Номер 293419.11.2020 г.Град Благоевград
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – БлагоевградЧетвърти въззивен наказателен състав
На 13.11.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Маргарита Коцева
Членове:Илияна Стоилова
Величка Пандева
Секретар:Магдалена Коцакова
Прокурор:Ивайло Альошев Филипов (ОП-Благоевград)
като разгледа докладваното от Маргарита Коцева Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20201200600651 по описа за 2020 година
Производството пред Благоевградски ОС е образувано по въззивна
жалба, подадена от адвокат А. Г. – защитник на подсъдимия И. Ф. Т. , срещу
Присъда № 467 от 26.06.2020 г., постановена по н.о.х.д. № 124/2019 г. на РС –
Гоце Делчев, с която подсъдимият Т. е признат за виновен в това, че на
08.06.2014 г. в местност „*********“, землището на с*, е причинил тежка
телесна повреда на Н. Ф. А. от гр. *********, изразяваща се в тежка черепно
мозъчна травма /счупване на черепния свод в челно-теменната област в
дясно/ с постравматична стресова генеза, което е довело до постоянно общо
разстройство на здравето, опасно за живота /с голяма продължителност без
възможност за възстановяване/, както и на постравматична епилепсия, довела
до постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота /с голяма
продължителност, без възможност на възстановяване/, поради немарливо
изпълнение на занятие, представляващо източник на повишена опасност – при
товарене с кран на дървен материал /трупи/ върху товарен автомобил марка
*********, собственост на И. Ф. Т. от гр. *********, е нарушил разпоредбите
на: чл. 11, т. 2 и т. 3 от Наредба № 12 за осигуряване на здравословни
безопасни условия на труд при извършване на товаро-разтоварни работи
/Обн. в ДВ бр. 11 от 2006 г./, а именно - чл. 11 – Безопасността и защитата на
1
здравето при извършване на товаро-разтоварни работи се осигуряват чрез: т. 2
- подготовката и организацията на местата за извършване на тези работи; и т.
3 - използването на необходимите средства за защита на работещите; във
връзка с чл. 52, ал. 1 от Наредба 7 за минималните изисквания за
здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при
използване на работното оборудване /Обв., ДВ., бр. 88 от 1999 г./ а именно:
„предприемането на необходимите мерки за предпазване на упълномощените
работещи при влизане в опасните зони и в местата, където съществува риск
от падащи обекти като се прилагат мерките съгласно т. 1, т. 2 и т. 3 на ал. 1, а
именно - в зависимост от степента на риска по отношение на „опасната зона“/
се съдържа в параграф 1, т. 6 от допълнителните разпоредби към Наредба 7/
се предприемат следните мерки: 1. Поставят се установените знаци за
безопасност, 2. Прилагат се средства, препятстващи достъпа на
неупълномощени лица в тези зони, 3. се предприемат необходимите мерки за
предпазване на упълномощените работещи при влизане в опасните зони; чл.
14 от т. 4 до т. 10 от Наредба № 12 за осигуряване на здравословни безопасни
условия на труд при извършване на товаро-разтоварни работи /Обн. в ДВ бр.
11 от 2006г./, регламентиращи начина на извършване на товаро- разтоварните
работи, така че да осигурят предотвратяването, намаляването или
ограничаването на риска за безопасността и здравето на работещите, а
именно: „т. 4 - безопасна организация на товаро-разтоварния процес; т. 5 -
използване на работно оборудване, отговарящо на изискванията на
безопасност и осигуряващо удобство при работа; т. 6 използване по
предназначение на работното оборудване в съответствие с разпоредбите на
нормативните актове и експлоатационните му документи; т. 7 правилно
поставяне, подреждане и вземане на товарите в местата за извършване на
товаро-разтоварни работи, в складовете и в транспортните средства; т. 8
спазване на необходимите разстояния за безопасност; т. 9 използване на
необходимата сигнализация и информация; т. 10 използване на технологични
карти, инструкции и/или други документи за извършване на товарно -
разтоварни работи, съобразени с изискванията за осигуряване на
здравословни и безопасни условия на труд при тази дейност“, и чл. 15, т. 2, т.
3, т. 5 и т. 9 от Наредба № 12 за осигуряване на здравословни безопасни
условия на труд при извършване на товаро-разтоварни работи/ Обн. в ДВ бр.
11 от 2006 г./, а именно „Товарите се поставят, подреждат и укрепват така, че
2
да се осигурява устойчивостта на транспортните средства при товарене и
разтоварване, безопасното им манипулиране, безопасността на работещите
при образуване или разформироване на фигурите /стифтовете/ при работа
около тях и необходимото пространство за движение на пешеходци и
подвижното работно оборудване“ – не е подредил устойчиво дървените трупи
при товаренето им, и чл. 19, т. 1 Наредба № 12 за осигуряване на
здравословни безопасни условия на труд при извършване на товаро-
разтоварни работи /Обн. в ДВ бр. 11 от 2006 г./, а именно: т. 1 “Не се допуска
присъствието на хора и придвижването на подвижно работно оборудване и
транспортни средства в зоната на възможно падане на товари при извършване
на товарно-разтоварни работи и преместване на товари с повдигателни
съоръжения“ – допуска Н. Ф. А. да отиде до товарния автомобил, където е
зоната за възможно падане на товари, за да изключи компресора, с който се
помпи гумата, като в същия момент върху него пада неукрепен един брой
дървен труп, като за престъпление по чл. 134, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 128, ал. 2,
пр. 9 от НК във вр. с чл. 11, т. 2 и т. 3 от Наредба № 12 за осигуряване на
здравословни безопасни условия на труд при извършване на товаро-
разтоварни работи /Обн. в ДВ бр. 11 от 2006 г./, във вр. с чл. 52, ал. 1 от
Наредба 7 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия
на труд на работните места и при използване на работното оборудване /Обн. в
ДВ. Бр. 88 от 1999 г./; чл. 14, т. 4 - т. 10; чл. 15, т. 2, т. 3, т. 5 и т. 9 и чл. 19, т.
1 от Наредба № 12 за осигуряване на здравословни безопасни условия на труд
при извършване на товаро-разтоварни работи /Обн. в ДВ бр. 11 от 2006 г./, на
основание чл. 54 НК районният съд е осъдил подс. Т. да изтърпи наказание
лишаване от свобода за срок от 1 г., като на основание чл. 66, ал. 1 НК е
отложил изтърпяването на наказанието за срок от 3 години; с присъдата
районният съд е осъдил подс. Т. да заплати на гражданския ищец Н. Ф. А.
като обезщетение за причинените неимуществени вреди сума в размер на 19
000 лв., ведно с законната лихва, считано от 08.06.2014 г до изплащането;
първоинстанционният съд се е произнесъл за дължимата държавна такса по
гражданския иск в размер на 760 лв., 5 лв. за издаването на изпълнителен
лист, и за направените в производството разноски - в размер на 290,62 лв. по
сметка на районния съд, и по сметка на ОДМВР-Благоевград - 431 лв.
В жалбата на адвокат Г. като защитник на подсъдимия Т. се твърди, че
3
атакуваната присъда е явно несправедлива, неправилна и незаконосъобразна,
постановена при съществени процесуални нарушения и недоказаност на
обвинението. Изтъкват се доводи, че неправилно е постановена осъдителна
присъда, тъй като деянието на подс. Т. било несъставомерно поради липса на
елемент от фактическия състав – не било доказано по делото, че подсъдимият
е изпълнявал товаро-разтоварна дейност по занятие или тази дейност да е
източник на повишена опасност.
Иска се обжалваната присъда да бъде отменена.
В допълнителни съображения по въззивната жалба се излагат доводи,
че районният съд е приложил неправилен подход при анализ на събраните по
делото доказателства, като се предлага различен такъв в жалбата, като се
сочат разпити на свидетели, от показанията на които се установявало, че подс.
Т. не е давал указания на пострадалия А. да навлезе в зоната, в която се
извършва товаро-разтоварна дейност и да извади маркуча на компресора, като
твърденията на пострадалия са това обстоятелство били в противоречие с
останалите свидетелски показания и вътрешно противоречиви, защото на
досъдебното производство пострадалият е заявил, че няма претенции към
подсъдимия, защото сам е предприел движение в опасната зона, зад гърба на
подсъдимия, който не е имал възможност да го види, а впоследствие същият е
променил тези показания, които според адвоката на подсъдимия са били в
унисон с останалите гласни доказателства, като се иска да не се кредитират
показанията на пострадалия свидетел, конституиран като граждански ищец и
частен обвинител. Изтъкват се показанията на свидетелите Д. и О., че
подсъдимият не е казвал на пострадалия да отиде до предната гума и да
извади компресора, като показанията на тези свидетели са били непроменени
при извършените им разпити. Посочва се като възражение, че в мотивите
районният съд не е посочил защо кредитира показанията на останалите
свидетели в отделни части и в кои, какво от изложеното от пострадалия
потвърждават и в кои свои части са в противоречие с обясненията на
подсъдимия. Изтъкват се събрани по делото писмени доказателства, от които
се установявало, че подсъдимият не е извършвал дейността по занятие и
пострадалият не е бил в трудовоправни отношения с подсъдимия. Сочи се, че
извършваната дейност не била източник на повишена опасност с оглед
изводите на в.л. Ч., а и доказателствата установявали, че подсъдимият е
4
предупредил пострадалия А. да стои извън опасната зона, а твърденията на
пострадалия, че е получавал заплащане от подсъдимия не се потвърдило от
останалите доказателства. Претендира се несъставомерност на обвинението,
тъй като не се установявало, че подсъдимият е извършвал товаро-разтоварна
дейност по занятие /подсъдимият нямал регистрирана фирма, не е получавал
доходи от тази дейност/, че тази дейност е източник на повишена опасност, че
е имало сключен договор между подсъдимия и пострадалия за изпълнение на
каквато и да е дейност. Във въззивната жалба се излагат доводи, че е
направено искане за отхвърляне на гражданския иск поради изтекла
погасителна давност за деянието от 08.06.2014 г., като давността е била
изтекла към момента на конституиране на пострадалия като граждански
ищец, а районният съд не е взел становище по направеното възражение при
произнасяне по гражданския иск. Изтъкват се и доводи, че съдът не е изложил
мотиви защо не кредитира обясненията на подсъдимия, посочвайки само, че
са защитна теза. Прави се възражение, че в мотивите на съда липсва обстоен
анализ на доказателствата, направени били декларативни съждения, като не са
анализирани противоречията в доказателствения материал, като се сочи липса
на мотиви на обжалваната присъда и че съществено са накърнени правата на
подсъдимия.
Иска се отмяна на присъдата, постановяване на нова, с която подс. Т. се
признае за невиновен по повдигнатото обвинение, като се отхвърли
предявеният граждански иск.
В немотивирано възражение повереникът на гражданския ищец и
частен обвинител възразява срещу жалбата на подсъдимия, като счита
присъдата за правилна, законосъобразна и обществено справедлива, като се
иска да бъде изцяло потвърдена.
Пред въззивната инстанция жалбата се поддържа от адв. Г. като
защитник на подс. Т., не се излагат други съображения, не се сочат нови
доказателства.
Пред Благоевградски окръжен съд не е проведено съдебно следствие за
събиране на нови доказателства.
В хода на пренията представителят на ОП – Благоевград изразява
5
становище, че постановеният съдебен акт на РС – Гоце Делчев е правилен,
обоснован и законосъобразен, като се сочи, че е било налице задължение за
подсъдимия да осигури безопасно и нетравматично протичане на работния
процес, като тези задължения били ясно посочени в трудово-техническата
експертиза, като пряка и непосредствена последица от тези нарушения било
увреждането на пострадалия. Тъй като били налице всички обективни и
субективни елемент от деянието, подс. Т. следвало да понесе отговорност за
това, поради което се иска да се потвърди обжалваната присъда като
правилна.
Повереникът на гражданския ищец и частен обвинител не излага
подробни съображения в пледоарията си, като иска да бъде оставена в сила
първоинстанционната присъда, тъй като неговият клиент – гражданският
ищец и частен обвинител А., който не се явява пред въззивната инстанция,
търси справедливост.
Защитникът на подсъдимия Т. – адв. Г., пледира, че присъдата е
постановена в разрез със събрания доказателствен материал, от който не се
установявало, че е налице съставомерно деяние поради липса на трудово
правоотношение между пострадалия и подсъдимия. Сочи се като процесуално
нарушение това, че съдът не е мотивирал акта си, като декларативно е
посочил на кои доказателства дава вяра и на кои не, като изцяло са
кредитирани показанията на пострадалия, които обаче са в противоречие с
показанията на присъствалите на място други свидетели, както и с
обясненията на подсъдимия, неприети от районния съд, че са защитна теза,
като се твърди нарушение на чл. 305, ал. 3 НПК. Изтъква се и наличие на
основание за отхвърляне на гражданския иск поради направено възражение за
изтекла погасителна давност, като районният съд не е коментирал това
възражение. Иска се отмяна на присъдата и постановяване на нова, с която
подсъдимият бъде признат за невиновен, или връщане на делото за ново
разглеждане на районния съд от друг съдебен състав поради допуснато
съществено процесуално нарушение – липса на мотиви на присъдата.
Подсъдимият не изразява различна позиция от тази на защитника му в
хода на пренията. В последната си дума заявява, че не е виновен.
Въззивният съд, след като съобразно правомощията си по чл. 314, ал. 1
6
НПК извърши цялостна проверка на атакуваната присъда, при анализ на
събрания доказателствен материал от първоинстанционния съд, намира, че
следва да се допълнят фактическите изводи на РС – Гоце Делчев относно
обстоятелствата по делото и направения анализ на доказателствата. Във
връзка с направеното възражение от защитника на подсъдимия за липса на
мотиви на атакуваната присъда, въззивната инстанция намира, че районният
съд е изложил фактите по делото, които е приел за установени, изложил е
мотиви, макар и кратки и пестеливи от кои доказателства приема за
установени фактите по делото, поради което не са налице основания за
отмяна на присъдата поради липса на мотиви, като непълнотата в същите при
анализа на доказателствата и противоречията в тях може да бъде отстранена
от настоящата инстанция.
Следва да се приеме за установена следната фактическа обстановка:
Пострадалият св. Н. А. и подсъдимият И. Т. са далечни роднини,
двамата към датата на обвинението живеели наблизо в гр. Сърница. От 2012 г.
пострадалият св. А. работел без писмен договор като шофьор на товарен
камион „*********, собственост на бащата на подсъдимия – св. С. Т., и
товарен автомобил марка *********, собственост на подсъдимия И. Т. от
12.01.2007 г., когато е регистриран в КАТ на негово име. С товарните
автомобили подсъдимият И. Т. извършвал транспортни услуги, обикновено за
превоз на дървен материал, на фирми и физически лица, като пострадалият А.
по устни уговорки с подсъдимия от около 2 г. преди случилото се управлявал
срещу надница от 20-30 лв. тези товарни автомобили, когато подсъдимият му
възлагал устно това, като извършвал и ремонт на камионите, когато се
налагал такъв. Собственият на подс. Т. товарен автомобил на 06.10.2010 г. е
бил представен за техническа експертиза от подс. Т., като в същата
експертиза, приложена по досъдебното производство, са отразени
техническите данни за автомобила, като в същата експертиза не е отразено, че
на автомобила е било монтирано повдигателно съоръжение – кран. На
10.10.2013 г. посоченият по-горе собствен на подс. Т. товарен автомобил е
преминал периодична проверка за тахографа, монтиран на превозното
средство.
Вечерта на 07 юни 2014 г. пострадалият А. се върнал около 19:00 ч. от
7
заявка, паркирал товарния автомобил, който се водел като собственост на
бащата на подсъдимия, на улицата, където живеели наблизо с подсъдимия Т..
Същия ден св. К. Б. се обадил на подсъдимия Т. и поискал от него да му
извози трупи на следващия ден, тъй като бил аварирал камионът, който е
използвал. Видно от Заповед № 326 от 06.06.2014 г. на Директора на ДГС
Гърмен /л. 165 от досъдебното производство/ на фирма на св. Б. било
разрешено да извозва дървен строителен материал от обект № 1422-1 ГСУ
Осиково до гр. Сърница на 07.06.2014 г. и на 08.06.2014 г., като на св. О. е
било възложено да обезпечи длъжностните лица за изпълнение на заявката.
Св. Б. /видно от неговите показания/ знаел, че подсъдимият има товарен
камион с товарен кран, били приятели с него, като поискал да му извози
дървения материал, като подсъдимият се съгласил да извърши услугата, не
трябвало да съставят писмени документи за превоза.
За изпълнение на заявката от св. Б. подсъдимият казал на пострадалия, с
който от по-рано /от 2012 г./ имали уговорката срещу 20-30 лв. на ден да
работи при него, когато изпълнява заявки с товарния камион, че на следващия
ден – 08.06.2014 г., има заявка, трябвало да закачат ремаркето от автомобила
на бащата на подсъдимия на автомобила на подсъдимия – „*********, и да
отидат да товарят дърва в с. Огняново, Гоцеделчевско. Св. Н. А. се съгласил,
защото и друг път бил изпълнявал такава дейност срещу възнаграждение,
както било уговорено от по-рано, като управлявал товарните автомобили по
устни уговорки с подсъдимия, пострадалият имал необходимата
правоспособност да управлява такива моторни превозни средства. Бил
проведен и разговор по телефона между подсъдимия и св. О. за това, че
подсъдимият ще извозва дървения материал и къде ще се чакат на следващия
ден.
На 08.06.2014 г. подс. Т. и пострадалият св. А. тръгнали заедно в 5:00 ч.
от гр. Сърница с товарния автомобил марка *********, със закачено към него
ремарке, като камионът се управлявал от подсъдимия. Пристигнали в 8:00 ч. в
с. Огняново, където изчакали около час горския служител – св. О., с който
отишли на обекта над с. Балдево, където трябвало да се товарят дървата и
който обект бил в местн. ********* в землището на същото село /вж.
показания на лесничея – св. О./. Същия ден свидетелите Д. били също на
обекта, защото извозвали с коне дървения материал от гората до склада на
8
горското стопанство, откъдето трябвало да се товарят на камионите.
Установява се от показанията на пострадалия свидетел Н. А., че като
пристигнали с управлявания от подсъдимия товарен камион в близост до
обекта, където трябвало да товарят дървен материал, оставили ремаркето пред
гората и с камиона с посочения по-горе регистрационен номер отишли в
гората. Тъй като дървените трупи не били на склад, а на купчини по целия
обект от по 1-2 куб.м., подсъдимият и пострадалият трябвало да ги събират и
товарят на камиона от различни места, като са непротиворечиви
доказателствата, че трябвало да натоварят на камиона и в ремаркето по 10
куб.м. или общо 20 куб.м., за които била заявката. През цялото време, докато
били на сечището /тримата - пострадалият Н. А., подсъдимият Т. и св. О./,
подс. Т. товарел дървения материал в „ИФА“-та, с крановата уредба, която
била монтирана на товарния камион, а пострадалият Н. А. помагал на
подсъдимия като премествал камиона от една купчина на друга, пускал
стабилизаторите на крана и заедно със св. О. описвали дървения материал,
който се товарел, като пресмятали и дали натовареното е 10 куб.м.,
пострадалият посочвал на подсъдимия от купчините кое дърво да вземе с
крана, за да товари /вж. прочетени показания на св. О., показания на
пострадалия А./. След първото натоварване на 10 куб.м. на камиона слезли до
мястото, където били оставили ремаркето, претоварили в него 10 куб.м., след
което отново се върнали и пак започнали да товарят по същия начин –
подсъдимият работел на допълнително монтирания кран на камиона,
пострадалият премествал камиона от купчина на купчина и последният
заедно със св. О. изчислявали кубатурата на натоварения в камиона дървен
материал. В близост до мястото били свидетелите Д., които не могли да минат
с каруцата и останали на мястото да изчакат да приключи натоварването на
камиона, като наблюдавали какво правят подсъдимият, пострадалият и св. О..
Когато камионът бил спрян на последната купчина с дърва, от която
трябвало да натоварят още 30-40 куб.см. до 10 куб.м., подсъдимият бил
слязъл от крана на камиона и проверявал предна лява гума на превозното
средство. Като видял, че е спаднала, същият казал на св. Н. А. да му подаде
маркуча и включил компресора да помпи гумата, след което се качил отново
на крана, за да натовари последните две дървета за достигане на количеството
от 10 куб.м., като станал разговор между пострадалия А. и св. О., че ще
9
товарят последните два трупа. Дървеният материал, който подсъдимият
вземал с щипката на крана, бил от дясната страна на камиона, от тази страна
били и свидетелите О. и пострадалият, наблизо били и свидетелите Д.. Подс.
Т. хванал едновременно последните два дървени трупа, които е трябвало да
натовари, и в момента, когато ги намествал на камиона, пострадалият св. А. с
тичане отишъл при гумата, която се помпила, за да спре въздуха, защото щял
да се спука маркучът. През това време подс. И. Т. намествал последното
дърво, което товарил в лявата част на камиона, при наместването му се
подхлъзнало от щипката и паднало вляво от камиона, накъдето имало наклон
мястото, където е било спряно превозното средство, и ударило по главата и
други част от тялото пострадалия Н. А., който в това време бил до предната
лява гума, за да махне маркуча, който подсъдимият в присъствието на
пострадалия сложил, за да я помпат. След удара пострадалият изпадна в
безсъзнание. При него веднага дошли свидетелите О. и Д., както и подс. Т.,
който слязъл от крана. Бил подаден сигнал за случилото се с оглед оказване
на медицинска помощ на пострадалия, който бил в тежко състояние. Тъй като
до мястото не могла да пристигне линейка, присъстващите на място лица
/подсъдимият, О. и Д./ качили пострадалия, който бил дошъл в съзнание, на
каруцата и го свалили до мястото, където била спряла линейката.
Поради тежкото състояние на пострадалия, който бил закаран в МБАЛ
гр. Гоце Делчев, е последвало транспортирането му в болница „Токуда“ в гр.
София за операция. На следващия ден - 9 юни 2014 г., е била извършена
операция на главата на Н. А., за да може да се отстранят хематоми в мозъка
/вж. епикризи, приложени по досъдебното производство/. От показанията на
пострадалия и неговия баща – св. Ф. А., обсъждани във връзка с писмените
доказателства за здравословното състояние на пострадалия след случая и
съдебно-медицинската експертиза, се установява, че поради проблемите с
главата, като пострадалият не е могъл да си движи ръцете и краката, около 1
месец в болницата и след това още около 4 месеца е бил на легло, като е
обслужван от съпругата му и баща му. Постъпвал в болница за извършване на
рехабилитация, а при престоите му в къщи раздвижване на краката и ръцете
правел с помощта на близките си. С оглед ежедневното му обслужване имал
проходилка, специален стол, който използвал за къпане, за ходене по нужда,
ползвал инвалидна количка. Един месец след случилото се пострадалият Н. А.
10
отново бил в болница „Токуда“ в Отделение по ендокринология, където му
била поставена диагноза новодиагностициран декомпенсиран захарен диабет
тип 2, посттравматична епилепсия, като започнал лечение с инсулин за
диабета и пиел лекарства за епилепсията. Последвали още рехабилитации в
санаториуми, както и в чужбина, като след случая, когато няколко месеца
след лечение и рехабилитация пострадалият подобрил състоянието на
крайниците си, и към настоящия момент пострадалият се придвижва с
помощта на бастун, като постоянно има болки в краката, няма добро
оросяване на горните крайници, има известни проблеми с паметта, след
случая никъде не е работил, като ТЕЛК комисия е определила, че същият има
95% увреждане на трудоспособността му с чужда помощ.
Заключението на назначената по досъдебното производство съдебно-
медицинска експертиза е, че пострадалият А. е получил тежка черепно
мозъчна травма, изразяваща се в счупване на черепния свод в челно-
теменната област в дясно; хематом над твърдата мозъчна обвивка
/епидурален хематом/ и хематом под твърдата мозъчна обвивка /субдурален
хематом/ и разкъсно-контузна рана на лявата предмишница, като черепно-
мозъчната травма е реализирала критериите на медико-биологичния признак
разстройство на здравето, временно опасно за живота, а получената рана на
лявата предмишница е причинила на пострадалия временно разстройство на
здравето, неопасно за живота. В.л. Л. е направило извод и за други
увреждания на здравето на пострадалия във връзка с травмата - по време на
лечението след травмата при пострадалия е бил диагностициран захарен
диабет и постравматична епилепсия, всяко едно от които увреждания според
в.л. са в причинно-следствена връзка с претърпения инцидент и по медико-
биологичен признак всяко едно от тези увреждания е постоянно общо
разстройство на здравето, опасно за живота. Макар и в разпита на в.л. Л.
същият да не изключва и друга причина /освен посттравматичната стресова
генеза, както е посочено в писменото заключение/ за възникване на
установения при пострадалия захарен диабет /наследственост/ и да не е било
установено това заболяване преди травмата, обсъждано експертното
заключение с показанията на пострадалия и неговия баща, с медицинските
документи за продължителното, тежко и трудно лечение на пострадалия, за
състоянието му към настоящия момент, според съда следва да се приеме
11
връзка на констатирания захарен диабет с инцидента на 08.06.2014 г., който е
бил достатъчно стресиращ за пострадалия, като това е отразено и в
епикризата, която е изготвена във връзка с лечението на пострадалия, когато
са открити тези заболявания /захарен диабет и епилепсия/, като следва да се
посочи, че пострадалият до случая не е имал такова заболяване, нито сочи в
показанията си, че е имал здравословни оплаквания, които да насочват, че
такова заболяване е било налице, но същото не е установено по някакви
причини преди случилото се, за което се води настоящето производство.
От гласните доказателства се установява, че след случая близките на
подсъдимия са организирали събиране на пари за лечението на пострадалия
А., като св. Т. /бащата на подсъдимия/ е дал на близки на пострадалия, докато
последният е бил в болница „Токуда“, 1 000 лв., които му дължал св. Г. Д.
/последният ги предал в гр. София от името на бащата на подсъдимия/.
В автотехническата експертиза, изготвена от в.л. П. по досъдебното
производство, са направени изводи, които са в унисон с обясненията на
подсъдимия, с показанията на свидетелите-очевидци и съставения протокол
за оглед на местопроизшествие и фотоалбум към него. Вещото лице сочи, че
на товарния автомобил м. *********, който в деня на инцидента е управляван
от подсъдимия и от пострадалия, е имало монтиран допълнително в задната
част на шасито конзолен кран марка „*********“ с работна част щипка за
обработка на товари с обла форма, като за крана няма необходимата
техническа документация за поставяне и експлоатация, както и
задължителния за тези подемни съоръжения изпитателен протокол и
ревизионен дневник, поради което липсва данни в свидетелството за
регистрация на превозното средство, че е оборудвано с кран, като превозното
средство е с променена конструкция, а кранът е в нередовна експлоатация,
като при огледа на автомобила на подсъдимия вещото лице не е установило
предишни технически повреди, които да са предпоставка за възникване на
ПТП, за този автомобил е било издадено приложено по досъдебното
производство Удостоверение № 5370265 от 25.04.2014 г. /л. 178 от
досъдебното производство/, което установявало техническата изправност на
превозното средство за безопасно движение. В.л. П. е направило извод, че
мястото, където е възникнало произшествието, е с напречен наклон на пътя
около 10 градуса в посока от дясна към лява част по посока от гората към с.
12
Балдево, като поради този наклон при товаренето на последното дърво в
лявата страна на каросерията на автомобила на около 0,20-0,30 м от левите
климии, при освобождаване от челюстите на щипката при страничен наклон
на пътя от 10 градуса, трупът придобива начално въртеливо движение
/търкаляне/ по повърхността на товара, като преодолява съпротивлението на
триене и пада на земната повърхност под въздействието на земното
претегляне. Въззивната инстанция намира, че не следва да се възприемат
изводите на в.л. по тази експертиза за това как пострадалият е получил
уврежданията си от падналото дърво и в кои части на тялото, тъй като
отговор на тези въпроси и извън компетентността на този експерт, а и в
противоречие с останалите доказателства – гласни и писмени, които сочат, че
уврежданията в областта на главата на пострадалия и ръката му са получени
вследствие удар от падналото от камиона дърво /вж. показания на св. Д.,
който сочи, че е видял падането на дървото от камиона и удара в главата на
пострадалия/. При огледа на камиона и товара в.л. П. е направило извод, че
автомобилът е бил с по-голям от разрешения товар, както и че при наличие на
страничен наклон на пътя и равнение на товара до нивото на левите климии
да се поставят трупи над това ниво от лявата страна е грубо нарушение на
задълженията на водача при разполагането и укрепването на товара с оглед
безопасността на движението.
От заключението на съдебната трудова-техническа експертиза,
изготвена по досъдебното производство от в.л. Ч., е видно, че макар
икономическа дейност „Товарен автомобилен транспорт“ да не може да бъде
определена като такава с висок производствен риск и източник на повишена
опасност, по смисъла на Наредбата за задължителното застраховане на
работниците и служителите за риска „Трудова злополука“, извършваната
дейност от подсъдимия Т. е била със съоръжение с повишена опасност
съгласно чл. 32 от Закон за техническите изисквания към продуктите и чл. 2,
ал. 1, т. 5 от Наредба за безопасната експлоатация и техническия надзор на
повдигателните съоръжения, като подсъдимият е бил в деня на случилото се
ползвател на повдигателното съоръжение и е следвало да спазва изискванията
в последната наредба при обслужване, поддържане и работа със
съоръжението, които в конкретния случай не са спазени, защото кранът с
щипката не е фабрично монтиран и не е минавал на технически преглед
13
/установено от в.л. П. в автотехническата експертиза и посочено в
обясненията на подсъдимия/. Доколкото при случилото се подсъдимият е
извършвал товаро-разтоварни работи с повдигателно съоръжение същият е
следвало да спазва правилата за безопасно извършване на тази дейност
съгласно Наредба № 12 от 30.12.2005 г. за осигуряване на здравословни и
безопасни условия на труд при извършване на товаро-разтоварни работи. В.л.
Ч. в писменото експертно заключение е посочил, че подсъдимият е нарушил
чл. 11, т. 2 от Наредба № 12 от 30.12.2005 г. за осигуряване на здравословни и
безопасни условия на труд при извършване на товаро-разтоварни работи, като
не е имало подготовка и организация на местата за извършване на тези работи
във връзка с чл. 52, ал. 1 от Наредба № 7 от 23.09.1999 г. за минималните
изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места
и при използване на работното оборудване, съгласно който „за работни места,
които съдържат опасни зони, в зависимост от степента на риска: 1. се
поставят установените знаци за безопасност; 2. се прилагат средства,
препятстващи достъпа на неупълномощени лица в тези зони; 3. се
предприемат необходимите мерки за предпазване на упълномощените
работещи при влизане в опасните зони. Като следващо нарушение в.л. Ч. е
посочило неизпълнение от подсъдимия на чл. 14 от Наредба № 12 от
30.12.2005 г. за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при
извършване на товаро-разтоварни работи, като обвинението е за неспазване
на изискванията от т. 4 до 10 на тази разпоредба - 4. безопасна организация на
товарно-разтоварния процес;
5. използване на работно оборудване, отговарящо на изискванията
за безопасност и осигуряващо удобство при работа;
6. използване по предназначение на работното оборудване в
съответствие с разпоредбите на нормативните актове и
експлоатационните му документи;
7. правилно поставяне, подреждане и вземане на товарите в
местата за извършване на товарно-разтоварни работи, в складовете и в
транспортните средства;
8. спазване на необходимите разстояния за безопасност;
9. използване на необходимата сигнализация и информация;
10. използване на технологични карти, инструкции и/или други
14
документи за извършване на товарно-разтоварни работи, съобразени с
изискванията за осигуряване на здравословни и безопасни условия на
труд при тази дейност.
Следващо изискване, което не е спазено от подсъдимия при извършване на
товаро-разтоварните работи според в.л. Ч. е разпоредбата на чл. 15, т. 2, т. 3,
т. 5 и т. 9 от Наредба № 12 от 30.12.2005 г. за осигуряване на здравословни и
безопасни условия на труд при извършване на товаро-разтоварни работи –
„Товарите се поставят, подреждат и укрепват така, че да се осигурява:
2. устойчивостта на транспортните средства при товарене и
разтоварване;
3. безопасното им манипулиране;
4. безопасността на работещите при образуване или
разформироване на фигурите (стифтовете) и при работа около тях;
5. необходимото пространство за движение на пешеходци и
подвижното работно оборудване.
И като последно нарушение на подсъдимия, в.л. Ч. е посочил /както и че
такова нарушение е допуснал и пострадалият А./, че е допуснато нарушение
на чл. 19, т. 1 от цитираната по-горе Наредба № 12 от 30.12.2005 г.за
осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при извършване на
товаро - разтоварни работи – „Не се допуска:1. присъствието на хора и
придвижването на подвижно работно оборудване и транспортни средства в
зоната на възможно падане на товари при извършване на товарно-разтоварни
работи и преместване на товари с повдигателни съоръжения“.
Обсъждайки изводите на в.л. Ч. във връзка с останалите доказателства по
делото и разпита на в.л. в съдебно заседание, според въззивната инстанция в
конкретния случай в причинна връзка със станалото произшествие не са
всички нарушения, посочени в трудово-техническата експертиза и за които е
повдигнато обвинение. Не са в причинна връзка със станалото произшествие
допуснатите нарушения по чл. 11, т. 2 и т. 3 от Наредба № 12 във вр. с чл. 52,
ал. 1, т. 1, 2 и 3 от Наредба № 7, тъй като с оглед установените обстоятелства
за мястото на извършване на дейността и броя на лицата, които са
присъствали, не се е налагала предварителна подготовка и организация от
страна на подсъдимия, свързана с поставяне на знаци за безопасност /за
15
присъстващите на място, в това число и пострадалият, който и друг път е
присъствал при извършване на такава дейност от подсъдимия, е било ясно на
какво разстояние трябва да се намират от камиона, на който подсъдимият е
товарил дървен материал, т. 2 в случая не следва да се прилага, защото
пострадалият с оглед възложената му работа от подсъдимия към този момент
не може да се приеме за неупълномощено лице, не е в причинна връзка със
случилото се и посоченото в т. 3 на чл. 52, ал. 1 от Наредба № 7, защото
пострадалият не е следвало да навлиза в опасната зона, докато се е
извършвало товаренето, поради което подсъдимият е нямал задължение за
предприемане на специални мерки за предпазване на пострадалия при
навлизане в опасната зона. Във връзка с нарушенията по т. 4-10 на чл. 14 от
Наредба № 12 – не е в причинна връзка със случилото се посоченото в т. 5 на
чл. 14 от тази Наредба – в.л. при разпита в с.з. сочи, че неизползването на
работно оборудване в конкретния случай е без значение, поради което не
следва да се приеме такова нарушение в причинна връзка със случилото се;
същото касае и нарушението по т. 6, т. 8, 9 и 10. В причинна връзка със
случилото се обаче следва да се приемат нарушенията по т. 4 и т. 7 от чл. 14
на Наредба № 12, като подсъдимият с оглед извършените от него действия не
е изпълнил задължението си за безопасна организация на товаро-разтоварния
процес, като е включил компресор да се помпи гума на превозното средство и
в същото време е продължил да извършва товарни работи на камиона,
знаейки, че за изключване на компресора може да се наложи пострадалият да
навлезе след определено време в опасната зона преди да е приключило
натоварването на автомобила, както и е допуснал нарушение при правилното
поставяне и подреждане на товара с оглед наклона на терена, където е спряло
превозното средство, като това е причина за падане на дървото, който извод
съдът прави като обсъжда изводите на в.л. Ч. във връзка с изводите на в.л. П.
и обясненията на подсъдимия и очевидците, видели падането на дървото, за
това какво е правел подсъдимият с щипката на крана, когато е паднало
дървото, ударило пострадалия в главата. Не се установява причинна връзка на
посочените като допуснати нарушения по чл. 15, т. 2, 3, 5 и 9 от Наредба №
12 със станалото – устойчивостта на превозното средство в конкретния случай
не е нарушена, вещото лице Ч. не е посочило в заключението защо приема
това допуснато нарушение, като според въззивната инстанция не се
установяват нарушения, водещи до това да не е безопасно манипулирането с
16
товара, безопасност на работещите при работа около товара, осигуряване на
необходимо пространство за движение около товарите. В причинна връзка
със станалото са допуснати нарушения както от подсъдимия, така и от
пострадалия на изискванията на чл. 19, т. 1 от Наредба № 12 – в опасната зона
при извършваната от подсъдимия дейност с повдигателното съоръжение
/която е 6 м от крана, поради това, че стрелата на крана е била 6 м видно от
обясненията на подсъдимия/, докато същата се е извършвала, поради
възможно падане на товари, не се е допускало присъствие на хора, като
пострадалият не е следвало да отива в тази зона, а подсъдимият /с оглед
начина, по който същият е извършвал дейността и е направил организация на
товаро-разтоварния процес/ е трябвало да не допуска присъствие на хора в
опасната зона – като е включил компресора с маркуча да помпи гумата е
следвало да изчака, доколкото това място попада в опасната зона, да
приключи това действие и след това да продължи товаренето, като
извършвайки едновременно тези действия същият е следвало да допусне, че
това може да е причина пострадалият да е в опасната зона, за да изключи
компресора.
Посочената по-горе фактическа обстановка следва да се приеме при
анализ на събраните доказателства в хода на проведеното съдебно следствие
от районния съд. Въззивната инстанция не се съгласява с мотивите на
районния съд, че следва изцяло да се кредитират показанията на пострадалия
свидетел Н. А., тъй като същият има ясен спомен за злополуката и
показанията му са логични и последователни, като противоречията с
обясненията на подсъдимия се дължат на защитната теза на последния, а
всички останали свидетели потвърждавали показанията му в различни части,
които те са могли да възприемат лично. Следва да бъдат допълнени мотивите
на районния съд във връзка с пестеливия анализ на доказателствата, като
според въззивната инстанция показанията на св. Н. А. не следва да се
кредитират изцяло, тъй като е очевидна неговата заинтересованост от изхода
на процеса с оглед конституирането му като граждански ищец и даването на
показания, с които цели изцяло да оправдае допуснатите от него нарушения
на задължението да не бъде в опасната зона от падащи дървета, докато се
извършва товаро-разтоварна дейност от подс. Т..
Следва да се кредитират показанията на пострадалия Н. А. за
17
посочените от него факти на съществуване на отношения, които могат да се
определят като трудови, от 2012 г. с подсъдимия, който е възлагал работа на
пострадалия по управление на товарните камиони, които е ползвал за товаро-
разтоварни работи, като е заплащал уговорено възнаграждение за това – по
20-30 лв. на ден. Макар и подсъдимият в обясненията си да отрича това,
същият не дава никакво разумно обяснение поради какви причини
пострадалият А. е отишъл с него в деня на инцидента, в същото време са
категорични и непротиворечиви доказателствата, че в деня на случилото се
пострадалият е извършвал действия, с които е помагал на подсъдимия да
извърши транспортната услуга, за която се е съгласил, към св. Б.. Очевидците
/вкл. и подсъдимият в обясненията/ сочат, че пострадалият е управлявал
камиона, като го е премествал от една купчина с дърва до друга, пускал е
стабилизаторите на крана, изчислявал е заедно със св. О. кубатурата на
дървата, които товарел подсъдимият, показвал е на подсъдимия кое дърво да
вземе с щипката на крана, като всички тези конкретни действия, които Н. А. е
извършвал на местопроизшествието, са в подкрепа на неговите показания, че
същият е отишъл с подсъдимия на 08.06.2014 г., защото подсъдимият както и
при предишни пъти му е възложил работа, за която пострадалият е щял да
получи възнаграждение. Обясненията на подсъдимия за това, че баща му
може и да е карал пострадалия А. да управлява товарния автомобил, че не
знае дали баща му е плащал на пострадалия, знанието, че пострадалия има
право да управлява такъв камион, както и показанията на бащата на
пострадалия, който сочи, че е знаел, че синът му е работел при подсъдимия,
са все в подкрепа на показанията на пострадалия за правоотношения на
същия с подсъдимия към датата на инцидента с полагане на труд и
получаване на възнаграждение за това въпреки липса на сключен писмен
договор за това. Следва да се кредитират и показанията на пострадалия за
това, че с двата товарни автомобила /собственост на подсъдимия и на неговия
баща/ са били извършвани транспортни услуги на фирми срещу заплащане
/най-малко от 2012 г., откогато пострадалият работи при подсъдимия/, като не
се кредитират обясненията на подсъдимия, че същият е използвал собствения
му камион само за лични нужди, защото отглеждал животни, тъй като това е в
противоречие не само с показанията на пострадалия и на св. Б., който макар и
да твърди, че не е следвало да заплаща за извършената транспортна услуга на
подсъдимия, го е ангажирал за извършване на такава, а и с доказателствата,
18
установяващи монтиран кран на товарния автомобил, като този кран е
използван за товарене на дървен материал, наличие на тахограф на
автомобила, поради което следва да се приеме, че подсъдимият, който от
01.01.2013 г. до 02.06.2014 г. не е имал сключен трудов договор /вж. справка
от ТД на НАП по досъдебното производство/, е извършвал по занятие /защото
същата е била източник на доходи за подсъдимия/ дейността по извършване
на транспортни услуги с товаро-разтоварни работи на фирми и физически
лица. Не са налице съществени противоречия в доказателствения материал за
уговорките между подсъдимия, св. Б. и св. О. за това къде е трябвало да
отидат подс. Т. и св. Н. А., за да товарят дървен материал и как е ставало
товаренето, какво са правили подсъдимият и пострадалият. Съществени
противоречия са налице в гласните доказателства за това кой от двамата е
включил компресор да се помпи предна лява гума на камиона, нареждал ли е
подсъдимият на пострадалия да отиде да го изключи, приключило ли е било
товаренето, когато пострадалият е отишъл да изключи компресора.
Въззивната инстанция намира, че следва да се кредитират обясненията на
подсъдимия, че той е включил компресора /вж. обяснения на подсъдимия –
„аз лично си включих маркуча да се помпи гумата“/, но не следва да се
кредитират обясненията му, че пострадалият е наглеждал помпането на
гумата, но по свое желание. Обясненията на подсъдимия за това са в унисон с
показанията на св. О., дадени по досъдебното производство на 09.06.2014 г. и
прочетени в хода на съдебното следствие, в които един ден след случилото се
св. О. ясно е посочил, че подсъдимият е забелязал, че гумата е спаднала,
включил компресора и се е качил на крана, за да товари още два трупа и да
стане товарът 10 куб.м. Следва да се посочи, че св. О. при разпита му от
районния съд сочи, че ако има разминавания в неговите показания същите се
дължат на изминалото време, поради което следва да се кредитират
показанията за посоченото, дадени по време по-близко до случилото се.
Показанията на св. Б. също подкрепят обясненията на подсъдимия за това, че
подсъдимият е включил компресора, за да помпи гумата. Показанията на
пострадалия за това, че не подсъдимият, а той по нареждане на подсъдимия, е
включил компресора да помпи гумата, макар и да не се кредитират от
въззивния съд, сочат на възприемането от страна на пострадалия, че
подсъдимият включил компресор, за да помпи гумата, и в същото време се е
качил на крана, за да натовари още две дървета, както и с оглед обясненията
19
на подсъдимия, че пострадалият е наглеждал помпането на гумата, че и
подсъдимият е бил наясно, че пострадалият ще наблюдава този процес,
съответно ще изключи компресора, ако помпането на гумата приключи преди
натоварването на дървения материал, защото именно пострадалият е бил
лицето, което този ден е помагало на подсъдимия поради съществуващите
отпреди това между тях отношения, при извършване на транспортната услуга.
Макар и да не следва да се кредитират показанията на пострадалия, че е
минал да види гумата, защото е видял, че подсъдимият е оставил крана, че
подсъдимият му е казал да направи това, като в същото време труп се е
вдигнал и подсъдимият е решил да го намести, като го е изтървал, защото го е
хванал челно, тъй като тези показания на пострадалия са в противоречие с
показанията на св. Д. и на св. О., в останалата част показанията на
пострадалия съдът намира за достоверни поради подкрепата им от другите
доказателства. Следва да се посочи, че св. Д. сочи в показанията си, че макар
и да не е чул някой да казва на пострадалия да иде да види какво става с
гумата, е видял пострадалият да тича да спре въздуха, защото щял да се спука
маркуча, с който се помпила гумата, като през това време подсъдимият е
товарил последното дърво, което се търколило от щипките на крана, докато
подсъдимият го намествал. Имайки предвид заключението на в.л. Ч., че
обстановката, в която се е извършвала товаро-разтоварната дейност, е била
шумна и е затруднявала комуникацията между подсъдимия и присъстващите
лица, макар и да е възможно този свидетел да не е чул твърдяното от
пострадалия, че подсъдимият му е казал да иде да види гумата, това не е
основание да се кредитират показанията на пострадалия за това
обстоятелство, тъй като както подсъдимият изгражда защитна позиция в
своите обяснения, така и пострадалият при даването на показания цели с
оглед предявения граждански иск да предложи извършените от него и от
подсъдимия действия по начин, че да се приемат само допуснати нарушения
на правилата за безопасно извършване на дейността от страна на подсъдимия,
а пострадалият – да се приеме, че не е допуснал нарушения, макар и да е бил
уведомен, че не трябва да се намира в опасната зона при товаренето на
камиона. От друга страна посочените показания на св. Д. установяват не само,
че подсъдимият и пострадалият са били заедно при товаренето и
пострадалият е бил лицето, което е помагало на подсъдимия /което е в
подкрепа на показанията на пострадалия, че се е намирал там, защото е
20
изпълнявал възложена му работа от подсъдимия/, но и че подсъдимият е
извършвал товарене на камиона, докато се е помпила гумата, че е следвало
подсъдимият или пострадалият при приключване на помпането на гумата да
махнат маркуча, защото е щял да се спука, че отиването на пострадалия да
спре помпането на гумата е било, докато подсъдимият все още е работел с
крана. Св. Д.а също сочи в показанията си, че тримата мъже са били зад
колата, че пострадалият и горският са описвали нещо и са си говорили, но тя
не е могла да чуе какво, като пострадалият „се претърча зад краниста и клекна
зад гумата“ и св. Д.а тогава видяла „как един труп от камиона падна“, като
тези показания опровергават показанията на пострадалия, че същият е минал
да види гумата в момент, когато подсъдимият вече е бил оставил крана и е
приключил с товаренето. Обясненията на подсъдимия за това кога е паднало
дърво от камиона следва да се приеме, че се подкрепят от показанията на
очевидците с изключение на пострадалия /последният с оглед положението, в
което се е намирал при падането на дървото – клекнал до гумата, за да извади
маркуча, с който се е помпила, не е могъл да възприеме действията на
подсъдимия/, като св. О. и свидетелите Д. еднопосочно сочат в показанията
си, че дървото е паднало, докато подсъдимият е работел с крана при
приключване на натоварването с последните две дървета – „подсъдимият
нагласяше дървото в камиона, но какво стана не знам“, „при самото
наместване с крана падна дървото“ /показания на св. О. в хода на съдебното
следствие/, когато щипката на крана е била над натоварения дървен материал
св. О. е видял „как един труп пада от лявата страна на колата“ /прочетени
показания на св. О. от досъдебното производство/; „щипката беше над
дървата в момента, когато падна дървото“ /св. Д./, св. Д.а сочи, че не може да
каже точно, но когато подсъдимият е работел с крана нещо на трупите,
намествал ги е, тогава е паднало дървото. Липсват противоречия в гласните
доказателства – обясненията на подсъдимия и показанията на очевидците на
случилото се, за това какво се е случило на мястото на произшествието след
като пострадалият е ударен от дървото, за състоянието на Н. А.,
сигнализирането за оказване на медицинска помощ, поведението на
подсъдимия на мястото на произшествието, както и след това във връзка с
лечението на пострадалия. Показанията на последния, писмените документи
за здравословното му състояние и заключението на съдебно-медицинската
експертиза, показанията на св. А. – баща на пострадалия, са непротиворечиви
21
относно тежкото състояние на пострадалия след случилото се,
невъзможността в един продължителен период от време да се обслужва сам,
състоянието му в момента с оглед промяната заради травмата, нуждата от
непрекъснат прием на лекарства.
Въз основа на така изяснената фактическа обстановка
първоинстанционният съд е направил законосъобразен извод за
осъществяване от обективна и субективна страна състав на престъпление, за
което е повдигнато обвинение срещу подс. Т., като според въззивната
инстанция не се установява извършването на всички нарушения, посочени от
прокурора, или причинна връзка между тях и злополуката, при
осъществяване на товаренето на трупи от подсъдимия Т. съгласно
посоченото във фактическата обстановка и с оглед правните изводи в
настоящето решение.
Налице е от обективна и субективна страна осъществен от подс. Т.
състав на престъпление по чл. 134, ал. 1, т. 1 НК - същият е причинил тежка
телесна повреда на Н. Ф. А. от гр. Сърница поради немарливо изпълнение на
занятие, представляващо източник на повишена опасност.
От обективна страна деянието е извършено с допускане нарушения на
правила, регламентиращи извършване на товарни работи с кран – товарене на
дървен материал с кран на товарен камион, като дейност, при
осъществяването на която съществува опасност от увреждане здравето и
живота на лицата, които я извършват или се намират в близост до лицата,
извършващи такава дейност, поради което следва да се спазват правила,
осигуряващи безопасността на хората при осъществяването на тази дейност.
Макар и товаро-разтоварната дейност да е правнорегламентирана, в случая
следва да се посочи, че подсъдимият с оглед приетата фактическа обстановка
е осъществявал същата и по занятие, тъй като с оглед кредитираните
показания на пострадалия следва да се приеме, че подсъдимият е извършвал
тази дейност, защото е получавал доходи от същата – с двата товарни
камиона, които са били собственост на подсъдимия, съответно на неговия
баща, макар и без да се съставят необходимите документи за получаване на
плащане, подсъдимият е извършвал транспортни услуги на фирми /такава е
трябвало да извърши и в деня на случилото се на фирмата на св. Б./, като с
22
оглед монтирания кран на камиона на подсъдимия транспортната услуга е
включвала и товаро-разтоварните работи, които е следвало да бъдат
извършени, като именно с оглед осъществяване на това занятие, с което
подсъдимият си е осигурявал доходи, подсъдимият две години преди
случилото се е имал уговорки с пострадалия да работи при него, като
управлява камионите, с които е извършвал дейността, да ги ремонтира, когато
се налага, срещу възнаграждение на ден от 20-30 лв.
Не следва да се приемат за основателни доводите на защитника на
подсъдимия, че поради липса на трудов договор между пострадалия и
подсъдимия последният не следва да се приеме като субект на
престъплението по чл. 134, ал. 1, т. 1 НК, както и че извършваната дейност от
подсъдимия не е източник на повишена опасност. Следва да се посочи
Решение № 119 от 30.06.2015 г. на ВКС по н.д. № 37/2015 г., I н.о., в което е
посочена товаро-разтоварната дейност като правнорегламентирана и източник
на повишена опасност, като такава е и транспортирането на товари, като при
осъществяването на тази дейност лицата следва да спазват правилата на
цитираната по-горе Наредба № 12 от 30.12.2005 г. за осигуряване на
здравословни и безопасни условия на труд при извършване на товаро-
разтоварни работи. Следва да се посочат задължителните указания за
съдилищата в Постановление № 2 от 27.09.1979 г., Пленум на ВС, изм. С
Постановление № 7 от 06.07.1987 г., съгласно които субект на престъпление
по чл. 134 НК е и лицето, което е пряк изпълнител на дейността, независимо
дали сам си я възложил или има ръководител на същата, когато това лице
трябва да спазва правила, осигуряващи безопасност на труда, като
неспазването им създава опасност за живота и здравето на него и на други
лица. В конкретния случай с оглед нормативните разпоредби, посочени в
заключението на в.л. Ч., следва да се приеме, че извършваната на датата на
престъплението дейност по занятие от подсъдимия е представлявала източник
на повишена опасност, защото е извършвана със съоръжение, което е с
повишена опасност съгласно чл. 32 от ЗТИП, като независимо дали към 2014
г. товаро-разтоварната дейност с оглед изискванията на застрахователната
дейност при трудови злополуки не е или е била посочена като икономическа
дейност, източник на повишена опасност, с оглед останалите доказателства по
делото – конкретно изводите на в.л. по трудово-техническата експертиза,
23
обсъдени във връзка с обясненията на подсъдимия и показанията на
свидетелите и изводите на автотехническата експертиза, дават основание да
се приеме, че осъществяваната на датата на престъплението дейност по
занятие от подсъдимия е била източник на повишена опасност поради
съоръжението, с което е била извършвана. Липсата на трудов договор и
неформалното възлагане на трудови задължения от подсъдимия на
пострадалия в конкретния случай категорично се установява с оглед анализа
на събрания доказателствен материал, като това не води до това да се приеме,
че подсъдимият не е субект на престъплението, за което е обвинен – при
извършване на дейността по занятие от него и установеното, че същата е
източник на повишена опасност, същият следва да носи отговорност за
уврежданията на всички лица, когато са в причинна връзка с изпълняваната от
него дейност и допуснатите нарушения на правилата за безопасното й
извършване.
Товаро-разтоварните работи като дейност /товарене с кран на дървен
материал в каросерия на камион/ е регламентирана в Наредба № 12 от
30.12.2005 г. за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при
извършване на товаро-разтоварни работи, като същата по силата на чл. 2, ал. 2
от Наредбата се прилага и за лицата, които самостоятелно упражняват
трудова дейност, свързана с извършването на товаро-разтоварни работи, като
в чл. 3 от същата наредба са посочени и другите нормативни актове, които
следва да се спазват при организиране и осъществяване на товаро-разтоварни
работи, съответно уредбата на дейността в нормативен акт я определя като
правнорегламентирана дейност. По-горе съдът излага съображения защо в
конкретния случай подсъдимият е упражнявал тази дейност по занятие.
Налице са и конкретни правила, които всяко лице, извършващо товарене на
дървени материали с кран като повдигателно съоръжение по смисъла на
ЗТИП /чл. 7, чл. 36, параграф 1, т. 9 от ДР на ЗТИП/ е следвало да спазва при
извършване на товаро-разтоварни работи с използването на кран, монтиран на
камион. Подсъдимият в дадените от него обяснения сочи за някои от
правилата, които е следвало да спазва – предупредил е всички, които са били
на мястото, да стоят зад него, като сочи и дължината /6 м/ на стрелата на
крана, с който тогава е товарил дървения материал. Подсъдимият не оспорва в
обясненията си и това се установява и от другите доказателства по делото, че
24
е собственик на автомобила и монтирания на него кран, като са
непротиворечиви доказателствата за това, че кранът не е бил фабрично
поставен, не е имало технически преглед на същия, поради което са
допуснати нарушения на много изисквания на Наредбата за безопасната
експлоатация и техническия надзор на повдигателни съоръжения, но от
доказателствата не може да се приеме наличие на причинна връзка на тези
нарушения със станалата злополука /макар и тези нарушения да са посочени в
експертизата на в.л. Ч., като за тях не е повдигнато обвинение/.
Доказателствата по делото установяват, че подсъдимият в деня на
престъплението е бил ползвател на повдигателното съоръжение, тъй като с
него само той е извършвал товарно-разтоварните работи, като при
извършване на последните същият е следвало да спазва нормативните
изисквания за безопасна работа с крана, за да предпази живота и здравето на
лицата, които са били по различни причини в близост до опасната зона при
работа с крана. Подсъдимият е бил наясно какво трябва да спазва като
правила, докато извършва товарене на дървения материал, както и другите
лица, които са присъствали на мястото, са знаели /независимо дали са били
конкретно уведомени същия ден от подсъдимия да стоят зад крана, докато се
извършва товарене, или защото и друг път са присъствали при извършване на
такава дейност, вкл. и пострадалият е бил наясно с това/, че трябва да стоят на
достатъчно разстояние от товарния автомобил, върху който се извършва
товарене, за да се предпазят от евентуални паднали дървета при извършване
на дейността. Въпреки това подс. Т. е допуснал няколко нарушения на
конкретни правила от посочената по-горе Наредба № 12 от 30.12.2005 г. за
осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при извършване на
товаро-разтоварни работи, действала към датата на престъплението, при
извършването от него на товарене на дървен материал на товарен автомобил с
кран – чл. 14, т. 4 и 7 от Наредбата - подсъдимият с оглед извършените от
него действия не е изпълнил задължението си за безопасна организация на
товаро-разтоварния процес, като е включил компресор да се помпи гума на
превозното средство и в същото време е продължил да извършва товарни
работи на камиона, знаейки, че за изключване на компресора може да се
наложи пострадалият да навлезе след определено време в опасната зона
преди да е приключило натоварването на автомобила, както и е допуснал
нарушение при правилното поставяне и подреждане на товара с оглед
25
наклона на терена, където е спряло превозното средство, като това е причина
за падане на дървото; като е допуснато и нарушение по чл. 19, т. 1 от Наредба
№ 12 – в опасната зона при извършваната от подсъдимия дейност с
повдигателното съоръжение, докато същата се е извършвала, поради
възможно падане на товари, не се е допускало присъствие на хора, като
подсъдимият е трябвало да не допуска присъствие на хора в опасната зона –
да не извършва товарни работи с крана, докато е включил компресора с
маркуча да помпи гумата, като е следвало да изчака, доколкото това място
попада в опасната зона, да приключи това действие и след това да продължи
товаренето, като на 08.06.2014 г. в местност „*********“ в землището на с.
Балдево, общ. Гърмен, обл. Благоевград, поради немарливо изпълнение на
занятие, представляващо източник на повишена опасност – при товарене с
кран на дървен материал върху товарен автомобил, като нарушил посочените
по-горе разпоредби – чл. 14, т. 4 и 7 от Наредба № 12 – „Начините за
извършване на товарно-разтоварни работи се избират така, че да осигуряват
предотвратяване, намаляване или ограничаване на риска за безопасността и
здравето на работещите чрез: безопасна организация на товарно-разтоварния
процес; и правилно поставяне, подреждане и вземане на товарите в местата за
извършване на товарно-разтоварни работи, в складовете и в транспортните
средства; И чл. 19, т. 1 от същата Наредба - „Не се допуска: 1. присъствието
на хора и придвижването на подвижно работно оборудване и транспортни
средства в зоната на възможно падане на товари при извършване на товарно-
разтоварни работи и преместване на товари с повдигателни съоръжения; в
резултат на което е последвало падане на едно от натоварваните дървета от
камиона върху намиращия се в непосредствена близост до камиона, за да
изключи маркуча на компресора, с който се е помпала гумата на превозното
средство, Н. Ф. А. , като на същия е причинена тежка телесна повреда - тежка
черепно мозъчна травма/счупване на черепния свод в челно-теменната област
в дясно/, довела до захарен диабет с постравматична стресова генеза, което е
постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота/с голяма
продължителност без възможност за възстановяване/, както и на
постравматична епилепсия, довела до постоянно общо разстройство на
здравето опасно за живота/с голяма продължителност, без възможност на
възстановяване/, тежка телесна повреда по смисъла на чл. 128, ал. 2 НК.
26
Доказателствата по делото установяват, че подсъдимият е имал
необходимата правоспособност за управление на товарния автомобил, като за
осъществяване на правно регламентирана дейност по занятие – товарене с
кран на дървета на товарен автомобил, не е било необходимо да има писмен
документ, установяващ правоспособност за тази дейност, но е следвало да
спазва нормативните изисквания във връзка с техническите изисквания към
повдигателното съоръжение /за неспазването на същите няма повдигнато
обвинение/ и правилата за безопасност при работа с него, безспорно според
въззивната инстанция се установява, че тази дейност представлява източник
на повишена опасност, тъй като и най-малкото немарливо изпълнение създава
опасност за живота и здравето на други лица, включително и на извършващия
я, поради което за упражняването на тази дейност съществуват нормативно
установени правила за работа в Наредба № 12 от 30.12.2005 г. за осигуряване
на здравословни и безопасни условия на труд при извършване на товаро -
разтоварни работи. Доказателствата по делото установяват и немарливото
изпълнение на дейността с оглед посочените по-горе допуснати от
подсъдимия нарушения при нейното осъществяване. От обективна страна по
несъмнен начин от събраните в производството доказателства се установява,
че именно подс. Т. е причинил тежка телесна повреда на Н. А., като
подсъдимият е осъществил изпълнителното деяние от състава на
престъплението по чл. 134, ал. 1, т. 1 НК – причиняване на тежка телесна
повреда. Безспорно е, че на датата на причиняване на телесната повреда на
пострадалия А. подс. Т. е извършвал с кран товарене на дървен материал на
собствения му товарен камион, с който и преди това е извършвал такива
услуги на фирми срещу възнаграждение, поради което е осъществявал
занятие, което поради средствата и начина, по който се извършва, е източник
на повишена опасност, тъй като при товарене с кран върху товарен автомобил
на дървета при неспазване на правилата за безопасното извършване може да
се причини смърт или увреждане на здравето както на лицето, извършващо
тази дейност, така и на други лица, намиращи се в близост до мястото, където
се извършва. Подсъдимият е нарушил правилата при извършване по занятие
на дейността, за извършването на която дейност същият е следвало да знае и
спазва нормативните изисквания за безопасното й извършване. Въпреки това,
когато е извършвал такава дейност /товарене с кран на дървен материал/ и е
знаел, че наблизо до него /за да му помага/ се е намирал пострадалият А., е
27
включил компресор, за да се помпи предна лява гума на товарния автомобил,
като без да изчака да приключи помпането на гумата, е продължил с
товаренето, знаейки, че пострадалият, който му е помагал този ден, ще следи
за гумата и ще спре помпането при нужда, като при това може да попадне в
опасната зона от падащи дървета; не е подредил устойчиво последният
дървен труп, който е товарил с крана на камиона, не е наблюдавал дали
пострадалият не е отишъл да спре компресора на гумата, за да спре
товаренето с оглед безопасната организация на товарния процес, като по този
начин вследствие на тези нарушения се достигнало до това дърво да падне от
каросерията на автомобила върху намиращия се в непосредствена близост до
предна лява гума на автомобила Н. А., като на последния при това са
причинени констатираните по делото телесни увреждания в пряка причинна
връзка с действията на подсъдимия, като е налице причинна връзка между
осъществените нарушения от подсъдимия на правилата и нормите за
безопасност при товарене с кран на товарен автомобил на дървен материал и
и настъпилия престъпен резултат – тежката телесна повреда на пострадалия
А., като макар и квалифицирани като един престъпен резултат следва да се
посочи, че на пострадалия са били причинени в причинна връзка с деянието
на подсъдимия 2 увреждания, квалифицирани като тежки телесни повреди,
както и че наред с тежките телесни повреди са причинени и увреждания,
които по медикобиологичната характеристика имат характер на средна и лека
телесна повреда и се поглъщат от по-тежкия резултат – черепно-мозъчната
травма, причинила на пострадалия разстройство на здравето, временно опасно
за живота, както и разкъсно-контузна рана на лявата предишница, довела до
временно разстройство на здравето, неопасно за живота /вж. заключението на
вещото лице Л., разпита му в хода на съдебното следствие пред
първоинстанционния, медицински документи за лечението на пострадалия,
показанията на пострадалия А. и на неговия баща/.
От субективна страна деянието на подсъдимия е извършено при
престъпна небрежност – същият не е съзнавал общественоопасния характер
на деянието си, не е предвиждал настъпването на вредни последици от него,
но е могъл и е бил длъжен да ги предвиди с оглед обстоятелствата на
конкретния случай, тъй като е знаел, че едновременно с товаренето се
извършва и помпане на гумата, че наблизо се намира пострадалият, който
28
през цялото време му помага за дейността, която е извършвал, че
пострадалият е възприел действията на подсъдимия, като това, че последният
не е видял кога пострадалият е изтичал да спре помпането на гумата, не води
до липса на вина, защото подсъдимият е бил длъжен и е могъл да предвиди
както действия на пострадалия, така и падането на дърво с оглед наклона,
където се е извършвало товарено, с оглед дължината на стрелата на крана.
Причини за извършване на деянието съдът съзира в незачитане на
правните норми, регламентиращи правилата за безопасност на труда при
осъществяване на товаро-разтоварни работи с кран на превозно средство.
При решаване на въпроса дали е справедливо определено наказанието с
обжалваната присъда въззивната инстанция намира следното:
Районният съд не е отчел отегчаващи вината обстоятелства, а само две
смекчаващи такива - оказана помощ на пострадалия от подсъдимия и чистото
съдебно минало на последния, като е определил наказание под средния
размер, посочен от закона - 1 година лишаване от свобода, за изтърпяването
на което е приложил чл. 66, ал. 1 НК, определяйки минимален изпитателен
срок. Въззивната инстанция намира, че следва да се допълнят кратките
мотиви на районния съд при определяне на наказанието, като намира
основание в случая за приложение на чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б“ НК поради
следното: Като смекчаващи вината обстоятелства следва да се вземат предвид
положителните характеристични данни за подсъдимия, който е бил на 33 г.
към датата на извършване на престъплението, бил е трудово ангажиран, макар
и да е допускал нарушения при осъществява на дейността си, с дадените
обяснения от подсъдимия същият макар и да изгражда защитна позиция
допринася за изясняване на обективната истина по делото, следва да се
посочи отношението на пострадалия към подсъдимия и случилото се – макар
и да не поддържат контакти след това, пострадалият не желае подсъдимият да
получи максимално наказание, като смекчаващо вината обстоятелство следва
да се посочи и съпричиняването на резултата от пострадалия, който също е
допуснал нарушение на чл. 19, т. 1 от Наредба № 12 от 30.12.2005 г. за
осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при извършване на
товаро - разтоварни работи, като е могъл да предупреди подсъдимия да спре
товаренето, и тогава да отиде в опасната зона, за да изключи компресора,
29
смекчаващо обстоятелство е и изтеклият период от време от извършване на
престъплението до реализация на наказателната отговорност, което сочи на
неразумно дълго продължил съдебен процес – изминали са почти 6 г. и
половина от извършване на престъплението, като остава още 1 година до
изтичане на абсолютната давност за наказателно преследване. Като
отегчаващо обстоятелство следва да се отчете в случая причинени на
пострадалия и несъставомерни увреждания, допуснатите няколко нарушения
от подс. Т. при извършване на дейността по товарен с кран на дървен
материал, които имат връзка с телесните повреди на пострадалия,
допуснатите от него и несъставомерни нарушения, тъй като кранът не
отговаря на необходимите технически изисквания за експлоатация.
Изброените по-горе смекчаващи вината обстоятелства съдът намира, че
следва да се определят като многобройни по смисъла на чл. 55 НК, заради
които и най-лекото, предвидено в закона наказание лишаване от свобода, се
явява несъразмерно тежко, поради което прецени, че в случая следва да се
приложи чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б“ НК, като се намали наложеното с
обжалваната присъда наказание от лишаване от свобода на пробация за срок
от 1 г., включващо следните пробационни мерки – задължителна регистрация
по настоящ адрес, изразяваща се в явяване и подписване пред пробационен
служител или определено от него длъжностно лице 2 пъти седмично за срок
от 1 година, и задължителни периодични срещи с пробационен служител за
същия срок. Срокът на наказанието пробация според въззивната инстанция не
следва да е минимален, с оглед отегчаващите вината обстоятелства, посочени
по-горе.
Съдът не може да наложи на подс. Т. наказание лишаване от право да
упражнява дейност – товаро-разтоварни работи с кран на превозни средства,
предвидено в чл. 160 НК, поради липсата на съответен протест за това от
прокурора или жалба от частния обвинител.
По отношение на присъдата в частта й, с която районният съд се е
произнесъл по гражданския иск и направеното възражение за изтекла
погасителна давност въззивната инстанция намира следното:
Налице е състав на непозволено увреждане, като подсъдимият е
извършил противоправно деяние, осъществяващо състав на престъпление,
30
извършено по непредпазливост, от това деяние на гражданския ищец са
причинени неимуществени вреди поради получените от него съставомерни и
несъставомерни телесни увреждания. Гласните и писмени доказателства по
делото и СМЕ на в.л. Л. установяват претърпени огромни болки и страдания
от пострадалия за един продължителен период от време и към настоящия
момент, когато същият е неработоспособен, с нужда от чужда помощ,
продължава да има сериозни здравословни затруднения, като ежедневието му
е коренно променено в сравнение с това, което е било преди травмата.
Правилно обезщетението за претърпените болки и страдания районният съд е
определил на 20 000 лв. /липсата на жалба на гражданския ищец е също
основание да се приеме справедливост на присъденото обезщетение/, от която
сума е приспаднато плащане на пострадалия от бащата на подсъдимия в
размер на 1 000 лв., като с присъдата подс. Т. е осъден да заплати сумата от 19
000 лв. ведно със законната лихва, като над уважения размер гражданският
иск е отхвърлен като неоснователен. За определяне размера на тази сума
следва да се посочи и приетото от настоящия съд съпричиняване на вредите с
поведение на пострадалия, като макар и да е налице такова, не са налице
основания за намаляване на обезщетението с оглед изключително тежките
увреждания, които е получил пострадалият, и продължителните и силни
страдания, с които са свързани уврежданията, както и постоянното наличие
на тези увреждания.
Във връзка с направеното възражение за погасяване по давност на
предявения граждански иск, направено в хода на пренията пред районния съд,
макар и да липсват мотиви за това в обжалваната присъда, въззивната
инстанция следва да поправи тази непълнота в мотивите като посочи, че не са
налице основания за отхвърляне на предявения граждански иск поради
погасяването му по давност – видно от молба на пострадалия за предявяване
на граждански иск на л. 17-19 от делото на районния съд, искът за
обезщетение е предявен в 5-годишния срок от увреждането – на 19.04.2019 г.
/увреждането е на 08.06.2014 г./, поради което е без значение на коя дата е
постановено определението, с което този граждански иск е приет за
съвместно разглеждане с наказателното производство, като не може да се
приеме, че е изтекла погасителната давност за неговото предявяване,
предвидена в чл. 110 ЗЗД.
31
Не са налице основания за изменение на присъдата в частта за
разноските, тъй като същите са изчислени правилно по размер и съгласно
разпоредбата на чл. 189, ал. 3 НПК се дължат от подс. Т..
С оглед на горните съображения са налице основания за изменение на
присъдата, като подсъдимият се оправдае за вменените му нарушения, които
не са в причинна връзка с престъпния резултат или не са извършени,
конкретизира се едно от съставомерните увреждания, поради пропускането
му в диспозитива на обвинението, а именно – захарен диабет като последица
от травмата, както и по отношение наказанието на подс. Т., като се намали
наказанието от лишаване от свобода от 1 г. на пробация за срок от 1 г.,
включваща двете задължителни пробационни мерки с продължителност на
всяка една от тях по 1 година на основание чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б“ НК.
Поради горните съображение и на основание член 334, т. 3 и 6, член
337, ал. 1, т. 1 и член 338 НПК Благоевградски окръжен съд
РЕШИ:
ИЗМЕНЯВА Присъда № 467 от 26.06.2020 г., постановена по н.о.х.д.
№ 124/2019 г. на РС – Гоце Делчев, като оправдава подсъдимия И. Ф. Т. с
посочена в присъдата самоличност за допуснати нарушения при извършване
на престъплението по чл. 134, ал. 1, т. 1 НК на разпоредбите на чл. 11, т. 2 и т.
3 от Наредба № 12 от 30.12.2005 г. за осигуряване на здравословни и
безопасни условия на труд при извършване на товаро-разтоварни работи във
връзка с чл. 52, ал. 1 от Наредба 7 за минималните изисквания за
здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при
използване на работното оборудване; чл. 14, т. 5, 6, 8, 9 и 10 от посочената
по-горе Наредба № 12 от 30.12.2005 г. за осигуряване на здравословни и
безопасни условия на труд при извършване на товаро-разтоварни работи, чл.
15, т. 2, т. 3, т. 5 и т. 9 от същата Наредба № 12 от 30.12.2005 г. за осигуряване
на здравословни и безопасни условия на труд при извършване на товаро-
разтоварни работи; конкретизира причинената тежка телесна повреда на Н. Ф.
А. , като същата се изразява в тежка черепно мозъчна травма /счупване на
черепния свод в челно-теменната област в дясно/ с установен захарен диабет
с постравматична стресова генеза, което е довело до постоянно общо
32
разстройство на здравето, опасно за живота /с голяма продължителност без
възможност за възстановяване/, както и на постравматична епилепсия, довела
до постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота /с голяма
продължителност, без възможност на възстановяване/, НАМАЛЯВА
наложеното на подс. Т. наказание за престъпление по чл. 134, ал. 1, т. 1 във
вр. с чл. 128, ал. 2, пр. 9 НК във вр. с чл. 14, т. 4 и т. 7 и чл. 19, т. 1 от Наредба
№ 12 от 30.12.2005 г. за осигуряване на здравословни и безопасни условия на
труд при извършване на товаро-разтоварни работи от лишаване от свобода за
срок от 1 г., отложено на основание чл. 66, ал. 1 НК за изтърпяване за срок от
3 години, на основание чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б“ НК на пробация за срок от 1
/една/ година, включващо следните пробационни мерки – задължителна
регистрация по настоящ адрес, изразяваща се в явяване и подписване пред
пробационен служител или определено от него длъжностно лице 2 пъти
седмично за срок от 1 година, и задължителни периодични срещи с
пробационен служител за същия срок. В останалата част ПОТВЪРЖДАВА
присъдата.
Решението не подлежи на проверка по жалба или протест. Да се изпрати
за постановяване на същото съобщение до страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
33