Р Е
Ш Е Н
И Е
№.............
гр.
Плевен, 26,06,2020 г.
В И М Е Т О Н А Н А
Р О Д А
ПЛЕВЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ІХ-ти граждански състав, в публично съдебно заседание на 17,06,2020
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРА НАЙДЕНОВА
при секретаря Цецка Симеонова, като разгледа докладваното
от съдията НАЙДЕНОВА гр.дело №995 по описа
за 2020 година и на основание данните по делото и закона, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Иск с правно основание чл.150 от СК.
Настоящото производство е образувано по искова
молба от Ц.А. ***, ЕГН **********, в качеството й на майка и законен
представител на малолетната ***, ЕГН **********, двете от гр.***, против К.Л.М.,
ЕГН **********,***, за изменение на определената с гр.д.№5669/2015 г. на ПлРС
издръжка на детето от 120,00 лева на 200,00 лева. Твърди се, че от момента на
определяне на издръжката са се изменили нуждите на издържаното лице и
социално-икономическите условия, значително е нараснала нуждата от парични
средства за облекло, храна, учебни пособия. В с.з. проц.представител на
молителката моли съда да уважи претенцията.
В срока по чл.131 от ГПК е депозиран писмен отговор от ответника, който
признава иска до размера на минималната дължима издръжка понастоящем – 152,50 лв.
Заявява, че в момента е безработен и финансово затруднен, вкл. поради
настъпилата криза в резултат на пандемията от ***. Твърди, че живее при
родителите си, както и че винаги когато осъществява срещи с детето, му купува различни
неща в зависимост от финансовите си възможности. В с.з. процесуалният
представител на ответника сочи, че към настоящия момент няма никакви доходи и
се издържа от родителите си.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, обсъди доводите и възраженията на страните,
намира за установено следното от фактическа страна:
Видно от
приложеното в заверено копие удостоверение за раждане от 08,02,2011 г.,
родители на детето ***са страните по делото.
От приложеното в цялост гр.д.№5669/2015 г. на
ПлРС е видно, че с решение от 17,03,2016 г. е определена издръжка на детето ***в
размер на 120,00 лева, считано от датата
на споразумението – 17,02,2016 г.
От представените
фактура и квитанции се установява, че ***посещава курс по английски език в
езикова школа „***“ срещу месечна такса от 75,00 лева.
От
представената служебна бележка от „*** се установява, че от 10,01,2020 г.
ищцата е регистрирана като безработно лице.
От изисканата
и представена справка от ТД на НАП офис Плевен се установява, че ответникът
няма регистриран трудов договор към дата 09,06,2020 г.
От показанията
на св.***се установява, че към настоящия момент ищцата работи със седмичен
доход 125,00 лева. Свидетелят заявява, че когато детето посещава училище се храни
на стол, със такса около 20 лева на седмица, посещава и уроци по английски език
с месечна такса 75,00 лева.
От изготвения
по делото социален доклад се установява, че с израстването на детето са
нараснали и неговите потребности, свързани с отглеждането й, възпитанието и
образованието.
При
така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни
изводи:
Имайки
предвид правната квалификация на иска за увеличение на присъдена издръжка на
ненавършило пълнолетие дете, а именно нормата на чл.150 вр.чл.143, ал.2 от СК,
и съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест, с оглед
разпоредбата на чл.154
от ГПК, ищецът следва да докаже следните
предпоставки на така претендирания иск - че ответникът е баща на детето ***,
нуждата от получаване на издръжка в претендирания размер от 200,00 лева,
материалната възможност на ответника да дава такъв размер издръжка и наличие на
трайно изменение на обстоятелствата, при които е била определена първоначалната
издръжка /изразяващо се в нарастване на нуждите на правоимащия от издръжка в
претендирания размер или увеличаване на материалните възможности на задължения
родител/. Не всяко изменение, обаче, дава основание за промяна на размера на
присъдената издръжка, а само това, което има траен и продължителен характер и
по което може да се съди, че няма да се възвърне състоянието преди настъпването
на изменилите се обстоятелства. За допускане изменение на размера на издръжката
е достатъчно да е налице някоя от тези предпоставки, като изменението на
материалните възможности на задължените родители следва да бъде преценявано с
оглед на това дали поисканото увеличение ще бъде основателно за целия
претендиран размер, респективно дали е възможно това увеличение да бъде поето
от родителя, който полага непосредствените грижи за отглеждането и възпитанието
на ненавършилото пълнолетие дете /когато са намалели материалните възможности
на родителя, от когото се претендира увеличението на издръжката/.
Съдът
намира, че от определяне размера на предишната издръжка е изминал сравнително
дълъг период от време – повече от четири години. През този период, на първо
място, са настъпили изменения в социално - икономическите условия на живот в
страната, водещи до увеличаване на издръжката на живота понастоящем спрямо
тази, към момента на предходното определяне на издръжката. На второ място са
нараснали и потребностите на издържаното лице - детето ***вече е ученичка - по
тази причина са увеличени нуждите й за храна, облекло, и най-вече разходите за
образование на детето. Освен обичайните за съответната възраст нужди, се
установи, че детето ***има и специфични такива, свързани с посещение на уроци
по английски език. Действително, тези нужди нямат абсолютно задължителен характер,
но при всички случаи в днешно време, при условията на глобализация във всяка
една сфера на обществените отношения, владеенето на чужд език /и най-вече
английски/ е задължително с оглед успешна реализация на подрастващите. Следва
да се отбележи, че е налице и промяна в минималния размер на издръжката,
дължима от родителя, който не упражнява родителски права, съобразно
разпоредбите на СК.
Съдът
намира, че се установи и трайно изменение на условията, при които е определена
издръжката - промяна както на социално-икономическите условия, така и на
възрастта на детето.
Съгласно чл.143, ал.1 и
2 от СК всеки родител е длъжен съобразно своите възможности и материално
състояние да осигурява условия на живот, необходими за развитието на детето.
Родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца независимо
дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си.
Съгласно чл.142,
ал.1 от СК размерът на издръжката, която родителят дължи на ненавършилите
пълнолетие деца се определя в зависимост от нуждите на детето и възможностите
на родителя, който я дължи.
Няма събрани
доказателства за доходите на ответника, но се установи, че по данни от ТД на
НАП няма регистрирани трудови договори. Същият обаче е в активна
трудоспособна възраст, поради което съдът приема, че би могъл да реализира
доходи поне в размер на минималната работна заплата за страната. Нещо
повече, по данни на самия ответник, същият живее в едно домакинство със своите
родители /тоест няма разходи за наем и т.н./ и разчита на тях за своята
издръжка. От самия ответник се признава в отговора на ИМ, че когато детето е
при него му купува и различни неща /извън издръжката/. Това признание на неизгоден
за страната факт няма как да не се кредитира от съда с доверие, и е индиция за
обстоятелството, че макар и да няма регистриран трудов договор, ответникът разполага
с финансови средства.
Съобразявайки обичайните нужди за
възрастта на детето ***- потребностите й от
здравословна храна, облекло според възрастта и сезона, учебници и учебни
помагала, развлечения, заедно със специфичните такива, свързани със посещението
на уроци по англейски език, съдът приема, че необходимата обща издръжка на детето, което
е на навършени девет години и половина, следва да се определи на 350,00 лева.
От тази сума ответникът следва да заплаща ежемесечна издръжка за детето в
размер на 200,00 лева, като останалата част от издръжката следва да се поеме от
майката, която полага и непосредствените грижи по отглеждането и възпитанието
на детето.
С оглед
гореизложеното, съдът намира, че предявеният иск е изцяло основателен и следва
да бъде уважен.
При този изход на делото ответникът следва да
заплати по сметка на ПлРС сумата от 115,20 лева, представляваща държавна такса
върху увеличения размер на издръжката, както и сторените от ищцата разноски в
размер на 300,00 лева за адвокатско възнаграждение.
Воден от горното,
съдът
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ на
основание чл.150 от СК определената с
решението по гр.д.№5669/2015 г. по описа на РС Плевен
издръжка, както следва:
ОСЪЖДА К.Л.М., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАЩА на ***, ЕГН **********, чрез
нейната майка и законен представител Ц.А. ***, ЕГН **********,***, месечна издръжка вместо по
120,00 лева, по 200,00 лева, считано
от датата на завеждане на исковата молба – 21,02,2020 г., до настъпването на
обстоятелства, водещи до изменението или прекратяването й.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.6 от ГПК
К.Л.М., ЕГН **********,***, да
заплати по сметка на Плевенски районен съд сумата от 115,250 лева, представляваща
държавна такса върху увеличения размер на издръжката.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК
К.Л.М., ЕГН **********,***, ДА
ЗАПЛАТИ на Ц.А. ***, ЕГН **********,***,
сторените деловодни разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300,00 лева.
Решението
подлежи на обжалване пред Плевенския окръжен съд в двуседмичен срок, считано от
26,06,2020 г., на основание чл.315, ал.2 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: