Р
Е Ш Е Н И Е
10.03.2020 год.
Номер . . . . . .
. . . . . Година 2020 Град Велики Преслав
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Великопреславският
районен съд четвърти състав
На 07 (седми) февруари Година 2020
В публично съдебно
заседание, в следния състав:
Председател
Дияна Петрова
Секретар Мюжгян
Ахмедова,
Прокурор . . . .
. . . . . . . . . . . .,
като разгледа
докладваното от съдия Д.Петрова
гражданско дело
номер 791 по описа за 2018 година,
за да се произнесе,
взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени
положителни установителни искове с правно основание чл. 415, ал. 1 вр. чл.422,
ал.1 от ГПК вр. с чл.99 от ЗЗД вр. с чл.240
от ЗЗД вр. с чл.9 и сл. от ЗПК и
чл.86 от ЗЗД вр. с чл.79 и чл.92 от ЗЗД от „А.З.С.Н.В.” ЕАД, с ЕИК **********седалище:
гр. София, адрес на управление:***, офис – сграда Лабиринт, ет.2, офис 4,
представляван по закон от Николина Тодорова Станчева и Мартин Деспов Деспов –
Изпълнителни директори, представляван по пълномощие от И.Н.Н. - юрисконсулт
срещу Ю.М.М. с ЕГН **********, постоянен
адрес ***, с които се иска да бъде прието за установено, че ответника дължи на
ищеца сумата 524,29 лева (петстотин двадесет и четири лева и двадесет и девет
ст.) - главница, договорна лихва 53,56 лева (петдесет и три лева и петдесет и
шест ст.), за периода от 28.01.2018 г. до 28.05.2018 г.(падеж на последна
погасителна вноска),такса разходи 18,00 лв. (осемнадесет лева), неустойка за
неизпълнение на договорно задължение 445,51 лева (четиристотин четиридесет и
пет лева и петдесет и една ст.) за периода от 28.01.2018 г. до 28.05.2018 г.
(падеж на последна погасителна вноска), обезщетение за забава 11,29 лева
(единадесет лева и двадесет и девет ст.), за периода от 29.01.2018 г. до датата
на подаване на заявлението в съда, законната лихва от датата на подаване на
заявлението – 02.07.2018 г. до изплащане на вземането, както и сумите,
представляващи разноски по заповедното производство: 25,00 лв. – платена
дължима държавна такса по заявлението и 50,00 лв. – юрисконсултско
възнаграждение, като вземането произтича от следните обстоятелства: задължение
по договор за паричен заем № 3045745 от 27.09.2017 г., сключен между „Изи Асет
Мениджмънд“ АД и Ю.М.М., вземането е прехвърлено в полза н. „А.з.с.н.в.” ООД
(правоприемник на който е „А.з.с.н.в.“ АД – понастоящем „А.з.с.н.в.“ ЕАД) по
силата на Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/, за които
вземания е издадена заповед за изпълнение №226/06.07.2018г. по ч.гр. дело
№559/2018г. по описа на ВПРС. Претендират се и направените по делото разноски,
включително и по заповедното производство.
В исковата молба се твърди, че между „Изи Асет Мениджмънд“ АД и ответника
е сключен договор за заем, като на последния е отпусната в заем сума от 800.00
лв. за което му е предоставена изцяло.
Поддържа се, че усвоената цялата сума, която не е погасена. Погасяването на
заема било договорено на 8 вноски съгласно договора всяка в размер на 115.57
лв., първата на 30.10.2017 г., а падежът на последната бил на 28.05.2018 г. Сочи
се, че страните са се споразумели върху главницата да се начислява договорна
лихва в размер на 124.56 лв. Договора бил сключен за срок до 28.05.2018 г. При
неизпълнение на задължението за плащане на вноските в срок, включващи главница
и договорна лихва, заемополучател дължал и такса за разходи за събиране
просрочените вземания в размер на 9.00 лв. Таксата се начислявала за всеки
следващ 30-дневен период, през който имало забавено плащане повече от 30 дни. В
конкретният случай тези разходи били в размер та 18.00 лв.
Договорът за заем предвиждал задължение за
длъжника за заплащане на неустойка за непредставяне в 3
дневен срок на обезпечения банкова гаранция или двама поръчители на задълженията му по договора,
като са посочени конкретни изисквания на които следва да отговарят поръчителите.
Размерът на договорената неустойка бил 726.80 лв., която следвало да се плаща
разсрочено на 8 равни вноски, всяка в размер на 90.85 лв., платими на падежните
дати на погасителните вноски по договора.
Изискумеността на процесния договор за заем била настъпила
поради изтичане на срока на договора. Ответникът е заплатил само част от
задължението си, като към датата на депозиране на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение дължимата главница била в размер на 524.29 лв.,
договорната лихва в размер на 53.56 лв., задължението за неустойка било в
размер на 445.51 лв. Поради неизпълнение на задължението в срок съгласно
договора ответника дължал и обезщетение
за забава в размер на законната лихва, считано от 29.01.2018 г. до депозиране
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда в общ размер на
11.29 лв.
Ищецът аргументира активната си материална легитимация по
иска със сключен с кредитната институция договор за цесия, с която последната
му е прехвърлила вземането си от ответника. За прехвърляне на вземането
ответника не бил уведомен, поради това че не бил открит на адреса. Към исковата
молба ищецът е приложил уведомление до ответника, което да му бъде връчено
заедно с препис от исковата молба.
Поради неплащане на задължението по договора за заем ищецът
депозирал против ответника заявление за издаване на заповед за изпълнение по
чл.410 от ГПК по което било образувано гр.д.№559/2018 г. по описа на ВПРС.
В срока за отговор, ответникът по делото, чрез назначения му
от съда особен представител, е депозирал такъв, с който по същество оспорва
предявените вземания по размер, като счита че уговорения годишен лихвен процент
и ГПР, както и клаузата за неустойка са нищожни поради накърняване на добрите
нрави и заобикалящи разпоредбите на ЗПК.
В съдебно заседание ответникът се представлява от назначения
му от съда особен представител. Ищецът взема писмено становище по съществото на
спора, като моли съдът да се произнесе положително по предявените искове.
Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства по реда
на чл. 12 и чл. 235 от ГПК, приема за установено от
фактическа страна следното:
От приложеното към настоящето, ч. гр. д. №559/2018 г. по
описа на ВПРС е видно, че въз основа на заявление по реда на чл. 410 ГПК в полза на дружеството ищец е
била издадена заповед за изпълнение срещу ответника за следните суми: 524,29
лева (петстотин двадесет и четири лева и двадесет и девет ст.) - главница,
договорна лихва 53,56 лева (петдесет и три лева и петдесет и шест ст.), за
периода от 28.01.2018 г. до 28.05.2018 г.(падеж на последна погасителна
вноска),такса разходи 18,00 лв. (осемнадесет лева), неустойка за неизпълнение
на договорно задължение 445,51 лева (четиристотин четиридесет и пет лева и
петдесет и една ст.) за периода от 28.01.2018 г. до 28.05.2018 г. (падеж на
последна погасителна вноска), обезщетение за забава 11,29 лева (единадесет лева
и двадесет и девет ст.), за периода от 29.01.2018 г. до датата на подаване на
заявлението в съда, законната лихва от датата на подаване на заявлението –
02.07.2018 г. до изплащане на вземането, както и сумите, представляващи
разноски по заповедното производство: 25,00 лв. – платена дължима държавна
такса по заявлението и 50,00 лв. – юрисконсултско възнаграждение, като
вземането произтича от следните обстоятелства: задължение по договор за паричен
заем № 3045745 от 27.09.2017 г., сключен между „Изи Асет Мениджмънд“ АД и Ю.М.М.,
вземането е прехвърлено в полза н. „А.з.с.н.в.” ООД (правоприемник на който е „А.з.с.н.в.“
АД – понастоящем „А.з.с.н.в.“ ЕАД) по силата на Договор за продажба и
прехвърляне на вземания /цесия/.
Предвид невъзможността длъжникът да бъде намерен на
регистрирания от него адрес в НБДН, както и по месторабота, за му бъде връчена
издадената заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, съдът на основание чл. 47, ал. 6 вр. ал. 5 и чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК, съдът с
разпореждане от 07.09.2018 г. е дал указания на заявителя да предяви иск, който
е предявил такъв в определения от закона срок и въз основа на който е
образувано настоящото производство.
На 27.09.2017 г. ответникът е сключил договор за паричен заем
№3045745 с „Изи Асет Мениджмънд“ АД. Съдържанието на правоотношението е
установено с договора.
На 16.11.2010 г. ищецът е сключил с „Изи Асет Мениджмънд“ АД договор
за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/, като с Приложение № 1/01.04.2018
г. е прехвърлено, заедно с други вземания и процесното от ответника. Цесията е
потвърдена от цедента.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от
правна страна следното:
Предявените искове са с правно основание чл. 415, ал. 1 вр.
чл.422, ал.1 от ГПК вр. с чл.99 от ЗЗД вр. с чл.240 от ЗЗД
и чл.86 от ЗЗД вр. с чл.79 и чл.92 от ЗЗД и имат за предмет установяване
дължимостта на посочените главница, неустойка, лихви и такси в издадената по
реда на чл. 410 ГПК заповед за изпълнение на
парични задължения. От данните по делото се установява, че ищецът е провел
заповедно производство по отношение на процесното вземане и иска е предявен в
срока по чл. 415, ал. 1 ГПК, поради което и същият
се явява процесуално допустим.
По основателността на иска, съдът намира следното:
От събраните в хода на производството доказателства се
установи, че ответникът и „Изи Асет Мениджмънд“ АД са се намирали в
облигационно отношение по договор за заем от 27.09.2017 г. Това обстоятелство се
установява и от изявлението на ответника в договора – чл. 2, ал.1 от същия. В
същия член в следващите му точки са посочени неговите основни параметри, а
именно 8-месечен срок на действие, размер на вноските от по 115.57 лв., дати на
плащане на вноските 8 на брой, фиксиран
годишен лихвен процент 40 % и годишен
процент на разходите в размер на 47.8%.
Освен връщане на използваната сума предоставена на
кредитополучателя последният, на основание чл. 8, ал. 1 от договора, дължи и
договорна лихва върху нея.
В същото време страните са уговорили санкции и обезпечения
при несвоевременно изпълнение на задълженията по договора – чл.4, чл.8 от договора.
Изискуемостта
на вземанията по договора е настъпила поради изтичане на срока за който е
сключен с падеж последната погасителна вноска
28.05.2018 г. Ответникът е заплатил част от главницата в размер на
275.71 лв. Ето защо при тези данни и предвид липсата на ангажирани от ответника
доказателства, чиято е доказателствената тежест за установяване на положителния
и изгоден за него факт на извършено плащане, съдът приема, че ответникът дължи останалата
част от предоставената му главница в размер на 524.29 лв. Което се установява и
от заключението на съдебно-счетоводната експертиза. От страна на ответника не
се представиха доказателства, че е изпълнил изцяло задълженията си по чл.2,
ал.1, т.2 от договора, произтичащи от
липсата на установени плащания на погасителни вноски след 29.12.2017 г. Ето
защо ответникът дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва на
основание чл.8, ал.1 от договора, в посочения в исковата молба размер от 11.29
лв. за периода от 29.01.2018 г. до 02.07.2018 г. Ответникът дължи и договорната
лихва за периода на ползване на сумата по кредита 12.06.2017г. – 06.11.2017 г.
в размер на 53.56 лв. на осн.чл.2, ал.1, т.6 от договора. Посочените задължения
се установяват и от експертното заключение.
Съгласно чл. 19, ал. 4 и 5 от Закона за потребителския кредит
годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на
законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с
постановление на Министерския съвет на
Република България, а клаузи в договор, надвишаващи определените по ал. 4, се
считат за нищожни.
Годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от
пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във
валута, определена с постановление на Министерския
съвет на Република България. ГПР като понятие не е тъждествено с ГЛП, защото
включва всички разходи по кредита. Законната лихва е определена с Постановление
№ 100 от 29.05.2012 на МС за задължения в левове - основният лихвен процент на
Българската народна банка, в сила от 1 януари, съответно от 1 юли, на текущата
година плюс 10 процента (в сила от 01.07.2012г.). За периода на процесния
договор за заем основния лихвен процент на БНБ е бил 0%. Съответно
съгласно чл. 19, ал. 4 и 5 от Закона за потребителския кредит
годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на
законната лихва, т.е 50%. В процесния договор за потребителски кредит е
договорен годишен процентна разходите 47.68% в чл.2, ал.1, т.8 от договора.
Поради изложеното съдът намира за неоснователно възражението на ответника, че
договора е нищожен поради противоречие на добрите нрави на това основание.
В исковата молба, съответно и в заповедното производство е посочено, че
вземането произтича от договор за заем, сключен между длъжника, като потребител
и „Изи Асет Мениджмънт“ АД, вземанията по който са прехвърлени в полза на
заявителя-ищец с договор за цесия от 16.11.2010 г., приложение № 1 към него от
01.04.2018 г. Неустойката по чл.4 от
договора за заем предвижда задължение за длъжника за заплащане на обезщетение
за непредставяне в срок на обезпечения /банкова гаранция или поръчители/ на
задълженията му по договора. Такава уговорка се явява нищожна, поради
противоречие с добрите нрави. Същата излиза извън допустимите законови рамки,
тъй като кредиторът по вече отпуснат заем получава имуществена облага от
насрещната страна в определен размер без обаче да се престира от негова страна,
респективно да е извършил допълнителни разходи по заема, което води до
неоснователно обогатяване и нарушава принципа на справедливост. На практика
такава клауза прехвърля риска от неизпълнение на задълженията на финансовата
институция за предварителна оценка на платежоспособността на длъжника върху
самия длъжник и води до допълнително увеличаване на размера на задълженията. На
длъжника се вменява задължение да осигури обезпечение след като кредита вече е
отпуснат, като ако не го направи, дългът му нараства. Така се увеличава
опасността от свръхзадлъжнялост на длъжника. Несъмнено целта на
регламентираната неустойка излиза извън присъщите й обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функции, т. е. същата противоречи на добрите нрави,
което прави уговорката за дължимостта й нищожна. В този смисъл са и
задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение № 1/2009 г. по
т. д. № 1/2009 г. на ВКС, ОСТК, т. 3. За съответствието на тази уговорка със
закона съдът следи служебно, като валидността й се преценява към момента на
сключване на съответния договор, а не с оглед конкретно неизпълнение.
Отделно по
този начин се заобикаля закона, тъй като императивната разпоредба на чл. 33,
ал.2 от ЗЗП. предвижда, че при забава се дължи само обезщетение в размер на
законната лихва, а с процесната клауза се добавя още едно обезщетение за
неизпълнението на едно акцесорно задължение - недадено обезпечение, от което
пряко обаче не произтичат вреди. Косвено вредите, чието обезщетение се търси с
тази неустойка, са, че вземането няма да бъде събрано. Така се стига до
кумулирана неустойка за забава, компенсаторна неустойка и иск за реално
изпълнение, което е недопустимо. Поради изложеното искът следва да бъде
отхвърлен по отношение на претендираната неустойка в размер на 445.21 лв.
От страна на ищеца се претендира установяване
дължимостта и на такса разходи събиране на вземането в размер на 18.00 лв.,
каквито задължения действително са установени в процесния договор, но по
съществото си те са свързани с предоставяне от страна на заемодателя на услуги
и извършване на конкретни действия по събиране на вземането от ответника. Такова
плащане за такса като цена на допълнителна услуга е в отклонение от специалната
императивна уредба на потребителското кредитиране. В случая дори с оглед
представените доказателства, съдът намира, че липсват данни за предприети от
ищеца или неговия праводател действия по събиране на процесното вземане /напр.
изпращане на напомнителни писма, електронни съобщения, провеждането на
телефонни разговори, посещения на адрес и др./, които предполагат извършване на
претендирания вид разходи.
Ето защо настоящият състав намира, че не се доказаха исковете
за установяване на вземания на ищеца от ответника за такса разходи събиране на
вземането, поради което същите следва да бъдат отхвърлени.
Активната материална легитимация на ищеца се установява от
представените и неоспорени с исковата молба писмени доказателства: договор за
паричен заем № 3045745, сключен на 27.09.2017 г., предложение за сключване на
договор за паричен заем, рамков договор за продажба и прехвърляне на вземането
/цесия/ от 16.11.2010 г., Приложение №1 от 01.04.2018 г. към него, потвърждение
за сключена цесия на осн.чл.99, ал.3 от ЗЗД, уведомително писмо за извършено
прехвърляне на вземания (цесия) с Изх.№ УПЦ-П-ИАМ/3045745 от 04.04.2018г.;
известие за доставяне; уведомително писмо за извършено прехвърляне на вземания
(цесия) с Изх.№ УПЦ-П-ИАМ/3045745 от 28.09.2018г.; известие за доставяне от ЛЕО
ЕКСПРЕС. С Приложение №1 от 01.04.2018 г. са прехвърлени вземания на „Изи Асет
Мениджмънт“ АД от длъжници, сред които е и това от ответника по процесния
договор за кредит.
Действително по делото липсват доказателства цесията да е
съобщена на ответника. Съобразно безпротиворечиво приетото в съдебната практика
становище, което съдът следва да вземе предвид по реда на чл. 235, ал. 3 от ГПК е че съобщаването на цесията
е извършено с връчване на препис от исковата молба. В случая уведомление за
прехвърляне на вземането на „Изи Асет Мениджмънт“ АД от ответника на ищеца е
приложено към исковата молба и връчено на ответника с разпореждането по чл. 131 от ГПК и преписите от исковата
молба и останалите приложения към нея.
В същото време обаче следва да се има предвид, че
предвиденото в закона изискване за уведомяване на длъжника от цедента има за
цел да създаде достатъчна сигурност за него за извършената замяна на стария му
кредитор с нов и да обезпечи точното изпълнение на задълженията му, т. е.
изпълнение спрямо лице, което е легитимирано. В случая ответникът не доказа да
е изпълнил задължението си на стария кредитор, което евентуално при липса на
надлежно уведомяване би го освободило от отговорност пред цесионера.
Ето защо, по изложените по-горе съображения, съдът приема, че
ищецът притежава активна материална легитимация по иска и въз основа на изложеното
по-горе относно съществуването на процесните вземания в предявения размер,
съдът намира, че следва да уважи част от исковете с изключение на вземането за такса
разходи събиране на вземането и за неустойка.
Предвид изхода на спора, ищецът има право на разноски, за
което е направил изрично искане съобразно уважената част от исковете. С оглед
изхода на делото, от общо 998.69 лв. разходи за ищеца /държавна такса за
образуване на дело, възнаграждение за особен представител, възнаграждание на
вещо лице и юрисконсулско възнаграждение/, в негова полза следва да бъде
присъдена сумата от 558.94 лв.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО
в отношенията между ищеца „А.З.С.Н.В.”
ЕАД, с ЕИК **********седалище: гр. София, адрес на управление:***, офис –
сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, представляван по закон от Николина Тодорова
Станчева и Мартин Деспов Деспов – Изпълнителни директори, представляван по
пълномощие от И.Н.Н. - юрисконсулт и ответника Ю.М.М. с ЕГН **********, постоянен адрес ***,
че В ПОЛЗА НА ИЩЕЦА СЪЩЕСТВУВА ВЗЕМАНЕ
ПРОТИВ ОТВЕТНИКА, в следните размери: сумата 524,29 лева (петстотин двадесет и четири лева и
двадесет и девет ст.) - главница, договорна лихва 53,56 лева (петдесет и три
лева и петдесет и шест ст.), за периода от 28.01.2018 г. до 28.05.2018 г.(падеж
на последна погасителна вноска) и обезщетение за забава 11,29 лева (единадесет
лева и двадесет и девет ст.), за периода от 29.01.2018 г. до датата на подаване
на заявлението в съда, законната лихва от датата на подаване на заявлението –
02.07.2018 г. до изплащане на вземането, както и сумите, представляващи
разноски по заповедното производство: 25,00 лв. – платена дължима държавна
такса по заявлението и 50,00 лв. – юрисконсултско възнаграждение, като
вземането произтича от следните обстоятелства: задължение по договор за паричен
заем № 3045745 от 27.09.2017 г., сключен между „Изи Асет Мениджмънд“ АД и Ю.М.М.,
вземането е прехвърлено в полза н. „А.з.с.н.в.” ООД (правоприемник на който е „А.з.с.н.в.“
АД – понастоящем „А.з.с.н.в.“ ЕАД) по силата на Договор за продажба и прехвърляне
на вземания /цесия/, за които вземания е издадена заповед за изпълнение
№226/06.07.2018г. по ч.гр. дело №559/2018г. по описа на ВПРС
на основание чл. 415, ал. 1 вр. чл.422, ал.1 от ГПК вр. с чл.99 от ЗЗД вр.
с чл.240 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД вр. с чл.79 от ЗЗД.
ОТХВЪРЛЯ
иска н. „А.З.С.Н.В.” ЕАД, с ЕИК **********седалище: гр. София, адрес на
управление:***, офис – сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, представляван по закон от
Николина Тодорова Станчева и Мартин Деспов Деспов – Изпълнителни директори,
представляван по пълномощие от И.Н.Н. - юрисконсулт, за признаване за
установено по отношение на Ю.М.М.
с ЕГН **********, постоянен адрес ***, че му дължи такса разходи 18,00 лв. (осемнадесет лева),
неустойка за неизпълнение на договорно задължение 445,51 лева (четиристотин
четиридесет и пет лева и петдесет и една ст.) за периода от 28.01.2018 г. до
28.05.2018 г. (падеж на последна погасителна вноска), като
вземането произтича от следните обстоятелства: договор за паричен заем №
3045745 от 27.09.2017 г., сключен между „Изи Асет Мениджмънд“ АД и Ю.М.М.,
вземането е прехвърлено в полза н. „А.з.с.н.в.” ООД (правоприемник на който е „А.з.с.н.в.“
АД – понастоящем „А.з.с.н.в.“ ЕАД) по силата на Договор за продажба и
прехвърляне на вземания /цесия/, за които вземания е издадена заповед за
изпълнение №226/06.07.2018г. по ч.гр. дело №559/2018г. по описа на ВПРС.
ОСЪЖДА Ю.М.М. с ЕГН **********, постоянен адрес *** ДА ЗАПЛАТИ н. „А.З.С.Н.В.” ЕАД, с ЕИК **********седалище: гр.
София, адрес на управление:***, офис – сграда Лабиринт, ет.2, офис 4,
представляван по закон от Николина Тодорова Станчева и Мартин Деспов Деспов –
Изпълнителни директори, представляван по пълномощие от И.Н.Н. - юрисконсулт, сумата от 558.94
лв. /петстотин петдесет и осем лева и деветдесет и
четири ст./, представляваща реализирани от
ищеца съдебно деловодни разноски в настоящото производство, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, като
отхвърля искането за разноски в останалата му част, като неоснователно.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Шуменски окръжен съд, в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Препис от настоящото решение да се връчи на страните по
делото, заедно със съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
След влизане в сила на решението, приложеното ч.гр. дело №559/2018 г. по описа на ВПРС да
се върне в състава, ведно с препис от настоящото решение.
Районен
съдия: