Решение по дело №25/2023 на Административен съд - Смолян

Производството е по чл.63в ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на началник сектор ПП при ОД МВР- Смолян срещу Решение №139/16.12.2022г. по АНД №448/22Г. по описа на РС Смолян, с което е отменено НП от 09.09.22г., издадено срещу В. Г. за нарушение по чл. 20 ал.2 ЗДвП. В касационната жалба се твърди, че решението не е съобразено с конкретните фактически обстоятелства, установени по делото. Посочено е, че изводите на съда за консумиран състав само на чл. 16 ал.1 т. 1 ЗДвП са необосновани, тъй като деецът извършва нарушение по чл. 20 ал.2 ЗДвП. Твърди се, че съпричиняването на вредоносния резултат от страна на Г. не е само поради неправилна маневра наляво, а главно поради несъобразената му скорост, за което му е потърсена отговорност с НП. Иска се отмяна на решението и потвърждаване на НП, както и присъждане на разноски за юрисконсулт.

В с.з. касационният жалбоподател чрез пълномощника си пледира, че релевантният по делото въпрос е свързан с това кога е възникнала опасността за водача Г. Твърди, че при нарушение на чл. 16 ал.1 т. 1 ЗДвП – навлизане и движение в насрещната лента, опасността за него е следвало да възникне след предприетата маневра, а в случая опасността вече е била налице още преди той да извърши маневрата. По тези съображения, както и изложените в жалбата, се иска потвърждаване на НП и отмяна на решението на РС- Смолян. Претендират се разноски за юрисконсулт.

Ответникът по касация, В. Г. редовно призован не се явява и не изпраща представител в съдебно заседание.

Представителят на ОП Смолян заема становище за неоснователност на жалбата.

С атакуваното решение съдът е отменил НП №І 22-1058-000652 от 09.09.2022г. на началник Сектор „ПП“, издадено срещу В. Г. за нарушение по чл. 20 ал.2 ЗДвП по съображения, че от автотехническата експертиза е установено, че вината на Г. за настъпване на ПТП се изразява в предприемане на технически неправилна маневра за навлизане в насрещната лента, а не в управление с несъобразена скорост. С мотиви, че нарушението, извършено от Г. е такова по чл. 16 ал.1 т. 1 от ЗДвП, а не по чл. 20 ал.2 ЗДвП, както и поради невъзможността да се преквалифицира нарушението от страна на въззивния съд, атакуваното НП е отменено. Присъдени са разноски в полза на Г. в размер на 300лв. /вж. Определение №10/ 19.01.23г. на СмРС, с което е изменено решението в частта за разноските/.

При касационния контрол, на основанията по чл.348 НПК и по реда на глава 12 АПК, съдът констатира, че при правилно установена фактическа обстановка и липса на потенциал за събиране на допълнителни доказателства, съдът е стигнал до неправилния извод, че нарушението на Г. е такова по чл. 16 ал.1 т. 1 ЗДвП. Основният източник за правните изводи на въззивния съд се явява авто - техническата експертиза, изготвена в хода на ДП и приобщена по делото по реда и способите на НПК.

Според авто-техническата експертиза механизмът на удара е следният: л.а. Мицубиши се движи от [населено място] към к.к.Пампорово със скорост около 68 км./ч., с опасна зона за спиране при тази скорост44 м. В обратна посока се движи л.а. Мерцедес със скорост около 56 км./ч. и опасна зона при тази скорост 38м. Водачът на л.а. Мицубиши е предприел технически неправилна маневра, като е навлезнал в насрещната лента частично, а водачът на л.а. Мерцедес, възприемайки л.а.Мицубиши и неговото положение предприема технически неправилна маневра за отклоняване автомобила наляво. Водачът на л.а. Мерцедеса е нямал техническа възможност да предотврати удара, но е имал техническа възможност да запази движението си направо, тогава двата автомобила биха се разминали без удар. Вещото лице още сочи, че техническите причини за ПТП са две: навлизането на л.а. Мицубиши в насрещната лента и неправилна маневра на водача на л.а. Мерцедес, който завива наляво и навлиза в насрещната лента при наличие на насрещно движещ се автомобил. В момента на удара скоростите са както следва: за л.а. Мерцедес 67,5 км./ч., за л.а. Мицубиши 55,6 км./ч. Вещото лице сочи, че положението на автомобилите е било недостатъчно водачите им да предприемат действия и да спрат до мястото на удара; при така установените траектории и скорост на движение ударът е бил непредотвратим. В момента на удара л.а.Мерцедес е бил в собствената си лента на движение с направеление от собствената към насрещната лента, а л.а.Мицубиши е бил частично навлязло в лентата на л.а. Мерцедес със задния си ляв габарит, като направлението му е било от частичното навлизане в лентата на л.а.Мерцедес към собствената лента за движение. Според в.л. водачът на л.а. Мицубиши е навлезнал в опасната зона на спиране на л.а.Мерцедес.

Съдът съобразява това, че вещото лице дава техническите причини за ПТП, а въпросът с вината и отговорността не е от неговата компетентност. Съдът счита, че от съвкупния доказателствен материал се извежда извод, че съвината на Г. основно е свързана с нарушение на чл. 20 ал.2 ЗДвП. Тази норма предявява към водачите изисквания за съобразяване скоростта на движение с определени фактори, индициращи на два вида опасности. Едната, очертана в изр.1 на чл. 20, ал.2 ЗДвП е свързана с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и моторното средство, с осветеността на пътния участък, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с недостатъчния опит и проблеми със здравето, за която водачите са информирани предварително, било защото тя е съществувала още при потеглянето, било защото е очаквана, поради сигнализация с технически средства или като резултат от естествени процеси в развитието на действителното положение на нещата. Това предполага възможността при коментираната ситуация управляващите моторни превозни средства да преценят скоростта си и дали да продължат движението си. Другата опасност, винаги внезапна и непредвидима за водачите на автомобили е посочена в изр.2 на чл. 20, ал.2 от ЗДвП, и позволява избора - да намалят скоростта или да спрат превозното средство в случаите, когато обстоятелствата го налагат. Визираното задължение е в зависимост от момента на възникване на опасността за движението и обективните дадености, позволяващи субективно възприемане, при които следва да бъде формирано правомерното поведение на водача на превозното средство.

В контекста на установената фактическа обстановка, горното означава, че Г. не е спазил тези предписания на закона, като е управлявал МПС с несъобразена скорост. Причините за процесното ПТП са комплексни, не се свеждат само до това, че той отклонява автомобила наляво, а преди всичко се свеждат до това, че е управлявал със скорост, която не съобразена. Точно с какво не е съобразена, е описано правилно от наказващия орган в НП, а именно: с интензивността на движението и всички фактори, поради които при възникнала опасност – навлязъл в насрещната пътна лента лек автомобил, не може да спре. Основателно е становището на касатора, че от съществено значение е моментът на възникване на опасността, доколкото според чл. 20 ал.2 ЗДвП, водачът е длъжен да намали и в случай на необходимост да спре, когато възникне опасност. За Г. опасността възниква в момента на възприемане на насрещната кола, тоест още преди да предприеме маневрата да се отклони в лявата лента. С тази си маневрата той само е задълбочил опасността. Според вещото лице, мястото на удара е върху разделителната линия и в момента на удара л.а.Мерцедес е бил в собствената си лента на движение с направеление от собствената към насрещната лента.Съдът счита, че водачът Г. е бил длъжен на първо място, при възприемане на опасността преди всичко да намали, което не е направено от негова страна. Това, че не е намалил скоростта се извежда от заключението, според което той няма спирачен път. Намаляването на скоростта следва да е толкова, с колкото би се избегнала настъпилата опасност, тъй като задължение на водача е да се движи с такава скорост, при която при необходимост да може да спре и да избегне възникнала опасност. В случая е консумиран състава именно на чл. 20 ал.2 по двете изречения, тоест водачът не е избрал скорост, съобразена с интензивността на движението и при възникнала опасност /навлизане на насрещен автомобил/ не намалява скоростта. В противоречие с тези му задължения той вместо да намали е направил маневра наляво и е продължил движението си в насрещната лента. Реално той се е движил с несъобразена скорост, заради която не е намалил, респ. спрял, а първото основно задължение при опасност е да се намали и спре.

Предвид изложеното, настоящия съдебен състав приема, че основната вина на Г. за ПТП е неизпълнение на задълженията му по чл. 20 ал.2 ЗДвП. Налице е съпричиняване от негова страна, което резултат от неизпълнение на посочените в тази норма задължения. Този водач има съвина за последиците, тъй като след възприемане на насрещния автомобил и неговото положение, не намалява и предприема технически неправилна маневра за отклоняване автомобила наляво. Тоест причините за ПТП от негова страна са комплексни, като вината му не е само за това, че навлиза в насрещната лента, а главно за управление с несъобразената скорост.

Като има предвид изложеното съдът счита, че наказващият орган правилно е субсумирал установените факти под посочената в НП правна норма. Като е отменил санкционния акт, въззивният съд е постановил решение при неправилно приложение на материалния закон, което следва да се отмени и да се потвърди НП.

С оглед изхода на делото, в полза на наказващия орган следва да се присъдят разноски за касационната инстанция в размер на 80лв., на осн.чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ.

Водим от горното съдът

Р Е Ш И

ОТМЕНЯ Решение 139/ 16.12.2022г. по АНД 448/2022г. по описа на РС Смолян, ведно с изменящото го в частта за разноските Определение 10/ 19.01.2023г. и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление 22-1058-000652/ 09.09.2022г. на началник сектор ПП при ОДМВР Смолян, с което на В. Н. Г. [ЕГН] е наложена глоба за нарушение по чл. 20 ал.2 ЗДвП.

ОСЪЖДА В. Н. Г. [ЕГН] да заплати на ОДМВР Смолян разноски за касационната инстанция в размер на 80 лв.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:1.

2.