№ 27
гр. гр. Д. , 02.04.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – Д. в закрито заседание на втори април, през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Калина Т. Димитрова
Членове:Деница К. Петрова
Милена И. Хараламбиева
като разгледа докладваното от Милена И. Хараламбиева Въззивно частно
наказателно дело № 20213200600096 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 243, ал. 7 от НПК .
Постъпила е жалба от И. Т. Т. от гр.Д., с която се настоява за отмяна на Определение
№ 260008 от 15.01.2021г. на Районен съд-гр.Б., постановено по чнд №304/2020г.,
потвърждаващо постановление на Районна прокуратура-гр.Б. за прекратяване на досъдебно
производство № 14/2017г. по описа на ОСлО при ОП-гр.Д., и връщане на делото на
прокурора със задължителни указания. Съдържанието на жалбата сочи на пълно несъгласие
и с акта на РС – гр.Б., и с постановеното от РП-Б..
След като прецени събраните по досъдебното производство доказателства,
постановлението на РП–гр.Б., атакуваното определение и доводите в жалбата, съдът намери
следното :
Жалбата е допустима, постъпила в срок и като такава се явява основателна.
С определение № 260008 от 15.01.2021г. Районен съд-Б. е потвърдил постановление
от 11.11.2020г. на РП-гр.Б., с което на основание чл. 243, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 24, ал. 1, т. 6
от НПК е прекратено наказателното производство по досъдебно производство № 14/2017г.
по описа на ОСлО при ОП-гр.Д., водено за престъпление по чл.210, ал. 1, т. 5 от НК .
За да прекрати предварителното производство РП-Б. е приела, че разследваното
престъпление е едно и също с престъплението, предмет на д.п. № 278/2012г. по описа на РУ
на МВР-гр.Б., приключило с определение за одобряване на споразумение по нохд №
319/2013г. по описа на РС –гр.Б.. Районният съд, споделяйки изцяло изводите на
прокурора е потвърдил постановлението.
Въззивният съд след като се запозна с материалите от делото и доводите в
1
постъпилата жалба намери следното:
Срещу Любомир В. е било водено досъдебно производство № 278/2012г. по описа на
РПУ-гр.Б.. Това наказателно производство е приключило с определение за одобряване на
споразумение по нохд № 319/2013г. по описа на РС – гр.Б., с което В. е бил признат за
виновен в извършването на 08.12.2010г. в гр.Б. на престъпления по чл. 316, ал. 1 от НК и му
е било наложено наказание лишаване от свобода за срок от шест месеца, чието изтърпяване
на основание чл. 66, ал. 1 от НК било отложено с изпитателен срок от три години. Така
постановеният акт е влязъл в сила на 09.09.2013г.
С постановление на прокурор от РП-гр.Б. на 10.02.2014г. било образувано досъдебно
производство № 26/2014г. по описа на РУ на МВР – гр.Б. срещу Неизвестен извършител за
това, че на 08.12.2010г. в гр.Б. с цел да набави за себе си имотна облага възбудил
заблуждение у И. Т. Т. от гр.Д. и с това му причинил имотна вреда в размер на 160 000 лв,
което е големи размери - престъпление по чл. 210, ал.1, т. 5 във вр. с чл. 209, ал. от НК. В
последствие това досъдебно производство е било преобразувано в досъдебно производство
№ 14/2017г. по описа на ОСлО при ОП-гр.Д., респ. и разследването по него било възложено
на следовател.
В хода на досъдебното производство № 14/2017г. при условията на чл. 269, ал. 3, т. 2
от НПК, на В. е било повдигнато обвинение за това, че на 08.12.2010г в гр.Б. с цел да
набави за себе си имотна облага възбудил заблуждение у И. Т. Т. от гр.Д. и с това му
причинил имотна вреда в размер на 160 000 лв, което е големи размери - престъпление по
чл. 210, ал.1, т.5 във вр. с чл. 209, ал. от НК.
Св.И.Т. и свН.И. се познавали. В края на м.ноември 2010г. св.И. споделил на св.Т.,
че има приятел, чешки гражданин, който се нуждае от парични средства за ремонт на хотел.
Т. приел да помогне и двамата с И. посетили хотел „Вики“, находящ се във вилна зона
„Овчаровски плаж“ в гр.Б.. Там св.Т. се запознал с обв.В., който споделил, че са му
необходими 160 000 лева за да извърши ремонт на хотела, собственост на гръцки
гражданин. Обв.В. обяснил, че е упълномощен представител на собственика на хотела - Г.К.,
за което представил надлежно заверено пълномощно. След няколко дни В. и св.И. се
свързали по телефона със св.И.Т. за да разберат дали последният е съгласен да предостави
финансова помощ. Т. се съгласил, разчитайки, че В. няма да успее да му върне средствата и
ще може да придобие хотела.
На 08.12.2010г. В. и св.Т. посетели в кантората му в гр.Б. св.О.О, вписан като
нотариус в Регистъра на нотариалната камара на Р България под № 109. Изготвен бил
нотариален акт за учредяване на договорна ипотека, съгласно който св.Т. в качеството на
кредитор предоставил на Л. В. като кредитополучател, в качеството му на пълномощник на
„ВИКТОРИА“ ЕООД с.Я., упълномощен от управителя и представляващ Г.В.К.с паричен
заем в размер на 160 000 лв с годишна лихва в размер на 1% и срок на погасяване
30.04.2011г. За обезпечаване на предоставения заем „ВИКТОРИА“ ЕООД с.Я.,
2
представлявано от пълномощника Л. В., учредило в полза кредитодателя – св.Т. ипотека
върху 1/3 идеална част от поземлен имот–урбанизирана територия, цялата с площ 1 196кв.м,
находяща се във вилна зона „Овчаровски плаж-юг, гр.Б., обл.Д., ведно с цялата построена в
описаната урбанизирана територия двуетажна масивна нежилищна сграда /почивна
станция/. Парите били предадени в брой на В.. За изповядване на сделката били представени
изискуемите документи. Сред тях били и Протокол от 03.12.2010г. от проведено общо
събрание на “Виктория“ ЕООД за взето решение – даване на съгласие за ипотекиране на
имота срещу заем от 160 000 лева за срок от четири календарни месеца чрез пълномощника
В., както и декларация по чл. 246, ал. 1 от ДОПК, и двата документа са били предмет на
осъждането по нохд № 319/2013г. по описа на РС-гр.Б..
В уговорения срок сумата от 160 000 лева не била върната на св.Т., като за
неизпълнението В. сочел различни причини. Св.Т. не могъл да удовлетвори вземането си и
чрез придобиване на ипотекирания имот, тъй като в хода на изпълнителното производство
била установена неистинността на посочените по-горе два документа.
При описаните факти, РП–гр.Б. в постановлението за прекратяване на наказателното
производство от 11.11.2020г., намерила, че от обективна и субективна страна В. е
осъществил състава на престъплението по чл. 210, ал.1, т. 5 във вр. с чл. 209, , ал. 1 от НК.
Но имайки предвид воденото досъдебно производство № 278/2012г., приключило с влязъл в
сила осъдителен акт по нохд № 319/2013г., прокурорът приел, че по досъдебно
производство № 278/2012г. и по досъдебно производство № 14/2017г. се е водило
разследване за едно и също престъпление, което било недопустимо, поради което и
прекратил производството по д.п. № 14/2017г. на основание чл. 24, ал.1, т. 6 от НПК.
Прокурорският акт бил потвърден от РС–гр.Б. с проверяваното определение. Изводите и на
прокурора, и на съда са изцяло незаконосъобразни.
Едно от визираните в нормата на чл. 24, ал.1, т.6 от НПК прекратителни основания, е
наличието на влязла сила присъда спрямо същото лице за същото престъпление. Съгласно
трайната съдебна практика принципът " Nе bis in idem" се прилага с оглед на фактите,
предмет на приключилото или висящо наказателно производство, а не с оглед на тяхната
правна квалификация или правната оценка, която им се дава от прокурора. Т.е. за
преценката дали се касае за "същото" престъпление релевантно е единствено фактическото
съдържание на деянието, а не неговата квалификация или определяща за тъждеството на
престъплението е еднаквостта на инкриминираната дейност. Смисълът на забраната на чл.
24, ал. 1, т. 6 от НПК е да се избегне паралелното провеждане на отделни наказателни
производства срещу едно и също лице за идентична деятелност, без оглед на правната й
квалификация, както и на различните обществени отношения, които могат да бъдат
засегнати с деянието. Тъй като за приложението на принципа ne bis in idem са от значение
единствено обстоятелствата по делото, съдът следва да разглежда деянието като съвкупност
от факти, реализирани в обективната действителност, абстрахирайки се от различните
правни квалификации, които могат да му бъдат дадени. Казаното съотнесено към
3
разглеждания казус, безусловно води на извод, че фактите, предмет на досъдебно
производство № 14/2017г. не са тъждествени, различни са от фактите, които са били
предмет на разглеждане по досъдебно производство № 278/2012г. /нохд № 319/2013г./.
На първо място инкриминираната дейност по досъдебно производство № 14/2017г.
касае времеви период, различен от датата, на която са извършени престъпленията, предмет
на нохд 319/2013г. Събраните до момента доказателства по досъдебно производство
№14/2017г. сочат на евентуално реализирани измамливи действия, започнали в края на
м.ноември 2010г., от когато датира запознанството между св.Т. и обв.В. и когато е
поставено началото на уговорките помежду им. За разлика от това - престъпленията, за
които е осъден В. по нохд №319/2013г. са осъществени на 08.12.2010г.
Установените до момента при разследването по досъдебно производство № 14/2017г.
факти сочат, че В., представяйки се като лице, развиващо дейност в сферата на услугите е
мотивирал пред св.Т. необходимостта от парични средства за да осъществи ремонт на
хотел. Убеждавайки св.Т. да му предостави в заем парични средства, В. показал издаденото
му пълномощно от собственика на хотела. Представянето пред нотариуса при учредяване на
договора за ипотека на неистинските документи – протокол от общото събрание и
декларация по чл. 246, ал.1 от ДОПК, сочи на евентуално намерение от страна на В. да
създаде или да затвърди невярна представа у св.Т. за възможността да обезпечи вземането си
чрез учредяването на ипотека върху недвижим имот. Или тези обективни действия на В.
биха могли да се ценят като евентуално насочени към въвеждането или поддържането на
заблуда у св.Т., че В. сключва договор за учредяване на ипотека с действителното намерение
да върне взетата в заем сума. По досъдебно производство № 14/2017г. са налице и данни,
индициращи, че поддържането на заблуждение е продължило във времето, включително и
след 08.12.2010г., когато под различни предлози В. е отказвал да издължи дадената му в
заем сума. Или установената до момента фактология по досъдебно производство №
14/2017г. води на извод за евентуално реализирана от В. дейност по възбуждане и по
поддържане на заблуждение на друго лице–св.Т., за да извърши това лице разпоредителни
действия и то с цел набавяне на имотна облага за В.. В крайна сметка кръгът от фактите по
досъдебно производство № 14/2017г. е коренно различен, не съвпада и не може да се
отъждестви с фактологията, предмет на приключилото с осъдителен акт по нохд №
319/2013г. досъдебно производство № 278/2012г.
Установените в хода на досъдебно производство №14/2017г. обстоятелства в тяхната
съвкупност и неразривна свързаност обосновават извод за евентуално извършено друго
престъпление /от Раздел ІV на Глава V от НК „Престъпления против собствеността“/, което
е различно от престъплението, предмет на осъждане по нохд 319/2013г. Ето защо и изводът
на РС-гр.Б. и РП – гр.Б. относно наличието на основание за прекратяване на производството
с оглед недопускане на нарушение на забраната за повторно съдене и наказване на едно и
също лице за същото деяние, се явява изцяло незаконосъобразен.
4
Безспорно в случая е наложително разследването по досъдебно производство №
14/2017г. да продължи, като едва след събирането на нужния обем гласни и писмени
доказателства да се прави преценка на за наличие или не от обективна и субективна страна
на признаците на състава на престъплението по чл. 210, ал. 1 от НК, респ. и за упражняване
правомощията на прокурора по чл. 246, ал. 1 от НПК или по чл. 243, ал.1 от НПК.
По изложените съображения и като взе предвид изнесеното във въззивната жалба,
Окръжният съд намира, че доводите на жалбоподателя са основателни, поради което
постановлението за прекратяване на досъдебното производство следва да бъде отменено, а
делото – върнато на РП-гр.Б. за извършване на необходимите процесуално–следствени
действия. Доколкото първоинстанционния съд е достигнал да противния извод, то и
обжалваното определение също подлежи на отмяна.
С оглед изложеното, съдът на основание чл. 243 , ал. 8 от НПК
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Определение № 260008 от 15.01.2021г. на Районен съд-гр.Б., постановено
по ч.н.д. №304/2020г.
ОТМЕНЯ постановление на РП-гр.Б. от 11.11.2020г. за прекратяване на досъдебно
производство № 14/2017г. по описа на ОСлО при ОП-гр.Д., образувано за престъпление по
чл. 210, ал. 1, т. 5 от НК.
ВРЪЩА делото на РП-гр.Б. за продължаване на разследването.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест .
За същото да се уведомят заинтересованите страни.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5