О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Номер 4617 Година 10.12.2019 Град С.
СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН
СЪД ХII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
На десети
декември Година 2019
в закрито съдебно
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: И. Р.
Секретар:
Прокурор:
като разгледа
докладваното от съдията Р. гражданско дело номер 2133 по описа за
2018 година и за да се произнесе взе предвид
следното:
Делото е образувано по искова молба на „К.“
Е., с която против ответника З.Д.С. са предявени искове по чл. 422, ал. 1 ГПК за съществуване по същество на вземания за 463 лева неплатено
обезщетение по чл. 221, ал. 2 КТ и за 265.58 лева неплатено обезщетение по чл.
207, ал. 1, т. 2 КТ за неотчетен аванс за командировка в П., и законна лихва
върху тези суми от 10.11.2017 г. до изплащането им, за изпълнение на които
парични задължения е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по приложеното
ч.гр.д. № 6260 по описа за 2017 г. на Старозагорския районен съд,
връчена на ответника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК. Посоченото от ищеца в
исковата му молба и заявлението друго съдържание и правна квалификация на
вземането за неотчетен аванс (като подлежащо на връщане
на неосъществено или отпаднало основание по чл. 55, ал. 1 ЗЗД),
не обвързва съда и не променя извода, че това вземане е за
обезщетение за вреди/липси по чл. 207, ал. 1, т. 2 КТ. Така е квалифицирано то
и в практиката на ВКС (Р 714-2009-IV
г.о., Опр. 740-2010-III г.о., Опр. 438-2011-IV
г.о.). С протоколни определения от 09.10.2019 г. съдът е
приключил съдебното дирене и устните състезания и посочил, че ще
обяви решението си по делото на 11.11.2019 г. При
постановяването му обаче намери, че предявените искове са недопустими, а
мотивите за този правен извод са следните:
В
задължителната си практика ВКС приема, че съгласно
чл. 211 КТ,
пълната имуществена отговорност на работника или служителя, в това число и за
липси на стоково-материални ценности по чл. 207, ал.
1, т. 2 КТ (каквито са и според
практиката на ВКС претендираните 265.58 лева за неотчетен от ответника в същия
размер аванс за командировка, тъй като е материално-отговорно лице за тези суми
съгласно т. III
от представената длъжностна характеристика – л. 18),
се осъществява по съдебен ред, като под това следва да се разбира само общия
исков ред. Поради това реализирането на тази отговорност по реда на чл. 410 ГПК,
чрез издаване заповед за изпълнение, какъвто е и случая, е недопустимо,
доколкото законодателят не е предвидил такава възможност (така
Р 379-2013-III
г.о.). Това
обуславя недопустимост и на предявения по делото иск по чл. 422, ал. 1 ГПК за
същото вземане (така Р 379-2013-III г.о.).
По
същите съображения се явява недопустим и предявеният в обективно съединение с
него иск по чл.
422, ал. 1 ГПК за съществуване на вземането за обезщетение по чл. 221,
ал. 2 КТ, защото и него ВКС приема в задължителната си практика, че
работодателят може да претендира само по общия исков ред (Р
364-2010-III
г.о.),
какъвто не е заповедното производство по чл. 410 ГПК (Р 379-2013-III г.о.).
А това е така защото, по аргумент от чл. 272, ал. 1 КТ, не може да удържи това
обезщетение по чл. 221, ал. 2 КТ от трудовото възнаграждение на работника или
служителя, без негово изрично съгласие (Р
364-2010-III
г.о.). Поради
това, при липса на такова, не може и да го претендира по реда на заповедното
производство по чл. 410 ГПК (защото в последното се
проверява само безспорността на вземането, а липсата на подадено възражение
срещу заповедта или връчването й на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, съвсем не означава изрично негово съгласие за плащане на такова вземане по
чл. 221, ал. 2 КТ). Последното обаче обуславя недопустимост и на настоящото
последващо исково производство по чл. 422, ал. 1 ГПК за същото вземане (в
този смисъл Р 379-2013-III
г.о.). Аргументът, че заповедно
производство
по чл. 410 ГПК се е развило в настоящото исково
по чл. 422 ГПК, не променя този извод. Противното би означавало въпроса за реда
за
осъществяване на пълната имуществена отговорност по
чл. 207 КТ и за дължимостта на обезщетението по чл. 221, ал. 2 КТ да се
постави в зависимост от конкретното развитие на всяко оТ.елно заповедно
производство
по чл. 410 ГПК, което е принципно недопустимо. Исково
производство за съществуване на вземане по заповедта се развива
само в случаите на връчването й при условията
на чл. 47, ал. 5 ГПК или подадено срещу нея възражение
по чл. 414 ГПК (чл. 415, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК).
В случай, че такова не бъде подадено или не бъде подадено в срок, заповедта за
изпълнение влиза в сила и въз основа на нея съдът издава изпълнителен лист за
събиране на вземането, без работникът или служителят да е имал
възможност да се защити по същество, което според практиката
на ВКС, е
в генерално противоречие с основната цел на КТ за закрила
на труда, регламентирана в чл. 1, ал. 3 КТ (Р
379-2013-III
г.о.).
А
след като предявените
искове по чл. 422, ал. 1 ГПК са недопустими, те следва да се
оставят без
разглеждане, а образуваното за разглеждането им производство по делото да се
прекрати (чл. 130 ГПК). Следва поради това и да се обезсили издадената в
заповедното производство заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК (т.
13 ТР 4-2014-ОСГТК). Това налага съдът да отмени преди това
протоколните си определения от 09.10.2019 г., с които, поради
пропуск, е приел тези искове
за
допустими и приключвайки съдебното дирене и
устните състезания е обявил, че ще се произнесе по същите с решение
(чл. 253 ГПК).
Воден от
горните мотиви, Старозагорският районен съд
О П
Р Е Д
Е Л И:
ОТМЕНЯВА, поради
пропуск, протоколните си
определения от 09.10.2019 г.
по делото,
с които е приключил съдебното дирене и устните
състезания,
и посочил, че ще обяви
решението си по делото на 11.11.2019 г., като
вместо тях постановява:
ОСТАВЯ БЕЗ
РАЗГЛЕЖДАНЕ, като недопустими, предявените от „К.“ Е. искове по чл.
422, ал. 1 ГПК срещу З.Д.С. и ПРЕКРАТЯВА образуваното за
разглеждането им производство по настоящото гражданско дело №
2133
по описа за 2018 г. на Старозагорския районен съд.
ОБЕЗСИЛВА
поради това изцяло и издадената по частно гражданско дело № 6260 по описа за
2017 г. на Старозагорския районен съд - заповед № 4044 от 15.11.2017 г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да бъде обжалвано с частна жалба пред
Старозагорския окръжен съд в едноседмичен срок от връчването му на страните по
делото.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: