РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И Е
№ 681
гр. Пловдив, 18 април
2022 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД -
ПЛОВДИВ, ХІХ състав, в открито заседание на двадесет
и втори март през две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: СТОИЛ БОТЕВ
ЧЛЕНОВЕ
: ТАТЯНА П.
ПЕТЪР
КАСАБОВ
при секретаря БЛАГОВЕСТА КАРАКАШЕВА и участието на прокурора СВЕТЛОЗАР ЧЕРАДЖИЙСКИ,
като
разгледа докладваното от чл. съдия ТАТЯНА
П. КАНД
№ 249 по описа за 2022 год., за да се произнесе взе предвид следното:
І. За характера на производството, жалбите и
становищата на страните:
1. Производството е по реда
на Глава Дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с
чл. 63, ал. 1, изр. второ от Закона за административните нарушения и наказания
/ЗАНН/.
2. Образувано е по касационна
жалба, предявена от Б.П.Г., ЕГН **********, с адрес ***, чрез адвокат Н.Д., против
Решение № 2232 от 10.12.2021 г. на Районен съд гр. Пловдив, ХVІ н.с.,
постановено по АНД № 5761 по описа на същия съд за 2021 г., потвърждаващо Наказателно постановление
(НП) № 21-1030-006229 от 01.07.2021 г. на Началник група към ОД на МВР гр. Пловдив,
сектор „Пътна полиция“ (ПП), с което на касационния жалбоподател:
1. На основание чл. 179, ал. 2, вр. чл. 179, ал. 1, т. 5, пр. 4 от
Закона за движение по пътищата (ЗДвП), е наложено административно наказание
ГЛОБА в размер на 200 лв. за извършени нарушения на чл. 25, ал. 2 от ЗДвП. и
2. На основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП, са наложени
административни наказания ГЛОБА в размер на 50 лв. и лишаване от право да
управлява МПС за срок от един месец, за извършено нарушение на чл. 123, ал. 1,
т. 3, буква „в“ от ЗДвП.
Поддържаните касационни основания се субсумират в твърдението, че
атакуваният съдебен акт е постановен в нарушение на закон и като такова е неправилно. Иска се
решението на районния съд и НП да бъдат отменени. Претендира се присъждане на
разноските в производството.
3. Ответникът по касационната
жалба - ОД на МВР гр.
Пловдив сектор ПП, не взема конкретно становище по допустимостта и
основателността на касационната жалба.
4. Участвалият по делото
прокурор, представител на Окръжна прокуратура гр. Пловдив, дава заключение, че жалбата
е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
ІІ. За допустимостта:
5. Касационната жалба е
подадена в предвидения за това преклузивен процесуален срок и при наличието на
правен интерес. При това положение същата се явява ДОПУСТИМА.
ІІІ. За фактите:
6. Пловдивският районен съд е
бил сезиран с жалба, предявена от Б.П.Г., срещу НП № 21-1030-006229 от 01.07.2021
г. на Началник група към ОД на МВР гр. Пловдив, сектор „Пътна полиция“ (ПП), с
което на жалбоподателя, са наложени описаните по-горе административни наказания.
НП
е издадено въз основа на АУАН № АА862491 от 17.06.2021
г., съставен от К.Д.П. – мл. автоконтрольор при
сектор „ПП“ към ОД на МВР гр. Пловдив. Обективираните
в акта констатации се свеждат до следното:
На
17.05.2021 г. около 12.00 часа в гр. Пловдив на бул. Цариградско шосе – № 53,
П.В. „Скобелева майка“, в посока запад, Г. е
управлявал товарен автомобил ФОЛКСВАГЕН КАДИ с рег. № ***, собственост
на „ПРОПЪР“ ООД, като при извършване на маневра за
излизане от кръгово кръстовище, навлиза в съседна дясна лента, като не пропуска
движещия се в лентата автомобил с рег. № ***, сблъсква се с него и допуска ПТП
с материални щети, с което виновно е нарушил чл. 25, ал. 2 от ЗДвП и при
наличие на разногласия, относно обстоятелствата за ПТП го напуска, не уведомява
службата за контрол, както и не изпълнява указанията й,
с което виновно е нарушил чл. 123, ал. 1, т. 3, б. В от ЗДвП.
Процесните
административни наказания са наложени при тази фактическа и правна обстановка,
която е възприета и възпроизведена в спорното НП.
7. За да потвърди процесното
НП районният съд е приел, че от обективна и субективна страна жалбоподателят е
осъществил съставите на вменените му административни нарушения по чл. 25, ал. 2, вр. с чл. 179,
ал. 2, вр. чл. 179, ал. 1, т. 5, пр. 4 от ЗДвП и чл. 123, ал. 1, т. 3, буква „в“ вр. с чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП, като при
издаване на АУАН и НП не са допуснати съществени процесуални нарушения.
В тази връзка първоинстанционният съд е приел, че от показанията
на св. П.(длъжностното лице съставило акта за нарушение) се потвърждава описаната
в АУАН фактическа обстановка, а представените снимки на двете МПС затвърждават
тезата, че между тях е настъпил удар. Посочено е, че дори по автомобила
управляван от Г. да няма сериозни следи от ПТП, то са ясни и видими следите от
деформация и остъргване на предната част на автомобил АУДИ рег. № ***. Все в
тази насока е подчертано, че дори и да не са сериозни нанесените материални
щети, все пак такива са налице. Според съда наличните по
административнонаказателната преписка писмени доказателства - заявление от
водача на автомобила АУДИ, приложените обяснения от двамата водачи участници в
процесното ПТП, Протоколът за ПТП, съдържащ и схемата на произшествието,
затвърждават тезата за настъпило ПТП, че Г. не е останал на мястото на ПТП и че
вина за удара носи именно той.
ІV. За правото:
8.
Като е стигнал до
тези правни изводи, районният съд е постановил правилен съдебен акт. В
решението са изложени подробни мотиви относно законосъобразността на оспорения
административен акт. Фактите по делото са обсъдени поотделно и в тяхната
съвкупност. Въз основа на правилно установената фактическа обстановка, са
направени обосновани изводи относно приложението, както на материалния, така и
на процесуалния закон.
Фактическите констатации и правните
изводи формирани от първостепенния съд се споделят напълно от настоящата
инстанция. Това прави излишно тяхното преповтаряне при условията на чл. 221,
ал. 2 от АПК.
9. Във връзка с доводите наведени в
касационната жалба, които настоящият съдебен състав намира за неоснователни, е
необходимо да бъде съобразено следното:
Според
чл. 25, ал. 2 от ЗДвП, при извършване на маневра, която е свързана с навлизане
изцяло или частично в съседна пътна лента, водачът е длъжен да пропусне пътните
превозни средства, които се движат по нея. Когато такава маневра трябва
едновременно да извършат две пътни превозни средства от две съседни пътни
ленти, с предимство е водачът на пътното превозно средство (ППС), което се
намира в дясната пътна лента.
Цитираната
разпоредба (на
чл. 25, ал. 2 от ЗДвП)
въздига в състав на административно нарушение, непропускането на пътните
превозни средства, при извършване на маневра, която е свързана с навлизане
изцяло или частично в съседна пътна лента, като изречение второ определя, кое
ППС е с предимство при
едновременно
извършване на такава маневра от две ППС от две съседни пътни ленти. Очевидно в
случая е без значение дали пътят, на който следва да се извършат описаните
маневри е с предимство или без предимство, доколкото макар и на път с
предимство, водачът на ППС, което
се намира в лявата пътна лента в хипотезата на чл. 25, ал. 2 изр. второ ЗДвП,
или иска да навлезе в
съседна пътна лента в хипотезата на изр. първо от същия законов текст, е без
предимство по отношение на движещите се ППС съответно в дясната пътна лента (в хипотезата чл. 25,
ал. 2 изр. второ ЗДвП)
или в съседното пътно платно (в хипотезата чл. 25, ал. 2 изр. първо ЗДвП).
Констатираното
от контролните органи деяние извършено от Г. осъществява именно състава на
нарушение по чл. 25, ал. 2 от закона – деянието е осъществено при извършване на
маневра за излизане от кръгово кръстовище, като касаторът е навлизал в съседна
дясна лента, без да пропусне движещия се в лентата автомобил с рег. № ***,
сблъсква се с него и допуска ПТП с материални щети.
Съответно
разпоредбата на чл. 179, ал. 2 от ЗДвП предвижда административнонаказателна
отговорност за лицата, които поради движение с несъобразена скорост, неспазване
на дистанция или нарушение по ал. 1 причинят пътнотранспортно произшествие,
освен ако деянието не съставлява престъпление. Наложеното административно
наказание е в определения от закона размер, предвиден от законодателя като
достатъчен за постигане целите на административните наказания съгласно чл. 12
от ЗАНН.
Относно
второто констатирано нарушение, а именно, че Г. е напуснал местопроизшествието,
въпреки, че между участниците в произшествието не е имало съгласие относно
обстоятелствата, свързани с него, като не е уведомил съответната служба за
контрол на Министерството на вътрешните работи на територията, на която е
настъпило произшествието, квалифицирано като такова по чл. 123, ал. 1, т. 3,
буква „в“ от ЗДвП, настоящият съдебен състав намира, че жалбоподателят е
осъществил всички съставомерни признаци на така установеното административно
нарушение.
Доказателства,
които да подложат на съмнение установените в тази насока факти и обстоятелства
не са ангажирани в хода на съдебното производството.
10. При това положение следва да се
приеме, че съставеният АУАН е съобразен с изискванията на закона, нарушенията
са установени по несъмнен начин, индивидуализиран е нарушителят и му е дадена
възможност да направи възражение във връзка с констатираните нарушения съгласно
чл. 42-44 от ЗАНН. Въз основа на акта е издадено и процесното наказателно
постановление против Г., което изцяло е съобразено с изискванията на чл. 57,
ал. 1 от ЗАНН.
11. Изложеното до тук налага да се приеме,
че решението на районния съд е валидно и допустимо. При постановяването му не
се констатират нарушения нито на материалния, нито на процесуалния закон. То ще
следва да бъде оставено в сила.
Мотивиран от изложеното, Пловдивският
административен съд, ХІХ състав,
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 2232 от 10.12.2021
г. на Районен съд гр. Пловдив, ХVІ н.с., постановено по АНД № 5761 по описа на
същия съд за 2021 г.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.