Решение по дело №16488/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: 2964
Дата: 3 август 2022 г.
Съдия: Маргарита Димитрова Димитрова
Дело: 20211110216488
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 26 ноември 2021 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 2964
гр. София, 03.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 110-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:МАРГАРИТА Д. ДИМИТРОВА
при участието на секретаря АННА ИВ. Г.А
като разгледа докладваното от МАРГАРИТА Д. ДИМИТРОВА
Административно наказателно дело № 20211110216488 по описа за 2021
година
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по постъпила жалба от К. Д. Г., ЕГН **********, с адрес
гр.С, ж.к.“ХД“, бл., ет., ап., против наказателно постановление №21-4332-
022065/02.11.2021 г., издадено от Началник Сектор към СДВР, ОПП-СДВР, с
което на основание чл.179, ал.2, във вр. с ал.1, т.5, пр.4 от ЗДвП е наложено
административно наказание глоба в размер на 200 лева, за нарушение на
чл.25, ал.2 от ЗДвП.
Жалбоподателят навежда доводи, че процесното НП е неправилно и
незаконосъобразно, тъй като не е извършил вмененото му нарушение. Твърди,
че вината му не е доказана безусловно, че не са записани свидетелите на
процесното ПТП, както и че при съставяне на АУАН не му е била дадена
възможност да изложи фактите и обстоятелствата на настъпилото ПТП.
Оспорва описаната фактическа обстановка в АУАН и НП, като излага
друга такава. Твърди, че при настъпване на процесното ПТП, управляваният
от него автомобил се е намирал в пълен покой за изчакване за разрешителен
за преминаване сигнал на светофара, а водачът на другия автомобил е имал
1
достатъчно време за реакция, но допускайки ПТП е нарушил разпоредбата на
чл.20, ал.1 и ал.2 от ЗДвП. В тази връзка жалбоподателят сочи, че така
посочените факти и причинените щети по управлявания от него автомобил
/заден ляв стоп и частично по заден ляв калник/, говорят за неспазена
дистанция от движещия се зад него автомобил, доколкото при внезапно
навлизане от дясна в лява лента щетите биха били по средната част на
автомобила.
Моли съда на посочените в жалбата основания да отмени процесното
НП.
Жалбоподателят не се явява и не се представлява в съдебно заседание.
Не взема допълнително становище по същество на делото.
Ответната страна по жалбата: ОПП-СДВР, не се представлява в съдебно
заседание и не взема становище по направените възражения в жалбата.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и
становищата на страните, приема за установено следното от фактическа
и правна страна:
Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и от лице,
притежаващо активна процесуална легитимация да обжалва наказателното
постановление. Процесното НП е връчено лично на жалбоподателя на
09.11.2021 г., съгласно данните от разписката върху него, а жалбата срещу
него е подадена на 16.11.2021 г., съгласно отразената дата на входящия номер
върху нея, т.е. в 14-дневния срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН за обжалване на НП,
считано от датата на неговото връчване, поради което жалбата се явява
процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява
следната фактическа обстановка:
Административнонаказателното производство е образувано със
съставяне на АУАН, Серия GА, бл.№256597 на 07.10.2021 г., от компетентно
длъжностно лице – мл.автоконтрольор при ОПП-СДВР – СП. ЦВ. СП., в
присъствието на един свидетел: Т. БЛ. Н. /също служител при ОПП-СДВР/,
присъствал при установяване на нарушението и при съставяне на акта, против
К. Д. Г., за това, че:
2
На 07.10.2021 г., в 20:10 часа, в гр.София, по бул.“Г.М.Димитров“,
управлява лек автомобил „Х к, сив, с рег.№, собственост на Иванка Г.а, ЕГН
**********, с посока на движение от ул.“Л С“ към бул.“Д Ц“, пред „Първа
инвестиционна банка“, при изцяло навлизане в съседна пътна лента, не
пропуска и реализира леко ПТП с попътно движещия му се отляво лек
автомобил с рег.№.
Актосъставителят посочил като нарушена разпоредбата на чл.25, ал.2 от
ЗДвП, че от нарушението са претърпени имуществени вреди на три МПС,
както и иззетите доказателства за извършеното нарушение.
АУАН е предявен и връчен лично на жалбоподателя на датата на
неговото съставяне – на 07.10.2021 г., срещу подпис. Последният заявил, че
има възражения по направените в него констатации. На същата дата,
жалбоподателят получил препис от акта и уведомен, че в 3-дневен срок може
да направи допълнителни обяснения и възражения, както и за задължението
при промяна на адреса си да посочи нов такъв. Жалбоподателят не се
възползвал от правото си да представи писмени възражения пред наказващия
орган в законоустановеният 3-дневен срок по реда на чл.44, ал.1 от ЗАНН.
Въз основа на направените констатации в съставения АУАН,
компетентно длъжностно лице: Началник Сектор към СДВР, ОПП-СДВР,
назначен на длъжността със Заповед №8121к-13312/23.10.2019 г. на
министъра на вътрешните работи и надлежно упълномощен със Заповед
№8121з-515/14.05.2018 г. на министъра на вътрешните работи, издал НП
№21-4332-022065 на 02.11.2021 г., против К. Д. Г., в което възпроизвел
описаната в АУАН фактическа обстановка и наложил на жалбоподателя
административно наказание глоба в размер на 200 лева на основание чл.179,
ал.2, във вр. с ал.1, т.5, пр.4 от ЗДвП, за нарушение на чл.25, ал.2 от ЗДвП.
Изложената фактическа обстановка, съдът прие за установена, въз
основа на събраните по делото гласни доказателства: показанията на
свидетеля СП. ЦВ. СП.; от приобщените писмени доказателства по делото:
процесните АУАН и НП; декларация от К. Д. Г.; декларация от М Д Д;
Протокол за ПТП с рег.№10112/07.10.2021 г., ведно със скица на ПТП към
него; справка картон на водач К. Д. Г.; Заповед №8121з-515/14.05.2018 г. и
Заповед №8121к-13312/23.10.2019 г., и двете издадени от министъра на
вътрешните работи.
3
От показанията на свидетеля С. се установява по несъмнен и безспорен
начин, че на посочените в АУАН дата, час и място, при управление на
процесния лек автомобил „Х“, сив на цвят, жалбоподателят е навлязъл в
съседната пътна лента и по този начин е отнел предимството на движещия се
по същата лента лек автомобил „Тойота“ и причинил ПТП. Установява се
още, че отразените констатации в съставените протокол за ПТП, скица към
него и АУАН, почиват на вписаните данни в попълнените декларации от
двамата водачи, които са заварили на място. Съдът кредитира показанията на
свидетеля С., доколкото изхождат от лице, даващо сведения за
непосредствено възприетото при изпълнение на служебните задължения, без
наличие на данни за възможна заинтересованост от изхода на делото.
Показанията му са последователни, обективни и изцяло кореспондират с
данните от приложените по делото писмени доказателства.
От данните в попълнената декларация от водача на МПС-2 – М Д Д,
става ясно, че при управление на лек автомобил „Т К“, с рег.№, в средната
пътна лента за движение на посочените дата, час и място, друго МПС,
движещо се в съседната дясна пътна лента е отнело нейното предимство,
поради което задействала спирачната система на автомобила. Същата изрично
е декларирала, че ПТП не е станало на кръстовище.
В саморъчно попълнената декларация от водача на МПС-1 –
жалбоподателят К. Д. Г., последният отразил, че на посочените дата, час и
място, управляваният от него лек автомобил „Х“, с рег.№, е бил спрял за
изчакване на зелена светлина на кръстовище, регулирано със светофар, който
възприел от 50 м разстояние, а като причина за настъпилото ПТП посочил
невниманието на шофьора зад него.
Видно от съставения Протокол за ПТП от 07.10.2021 г. е, че ПТП е
причинено от участник №1 – К. Д. Г., като водач на МПС-1 – лек автомобил
„Х“, с рег.№, чужда собственост. Като участник №2 е вписана М Д Д, като
водач на МПС-2 – лек автомобил „Т К“, с рег.№. Като причина за настъпване
на ПТП е посочено, че МПС-1 се движи по бул.“Г.М.Димитров“, с посока от
ул.“Лазар Станчев“ към бул.“Драган Цанков“, и пред „Първа инвестиционна
банка“ навлиза в съседна пътна лента и не пропуска попътно движещият му
се от ляво МПС-2. В съставеният протокол за ПТП са описани имуществени
вреди по МПС-1 – в задна лява част /задна броня и заден ляв калник/, и по
4
МПС-2 – предна дясна част – предна броня и преден десен калник.
Механизма на настъпване на ПТП е нагледно разчертан в приложената скица,
към съставения протокол за ПТП.
При извършена служебна проверка за законосъобразност на съставените
АУАН и НП, съдът констатира, че същите са издадени от териториално и
материално компетентни органи, съгласно приложените по делото Заповед
№8121з-515/14.05.2018 г. и Заповед №8121к-13312/23.10.2019 г., и двете
издадено от министъра на вътрешните работи, в кръга на техните функции и
по предвидените в закона форма и ред, както и в сроковете по чл.34 от ЗАНН.
Съдът не констатира допуснати в хода на
административнонаказателното производство съществени нарушения на
процесуалните правила, които да са ограничили правото на защита на
санкционираното лице.
На основание събраните по делото доказателства, съдът намира, че е
установена описаната в АУАН и НП фактическа обстановка. Правилно е
приложен и материалния закон.
Посочената в АУАН и НП като виновно нарушена разпоредба на чл.25,
ал.2 от ЗДвП, вменява на водачите, при извършване на маневра, която е
свързана с навлизане изцяло или частично в съседна пътна лента, задължение
да пропуснат пътните превозни средства, които се движат по нея. Когато
такава маневра трябва едновременно да извършат две пътни превозни
средства от две съседни пътни ленти, с предимство е водачът на пътното
превозно средство, което се намира в дясната пътна лента. От събраните по
делото доказателства се установява по безспорен начин, че жалбоподателят
не е изпълнил това си задължение като водач на МПС, поради което е
реализирал ПТП в лек автомобил „Т К“, с рег.№, от което са настъпили
имуществени вреди както за управлявания от него автомобил, така и за
удареното ППС. Следователно, с действията си, изразяващи се в извършване
на маневра при движение в лява пътна лента, свързана с навлизане изцяло в
съседната дясна пътна лента, не е пропуснал попътно движещият се по нея
лек автомобил, управляван от М Д Д, в разултат на което реализирал удар със
задната лява част на управляванато от него МПС-1 в предната дясна част на
МПС-2, от който удар настъпили имуществени вреди и за двата автомобила,
както следва: на МПС-1 – в лява задна броня и ляв заден калник, и на МПС –
5
в предна дясна броня и преден десен калник. Тези обстоятелства са посочени
ясно и недвусмислено в АУАН и НП. Изложената версия от жалбоподателя,
че е спрял на кръстовище за изчакване на зелена светлина на светофарната
уредба, с излагането на която на практика оспорва мястото и механизма на
настъпилото ПТП, съдът намира за недоказана от събраните по делото
доказателства, а поради това я приема едниствено като защитна теза, с цел
избягване на неблагоприятните последици от ангажиране на
административнонаказателната отговорност за извършеното нарушение.
Видно от изготвената скица към съставения протокол за ПТП е, че ударът
между двете МПС-та е настъпил преди кръстовище, а причината за него е
навлизането на МПС-1 от лява в дясна пътна лента, без да пропусне
движещото се по нея с предимство МПС-2. От друга страна, настъпилите
имуществени вреди и по двете МПС-та – в задна лява част за МПС-1 и в
предна дясна част за МПС-2, изцяло отговарят да са причинени именно, чрез
реализиране на отразения в протокола за ПТП механизъм. Изложената версия
в жалбата, че имуществените вреди отговарят да са причинени от неспазена
дистанция от движещото се МПС-2, зад спрялото за изчакване на зелен
светофар МПС-1, съдът намира за нелогична и обективно невъзможна,
доколкото при такъв механизъм вредите биха настъпили не в страничните
части на пътните превозни средства, а в задна част на МПС-1 и в предна част
на МПС-2. С оглед на горното, съдът кредитира с доверие изложените данни
в саморъчно попълнената декларация от водача на МПС-2 – М Д Д, че
процесното ПТП не е станало на кръстовището на бул.“Драган Цанков“, а
преди него, докато се е движела по бул.“Г.М.Димитров“ в посока към това
кръстовище, в средната пътна лента и по път с предимство за движещите се в
съседната дясна пътна лента за движение МПС-та. Горните обстоятелства са
взети предвид от актосъставителя /свидетелят С./, същите правилно са
интерпретирани от него и точно отразени в съставения АУАН.
Жалбоподателят не ангажира никакви доказателства в подкрепа на
изложената от него версия в жалбата, а направеното възражение, че не му е
била дадена възможност да посочи фактите и обстоятелствата на ПТП и да
начертае схема, категорично се опровергава от приложените към преписката
писмени доказателства - саморъчно попълнената от него декларация и от
самия АУАН, в който посочил, че има възражения против направените
констатации, но не е конкретизирал какви.
6
Настъпването на престъпния резултат – ПТП с причинени имуществени
вреди, се дължи на непредпазливото поведение на жалбоподателя, поради
което така настъпилите последици са в пряка и непосредствена причинна
връзка с неговото виновно поведение. Жалбоподателят не е предвиждал
възможното настъпване на съставомерните общественоопасни последици, но
е бил длъжен и е могъл да ги предвиди. Налице е от субективна страна -
небрежност или несъзнавана непредпазливост като форма на вина по смисъла
на чл.11, ал.3 от НК.
Предвид изложеното по-горе, съдът намира, че актосъставителят
правилно е квалифицирал поведението на жалбоподателя като нарушение на
чл.25, ал.2 от ЗДвП, а наказващият орган правилно е ангажирал неговата
отговорност на основание санкционната разпоредба на чл.179, ал.2, във вр. с
ал.1, т.5, пр.4 от ЗДвП. Посочената разпоредба предвижда на виновния водач
да се налага глоба в размер на 200 лева, когато поради неспазване правилата
за предимство причини ПТП. Настоящият случай е такъв, доколкото
жалбоподателят е реализирал ПТП, именно поради неспазване правилата за
предимство при извършване на маневра, свързана с навлизане изцяло в
съседна пътна лента, без да пропусне пътното превозно средства, което се
движи по нея.
Законодателят е предвидил наказание глоба във фиксиран размер и
доколкото с НП е наложена на жалбоподателя глоба именно в така
предвидения размер от 200 лева, съдът няма правомощия да я изменя в насока
нейното намаляване.
Не са налице предпоставките за квалифициране на нарушението като
маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН, доколкото не са налице
критериите по чл.93, т.9 от НК. Извършеното деяние е с висока степен на
обществена опасност, поради наличието на реализирано ПТП с причинени
материални щети на два автомобила, а данните от справката картон на водача
очертават жалбоподателя като личност, която има склоност да нарушава
правилата за движение по пътищата, доколкото са налице данни за издаден
против него фиш, и то преди по-малко от една година от извършване на
настощото нарушение.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че обжалваното НП следва да
бъде изцяло потвърдено, като правилно и законосъобразно издадено.
7
По разноските:
Страните имат право на разноски в настоящото производство на
основание чл.63д от ЗАНН по реда на АПК. С оглед изхода на делото, право
на разноски има ответната страна по жалбата, но такова искане не изхожда от
правоимащата страна, поради което съдът не следва да се произнася по този
въпрос.
Водим от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА на основание чл.63, ал.2, т.5, във вр. с ал.9, във вр. с
чл.58д, т.1 от ЗАНН, НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ №21-4332-
022065/02.11.2021 г., издадено от Началник Сектор към СДВР, ОПП-СДВР, с
което на К. Д. Г., ЕГН **********, с адрес гр.С, ж.к.“Х Д“, бл., ет., ап., на
основание чл.179, ал.2, във вр. с ал.1, т.5, пр.4 от ЗДвП е наложено
административно наказание глоба в размер на 200 лева, за нарушение на
чл.25, ал.2 от ЗДвП, като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд София-град на основанията, предвидени в НПК, и по
реда на Глава 12 от АПК, в 14–дневен срок от получаване на съобщението от
страните, че е изготвено.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

8

Съдържание на мотивите


Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по постъпила жалба от К. Д. Г., ЕГН **********, с адрес
гр.С, ж.к.“Х Д“, бл., ет., ап., против наказателно постановление №21-4332-
022065/02.11.2021 г., издадено от Началник Сектор към СДВР, ОПП-СДВР, с
което на основание чл.179, ал.2, във вр. с ал.1, т.5, пр.4 от ЗДвП е наложено
административно наказание глоба в размер на 200 лева, за нарушение на
чл.25, ал.2 от ЗДвП.
Жалбоподателят навежда доводи, че процесното НП е неправилно и
незаконосъобразно, тъй като не е извършил вмененото му нарушение. Твърди,
че вината му не е доказана безусловно, че не са записани свидетелите на
процесното ПТП, както и че при съставяне на АУАН не му е била дадена
възможност да изложи фактите и обстоятелствата на настъпилото ПТП.
Оспорва описаната фактическа обстановка в АУАН и НП, като излага
друга такава. Твърди, че при настъпване на процесното ПТП, управляваният
от него автомобил се е намирал в пълен покой за изчакване за разрешителен
за преминаване сигнал на светофара, а водачът на другия автомобил е имал
достатъчно време за реакция, но допускайки ПТП е нарушил разпоредбата на
чл.20, ал.1 и ал.2 от ЗДвП. В тази връзка жалбоподателят сочи, че така
посочените факти и причинените щети по управлявания от него автомобил
/заден ляв стоп и частично по заден ляв калник/, говорят за неспазена
дистанция от движещия се зад него автомобил, доколкото при внезапно
навлизане от дясна в лява лента щетите биха били по средната част на
автомобила.
Моли съда на посочените в жалбата основания да отмени процесното
НП.
Жалбоподателят не се явява и не се представлява в съдебно заседание.
Не взема допълнително становище по същество на делото.
Ответната страна по жалбата: ОПП-СДВР, не се представлява в съдебно
заседание и не взема становище по направените възражения в жалбата.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и
становищата на страните, приема за установено следното от фактическа
и правна страна:
Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и от лице,
притежаващо активна процесуална легитимация да обжалва наказателното
постановление. Процесното НП е връчено лично на жалбоподателя на
09.11.2021 г., съгласно данните от разписката върху него, а жалбата срещу
него е подадена на 16.11.2021 г., съгласно отразената дата на входящия номер
върху нея, т.е. в 14-дневния срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН за обжалване на НП,
считано от датата на неговото връчване, поради което жалбата се явява
процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.
1
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява
следната фактическа обстановка:
Административнонаказателното производство е образувано със
съставяне на АУАН, Серия GА, бл.№256597 на 07.10.2021 г., от компетентно
длъжностно лице – мл.автоконтрольор при ОПП-СДВР – С Ц С, в
присъствието на един свидетел: Т Б Н /също служител при ОПП-СДВР/,
присъствал при установяване на нарушението и при съставяне на акта, против
К. Д. Г., за това, че:
На 07.10.2021 г., в 20:10 часа, в гр.София, по бул.“Г.М.Димитров“,
управлява лек автомобил „Х“, сив, с рег.№, собственост на И Г.а, ЕГН
**********, с посока на движение от ул.“Лъчезар Станчев“ към бул.“Драган
Цанков“, пред „Първа инвестиционна банка“, при изцяло навлизане в съседна
пътна лента, не пропуска и реализира леко ПТП с попътно движещия му се
отляво лек автомобил с рег.№.
Актосъставителят посочил като нарушена разпоредбата на чл.25, ал.2 от
ЗДвП, че от нарушението са претърпени имуществени вреди на три МПС,
както и иззетите доказателства за извършеното нарушение.
АУАН е предявен и връчен лично на жалбоподателя на датата на
неговото съставяне – на 07.10.2021 г., срещу подпис. Последният заявил, че
има възражения по направените в него констатации. На същата дата,
жалбоподателят получил препис от акта и уведомен, че в 3-дневен срок може
да направи допълнителни обяснения и възражения, както и за задължението
при промяна на адреса си да посочи нов такъв. Жалбоподателят не се
възползвал от правото си да представи писмени възражения пред наказващия
орган в законоустановеният 3-дневен срок по реда на чл.44, ал.1 от ЗАНН.
Въз основа на направените констатации в съставения АУАН,
компетентно длъжностно лице: Началник Сектор към СДВР, ОПП-СДВР,
назначен на длъжността със Заповед №8121к-13312/23.10.2019 г. на
министъра на вътрешните работи и надлежно упълномощен със Заповед
№8121з-515/14.05.2018 г. на министъра на вътрешните работи, издал НП
№21-4332-022065 на 02.11.2021 г., против К. Д. Г., в което възпроизвел
описаната в АУАН фактическа обстановка и наложил на жалбоподателя
административно наказание глоба в размер на 200 лева на основание чл.179,
ал.2, във вр. с ал.1, т.5, пр.4 от ЗДвП, за нарушение на чл.25, ал.2 от ЗДвП.
Изложената фактическа обстановка, съдът прие за установена, въз
основа на събраните по делото гласни доказателства: показанията на
свидетеля С Ц С; от приобщените писмени доказателства по делото:
процесните АУАН и НП; декларация от К. Д. Г.; декларация от М Д Д;
Протокол за ПТП с рег.№10112/07.10.2021 г., ведно със скица на ПТП към
него; справка картон на водач К. Д. Г.; Заповед №8121з-515/14.05.2018 г. и
Заповед №8121к-13312/23.10.2019 г., и двете издадени от министъра на
2
вътрешните работи.
От показанията на свидетеля Спасов се установява по несъмнен и
безспорен начин, че на посочените в АУАН дата, час и място, при управление
на процесния лек автомобил „Хюндай“, сив на цвят, жалбоподателят е
навлязъл в съседната пътна лента и по този начин е отнел предимството на
движещия се по същата лента лек автомобил „Тойота“ и причинил ПТП.
Установява се още, че отразените констатации в съставените протокол за
ПТП, скица към него и АУАН, почиват на вписаните данни в попълнените
декларации от двамата водачи, които са заварили на място. Съдът кредитира
показанията на свидетеля Спасов, доколкото изхождат от лице, даващо
сведения за непосредствено възприетото при изпълнение на служебните
задължения, без наличие на данни за възможна заинтересованост от изхода на
делото. Показанията му са последователни, обективни и изцяло
кореспондират с данните от приложените по делото писмени доказателства.
От данните в попълнената декларация от водача на МПС-2 – М Д Д,
става ясно, че при управление на лек автомобил „Т К“, с рег.№, в средната
пътна лента за движение на посочените дата, час и място, друго МПС,
движещо се в съседната дясна пътна лента е отнело нейното предимство,
поради което задействала спирачната система на автомобила. Същата изрично
е декларирала, че ПТП не е станало на кръстовище.
В саморъчно попълнената декларация от водача на МПС-1 –
жалбоподателят К. Д. Г., последният отразил, че на посочените дата, час и
място, управляваният от него лек автомобил „Х“, с рег.№, е бил спрял за
изчакване на зелена светлина на кръстовище, регулирано със светофар, който
възприел от 50 м разстояние, а като причина за настъпилото ПТП посочил
невниманието на шофьора зад него.
Видно от съставения Протокол за ПТП от 07.10.2021 г. е, че ПТП е
причинено от участник №1 – К. Д. Г., като водач на МПС-1 – лек автомобил
„Х“, с рег.№чужда собственост. Като участник №2 е вписана М Д Д, като
водач на МПС-2 – лек автомобил „Т К“, с рег.№. Като причина за настъпване
на ПТП е посочено, че МПС-1 се движи по бул.“Г.М.Димитров“, с посока от
ул.“Лазар Станчев“ към бул.“Драган Цанков“, и пред „Първа инвестиционна
банка“ навлиза в съседна пътна лента и не пропуска попътно движещият му
се от ляво МПС-2. В съставеният протокол за ПТП са описани имуществени
вреди по МПС-1 – в задна лява част /задна броня и заден ляв калник/, и по
МПС-2 – предна дясна част – предна броня и преден десен калник.
Механизма на настъпване на ПТП е нагледно разчертан в приложената скица,
към съставения протокол за ПТП.
При извършена служебна проверка за законосъобразност на съставените
АУАН и НП, съдът констатира, че същите са издадени от териториално и
материално компетентни органи, съгласно приложените по делото Заповед
№8121з-515/14.05.2018 г. и Заповед №8121к-13312/23.10.2019 г., и двете
издадено от министъра на вътрешните работи, в кръга на техните функции и
3
по предвидените в закона форма и ред, както и в сроковете по чл.34 от ЗАНН.
Съдът не констатира допуснати в хода на
административнонаказателното производство съществени нарушения на
процесуалните правила, които да са ограничили правото на защита на
санкционираното лице.
На основание събраните по делото доказателства, съдът намира, че е
установена описаната в АУАН и НП фактическа обстановка. Правилно е
приложен и материалния закон.
Посочената в АУАН и НП като виновно нарушена разпоредба на чл.25,
ал.2 от ЗДвП, вменява на водачите, при извършване на маневра, която е
свързана с навлизане изцяло или частично в съседна пътна лента, задължение
да пропуснат пътните превозни средства, които се движат по нея. Когато
такава маневра трябва едновременно да извършат две пътни превозни
средства от две съседни пътни ленти, с предимство е водачът на пътното
превозно средство, което се намира в дясната пътна лента. От събраните по
делото доказателства се установява по безспорен начин, че жалбоподателят
не е изпълнил това си задължение като водач на МПС, поради което е
реализирал ПТП в лек автомобил „Т К“, с рег.№, от което са настъпили
имуществени вреди както за управлявания от него автомобил, така и за
удареното ППС. Следователно, с действията си, изразяващи се в извършване
на маневра при движение в лява пътна лента, свързана с навлизане изцяло в
съседната дясна пътна лента, не е пропуснал попътно движещият се по нея
лек автомобил, управляван от М Д Д, в разултат на което реализирал удар със
задната лява част на управляванато от него МПС-1 в предната дясна част на
МПС-2, от който удар настъпили имуществени вреди и за двата автомобила,
както следва: на МПС-1 – в лява задна броня и ляв заден калник, и на МПС –
в предна дясна броня и преден десен калник. Тези обстоятелства са посочени
ясно и недвусмислено в АУАН и НП. Изложената версия от жалбоподателя,
че е спрял на кръстовище за изчакване на зелена светлина на светофарната
уредба, с излагането на която на практика оспорва мястото и механизма на
настъпилото ПТП, съдът намира за недоказана от събраните по делото
доказателства, а поради това я приема едниствено като защитна теза, с цел
избягване на неблагоприятните последици от ангажиране на
административнонаказателната отговорност за извършеното нарушение.
Видно от изготвената скица към съставения протокол за ПТП е, че ударът
между двете МПС-та е настъпил преди кръстовище, а причината за него е
навлизането на МПС-1 от лява в дясна пътна лента, без да пропусне
движещото се по нея с предимство МПС-2. От друга страна, настъпилите
имуществени вреди и по двете МПС-та – в задна лява част за МПС-1 и в
предна дясна част за МПС-2, изцяло отговарят да са причинени именно, чрез
реализиране на отразения в протокола за ПТП механизъм. Изложената версия
в жалбата, че имуществените вреди отговарят да са причинени от неспазена
дистанция от движещото се МПС-2, зад спрялото за изчакване на зелен
4
светофар МПС-1, съдът намира за нелогична и обективно невъзможна,
доколкото при такъв механизъм вредите биха настъпили не в страничните
части на пътните превозни средства, а в задна част на МПС-1 и в предна част
на МПС-2. С оглед на горното, съдът кредитира с доверие изложените данни
в саморъчно попълнената декларация от водача на МПС-2 – М ДД, че
процесното ПТП не е станало на кръстовището на бул.“Драган Цанков“, а
преди него, докато се е движела по бул.“Г.М.Димитров“ в посока към това
кръстовище, в средната пътна лента и по път с предимство за движещите се в
съседната дясна пътна лента за движение МПС-та. Горните обстоятелства са
взети предвид от актосъставителя /свидетелят Спасов/, същите правилно са
интерпретирани от него и точно отразени в съставения АУАН.
Жалбоподателят не ангажира никакви доказателства в подкрепа на
изложената от него версия в жалбата, а направеното възражение, че не му е
била дадена възможност да посочи фактите и обстоятелствата на ПТП и да
начертае схема, категорично се опровергава от приложените към преписката
писмени доказателства - саморъчно попълнената от него декларация и от
самия АУАН, в който посочил, че има възражения против направените
констатации, но не е конкретизирал какви.
Настъпването на престъпния резултат – ПТП с причинени имуществени
вреди, се дължи на непредпазливото поведение на жалбоподателя, поради
което така настъпилите последици са в пряка и непосредствена причинна
връзка с неговото виновно поведение. Жалбоподателят не е предвиждал
възможното настъпване на съставомерните общественоопасни последици, но
е бил длъжен и е могъл да ги предвиди. Налице е от субективна страна -
небрежност или несъзнавана непредпазливост като форма на вина по смисъла
на чл.11, ал.3 от НК.
Предвид изложеното по-горе, съдът намира, че актосъставителят
правилно е квалифицирал поведението на жалбоподателя като нарушение на
чл.25, ал.2 от ЗДвП, а наказващият орган правилно е ангажирал неговата
отговорност на основание санкционната разпоредба на чл.179, ал.2, във вр. с
ал.1, т.5, пр.4 от ЗДвП. Посочената разпоредба предвижда на виновния водач
да се налага глоба в размер на 200 лева, когато поради неспазване правилата
за предимство причини ПТП. Настоящият случай е такъв, доколкото
жалбоподателят е реализирал ПТП, именно поради неспазване правилата за
предимство при извършване на маневра, свързана с навлизане изцяло в
съседна пътна лента, без да пропусне пътното превозно средства, което се
движи по нея.
Законодателят е предвидил наказание глоба във фиксиран размер и
доколкото с НП е наложена на жалбоподателя глоба именно в така
предвидения размер от 200 лева, съдът няма правомощия да я изменя в насока
нейното намаляване.
Не са налице предпоставките за квалифициране на нарушението като
маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН, доколкото не са налице
5
критериите по чл.93, т.9 от НК. Извършеното деяние е с висока степен на
обществена опасност, поради наличието на реализирано ПТП с причинени
материални щети на два автомобила, а данните от справката картон на водача
очертават жалбоподателя като личност, която има склоност да нарушава
правилата за движение по пътищата, доколкото са налице данни за издаден
против него фиш, и то преди по-малко от една година от извършване на
настощото нарушение.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че обжалваното НП следва да
бъде изцяло потвърдено, като правилно и законосъобразно издадено.
По разноските:
Страните имат право на разноски в настоящото производство на
основание чл.63д от ЗАНН по реда на АПК. С оглед изхода на делото, право
на разноски има ответната страна по жалбата, но такова искане не изхожда от
правоимащата страна, поради което съдът не следва да се произнася по този
въпрос.
Водим от горните мотиви, съдът
6