№ 35
гр. Варна , 06.01.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ в публично заседание на седми
декември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:Светла В. Пенева
Членове:Красимир Т. Василев
Невин Р. Шакирова
Секретар:Цветелина Н. Цветанова
като разгледа докладваното от Светла В. Пенева Въззивно гражданско дело
№ 20203100502847 по описа за 2020 година
Производството е въззивно и е образувано за проверка на решение № 1584 от
01.04.2020 г., постановено по гр.д.№ 620 по описа за 2018 г. на Районен съд - Варна, осми
състав, срещу което са постъпили следните жалби:
1/ от Р. А. К. против частта на решението, с която е признато на Т. В. М. право на
задържане върху имота, представляващ реална част с площ от 1834 кв.м от недвижим имот,
представляващ пасище, мера с площ от 6,093 дка в местност „Тютюнлъка“ от землището на
село Равна гора, община Аврен, новообразуван имот № 000195 по плана на земеделските
земи на землището на селото, при граници на целия имот: ПИ № 000196, ПИ 158 и
регулационната граница па населеното място, а по КККР на село Равна гора, община Аврен,
одобрени със заповед № РД-18-635 от 07.03.2018 г., съставляващ ПИ е идентификатор
61128.13.22, която реална част е защрихована в оранжев цвят на приложение № 2 към
заключението на вещото лице, находящо се на лист 222 от първоинстанционното дело,
приподписана от съда и съставляваща неразделна част от решението, до заплащане от ищеца
Р. А. К. на сумата от 28 593 лева, представляваща увеличената стойност на имота в резултат
на направените в процесната реална част подобрения, считано от датата па закупуване на
имота от ответницата през лятото на 2015 г. до момента на завеждане па делото, както
следва: почистване на 1,834 дка от храсти и дървета; запълване с пръст - транспорт,
полагане и изравняване; направа на дренажен канал - отвеждане на води /материали и труд/;
подравняване на пръстта за 1,834 дка; пръскане с хербицидни препарати за унищожаване на
шипкови храсти и плевели; направа па ограда с бодлива тел и мрежа и поставяне на бетонни
колове; направа и поставяне па портална врата метална; поставяне на метални тръби по
редовете за конструкция - материали и труд за 67 конструкции; тел за опъване на редовете
/материали и труд/; привързване на дръвчетата към телта по редовете за 350 броя;
присаждане па 100 броя дръвчета и труд; разходи за създаване на круши, включващи
обработка на земята с дискова брана, дълбока оран с трактор, купуване на 350 броя плодни
дръвчета, копане па дупки с багер за дръвчетата, торене при посаждането им, обработка на
1
почвата с тор два пъти в годината, труд при поливане през месеците юли и август по два
пъти в годината и транспортни разходи; поставяне на капково напояване - труд и материали
за него - маркуч 550 м, разпръсквател и капкообразуватели – 400 броя, тънък маркуч 300 м;
прекарване на електроенергия; направа на 2 броя кладенци; набиване на обтегачи в земята
ръчно с чук и опъване на първата носеща метална тръба – 20 броя; привързване и извиване
на клоните на всяко дръвче по 5-6 пъти през сезона, на основание член 72, алинея З от ЗС.
В жалбата се излага, че решението в атакуваната му част е постановено при
съществено нарушение на процесуалните правила, довело до неправилно приложение на
материалния закон и явна необоснованост на решението. Сочи се, че безкритичното
приемане на заключението на вещото лице Цв.А. съдържащо абстрактно увеличената
стойност, равна на разходите по създаване на подобренията, без да е изследвано с колко
реално се е увеличила пазарната стойност на имота, е довело неверен извод на стойността на
подобренията. Твърде си, че не може да бъде направено заключение, че всички описани
подобрения са налични и са извършени от ответницата, като подробно се оспорват по
пунктове. Иска се решението в тази му част да бъде отменено и претенцията да бъде
отхвърлена, евентуално – частично намалена.
Срещу така подадената въззивна жалба в срок е депозиран отговор, с който същата се
оспорва и се желае потвърждаване на решението в тази му част.
2/ от Т. В. М. в частта на решението, с което е признато за установено в отношенията
между ищцата Р. А. К. и ответницата Т. В. М., че ищцата е собственик на реална част с
площ от 1 834 кв.м от недвижим имот, представляващ пасище, мера е площ от 6,093 дка в
местност „Тютюнлъка“ от землището на село Равна гора, община Аврен, новообразуван
имот № 000195 по плана на земеделските земи на землището на селото, при граници на
целия имот: ПИ № 000196, ПИ 158 и регулационната граница на населеното място, а по
КККР на село Равна гора, одобрени със заповед № РД-18-635 от 07.03.2018 г., съставляващ
ПИ с идентификатор 61128.13.22, като имотът е придобит от ищцата по силата на дарение
от нейния баща Ат.Г.Ст., обективирано в нотариален акт № 35, том VI, н.д.№ 1729 от
17.10.1962 г., е осъдена Т. В. М. да предаде на Р. А. К. владението върху тази реална част, на
основание член 108 от ЗС; осъдена е също така Т. В. М. да заплати на Р. А. К. сумата от
1 050 лева, представляваща сторени по делото разноски.
Жалбата е основана на оплаквания за неправилност и необоснованост на решението,
като постановено при съществено нарушение на процесуалните правила, поради което и се
иска отмяната му и отхвърляне на предявения иск. Оспорва се правото на собственост на
ищцата по наведеното придобивно основание покупко-продажба, тъй като праводателят й
не е могъл да придобие имота по давност. Набляга се, че имотът, за който ищцата твърди, че
е придобит от нея, не съществува в ДРП от 1930 г. иска се отмяна на решението в частта му
по иска с правно основание член 108 от ЗС и отхвърляне на иска, като се прави и искане за
присъждане на допълнително направени разходи във връзка с подържката на имота в размер
на 10 000 лева.
В срока по член 263, алинея 2 от ГПК е постъпил отговор на така депозираната
въззивна жалба, в който се излага, че в жалбата се твърдят две взаимно изключващи се тези
– че имотът първоначално е бил държавен и че е бил одържавен за неплатени данъци.
Отново се набляга върху обстоятелството, че имотът е бил включен в регулация и нямам
никакви данни да е изключван от строителните граници на населеното място, същият не
попада в приложното поле на ЗСПЗЗ. Възразява се против направеното искане за
присъждане на 10 000 лева допълнителни разходи като недопустимо, тъй като се претендира
обезщетение за извършени подобрения в имота, различни от заявените пред първата
2
инстанция.
Настоящият състав на Варненски окръжен съд, гражданско отделение – първи
състав, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в
жалбата, и след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, както и
становищата на страните и по вътрешно убеждение, съобразно член 235 от
Гражданския процесуален кодекс, счита за установено от фактическа и правна страна
следното:
Твърденията, изложени в исковата молба са, че ищцата Р. А. К. е наследница по закон
на баща си Ат.Г.Ст.. Приживе баща й бил собственик на недвижим имот, представляващ
дворно място с площ от 2,3 дка - парцел I в кв.46 по регулационния план /РП/ на селото,
одобрен през 1930 г., при граници: парцел II, парцел IV-291, от едната страна улица, а от
другата проектна такава, която не е проведена. С нотариален акт /НА/ № 35, том VI, нот.д.№
1729 от 17.10.1962 г. баща й й дарил този имот. По това време кооперирането на
земеделието в селото било вече завършено. Имотът представлявал дворно място и същият
не е внасян в ТКЗС. Сочи се, че оттогава и доскоро ищцата го е владяла лично, като той е
съществуваща частна собственост. Твърди се, че в имота има малка стопанска постройка,
кладенец, като бил изцяло ограден с метална мрежа на бетонни колове, засаден с овощни
дръвчета и лозе на колчета е телена конструкция, а по всички имотни граници имало
засадени черничеви дървета. Излага се, че след приемане на РП от 1930 г. няма последващо
изменение на плана, за да бъде той изключен от строителните граници на населеното място.
При изготвяне па плана за земеразделяне и картата на старите реални граници по реда па
ЗСПЗЗ на землището на селото за целия квартал 46 по РП е прието, че съставлява земеделска
земя и по сега действащите планове и карти на землището на селото този терен се приема,
че не е част от урегулираната територия, а е със статут на земеделска земя. Сочи се, че
ищцата след кооперирането не е губила владението на имота си и е продължила да
обработва имота доскоро в границите му по РП от 1930 г., като има изработен, но неодобрен
последващ план, който никога не е влизал в законна сила. Твърди се, че както процесният
имот, така и съседните имоти, са съществуваща частна собственост, и никой от
собствениците не е претендирал възстановяване на собствеността на тези имоти по реда па
ЗСПЗЗ. Сочи се, че вследствие възникналата неточност в отразяването на плана определени
лица са направили опит да присвоят чужда собственост. Праводателката на праводателката
на ответницата - Ж.Ст.Хр. -, се е възползвала от възможностите на нормата на член 11,
алинея 2 от ЗСПЗЗ и на два пъти е завеждала пред Районен съд - Варна искове за
възстановяване на право па собственост па земеделски земи с голяма площ, за които е
твърдяла, че е пропуснала да ги претендира за реституиране пред административните органи
в законоустановения срок, като в едно от производствата е претендирала и само чрез
свидетели е установила право на възстановяване в качеството па наследник па майка си
Д.Ст.Г. върху имот е площ от 27 декара в землището на село Равна гора, при граници: река
Камчия и пътя Варна-Бургас, за което е образувано гр.д.№ 926/2004 г. по описа на ВРС -
XXX състав. Твърди се, че преди да има взето решение на общинския съвет за разпореждане
със земите по член 19 от ЗСПЗЗ, в нейна полза като заявител е издадено решение № 2 от
13.01.2005 г. на ОСЗ – Аврен, като на Ж.Хр. е възстановено правото на собственост на
поземлен имот, означен като пасище, мера с площ от 12,185 дка в местност „Тютюплъка“ от
землището на село Равна гора, представляващо поземлен имот № 000168, както вероятно и
друг поземлен имот в близост до този. Преди решението да влезе в законна сила е съставен
протокол за въвод във владение, а няколко дни по-късно от имота са формирани два нови
имота - ПИ 000195 и 000196. Твърди се, че били издадени нови скици и данъчни оценки за
същите, след което на 31.03.2005 г. собственицата по реституция е продала на Д.Т.Хр.
3
пасище, мера с площ от 6,093 дка в местност „Тютюилъка“ от землището на село Равна гора,
представлявящо новообразуван имот № 000195. Твърди се, че другата част от имота - нов
имот 000196 - е продадена па друго лице - Ст.М.Янч. който е тъст на ответницата. Излага се,
че върху площта на ПИ 000168, от който са новообразувани имотите 000195 и 000196, в
западната му половина попада поземленият имот па ищцата - дворно място с площ от 2 300
кв.м, съставляващо парцел I в кв.46 по РП на село Равна гора, като част от него с площ от
около 1 600 кв.м попада в първия имот, а останалата част с площ от около 700 кв.м попада
във втория имот. Сочи се, че възстановяването на тези имоти по реда на ЗСПЗЗ в полза на
трети лица е незаконосъобразно, като се поддържа, че последващите разпоредителни сделки
не са противопоставими на ищцата. Твърди се, че приобретателите също знаят, че не са
собственици на тази част от терена, поради което и до началото на 2015 г. не са потърсили
имотите си, за да установят реална фактическа власт. Сочи се, че това се е променило на
31.03.2015 г., когато скрито от ищцата, купувачите на ПИ 000196 са завзели южната част от
имота й. Ищцата е предявила срещу тях иск с правно основание член 76 от ЗС, по който има
влязло в сила решение по гр.д.№ 10514/2015 г. по описа на Районен съд - Варна. Твърди се,
че същата е предявила такъв иск и за северната част от имота си, която попада в имот №
000195, като по него е образувано гр.д.№ 10515/2015 г. по описа на ВРС. Твърди се, че
купувачът на този имот Д.Т.Хр. вече го е продала на ответницата по делото. В края на месец
юли 2015 г. и северната половина от имота на ищцата е завзета от ответницата и нейните
родственици, като били изкоренени находящите се в тази част трайни насаждения, били
премахнати останалите части от съществуващата ограда от мрежа на бетонни колове към
пътя от северозападната и югоизточна страна, а също така били изсечени и изкоренени
останалите засяти през 6-те години в имотните граници черничеви дървета. Твърди се, че по
този начин ответницата чрез своя съпруг и родствениците си е установила трайна
фактическа власт. Впоследствие били изкоренени и старото лозе на бетонни колчета и
овощни дръвчета в двора. Сочи се, че това действие е неправомерно, защото ответницата не
е собственик на имота, а същият е бил владян до датата на отнемане на владението от
ищцата.
В хода на устните състезания пред първата инстанция ищцата признава качеството на
добросъвестен владелец на насрещната страна, тъй като владението й е основано на правна
сделка, като счита, че следва да бъдат съобразени онези подобрения, които реално са
налични.
В срока по член 131 от ГПК от ответницата е постъпил отговор на исковата молба, с
който се оспорва активната материалноправна легитимация на ищцата като собственик на
процесния имот, респективно се поддържа неоснователност на предявения иск. Оспорва се
идентичността на имота, тъй като в исковата молба липсват поне три граници,
индивидуализиращи го като такъв. Сочи се, че представеният НА № 35 от 17.10.1962 г. не се
отнася за имота, на който ответницата е собственик. Поддържа се, че праводателят на
ищцата не е бил собственик, тъй като видно от НА № 78, том I, н.д.№ 135/1962 г. е придобил
имот по давност, който констативен акт не го легитимира като такъв. Възразява се, че не са
верни и твърденията, че при изготвяне на плана за земеразделяне и картата на старите
реални граници по реда на ЗСПЗЗ на землището на селото, неизвестно защо за целият
квартал 46 от РП било прието, че съставлява земеделска земя и по сега действащите планове
и карти на землището на селото този терен се приема, че не е част от урегулираната
територия, а е със статут на земеделска земя, и е в ход процедура по уточняване на тъй
наречената „контактна зона". Твърди се, че такава процедура не е имало и няма, а и няма
такъв имот. Оспорва се обстоятелството, че ищцата осъществява фактическа власт върху
имота от 1962 г. Сочи се, че чрез покупко-продажба, обективирана в НА от 15.07.2015 г.
ответницата е закупила от Д.Т.Хр. ПИ № 000195 и имотът се намира във владение на
ответницата от датата на придобиването му, като към владението й е присъединено
4
владението и на нейната праводателка, която го е придобила от своята майка с НА № 100,
том III, н.д.№ 492 от 31.03.2005 г. Сочи се, че видно от границите на имота, последният
жилищен имот на селото е с № 000001 – жилищна територия на село Равна гора, както и
видно от скица изх.№ К01919 от 14.07.2015 г., издадена от Община Аврен, имотът, за който
ищцата претендира, не съществува, разминава се както по местонахождение, така и по
граници, съседи и начин на трайно ползване. Оспорва се твърдението, че имотът
представлява дворно място и че същият не е внасян в кооперирането на земята. Твърди се,
че имотът никога не е представлявал дворно място, същият е включен в масив на местното
ТКЗС, не е бил владян от ищцата, не е имало стопанска постройка, кладенец, същият не е
бил ограден с метална мрежа на бетонни колове, не е бил засаден с овощни дръвчета и лозе
на колчета с телена конструкция, не е имало по всички имотни граници засадени черничеви
дървета, а при закупуването му от ответницата и баща й представлявал запустяло място
потънало в треви, храсти и по-скоро сметище на селото. Твърди се, че с решение № 2 от
13.01.2005 г. на ОСЗГ - Аврен и протокол за въвод праводателката на продавачката на
ответницата на имота е въведена в неговото владение. Твърди се, че навсякъде във всички
скици и планове е записано, че имотът представлява пасище-мера, както и имотите, с които
граничи, са също пасища и мери. Твърди се, че имот № 000196 е бил собственост на бащата
на съпруга на ответницата. Твърди се, че същият го е купил от Ж.Ст.Хр., която го притежава
по наследство, като сделката е обективирана в НА от 31.03.2005 г., като срещу него също е
било образувано гр.д.№ 10514/2015 г. по описа на ВРС - 34 състав с правно основание член
75 и член 76 от ЗС. Твърди се, че чрез лъжливи свидетелски показания ищцата е успяла да
докаже отнемането на част от имота. Обръща се внимание, че като бивш собственик не
фигурира нито ищцата, нито нейният праводател, земята е възстановена по силата на
ЗСПЗЗ.
В условията па евентуалност се прави възражение за право на задържане на имота с
правно основание член 72, алинея З от ЗС до заплащане на увеличената стойност на имота
от 39 640 лева в резултат на направените в процесната реална част подобрения, считано от
датата на закупуване на имота от ответницата през лятото на 2015 г. до депозиране на
отговора, както следва:
1/ почистване на имота с багер и ръчен труд, запълване с пръст – 1 000 лева;
2/ направа на дренажен канал /отвеждане на води/ - 500 лева;
3/ подравняване на пръста – 350 лева;
4/ пръскане е хербицидни препарати за унищожаване на шипкови храсти и плевели –
500 лева;
5/ обработка на земята с дискова брана – 200 лева за труд;
6/ дълбока оран с трактор – 350 лева;
7/ обработка на земята с дискова брана – 200 лева;
8/ поставяне на бетонни колове и копане на дупки, трамбоване, изпъване на тел с
лебедка, транспорт – 1 800 лева;
9/ направа на ограда с бодлива тел и мрежа – 500 лева;
10/ направа и поставяне на портална метална врата – 500 лева;
5
11/ поставяне на метални тръби по редовете за конструкция, копане с багер, труд –
1 600 лева;
12/ тел за опъване на редовете и труд – 1 300 лева;
13/ купуване на плодни дръвчета /круши/ - 300 броя по 5 лева, общо 1 500 лева;
14/ копане на дупки с багер за дръвчетата – 350 лева;
15/ торене при посаждането на дръвчетата – 350 лева;
16/ привързване на дръвчетата към телта по редовете – 400 лева;
17/ обработка на почвата с тор - два пъти в годината /2016 г., 2017 г., 2018 г./ по 800
лева на година, общо 2 400 лева;
18/ поставяне па капково напояване и материали за него /маркуч 550 м/,
разпръсквател и капкообразуватели 400 броя, тънък маркуч 300 м – 2 000 лева;
19/ присаждане на 100 броя дръвчета по 5 лева и труд – 850 лева;
20/ прекарване на електроенергия, проучване и свързване – 450 лева;
21/ копане на 2 броя кладенци /единият през месец януари 2015 г., вторият - през
пролетта на 2017 г./ и почистването им периодично – 7 200 лева;
22/ набиване на обтегачи в земята ръчно с чук и опъване на първата носеща метална
тръба – 320 лева;
23/ поливане през месеците юли и август всяка сутрин от 5 часа до 11 часа – 2 000
лева за труд;
24/ привързване и извиване на клоните на всяко дръвче по 5-6 пъти през сезона,
летни резитби, пръскане с хербицид и косене на тревата, пръскане на дръвчетата от 12 до 16
пъти в годината – 1 500 лева;
25/ закупена техника и обработка с култиватор /мулчер модел - EFG - 155/ - 2 броя –
7 000 лева;
26/ транспортни разходи за закупуване на дръвчета до имота, за обработка на почвата
по 5-6 пъти в годината, за пръскане с препарати 12-15 пъти в годината, ежедневно
напояване, за закупуване на торове и препарати, метални тръби, дървени колове, пясък,
чакъл, бодлива телена мрежа, материали за капково напояване – общо 4 000 лева.
В открито съдебно заседание ответницата чрез процесуалните си представители
уточнява, че се позовава и на придобивна давност от 2005 г. с присъединяване на
владението на праводателката си. В хода на устните състезания заявява, че в евентуалност
претендира правото на задържане съобразно експертизите по делото.
С НА № 78, том I, дело № 135 от 30.01.1962 г., Ат.Г.Ст. е признат въз основа на
обстоятелствена проверка за собственик по покупка и давност на недвижим имот, находящ
се в село Равна гора, дворно място от 2,3 дка, съставляващо парцел І в кв.46, при граници:
6
парцели IІ, IV и от две страни улици, или Г.Д. и от две страни улици /лист 82 от
първоинстанционното дело/.
С НА № 35, том VI, дело № 1729 от 17.10.1962 г., Ат.Г.Ст. дарява на дъщеря си
Р.Ат.Ст. дворно място от 2,3 дка, съставляващо парцел І в кв.46, при граници: парцели II, IV
и от две страни улици, или Г.Д. и от две страни улици /лист 9 и лист 10 от
първоинстанционното дело/.
Приета по делото е на лист 182 до лист 187 от първоинстанционното дело
документация, касаеща строеж на жилището на Ат.Г.Ст. в село Равна гора от 1956 г.
Приет по делото е списък на стопаните от село Равна гора, които имат жилищни и
други постройки, застроени върху държавна земя от 15.03.1957 г., в който фигурира
Ат.Г.Ст. за имот в кв. 46, парцел I, като в забележка е отбелязано, че имотът е изплатен и е
незастроен /лист 258 от ппървоинстанционното дело/.
Приобщено е удостоверение за наследници на К.Сл.Кр. /лист 133 от
първоинстанционното дело/, починал на 23.09.2016 г., съобразно което негови наследници
са съпругата му Р. А. К. и децата му Р.Кр.Сл. и Ат.Кр.Сл.
Съобразно удостоверение от Басейнова дирекция „Черноморски район" от 18.07.2018
г. /лист 134 от първоинстанционното дело/, издадено по заявление па Р. А. К., водоземно
съоръжение за подземни води в имот № 1 в кв. 46 в село Равна гора, е вписано под № РКС-
26903 от 09.08.2007 г. в Регистъра на водовземни съоръжения за подземни води за
задоволяване на собствени потребности на гражданите.
От приобщено писмо от ОД „Земеделие" - Варна, ОСЗ – Аврен /лист 161 от
първоинстанционното дело/, в архивите на ОСЗ - Аврен на името на Ж.Ст.Хр. няма
възстановено право на собственост в землищата на Община Аврен, а същата е заявител на
имотите па Д.Ст.Г.. Към писмото са представени решение № 1 от 13.01.2005 г., с което
началника на ОбСЗГ въз основа на решение на ВРС, постановено по гр.д.№ 926/2004 г., по
член 11, алинея 2 от ЗСПЗЗ, е разпоредил да се настанят наследниците па Д.Ст.Г. в имот в
село Равна гора № 000160 от 20,5 дка; решение от 16.07.2004 г. на ВРС по гр.д.№ 926/2004
г., с което на основание член 11, алинея 2 от ЗСПЗЗ е прието, че наследниците па Д.Ст.Г. -
Ж.Ст.Хр., имат право да възстановят правото на собственост върху притежавания от нея
недвижим земеделски имот - нива с площ от 27 дка в землището на село Равна гора,
местностст „Пода".
С нотариален акт № 100, том III, per.№ 2919, дело № 492 от 31.03.2005 г., Ж.Ст.Хр.
продава на Д.Т.Хр. пасище, мера с площ от 6,093 дка, находяща се в местност „Тютюнлъка",
в землището на село Равна гора, съставляващ ПИ № 195 /лист 83 от първоинстанционното
дело/.
С НА № 152, том I, per.№ 6717, дело № 116 от 15.07.2015 г., Д.Т.Хр. продава па Т. В.
М. ПИ №000195 с площ от 6,093 дка, находящ се в землището на село Равна гора, местност
„Тютюнлъка“ /лист 86 от първоинстанционното дело/.
С решение № 1237 от 30.03.2016 г., постановено по гр.д.№ 10515/2015 г. по описа на
ВРС, са отхвърлени предявените от Р.Кр. срещу Д.Т.Хр. искове с правно основание член 75
и член 76 от ЗС за осъждане на ответницата да предаде на ищцата владението върху реална
част с площ от 1 600 кв.м от ПИ № 000195 в землището на село Равна гора /лист 80 и лист 81
от първоинстанционното дело/. Исковете са отхвърлени, тъй като не се е установило
ответницата да упражнява фактическа власт върху имотите. Приобщено е и цялото
7
производство по посоченото дело. Видно от протокол от проведено открито съдебно
заседание на 28.01.2016 г., ответницата Д.Хр.а е заявила, че не ползва имота, не е влизала
във владение и кракът й не е стъпвал в това място.
С решение № 1694 от 28.04.2016 г., постановено по гр.д.№ 10514/2015г. по описа на
ВРС, са осъдени Ст.М.Я. и М.Г.Я. да предадат на Р.Ат.Кр. на основание член 76 от ЗС
владението върху недвижим имот, представляващ реална част от ПИ № 000196 с площ от
417 кв.м /лист 13 до лист 16 от първоинстанционното дело/.
Видно от протокол за монтаж на електромер от 23.09.2009 г. на „Е.ОН България
Мрежи" АД е извършена проверка на абонатен № ********** в село Равна гора, в
присъствието на Кр.Сл. и Р.Кр.. Налице е отбелязване, че имотът е неразрушена стопанска
постройка и електромерът не се ползва /лист 124 от първоинстанционното дело/. Приети са
и две фактури за начислена стойност на електроенергия през 1996 г. /лист 125 от
първоинстанционното дело/, от които е видно, че за Кр.Сл. към 1996 г. са налице две
партиди за село Равна гора -описаната вече с абонатен № ********** и друга с абонатен №
**********. В констативен протокол № 11250768 от 10.07.2018 г. е налице отбелязване, че
липсва постройка, захранване и електромер, а абонатен № ********** се води на къщата,
където живее Р. А. К. /лист 126 и лист 127 от първоинстанционното дело/. Наличието на два
абонатни номера за село Равна гора на името на Кръстю Славов е удостоверено и в писмо на
„Енерго–про продажби" АД от 15.01.2018 г. /лист 178 от първоинстанционното дело/.
Съобразно писмо на „Енерго-про продажби" АД до Т. В. М. от 22.11.2018 г. /лист 180 от
първоинстанционното дело/ за адрес парцел I в кв.46 в село Равна гора няма данни за
разкрита партида за електроенергия.
Приети по делото са писмени доказателства относно закупувани от ответницата
оборудване и препарати през 2016 г., 2017 г. и 2018 г., както свидетелство за регистрация на
земеделска и горска техника - колесен трактор.
Приета е по делото в оригинал е скица № 841 от 16.11.1992 г., издадена от
администрацията в село Аврен, на парцел № I в кв.46 по плана на село Равна гора от 1930 г.
/лист 135 от първоинстанционното дело/. Автентичността на този документ е оспорена от
ответницата, с оглед на което е открито производство по реда на член 193 от ГПК.
Съобразно заключението на първоначалната съдебно-почеркова експертиза скицата е
изготвена и подписана от лицето Ант.М.. Регистърът от 1992 г. на отдел „ТСУ" на Община
Аврен, в който е вписана процесната скица, не е запазен. Разпитана е Ант.М. като свидетел,
която е заявила, че подписът на скицата не е неин, тъй като към момента на издаването й е
била в отпуск по майчинство. Съгласно заключението на допълнителната съдебно-
почеркова експертиза почеркът в процесната скица и подписи не принадлежат на лицата
К.М.Хр. и Н.В.Б.. Съобразно заключението на втората допълнителна съдебно-почеркова
експертиза процесната скица не е подписана от нито едно от лицата, работили в
направление „ТСУ и строителство" на Община Аврен. Скицата е подписана от Св.Г.К.,
която в процесния период е била на щат в служба „Чистота" на Община Аврен.
От ищцата са ангажирани гласни доказателства чрез разпит на свидетелите Д.Г.П. и
К.П.П.. Първият свидетел излага, че от дете живее само в Равна гора, познава Р., бил е кмет
от 2014 г. до месец май 2015 г. Имотът на Р. бил ограден, бил дворно място. Преди 2014 г.
имало едно лозенце. Имотът бил доста голям - декар или два. Имало паянтова къщичка,
кладенец, резервоар за вода. Сега има насяти хубави млади насаждения, овошки. Свидетелят
знае, че новият собственик е от рода на Ст., който влязъл направо в имота на Р. и извън
нейния имот около 2015 г. Засяли го, оградили го, копали и те за кладенец. Видът на имота
се променил, старите граници на имота на Р. се заличили. Р. имала сливи, череши, черници
8
по края. Сега ги няма тези дървета, изцяло е променен теренът и е направена голяма овощна
градина. Р. знаела, че някой е влязъл в имота й, отишла при свидетеля, плачела и казала, че
ще се самоубие. Свидетелят от дете помни имота на Р. като дворно място. В някои от
годините бил в чертите на селото, в някои може и да са го изключили. 65-70 години е техен
имотът. Постройката била малка, имали електричество и електрическа помпа. Където е бил
имотът на Р., никога не е имало сметище, имало дере, където си хвърлят боклуците, но не е
регламентирано сметище. Свидетелят К.П.П. твърди, че живее в Равна гора, познава Р.,
както и баща й. В южния край на селото имотът бил на баща й, лозе, дерета имало, бил
ограден. Голям имот, около 3 дка. Кладенец имало, бай Т. го направил. Сега го затворили,
имало мрежи, изсекли черниците по края около 2015 г. Идвали някакви хора с коли, казали,
че бил на бай Ст.. Сега имотът бил засят с круши. Старите граници не са запазени, а преди
имотът бил ограден с мрежа и бетонни колове. Р. дори не знаела, те дошли и започнали да
изрязват дърветата. Казал й и тя се учудила как така ще режат и вечерта отишли да видят
какво става. Свидетелят лично е видял как са махали мрежите, тъй като е овчар и всеки ден
сутрин, обед и вечер минава оттам. До 2015 г. Р. си обработвала имота, имало праскови,
круши и череши. Имало стълб в имота, предполага, че е имало ток. Постройката била от
кирпич, с покрив, прозорци и врата. Бай Ст. съборил и оградил всичко.
По искане на ответницата са разпитани свидетелите Н.Анд.Ив. и В.Н.Ив.. Първият
свидетел излага, че през 2003 г. купил имот заедно с бай Ст. по съседство в Равна гора.
Имотът на бай Ст. се намирал като се отива от Равна гора по посока Камчия, около 10 дка.
Той го имал от 2005 г.-2006 г., сега имотът бил на сина му. Като ги купили, били хаври
пълни със строителни отпадъци, не можело да се мине от треви и боклуци. Той дал много
пари за багер и чистене на отпадъците. Нямало ток, имало една циганска къща, която имала
ток. Сега съпругът на ответницата направил големи работи - изчистил, направил крушова
градина, от другата страна прасковена градина, два кладенеца изкопал. Праскови посял
миналата година, направил капково поливане с телове. Не познава баба Р. нито е виждал да е
идвала в имота. Свидетелят В.Ив. твърди, че познава Т.и М., от 17 години живее в Равна
гора. Мястото било храсталаци и дерета, а после станало приказка, градина, с много труд.
Промяната в имота станала, след като съпругът на ответницата взел мястото, преди четири
години. Мястото преди било храсти, в които даже кучетата на свидетеля не искали да
влизат. На 50 м от него имало постройка, където живеят цигани. В мястото нямало ток.
Нямало метална ограда и колове. Там били боклуците на селото. Сега в градината има
круши, оградено е, поддържано, има капково поливане. Момчето копало кладенец, може и
да са два. Не е виждал къщичка в имота. Черниците били извън мястото.
По делото е изготвено и прието в две части заключение на вещо лице по съдебно-
техническа експертиза /лист 217 до лист 239 от първоинстанционното дело/, съобразно
което регулационният план, по който е описан поземленият имот - предмет на сделката с НА
№ 35 от 1962 г., съставляващ парцел І в кв.46, е одобрен със заповед № 123 от 05.03.1930 г.
за улична регулация и заповед № 753 от 14.03.1930 г. за дворищна регулация. Последващ РП
няма одобрен. Процесният имот е УПИ I в кв.46, без да е образуван от поземлен имот с
планоснимачен номер. В разписните листи към кадастралния план са вписани собствениците
на поземлени имоти и парцелите, които образуват. УПИ I в кв.46 е върху територия с
незатворен контур без планоснимачен номер. Не е установено от вещото лице вписване в
стопанския регистър на Ат.Г.Ст. за УПИ I в кв.46. РП от 1930 г. е изменен, като УПИ I е
заличен заедно със съседните улици, като за граница на населеното място стават
югоизточната граница на УПИ II в кв.46 и югозападната граница на УПИ IV в кв.46.
Територията на процесния имот е извън строителните граници на населеното място, което
вещото лице е отразило на комбинирана скица № 1 /лист 221/. На РП от 1930 г. са направени
две копия - през 1976 г. и 1981 г., на които процесният имот не е отразен и е извън
строителните граници на селото. Територията на имота е земеделска земя. Вещото лице
9
сочи, че в архива на Община Аврен не са открити заповеди, касаещи изключване и
включване в строителните граници на селото на процесния имот. Коригираният план за
земераделяне на село Равна гора е обнародван в „Държавен вестник“ брой 49 от 28.05.1999
г., а планът на съществуващите стари реални граници и възстановени стари реални граници
е обнародван в „Държавен вестник“ брой 21 от 09.03.1999 г. ПИ № 000160 е възстановен с
план за земеразделяне. В КВС на Равна гора не е запазена историята на имотите и не може
да се възстановят границите на ПИ № 000160. Територията му е предоставена за земи по
член 19 от ЗСПЗЗ. ПИ № 195 е образуван от територията на ПИ № 000160. Нов имот №
000168 е образуван от ПИ № 000160 по искане на наследниците на Д.Ст.Ст. на основание
съдебно решение от 16.07.2004 г. на ВРС и с решение № 1 от 13.01.2005 г. на ОСЗГ - Аврен.
Наследниците на Д.Ст. със заявление от 22.02.2005 г. са разделили ПИ № 000160 на два
имота - ПИ № 000195 и ПИ № 000196. УПИ I в кв. 46 попада върху площта на ПИ № 195 по
КВС, съответно в ПИ № 61128.13.22 по КК с площ от 1 834 кв.м, ПИ №000195 и ПИ №
000196 на място представляват овощна градина, оградена с ограда от бетонови колове и
оградна мрежа. Вещото лице е отразило кладенец в имота на приложение № 8. От
извършена справка в служба ТСУ при Община Аврен не са се установили строителни книжа
за сграда в процесния имот. В Община Аврен не е имало процедура по уточняване на
контактна зона.
Изготвени и приети по делото са и заключения на вещо лице по назначените
първоначална и допълнителна съдебно-оценителни експертизи досежно заявените от
ответницата подобрения /лист 295 до лист 302 от първоинстанционното дело/. Според
заключението на вещото лице общата стойност към момента на изготвяне на заключението
на установените на място подобрения е 27 993 лева, формирана, както следва: точка 1
почистване на 1,834 дка от храсти и дървета – 183 лева, запълване с пръст /транспорт,
полагане и изравняване/ - 800 лева; точка 2 - направа на дренажен канал за отвеждане на
води /материали и труд/ - 500 лева; точка З - подравняване на пръста за 1,834 дка – 183 лева;
точка 4 - пръскане с хербициди и препарати за унищожаване на шипкови храсти и плевели –
119 лева; точка 8 и точка 9 - направа на ограда е бодлива тел и мрежа – 3 200 лева; точка 10 -
направа и поставяне на портална врата метална – 580 лева; точка 11 - поставяне на метални
тръби по редовете за конструкция /материали и труд за 67 конструкции/ - 791 лева; точка 12
- тел за опъване па редовете /материали и труд/ - 850 лева; точка 16 - привързване па
дръвчетата към телта по редовете за 350 броя – 420 лева; точка 19 - присаждане на 100
дръвчета - 500 лева и труд – 350 лева; разходи за създаване на круши по точки 5, 6, 7, 13, 14,
15, 17, 23 и 26 – 9 037 лева; точка 18 - поставяне на капково напояване /материали и труд/ -
1 590 лева; точка 20 - прекарване на електроенергия – 90 лева; точка 21 - направа на
кладенец с дълбочина 10 м – 3 000 лева, направа на кладенец е дълбочина 13 м – 3 900 лева,
оборудване на кладенеца с дозатор и други части за капково напояване – 250 лева,
периодично почистване на кладенците – 300 лева; точка 22 - набиване на обтегачи в земята
ръчно с чук и опъване на първата носеща метална тръба – 270 лева; точка 24 - привързване и
извиване на клоните на всяко дръвче по 5-6 пъти през сезона – 1 680 лева. Съобразно
допълнителното заключение стойността на труда за косене на саморасла трева и мулчиране
на опадали листа и малки клонки е 400 лева за 2017 г. и 2018 г.
За основателното провеждане на ревандикационен иск в тежест на ищцата е да
установи наличието на предвидените в посочената норма предпоставки: че е собственик на
твърдяното придобивно основание /правна сделка – дарение/, че праводателят й е бил
титуляр на правото на собственост към момента на сделката и че ответникът владее спорния
имот без основание. Посочените факти трябва да бъдат установени при условията на пълно
и главно доказване, тъй като от тях зависи изхода на спора. В тежест на ответницата е да
10
установи противопоставимо право на собственост, породено на твърдяните основания
/правна сделка – покупко-продажба - и в условията на евентуалност давностно владение с
присъединяване на това на праводателката й, както и наведените правоизключващи
възражения, от които черпи благоприятни за себе си правни последици. Доколкото
праводателят на ответницата е придобил права въз основа па осъществена реституция, а
ищцата е оспорила надлежното осъществяване на фактическия състав на реституцията, то
ответницата следва да докаже това обстоятелство.
От заключението па вещото лице безспорно се установява, че имотът - предмет на НА
за дарение № 35/1962 г. - попада върху площта на ПИ № 195 по КВС, тоест върху
възстановения в полза на праводателите на ответницата имот и има припокриване и
идентичност на имотите в размер на процесната реална част. Този извод не може да бъде
оборен от откритото производство по член 193 от ГПК и събраните доказателства относно
липсата на правомощия да издава скици за лицето, подписало скица № 841 от 16.11.1992 г.
Вещото лице сочи, че в архива на Община Аврен не са открити заповеди, касаещи
изключване и включване в строителните граници на селото на процесния имот, поради
което и следва да се приеме, че имотът не е придобил земеделски характер. Дори обаче
имотът да е бил изключен от строителните граници, то изводът, че същият не е земеделска
земя остава по следните съображения: По РП от 1930 г. имотът е отразен и същият е
идентичен на имота - предмет на дарението от 1962 г., респективно на придобития от
праводателя на ищцата АТ. Г. и предмет на КНА № 78 от 1962 г. След като това е така, като
неучаствало в реституционната процедура лице, ищцата има право да оспори
предпоставките за възстановяване на правото на собственост. Според заключението на
вещото лице след РП от 1930 г. няма одобряван нов РП, а след изменение на РП от 1930 г.
УПИ I в кв.46 е заличен, останал е извън строителните граници на населеното място
формално, а впоследствие в КВС е отразен като земеделска земя. Територията на ПИ № 160,
от който е образуван ПИ № 195, е предоставена за земи по член 19 от ЗСПЗЗ. Съобразно
практиката на ВКС не всички земи, които се намират извън РП на населеното място имат
земеделски характер. Такива земи могат да запазят селищния си характер, да не бъдат
включвани в блок на ТКЗС, нито причислявани към ДПФ, както и да не бъдат отнемани
юридически и фактически от лицата, които ги владеят като дворни места, със запазване на
собствеността върху тях в реални граници, в зависимост дали са били членове на ТКЗС или
не. Такива земи не подлежат на възстановяване по ЗСПЗЗ, следователно за тях не се прилага
член 5, алинея 2 от ЗВСОНИ, нито член 19 от ЗСПЗЗ. За тях не съществува и забраната по
член 86 от ЗС за придобиване по давност, тъкмо обратното - могат да бъдат придобивани по
давност имоти, за които е запазено владението в реални граници, защото владеещите ги не
са станали членове на ТКЗС, не са изгубили реалните си граници, респективно върху тях не
е установено кооперативно земеползване, поради което такива земи не подлежат на
възстановяване по реда на ЗСПЗЗ. А щом не подлежат на възстановяване, те не могат да
бъдат включени във фонда по член 19 ЗСПЗЗ, тъй като в него влизат само незаявените в
срок земи. Липсват каквито и да е данни имотът да е бил отнеман от наследодателя на
ищцата Ат.Г.Ст., нито последният да е членувал в ТКЗС, тъкмо обратното - не е
констатирано вписване в стопански регистър на АТ. Ст.ов, а списъкът на стопаните от село
Равна гора обективира единствено факта, че АТ. Ст.ов е имал постройка, застроена върху
държавна земя към 15.03.1957 г.
От останалите събрани доказателства безспорно е видно, че имотът е бил владян от
ищцата до момента на покупко-продажбата в полза на ответницата през 2015 г. Съдът
изцяло кредитира показанията на свидетелите Д.П. и К.П. в тази връзка, които са логични,
безпротиворечиви, съответстват на цялостно установената фактическа обстановка по делото
и най-вече са базирани на трайни непосредствени впечатления. И двамата свидетели са
категорични, че до влизане в имота от ответницата и съпруга й Р. си е ползвала имота,
11
имала е кладенец, направен от баща й, дръвчета, както и че знаят имота от дълги години
само като собствен на Р. и баща й. Показанията се подкрепят и от писмените доказателства
от Басейнова дирекция относно наличието на регистриран кладенец от ищцата през 2007 г.,
от констативните протоколи на „Енерго-про продажби" АД, от които е видно, че в Равна
гора за съпруга на ищцата е имало две регистрирани партиди, като няма спор, че
семейството на ищцата притежава и друг имот в същото село – къща. Показанията на
разпитаните в полза на ответната страна свидетели Н.Ив. и В.Ив. не разколебават
показанията на свидетелите на ищцата, тъй като те излагат факти относно промяната на
имота от съпруга на ответницата, за което самата тя твърди, че се е случило след сключване
на договора за покупко-продажба през 2015 г.
Като извод се налага, че праводателите на ответницата не са придобили надлежно
права по силата па осъществената реституционна процедура в полза на наследниците на
Д.Ст., респективно не са могли да прехвърлят право на собственост на ответницата по
силата на покупко-продажбата, обективирана в НА 152 от 15.07.2015 г.
При това положение съдът следва да се произнесе по наведеното от ответницата
евентуално основание за придобиване на имота, а именно въз основа на изтекла в нейна
полза придобивка давност от 2005 г. до предявяване на иска с присъединяване па
владението на праводателката й.
Съгласно член 79 от ЗС правото на собственост по давност върху недвижим имот се
придобива е непрекъснато владение в продължение на десет години, а ако владението е
добросъвестно, правото на собственост се придобива с непрекъснато владение в
продължение на пет години. Съобразно член 82 от ЗС владелецът може да присъедини към
своето владение и владението на праводателя си. За да е налице придобивното основание,
следва да са се осъществили елементите от фактическия състав на придобивната давност - да
е упражнявана фактическа власт върху имота в продължение на предвидения в закона срок;
тази фактическа власт да е осъществявана с намерението за придобиване на вещни права
върху имота; владението да е несъмнено, явно, непрекъснато с оглед правилото на член 81
от ЗС и спокойно. Доколкото ответницата е придобила имота на 15.07.2015 г., а искът е
предявен на 15.01.2018 г., то очевидно не е налице кратката придобивна давност по член 79,
алинея 2 от ЗС. От ангажираните по делото доказателства не се установява праводателката
на ищцата Д.Т.Хр. да е осъществявала фактическа власт върху процесния имот от момента
на сделката в нейна полза през 2005 г. От приобщеното производство по гр.д.№ 10515/2015
г. е видно, че лично Д.Хр.а пред съда е заявила, че не е ползвала имота, не е влизала във
владение и „кракът й не е стъпвал на това място". Поради това ответницата Т.М. не би
могла да присъедини владението на праводателката си, респективно в нейна полза да изтече
дългата придобивна давност по член 79, алинея 1 от ЗС.
С оглед изводът за основателност на иска за собственост следва да се разгледа
направеното в срок от ответницата М. възражение за право на задържане по член 72 от ЗС
до заплащане стойността на направените в процесната реална част подобрения. Член 72,
алинея 1 от ЗС визира, че добросъвестният владелец може да иска за подобренията, които е
направил, сумата, с която се е увеличила стойността на вещта вследствие на тези
подобрения, като увеличението се определя към деня на постановяване съдебното решение.
А съгласно алинея З на посочената норма до заплащане на подобренията и на разноските,
той има право да задържи вещта. Не се спори по делото, че ответницата Т.М. е придобила
имота въз основа на годно правно основание /покупко-продажба/ и не е знаела, че
праводателката й не е била собственик, следователно тя има качеството на добросъвестен
владелец по смисъла на член 70 от ЗС. Установява се от събраните по делото доказателства,
че считано от момента на придобиване на имота ответницата е извършила заявените от нея
12
дейности в претенцията за увеличената стойност на имота. При определянето стойността на
подобренията следва да бъде взета предвид както стойността на вложените материали, така
и стойността на труда, тъй като на обезщетяване подлежат всички разходи, които са довели
до увеличаване стойността на имота. В настоящия случай по категоричен начин е
установено, че такъв труд е бил полаган, след като подобренията действително са били
извършени. Последните са констатирани на място и при изготвяне на неоспореното
заключение на вещото лице, като размерът на увеличената стойност на имота следва да се
определи съобразно това заключение.
С оглед на изложеното и на основание член 72, алинея З от ЗС следва да бъде признато
на ответницата Т.М. правото да задържи имота до заплащане от ищцата на сумата от 27 163
лева, представляваща увеличената стойност на имота в резултат на направените в
процесната реална част подобрения, считано от датата на закупуване на имота от
ответницата на 15.07.2015 г. до момента на предявяване на иска, както следва:
по точка 1 – за почистване на имота с багер и ръчен труд, запълване е пръст – 983 лева,
като се отхвърли за разликата до 1 000 лева;
по точка 2 - за направа на дренажен канал /отвеждане на води/ - 500 лева;
по точка 3 – за подравняване на пръста – 183 лева, като се отхвърли за разликата до 350
лева;
по точка 4 - пръскане е хербицидни препарати за унищожаване на шипкови храсти и
плевели – 119 лева, като се отхвърли за разликата до 500 лева;
по точки 8 и 9 - поставяне на бетонни колове и копане на дупки, трамбоване, изпъване на
тел с лебедка, транспорт, направа на ограда с бодлива тел и мрежа – общо
претендираната сума е 2 300 лева, която следва да бъде уважена, доколкото вещото
лице дава заключение, че увеличената стойност е в размер на 3 200 лева;
по точка 10 - направа и поставяне на портална метална врата – претендираната сума е 500
лева, която следва да бъде уважена, доколкото вещото лице дава заключение, че
увеличената стойност е в размер на 580 лева;
по точка 11 - поставяне на метални тръби по редовете за конструкция, копане с багер,
труд – 791 лева, като се отхвърли за разликата до 1 600 лева;
по точка 12 - тел за опъване на редовете и труд – 850 лева, като се отхвърли за разликата
до 1 300 лева;
по точка 16 - привързване на дръвчетата към телта по редовете – претендираната сума е
400 лева, която следва да бъде уважена, доколкото вещото лице дава заключение, че
увеличената стойност е в размер на 420 лева;
по точка 18 - поставяне на капково напояване и материали за него /маркуч 550 м/,
разпръсквател и капкообразуватели 400 броя, тънък маркуч 300 м – 1 590 лева, като се
отхвърли за разликата до 2 000 лева;
по точка 19 - присаждане на 100 броя дръвчета по 5 лева и труд – 850 лева;
по точка 20 - прекарване на електроенергия, проучване и свързване – 90 лева, като се
отхвърли за разликата до 450 лева;
по точка 21 - копане на 2 броя кладенци /единият през месец януари 2015 г., вторият -
през пролетта на 2017 г./ и почистването им периодично – общо претендираната сума
е 7 200 лева, която следва да бъде уважена, доколкото вещото лице дава заключение,
че увеличената стойност е в размер на 7 450 лева;
по точка 22 - набиване на обтегачи в земята ръчно с чук и опъване на първата носеща
метална тръба – 270 лева, като се отхвърли за разликата до 320 лева;
по точка 24 - привързване и извиване на клоните на всяко дръвче по 5-6 пъти през сезона,
летни резитби, пръскане с хербицид и косене на тревата, пръскане на дръвчетата от 12
до 16 пъти в годината – 1 500 лева, която следва да бъде уважена, доколкото вещото
лице дава заключение, че увеличената стойност е в размер на 1 680 лева плюс за
13
косене на саморасла трева и мулчиране на опадали листа и малки клонки - 400 лева за
2017 г. и 2018 г. /според допълнителното заключение на вещото лице/;
по точки 5, 6, 7, 13, 14, 15, 17, 23 и 26 / - обработка на земята с дискова брана, дълбока
оран с трактор, обработка на земята с дискова брана, купуване на плодни дръвчета
/круши/, копане на дупки с багер за дръвчетата, торене при посаждането на
дръвчетата, обработка на почвата с тор - два пъти в годината /2016 г., 2017 г., 2018 г./,
поливане през месеците юли и август всяка сутрин от 5 часа до 11 часа, транспортни
разходи за закупуване на дръвчета до имота, за обработка на почвата по 5-6 пъти в
годината, за пръскане с препарати 12-15 пъти в годината, ежедневно напояване, за
закупуване на торове и препарати, метални тръби, дървени колове, пясък, чакъл,
бодлива телена мрежа, материали за капково напояване – 9 037 лева, като се отхвърли
за разликата до 11 350 лева /сумарно претендираното по посочените точки/.
Съгласно заключението на вещото лице стойността на закупената техника по точка 25
е на стойност 7 000 лева, но тъй като култиваторите са движими вещи, то същите не
представляват подобрения по смисъла на член 72, алинея 1 от ЗС.
Възражението за признаване право на задържане следва да бъде отхвърлено за
горницата над 27 163 лева до предявения размер на увеличената стойност от 39 120 лева,
както и за заявените подобрения, представляващи закупена техника /култиватор/мулчер
модел - EFG - 155 - 2 броя/.
Постановеното решение следва да бъде обезсилено частично, тъй като е налице
произнасяне свърхпетитум по отношение на следните заявени претенции: по точки 8 и 9 -
поставяне на бетонни колове и копане на дупки, трамбоване, изпъване на тел с лебедка,
транспорт, направа на ограда с бодлива тел и мрежа – общо претендираната сума е 2 300
лева, а вещото лице дава заключение, че увеличената стойност е в размер на 3 200 лева,
която е присъдена; по точка 10 - направа и поставяне на портална метална врата –
претендираната сума е 500 лева, а вещото лице дава заключение, че увеличената стойност е
в размер на 580 лева, която е присъдена; по точка 16 - привързване на дръвчетата към телта
по редовете – претендираната сума е 400 лева, а вещото лице дава заключение, че
увеличената стойност е в размер на 420 лева, която е присъдена; по точка 21 - копане на 2
броя кладенци /единият през месец януари 2015 г., вторият - през пролетта на 2017 г./ и
почистването им периодично – общо претендираната сума е 7 200 лева, а вещото лице дава
заключение, че увеличената стойност е в размер на 7 450 лева, която е присъдена; по точка
24 - привързване и извиване на клоните на всяко дръвче по 5-6 пъти през сезона, летни
резитби, пръскане с хербицид и косене на тревата, пръскане на дръвчетата от 12 до 16 пъти в
годината – 1 500 лева, а вещото лице дава заключение, че увеличената стойност е в размер
на 1 680 лева, която е присъдена. Налице е трайна съдебна практика, съгласно която, ако
съдът се е произнесъл свръхпетитум, съдебното решение в тази част е процесуално
недопустимо и следва да бъде обезсилено. Това е така, тъй като, когато в нарушение на
принципа на диспозитивното начало, съдът се е произнесъл по предмет, по който не е бил
сезиран, постановеният от него съдебен акт е недопустим. Това разрешение е валидно и за
случаите, при които съдът, след като установи съществуването на заявеното за защита
право, даде тази защита в повече от това, което правоимащата страна е претендирала с
исковата си молба. В конкретния случай приетото от районния съд относно увеличената
стойност по посочените претенции е в противоречие с тази установена съдебна практика и
със закона, доколкото в нарушение на принципа на диспозитивното начало съдът се е
произнесъл извън рамките на това, за което е бил сезиран.
14
Също така районният съд се е произнесъл по претенция общо в размер на 39 640 лева,
а сборувани всички претенции по възражението за право на задържане /26 пункта/ са равни
на 39 120 лева. Доколкото обаче няма въззивна жалба в отхвърлителната част на
възражението за право на задържане, то на основание член 269 от ГПК не е в правомощията
на въззивния съд да се произнесе по допустимостта на решението в необжалваната му част.
Поради съвпадане на крайните изводи на двете инстанции, то атакуваното
решение по иска с правно основание член 108 от ЗС следва да бъде потвърдено.
Решението в другата му обжалвана част /по възражението за право на задържане/
следва частично да бъде обезсилено за разликата над 27 163 лева до 28 593 лева като
произнесено свърхпетитум.
По изложените съображения и на основание член 271, алинея 1 от ГПК, настоящият
състав на въззивния съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1584 от 01.04.2020 г., постановено по гр.д.№ 620 по
описа за 2018 г. на Районен съд - Варна, осми състав, в следните части:
1/ с която е признато за установено в отношенията между ищцата Р. А. К. и
ответницата Т. В. М., че ищцата е собственик на реална част с площ от 1 834 кв.м от
недвижим имот, представляващ пасище, мера с площ от 6,093 дка в местност „Тютюнлъка“
в землището на село Равна гора, община Аврен, новообразуван имот № 000195 по плана на
земеделските земи на землището на селото, при граници на целия имот: ПИ № 000196, ПИ
№ 158 и регулационната граница на населеното място, а по КККР на село Равна гора,
община Аврен, одобрени със заповед РД-18-635 от 07.03.2018 г., съставляващ ПИ с
идентификатор 61128.13.22, която реална част е защрихована в оранжев цвят на приложение
№ 2 към заключението на вещото лице, находящо се на лист 222 от първоинстанционното
дело, която приподписана от съда съставлява неразделна част от решението, като имотът е
придобит от ищцата по силата на дарение от нейния баща Ат.Г.Ст., обективирано в
нотариален акт № 35, том VI нот.д.№ 1729 от 17.10.1962 г., и е осъдена Т. В. М. да предаде
на Р. А. К. владението върху тази реална част, на основание член 108 от ЗС;
2/ с която е признато на Т. В. М. право на задържане върху имота, представляващ
реална част с площ от 1 834 кв.м от недвижим имот, представляващ пасище, мера с площ от
6,093 дка в местност „Тютюнлъка“ в землището на село Равна гора, община Аврен,
новообразуван имот № 000195 по плана на земеделските земи на землището на селото, при
граници на целия имот: ПИ № 000196, ПИ № 158 и регулационната граница на населеното
място, а по КККР на село Равна гора, община Аврен, одобрени със заповед РД-18-635 от
07.03.2018 г., съставляващ ПИ с идентификатор 61128.13.22, до заплащане от Р. А. К. на
сумата от 27 163 /двадесет и седем хиляди сто осемдесет и три/ лева, представляваща
увеличената стойност на имота в резултат на направените в процесната реална част
подобрения, считано от датата на закупуване на имота от ответницата на 15.07.2015 г. до
момента на предявяване на иска, както следва:
по точка 1 – за почистване на имота с багер и ръчен труд, запълване е пръст за 983 лева;
по точка 2 - за направа на дренажен канал /отвеждане на води/ за 500 лева;
по точка 3 – за подравняване на пръста за 183 лева;
по точка 4 - пръскане е хербицидни препарати за унищожаване на шипкови храсти и
15
плевели за 119 лева;
по точки 8 и 9 - поставяне на бетонни колове и копане на дупки, трамбоване, изпъване на
тел с лебедка, транспорт, направа на ограда с бодлива тел и мрежа за общо
претендираната сума от 2 300 лева;
по точка 10 - направа и поставяне на портална метална врата за 500 лева;
по точка 11 - поставяне на метални тръби по редовете за конструкция, копане с багер,
труд за 791 лева;
по точка 12 - тел за опъване на редовете и труд за 850 лева;
по точка 16 - привързване на дръвчетата към телта по редовете за 400 лева;
по точка 18 - поставяне на капково напояване и материали за него /маркуч 550 м/,
разпръсквател и капкообразуватели 400 броя, тънък маркуч 300 м за 1 590 лева;
по точка 19 - присаждане на 100 броя дръвчета по 5 лева и труд за 850 лева;
по точка 20 - прекарване на електроенергия, проучване и свързване за 90 лева;
по точка 21 - копане на 2 броя кладенци /единият през месец януари 2015 г., вторият -
през пролетта на 2017 г./ и почистването им периодично за общо претендираната сума
от 7 200 лева;
по точка 22 - набиване на обтегачи в земята ръчно с чук и опъване на първата носеща
метална тръба за 270 лева;
по точка 24 - привързване и извиване на клоните на всяко дръвче по 5-6 пъти през сезона,
летни резитби, пръскане с хербицид и косене на тревата, пръскане на дръвчетата от 12
до 16 пъти в годината за 1 500 лева;
по точки 5, 6, 7, 13, 14, 15, 17, 23 и 26 / - обработка на земята с дискова брана, дълбока
оран с трактор, обработка на земята с дискова брана, купуване на плодни дръвчета
/круши/, копане на дупки с багер за дръвчетата, торене при посаждането на
дръвчетата, обработка на почвата с тор - два пъти в годината /2016 г., 2017 г., 2018 г./,
поливане през месеците юли и август всяка сутрин от 5 часа до 11 часа, транспортни
разходи за закупуване на дръвчета до имота, за обработка на почвата по 5-6 пъти в
годината, за пръскане с препарати 12-15 пъти в годината, ежедневно напояване, за
закупуване на торове и препарати, метални тръби, дървени колове, пясък, чакъл,
бодлива телена мрежа, материали за капково напояване за 9 037 лева.
ОБЕЗСИЛВА решение № 1584 от 01.04.2020 г., постановено по гр.д.№ 620 по описа
за 2018 г. на Районен съд - Варна, осми състав, в частта, с която е признато на Т. В. М. право
на задържане върху имота, представляващ реална част с площ от 1 834 кв.м от недвижим
имот, представляващ пасище, мера с площ от 6,093 дка в местност „Тютюнлъка“ в
землището на село Равна гора, община Аврен, новообразуван имот № 000195 по плана на
земеделските земи на землището на селото, при граници на целия имот: ПИ № 000196, ПИ
№ 158 и регулационната граница на населеното място, а по КККР на село Равна гора,
община Аврен, одобрени със заповед РД-18-635 от 07.03.2018 г., съставляващ ПИ с
идентификатор 61128.13.22, до заплащане от Р. А. К. за разликата над сумата от 27 163
/двадесет и седем хиляди сто осемдесет и три/ лева до сумата от 28 593 /двадесет и осем
хиляди петстотин деветдесет и три/ лева, представляваща увеличената стойност на имота в
резултат на направените в процесната реална част подобрения, считано от датата на
закупуване на имота от ответницата на 15.07.2015 г. до момента на предявяване на иска,
както следва: по точки 8 и 9 - поставяне на бетонни колове и копане на дупки, трамбоване,
изпъване на тел с лебедка, транспорт, направа на ограда с бодлива тел и мрежа – за
разликата над претендираната сума от 2 300 лева до 3 200 лева; по точка 10 - направа и
поставяне на портална метална врата – за разликата над претендираната сума от 500 лева до
580 лева; по точка 16 - привързване на дръвчетата към телта по редовете – за разликата над
претендираната сума от 400 лева до 420 лева; по точка 21 - копане на 2 броя кладенци
16
/единият през месец януари 2015 г., вторият - през пролетта на 2017 г./ и почистването им
периодично – за разликата над общо претендираната сума от 7 200 лева до 7 450 лева; по
точка 24 - привързване и извиване на клоните на всяко дръвче по 5-6 пъти през сезона, летни
резитби, пръскане с хербицид и косене на тревата, пръскане на дръвчетата от 12 до 16 пъти в
годината – за разликата над 1 500 лева до 1 680 лева.
Решението може да бъде обжалвано в едномесечен срок от връчването му на
страните с касационна жалба чрез Окръжен съд – Варна пред Върховен касационен
съд по реда на член 280 и следващи от Гражданския процесуален кодекс.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
17