МОТИВИ към присъда по НДЧХ №190/2016г.по
описа на НПРС
Делото е образувано на основание чл.247 ал.1 т.2 от НПК-по депозирана
частна тъжба от Ц.Ж.В.,*** против К.Г.Г.,живущ ***,с
обвинение в това,че на **.**.**г.в с.Ц. ,на публично място,в качеството си на ***
/** на Ц.,обл.Ш./ по повод изпълнение на службата й „***
„в ** с.Ц., й нанесъл обида,наричайки я „**” ,с което унижил честта и
достойнството й-престъпление по чл.148 ал.1 т.1 ,т.3 и т.4 от НК във вр.чл.146
ал.1 предл.второ от НК .
Съдът е приел за съвместно разглеждане в
наказателното производство предявения от частния тъжител и граждански
ищец,граждански иск в размер на 3000.00лв./главница//,ведно със законната
лихва,начиная от датата на извършване на Д.ието -**.**.**г.до окончателното им заплащане,представляващ
обезщетение за причинените й с извършеното престъпление неимуществени вреди.
Частният тъжител се явява лично в съдебно
заседание и с повереника си адв.Д.,вписана
в ШАК.Поддържат изцяло както обвинението,така и предявения граждански иск.
Подсъдимият се явява лично и със защитника
си адв.Т.,вписан в ШАК.Оспорват изцяло както
обвинението,така и гражданския иск –и по основание и по размер.
Съдът като прецени събраните по делото
писмени и гласни доказателства,поотделно и в тяхната съвкупност,прие за
установено от фактическа страна следното:
Тъжителката Ц.Ж.В. е назначена на
длъжността Специалист „*** ** ”*
с.Ц. по силата натрудов
договор №*/04.01.2016г.,сключен
между нея и **а на О. Н.,в качеството му на работодател.Съгласно длъжностната й
характеристика тя следва да организира,координира,възлага
и проследява работата по поддръжка на зелени площи,паркове и постранства на работниците,назначени по програми и проекти,да
води отчетността на лицата,които трябва да положат общественополезен труд на
основание чл.12 ал.1 от ППЗСП.
Не се оспорва от подсъдимия,а и от
показанията на ангажираните от него свидетели се установява,че същият изпълнява
длъжността „** „на с.Ц. ,трети мандат,какъвто е бил и към момента на извършване
на инкриминираното Д.ие -**.**.**г.
От показанията на разпитаните по делото
свидетели,водени от страните – Д.Р. Г.,И. Г. Х.,И. М.С.,Д. И. Д. /от страна на
тъжителя/ и М.М.Р.,Г. Д. Н. и И. Д. Н. /сочени от
подсъдимия/ ,двете групи свидетели очертаха сравнително различна фактическа
обстановка,като всичките са категорични,че към момента на извършване на Д.ието,предмет на обвинението,свидетелят Д. Г. е разговарял с
подсъдимия К.Г..Поради и което ,съдът кредитира с най-голямо доверие именно
показанията на свидетеля Д. Г..Той сочи,че работи по програма на съвета ,в
областта на озеленяването и негов пряк ръководител е тъжителката Ц.Ж..Всяка
сутрин тя разпределяла задачите,които следвало да се изпълнят от работниците.
В края на месец февруари /не се оспорва от
страните,че се касае за инкриминираната дата -**.**.**г.8,сутринта,около
8.00-8.30часа,в центъра на с.Ц.,пред селския магазин,пред който имало поставена
кафе –машина,стояли свидетелят Д. Г.,И. С. ,Д. Д. и тяхна колежка на име Г.,както
и тъжителката Ц.В..Покрай тях минал подсъдимият/** на селото/,който казал на
свидетеля :”Д.е,ела тука! „ и двамата тръгнали към намиращия се в
непосредствена близост до магазина парк,в който,за да се влезе,трябвало да се
слезе по стъпала надолу.Подсъдимият казал на свидетеля „отвори катинара”,защото
той бил затворил парка.След което го попитал:”Кой ти каза да сложиш
катинара.?Бързо отвори катинара,защото ще отивам и ще го разбия.Аз знам,че тая
„**”те накара да сложиш катинара.”**” на румънски език означавало „**”и
свидетелят Д. Г. разбрал,че **ът отправя тази дума по
адрес на тъжителката Ц.В..Този разговор се провел на разстояние около 10.15
метра от колегите на свидетеля Г. и техния ръководител В.. Г. е категоричен,че
по време на разговора си К.Г. са били само двамата,а около тях е нямало други
хора.
След
като подсъдимият му наредил да махне катинара,свидетелят изпълнил това,което му
било казано и пуснал в парка животни,които да опасат тревата.След което се
качил на центъра при останалите - свидетелтите Д. Г.,И.
С. ,Д. Д. и тяхна колежка на име Г. и тъжителката Ц.В..В.
попитала Д. Г. какво му е казал подсъдимият и той й отговорил,че е ставало
въпрос за катинара и подсъдимият я нарекъл „**”на румънски език.След като чула
това,В. се обидила,разочаровала и едва се сдържала да не заплаче.
Затова,че подсъдимият е нарекъл
тъжителката „**”/което в превод от румънски на български език означава „**”/,свидетелствува в показанията и И. Х.,който работел в
магазина,където се били спряли работниците и В. и
,който по това време бил излязъл да си пусне кафе от кафемашината.Св.Х.
много добре възприел разговора,който подсъмият и св.Д.
Г. провели на стъпалата в парка ,който разговор /провел се на румънски език/
,чувала и В.,която усещала ,че се говори нещо за нея.Чувайки казаното от
подсъдимия,св.Х. попитал В. „Защо **а ти казва „**”?,а тя отговорила „Не
знам”.И Д. като дошъл после й обяснил разговора.Казал й „К. ти каза,че си **л”.След
като чула това,тъжителката избухнала възмутена как може подсъдимият да я нарича
така,била силно обидена и наранена,цяло село разбрало за случая.
Свидетелят И. Х. видял сутринта свидетелят ,сочен от другата страна –Г. Д.,но
е категоричен,че той е напазарувал от магазина и тръгнал към града,т.е. не е
присъствувал на случилото се,а свидетелят И. Н.”**” бил овчар и във въпросната
сутрин бил пастир.Макар,че Н. не оспорва,че е селски пастир,но пък заявява,че
въпросната сутрин се намирал на мястото на инцидента.
Свидетелят И. С. също бил очевидец на
инцидента и това се подкрепя от показанията на свидетелите Д. Г. и Д. Д..Св.С.,работник
по програма за временна заетост към О. Н.,с пряк ръководител Ц.В..Св.С.
заявява,че докато тъжителката им поставяла задачи за деня,покрай тях минал
подсъдимият К.Г.,който извикам Д. при него.Слезли по стъпалата надолу в парка и
оттам се чувал разговор на висок тон,на румънски език.Свидетелят С. не успял да
чуе какво точно се говори ,но е категоричен,че след като приключил разговора си
със свидетеля Г. и минавайки покрай тях,подсъдимият се обърнал с висок тон към В. с думите:”Ти
защо накара Д. да сложи катинара на вратата на парка?”,а тя му отговорила ,че
не е карала Д. да прави това,при който ** заявил:”Ти си го накарала,недей да
лъжеш.Това място се води на моето име.Никой няма право да слага катинар
там./последните думи били възприети и от свидетеля И. Х./.В. казала на
подсъдимия да се държи по-възпитано и разговорът между тях приключил,като той
се отправил към офиса си.
В този момент,при тях дошъл Д. и Ц.В. го
попитала какво е казал К. за нея,при което той въпзпоизвел
думите му :”Аз знам,че тази „**” те е накарала да сложиш катинара.Тези думи
силно наранили тъжителката.
Свидетелят Д. Д. ,за когото се твърди,че
е бил заедно с останалите свидетели,сочени от тъжителката, твърди в показанията
си пред съда,че също не е чул какво точно си говорят в парка подсъдимият и Д. Г.,но
чул ,че разговорът помежду им се води на висок тон.Когато приключили и св.Д. Г.
отишъл при останалите работници и тъжителката го попитала какво точно е казал **,тъй
като очевидно тя вече е узнала от думите на св.И. Х.,че подсъдимият е говорил
за нея, Д. казал пред всички,че е казал думата „**”,която означавала ** и се
отнасяла за Ц..
Св.Д. не е виждал свидетелите,сочени от
защитата на мястото на случилото се,ущаго св.Г. дошъл
около 15-20 минути след това.По това време,подсъдимият вече бил в **,а И. Н.
изобщо не се виждал там.
На очертаната от посочените от тъжителя
свидетели фактическа обстановка,се противопоставя фактическа обстановка,очертана
от показанията на другата група свидетели,водени от подсъдимия.
Единият от тях-св.М.Р. заявява,че
присъствувал на разправия между К. и Ц.,висли,че е
станало на **.**.**г.,около 9.00часа,т.е.след часа,посочен в тъжбата.Приказвал
си с Г. Б. и при тях се спрял И. „**”с коня.В този момент покрай тях минал
подсъдимият ,носейки документи и отивал към парка.Спрял се и извикал Д.Р.,като
го запитал кой е затворил задната врата на парка.Той му отговорил,че Ц. го е
накарала,при което подсъдимият му заповядал да отиде и отвори вратата.К.
тръгнал към Ц./т.е. не се оспорва,че Д. и Ц. са се намирали на едно място ,през
времето,когато покрай тях е минал подсъдимият е се е осъществил въпросният
разговор за заключената врата на парка/ и я попитал „Защо затвори парка,след
като парка трябва да бъде отворен и хората трябва да минават оттам
свободно,спокойно да се разкарват,за това е парк”, а Ц. му отговорила:”*,ти кой
си,че ще ми казваш такова нещо.”Тогава К. се прибрал,обърнал се и тръгвал към
съвета.Свидетелят не е чул никакви обиди,отправени от подсъдимия към
тъжителката,било на български или на чужд език.Категоричен е,че чул
разговорът,който се води между К. и Д. и същият се провел на български език.Св.М.
не отрича,че на центъра е имало много хора,събрани на групи,сред които и Ц. и
групата от работници по временна заетост,за които тя отговаряла.Според св.Р.,подсъдимият
дошъл пеш от **.
Св.Г. Н. твърди,че на въпросната дата се
намирал в центъра на селото ,заедно с М. и И. и видял ,че ** извикал Д.
,казвайки му да махне катинара на парка.Свидетелят видял също Ц. с групата
работници,които се намирали от другата страна на платното.От мястото където се
намирал свидетелят,имало малка видимост към парка,а от мястото,където се
намирала тъжителката-никаква видимост. Свидетелят е категоричен,че не е чул
подсъдимият да отправя обидни думи към или по отношение на тъжителката.
Св.И. Н.
също заявява,че е очевидец на случилото се ,тъй като по това време
минавал оттам с коня си .Твърди,че чул как ** пита свидетеля Д. кой е затворил
вратата,а той му отговорил,че Ц. го е накарала.След което подсъдимият запитал
тъжителката защо затваря портите ,а тя го обидила „*”.Той не й отправял обидни
думи.
На въпроса на повереника на тъжителката към свидетелите,сочени от
подсъдимия,с какво той е дошъл до мястото,където са се намирали Ц. и работници,
свидетелите дават разнопосочни показания:Св.И. Н. заявява:”С колата,*”,а според
св.М.Р. е дошъл пеша и мисли, е слязъл от **.
Този факт сам по себе си е основание да не
се кредитират с нужното доверие показанията на свидетелите,сочени от
подсъдимия,които освен,че по този пункт си противоречат,противоречат
и на показанията на свидетелите от другата група,за които не се оспорва,че също
са се намирали на площада на селото и ,за които,всички твърдят,че преди да
отиде заедно със свидетеля Д. в парка,където са провели въпросния разговор,** е
минал покрай тях. Съдът не кредитира с нужното доверие показанията на
свидетелите М.Р.,И. Н. и Г. Н.,които противоречат с показанията на
непосредствения участник в разговора,в който е била изречена обидната
дума,насочена към тъжителката,а именно –свд.-Д. Г..
От друга страна, съдът цени с пълно
доверие показанията на свидетелите – Д.Р.
Г.,И. Г. Х.,И. М.С.,Д. И.ов Д.,двама от които
непосредствено са чули обидата „**”/** на румънски език/,която е била насочена
към тъжителката,а това са св.Д. Г. и св.И. Х. .Нещо повече,лично от св.И. Х.
,тъжителката Ц.В. е разбрала какво точно я е обидил подсъдимия,като преди
това,от поведението му спрямо нея,минавайки покрай
тях,от начина,по който се водел разговора между двамата ,на нея й станало
ясно,че подсъдимият говори точно за нея
и то,наричайки я с обидната дума „**”./**/ и то във връзка с изпълнение на служебните й
задължения и той много добре е осъзнавал ,че е отправил обидната дума към
пострадала именно в качеството й на ***.
Въпреки,че при произнасянето на обидната
дума ,пострадалата не е присъствувала,но нейното
значение веднага й е било предадено от св.Х.,който знае румънски език,а и
впоследствие това е било потвърдено от св.Д. Г. и по този начин узнаването на
обидното съдържание е опосреднено от трето лице,съдът
намира,че Д. ,извършено от подсъдимия се явява съставомерно
по смисъла на чл.146 ал.1 от НК.Доколкото то е било възприето от повече
хора-св.Д. Г.,И. Х. и опосреден пред пострадалата в
присъствието на други хора-св.Д. и С.,съдът намира,че обидата е била нанесена публично и то от *** по повод изпълнение на
службата му към *** по повод на службата му ,поради което Д. следва да се
квалифицира като престъпление,осъществяващо престъпния състав на чл.148 ал.1
т.1,т.3 и т.4 във вр.чл.146 ал.1 от НК.
От субективна страна,Д. е осъществено при
наличието на пряк умисъл-деецът е осъзнавал общественоопасния му характер и
неговите противоправни последици,като е целял тяхното настъпване.
За въпросното инкриминирано Д.,съответната
наказателно правна норма предвижда наказание „глоба от три хиляди до десет
хиляди лева и обществено порицание.”
Отчитайки ,че подсъдимият е
пълнолетен,чистото му съдебно минало,обстоятелството,че от извършеното
престъпление не са причинени имуществени вреди ,които подлежат на
репариране,съдът прие,че са налице кумулативно изискуемите се предпоставки ,визирани
в нормата на чл.78а от НК,поради което,след като призна подсъдимият за виновен
в извършване на престъплението,за което е обвинен,го освободи от наказателна
отговорност,като му наложи административно наказание „глоба” в размер на 1 500.00лв.
При определяне на наказанието,съдът
съобрази личността на подсъдимия и отношението му към извършеното,като счете,че
при така наложеното наказание,биха били постигнати целите на генералната и
индивидуална превенция на наказанието,залегнали като основни начала в чл.36 от НК.
На основание чл.189 ал.1 от НПК,с оглед
изхода на делото,подсъдимият беше осъден да заплати на тъжителя направените по
делото разноски.
В този смисъл съдът постанови присъдата
си.
Мотивите са изготвени на 06.06.2016г.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: