Решение по дело №1339/2019 на Районен съд - Пазарджик

Номер на акта: 74
Дата: 31 януари 2020 г. (в сила от 27 юли 2020 г.)
Съдия: Стела Йорданова Михайлова
Дело: 20195220201339
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 10 юли 2019 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

 

  

 

31.01.2020 г., гр.Пазарджик

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПАЗАРДЖИШКИ РАЙОНЕН СЪД, наказателен състав

на шести декември през две хиляди и деветнадесета година

в публично заседание в състав:

 

                                                                           Председател: СТЕЛА МИХАЙЛОВА

 

Секретар Росица Караджова,

като разгледа докладваното от съдия Михайлова АНД №1339 по описа за 2019 г.,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.63 ал.1 от ЗАНН.

Постъпила е жалба от В.П.К., ЕГН ********** *** против Наказателно постановление №19-0340-000733 от 07.06.2019 г. на Началника на РУ Септември, с което на същия за нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП, на основание чл.174, ал.1, т.2 от ЗДвП е наложена ГЛОБА в размер на 1 000 лева и Лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 /дванадесет/ месеца и на основание Наредба №Iз-2539 от 17.12.2012 г. за определяне първоначалния максимален размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително обучение са отнети 10 контролни точки.

Навеждат се доводи за допуснати нарушения на материалния закон и процесуалнте правила при издаването на НП  и се иска НП да бъде отменено.

В съдебно заседание жалбоподателят, чрез пълномощника си поддържа жалбата. Не сочи доказателства.

Ответникът по жалбата ОД на МВР Пазарджик в писмено становище излага доводи, че наказателното постановление е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

Съдът като провери основателността на жалбата, прецени доводите на страните  и събраните по делото доказателства, прие за установено следното:

Жалбата е процесуално допустима, но НЕОСНОВАТЕЛНА.

На жалбоподателя е съставен акт за установяване на административно нарушение за това, че на 31.05.2019 г. в 02,25 часа в гр.Б., на ул.“..“ в посока ул.“..“ управлява лек автомобил „…” с ДК №…, собственост на А. В. С. след употреба на алкохол. При извършена  проверка с технически средство „Алкотест Дрегер“ 7410, с фабр. №0639 в 02,55 ч. е отчетено наличие на алкохол в издишания въздух 0,99 промила, паказано вана водача. Идаден е талон а медицинско изследване №0029487.

Въз основа на това е издадено обжалваното наказателно  постановление.

Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на показанията на свидетеля К.Н.-актосъставител и писмените доказателства представени по делото.

Възражетнията, че съставянето на АУАН и издаването на НП са допуснати съществени прицесуални нарушения, тъй като не били посочени мастото и времето на извършване на нарушението, съдът намира за неоснователни.

Както в АУАН, така и идентично в обжалваното НП ясно и подробно са описани населеното място, улицата, както и посоката на движение на управлявания от жалбоподателя автомобил, когато е констатирано вмененото нарушение. Напълно е конкретезиран и часа на извършване на нарушението.

Несъстоятелни са твърденията на ълномощника на жалбоподателя в съдебно заседание, че не ставало ясно в какво е обвинене нарушетиля, тъй като в НП бил посочен час на извършване на нарушението 02,25 ч, докато концентрацията на алкохол била установена в друг час-02,55 ч.

Повече от логично и ясно е, че нарушението е извършено, така както е посочено в НП в 02,25 ч., когато при управление на МПС жалбоподателят е бил спрян за проверка. В този мемон същият несъмнено е управлявал срлед употреба на алкохол, чиято концентрация е отчетена при изпробването му с техническо средство малко по-късно, което изисква определено техническо време.

Вярно е, че представеният по делото и попълнен талон по време на проверката на жалбоподателя представлява бланка, която не съответства в пълна степен на образеца установен с Приложение №1 към чл.3, ал.2 от Наредба №1/2017 г., но това не означава директно да се игнорират показанията на техническото средство за установяване концентрацията на алкохол. 

Съгласно чл.6, ал.9 от Наредбата концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози се установява въз основа на показанията на техническото средство за установяване концентрацията на алкохол в кръвта или на теста за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози в случаите на отказ на лицето да подпише или да получи талона за изследване, при неявяване в определения срок на посоченото място или при отказ за изследване с доказателствен анализатор и/или за даване на проби за изследване.

Според разпоредбата на чл.3а от Наредбата, установяването на концентрацията на алкохол в кръвта се извършва с доказателствен анализатор, показващ концентрацията на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух и отчитащ съдържанието на алкохол в горните дихателни пътища (доказателствен анализатор), или с медицинско и химическо лабораторно изследване, когато:

1. лицето откаже извършване на проверка с техническо средство или тест;

2. лицето не приема показанията на техническото средство или теста;

3. физическото състояние на лицето не позволява извършване на проверка с техническо средство или тест.

В случая нарушителят е посочил, че приема показанията н техническото средство, което обстоятелство вече не подлежи на отбелязване в талона за изследване според Наредбата.

По този начин същият се е отказал от възможността си за избор на друг метод за изследване /с доказателствен анализатор или с медицинско и химическо лабораторно изследване/, като фактически е приел показанията на техническото средство.

Това произтича и от разпоредбата на чл.6, ал.4, изр.последно от Наредба №1/2017 г.

Това от друга страна прави излишно и невъзможно попълването на втората част от талона за изследване за отказ или избор на метод на изследване, както и предписания на контролния орган за явяване в лечебно заведение за извършване на медицинско и химическо лабораторно изследване изследване, което практически не е и сторено.

При тези обстоятелства с поведението си жалбоподателят е изпълнил една от предпоставките на чл.6, ал.9 от Наредбата, поради което концентрацията на алкохол в кръвта му е установена въз основа на показанията на техническото средство за установяване концентрацията на алкохол, която в случая е 0,99 промила.

Недопустимо е жалбоподателят да черпи права от собственото си поведение, с което е неглижирал и се е отказал от законовите си възможности за установяване на наличие на алкохол в кръвта му.

В АУАН, както и в талона за изследване ясно е посочено, че пробата за употреба на алкохол е извършена с техническо средство „Алкотест Дрегер“ 7410 с фабр. 0639. По този начин е идентифицирано техническото средство и в НП.

Освен това в разпечатката от направеното с техническо средство измерване на алкохол в дъха на водача с резултата 0,99 на хиляда, макар представено на английски език, фабричният номер ARRK-0639 съответства на посоченото в НП годно техническо средство.

При тези данни от правна страна съдът приема, че  от обективна и субективна страна е осъществен фактическият състав на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДП, която постановява забрана за водачът на МПС да управлява пътно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда.

При определяне размера на санкциите наказващият орган се е съобразил с изискванията на чл.27 от ЗАНН за индивидуализацията на административните наказания като е отчел, тежестта на нарушението, с оглед нивото на концентрация на алкохол и че нарушението е извършено за първи път. В този смисъл съдът счита, че санкциите глоба и лишаване от право да управлява МПС са правилно определени, съответстваща на императивните размери съгласно чл.174, ал.1, т.2 от ЗДвП, тъй като отчетената концентрация на алкохол е над 0,8 на хиляда и под 1,2 на хиляда.  

По изложените съображения обжалваното постановление, е обосновано и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.

Проверката за законосъобразността на отнетите контролни точки не се осъществява по предвидения в ЗАНН ред, поради което съдът не коментира тази част от НП. Но следва да се има предвид, че съгласно чл.3, ал.1 от №Iз-2539 от 17.12.2012 г., отнемането на контролни точки се извършва въз основа на влязло в сила наказателно постановление.

Воден от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН съдът

 

РЕШИ:

 

ПОТВЪРЖДАВА НП №19-0340-000733 от 07.06.2019 г. на Началника на РУ Септември, с което на В.П.К., ЕГН ********** *** за нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП, на основание чл.174, ал.1, т.2 от ЗДвП е наложена ГЛОБА в размер на 1 000 лева и Лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 /дванадесет/ месеца и на основание Наредба №Iз-2539 от 17.12.2012 г. за определяне първоначалния максимален размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително обучение са отнети 10 контролни точки.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Пазарджишкия административен съд в 14 -дневен срок от съобщението за изготвянето му.

      

 

                                  

                                                            РАЙОНЕН СЪДИЯ: