№ 13554
гр. София, 11.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 65 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:КАЛИНА В. СТАНЧЕВА
при участието на секретаря ЗОРНИЦА ЛЮДМ. ПЕШЕВА
като разгледа докладваното от КАЛИНА В. СТАНЧЕВА Гражданско дело №
20241110100740 по описа за 2024 година
Производство е реда на Дял Първи от ГПК.
Същото е образувано по предявени от "Топлофикация София“ ЕАД срещу Т. П. Х. ,по
реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК, обективно кумулативно съединени искове с правно основание
чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 150 от ЗЕ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за установяване съществуването
на вземания, предмет на издадена в полза на ищеца заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК № 11814/25.04.2023год. по ч. гр. д. № 19899/2023 г. по описа
на СРС, ГО, 65 състав. Претендира се вземане в размер на 3 596,38лева ,представляващо
цена на доставена топлинна енергия за периода 01.05.2020год. до 30.04.2022год. ,за
топлоснабден имот с адрес в гр.София,ул.“Васил Априлов“ 7,вх.Б,ет.2,ап.6,аб.№ 22361,ведно
със законната лихва от 13.04.2023год. до изплащане на вземането ; сумата от
366,54лв.,мораторна лихва за периода 15.09.2021год. до 29.03.2023год. ; 31,30лв.
представляваща цена за услуга дялово разпределение за периода 01.06.2021год. до
30.04.2022год.,ведно със законната лихва от 13.04.2023год. до изплащане на вземането и
9,54лв.,мораторна лихва за периода 01.05.2021год. до 29.03.2023год.
С Определение № 15350/01.04.2025 г. съдът е прекратил на основание чл.299 от ГПК
,производството по гр.д. №740/2024год. по описа на Софийски районен съд ,65 състав,в
частта в която от "Топлофикация София“ ЕАД срещу Т. П. Х. ,по реда на чл. 422, ал. 1 от
ГПК, са предявени обективно кумулативно съединени положителни установителни искове, с
правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 150 от ЗЕ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД ,за признаване
на установено ,че Т. П. Х. дължи на „Топлофикация София“ЕАД сумата от 1
642,50лв.,представляваща цена на доставена топлинна енергия за п е р и о д а 01.05.2020год.
до 30.04.2021год. ,за топлоснабден имот с адрес в гр.София,ул.“Васил Априлов“
7,вх.Б,ет.2,ап.6,аб.№ 22361,ведно със законната лихва от 13.04.2023год. до изплащане на
1
вземането ; сумата от 261,58лв.,мораторна лихва върху тази главница за периода
15.09.2021год. до 29.03.2023год. ,за които е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК № 11814/25.04.2023год. по ч. гр. д. № 19899/2023 г. по описа
на СРС, ГО, 65 състав. Издадената по делото заповед по чл. 410 ГПК е обезсилена в
съответните части с процесното определение.
Ето защо в исковото производство делото остава висящо за следните суми: 1953,88 лв.,
представляваща цена на доставена топлинна енергия за периода 01.05.2021 год. до
30.04.2022 год. за топлоснабден имот с адрес в гр.София,ул.“Васил Априлов“
7,вх.Б,ет.2,ап.6,аб.№ 22361,ведно със законната лихва от 13.04.2023год. до изплащане на
вземането; 104,96 лв.- мораторна лихва за периода 15.09.2021год. до 29.03.2023год. ;
31,30лв. представляваща цена за услуга дялово разпределение за периода 01.06.2021год. до
30.04.2022год.,ведно със законната лихва от 13.04.2023год. до изплащане на вземането и
9,54лв.,мораторна лихва за периода 01.05.2021год. до 29.03.2023год.
Ищецът твърди, че между него и ответника е възникнало договорно правоотношение с
предмет – доставка на топлинна енергия /ТЕ/ за битови нужди за топлоснабден имот: ап. 6,
находящ се в гр. София,ул.“Васил Априлов“ 7,вх.Б,ет.2,ап.6,аб.№ 22361, като ответника има
качеството на битов клиент на ТЕ въз основа на договор за продажба на топлинна енергия
при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е
необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил
за процесния период на ответника топлинна енергия, за имота е извършена услуга дялово
разпределение на топлинна енергия, като купувачът не е престирал насрещно – не е
заплатил дължимата цена. Сочи, че поради неплащане на задълженията за топлинна енергия
на падежа съгласно приложимите към договора общи условия, ответника е изпаднал в
забава, с оглед което и претендира обезщетение за периода на забавата в размер на законната
лихва. Счита, че съгласно ОУ е легитимиран да претендира стойността на услугата за дялово
разпределение на топлинната енергия през процесния период, както и лихва за забава върху
това вземане. Моли съда да осъди ответника да му заплати исковите суми. Претендира
разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е подаден отговор на исковата молба от ответника Т. П. Х., с която
оспорва предявените искове се признават за сумата от 2085,32 лв. Ответникът твърди, че е
готов да заплати посочената сума. Допълва, че е поискал сключването на споразумение с
ищеца относно изплащане на отбелязаната сума за консумирана, но неплатена топлинна
енергия. Счита, че са налице предпоставките на чл. 78, ал. 2 ГПК и моли разноските да бъдат
поставени в тежест на ищеца. Претендира да не се събират поисканите от ищеца
доказателства поради заявеното признание.
Третото лице-помагач на страната на ищеца „Техем сървисис“ ЕООД не изразява
становище по предявените искове.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
2
и правна страна следното:
По предявените искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл.
149 ЗЕ в тежест на ищеца по същите е да установи по делото наличието на валидно
облигационно правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия за битови
нужди, по силата на което е предоставил на ответника топлинна енергия в твърдяния обем
през процесния период и на претендираната стойност, а за ответника е възникнало
задължението за заплащане на продажната цена, както и че през исковия период в сградата,
в която се намира процесният топлоснабден имот, е извършвана услуга за дялово
разпределение от лице, с което е сключен договор, при което е възникнало насрещно
задължение за заплащане на нейната цена.
По предявените искове с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД тежест на ищеца е да
установи наличието на главен дълг и изпадане на длъжника в забава, както и размера на
обезщетението за забава.
В тежест на ответника (при установяване на посочените обстоятелства) е да установи
по делото погасяване на задълженията си към ищеца.
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ (в сила от 17.07.2012 г.) продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от ДКЕВР (писмена форма на договора не е предвидена). Тези
общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в
градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване,
без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите (чл. 150, ал. 2 от закона).
Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а ДР на ЗЕ (приложима редакция
след 17.07.2012 г.), потребител, респективно битов клиент на топлинна енергия е физическо
лице - ползвател, притежаващ вещно право на ползване, или собственик на имот, който
ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си.
Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ (в редакция, действаща за исковия
период) „клиенти на топлинна енергия“ са всички собственици и титуляри на вещно право
на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към
нейно самостоятелно отклонение. Следователно, купувач (страна) по сключения договор за
доставка на топлинна енергия до процесния имот е неговият собственик или лицето, на
което е учредено ограничено вещно право на ползване. Именно то е задължено да заплаща
продажната цена за доставената и потребена топлинна енергия, респ. то е встъпило в
облигационни правоотношения с ищцовото дружество.
От представен по делото Нотариален акт за учрдяване на договорна ипотека № 173,
том I, рег. № 1080, дело № 156/2003 г. и съгласие за заличаване на договорна ипотека се
установява, че през процесния период ответникът Т. П. Х. е бил носител на правото на
собственост върху процесния имот – апартамент № 6, находящ се в гр. София, ж.к. „Васил
Априлов 7“, вх. Б, ет. 2. Не е спорно и от писмените доказателства по делото, в т.ч. протокол
от проведено общо събрание на етажните собственици на адрес гр. София, ж.к. „Васил
Априлов 7“, вх. Б, и списък към него, протоколи за отчет, извлечение от сметка, съобщения
към фактури и др. се установява, че същия имот през процесния период бил топлоснабден.
Ответникът в качеството си на потребител на топлинна енергия е бил обвързан с
общите условия на ищцовото дружество за продажба на топлинна енергия, доколкото
съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие
на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни
общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР. Тези
общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в
градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване,
3
без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите – чл. 150, ал. 2 от закона.
Следователно, писмена форма на договор не е необходима, като за да се явява обвързан
ответника с общите условия на ищцовото дружество е достатъчно общите условия да са
влезли в сила, което обстоятелство не е спорно между страните. По делото не е установено и
ответникът да е упражнил правото си на възражение по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ срещу Общите
условия, действали към процесния период. Ето защо, съдът приема, че между главните
страни по спора за процесния период е сключен договор за продажба на топлинна енергия за
битови нужди при публично известни общи условия, което правоотношение е възникнало по
силата на закона с оглед качеството на ответника на собственик на имота за процесния
период, и именно той е задължен да заплати стойността на доставената до имота топлинна
енергия, при доказана реална доставка.
От събраните по делото писмени доказателства, вкл. извлечение от сметка,
съобщения към фактури, както и от конклудентните действия по извръшено плащане в хода
на процеса на исковите суми - вж. приложено на л. 95 по делото нареждане за кредитен
превод за сумата в размер на 2099,68 лева с посочено основание за извършената банкова
транзакция - номера на процесното дело "20241110100740 - 65 състав", съдът приема, че
претенциите, заявени от ищеца за следните суми: сумата от 1953,88 лв., представляваща
цена на доставена топлинна енергия за периода 01.05.2021 год. до 30.04.2022 год. за
топлоснабден имот с адрес в гр.София,ул.“Васил Априлов“ 7,вх.Б,ет.2,ап.6,аб.№ 22361,ведно
със законната лихва от 13.04.2023год. до изплащане на вземането; 104,96 лв.- мораторна
лихва за периода 15.09.2021год. до 29.03.2023год. ; 31,30лв. представляваща цена за услуга
дялово разпределение за периода 01.06.2021год. до 30.04.2022год.,ведно със законната лихва
от 13.04.2023год. до изплащане на вземането и 9,54лв.,мораторна лихва за периода
01.05.2021год. до 29.03.2023год., са погасени поради плащане. Ето защо прдявените искове
са неоснователни и следва да се отхвърлят.
По разноските:
В съответствие със задължителните разяснения, дадени с т. 12 на ТР № 4/18.06.2014 г.
по тълк. дело № 4/2013 г., ОСГТК, ВКС, съдът следва да се произнесе по разпределението на
отговорността за разноски в заповедното и исковото производство. Към момента на
завеждане на делото – 24.03.2022 г. (датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК)
ответникът е бил в забава на плащането, доколкото не оспорва по основание и размер
вземанията на ищеца, включително за обезщетение за забава, като видно от ангажираните по
делото писмени доказателства от ответника, плащането, което той е извършил, е било в хода
на заведеното производство срещу същия. Ето защо, с поведението си той е дал повод за
завеждане на делото срещу него и следва да понесе отговорността за направените от ищеца
разноски по ч.гр.д. № 15439/2022 г. по описа на СРС, 65 състав, както и в исковото
производство. Ищецът претендира разноски единствено за юрисконсултско възнаграждение.
Предвид обстоятелството, че производството по делото не се отличава с фактическа и
правна сложност, същото е приключило само в едно открито съдебно заседание, в което не
се е налагало събирането на доказателства, а исковата претенция касае неголям по размер
сума, съдът намира, че на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на „Топлофикация София“
ЕАД следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв., от
които 50 лв. – за заповедното производство и 100 лв. – за исковото производство,
определено на основание чл. 78, ал. 8 ГПК по реда на чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащане
на правната помощ.
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23 Б, срещу Т. П. Х., ЕГН
4
**********, с адрес: гр. София, ж.к. „Васил Аптилов 7“, вх. Б, ет. 2, ап. 6, положителни
установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД,
вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца
сумата от 1953,88 лв., представляваща цена на доставена топлинна енергия за периода
01.05.2021 год. до 30.04.2022 год. за топлоснабден имот с адрес в гр.София,ул.“Васил
Априлов“ 7,вх.Б,ет.2,ап.6,аб.№ 22361,ведно със законната лихва от 13.04.2023год. до
изплащане на вземането; 104,96 лв.- мораторна лихва за периода 15.09.2021год. до
29.03.2023год. ; 31,30лв. представляваща цена за услуга дялово разпределение за периода
01.06.2021год. до 30.04.2022год.,ведно със законната лихва от 13.04.2023год. до изплащане
на вземането и 9,54лв.,мораторна лихва за периода 01.05.2021год. до 29.03.2023год, за които
суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №
15439/2022 г. по описа на СРС, 65 състав., като погасени чрез плащане в хода на процеса.
ОСЪЖДА Т. П. Х., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. „Васил Аптилов 7“, вх.
Б, ет. 2, ап. 6, да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23 Б, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
сумата от 150 лв., представляваща разноски по делото.
Решението е постановено при участието на трето лице - помагач на страната на
ищеца – „Техем сървисис“ ЕООД.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5