Определение по дело №272/2019 на Окръжен съд - Добрич

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е   

 

                         №   364                   ,24.04.2019 година, град Добрич

 

                                    

          ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, на двадесет и четвърти април през  две хиляди и деветнадесета  година, в закрито заседание в следния състав :

                                       Председател: ГАЛАТЕЯ ХАНДЖИЕВА

                                                Членове : ДЕСИСЛАВА НИКОЛОВА

                                                              ЖЕЧКА МАРГЕНОВА 

като разгледа докладваното от съдията Ж. МАРГЕНОВА ч.гр.д. №272/2019година, намира следното :

         Производството е образувано по реда на глава ХХІ от ГПК, чл.274 и сл. от ГПК, по частна жалба вх.№6966/005.04.2019г./по регистър на ДРС/ от „****“АД гр.София, чрез адв. И.М., срещу определение №743/14.03.2019г. по гр.д.№28/2019г.на ДРС, с което е отхвърлено възражението му по чл.119 от ГПК за местна неподсъдност на делото.Заявено е и искане по чл.277 от ГПК за спиране изпълнението на обжалваното опредление.

Настоява се за отмяна на атакуваното определение като незаконосъобразно по съображения, свеждащи се до неправилно прилагане на правилата във връзка с определянето на местно компетентния съд по трудов спор при липса на упражнено от ищеца право на избор по чл.114 от ГПК и липса на компетентност на ДРС при условията на чл.105 от ГПК и своевременно упражнено от ответника право на отвод при липса на задължение от негова страна да посочва надлежния съд , в случая СРС, в чийто район е седалището му.

Ответникът по жалбата Х. К. Х. не е изразил становище.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Частната жалба е изпратена по пощата на 02.04.2019г. и се явява подадена в срока по чл.275 ГПК,  броим от деня на връчване на определението – 26.03.2019 г.,   отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК, допустима е, но разгледана по същество се явява неоснователна по следните съображения:

Предмет на гр.д.№514/2018г.на БРС са три обективно съединени иска, произтичащи от трудово правоотношение/за отмяна на незаконно уволнение и парични вземания – обезщетение за оставане без работа в следствие незаконното уволнение, възнаграждение за извънреден труд/.

С писмения отговор на исковата молба,подаден в срока по чл.131 ал.1 от ГПК,ответникът-работодател е направил възражение за местна неподсъдност на спора и е поискал делото да бъде изпратено по подсъдност на Районен съд-гр.Балчик, тъй като в района на същия е мястото, където работникът-ищец е полагал труд, а именно „*******“ гр.Балчик, общ.Балчик, м-ст „***“. Възражението правилно не е уважено от районния съд.

По правило по трудови дела подсъдността е изборна. Изборната местна подсъдно представлява предоставена от закона на ищеца възможност само и единствено по негов избор да предяви иска си и пред друг съд, който не е местнокомпетентен да разгледа спора по правилата на общата или особената местна подсъдност, когато са налице предвидените от закона критерии. Като алтернативна на общата местна подсъдност по чл.105 и чл.108 от ГПК с разпоредбата на чл.114 от ГПК е дадена възможност на работник да предяви иск срещу работодателя си и по мястото, където той обичайно полага своя труд. В случая твърденията на насрещните страни относно мястото на работа- „*******“ гр.Балчик , са съвпадащи. По данни от трудовия договор налце е съвпадение и между уговореното и фактическото място на полагане на труд от ищеца като „шофьор, лек автомобил до 9 места“.

В този случай ищецът е имал две алтернативни възможности при избора на местна подсъдност-да предяви исковете пред районния съд по мястото, където обичайно е полагал своя труд,т.е. пред Районен съд-гр.Балчик, или пред съда по седалището на ответника-работодател-Районен съд-гр.София.Ищецът не се е възползвал от тези възможности да подаде исковата молба в някой от посочени по-горе районни съдилища, а я е подал в трети съд- Добрички районен съд, очевидно по постоянния си адрес съобразно отразяването на такъв в гр.Добрич по документи по делото /исковата молба не съобразена с разпоредбата на чл.127, ал.1, т.2 от ГПК/. При това положение  ответникът разполага с процесуалната възможност да възрази и да дерогира избраната от ищеца в нарушение на закона обща местна подсъдност, като заяви искане делото да се разгледа от съда по седалището му, но няма възможност да прави избор съобразно предмета на делото, т.е. да иска прилагане на изборната подсъдност по чл.114 от ГПК . Общата местна подсъдност по чл.105 и чл.108 от ГПК може да бъде дерогирана само от работника-ищец.

В този смисъл и настоящата инстанция приема, че възражението на работодателя-ответник е неоснователно и правилно е отхвърлено от Добрички районен съд,чието определение е законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

Настоящото определение е необжалваемо по смисъла на т.9в от ТР №1/2013 г. от 09.12.2013 г. по тълк.д.№1/2013 г. на ОСГТК на ВКС и чл.274 ал.4 от ГПК, при което искането за спиране изпълнението на същото за обезпечаване изхода от частното обжалване се явява лишено от предмет.

Този изход от спора лишава от основателност  и искането на жалбоподателя за присъждане на разноски. Насрещната страна не е заявила такова.

Воден от гореизложеното,Добричкият окръжен съд

 

                                        О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА определение №743/14.03.2019г. по гр.д.№28/2019г.на ДРС, с което е отхвърлено възражението „****“АД гр.София по чл.119 от ГПК за местна неподсъдност на делото.

 Определението не подлежи на обжалване .

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                   ЧЛЕНОВЕ:1.

 

 

                                                                                    2.