори от значение за този извод
сочи – че от престъплението не са настъпили невъзстановени вреди и няма
2
пострадал от него, не е било нарушено отчитането, както и кратката
продължителност на създаденото състояние след неправомерното
присъединяване. Поддържа, че наказанието „Лишаване от свобода“ не е
необходимо, а напротив се явява прекомерно, за превъзпитаване на
подсъдимия с оглед обстоятелствата по делото и личността му.
В съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура – Р.
поддържа подадения протест, като преповтаря съображенията в него. Смята,
че е бил осъществен състава на чл. 234в НК. Сочи, че хипотезата на нормата
не изисква да е настъпило непълно отчитане на потребеното количество вода,
а да се създадат условия за неотчитане. Счита, че е ирелевантно чия е
собствеността на имота, неправомерно присъединен към мрежата, или кой
осъществява владение върху него, а само и единствено лицето, което е
извършило присъединяването. Поддържа, че по делото е доказано, че подс. В.
е разпоредил на други лица или по-точно на О.Д. да осъществи действия по
присъединяване, заедно с подчинените му работници. Навежда доводи, че
прикачване към пожарен хидрант с цел ползване на вода от него е позволено
само на органите на ПБЗН при извънредни ситуации по смисъла на ЗМВР.
В съдебно заседание адв. Д., защитник на подс. В., поддържа подадената
жалба, като преповтаря съображенията в нея. Намира, че за пръв път в
мотивите към присъдата се говори за извършване на престъплението от
посредствен извършител – О.Д.. Смята, че ако подс. бъде признат за виновен
следва да се приеме, че престъплението е извършено при евентуален умисъл.
Сочи, че остава неизяснен въпроса относно собствеността, правото на
ползване и стопанисване и въвеждането в експлоатация на съоръженията от
водопреносната мрежа, към които е било осъществено свързването.
С последната си дума подсъдимият В. моли да бъде оправдан.
Р.нски окръжен съд, след като обсъди доводите в жалбата и протеста,
както и тези, изложени в съдебно заседание от страните‚ и след като в
съответствие с чл. 314 от НПК провери изцяло правилността на атакуваната
присъда, констатира, че са налице основания за нейното отменяне и за
връщане на делото в досъдебната му фаза, като съображенията в последната
насока се свеждат до следното:
В рамките на досъдебното производство, при изготвяне на
обвинителния акт срещу подс. В. В. е било допуснато отстранимо съществено
3
нарушение на процесуалните правила, което е довело до ограничаване на
процесуалните права на подсъдимото лице.
Обективната съставомерност на престъплението по чл. 243в, ал. 1 от НК
предпоставя кумулативното наличие на няколко обективни признака. Така на
първо място изпълнително деяние, което законодателят е отразил с термина
"присъединяване".
На следващо място за да се субсумира определено деяние под
обективния състав на престъплението по чл. 243в, ал. 1 от НК е необходимо
присъединяването към водопреносната мрежа да бъде неправомерно. В частта
си, касателно вторият обективен признак от състава, а именно –
неправомерност на присъединяването, диспозицията на нормата на 243в, ал. 1
от НК разкрива бланкетен характер - същата пряко препраща към изисквания,
възпроизведени в друг нормативен акт. Именно с оглед бланкетния характер
на нормата и поради обстоятелството, че специалният текст на материалния
наказателен закон и нормата от извън наказателния акт представляват
специфично единство, признаците на последната следва да намерят място при
словесното и цифрово описание на конкретното общественоопасно деяние. В
конкретния случай в досъдебната фаза, при формулирането на словесното и
цифрово обвинение по чл. 243в, ал. 1 от НК в обстоятелствената част и в
диспозитива на обвинителния акт В. Г. В. е бил привлечен към углавна
отговорност за реализирано изпълнително деяние "присъединяване" към
водопреносната мрежа. Същевременно обаче органите на досъдебното
производство и представителят на държавното обвинение не са запълнили
бланкетната разпоредба на чл. 243в, ал. 1 от НК с отразяване – както цифрово,
така и текстово на приложимите разпоредби на съответния специален
нормативен акт, от които следва неправомерният характер на
присъединяването. В този смисъл повдигнатото на подс. В. В. обвинение за
осъществен състав на престъпление по чл. 243в, ал. 1 от НК разкрива
непълнота, довело до съществено ограничение на правото му да разбере
обвинението и да организира пълноценно защитата си. С липсата на
отразяване в обвинителния акт на съответните нормативно предвидени
правила, към които препраща разпоредбата от НК, е било допуснато
нарушение на процесуалните правила. Последното е съществено, защото е
свързано с накърняване на правото на защита на подсъдимия, който не е
можел при така извършената словесна и цифрова формулировка да узнае в
4
какво точно се изразява неправомерността на действията му за
присъединяване към мрежата. Касае се за липса на признаци, част от
обективната страна на престъпния състав. Прецизирането на обсъжданите
данни следва да намери място в акта по чл. 246 от НПК. Тези непълноти в
обвинителния акт не могат да се запълнят с посочване на разпоредбите, от
които произтича неправомерността, в мотивите към присъдата на
първоинстанционния съд. Напротив, подсъдимият за първи път при
прочитането им е узнал, че с действията си предполагаемо е нарушил
разпоредби от Закона за водите и от ЗМВР. По този начин са били
съществено ограничени възможностите му да се защитава срещу
повдигнатото му обвинение по отношение на признак от обективната страна
на престъплението, а именно в какво се изразява неправомерността на
присъединяването към водопреносната мрежа.
В този смисъл е налице основание по чл. 335, ал. 1, т. 1 от НПК
присъдата на Районен съд Р. да бъде отменена изцяло и делото да се върне за
ново разглеждане на първоинстанционния съд от фазата на разпоредителното
заседание.
При наличието на горепосоченото отстранимо съществено нарушение
на процесуалните правила допуснато на досъдебното производство,
първоинстанционният съд е бил длъжен да го констатира и да упражни
правомощията си по чл. 249, ал. 2 вр. с ал. 1 вр. с чл. 248, ал. 1, т. 3 от НПК,
като прекрати съдебното производство и върне делото на прокурора.
Като не е сторил това, първоинстанционният съд е постановил една
незаконосъобразна присъда, в която е било мултиплицирано допуснатото на
досъдебното производство съществено нарушение на процесуалните правила.
Така РС Р. също е допуснал съществено нарушение на процесуалните
правила, което в случая е било предпоставено от допуснатото съществено
нарушение на процесуалните правила на досъдебното производство.
При наличието на горепосоченото основание за отмяна на присъдата и
връщане делото за ново разглеждане на първоинстанционния съд, въззивната
инстанция намира, че не следва да обсъжда изложените доводи в жалбата и
протеста за неправилност на първоинстанционната присъда и явна
несправедливост на наложеното с нея наказание.
С оглед изложеното, обжалваната присъда на Районен съд Р. следва да
5
се отмени изцяло и делото се върне на Р.нски районен съд за ново
разглеждане, при което да се отстранят посочените по-горе отстраними
съществени нарушения на процесуалните правила.
Мотивиран така и на основание 334, т. 1 и чл. 335, ал. 2, вр. чл. 348, ал.
3, т. 1 от НПК, Р.нският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Присъда № 75/06.06.2022 год., постановена по НОХД №
413/2022 год. по описа на РС- Р. .
ВРЪЩА делото на Р.нски районен съд за ново разглеждане от фазата
на разпоредителното заседание.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и
протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6