Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

                   гр. София

 

          В ИМЕТО НА НАРОДА

 

           

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Наказателно отделение,ХІІ-ти въззивен състав, в открито заседание на девети ноември, две хиляди и  осемнадесета, в състав:

                     

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕЛИЧКА ЦАНОВА

                                                                        

         ЧЛЕНОВЕ:АНИ З.

 

   СВЕТЛАНА АТАНАСОВА

 

 

 

при участието на секретаря Виктория И. и на прокурор Сашо Тотев, като се запозна с докладваното от съдия Цанова в.н.о.х.д. № 4342 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

            Производството е по реда на гл.ХХІ от НПК.

С присъда от 28.06.2018 год. по НОХД № 17724/17 год. на СРС,НО,11 състав,подс.Х.Х.А. е признат за виновен в това,че на 23.05.2010 год.,между 10.30 ч. и 11.00 ч.,в гр.София,ж.к.”*****”,от двора на мебелна къща „П.”,находяща се в м.”Язо”,като подбудител /подканил св.А.Х.с кон и каруца,в почивен ден да посети обекта и да изнесе вещи,които да предаде за вторични суровини и впоследствие да си разделят парите/ и помагач /осигурил в почивен ден достъп на св.А.Х.и А.Д.до охранявания обект и им разяснил кои метални предмети да товарят,след което ги съпровождал до пункта за вторични суровини / в съучастие с А.Н.Х./ извършител/ и А.С.Д. /извършител/,способствал за отнемането на чужди движими вещи-488 кг.желязо,представляващо основа на метална преса,нарязана за сграп,на стойност 0.35 лв. за килограм,на обща стойност 170 лв. от владението на А.Р.Т.,без негово съгласие,с намерение противозаконно да ги присвои,като е действал като лице по чл.142,ал.2,т.6,пр.1 от НК- което се занимава с охранителна дейност-към момента на извършване на деянието подс.А. е заемал длъжността „охранител” в мебелна къща „П.”,като е бил назначен на тази длъжност от управителя А.Р.Т.,поради което и на основание чл.195,ал.1,т.9 във вр. с чл.194,ал.1 във вр. с чл.142,ал.2,т.6,пр.1 във вр. с чл.20,ал.3 и ал.4 във вр. с ал.1 от НК и във вр. с чл.55,ал.1,т.1 от НК е осъден на лишаване от свобода за срок от шест месеца,чието изтърпяване е отложено на основание чл.66,ал.1 от НК за срок от три години.Оправдан е по обвинението по чл.20,ал.2 във вр. с ал.1-да е съпричастен към инкриминираното деяние в качеството на съизвършител.

Осъден е да заплати по сметка на СДВР разноски в размер на 10 лв. и по сметка на СРС 45 лв.

Срещу присъдата е постъпила жалба и допълнение към нея от защитникът на подсъдимия с доводи,че е в нарушение на материалния закон,при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила,при непълнота на доказателствата,необоснована е и наложеното наказание е явно несправедливо. Твърди се,че всички събрани по делото доказателства опровергават обвинителната теза,тъй като свидетелите с категоричност са заявили,че подсъдимия не е бил в пункта за вторични суровини,когато е предавано откраднатото желязо,а показанията на съпроцесните му  също са противоречиви,каквито са и тези на собственика на ощетеното дружество.

На следващо място се изтъква,че подсъдимият никога не се е занимавал с охранителна дейност,като в хода на съдебното следствие е станало ясно,че той никога не е имал трудов или граждански договор с ощетеното дружество.В тази насока защитникът счита,че нелогични и житейски неиздържани са показанията на управителя на дружеството,на които съдът е дал вяра.Намира,че няма доказателства и подсъдимият да е подбудил останалите подсъдими.

С оглед на това прави искане за отмяна на присъдата и признаване на подсъдимия за невиновен или за връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав.

В съдебно заседание защитникът поддържа жалбата по изложените в нея съображения.Позовава се освен това на показанията на управителя на дружеството,че той буквално е предоставил на подсъдимия място за пребиваване и едновременно с това го е използвал по-скоро като портиер,а не да бъде охрана на имота му,като освен това вечерно време е имало друга охрана на имота и той не влиза в същата.В този смисъл възразява срещу приетата от съда квалификация на престъплението и освен това изтъква отново,че подсъдимия никога не е бил на мястото,където са предадени тези железа за скрап.Пледира подзащитният й да бъде признат за невиновен.

Представителят на СГП счита жалбата за неоснователна,а присъдата за правилна и законосъобразна.Счита обвинението за доказано от показанията на св.Костов,който е разпознал подсъдимия като третото лице,присъствало заедно със св.Ха и Д. при предаване на желязото.Моли да бъде съобразено и че липсата на писмен договор не се отразява на наказателната отговорност на подсъдимия в конкретния случай,тъй като подсъдимият е годен субект да извърши вмененото му престъпление.Пледира присъдата да бъде потвърдена във всичките й части.

Защитата репликира,че по делото не са били обсъдени и противоречивите показания по отношение на собствеността на метала,който е бил откраднат-дали на собственика на фирмата,на която е било възложено да реже за скрап този метал или на собственика на дружеството.

В последната си дума подсъдимият твърди,че не е виновен.

Съдът, като обсъди доводите в жалбата и допълнението към нея, както и изложените в съдебно заседание от страните, и след като провери изцяло правилността на атакуваната присъда намира следното:

Първоинстанционната присъда е постановена при изяснена фактическа обстановка,като фактите са приети от съда след анализ на събраните доказателства,а материалният закон е приложен правилно спрямо осъществените от подсъдимия действия.В мотивите на присъдата са намерили отговор възраженията на защитата по време на делото,обсъдени са противоречията и непълнотите в доказателствения материал,като мотивите отговарят на изискванията на чл.305,ал.3 от НПК.Липсват неясноти или противоречия относно формираното вътрешно убеждение на първоинстанционния съд ,а отправеният упрек ,че присъдата е изградена при непълнота на доказателствата,е неоснователен.

За да приеме фактическата обстановка по делото,районният съд е събрал всички необходими и достъпни доказателства и доказателствени средства,като е изслушал обясненията на подсъдимия,разпитал е свидетелите,които имат отношение към случая,приобщил е писмените доказателства и доказателствени средства,както и приетата по делото експертиза.Посочената доказателствена съвкупност е подложена на съпоставяне и преценка в съответствие с изискванията на чл.305,ал.3 от НПК и първата инстанция е достигнала до фактическа обстановка,която се споделя и от въззивния съд,доколкото отговаря на изискванията на чл.13 от НПК.

При направения собствен доказателствен анализ и съобразявайки процесуалното развитие на делото и възраженията,направени от защитата,настоящия състав намери,че липсват основания да се приеме различна фактическа обстановка,като фактите са следните:

С присъда от 22.03.2016 год.по НОХД № 5239/11 год. на СРС,НО,105 състав,подс.Х.А. е признат за виновен в извършено престъпление по чл.194,ал.1 във вр. с чл.20,ал.2 във вр. с ал.1 от НК и осъден на три месеца лишаване от свобода с изпитателен срок от три години.

По същото дело са одобрени споразумения между СРП и подс А.Д.и подс.А.Х.,по силата на които първият се е признал за виновен в извършено престъпление по чл.196,ал.1,т.1 във вр. с чл.194,ал.1 във вр. с чл.20,ал.2 във вр. с ал.1 във вр. с чл.29,ал.1,б.“б“ от НК и осъден на лишаване от свобода за срок от една година при първоначален строг режим на изтърпяване,а вторият се е признал за виновен в извършено престъпление по чл.194,ал.1 във вр. с чл.20,ал.2 във вр. с ал.1 от НК и му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от осем месеца,чието изтърпяване е отложено на основание чл.66,ал.1 от НК за срок от три години.

С решение от 12.10.2017 год. по н.д.№ 842/18 год. на САС наказателното производство по цитираното по-горе дело е възобновено,като е отменена постановената срещу подс.А. присъда и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на СРС от стадия на съдебното заседание.

В хода съдебното следствие по настоящото дело,на основание чл.287 от НПК е допуснато изменение на обвинението срещу подс.А. в такова по чл.195,ал.1,т.9 във вр. с чл.194,ал.1 във вр. с чл.20,ал.2 във вр. с ал.1 от НК.

Св.А.Р.Т. притежавал мебелна къща „П.”,находяща се в гр.София,ж.к.”*****”,местност „Язо”.Няколко дни преди 23.05.2010 год. св.А.Х., заедно с баща си и св.М.М., били наети от св.Т.да нарежат стари машини за скрап,като М.отговарял за нарязването и извозването на изрично посочените от св.Т.вещи,които заплащал на килограм,преди да ги изнесе от двора и които впоследствие предавал за вторични суровини.Към 23.05.2010 год. в двора на мебелната къща била останала само основата на метална преса,която не успели да нарежат и чието тегло възлизало на 488 кг.

На неустановена дата подс.А.,който по това време работел като пазач в обекта,попитал св.Ха дали разполага с кон и каруца и дали желае да посети обекта в неработен ден ,за да вземе и предаде за вторични суровини останалото в двора желязо,а получените средства да поделят.Св.Ха се съгласил.

На 23.05.2010 год.,почивен ден,в двора на мебелната къща пристигнали с кон и каруца св.Ха и А.Д.,където по това време бил само подс.А..Последният им отворил портата към двора,посочил им вещите,които да бъдат изнесени и за времето между 10.30 ч. и 11.00 ч. свидетелите разфасовали основата на желязната преса на части,две от които с общо тегло от 488 кг. и предали на пункт за вторични суровини в гр.Софиа,ж.к.”*******,съпроводени от подс.А..По това време на работа в пункта били св.К.и св.З.,която при предаване на желязото записала данните от личната карта на св.Д..За случилото се св.Т.уведомил органите на реда.

От приетата по делото съдебно-оценителна експертиза е установено,че основата на металната преса,нарязана за скрап,с тегло 488 кг.,възлиза на 170.80 лв.

Тази фактическа обстановка се установява от обясненията на подсъдимия ,от показанията на св.М.З.,И.К.,А.Х.,А.Д.,А.Т.,М.М.,дадени в хода на съдебното следствие на и на ДП,както и при предходното разглеждане на делото,приобщени по реда на НПК,протоколи за разпознаване,справка от работодател,заключение на оценителна експертиза,справка за съдимост.

По отношение местонахождението на процесното желязо за скрап,неговото количество,датата и приблизителния час на инкриминираното събитие и съпричастността на св.Ха и Д. към него ,първият съд е констатирал пълна  еднопосочност и безпротиворечивост на доказателствената съвкупност,поради което се е насочил към анализ на спорния по делото въпрос касателно съпричастността на подс.А. към престъплението.

Изложил е в тази насока,че в показанията си св.Т.е заявил сигурност,че именно подс.А. е осигурил на Ха и Д. достъп до двора,а св.З. е обективирала съмнение относно произхода на предадения железен материал от св.Д.,като е потърсила потвърждение от охранителя на обекта /отнесено към подс.А./,който е потвърдил,че желязото е изнесено от двора правомерно.В този смисъл съдът е приел наличие на първоначални данни за съпричастност на подс.А. към случващото се,макар в показанията на З. на досъдебното производство да се съдържат сведения за стоящо отвън лице /циганин/,което получавало и разпределяло парите,но без да е потвърдила идентичност между това лице и подсъдимия.Отчел е ,че данни за такова лице се съдържат и в показанията на св.Костов,който по време на предаването на желязото възприел извън пункта мъж на около 60 години,когото предаващите стоката цигани канели да се приближи,за да се увери в измереното количество желязо,но което упорито отказвало.Съдът е взел предвид,че в показанията си при предходното разглеждане на делото свидетелят си е спомнил,че чакащото отвън лице,идентифицирано от него като подс.А.,било посочено от циганите като собственик на желязото и то било потвърдило.Горното съдът е отнесъл към заявеното от св.Ха в хода на настоящото производство,че пазачът-подс.А.,ги придружил до пункта,но ги чакал отвън,за да не го хванал камерите,потвърдено от показанията на св.Д.,вследствие на което е заключил,че чакащото отвън лице е бил подс.А..

От показанията на св.Д. и Ха /по отношение на които наказателното производство е прекратено със споразумение/ съдът е приел,че именно подс.А. им е осигурил достъп до двора,а преди това и е дал идеята на св.Ха и посочил кои конкретни вещи могат да бъдат натоварени и откарани с каруца.

По отношение на осигурения достъп до двора,при положение,че оградата не е позволявала изнасянето на желязото по друг начин,освен през портата,установено от показанията на св.Т.и Младенов,съдът е съобразил и заявеното от първия от тях,че достъпът на външни лица до двора и до производствената база е бил забранен в извънработно време и лично той е информирал подс.А. кои лица могат да влизат в обекта и какво може да се изнася от него,което е в синхрон с дадените от М.сведения,че при всеки случай на изнасяне на нарязано от двора Т.е присъствал,за да се увери лично какво и колко се изнася.

С оглед на горното е приел,че възраженията на защитата за недоказаност на обвинението, са неоснователни,а изложената фактическа обстановка е установена по начин,далеч надхвърлящ минималните процесуални стандарти.

Въззивният съд изцяло споделя така направения доказателствен анализ и изградените въз основа на него изводи по фактите,като намира доводите на защитата изцяло за неоснователни.

Освен показанията на св.Т.и З.,особено внимание заслужават показанията на св.Ха,който в хода на съдебното следствие пред първостепенния съд недвусмислено е заявил,че пазачът-подс.А.,им е отворил вратата към двора и заедно със св.Д. са влезли вътре,като предварително се били разбрали с подсъдимия да им отвори вратата,за да натоварят железата на каруца,които да продадат на вторични суровини и да си разделят парите по равно. Самият А. отишъл с тях до пункта за вторични суровини,но чакал навън,за да не го хванат камерите.След това разделили парите на три още на момента,когато предали желязото.В този смисъл са и показанията на св.Д.,който също е свидетелствал пред първостепенния съд,че подсъдимият им е отворил портата и им е посочил какво могат да натоварят,след което се е качил с тях на каруцата до вторични суровини,за да предадат желязото,а след това разделили сумата.

Във връзка с оспорването от страна на защитата на качеството на подсъдимия като пазач на производствената база на дружеството ,следва да се изтъкне,че същото е несъмнено установено както от показанията на св.Ха и Д.,според които А. е бил пазач и като такъв им е отворил портала,така и от тези на св.Т.,че подс.А. е бил назначен за пазач.Последното всъщност не се оспорва и от самия подсъдим,който в обясненията си е заявил,че е бил пазач дневна смяна-от 07.30 ч. до 14.30 ч.,а други са били нощна смяна,както и че е получавал възнаграждение за тази си дейност.

По отношение на обясненията на подсъдимия в частта, с която отрича да е познавал св.Ха и Д.,да е имал уговорка с тях да им отвори портала,за да натоварят процесното желязо и да го предадат на вторични суровини,след което да си разделят парите,следва да се отбележи,че същите представляват средство за защита,тъй като изцяло се опровергават от показанията на посочените свидетели и на тези на св.Т.и З.,обсъдени по-горе.

Не е налице и непълнота на доказателствата,така както се твърди във въззивната жалба,тъй като в хода на наказателното производство са събрани всички относими доказателства,от които се установяват в пълен обем значимите факти и обстоятелства,вкл. и относно участието на подсъдимия в извършването на престъплението.

 Като последица от така изложената фактическа обстановка правилен и законосъобразен се явява правния извод на районния съд,че от обективна и субективна страна на инкриминираните дата и място,подс.А. е осъществил състава на престъплението по чл.195,ал.1,т.9 във вр. с чл.142,ал.2,т.6,пр.1 във вр. с чл.194,ал.1 във вр. с чл.20,ал.3 и ал.4 от НК ,като от обективна страна в качеството си на подбудител и помагач на А.Х. и А.Д.е способствал за отнемането на чужди движими вещи-488 кг. желязо от владението на А.Т.,без негово съгласие,с намерение противозаконно да ги присвои  и е действал като лице,което се занимава с охранителна дейност-охранител в мебелна къща „П.”,а от субективна деянието е извършено при пряк умисъл,тъй като същият е съзнавал общественоопасния му характер,предвиждал е настъпването на неговите общественоопасни последици и е искал това.

Правните съображения на първостепенния съд са подробни и изчерпателни, с тях е отговорено  на всички възражения на защитата по приложението на материалния закон,включително и досежно релевираните пред настоящата инстанция доводи относно собствеността на инкриминираното желязо и наличието на квалифициращият признак по чл.195,ал.1,т.9 от НК,споделят се от настоящия съдебен състав и  поради това не е необходимо да бъдат преповтаряни.

Няма основания присъдата да бъде ревизирана и в частта относно наказанието,тъй като същото е индивидуализирано правилно,при отчитане всички значими за определяне на отговорността обстоятелства.В този смисъл съдът правилно е съобразил като смекчаващи отговорността обстоятелства чистото съдебно минало на подсъдимия към момента на извършване на престъплението,невисоката стойност на отнетото имущество,формата на съучастие и продължителността на воденото наказателно производство и предвид тяхната многобройност е приложил разпоредбата на чл.55,ал.1,т.1 от НК,като е определил наказанието под установения от закона минимум,а именно: девет месеца лишаване от свобода,който размер е достатъчен да постигне заложените в чл.36 от НК цели.Налице са и условията за отлагане на изтърпяването на така наложеното наказание лишаване от свобода,като се има предвид,че подсъдимия е неосъждан,наложеното му наказание е под три години и за неговото поправяне и превъзпитание не се налага изолирането му от обществото.

С оглед на горното атакуваната присъда като правилна и законосъобразна,без допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и в съответствие с материалния закон ,следва да бъде потвърдена.

Така мотивиран, Софийски градски съд

 

Р   Е   Ш   И :

 

ПОТВЪРЖДАВА присъда от 28.06.2018 год. по НОХД № 17724/17 год. на СРС,НО,11 състав.

Решението не подлежи на обжалване и протест.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                        ЧЛЕНОВЕ:  1.                    2.