Р
Е Ш Е Н И Е №
гр.
Добрич, 27.04.2011 година
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Добричкият районен съд, шести
състав, в открито съдебно заседание на четиринадесети март две хиляди и единадесета
година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: СОНЯ ДЖЕНКОВА
при участието на секретаря Д.Д.,
сложи за разглеждане гражданско дело № 446 по описа на съда за 2009 година,
докладвано от съдията и за да се произнесе , взе предвид следното:
Производството е за делба във
фазата на извършването й.
С
влязло в сила решение №59/30.12.2009год. по настоящото дело е допусната съдебна
делба на урегулиран поземлен имот, находящ се в гр. Д., ул.”....”№...,
представляващ дворно място с площ от 215кв.м по акт за собственост, пл.№ ..., за
който е отреден парцел..., кв... по регулационния
план на град Д. съставляващо имот с идентификатор ... по кадастралната карта на
града, ведно с построената в този имот
жилищна сграда с площ от 128,58кв.м., състояща се от входно антре, вестибюл,
спалня, две всекидневни, кухня, санитарен възел и мокро помещение, с
избено помещение от 16,67кв.м., представляваща имот с идентификатор ....
по КК на гр.Д., между съделители с квоти: М.С.П. с
ЕГН **********- **,88/215ид.части; Г.С.М.
с ЕГН **********- **,75/215ид.части на лично основание и 8,13/215ид.части за
съпрузите Г.С.М. с ЕГН ********** и Т.В.М.
с ЕГН ********** в режим на съпружеска имуществена общност; Н.С.К. с ЕГН **********-**,75/215ид.части
на лично основание и 142,50/215ид.части
за съпрузите Н.С.К. с ЕГН ********** и И.С.К. с ЕГН ********** в режим
на съпружеска имуществена общност;
По реда на чл.346 от ГПК искания за
откриване на производство по сметки са отправени както следва:
М.С.П. с ЕГН **********, Г.С.М. с ЕГН **********
и Т.В.М. с ЕГН ********** са предявила обективно съединени искове за осъждане
на ответниците Н.С.К. с ЕГН ********** и И.С.К. с ЕГН ********** „общо” да
заплатят на ищците Г. и Т. М.. сумата от 840лв., представляваща обезщетение за
лишаването им от ползването на съсобствения имот за времето
от 30.01.2005г. – 25.03.2010г., както и за осъждането на последните двама „общо” да заплатят на М.С.П. сумата от 840лв., представляваща
обезщетение за лишаването й от ползването на съсобствения
имот за времето от 30.01.2005г. – 25.03.2010г. /искането е заявено в искова
молба, депозирана в първото заседание и уточение в
с.з от 29.04.2010г. относно периода/.
В исковата
молба се излагат фактически твърдения, че единствено ответниците ползвали съсобствения имот и лишавали ищците от възможността да го
ползват.
Г.С.М. с ЕГН ********** и Т.В.М. с ЕГН **********
са предявили иск за осъждане на ответниците Н.С.К. с ЕГН ********** и И.С.К. с
ЕГН ********** да заплатят на ищците сумата от 21
460лв., представляваща стойността
на разноските за извършените в процесния имот
строително- монтажни работи за основен
ремонт на сградата както следва: Пункт
І-ви: изработване на
архитектурен проект, виза,
разрешение за строеж - 1100лв.;По пункт ІІ-ри:демонтиране на старата покривна
конструкция - 1200лв.;изхвърляне
строителни отпадъци от къщата и от покрива в сметище в с. Орлова могила , осем броя курса с товарни камиони по
350лв. на курс общо -2750лв.;По пункт ІІІ-ри и по пункт ІV-ти : извършване на изкопни
работи във връзка с укрепването на обекта и потготовка
за отливане на колони, отливане на укрепващи бетонни колони, с оглед
съобразяване на сградата с ПМС за строителство в сеизмични райони, изливане на
бетонна плочи –таван на първи етаж от
сградата на кота 2.70 и декофриране на плочата, кофриране на бетонна плоча на кота 0.22, издигане с тухли
на подпокривно пространство между плочата и покрива,
изграждане на стоманобетонна външна конструкция. За извършените работи били направени разноски
в размер на 16 410лв./съгласно допълнителната молба/, както
следва: закупуване дървен материал,
5 куб.м.
греди - 300лв., 3 куб.м. кофражни
дъски- 750лв.; закупуване на 2500бр.тухли -1800лв.; допълнителни материали –
варов разтвор, метални скоби, гвоздеи
-500лв.; транспортни услуги -700лв.; извършване
на външни изкопни работи за
укрепване на сградата и изхвърляне на отпадъци - 3 курса -
800лв.; за изграждане на стоманобетонни
конструкции, външни закупен бетон - 8
куб.м. - 800лв., желязо 500 куб.м. -
600лв.; труд – - 1500лв.; за изграждане на стоманобетонни плочи , на кота 2,70- бетон
- 14 куб.м.
за 1400лв., желязо – 1800
кг. за 2160 лв., труд за 2800лв.; за декофриране
на бетонна плоча - 500лв.; за кофриране на бетонна
плоча, на кота 0,22 кв.м.-бетон– 3
куб.м. за 300лв., желязо за
400лв., труд за 1100лв./Исканията на ищците са обективирани в искова молба
подадена в първото заседание по извършване на делбата, допълнителна молба от
31.03.2010г. и уточнения в о.с.заседание от 29.04.2010г./.
В исковата молба се излагат
твърдения, че строителните работи били извършени през 1995-1996година. В
съдебно заседание от 29.04.2010г. ищцовата страна
изяснява, че Н. и И. К.. постигнали споразумение с останалите
съсобственици да извършат сочените СМР за своя сметка, с оглед създаване на
условия за бъдещо надстрояване от тяхна страна на съществуващата жилищна
сграда.За целта бил изготвен архитектурен проект за основен ремонт на
постройката. След като била изградена плочата за тавана на съществуващата
сграда, възникнал конфликт и надстрояването било осуетено. Поставена била
покривна конструкция, повдигната на зид
от няколко реда тухли.
В срока за отговор
ответницата Н.К., чрез представителя си адв.М.И.
подава възражение от 12.04.2010г. и друго от 19.04.2010г. Относно начина на
извършване на делбата настоява за изнасянето на имота на публична продан.
По отношение на предявеният
иск по сметки за заплащане на обезщетение за
лишаване от ползване, ответницата оспорва ищците да са предявявали
претенции за ползването на процесния имот. В този
смисъл искът се оспорва като неоснователен. В условията на евентуалност се
оспорва исковата сума по размер.
В отговора са обективирани възражения за прихващане, направени в
условията на евентуалност спрямо главния иск. Като сочи, че в процесния имот била извършена подмяна на дограма/500лв. от
разходите съответствали на дела на ищците/; дейности по премахване на влага,
обеззаразяване и замазване на цялата къща/500лв. от разходите съответствали на
дела на ищците/; подмяна на подови покрития- замазка, ламинат
и труд /500лв. съответствали на дела на ищците/; ремонт на водна инсталация
/250лв. съответствали на дела на ищците/, ответникът Н.К. настоява при
евентуално уважаване на главния иск, съдът да извърши прихващане на сумите за
тези работи с дължимата от ответника сума.
С отговор от 19.04.2010г., ответникът Н.К.
оспорва и втория иск по сметки за извършени в имота подобрения, като сочи, че
след възстановяването на процесния имот не бил
извършван основен ремонт във вида, посочен от ищците по сметки. Всички страни
възнамерявали да надстроят имота, за което започнали да се снабдяват със
строителни книжа. Бил изготвен архитектурен проект за надстрояването. Този
проект не се осъществил и поради това,
претенциите за демонтаж на старата покривна конструкция и за изграждане на нова
такава, включително и за транспорт, материали и труд били неоснователни.
Събарянето на стария покрив не подобрило състоянието на имота, напротив влошило
го, тъй като имало временнен характер. Това довело до
овлажняване, течове, разрушаване на процесната къща.
Претенциите по останалите пунктове на исковата молба също не отговаряли на
действително извършеното по сградата. Допълнително се прави правопогасяващо
търсените суми възражение- изтекла погасителна давност.
В съдебно заседание от 29.04.2010г.
ответникът по исковете по сметки И.К. оспорва исковете по сметки, като сочи, че
след реституирането на имота през 1995 година Й..П./майката на Н., Г. и М. С./,
която притежавала 5/8 ид.части от имота разрешила на дъщеря
си Г. и съпруга й да надстроят къщата. Последните двама открили покрива, „били”
колоните, ляли плочата. След като се отказали да
надстрояват, Г. и Т. М.. покрили обекта, като използвали подръчни строителни
материали и такива останали от стария покрив, включително старите цигли. Така
поставения покрив течал. И. и Н. К. и Й.П. се
настанили в имота през 1996 година.
В съдебно заседание от 29.04.2010г.
процесуалния представител на ищците по предявените искове по сметки оспорва по
основателност направеното възражение за прихващане като недопустимо,
респективно като неоснователно. Сочи, че за направените разходи и ремонтни
дейности другите съсобственици не са уведомени.
В съдебно заседание страните поддържат исковите
си претенции и отговора си.
Добричкият районен
съд, като прецени събраните по делото доказателства, съобразно разпоредбата на
чл.235 ал.2, прие за установено следното от фактическа и правна страна:
ПО СМЕТКИТЕ:
І. По
претенцията на М.С.П. с ЕГН **********, Г.С.М. с ЕГН ********** и Т.В.М. с ЕГН ********** за заплащане на обезщетение за лишаването им
ползване на процесния имот:
Установено с решението в
първата фаза на делбата, че между страните по този иск по сметки е налице
съсобственост.
Не е спорно между страните
по делото, че през процесния период 30.01.2005г. –
25.03.2010г. в процесната къща живели Н. и И. К., съпрузи от 1983година/така удостоверение за брак на
община Толбухин-л..../.
По
делото е изслушана съдебно- икономическа експертиза, съгласно заключението на
която, месечния наем за такъв вид имоти за периода от 30.01.2009г. до
25.03.2010г. е 300лв., общо за периода-3329,03лв.
Основателността на иска с правно основание чл.31 ал.2 от ЗС се обуславя
от наличието на три основни юридически факта, а именно съсобственост между страните,
ползване на имота само от част от съсобствениците, съответно създаване на
пречки за ползване от останалите съсобственици, или ползване, което обективно
възпрепятства ползването от останалите съсобственици, и писмена покана за
заплащане на обезщетение за лишаване на съсобственик от правото му да ползва
вещта.
Въпреки дадените указания по делото не се
представиха доказателства от ищците Г. и Т. М. и М.П. относно факта, че са
отправили писмено искане към ответниците да ползват съсобствения
имот. При това единия от елементите от фактическия състав на правото на
обезщетение е недоказан, с оглед на което исковете подлежат на отхвърляне.
С
оглед на направения извод, не подлежи на разглеждане и направеното от
ответниците по иска възражение за прихващане.
ІІ. По
претенцията на Г.С.М. с ЕГН ********** и
Т.В.М. с ЕГН ********** за заплащане на
суми, разходвани за извършване на основен ремонт на процесния
имот през1995- 1996година:
Не се спори от страните по
делото, че предприетото строителство било извършено с оглед на бъдещо
надстрояване на съсобствената сграда. Самите ищци
признават, че за своя сметка приели да извършат укрепване на къщата и леене на
плочи за да се извърши бъдещото надстрояване.
Именно за нуждите на
това е издадено представеното по делото
разрешение за строеж № 395/14.08.1995година на община Добрич, с което по реда на чл.148 от ППЗТСУ/отм/
е разрешено извършването на основен ремонт на жилище с площ от 61кв.м. по ул”С..”№.., съгласно одобрен проект от 02.08.1995година.
Съгласно обяснителна
записка на арх.М.К., проекта предвижда укрепване на сградата и привеждането и в
съответствие с ПМС№ 87 за строителство в сеизмични райони без промяна на
функционалните връзки и отделните помещения в сградата. Видно представената на
л.163 от делото страница, одобрения проект е с инвеститори Й.П., Н.С., Г.С. и М.С..
Не се спори от страните по
делото, че СМР са извършени от ищците по делото.
Не е спорно от страните по
делото, че ищците не предприели надстрояване, а поставили покривна конструкция
върху малък надзид над излятата плоча.
От заключението по допуснатата
техническа експертизата, депозирана на 05.08.2010год. се установява, че при
извършения оглед на място вещото лице е
установило, че за процесната сграда са изпълнени: изработване на проект за основен ремонт;
демонтаж покривна конструкция и покритие; събаряне таванска плоча; изкопни
работи за фундаменти стоманобетонови колони; изливане на две стоманобетонови
плочи и 11 колони; надзид от тухли; дървена покривна
конструкция (ДПХ) покритие ДПК; декофриране;
изхвърляне на строителни отпадъци.
Вещото лице се е запознало и
предоставило по делото одобрен на 02.08.1995 год. проект за основен ремонт на
жилище по ул.С.., съхраняващ се в архива на община град Добрич.
Съгласно съгласувания по част
"конструктивна" проект и предвидените в него СМР, носещата
конструкция на сградата е трябвало да се укрепи, за да може да се използва по
предназначение. Укрепването включва изграждане на 11 броя стоманобетонови
колони и обединяването им с пояси, стоманобетонова таванска плоча като по този
начин се обрамчват носещите тухлени зидове. Колоните и изградените под тях фундаменти
поемат натоварванията от таванската плоча и дървената покривна конструкция.
Преди изпълнението на основния ремонт таванската плоча е била дървена с каратаван и таван от амортизирани камъшитови
плоскости, създаващи: опасност за обитателите на жилищната сграда.
Проектът за основен ремонт е
предвиждал изпълнение на СМР, необходими за запазването на масивното жилище
(вещта) и привеждането му в съответствие с изискванията на нормите за
проектиране на сгради и съоражения в земетръсни
райони от 1987 год. (НПССЗР'87), действал към датата на изработването на
проекта.
Според вещото лице, изпълнените СМР
отговарят на одобрения проект. Констатираните СМР по
основния ремонт са по своя характер необходими за запазването на масивното
жилище.Извършените СМР съвпадат по време на извършването им с твърденията на
страните за времето на извършването им.
За остойностяване на установените СМР
към момента на извършването им вещото лице е използвало посочените количества
по проекта и разходните норми за труд, механизация и материали на СЕК, по които
е съставило единични цени.
Стойността на установените СМР по
пазарни цени към момента на извършването им възлиза на: Ръчен изкоп за основи-
за 9куб.м.- 18 099лв., Кофраж стоманобетон- за 120кв.м.-68 040лв.,
Армировка стоманобетон- за 1100кг.- 96800лв., Бетон за 18куб.м.-
172 674лв., Тухлена зидария от единички за 28
куб.м-310 772лв., Разваляне ДПК за 4 куб.м- 18 840лв., Изхвърляне
строителни отпадъци- 30 209лв.
Не е спорен по делото и въпросът
относно поведението на ответниците при извършването на работите. От челната
страница на проекта, неоспорен от страните, се установява, че инвеститори на предприетия
основен ремонт са всички съсобственици, т.е знаели са, били са съгласни с
извършване на ремонта.
Основанието, поради което ищците са поели
задължението сами да осъществят основен ремонт на процесната
сграда не се е осъществило, не е извършено надстрояване по едни или други
причини. Даденото от ищците над размера на идеалните им части/в
случая извършените СМР/ със субективното очакване, че същото ще послужи като основа
за извършване на бъдещо надстрояване, респективно за бъдещо придобиване на
вещно право, не се е осъществило, респ. е лишено от основание. Съдът намира, че
е налице хипотезата на чл.55, предложение второ от ЗЗД, на неосъществено
основание, поради което извършените от ищците разноски извън съответстващото на
дела им може да се претендират от обеднелия съсобственик по правилата, уреждащи
отношенията между съсобственици.
За квалифициране вида на разходите –
полезни или необходими разноски, респ. правното основание на претенциите,
трябва да се направят следните разграничения:
Съгласно чл. 30, ал. 3 ЗС всеки съсобственик участва
в тежестите на общата вещ съразмерно с частта си. Под „тежести” се имат предвид необходимите
разноски, направени за запазване на общия имот, без които той би погинал или
състоянието му би се влошило; обикновените разноски, свързани с текущото
поддържане на имота и други задължения, обезпечаващи съществуването и
използването на общата вещ.
За разлика от необходимите
разноски, подобренията – чрез вложените труд, средства и материали, увеличават
стойността на имота, но не са били необходими за запазването и съхранението му.
Така, претендираните
суми за ремонтни работи, без които имотът би се повредил или погинал, са
претенции по чл. 30, ал. 3 ЗС. При тях могат да се търсят само действително
заплатените разноски в размера, в който са изразходени. Такива напр. са
претенциите за укрепване основите на сградата – почистване, товарене и
транспорт на отпадъци.
Така, правата на подобрителя
на съсобствен имот са обект на разглеждане в ТР №
85/1968 г. и частично отменящото го ППВС № 6/1974 г. Тези права са различни в
зависимост от това дали подобрителят владее целия
имот за себе си или само собствената си идеална част, както и дали останалите
съсобственици са дали изричното си съгласие за извършване на подобренията или
са знаели за тях, без да се противопоставят, или изрично са се
противопоставили. Според ТР в първия случай – при изрично съгласие, правата се
уреждат по правилото на чл. 30, ал. 3 ЗС, във втория – по реда на чл. 60 и сл. ЗЗД, а в третия – по реда на чл. 59 ЗЗД. Следва да се отбележи, че в последните
две хипотези, въпреки, че вземането произтича от различен фактически състав,
последиците са еднакви – вземането е в размер на по - малката сума между тези
на направените разходи и тази, с която се е увеличил делът на другия
съсобственик вследствие на подобренията, т.е. по-малката сума между
обедняването и обогатяването /чл. 59 ЗЗД/. Това е така, защото съсобственикът,
който е подобрил имота със знанието, но без противопоставянето на останалите
/чл. 60 и сл. ЗЗД/, не може да бъде в по-неблагоприятно положение от този,
който го е направил, въпреки изричното им противопоставяне. С оглед на
твърденията, че разноските са направени със съгласието на съсобствениците,
правното основание на предявеният иск за разноски е чл. 30, ал. 3 ЗС, което
означава, че подобренията могат да се претендират само в размер на изразходеното, т.е. в размер на направените разходи,
дори и обогатяването вследствие на
извършените подобрения да е в по – малък обем.
Следователно правното основание на всички
претенции – и за необходими, и за полезни разноски в конкретния случай е чл.
30, ал. 3 ЗС.
Установено по делото безспорно, е че са
извършени СМР по изготвения проект. По делото обаче не са събрани никакви
доказателства за стойността на проекта, нито за влагане на сумата от страна на
ищците. При това искът в тази му част,
за сумата от 1100лв. е неоснователен и подлежи на отхвърляне.
Разходите, търсени по пункт ІІ-ри от
допълнителна искова молба за демонтиране
на старата покривна конструкция - 1200лв. и за изхвърляне строителни отпадъци от покрива и от къщата в
сметище в с. О.., осем броя курса с
товарни камиони по 350лв.
на курс общо -2750лв., съдът
намира за частично доказани. Ответниците не оспорват факта, че ищците
махнали първоначалната покривна
конструкция и изхвърлили отпадъците от извършения основен ремонт. Вещото лице
посочва, че стойността на разваляне на дървена покривна
конструкция по пазарни цени към момента на извършването възлиза на 18 840лв. /неденоминирани/
или на 18,84 /деноминирани/лв. Стойността на
изхвърляне на строителни отпадъци според неоспореното
заключение на вещото лице възлиза на 30 209лв./неденоминирани/
или на 30,21лв./деноминирани/. От тези суми ищците имат право да получат от ответниците сумата,
съответстваща на квотата на ответниците в съсобствеността, след съобразяване
правата на съсобственика М.С.П.. За тези
разноски, възлизащи съответно на 14,13лв. и
22,68лв. искът се явява доказан.
Безспорно е установено е, че търсените
разноски по пункт ІІІ-ри и по пункт ІV-ти на исковата молба също са направени от ищците по делото и остойностени от вещото лице са както следва: ръчен изкоп за основи- за 9куб.м.- 18 099лв., кофраж стоманобетон- за 120кв.м.-68 040лв., армировка стоманобетон- за 1100кг.- 96800лв., бетон
за 18куб.м.- 172 674лв., тухлена зидария от единички
за 28 куб.м-310 772лв. След редуциране на така установените суми съобразно
разпоредбите на Закона за деноминацията на
лева(обн.,ДВ,бр.20 от 5 март 1999 г.), разноските по
обсъжданите пунктове възлизат на общо 666,39деноминирани лева. От
тази глобална сума ищците имат право да получат от ответниците сумата от
499,80лв., съответстваща на квотата на
последните в съсобствеността. За тези
разноски искът се явява доказан.
Тъй като искът е частично основателен
то съдът следва да извърши преценка за основателност на възражението за
погасяване на задълженията по давност. Доколкото двамата ответници са
съпрузи, пададеното от единия от съпрузите възражение
за изтекла погасителна давност ползва и другия съпруг.
Съдът намира по-горе установените вземания за погасени по давност, тъй като датата на
предявяването на претенцията за присъждането им е 29.04.2010г. /първото с.з.
след допускане на делбата/, а вземанията за заплащане на припадащата се част от
разноските са облигационни и се погасяват с изтичането на общия 5 – годишен давностен срок. Вземанията по чл. 30, ал. 3 ЗС стават
изискуеми от извършването на разходите Такова е положението и за вземанията за подобрения на съсобственик,
когато той владее само собствената си идеална част, а по отношение на идеалните
части на останалите съсобственици е държател. Очевидно е, че от момента на
извършването им – 1995г.- 1996г., до момента на претендирането им – 2010г,
общият 5 – годишен давностен срок е изтекъл.
При тези изводи, исковите претенции за заплащане на разноски по основния
ремонт следва да бъдат отхвърлени частично поради недоказаност, за установената
част- поради погасяване по давност.
Съдът следва да присъди държавна такса по исковете по
сметки в размер на 4 % /но не по малко от 50лв. съгл. чл.1 от Т за ДТ по ГПК/,
която такса, с оглед изхода от споровете следва да се възложи в тежест на
ищците. Изчислена, последната възлиза на 50лв. за ищцата М.С.П. с ЕГН **********
и 50лв. – общо за Г.С.М. с ЕГН ********** и Т.В.М. с ЕГН ********** по исковете
с правно основание чл.31 ал.2 от ЗС, а за иска с правно основание чл.30 ал.3 от
ЗС Г.С.М. с ЕГН ********** и Т.В.М. с ЕГН ********** дължат държавна такса в
размер на 858,40лв.
ПО ИЗВЪРШВАНЕТО НА ДЕЛБАТА: От
изготвената по делото техническа експертиза от 05.08.2010г./л.257/се установява, че
допуснатия до делба имот е реално неподеляем на два и
повече дяла , които да съответствуват на изискванията на чл. 40, ал. 1 от ЗУТ и
чл. 110 от Наредба № 7/22.12.2003 год. за правила и нормативи за устройство на
отделните видове територии и устройствени зони.
Пазарната оценка на имота е
определена в размер на 139 300лева, съгласно заключение от 03.09.2010г./л.281/,
прието като доказателство в с.з от 20.09.2010г. Заключенията на вещите лица са
изготвени при наличието на специални знания, не са оспорени от страните и се
кредитират изцяло от съда.
Изложеното обосновава извода, че е налице единствен, неподеляем
жилищен имот.
Така установената фактическа обстановка и
констатираната невъзможност за поставяне на недвижимия имот в дял на която и да
е от страните водят до извод за изнасянето му на публична продан, при
приложение на разпоредбата на чл. 348 от ГПК.
На основание чл. 73 от ГПК във връзка
с т. 8 от Тарифа за таксите събирани от съдилищата по ГПК, всеки от съделителите следва да заплати държавна такса в размер на 4
% върху стойността на дела си.
По изложените съображения, Добричкият
районен съд
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от М.С.П. с ЕГН ********** иск за
осъждане на Н.С.К. с ЕГН ********** и И.С.К.
с ЕГН ********** „общо” да заплатят на ищцата сумата от 840лв., представляваща
обезщетение за лишаването и от ползването на съсобствения
имот, находящ се в гр. Д., ул.”С..”№..., представляващ дворно място с площ от
215кв.м по акт за собственост, пл.№..., за който е отреден парцел..., кв.... по регулационния план на град Д.., съставляващо имот
с идентификатор .... по кадастралната карта на града, ведно с построената в този имот жилищна
сграда с площ от 128,58кв.м., с избено помещение от 16,67кв.м.,
представляваща имот с идентификатор .... по КК на гр.Д.., за времето от
30.01.2005г. – 25.03.2010г.;
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Г.С.М. с
ЕГН ********** и Т.В.М. с ЕГН ********** иск за осъждане на Н.С.К. с ЕГН ********** и И.С.К. с ЕГН **********
„общо” да заплатят на ищците сумата от 840лв., представляваща обезщетение за
лишаването и от ползването на съсобствения имот,
находящ се в гр. Д.., ул.”С..”№..., представляващ дворно място с площ от
215кв.м по акт за собственост, пл.№ ..., за който е отреден парцел.., кв.... по регулационния план на град Д., съставляващо имот
с идентификатор ... по кадастралната карта на града, ведно с построената в този имот жилищна
сграда с площ от 128,58кв.м., с избено
помещение от 16,67кв.м., представляваща имот с идентификатор ... по КК на гр.Д..,
за времето от 30.01.2005г. – 25.03.2010г.;
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Г.С.М. с
ЕГН ********** и Т.В.М. с ЕГН ********** иск за осъждане на Н.С.К. с ЕГН ********** и И.С.К. с ЕГН **********
„общо” да заплатят на ищците сумата от 21 460лв.,
представляваща стойността на разноските за строително- монтажни работи за
основен ремонт извършен през
1995-1996година в процесната сграда с
идентификатор... по КК на гр.Д.., построена в
дворно място с площ от 215кв.м по акт за собственост, пл.№ ..., за който е
отреден парцел..., кв.... по регулационния план на
град Д.. съставляващо имот с идентификатор ... по кадастралната карта на града,
с административен адрес гр.Д., ул.”С.”№....
ИЗНАСЯ
НА ПУБЛИЧНА ПРОДАН следния недвижим имот:
урегулиран поземлен имот, находящ се в гр. Д.., ул.”С.”№.., представляващ
дворно място с площ от 215кв.м по акт за собственост, пл.№ ..., за който е
отреден парцел..., кв... по регулационния план на
град Д.., съставляващо имот с идентификатор ... по кадастралната карта на
града, ведно с построената в този имот
жилищна сграда с площ от 128,58кв.м., състояща се от входно антре, вестибюл,
спалня, две всекидневни, кухня, санитарен възел и мокро помещение, с
избено помещение от 16,67кв.м., представляваща имот с идентификатор ...по
КК на гр.Д., съсобствен на съделители
с квоти: М.С.П. с ЕГН **********- **,88/215ид.части;
Г.С.М. с ЕГН **********- **,75/215ид.части на лично основание и 8,13/215ид.части
за съпрузите Г.С.М. с ЕГН ********** и Т.В.М.
с ЕГН ********** в режим на съпружеска имуществена общност; Н.С.К. с ЕГН **********-**,75/215ид.части
на лично основание и 142,50/215ид.части
за съпрузите Н.С.К. с ЕГН ********** и И.С.К. с ЕГН ********** в режим
на съпружеска имуществена общност;
След извършване на публичната продан, сумата от
продажбата на имота да се разпредели съобразно квотите в съсобствеността.
ОСЪЖДА М.С.П. с ЕГН **********
да заплати държавна такса по бюджетната сметка на районен съд Добрич в размер
на 50лв. за иска с правно основание чл.31 ал.2 от ЗС и 696,60лв. по извършване
на делбата
ОСЪЖДА Г.С.М. с ЕГН ********** и Т.В.М. с ЕГН ********** да заплатят държавна
такса по бюджетната сметка на районен съд Добрич в размер на 50лв. по иска с
правно основание чл.31 ал.2 от ЗС и 858,40лв. по иска с правно основание чл.30
ал.3 от ЗС, както и сумата от 696,60лв. по извършване на делбата.
ОСЪЖДА Н.С.К. с ЕГН **********
и И.С.К. с ЕГН ********** да заплатят държавна
такса по бюджетната сметка на районен съд Добрич в размер на 4178,80лв.-
държавна такса по извършване на делбата.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен
съд - гр. Добрич в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :........................