Р А З П О Р Е Ж Д А Н Е
в
закрито заседание на 15.01.2021 г., по гр.дело № 92 по описа за 2021 г. на
Старозагорския районен съд, докладвано от съдията Р. и за да се произнесе взе
предвид следното:
След като извърши съгласно чл. 129, ал.
1 ГПК служебна проверка на редовността на подадената искова молба, съдът
намери, че същата не отговаря на изискванията на чл. 127, ал. 1, т. 3-5 ГПК, освен
което подлежи и на вписване, а не е вписана, поради което и на основание чл.
129, ал. 2 ГПК
Р
А З П О Р Е Д И:
ОСТАВЯ
БЕЗ ДВИЖЕНИЕ исковата молба.
ДА
СЕ ИЗПРАТИ чрез пълномощника му съобщение на ищеца В.М.М.,
в едноседмичен срок от получаването му, с поправена искова молба по чл. 129,
ал. 5 ГПК, с препис за ответника съгласно чл. 128, т. 3 ГПК, да отстрани следните
нередовности на исковата си молба, а именно:
1). да посочи цената на предявения установителен иск за собственост, тъй като е оценяем, а цената му не е посочена, която да определи по
правилото на чл. 69, ал. 1, т. 2 ГПК – данъчната оценка на спорната ½
идеална част от процесния апартамент (чл. 127, ал. 1,
т. 3 ГПК);
2).
да отстрани и противоречието между обстоятелствената част на исковата си молба,
в която излага само обстоятелства, че е собственик на този апартамент, тъй като
го закупил изцяло с лични средства по време на брака си, сочещи на правен
интерес само от положителен установителен иск за
собственост на спорната ½ идеална част от него срещу ответника, и петитума, с който противоречиво на горното е предявил против
същия отрицателен установителен иск за собственост на
същата идеална част, с който отрича правото му на собственост върху нея, без обаче
да излага обстоятелства за неосъществяването на юридическия факт (дарението), от който тази собственост е възникнала
за него, а само такива обстоятелства за неосъществяването на правопораждащият юридически факт (а не и на присъщите му вещно-правни
последици, които в случая ищецът единствено отрича с твърдението, че дарителката
не била собственик)
могат да бъдат основание на
такъв отрицателен установителен иск, както според т.
2б от мотивите на ТР 4/2014 от 14.03.2016 г. на ОСГК на ВКС, според които,
изложените в исковата молба по такъв иск обстоятелства за правото на
собственост на ищеца, не представляват основание на този му иск и не са част от
предмета на делото по същия, а само обосновават правния му интерес от
предявяването му срещу ответника, така и според т. 1 от мотивите на ТР 8/2012
от 27.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС, според които, правният интерес при
отрицателен установителен иск за собственост се
поражда от твърдението за притежавано от ищеца, различно от спорното, право
върху същия обект, чието съществуване би било отречено или пораждането,
респективно упражняването му би било осуетено от неоснователната претенция на
ответника, какъвто не е случая (т.
5 от ТР 1-2013-ОСГТК на ВКС, чл. 127, ал. 1, т. 4 и 5 ГПК).
3). да впише искова си молба в С..
УКАЗВА
на ищеца, че ако в дадения срок не отстрани всички горепосочени нередовности на исковата си молба, на основание чл. 129,
ал. 3 ГПК, същата ще му бъде върната.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО
не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: