№ 525
гр. София, 10.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 43 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА
при участието на секретаря РАЛИЦА Г. НАКОВА
като разгледа докладваното от ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА Гражданско дело
№ 20231110113285 по описа за 2023 година
Предявени са за разглеждане субективно и обективно съединени искове с
правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. с чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. с чл.153, ал.1 ЗЕ
и с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Производството е образувано по искова молба от [***************] против Б.
Х. А. и В. А. А. за установяване съществуването на вземане, за което е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 41243/2022 г.
по описа на СРС, 43-ти състав.
В исковата молба ищецът [***************] твърди, че е подал заявление за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение срещу длъжника-настоящ
ответник за суми за главница и обезщетение за забава за доставена от дружеството, но
незаплатена топлинна енергия и извършена услуга дялово разпределение на топлинна
енергия за топлоснабден имот. Заявлението било уважено, но тъй като издадена
заповед за изпълнение по чл.410 ГПК била връчена на длъжниците при условията на
чл.47, ал.5 ГПК, на ищеца били дадени указания, че може да предяви искове за
установяване на вземанията си, което е сторено с предявените в настоящото
производство искове.
В исковата молба са изложени твърдения, че през исковия период ответниците са
клиенти на ТЕ по смисъла на чл.153, ал.1 ЗЕ, съгласно който всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда етажна собственост /СЕС/,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са
клиенти на ТЕ и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл.140,
1
ал.1, т.2 ЗЕ на отоплителните тели в имотите си и да заплащат цена за ТЕ. Излага се
още, че съгласно чл.150, ал.1 ЗЕ продажбата на ТЕ за битови нужди от
топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи условия
/ОУ/ за продажбата на топлинна енергия от [***************] на клиенти за битови
нужди в гр.София. Поддържа, че през процесния период в отношенията между тях са в
сила Общите условия за продажба на топлинна енергия от [***************] на
клиенти за битови нужди в гр.София, одобрени с решение на ДКЕВР от 2016 г. Твърди
се още, че съгласно ОУ на дружеството купувачите са длъжни да заплащат дължими
суми по ежемесечно издавани фактури за ТЕ в 45-дневен срок от датата на
публикуването им на интернет страницата на дружеството. Поддържа, че след влизане
в сила на ОУ от 2016 г. ищцовото дружество ежемесечно удостоверява публикуването
в интернет на данни за дължимите суми за ТЕ в присъствието на нотариус, за което се
съставят констативни протоколи. Твърди още, че в изпълнение на разпоредбата на
чл.139б ЗЕ, собствениците на СЕС, в която се намира и имота на ответниците, са
сключили договор за извършване на услуга дялово разпределение на топлинна енергия
с [***************]. Сочи, че съгласно чл.155, ал.1, т.2 ЗЕ сумите за топлинна енергия
се начисляват от ищцовото дружество по прогнозни месечни вноски, като след края на
отчетния период се изготвят изравнителни сметки от фирмата, извършваща дялово
разпределение, на база отчетено реално потребление. Твърди се, че за имота са
издадени изравнителни сметки за начислена топлинна енергия през процесния период,
които не са заплатени. По изложените в исковата молба доводи и съображения, ищецът
моли за уважаване на предявените искове, като по отношение на ответниците, в
условията на солидарност на основание чл.32 СК, бъде признато за установено, че
дължат солидарно на ищеца сумите, както следва: сумата от 2 312,40 лева,
представляваща главница за доставена от дружеството, но незаплатена топлинна
енергия за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва, считано
от 29.07.2022 г. до изплащане на вземането, сумата от 427,84 лева, представляваща
мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2020 г. до
14.07.2022 г., сумата от 32,23 лева, представляваща главница за извършена услуга за
дялово разпределение за периода от 01.06.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната
лихва, считано от 29.07.2022 г. до изплащане на вземането, както и сумата от 6,70 лева,
представляваща мораторна лихва за периода от 31.07.2019 г. до 14.07.2022 г.
Претендират се направените в хода на заповедното и исковото производство разноски.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от назначения по реда на
чл.47, ал.6 ГПК особен представител на ответниците, в който предявените искове се
оспорват по основание и размер. Оспорва се, че през исковия период ищецът е
доставял стоки и услуги на процесната стойност. Твърди се, че на ответниците не са
били връчвани фактури и индивидуални сметки за разпределение на топлинна енергия,
поради което им е нарушено правото на възражение съгласно чл.150, ал.1, т.6 ЗЕ, а
2
претендираната лихва била произволно начислена и включвала ДДС. Излагат се
доводи за неоснователност на исковете, тъй като е разпределена произволно, а не
реално доставена и отчетена топлинна енергия, като отразения в изравнителните
сметки пълен отопляем обем на абоната по проект, не отговаря на данните от
първичната документация – акт за разпределение на кубатурата. Поддържа се, че в
исковата молба паричните суми не са конкретизирани „по пера“, изразява се становище
по заключение на съдебно-техническа експертиза, което все още не е изготвено по
делото. Прави се възражение за частично погасяване по давност на претендираните
задължения. Претендират се разноски.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в
тяхната съвкупност, и като взе предвид становищата на страните, приема за установено
следното от фактическа страна:
Видно от приложеното към настоящото производство ч.гр.д.№ 41243/2022 г. по
описа на СРС е, че по заявление на [***************] е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, с която е разпоредено длъжниците
– настоящи ответници да заплатят солидарно на кредитора сумите, както следва:
сумата от 2 312,40 лева, представляваща главница за доставена от дружеството, но
незаплатена топлинна енергия до недвижим имот, находящ се в [***************], за
периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва, считано от
29.07.2022 г. до изплащане на вземането, сумата от 427,84 лева, представляваща
мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2020 г. до
14.07.2022 г., сумата от 32,23 лева, представляваща главница за извършена услуга за
дялово разпределение за периода от 01.06.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната
лихва, считано от 29.07.2022 г. до изплащане на вземането, както и сумата от 6,70 лева,
представляваща мораторна лихва за периода от 31.07.2019 г. до 14.07.2022 г.
С разпореждане от 13.02.2023 г. съдът е указал на заявителя, че заповедта е
връчена на двамата длъжници при условията на чл.47, ал.5 ГПК, поради което може да
предяви иск за установяване на оспореното вземане. В предоставения му едномесечен
срок ищецът е подал исковата молба, въз основа на която е образувано настоящото
производство.
По делото е представен заверен препис от нотариален акт за покупко-продажба
на недвижим имот № 36, том VII, рег.№ 4099, дело № 1154/1999 г. по описа на Весела
Червенкова, нотариус с район на действие Софийски районен съд, от който се
установява, че ответникът Б. Х. А. е придобила правото на собственост върху
процесния недвижим имот, до който ищецът твърди да е доставял топлинна енергия
през исковия период, на 10.12.1999 г.
По делото е приложен и заверен препис от нотариален акт за учредяване на
договорна ипотека № 71, том VI, рег.№ 7241, дело № 1006/2007 г., от който се
установява, че двамата ответници, в качеството си на ипотекарни длъжници са
3
учредили договорна ипотека върху процесния недвижим имот, за който в нотариалния
акт е посочено, че представлява съпружеска имуществена общност, тъй като е
придобит по време на брака.
По делото е приложена молба - декларация от 25.07.2002 г. от ответника В. А. А.
до ищцовото дружество относно откриване на партида за ТЕ за битови нужди за
гореописания недвижим имот. В същата е посочено, че домакинството се състои от 4
члена.
По делото е приложен протокол от проведено на 24.10.2007 г. Общо събрание на
етажните собственици на жилищната сграда, в която се намира и процесния недвижим
имот, в който е отразено решение за избор на лице по чл.139б ЗЕ, което да извършва
услугата дялово разпределение на топлинна енергия. Към протокола е приложен
списък на етажните собственици, сред които и ответника Б. А. с отбелязване „не
ползваме парно“.
Съдът не обсъжда приложения по делото договор от 29.11.2007 г., сключен
между ищеца и трето за делото лице по повод извършване на дялово разпределение,
тъй като е неотносим към исковия период.
По делото са представени издадените през исковия период 2 бр. общи фактури,
както и справка от счетоводната система на дружеството за ежемесечното издаваните
през същия период фактури.
По делото са приложени Общите условия на ищцовото дружество, действали
през процесния исков период.
Видно от приложения по делото препис-извлечение от Акт за сключен
граждански брак е, че ответниците са сключили такъв на 12.06.1997 г.
По делото е изслушано и прието заключение на съдебно-техническа експертиза
в което вещото лице, след извършване на необходимите проверки е посочило, че в
процесния апартамент в имота е разпределяна топлинна енергия само от сградна
инсталация, топлинната енергия за БГВ за отчетен период 2019/2020 г. е разпределена
по норма за разход, поради неосигурен достъп, а за периода 2020/2021 г. не е
разпределяна ТЕ за БГВ. Вещото лице е посочило още, че потребителите на ТЕ в ап.82
не са депозирани възражения относно разпределената ТЕ и издадените изравнителни
сметки. В заключението вещото лице е посочило, че сумите за потребена ТЕ в
процесния имот са начислени в съответствие с действащата нормативна уредба, а
топломерът, монтиран в АС е преминал последващи метрологични проверки, касаещи
процесния период.
По делото е изслушано и прието и заключение на съдебно-счетоводна
експертиза, в което вещото лице, след проверка в счетоводството на ищцовото
дружество е посочило, че размера на неплатените суми за ТЕ по партидата на
процесния недвижим имот, са както следва: 2344,63 лева – главница, в т.ч. сумата от
32,23 лева – главница за дялово разпределение и сумата от 434 лева – обезщетение за
4
забава, в т.ч. сумата от 6,70 лева върху главницата за дялово разпределение.
Други относими и допустими доказателства не са представени по делото.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест ищецът следва
да установи при условията на пълно и главно доказване по иска за главницата - че
спорното главно право е възникнало, в случая това са обстоятелствата, свързани със
съществуването на договорни отношения между ищеца и ответника за доставката на
топлинна енергия, обема на реално доставената топлинна енергия за процесния период,
както и че нейната стойност възлиза на спорната сума, а по иска за лихва за забава – че
главното парично задължение е възникнало, че е настъпила неговата изискуемост,
както и че размера й възлиза на спорната сума.
Съгласно разпоредбата на чл.150, ал.1 от действащия Закон за
енергетиката, продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на
клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни
Общи условия. Съгласно чл.150, ал.2 ЗЕ Общите условия се публикуват в централната
и местна преса и влизат в сила 30 дни след публикуването им, без да е нужно
изричното им писмено приемане от клиентите. На настоящия съд е служебно известно
във връзка с предходно разглеждани дела, че ОУ на ищцовото дружество са
публикувани съгласно горепосочената норма в един централен и един местен
всекидневник. Следователно в нормативната уредба не съществува задължение за
сключване на изрични писмени договори между топлопреносното предприятие и
отделните потребители на топлинна енергия за битови нужди като условие за
възникване на облигационно отношение във връзка с продажбата на топлинна енергия.
Такова правоотношение възниква по силата на самия нормативен акт и Общите
условия и обвързва потребителя с въведените в тях права и задължения. Съгласно ал.3,
потребителите имат право да предложат и специални условия, които, приети от
предприятието, се отразяват в писмени допълнителни споразумения. Липсват доводи и
доказателства, че потребителят се е възползвал от тази възможност, поради което
приложими са утвърдените ОУ на дружеството.
Посочената нормативна уредба и анализът на същата водят до извода, че
правото на собственост върху самостоятелен обект в сграда - апартамент, находящ се в
топлоснабдена сграда - етажна собственост, е достатъчен факт, за да се приеме, че през
процесния период между ответниците и ищеца е съществувало облигационно
правоотношение във връзка с продажба на топлинна енергия за битови нужди, без да е
било необходимо сключването на писмен договор или изрично приемане на общите
условия /в този смисъл е решение № 35/21.02.2014 г. по гр.д.№ 3 184/2013 г., ІІІ ГО на
ВКС/.
Съгласно императивната разпоредба на чл.32, ал.2
5
СК съпрузите отговарят солидарно за задълженията, поети от двамата или от единия от
тях за задоволяване на нужди на семейството. Под "нужди на семейството" се разбират
общите потребности на членовете на семейството, които, според практиката, главно са
за снабдяване със храна, стоки, продукти, материали, заплащането на необходимите за
съвместния живот разходи (включително за оправданите лични нужди на членовете на
семейството), задоволяването на които произтичат от изискванията за семейна
солидарност, благополучие и взаимопомощ. Счита се, че всичко закупено
от съпрузите по време на брака (включително и чрез договор, сключен при Общи
условия за покупко-продажба на ТЕ) с посочената цел е за нуждите на семейството /в
този смисъл е решение № 293 от 19.11.2013 г. по гр. д. № 3267/2013 г., ІІІ г.о. на ВКС/.
В конкретния случай, видно от приложения по делото препис – извлечение от
акт за граждански брак е, че към датата на закупуване на процесния недвижим имот,
ответниците са били съпрузи, поради което имотът представлява и съпружеска
имуществена общност.
При наличие на солидарни задължения кредиторът има право на преценката
дали предяви своя иск само срещу единия или двамата длъжници едновременно. При
солидарните задължения, например такива от двама длъжници, всеки един от тях
отговаря за цялото задължение. Кредиторът има правото да получи само веднъж своето
вземане, от който и да е от длъжниците. Вътрешните отношения между длъжниците,
ако единия е платил, респ. надплатил повече от своята приспадаща се част, се уреждат
по реда на регресната отговорност.
Съгласно чл.153, ал.1 ЗЕ всички носители на вещно право на ползване в сграда -
етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия и са длъжни да
монтират средства за дялово разпределение по чл.140, ал.1, т.3 ЗЕ на отоплителните
тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда,
определени в съответната Наредба по чл.36, ал.3 ЗЕ. Според ал. 2 на същия текст,
когато всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, не желаят да бъдат потребители на топлинна енергия за отопление и/или
за горещо водоснабдяване, те са длъжни да декларират писмено това пред
топлопреносното предприятие и да поискат прекратяване на топлоснабдяването за
отопление и/или горещо водоснабдяване от тази абонатна станция или от нейното
самостоятелно отклонение, като съгласно ал. 3 лицата по ал. 2 се смятат за
потребители на топлинна енергия до датата на прекратяване на топлоснабдяването.
За процесния период страните в настоящото производство са били обвързани от
влезлите в сила Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от
„Топлофикация София“ ЕАД, одобрени с Решение № ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР, в
сила от 12.08.2016 г.
6
Установено е въз основа на писмените доказателства по делото и на
заключението на вещото лице по допуснатата и изслушана съдебно-техническа
експертиза, което при преценката му по реда на чл.202 ГПК следва да бъде
кредитирано, че сумите за потребена ТЕ в процесния имот са начислени в съответствие
с действащата нормативна уредба. Съдът дава вяра на заключението, тъй като вещото
лице изготвя същото на база на своите знания и опит, както и въз основа на събрания
по делото доказателствен материал и на предоставените му от страните писмени
доказателства /в този смисъл решение № 356/30.03.1955г. по гр.д. №4267/56г., II г.о. на
ВКС/. В случая експертът е спази това изискване, като е работил върху обективни
данни, а не върху предположения.
Видно още от заключението е, че през исковия период в имота е разпределяна
ТЕ за отопление само от сградна инсталация. Следва да се има предвид, че съгласно
разпоредбата на чл.139, ал.1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда -
етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за
извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ /чл.139 – чл.148/ и в
действалата към процесния период Наредба № 16-ЗЗ4 от 06.04.2007 г. за
топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 г./. Съгласно разпоредбата на чл.142
ал.2 ЗЕ топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на
топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление
на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите. В конкретния случай се
установява, че начисляваните суми са само за отдадена топлинна енергия от сградна
инсталация. Съгласно чл.143 ал.3 ЗЕ топлинната енергия, отдадена от сградната
инсталация се разпределя между всички потребители пропорционално на отопляемия
обем на отделните имоти по проект. Независимо дали е налице топлоподаване в
отделните имоти или същото е преустановено, потребителите остават задължени за
заплащането на топлинната енергия за сградна инсталация пропорционално на своята
част от етажната собственост. Тази топлинна енергия се явява реално потребление.
Това следва от разпоредбата на чл.153 ал.6 ЗЕ, съгласно която клиентите в сграда -
етажна собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в
имотите си, остават клиенти на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация
и от отоплителните тела в общите части на сградата /в този смисъл е и решение
№5/22.04.2010 г. по конституционно дело №15/2009 г. на КС/.
Съгласно чл.33, ал.3 от представените по делото и приложими в отношенията
между страните общи условия за процесния период, клиентите имат право да предявят
възражения до продавача за начислената сума за топлинна енергия в 45-дневен срок
след изтичане на периода, за който се отнасят. По делото няма данни ответниците да са
се възползвали от това право. При липсата на доказателства за направени възражения
за начислените от ищеца суми и при отразеното от вещото лице изготвило съдебно-
техническата експертиза, че разпределяната от ФДР топлинна енергия е съобразно
7
действащите към исковия период нормативна уредба, съдът приема, че ответниците
дължат начислените суми.
С оглед изводите за основателност на предявените искове за главница за ТЕ,
следва да бъде разгледано възражението на ответниците за настъпила погасителна
давност по отношение на част от претендираните суми.
Съгласно ТР № 3/2012 г. на ОСГК на ВКС по отношение на вземанията за ТЕ е
приложима тригодишната давност по чл.111, б.“в“ ЗЗД. В случая същата е прекъсната
на 29.07.2022 г., когато заявлението по чл.410 ГПК е постъпило в съда. При липсата на
представени по делото доказателства за спиране или прекъсване на давността,
погасени по давност са всички задължения, чиято изискуемост е настъпила преди
29.07.2019 г. Ето защо и съобразявайки заключението на ССчЕ, в което вещото лице е
описало издаваните през процесния период фактури за прогнозно начислена топлинна
енергия, съдът приема, че погасено по давност е само вземането в размер на 188,46
лева по фактура № **********/31.05.2019 г., чиято изискуемост е настъпила преди
датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда. Независимо от
обстоятелството, че ответникът е издал обща фактура, в която са включени издадените
прогнозни фактури през горепосочения период, то от нейното издаване на започва да
тече нова давност.
С оглед предходното, претенцията на ищеца за главница за доставена топлинна
енергия следва да бъде уважена за сумата от 2123,94 лева, като за разликата до пълния
предявен размер от 2312,40 лева този иск следва да бъде отхвърлен като
неоснователен. Върху главницата се дължи законна лихва, считано от датата на
подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда – 29.07.2022 г. до окончателното
изплащане.
По отношение на претенциите на ищеца за заплащане на лихва за забава върху
главницата за доставена топлинна енергия, следва да се отбележи, че за процесния
период са приложими Общите условия на ищеца, одобрени с Решение № ОУ-1 от
27.06.2016 г. на КЕВР. Съгласно чл.32, ал.1 и ал.2 от ОУ от 2016 г. месечната дължима
сума за доставената топлинна енергия на клиент в СЕС, в която дяловото
разпределение се извършва по смисъла на чл. 71 от НТ /по прогнозно количество/, се
формира въз основа на определеното за него прогнозно количество топлинна енергия и
обявената за периода цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от продавача, а
месечната дължима сума за доставената топлинна енергия на клиент в СЕС, в която
дяловото разпределение се извършва по смисъла на чл. 73 от НТ /на база реален отчет/,
се формира въз основа на определеното за него реално количество топлинна енергия и
обявената за периода цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от продавача.
В ал.3 на чл.32 от ОУ от 2016 г. е предвидено, че след отчитане на средствата за дялово
разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от търговеца, продавачът издава
за отчетния период кредитни известия за стойността на фактурите по ал. 1 и фактура за
8
потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база
изравнителните сметки. Съгласно чл.33, ал.2 клиентите са длъжни да заплащат
стойността на фактурата по чл.32, ал.2 и ал.3 за потребеното количество топлинна
енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят, а съгласно ал.4 на чл.33 продавачът начислява обезщетение за забава в размер
на законната лихва само за задълженията по чл.32, ал.2 и ал.3, ако не са заплатени в
срока по ал.2.
В конкретния случай, ищецът в исковата молба твърди, а и от представените по
делото доказателства се установява, че на потребителите е начислявана ТЕ по
прогнозен дял, приложим е чл.32, ал.3 от ОУ. Спрямо общата фактура по чл.32, ал.3 от
ОУ от 2016 г. обаче разпоредбата на чл. 33, ал. 4 от ОУ от 2016 г. няма как да се
приложи, тъй като отчитането на ИРРО/водомера, изготвянето на изравнителната
сметка и издаването на общата фактура е настъпило след предвидения в ОУ от 2016 г.
45-дневен срок за плащане.
С оглед предходното, при липса на възможност да се приложи уговореното и
предвид разпоредбата на чл.84, ал.2 ЗЗД, потребителят изпада в забава след покана,
каквато ищецът не твърди и не доказва да е отправил до ответника /в този смисъл е и
решение от 15.10.2020 г. по в.гр.дело № 15700/2019 г. по описа на СГС/.
При горните съображения искът за вземане за обезщетение за забава върху
главницата за ТЕ следва да бъде отхвърлен изцяло.
Настоящият съд намира за неоснователна претенцията на ищеца за главница за
услуга дялово разпределение на топлинна енергия. Действително, съгласно чл.36 от
ОУ на ищцовото дружество, клиентите заплащат цена на „услугата разпределение“,
извършвана от избран от клиентите търговец, като от приетата и неоспорена от ищеца
съдебно-техническа експертиза се установява, че през исковия период изравнителните
сметки за изготвени от трето за делото лице – [***************]. По делото няма
данни как е формирана сумата от общо 32,23 лева, ищцовото дружество да е заплатило
тази сума на горепосоченото трето лице за извършената услуга, съответно за него да е
възникнало право да я претендира в настоящото производство.
С оглед изводите за неоснователност на главната искова претенция за дялово
разпределение на топлинна енергия, неоснователна се явява и обусловената от нейното
уважаване акцесорна искова претенция за обезщетение за забава. Отделно от
предходното по отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва
предвиден срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради
което длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл.84, ал.2 ЗЗД. По делото не са
представени доказателства за отправена покана от кредитора до ответника за плащане
на това задължение от дата, предхождаща подаването на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение.
По разноските:
9
С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.1 ГПК, ищецът има право на
разноски съразмерно на уважената част от исковете. Видно от данните по делото е, че
ищецът е направил разноски по производството в общ размер на 1647,34 лева
/доплатена държавна такса, депозит за особен представител на ответниците и депозити
за СТЕ и ССчЕ/. На основание чл.78, ал.8 ГПК съдът определя юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100,00 лева, тъй като делото не е от фактическа и правна
сложност. Съразмерно на уважената част от предявените искове ответниците следва да
бъдат осъдени да заплатят на ищеца разноски в исковото производство в общ размер на
1335,38 лева
На основание чл.78, ал.3 ГПК ответниците също имат право на разноски
съразмерно на отхвърлената част от исковете, но по делото няма данни за сторени
разноски, поради което съдът не дължи произнасяне в тази насока.
С оглед задължителните указания дадени в ТР № 4/18.06.2014 г. на ВКС по тълк.
дело № 4/2013 г., ОСГТК, съдът по исковото производство по чл.422 ал.1 ГПК дължи
произнасяне и по разноските по заповедното производство, като съгласно указанията,
дадени в т.12 от ТР, това следва да стане с осъдителен диспозитив. Издадената заповед
включва разноски в общ размер на 105,58 лева Съразмерно на уважената част от
исковете ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят на ищеца разноски в
заповедното производство в общ размер на 80,69 лева.
В заповедното производство няма данни за направените от длъжниците
разноски, поради което такива не се присъждат.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по искове с правно основание чл.422, ал. 1 ГПК
вр.чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл.153 ЗЕ предявени от [***************], със седалище и
адрес на управление: [***************] срещу Б. А. Х., ЕГН ********** и В. А. А.,
ЕГН **********, че ответниците дължат солидарно на ищеца сумата от 2123,94 лева,
представляваща главница за доставена от дружеството, но незаплатена топлинна
енергия за периода от 29.07.2019 г. до 30.04.2021 г. до топлоснабден недвижим имот,
находящ се в [***************], ведно със законната лихва, считано от 29.07.2022 г.
до изплащане на вземането като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за главница за топлинна
енергия за сумата над 2123,94 лева до пълния предявен размер от 2312,40 лева и за
периода от 01.05.2019 г. до 28.07.2019 г. вкл., както и за сумата от 427,84 лева,
представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от
15.09.2020 г. до 14.07.2022 г., за сумата от 32,23 лева, представляваща главница за
извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.06.2019 г. до 30.04.2021 г.,
ведно със законната лихва, считано от 29.07.2022 г. до изплащане на вземането, както и
10
за сумата от 6,70 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 31.07.2019 г. до
14.07.2022 г.
ОСЪЖДА Б. А. Х., ЕГН ********** и В. А. А., ЕГН ********** да заплатят
солидарно на [***************], със седалище и адрес на управление:
[***************] на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата от 1335,38 лева,
представляваща направените разноски по исковото производство съразмерно с
уважената част от исковете и сумата от 80,69 лева, представляваща разноски в
заповедното производство по ч.гр.дело № 41243/2022г. по описа на СРС, 43-ти състав
съразмерно с уважената част от исковете.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11