Р Е Ш
Е Н И
Е
No 260008
гр. Ботевград, 25.02.2022 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Районен съд- Ботевград, V граждански състав в публично
заседание на двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и втора година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: *****
при участието на секретаря Християна Коцева, като
разгледа докладваното от съдия ***** гражданско дело No
896 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове с правна
квалификация чл. 430 от ТЗ във вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД.
Ищецът-
“*****” АД, гр. София, чрез пълномощника си твърди, че на 01.12.2006 г. между “*****”
АД като кредитор и ответника И.И.Д., действащ като *****”, е сключен Договор за
банков кредит Продукт “Бизнес овърдрафт” No 2020 с разрешен размер от
30 000.00 лв. и срок на погасяване 240 месеца. Твърди, че
кредитополучателят е преустановил заплащането на дължимите месечни вноски по
договора за кредит на 21.11.2018 г., като от тази дата е изпаднал в забава.
Считано от тази дата до 12.11.2019 г. е допуснато просрочие на 14 вноски за
лихва по кредита, като на основание чл. 28, б. “в” от договора при неизпълнение
на което и да е договорно задължение на кредитополучателя, кредитът е станал
изцяло и предсрочно изискуем. Към датата на издаване на извлечението от
счетоводните книги на банката – 12.11.2019 г., дължимите суми по кредита са в
общ размер от 46 920.97 лв., както следва: 30 000.00 лв. – дължима
главница; 5861.82 лв. – дължима възнаградителна лихва съгласно чл. 5 от
договора, за периода от 21.11.2008 г. до 11.11.2019 г.; 11 059.15 лв. –
дължима законна лихва за забава за период от 21.11.2008 г. до 11.11.2019 г.
Посочените суми не заплатени. Поради това моли съда да постанови решение, с
което да осъди ответника да му заплати сумата от 9 900.00 лв. – частично
предявен иск за главницата от общия размер на дължимата главница от
30 000.00 лв., сумата от 100.00 лв. – частично предявен иск за
възнаградителна лихва от общия размер от 5 861.82 лв. за периода от
21.11.2008 г. до 11.11.2019 г.; ведно със законната лихва върху главниците от
датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на
вземанията. Претендира направените разноски по делото.
Ответникът- *****”*** в срока по чл. 131 от ГПК не е
депозирал писмен отговор и не е взел становище по исковете.
С
молба вх. No 260077/19.01.2022 г., депозирана преди съдебното заседание по
делото, ищецът, чрез процесуалния си представител, прави искане за
постановяване на неприсъствено решение по предявените искове.
Ответникът,
редовно призован, не изпраща
представител в съдебно заседание и не взема становище по исковете.
Съдът, след като прецени
събраните по делото доказателства и направеното искане от ищеца за
постановяване на неприсъствено решение срещу ответника, намира следното:
Налице са предпоставките по чл.
238 и чл. 239 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника.
На последния е връчен препис от исковата молба, като в призовката до страната
изрично са указани последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжа и
от неявяването му в съдебно заседание. Ответникът не е представил в срок
отговор на исковата молба и не е изпратил представител в съдебно заседание по
делото, за което е бил редовно призован, без да е направил искане за
разглеждането му в негово отсъствие. С оглед посочените в исковата молба обстоятелства
и събраните по делото доказателства – заверени копия на Договор за банков кредит Продукт
“Бизнес овърдрафт” No 2020, сключен на 01.12.2006 г., Приложение от 06.12.2006 г. към същия, Извлечение
от счетоводните книги на “*****” АД, съдът намира исковете с правна
квалификация чл. 430 от ТЗ във вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД за вероятно основателни съгласно изискването на чл. 239, ал. 1, т. 2 от ГПК.
При наличие на предпоставките за
постановяване на неприсъствено решение, съдът намира, че исковете следва да
бъдат изцяло уважени, така както са предявени, като ответникът бъде осъден да
заплати на ищеца сумата от сумата от 9900.00 лв., представляваща
частично предявен иск за главницата от общия размер на дължимата главница от
30 000.00 лв. по Договор за банков кредит Продукт “Бизнес овърдрафт” No
2020 от 01.12.2006 г., сумата от 100.00 лв., представляваща частично предявен
иск за възнаградителна лихва от общия размер от 5 861.82 лв. за периода от
21.11.2008 г. до 11.11.2019 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до
окончателното й изплащане, без решението
да се мотивира по същество.
С оглед изхода на спора и
направеното от ищеца искане, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът
следва да му заплати и направените от него разноски по настоящото дело в размер
на 1442.00 лв., от които 446.00 лв. за държавна такса и 996.00 лв. за
адвокатско възнаграждение.
Предвид гореизложеното съдът и на
основание чл. 239, ал. 1 от ГПК, съдът
Р Е Ш
И
:
ОСЪЖДА *****”, ЕИК *****, със седалище и
адрес на управление: *****, да заплати на
“*****” АД, ЕИК *****,
със седалище и адрес на управление: гр. София, район “Витоша”, ул. “*****, на основание чл. 430 от ТЗ във вр.
чл. 79, ал. 1 от ЗЗД сумата от 9900.00 лв. /девет хиляди и деветстотин лева/, представляваща
частично предявен иск за главницата от общия размер на дължимата главница от
30 000.00 лв. по Договор за банков кредит Продукт “Бизнес овърдрафт” No
2020 от 01.12.2006 г., сумата от 100.00
лв. /сто лева/, представляваща частично
предявен иск за възнаградителна лихва от общия размер от 5 861.82 лв. за
периода от 21.11.2008 г. до 11.11.2019 г., ведно със законната лихва, считано от 17.07.2020 г. /датата на предявяване
на иска/ до окончателното им изплащане, както и на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата от 1442.00
лв. /хиляда четиристотин четиридесет и два лева/ за направените разноски по
делото.
Решението
е неприсъствено и не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :