Р Е Ш Е Н И Е № 260118
гр. Троян, 05.11.2021 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Троянски
районен съд, втори състав, в публичното заседание пети октомври две хиляди
двадесет и първа година в състав:
Председател:
Светла Иванова
при секретаря Ценка Банчева, като
разгледа докладваното от съдията Иванова
гр. дело № 1058 по описа на ТРС
за 2020 год., за да се произнесе - съобрази:
Производство с правно основание чл.422, ал.1 във вр.
чл.415, ал.1, т.1 от ГПК
Настоящето дело е образувано по исковата молба, предявена
от „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА
ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ" против М.Н.М.,
да бъде признато за установено, че дължи ответницата дължи на „Агенция за
контрол на просрочени задължения" ЕООД суми, произтичащи от сключен
Договор за паричен заем № 3236791 от 30.05.2018 г. между „Изи Асет
Мениджмънт" АД и М.Н.М..
Ищецът се легитимира като цесионер, като
твърди, че претендираните вземания се основават на Договор за паричен заем №
3236791 от 30. .0.2018г., сключен между „Изи Асет Мениджмънт" АД и
М.Н.М., като впоследствие вземането по договора е прехвърлено в полза на
„Агенция за контрол на просрочени задължения” ЕООД по силата на Приложение № 1
от 01.11.2019 г. към Рамков договор за прехвърляне на парични вземания /цесия/
от 30.01.2017г.
В молбата се излага, че по силата
на посочения договор „Изи Асет Мениджмънт" АД е
предоставило на ответницата паричен заем в размер на 2750.00 лева, за
срок от 48 седмици при 24 броя погасителни вноски в размер на 134.85 лв., при
фиксиран годишен лихвен процент по заема в размер на 35.00 % и годишен процент
на разходите в размер на 41.71 %.
Твърди се, че на 09.01.2018 г. „Изи Асет Мениджмънт" АД и
ответницата М.Н.М., са сключили Договор за паричен заем № 3123440. По силата на
договора Заемодателят „Изи Асет Мениджмънт" АД се е задължил да отпусне на
ответницата М.М., паричен заем в размер на 2000.00 лева, за срок от 34 седмици,
при 17 броя погасителни вноски в размер на 132.41 лв., при фиксиран годишен
лихвен процент по заема в размер на 35.00 % и годишен процент на разходите в
размер на 41.72 %.
Ищецът прави искане съдът да постанови решение, по силата на което да бъде
признато за установено по отношение на М., наличието на вземане на „АКПЗ“ ЕООД, за сумата 1598.41 лв. главница;154.64 лв. договорна лихва за периода от
13.06.2018 г. до 01.05.2019 г.; 187.41 лв. лихва за забава /мораторна лихва/
върху непогасената главница за периода от 02.05.2019 г. до 27.08.2020 г. ведно
със законната лихва върху главницата от момента на подаване на заявлението до
окончателното изплащане на дължимите суми.
С влязло в сила Разпореждане № 1067 от 02.09.2020 г. по ч. гр. д. №
658/2020г. по описа на PC
Троян , съдът е отхвърлил частично предявеното заявление по чл. 410 от ГПК от
„АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ
ЗАДЪЛЖЕНИЯ" ЕООД за сумата 1247.87 лева, представляваща неустойка за
изпълнение на задължение.
Претендират се направените в
настоящото производство разноски, както и разноските в заповедното
производство.
При проведената процедура по реда
на чл. 131, ал. 1 от ГПК ответницата е представила отговор в указания
едномесечен срок чрез пълномощника си адв.В.Г. от ЛАК, който е взел становище
за неоснователност на предявения иск.
Адв.Г. е посочил, че в ИМ не се твърди, нито
са представени доказателства, че ответницата е уведомена за обявената
предсрочна изискуемост на кредита. Релевирал е възражение за нищожност на
клаузи на договора за кредит и е поискал от съда да прогласи нищожността на
клаузите за размера на договорната лихва и уговорената неустойка и такси поради
противоречието им със закона, поради заобикаляне на закона и поради накърняване
на добрите нрави.
Направено е искане предявеният
иск да бъде отхвърлен изцяло като неоснователен, а на ответницата да бъдат
присъдени направените разноски.
В
съдебно заседание за ищцовото дружество, редовно призовано, не се явява представител.
За
ответницата М.Н.М. в съдебно заседание се явява пълномощникът й адв. В.Г. от
ЛАК, който прави искане да бъде отхвърлен предявения иск като неоснователен и
недоказан, като на ответницата бъдат присъдени разноски за адвокатско
възнаграждение в заповедното и в исковото производство. По съществото на спора,
адв.Г. излага подробни аргументи в подкрепа на възраженията си.
Съдът,
след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства по
реда на чл.235, ал.2 от ГПК
във връзка с чл. 12 от ГПК,
намира за установено следното:
От приложеното ч.гр.д. № 658/2020 г. по описа на Районен съд
гр.Троян се установява, че ищцовото дружество е подало заявление до Районен съд - гр.Троян
за
издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК.
С разпореждане № 1067 от 02.09.2020 г. по ч. гр. д. № 658/2020г. по описа на PC
Троян , заповедният съд е
отхвърлил заявлението в частта на претендираната неустойка в размер на 1247.87 лева.След като заповедният съд е уважил частично
заявлението, е издал заповед за
изпълнение на парично задължение № 294 от 02.09.2020г., с която е разпоредено
на М.Н.М. да заплати на кредитора „АКПЗ” ЕООД, сумата 1598.41 – хиляда
петстотин деветдесет и осем лева и четиридесет и една стотинки, представляваща
главница по Договор за паричен заем №
3236791 от 30.05.2018 г., ведно със законната лихва, считано от
28.09.2020 г. до окончателното изплащане на вземането, сумата 154.64 – сто
петдесет и четири лева и шестдесет и четири стотинки, представляваща договорна
лихва за периода от 13.06.2018 г. до 01.05.2019 г., сумата 187.41 – сто
осемдесет и седем лева и четиридесет и една стотинки, представляваща законна лихва за периода 02.05.2019 г. до
27.08.2020 г., сумата 63.77 – шестдесет и три лева и седемдесет и седем
стотинки, представляваща разноски за платена държавна такса и сумата 50.00 –
петдесет лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение, съгласно чл. 78,
ал. 8 от ГПК във вр. чл. 37 от ЗПП във вр. чл. 26 от Наредбата за заплащането
на правната помощ.
В предвидения законов срок е
постъпило възражениесрещу издадената
заповед за изпълнение от длъжника М., поради което съдът е указал на заявителя,
че следва да предяви иск за установяване съществуване на вземането си.
Видно е от представения Договор за паричен заем № 3236791, че на 30.05.2018 г. „Изи Асет Мениджмънт" АД и ответницата М.Н.М. са
сключили, по силата на който „Изи Асет Мениджмънт" АД се е задължил да
отпусне на ответницата М.Н.М., паричен заем в размер на 2750.00 лева, за срок
от 48 седмици при 24 броя погасителни вноски в размер на 134.85 лв., при
фиксиран годишен лихвен процент по заема в размер на 35.00 % и годишен процент
на разходите в размер на 41.71 %.
В чл. 4, ал. 1 и ал. 2 от
договора, страните са уговорили, че при неизпълнение на задължението си да предостави
обезпечение до 3 дни, считано от датата на сключване на договора, Заемателят
дължи на Заемодателя неустойка в размер на 2315.52 лева. Неустойката се
разсрочва и заплаща на равни части заедно с всяка от погасителните вноски, като
към размера на всяка от вноските, посочени в чл. 2, т. 2 от договора, се добавя
сума в размер на 96.48 лв. Така дължимата вноска става в размер на 231.33 лева,
а общото задължение по Договора става в размер на 5551.92 лева.
Съгласно чл. 3, ал. 1 и ал. 2
от процесният Договор за паричен заем № 3236791 от 30.05.2018 г., сключен между
„Изи Асет Мениджмънт" АД и М.Н.М., сраните са се съгласили, че със
сключването на същия ще се рефинансира текущият заем на ответницата, като се
погаси изцяло задължението по Договор за паричен заем'№ 3123440 от 09.0К2018
г., което към датата на подписване на договора е в размер на 1367.74 лева, като
са направили изрично изявление за
прихващане на насрещни изискуеми задължения, като от заемната сума по този
договор, Заемодателя прихваща задължението на Заемателя по Договор за паричен
заем № 3123440 от 09.01.2018 г. в размер на 1367.74 лева, като след извършеното
прихващане задължението на Заемателя се погасява изцяло, а Заемодателят изплаща
на Заемателя остатъка от заемната сума по този договора.
По силата на сключен рамков договор за прехвърляне на
паричнизадължения (цесия) от 30.01.2017г. на основание чл. 99 от ЗЗД и по силата на Приложение
№ 1 от 01.11.2019 г. към Рамков договор за прехвърляне на парични вземания
/цесия/ от 30.01.2017г, вземането е било
прехвърлено в полза на ищцовото дружество изцяло
с всички привилегии, обезпечения и принадлежности.
На 30.05.2018 г.
ответницата М.Н.М. е получила в брой 1382.26 лева от уговорената заемна сума по
Договор за паричен заем № 3236791 от 30.05.2018 г., в размер на 2750 лева, като „Изи Асет Мениджмънт" АД е
прихванало вземането си в размер на 1367.74 лева, произтичащо от
Договор за паричен заем № 3123440 от 09.01.2018 г.
Установява
се, че по процесния договор № 3236791 от
30.05.2018, ответницата М.Н.М. е платила общо 2596.00 лева.
По искане на страните,
съда е допуснал съдебно-икономическа експертиза с вещо лице Д.Н.. След
изслушване на заключението съдът е
допуснал допълнителни задачи.
От заключението на вещото лице и
от дадените от експерта обяснения в съдебно заседание се установява, че по договор № 3236791 от 30.05.2018 година заемната сума е 2750
лева, а сумата, която е получена в брой
е 1382.26 лева, след приспадане на прихванатата сума по предходния договор.
Установява се, че заплатената от ответницата сума е в размер на 2596.00 лева,
като експерта уточнява, че „… към сумата, която съм посочила в първия въпрос от
основното си заключение - 2551.00 лева добавяме сумата от 45.00 лева, която
представлява допълнителна сума начислена, като разход за събиране на вземането,
съгласно справка от „Изи Асет Мениджмънт" за периода от 28.07.2018 година
до 05.01.2019 година….“. Експерта е посочил, че по договор с № 3236791 няма
представена справка, от която да е видно какво е погасявано с внесената от
ответницата сума. „…Не мога да посоча какво точно е погасено със сумата 2596.00
лева, тъй като ищеца не ми е предоставил такава информация. Факт е, че от
страна на ответницата М.Н.М. има внесени 2596.00 лева, но не може да бъде
установено какво точно е погасено с тази сума по договор № 3236791 от
30.05.2016 година….“.
Експерта в проведеното на
26.05.21г. с.з. е категоричен, че към
делото няма приложен погасителен план по Договор за паричен заем №3236791 от
30.05.2018 г., поради което не може да даде категорично заключение и съответно
да извърша проверка в приложения погасителен план на л. 64 от делото, дали
правилно са изчислени сумите. Експерта е установил, че годишният процент на
разходите е 94%.
В
изготвеното допълнително заключение по допуснатата експертиза вещото, съобразно
констатациите на вещото лице се установява, че на 13.09.2017г. е сключен
Договор за паричен заем № 3034827 между „Изи Асет Мениджмънт" АД като кредитор
и М.Н.М. като кредитополучател със заемна сума от 1 000.00лв. Посочен е
размера на двуседмичната погасителна
вноска в лева -84,37лв., срок на заема 26 седмици, брой вноски - 13, фиксиран
годишен лихвен процент по заема 35.00%, лихвен процент на ден, приложим при
отказ от договора - 0.10%, обща дължима сума като се вземат предвид
допусканията, посочени в т.8 - при забава за плащане на някоя от погасителните
вноски, заемателят дължи на заемодателя законната лихва върху забавената сума
за всеки ден забава - 1 096,81лв., годишен процент на разходите на заема:
41.74%.
Експерта е
констатирал, че по Договор за паричен заем № 3034827 от 13.09.2017 г. са
платени от М.Н.М. суми в размер на 1 534,48лв., както следва: Главница -
1 000.00 лв.; Лихва-82.60лв. и
Неустойка – 451.88 лв., като посочва, че на
09.01.2018г. е извършено окончателно погасяване на задължението на
сумата в размер на 580.48 лв. , като от
предоставената Справка за извършени плащания по Договор за паричен заем
№ 3034827 от 13.09.2017 г. не става ясно как е извършено погасяването с плащане
или с прихващане. Експертизата счита, че погасяването е станало с прихващане,
със сключване на Договор за паричен заем № 3123440 от 09.01.2018 г.Установява
се, че на 09.01.2018г. е сключен Договор за паричен заем № 3123440 между „Изи
Асет Мениджмънт" АД като кредитор и М.Н.М. като кредитополучател със
заемна сума от 2 000,00лв. Размер на двуседмичната погасителна вноска в лева
132,41лв., срок на заема 34 седмици, брой вноски - 17, фиксиран годишен лихвен
процент по заема 35.00%, лихвен процент на ден, приложим при отказ от договора
- 0.10%, обща дължима сума като се вземат предвид допусканията, посочени в т.8
- при забава за плащане на някоя от погасителните вноски, заемателят дължи на
заемодателя законната лихва върху забавената сума за всеки ден забава - 2
250,97лв., годишен процент на разходите на заема: 41.72%. По този договор, М.Н.М.
е заплатила суми в размер на 3 389.06 лв., както следва:Главница -
2 000.00 лв.;Лихва – 203.82 лв. и Неустойка - 1 185.24 лв., като на
30.05.2018г. е извършено окончателно погасяване на задължението със сумата в
размер на 1 367,74 лв. , като според експерта,
погасяването е станало с прихващане със сключване на Договор за паричен
заем № 3236791 от 30.05.2018 г.
При така установеното от
фактическа страна, съдът от правна страна намира
следното:
Искът по чл. 422 от ГПК е положителен установителен
иск на кредитора за установяване на вземането му срещу длъжника, за което
вземане е издадена съответната заповед за изпълнение. Правният интерес в
посочената хипотеза е абсолютна процесуална предпоставка, за която съдът следи
служебно и ако същата не е налице, предявеният установителен иск е недопустим.
По принцип, за да съществува интерес от установителен иск, е достатъчно да се
оспорва претендирано от ищеца право или да се претендира отричано от него
право. В хипотезата на иск за съществуване на вземането на основание чл. 422 от ГПК, специалните положителни
предпоставки за допустимост на този установителен иск са: 1/ издадена заповед
за изпълнение; 2/ подадено в срок възражение от длъжника; 3/ спазване на срока
за предявяване на установителния иск за съществуване на вземането по чл. 415,
ал. 1 ГПК. Възражението срещу заповедта е пречка за влизането й в сила, като
претендираното вземане следва да бъде установено по исков ред. Искът по чл.422
от ГПК е специален и той има ограничен предмет - само до съществуването на
изискуем дълг към момента на приключване на съдебното дирене в исковия процес.
Искът е предявен в едномесечния
срок по чл.415, ал.1 от ГПК и е допустим.
Съществуването
на процесното притезателно материално право и респективно основателността на
предявения иск са обусловени от наличието на следните, подлежащи на
установяване, при условията на пълно доказванефакти относно съществуване на
облигационно правоотношение по договор за паричен кредит и дадена въз основа на него парична сума,
както и поето насрещно задължение на ответника да върне предоставената сума.
/възникването на задължението на ответника, размера на същото, основанието за
пораждането му, настъпилата изискуемост на вземането и изпълнението на
насрещните задължения по процесния договор от страна на ищеца/.
Съгласно
разпоредбата на чл. 240, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), с
договора за заем заемодателят предава в собственост на заемателя пари или други
заместими вещи, а заемателят се задължава да върне заетата сума или вещи от
същия вид, количество и качество.
Договорът за потребителски кредит е формален, писмен,
двустранен, консенсуален и реален. Договорът за потребителски кредит поражда
правна връзка едва с предаване в собственост на заемателя на уговорената в
договора заемна сума.
Предмет на казуса е рефинансиране с Договор за паричен заем №3236791 от 30.05.2018 г., на
вече отпуснат кредит по Договор за паричен заем № 3123440 от 09.01.2018 г., с
който е рефинансирано задължение по Договор за паричен заем № 3034827 от
13.09.2017 г.
Съда напълно споделя изложените от пълномощника на
ответницата – адв. Г. аргументи. Съгласно чл. 103 от ЗЗД, когато две лица си
дължат взаимно пари или еднородни и заместими вещи, всяко едно от тях, ако
вземането му е изискуемо и ликвидно, може да го прихване срещу задължението си.
Прихващането се допуска и след като вземането е погасено по давност, ако е
могло да бъде извършено преди изтичането на давността.
Съгласно чл. 104 от ЗЗД, прихващането се извършва чрез
изявление на едната страна, отправено до другата. Прихващането не може да бъде
направено под срок или под условие освен под условието, че предявеното в съд
вземане ще бъде уважено, като двете насрещни
вземания се смятат погасени до размера на по-малкото от тях от деня, в който
прихващането е могло да се извърши.
Фактическият състав на правото да се извърши прихващане по
чл.103, ал.1 ЗЗД включва: съществуването на две действителни вземания (задължения); вземанията да са
насрещни; двете вземания да имат за предмет пари или еднородни и заместими
вещи; вземането на страната, която прихваща (активното вземане) да е изискуемо и
ликвидно.
Настоящият състав приема за доказано в процеса, че на 30.05.2018 г. ответницата М.Н.М. по сключеният договор за предоставяне в заем
на сумата от 2750.00 лева е получила в
брой 1382.26 лева от уговорената заемна сума, като „Изи Асет Мениджмънт" АД е прихванало
вземането си в размер на 1367.74 лева, произтичащо от Договор за
паричен заем № 3123440 от 09.01.2018 г., от своето задължение да предостави в
собственост на М.Н.М. уговорената заемна сума в размер на 2750.00 лева по
Договор за паричен заем № 3236791 от 30.05.2018 г.
Безспорно се установи, че
ответницата М.Н.М. е платила по договор за паричен заем № 3236791 от 30.05.2018
г. общо 2596.00 лева, което обстоятелство не се оспорва от ищцовата страна.
Съгласно чл. 3, ал. 1 и ал. 2
от процесният Договор за паричен заем № 3236791 от 30.05.2018 г., сключен между
„Изи Асет Мениджмънт" АД и М.Н.М., страните са постигнали съгласие, че със
сключването на същия ще се рефинансира текущият заем на ответницата, като се
погаси изцяло задължението по Договор за паричен заем № 3123440, което към
датата на подписване на договора е в размер на 1367.74 лева.
Съгласно чл. 3, ал. 1 и ал. 2 от договор за паричен заем № 3236791 от
30.05.2018 г., сключен между „Изи Асет Мениджмънт" АД и М.Н.М. Димитрова,
страните са направили изрично изявление за прихващане на насрещни изискуеми
задължения, като от заемната сума по този договор, Заемодателя прихваща
задължението на Заемателя по Договор за паричен заем № 3123440 от 09.01.2018 г.
в размер на 1367.74 лева, като след извършеното прихващане задължението на
Заемателя се погасява изцяло, а Заемодателят изплаща на Заемателя остатъка от
заемната сума по този договора. Договорът има силата на разписка.
Доказа се,
че на 30.05.2018 г. ответницата М.Н.М. е получила в брой 1382.26 лева от
уговорената заемна сума по Договор за паричен заем № 3236791 от 30.05.2018
г.Доказа се, че „Изи Асет Мениджмънт" АД е прихванало вземането си в
размер на 1367.74 лева, произтичащо от Договор за паричен заем № 3123440 от
09.01.2018 г., от своето задължение да предостави в собственост на М.Н.М.
уговорената заемна сума в размер на 2750.00 лева по Договор за паричен заем №
3236791 от 30.05.2018 г. Установи се, че ответницата М.Н.М. е платила по
договор за паричен заем № 3236791 от 30.05.2018 г. общо 2596.00 лева, което не
се оспорва от ищеца.
Настоящият състав споделя
изложените от адв.Г. аргументи, че за да се извърши прихващане по чл.103, ал.1 ЗЗД следва да е налице съществуването на две действителни вземания (задължения); вземанията да са насрещни;
двете вземания да имат за предмет пари или еднородни и заместими вещи;
вземането на страната, която прихваща (активното вземане) да е изискуемо и ликвидно.
Установи се в процеса, че на
09.01.2018 г. „Изи Асет Мениджмънт" АД и ответницата М.Н.М., са сключили
Договор за паричен заем № 3123440. По силата на договора Заемодателят „Изи Асет
Мениджмънт" АД се е задължил да отпусне на ответницата М.М., паричен заем
в размер на 2000.00 лева, за срок от 34 седмици, при 17 броя погасителни вноски
в размер на 132.41 лв., при фиксиран годишен лихвен процент по заема в размер
на 35.00 % и годишен процент на разходите в размер на 41.72 %.
В чл. 4,
ал. 1 и ал. 2 от договора, страните са уговорили, че при неизпълнение на
задължението си да предостави обезпечение до 3 дни, считано от датата на
сключване на договора, Заемателят дължи на Заемодателя неустойка в размер на
1185.24 лева. Неустойката се разсрочва и заплаща на равни части заедно с всяка
от погасителните вноски, като към размера на всяка от вноските, посочени в чл.
2, т. 2 от договора, се добавя сума в размер на 69.72 лв. Така дължимата вноска
става в размер на 202.13 лева, а общото задължение по Договора става в размер
на 3436.21 лева.
Съгласно чл. 3, ал. 1 и ал. 2 от процесният Договор за паричен заем №
3123440 от 09.01.2018 г., сключен между „Изи Асет Мениджмънт" АД и М.Н.М.,
страните са се съгласили, че със сключването на същия ще се рефинансира
текущият заем на ответницата, като се погаси изцяло задължението по Договор за
паричен заем № 3034827 от 13.09.2017 г., което към датата на подписване на
договора е в размер на 580.48 лева.
Съгласно чл. 3, ал. 1 и ал. 2
от договор за паричен заем № 3123440 от 09.01.2018 г., сключен между „Изи Асет
Мениджмънт" АД и М.Н.М. Димитрова, страните са направили изрично изявление
за прихващане на насрещни изискуеми задължения, като от заемната сума по този
договор, Заемодателя прихваща задължението на Заемателя по Договор за паричен
заем № 3034827 от 13.09.2017 г. в размер на 580.48 лева, като след извършеното
прихващане задължението на Заемателя се погасява изцяло, а Заемодателят изплаща
на Заемателя остатъка от заемната сума по този договора. Договорът има силата
на разписка.
Доказа се, че на 09.01.2018 г.
ответницата М.Н.М. е получила в брой 1419.52 лева от уговорения заем по Договор
за паричен заем № 3123440 от 09.01.2018 г.; че „Изи Асет Мениджмънт" АД е
прихванало вземането си в размер на 580.48 лева , произтичащо от Договор за
паричен заем № 3034827 от 13.09.2017 г., от своето задължение да предостави в
собственост на М.Н.М. уговорената заемна сума в размер на 2000.00 лева по
Договор за паричен заем № 3123440 от 09.01.2018 г.; че ответницата М.Н.М. е
платила по договор за паричен заем № 3123440 от 09.01.2018 г. общо 2021.32
лева; както и, че общият размер на внесените от ответницата М. суми през
периода от 30.01.2018 г. до 30.05.2018 г.- /с включена сума в размер на 1367.74
лв.- прихванатата сума от страна на „Изи Асет Мениджмънт" АД/ е 3389.06
лева. Тъй като сумата 1367.74 лв. не е платена от ответницата, то действително
платените от нея суми по договора са в размер на 2021.32 лева/3389.06 лв. -
1367.74 лв. = 2021.32 лв./.
Това се потвърждава и от
представената по делото от „Изи Асет Мениджмънт" АД подробна Справка за
извършени плащания по Договор за паричен заем № 3123440 от 09.01.2018 г.,
сключен между „Изи Асет Мениджмънт" АД и М.М., която съдържа подробна
информация за размера на платените суми, какво е погасено с тях и датите на
които са извършени плащанията от ответницата М.. В справката е посочено, че на
30.05.2018 г. е заплатена сума в размер на 1367.74 лв., като със сумата са
платени: главница- 878.88 лв.; лихва-0.84 лв.; неустойка- 488.02 лв. В
справката е посочено, че с тези суми на 30.05.2018 г. е предсрочно погасено
изцяло задължението и кредита е приключен. Общо платено по кредита- 3389.06 лв.
/с включена сума в размер на 1367.74 лева- прихванатата сума от страна на „Изи
Асет Мениджмънт" АД/, в това число:Главница- 2000.00 лв.;Лихва- 203.82
лв.и Неустойка- 1185.24 лв.
Доказа се,
че годишния процент на разходите /ГПР/ надвишава пет пъти размера на законна
лихва /чл.19, ал.4 ЗПК/, поради което съдът приема, че е налице съществено
нарушение в съдържанието на договорите за потребителски кредит, такова по чл.
11, ал. 1 т. 10 от ЗПК. Посоченият ГПР по всеки един от договорите за кредит е
неточен и заблуждава потребителя. Това е така, тъй като в чл. 4, ал. 1 и ал. 2
от всеки от договорите за кредит е предвидена неустойка, която представлява
възнаграждение за кредитора и следва да се включат в ГПР съгласно нормата на
чл. 19, ал. 1 от ЗПК, която дава легална дефиниция на понятието ГПР.
Невключването на неустойката в посочения в потребителския договор размер на ГПР
води до това, че има разлика между посочения и действително прилагания, което
по същество е равнозначно на непосочване на ГПР по кредита, както се посочи
нарушение по чл. 11, ал. 1 т. 10 от ЗПК. В тази връзка ако към договорната
лихва се прибави и неустойката, то за
Предвид
изложеното съдът счита, че заявената искова претенция е неоснователна и
недоказана, поради което подлежи на отхвърляне.
По разноските:
С
оглед изхода на делото, на основание чл.78, ал.3 ГПК право на разноски има
ответницата, които
следва да бъдат присъдени в размер на 1201.30 /хиляда двеста и един лев и
тридесет стотинки/ съгласно приложен по реда на чл.80 ГПК списък на разноските.
Мотивиран от горното и на
основание чл.235 от ГПК, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения
от „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление: гр. С.***, представители И. К. и Я. Я. иск с правно основание
чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК - да бъде признато за
установено по отношение на М.Н.М., ЕГН **********, с адрес: ***, наличието на
вземане на ищеца, за сумата 1598.41 – хиляда петстотин деветдесет и осем лева и
четиридесет и една стотинки, представляваща главница по Договор за паричен заем
№ 3236791 от 30.05.2018 г., ведно със
законната лихва, считано от 28.09.2020 г. до окончателното изплащане на вземането,
сумата 154.64 – сто петдесет и четири лева и шестдесет и четири стотинки,
представляваща договорна лихва за периода от 13.06.2018 г. до 01.05.2019 г.,
сумата 187.41 – сто осемдесет и седем лева и четиридесет и една стотинки,
представляваща законна лихва за периода
02.05.2019 г. до 27.08.2020 г., сумата 63.77 – шестдесет и три лева и
седемдесет и седем стотинки, представляваща разноски за платена държавна такса
и сумата 50.00 – петдесет лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение,
съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК във вр. чл. 37 от ЗПП във вр. чл. 26 от Наредбата
за заплащането на правната помощ, като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА на основание
чл.78, ал.3 от ГПК „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление: гр. С.*** представлявано от И. К. и Я. Я., да заплати на М.Н.М.,
ЕГН **********, с адрес: ***, сумата 1201.30 /хиляда двеста и един лев и тридесет стотинки/ съгласно
сторени съдебно-деловодни разноски, съобразно приложен по реда на чл. 80 ГПК
списък.
Решението
може да се обжалва пред Окръжен съд - гр.Ловеч
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен съдия: