РЕШЕНИЕ
№ 369
гр. Я., 25.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Светла Р. Димитрова
при участието на секретаря П.А.А.
като разгледа докладваното от Светла Р. Димитрова Гражданско дело №
20232330100074 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по молба на П. С. Ч. срещу Т.
Л. Т., с която желае на основание чл.55, ал.1, предложение второ от ЗЗД, да
осъди Т. Л. Т., ЕГН:**********, да й заплати сумата от 6993.93 лв., ведно със
законната лихва, считано от датата на предявяване на настоящия иск до
окончателното изплащане на вземането.
МОЛИ, да й се присъдят направените в настоящото производство
съдебно-деловодни разноски и разноски за адвокатско възнаграждение.
Ищцата твърди, че с влязло в законна сила на 24.08.2021г. Решение,
постановено по гр.дело №***г. на Районен съд Б. бракът между страните е
бил прекратен.
На 14.11.2012г., П. С. Т., в качеството си на Кредитополучател и Т. Л.
Т., в качеството си на солидарен длъжник, сключват с „РАЙФАЙЗЕНБАНК
/БЪЛГАРИЯ/" ЕАД, понастоящем: „КЕЙ БИ СИ БАНК БЪЛГАРИЯ" ЕАД,
договор за потребителски кредит, съгласно който Банката отпуска на
Кредитополучателя кредит, в размер на 5099 лв., който е следвало да бъде
погасяван на 72 анюитетни месечни вноски, дължими на пето число на
съответния месец, считано от 05.12.2012г., с краен срок за погасяване-
1
05.11.2018г.
Ищцата твърди, че цялата сума по кредита съпрузите разходвали за
парично уравнение на дела на *** на ответника- И. Л. Т., във връзка с договор
за доброволна делба на наследствен недвижим имот, находящ се в с.В.,
община С., област Я..
Сочи, че на 06.12.2012г., Т. Л. Т., сключва с *** си И. Л. Т., договор за
доброволна делба на наследствен недвижим имот-акт №***, том:*** на
Нотариус №***, вписан в Служба по вписванията гр.Я. при Агенция по
вписванията с вх.рег.№***г., останал в наследство от общия им наследодател-
Л. Т. Л., б.ж. на с.В., община С., област Я., съгласно който ответникът
получава в изключителна собственост, дворно място, находящо в село В.,
община С., област Я., представляващо УПИ ***, в кв.***, с площ от 1445
кв.м., заедно с построена в имота ЖИЛИЩНА СГРАДА, с площ от 48 кв.м. и
подобрения.
Имотът е придобит от Т. Т., като лично имущество по смисъла на
закона, тъй като в договора липсва отразяване на извършеното от него
парично уравнение на дела на другия съделител-И. Л. Т., със средствата,
получени от ищцата, в изпълнение на сключения на 14.11.2012г., договор за
кредит.
Ищцата твърди, че е погасила изцяло кредита, като е платила на
банката общата сума от 6993.93 лв..
В допълнителна молба ищцата уточнява, че претендира сумата на
осн.чл.59 от ЗЗД, т.к. нейният пасив се е увеличил, а цялата сума по кредита е
послужила за увеличаване на личното имущество на ответника.
В срока по чл.131, ал.1 от ГПК е депозиран писмен отговор от
ответника, с който оспорва изцяло исковата претенция.
Сочи, че не е посочено целта за сключване на договора за
потребителски кредит от 14.12.2012г. с Райфайзенбанк. Твърди, че кредитът
го изтеглили единствено за задоволяване на нужди на семейството, състоящо
се от тях двамата и две непълнолетни деца. Това се установява и от самия
договор , в който е посочено че кредитът се отпуска за потребителски нужда.
Сочи, че причината, поради която той не е кредитополучател, а съдлъжник е
че към датата на отпускане на кредита ответника работил без да има сключен
2
трудов договор и не можел да докажа доходи, поради което не отговарял на
изискванията на банката. Ищцата, която работела на трудов договор, като ***
в ***, отговаряла на изискванията и затова тя била единственият
кредитополучател.
Оспорва твърдението, че при сключване на Договора за доброволна
делба от 06.12.2012г. с предмет наследствен недвижим имот с.В. е заплатил
цялата сума, получена по кредита за уравнение на дела на *** му. Суми за
това не бил заплащал, а взаимоотношенията с *** му по прекратяване на
съсобствеността били така, както е отразено в договора за делба.
Също така не отговаряло на истината, че е имало уговорка между тях
като съпрузи да придобият недвижимия имот в с.В. като обща собственост.
Оспорва и твърдението, че вноските по договора за кредит са
погасявани единствен от ищцата и с нейни лични средства, като твърди, че
това правели заедно двамата, със семейни средства. За пълното предсрочно
погасяване на кредита лично внесъл наведнъж последните 15 вноски в размер
на около 1500 лева.
Твърди, че не е получавал претендираната сума с цел уравняване на
дела по договор за делба, нито е изплащал на *** му. Тъй като липсва такова
предаване исковата претенция следва да бъде отхвърлена като
неоснователна..
Допълнително сочи, че не се посочва конкретно произхода на
средствата, за които ищцата твърди, че са лични и е вложила за погасяване на
кредита. Това е така, защото погасяване на кредита извършили със семейни
средства - с пари, придобити по време на брака. За тези средства важи
презумпцията на чл.21, ал.З СК, т.е. не може да се отрече участието му при
погасяване на кредита, което участие след прекратяване на брака по аргумент
на чл.28 СК е равно на това на ищцата. Следователно, щом за погасяване на
кредита са изразходени семейни средства, то ищцата не би обедняла с цялата
сума, платена за това обогатяване, а с половината, т.е. искът би бил
неоснователен в останалата част.
След преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в
съвкупност съдът приема за установено следното от фактическа страна:
Съгласно представеното решение постановено по гр.д. № *** по описа
3
на *** за 2020г. е прекратен брака между страните. Решението е влязло в сила
на 24.08.2021г.
Според представения договор за доброволна делба от 06.12.2012г. И.
Л. Т. и Т. Л. Т. са поделрили доброволно наследствен недвижим имот,
находящ се в с.В., община С., обл.Я., останал в наследство от Л. Т. Л.
представляващ: поземлен имот №*** с площ от 1445кв.м., за който е отреден
УПИ *** – ***, в квартал *** по плана на селото , заедно с построената в
поземления имот жилищна сграда със застроена площ от 48.00кв.м., както и
всички останали подобрения в имота при посочени граници , като той е
предоставен на Т. Л. Т. , а И. Л. Т. е заявил, че са уредили имуществените си
отношения със съделителя, и не желае реално получаване на дял от имота,
тъй като е удовлетворен с други наследствени имоти.
Ищцата е представила договор за потребителски кредит сключен на
14.11.2012г. между „Райфайзенбанк /България/“ЕАД и П. С. Т. , като
кредитополучател и Т. Л. Т., като съдлъжник за сумата от 5099,00лв., с краен
срок на погасяване на кредита – 05.11.2018г. към него е приложен
погасителен план. Ищцата е представила и справка на трудовите си договори
от НАП-НД-Б.
По искане на ищцата банката е изпратила справка за движението по
сметката, обслужваща кредита за целия период, ведно с копия от
документите, който е бил предсрочно погасен на 21.09.2018г.
От представената справка от Агенция по вписванията на името на И.
Л. Т. има вписан и друг договор за доброволна делба от 05.10.2021г., при
който ответника е вписан като изключителен собственик на част от имотите.
По делото бяха разпитани като свидетели Л. Т. Т. – *** на страните и
И. Л. Т. – *** на ответника.
Свидетелката Л.Т. заяви, че *** й е изтеглила кредита през 2012г.
около 5000лв., за да може да се наплати къщата в с.В., която е наследствена
на *** й. Парите трябвало да се наплатят на *** й И. Т.. Месец, два след
кредита била извършена подялбата на къщата. Твърди, че на *** й *** й са
дали повече пари , отколкото е кредита около 7-8 хиляди лева, знае че тези
пари били изтеглени поради тази причина. Доколкото си спомня парите за
кредита били вземани от сметката на *** й, която работила в „***“. Майка й
теглила кредита, защото се водила на работа, докато баща й работил в ***,
4
като ***, *** и др.
Свидетеля И. Т. заяви, че към 2012г. ответника живеел със семейството
си в гр.Б., като работил на ***, без трудов договор. Съпругата му работила в
„***“ като ***. Същия заяви, че с Т. са сключили договор за доброволна
делба в с.В., като Т. не му е плащал пари, защото се разбрали той да му
препише една земя на майка им. *** му му предписал други имоти като
дарение, получил една част от земите на майка им, а той дарил една част от
къщата на него. Знае ,че *** му издържал семейството, той погасявал
кредитите, защото заплатата му била по-голяма. Заявява, че той не е
получавал пари за тази къща в с.В..
При така устантовеното от фактическа страна съдът прави следните
равни изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл.59 от ЗЗД.
Съобразно разпоредбата на чл.59 от ЗЗД, всеки, който се е обогатил за
сметка на другиго, без основание, дължи да му върне онова, с което се е
обогатил, до размера на обедняването. Ал. 2 от същата разпоредба гласи, че
това право възниква, когато няма друг иск, с който обеднелият да може да се
защити. Така формулиран общият състав на института неоснователно
обогатяване, съдържа няколко елемента: субсидиарност, липса на основание,
обогатяване, обедняване и връзка между последните, като обогатяването и
обедняването трябва да са настъпили от един юридически факт.
Съобразно наложената практика искът е допустим. С Решение № *** от
17.06.1981 г. по гр. д. № *** г., II гр. о. на ВС, искът по чл. 59 ЗЗД е допустим,
когато през време на брака е увеличено имуществото на единия от двамата
съпрузи с труд или средства и когато този съпруг не е имал друг правен
способ за реализиране на онова, с което ответникът се е обогатил. С Решение
по уеднаквяване на съдебната практика № 59 от 22.04.2010 г. по гр. д. № 387/
2009 г., г. к., IV гр. о. на ВКС, приема, че искове с правно основание чл. 55 и
чл. 59 ЗЗД между съпрузи или бивши съпрузи са допустими за икономическо
изравняване на придобитото през време на брака имущество. С цитираното
решение се приема, че е допустимо единият от бившите съпрузи да предяви
срещу другия съпруг иск за стойностно изравняване на икономически
създаденото по време на брака неравенство, стига твърденията в исковата
молба за неоснователно обогатяване да не са свързани с иск за получаване на
5
по-голям дял от общото имущество или за получаване на дял от личното
имущество на другия съпруг, какъвто е именно настоящият случай.
За да бъде уважен така предявеният иск, в тежест на ищцата е да
установи, че е намалял активът на имуществото й, пропуснала е да го увеличи
и/или се е увеличил пасива й. Тя следва да докаже, че ответникът се е
обогатил без основание, че обогатяването и обедняването произтичат от общ
факт, т.е. наличието на връзка между тях. По отношение на размера ищцата
следва да докаже каква е стойността на обедняването, съответно каква е
стойността на обогатяването на ответника.
В настоящата хипотеза, безспорно се установи, че страните са бивши
съпрузи, като безспорно по време на брака е следвало с общи усилия и
средства да задоволяват нуждите на семейството. Безспорно се установи, че
по време на брака съпругата като кредитополучател и изтеглила кредит от
„Райфайзенбанк /България/“ ЕАД в размер на 5099.00лв., който е бил погасен
по време на брака. Също безспорен факт е, по време на брака в резултат на
доброволна делба ответникът е получил в собственост наследствен имот в
с.В.. От събраните по делото доказателства обаче не се установи, че кредитът
първо е бил погасяван единствено с лични средства на съпругата, както и не
се установи твърденият от нея факт, че тези пари са били дадени на *** на
ответника, за уравняване дела на съпруга при придобиване на наследствено
имущество в с.В. и че цялата сума по кредита е послужила за увеличаване на
личното имущество на ответника. В изпратените от банката документи по
кредита не става ясно кой е погасявал вноските по него. За този факт не могат
да се ползват показанията на св.Л.Т., т.к. същите не бяха категорични, тя не
знае точния размер на сумата, не е присъствала на предаване на сумата. От
друга страна в показанията на св.И. Т. се съдържат сведения, че ответника не
му е давал пари за къщата в с.В., които показания кореспондират с данните от
договора за доброволна делба. По данни от извършените вписвания , както и
от показанията на св. И.Т. се установи, че двамата *** са притежавали и
други наследствени имоти, като според свидетеля двамата *** доброволна са
си уредили наследствените права,като взаимно са си изравнявали сметките
помежду си с получените в наследство имоти, но не и в пари, както твърди
ответника. От показанията на свидетелите се установи, че макар да не е на
трудов договор, ответникът е изкарвал на *** много повече пари от съпруга
си, поради което съдът приема че не се установи между бившите съпрузи да е
6
създадено по време на брака икономическо неравенство с парите по кредита,
още повече, че той е бил потребителски
Няма ангажирани доказателства за разместване на някаква
имуществена облага, без наличието на правно основание, в следствие на което
ищцата да е обедняла за сметка обогатяването на ответника. Поради това
съдът приема, че искът е неоснователен и следва да се отхвърли.
При този изход на делото ищцата следва да заплати на ответника
направените от него разноски по делото в размер на 800лв. за платено
адвокатско възнаграждение.
Воден от изложеното, ЯРС
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от П. С. Ч., ЕГН ********** от с.Д., община
Г., обл.Б., ул.“*** против Т. Л. Т., ЕГН ********** от с.В., община С., обл.Я.
иск по чл.59 от ЗЗД за сумата от 6993,93лв., като неоснователен.
ОСЪЖДА П. С. Ч. да заплати на Т. Л. Т. направените по делото
разноски в размер на 800.00лв.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ОС-Ямбол в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________
7