Р Е
Ш Е Н
И Е
№ III-249
17.09.2020 год. гр. Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаски окръжен съд трети въззивен граждански
състав
на двадесет и първи юли две хиляди и двадесета година,
в открито заседание в следния
състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РОСЕН ПАРАШКЕВОВ
ЧЛЕНОВЕ: 1. КРЕМЕНА
ЛАЗАРОВА
2. ЙОРДАНКА МАЙСКА
при участието на секретаря Жанета Граматикова,
като разгледа докладваното от съдия Майска
въззивно гражданско дело № 753 по описа за 2020 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано
е по въззивна жалба вх.№ 55552/04.12.2019г. на РС-Бургас от И.Х., роден на ***г. в гр.Л., У. с
Булстат-*********, заявена чрез пълномощника адв.Таня Пеева, с посочен съдебен
адрес: гр.Бургас, ул.Трайко Китанчев № 26, ап.8 против решение № 3105/19.11.2019г. по гр.д.№
9257/2017г. по описа на БРС, с което е отхвърлен предявеният от въззивника иск
по чл. 124, ал. 1, вр. чл. 524 от ГПК
против Т. И.П., С.И.К./като взискатели/ и „Булгарплодекспорт“ ЕООД/като
длъжник/ по изп.дело № 20177030400377 по описа на ЧСИ Георги Михалев, с район
на действие Окръжен съд-Бургас, че е собственик на недвижимия имот, върху който
е насочено принудителното изпълнение, представляващ САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В
СГРАДА с идентификатор №07079.610.295.1.15 по кадастралната карта и
кадастралните регистри на град Бургас, одобрена със заповед №
РД-18-9/30.01.2009 г. на изп. директор на АГКК, находящ се в сграда № 1,
разположена в поземлен имот с идентификатор 07079.610.295, с административен
адрес: град Бургас, ул.Граф Игнатиев-7, ет.2, обект 15, с предназначение: за
офис, брой нива на обекта: 1, със застроена площ от 13,35 кв. м., при съседни
самостоятелни обекти: на същия етаж: 07079.610.295.1.16 и 07079.610.295.1.14,
под обекта 07079.610.295.1.5, над обекта: 07079.610.295.1.25, както и 1,703 %
идеални части равняващи се на 5,99 кв. м. от общите части на сградата и от правото
на строеж върху имота и 0,154 % ид.части от общото помещение в партера-
фотоателие, равняващи се на 1,21 кв. м..Твърди, че постановеното решение не е
правилно и е необосновано. Счита, че съдът не е идентифицирал релевантните за
спора факти и не е разпределил доказателствената тежест между страните, както и
не е съдействал на страните за изясняване на обективната истина по делото и по
тази причина делото е останало неизяснено от фактическа и правна страна.
Твърди, че правото му на собственост/респ. правото на собственост на
„Булгарплодекспорт“ ООД не е било оспорвано от ответниците по делото, но
първоинстанционния съд в мотивите си неправомерно е приел обратното. Моли,
атакуваното решение да бъде отменено, като се постанови ново такова по
същество, с което да бъде уважена исковата претенция, като се претендират и
сторените разноски в двете съдебни инстанции.
В срока по
чл.263 от ГПК е постъпил писмен отговор против въззивната жалба от въззиваемата С.К., заявен чрез упълномощения процесуален представител адв.М.
Кънева, с същата се намира неоснователна. Изложени са подробни съображения
съпроводени с преглед и анализ на събраните в първоинстанционното производство
доказателства в подкрепа на изводите на съда по същество на спора за
неоснователност на претенцията. Посочва, че твърденията в жалбата за допуснато
процесуални нарушения при изготвяне на доклада на съда са неверни и цитира
извадки от определението на съда по чл.146 ГПК. Като невярно се намира и
твърдението на въззивника, че ответниците не са оспорили правото му на
собственост като отново се цитират пасажи от подадения писмен отговор в
първоинстанционното производство. Направено е искане за потвърждаване на
обжалваното решение. Не
ангажира нови доказателства, няма
доказателствени искания, претендира съдебни разноски.
Постъпил е писмен отговор и от
въззиваемата Т. П., с който въззивната жалба се оспорва като неоснователна и се
моли обжалваното решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Не
сочи доказателства.
За въззиваемия
„Булгарплодекспорт“ ЕООД, редовно уведомени по реда на чл.50, ал.2 ГПК писмен
отговор не е постъпил.
Въззивната жалба е подадена против подлежащ на обжалване
съдебен акт, в законовия срок по чл. 259, ал. 1 ГПК, от надлежно упълномощен
представител легитимирано лице, което има правен интерес от обжалване, и
съдържа необходимите реквизити по чл. 260, ал. 1, т. 1, 2, 3, 4 и 7 ГПК и чл.
261, т. 1 и 4 ГПК, поради което е
процесуално допустима.
С обжалваното решение районният съд се е произнесъл по иск
с правно основание чл.124, ал.1 ГПК, вр.чл.524 ГПК.
Съдът,
като съобрази доводите на страните и събраните доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, на основание чл. 12 ГПК приема за установено от фактическа
страна следното:
Първоинстанционното
производство е образувано по иск по чл.124, ал.1 от ГПК, вр.чл.524 ГПК предявен
от И.Х., с който моли да бъде прието за установено
спрямо Т.И.П., С.И.К./като взискатели/ и „Булгарплодекспорт“ ЕООД/като длъжник/
по изп.дело № 20177030400377 по описа на ЧСИ Георги Михалев, с район на
действие Окръжен съд-Бургас, че е собственик на недвижимия имот, върху който е
насочено принудителното изпълнение, представляващ СОС в сграда с идентификатор
№07079.610.295.1.15 по КККР на гр.Бургас, одобрена със Заповед №
РД-18-9/30.01.2009 г. на изп. директор на АГКК, находящ се в сграда № 1,
разположена в ПИ с идентификатор 07079.610.295, с административен адрес: град
Бургас, ул.Граф Игнатиев № 7, ет.2, обект 15, с предназначение: за офис, брой
нива на обекта: 1, със застроена площ от 13,35 кв. м., при съседни
самостоятелни обекти: на същия етаж: 07079.610.295.1.16 и 07079.610.295.1.14,
под обекта 07079.610.295.1.5, над обекта: 07079.610.295.1.25, както и 1,703 %
идеални части равняващи се на 5,99 кв. м. от общите части на сградата и от
правото на строеж върху имота и 0,154 % ид.части от общото помещение в партера-
фотоателие, равняващи се на 1,21 кв. м..
В исковата молба се твърди, че, че процесният имот е
придобит с Постановление за възлагане от 11.12.2012г., влязло в сила на
27.12.2012г. на ЧСИ № 803 Таня Маджарова, с район на действие ОС-Бургас по
изп.дело № 20128030401419, вписано в СВ на 20.12.2013г. под № 4, том 54,
дв.вх.рег.№ 16764, като ищецът е изложил твърдение, че е във владение на имота
от края на месец декември 2012г..
На 23.05.2017г. на Х. била връчена покана от ЧСИ
Георги Михалев по изп.дело № 20177030400377 за доброволно предаване на
владението на стая № 9, находяща се на ет.2 от сграда с административен адрес в
гр.Бургас, ул.Граф Игнатиев № 7, ет.2 и е насрочен въвод за 06.06.2017г.. Към
поканата бил приложен изпълнителен лист № 2437/01.03.2017г., издаден по гр.д. №
3279/2004г. по описа на БРС, издаден в полза на въззиваемите ответници Т.И.П. и
С.И.П.. По молба на въззивника е образувано ч.гр.д. № 4035/17г. по описа на
БРС, по което съдът с определение е по реда на чл.524 ГПК постановил спиране на
изпълнителното производство по изп.дело № 20177030400377 по описа на ЧСИ
Г.Михалев и на ищеца е даден срок за предявяване на настоящата претенция.
Ищецът твърди, че е собственик на процесния имот на основание посоченото
постановление за възлагане и давностно владение, имайки предвид и срока на
владението осъществявано от „Бургасплодекспорт“ ООД, като правото му на
собственост е смутено от искането на ответниците физически лица за предаване
владението върху процесния недвижим имот.
В месечния срок е постъпил писмен отговор от
ответницата С.К., с който претенцията се намира неоснователна, тъй като ищецът
не доказва правото си на собственост на нито едно от заявените основания.
Оспорено е и твърдението, че ищеца владее имота от м.декември 2012г.. Счита се, че ищецът не е придобил имота от публична продан, тъй
като последната бидейки деривативен способ, по смисъла на чл. 496, ал. 2 от ГПК
и тъй като изнесеният на продан недвижим имот не е бил собствен на длъжника от
изпълнителното производство, то тази публична продан не може валидно да се се противопостави на ответниците физически
лица, при вписаната в тяхна полза възбрана на 27.07.2000г.
върху цялата масивна пететажна сграда, поради която и до настоящият момент е запретено
разпореждането включително и чрез публична продан. Твърди се и че ищецът И.Х. е
бил наясно, че в производство по чл. 31, ал. 2 от ЗС съдът го е лишил от
ползването на процесния имот още през 2011г.. Оспорва се собствеността на ищеца
върху индивидуално определения недвижим имот, като се допълва и че не е
извършвана съдебна делба на сградата, която да постанови кое дружество какво
реално се поставя в дял и на кои обекти то става изключителен собственик.
В месечния срок е постъпил писмен отговор от
ответницата Т.П., с които
предявеният иск се оспорва като неоснователен. Оспорва се твърдението, че
ищецът е собственик на процесния имот. Този ответник също твърди, че върху
цялата сграда е била наложена възбрана, с обезпечителна заповед от 02.12.1999
г. полза двете ответници-физически лица, надлежно вписана на 27.07.2000 г.,
която и понастоящем не е вдигната, което препятства придобиването на имота от
момента на вписването, от трети лица, както и че ползва само частта от имота,
която й е предоставена в производство по чл. 31, ал. 2 от ЗС, по което дело
страна е било и „Булгарплодекспорт“ ООД. Позовава се на заключението на
геодезическата експертиза от това производство. Също оспорва твърдението за
изтекла в полза на ищеца И.Х. придобивна давност.
В
месечният срок не е постъпил отговор от третия ответник „Булгарплодекспорт“ ООД.
Видно от представените по делото писмени
доказателства/л.4 по гр.д. № 9257/17г. на БРС/ изп.дело № 20128030401419 по описа на ЧСИ № 803 Т. ***
действие ОС-Бургас е образувано въз основа на изпълнителен лист, издаден на
19.03.2012г. от РС-София по ч.гр.д. №
2360/2011г. по описа на СРС, с взискател „Сити Пропъртис“ ЕООД и длъжник
„Булгарплодекспорт“ ООД с ЕИК-*********.
С Постановление за възлагане от 11.12.2012г., влязло
в сила на 27.12.2012г. на ЧСИ № 803 Таня Маджарова, с район на действие
ОС-Бургас по изп.дело № 20128030401419, вписано в СВ на 20.12.2013г. под № 4,
том 54, дв.вх.рег.№ 16764, е възложен на ищеца И.Х. СОС в сграда с идентификатор №07079.610.295.1.15 по КККР на гр.Бургас,
одобрена със Заповед № РД-18-9/30.01.2009 г. на изп. директор на АГКК, находящ
се в сграда № 1, разположена в ПИ с идентификатор 07079.610.295, с
административен адрес: град Бургас, ул.Граф Игнатиев № 7, ет.2, обект 15, с
предназначение: за офис, брой нива на обекта: 1, със застроена площ от 13,35
кв. м., при съседни самостоятелни обекти: на същия етаж: 07079.610.295.1.16 и
07079.610.295.1.14, под обекта 07079.610.295.1.5, над обекта:
07079.610.295.1.25, както и 1,703 % идеални части равняващи се на 5,99 кв. м.
от общите части на сградата и от правото на строеж върху имота и 0,154 % ид.части
от общото помещение в партера- фотоателие, равняващи се на 1,21 кв. м. за
сумата от 12662,50лв..
Не е спорно по делото, а и се
установява от представените писмени доказателства, че въззиваемите ответници
физически лица Т.И.П. и С.И.К. в качеството им на наследници на И.Д.Й., б.ж. на
гр.Бургас се легитимират като собственици по реституция на идеални части от
цялата процесна административна сграда, находяща се в ***, с площ от 225 кв.м.,
изградена в имот № 2204, в гр. Бургас, ул. Граф Игнатиев № 7, с площ от 225
кв.м., изградена в имот № 2204, в кв. 10, по плана на гр. Бургас, по реда на
чл.6, ал.6, изр. последно от ЗОСОИ.
С решение от 17.06.1997г. по гр.д. № 37/1993г.
на БРС е прието за установено по отношение Областен управител-Бургас, че
наследници на И.Д.Й., б.ж. на гр.Бургас са собственици на по 7,97% от
процесната сграда на осн.чл.3 от ЗВСНМВСА
С решение № 699/07.07.2000г. и № I-336/20.11.2001г. от по адм.д. №
989/1998 г. на БОС е признато правото им на обезщетяване за отчуждения имот, като
наследниците на И.Д.Й., б. ж. на гр. Бургас, за одържавения от него недвижим
имот: северозападен апартамент от жилищна сграда, състоящ се от три спални,
салон и кухня, както и партер , включващ три дюкяна, две кухни и тоалетна,
ведно с припадащите се ид. части от дворното място, находящ се в ***, чрез
собственост в новопостроената в терена сграда и е определено обезщетение в
размер на 14,20%/ид.ч. от собствеността върху пететажната масивна
административна сграда с адрес
гр.Бургас, ул.Граф Игнатиев № 7 или от по 7,10 % идеални части за всяка от
двете наследници от сградата.
По делото е налична обезпечителна
заповед от 02.12.1999г., вписана на 27.07.2000г., том 1, № 74, дв.вх.рег.№ 4910
на СВ при БРС, издадена по адм. Дело № 989/98г. по описа на БОС/л.75 по гр.д. №
9257/17г. на БРС/, с която е наложена по искане на двете ответници-физически лица
възбрана върху следния недвижим имот: пететажната масивна административна
сграда на площ от 225кв.м., находяща се в гр.Бургас,
ул.Граф Игнатиев № 7, както и справка на
СВ/вж.л.77 по гр.д. № 9257/17г. на БРС/, удостоверяваща вписването на
възбраната върху цялата сграда, като няма данни за заличаването й към настоящия момент.
С решение № 6/16.03.2012 г.,
поправено с Решение № 357/19.10.2012г. по гражданско дело № 925/2011 г. на ВКС,
е разпределено реалното ползване на този съсобствен имот, по реда на чл. 31,
ал. 2 от ЗС, като от диспозитива на това решение е видно какви обекти са били
поставени в дял за ползване на всяка от ответниците-физически лица. По
издадения от това производство изпълнителен лист от Районен съд-Бургас № 2437
от 01.03.2017 г. е образувано изпълнителното дело при ЧСИ Георги Михалев,
сочено като правен интерес за настоящото дело/. В последно посоченото решение
като съсобственост на двете наследници от ВКС са отчетени 11.085 % ид. части от
правото на собственост върху цялата сграда.
От заключението на приетата без
възражения СТЕ се установява идентичност на имот с идентификатор №
07079.610.295.1.15 с имота по изпълнителен лист № 2437/01.03.2017г., издаден по
Решение № 357/19.10.2012г. по гражданско дело № 925/2011 г. на ВКС/гр.д. №
3279/04г. на БРС/; същия е идентифициран като стая № 9 на втори етаж на сградата по досието към АДС,
в което обаче няма данни за постъпило искане и липсва отбелязване за деактуване
на процесната стая в полза на
„Бургасплодекспорт“ ООД, като няма данни да е извършвана делба на
сградата.
По така установеното от фактическа страна, съдът
достигна до следните правни изводи:
Предявеният иск е за признаване
за установено по отношение на ответниците, че ищецът е собственик на процесния недвижим имот,
подробно описан в исковата молба и по-горе в решението. Съдът намира, че настоящото
производство е допустимо, доколкото
и двете ответници – физически лица оспорват правото на собственост на ищеца и
неговия праводател; противопоставят възражения за право на собственост на по
11,085% ид.ч. от цялата административна пететажна сграда, в която се намира и
процесната стая № 9; за непротивопоставимост на извършеното разпореждане с
имота при действието на наложена възбрана върху цялата сграда и предвид
твърденията изложени в исковата молба, за придобиване на собствеността върху
имота от ищеца въз основа на проведена публична продан и издадено постановление
за възлагане от ЧСИ по посоченото изпълнително
производство, както и осъществяването на
фактическа власт по отношение на имотите и оспорване на правото на собственост
от ответната страна.
Неоснователни са възраженията на
въззивника за това, че първостепенният съд не е
идентифицирал релевантните за спора факти и не е разпределил доказателствената
тежест между страните, както и не е съдействал на страните за изясняване на
обективната истина по делото и по тази причина делото е останало неизяснено от
фактическа и правна страна. Напротив, видно от определение № 7293/08.10.2018г.
по гр.д. № 9275/17г. на БРС постановено по реда на чл.140 ГПК съдът се е
произнесъл по всички предварителни въпроси и по доказателствата и
доказателствените искания сторени от страните, дал е указания до страните за
поясняване на исканията и становищата им, като е изготвил и проект за доклад по
чл.146 ГПК, квалифицирал е спора, подлежащите на установяване обстоятелства и е
разпределил доказателствената тежест между страните достатъчно ясно. В с.з.
доклада на съда е приет от страните без възражения. Не отговаря на данните по
делото и твърдението на въззивника, че делото е останало неизяснено по вина на
съда, напротив съдът е допуснал всички сторени от страните доказателствени искания,
представените от страните писмени доказателства са приобщени към делото по
надлежния ред, изисквал е относими документи, включително и граждански и
изпълнителни дела; делото е многократно отлагано, по молба на страните и за
събиране на доказателства; страните не са осигурили допуснатите от съда до
разпит свидетели във връзка с твърденията за придобивна давност и възраженията
в тази насока. С оглед горното не се установяват нарушения на чл.7 и чл.8 от ГПК, като първостепенният съд е осигурил в пълнота възможност на страните да
защитят тезите си и е изпълнил задълженията си да им съдейства за изясняване на
делото от фактическа и правна страна. На следващо место не отговаря на данните
по делото и изложеното от въззивника твърдение, че правото му на собственост/респ.
правото на собственост на „Булгарплодекспорт“ ООД не е било оспорвано от
ответниците по делото, като първоинстанционния съд в мотивите си неправомерно е
приел обратното. Напротив видно от постъпилите писмени отговори на исковата
молба на въззиваемата ответница С.К./вж.л.73 от гр.д. № 9257/17г. на БРС/ и
писмен отговор на Т.П. /вж.л.114-гръб и л.118, т.II,т.1 от гр.д. № 9257/17г. на БРС/ такива възражения са
своевременно изрично сторени и развити.
Съгласно посоченото в разпоредбата на чл.496, ал.2 ГПК
от деня на влизане в сила на постановлението за възлагане, купувачът придобива
всички права, които длъжникът е имал върху имота. Публичната продан не е
оригинерно, а деривативно основание за придобиване на собственост, по силата но
което купувачът става собственик от деня на възлагането, даже то да е било
обжалвано. Понеже е деривативно основание за придобиване на собственост,
публичната продан на чужда вещ не прави купувача собственик на вещта и не
лишава от собственост истинския й собственик. Истинският собственик може да
ревандикира вещта продадена на публична продан, без да има значение дали е
знаел за публичната продан, дали е бездействал или се е противопоставял на
нея, т.е. истинският собственик може да брани правата си по исков
ред и разполага с правен интерес да предяви установителен иск за собственост.
Същият има право и интерес да защитава правата си и чрез възражения и оспорване
на законосъобразността на проведената публична продан и постановленията за
възлагане и в производство по предявени срещу него установителни и
ревандикационни искове. В случая от представените по делото доказателства се
установява, че наложената възбрана на 02.12.1999г., вписана на
27.07.2000г./вж.л.75 от гр.д. № 9257/17г. на БРС/ върху цялата пететажна
административна сграда, касае обезпечение по посоченото предходно
административно производство и не е налагана в хода на изпълнителното
производство, по което ищеца твърди, че е придобил право на собственост върху
процесния имот, възбраната темпорално предхожда образуваното изпълнително дело
и към настоящият момент не е отменена. Съгласно разпоредбата на
чл.453 ГПК прехвърлянето и учредяването от страна на длъжника на вещни права,
които не са били вписани преди възбраната не могат да се противопоставят на
взискателя и присъединените кредитори. Извършените след налагането на
възбраната сделки са относително недействителни само по отношение на наложилия
възбраната кредитор и на присъединените взискатели. В настоящия случай
наложената в полза на ответниците-физически лица възбрана преди образуването на
изпълнителното дело № 1419/2012г. по описа на ЧСИ Т.Маджарова, по която ищецът
е придобил права върху процесния имот не е заличена. Освен това ищецът не
установява при условията на главно и пълно доказване, че към момента на
извършването на публичната продан на имота, длъжникът по изпълнителното дело да
е бил техен собственик. Удостоверяване на това обстоятелство, както и дали има
наложени и какви тежести лежат върху имота е бил длъжен да извърши съответният
ЧСИ. Ответниците като собственици на посочените идеални части от цялата сграда,
в която се намира и процесната стая на площ от 13,35кв.м., която е била и
предмет на публичната продан, няма данни да са били уведомявани и не са участвали в изпълнителното дело. С оглед горното следва да се приеме, че
проведената публична продан като незаконосъобразна не може да породи правните
последици на придобиване на собственост върху процесния имот от купувача по
проданта, доколкото не се установява същия да е бил собственост на длъжника. Като деривативно
основание за придобиване право на собственост, публичната продан не е
стабилизирана, когато е била продадена чужда вещ. Това следва и от разпоредбата
на чл.496, ал.2 ГПК, съгласно която от деня на влизане в сила на постановлението
за възлагане, купувачът придобива всички права, които длъжникът е имал върху
имота. Когато длъжникът е нямал права, то и купувачът не е придобил такива. В
случая при разпределяне на доказателствената тежест съдът изрично е дал
указания на ищеца, с оглед сторените от ответниците възражения, че следва при
условията на главно и пълно доказване да установи правото си на собственост
върху процесния имот, държането и владението върху имота, обема на
собствеността, но въпреки това по делото не са представени своевременно
доказателства за тези обстоятелства и не се установява към датата на публичната
продан длъжника по изпълнителното дело-ответника-„Булгарплодекспорт“ да е бил
собственик на имотите, предмет на проданта, поради което следва да се приеме,
че същата, губи вещно прехвърлителното си действие в отношенията между страните
по настоящото дело- действителен собственик и купувач. По-нататък съгласно
разпоредбата на чл.453 ГПК прехвърлянето и учредяването на права от страна на
длъжника, които не са били вписани преди възбраната са непротивопоставими на
взискателя и присъединилите се кредитори. Тези действия обаче са действителни
по отношение на всички трети лица. Налагането на възбраната има действие, а
извършените от длъжника сделки с вещни права са относително недействителни,
само по отношение на наложилия възбрана кредитор и на присъединения в хода на
изпълнителното производство взискател. Безспорно е, че възбраната по характер
представлява забрана на определено лице да се разпорежда с правото си на
собственост върху недвижима вещ и цели в случаите, в които длъжникът не се
съобрази с тази забрана, да напарви разпореждането относително недействително
по отношение на лицето, в чиято полза е наложена възбраната. Възбраната се
вписва за да се даде гласност за нейното съществуване и уведомяване на третите
лица, които договарят със собственика на възбранената вещ. Вписването на възбраната създава непротивопоставимост на невписаните актове
на присъединените кредитори, поради което не могат да се противопоставят
прехвърлянето на вещни права, които не са били вписани преди тази възбрана. В
случая извършената публична продан с
възбранения имот е непротивопоставима ответниците физически лица, в чиято полза е допусната възбраната.
Поради
съвпадане на крайните изводи на двете съдебни инстанции обжалваното решение
следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК и сторено искане от въззиваемата С.К., в полза на последната
следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в размер на 700 лева, съобразно представен договор за правна защита и съдействие с
извършено отбелязване за извършено плащане.
Мотивиран
от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 3105/19.11.2019г.
по гр.д. № 9257/2017г. по описа на РС-Бургас
ОСЪЖДА
И.Х., роден на 21 ноември 1969 г. в гр. Л., У., Булстат *********, със
съдебен адресат адвокат Таня Иванова Пеева от Адвокатска колегия-Бургас, с
адрес на кантората: град Бургас, ул. Трайко Китанчев, 26, ап. 8, да заплати на С.И.К., с ЕГН ********** от
гр.Б., ул.В. Л. № **, направените по
делото разноски, в размер на 700лв/седемстотин/ лева.
Решението
подлежи на обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: