№ 3535
гр. Варна, 14.09.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на
четиринадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Ирена Н. П.ва
Членове:Иванка Д. Дрингова
Ивелина Владова
като разгледа докладваното от Иванка Д. Дрингова Въззивно гражданско
дело № 20233100501611 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. № 46805/21.06.2023г. от Институт
по металознание, съоръжения и технологии с център по хидро[1]и
аеродинамика „Акад. Ангел Балевски“ при БАН, ЕИК ************* с адрес
гр. София, ул. Шипченски проход № 67, чрез процесуалния му представител
адв. П. Х. А. от САК, срещу решение № 1857 от 25.05.2023г., постановено по
гр. дело № 3763/2022г. на Варненския районен съд, VII-ми състав, с което
въззивникът е осъден да заплати на всеки от въззиваемите С. Н. Я., ЕГН
********** и С. Й. Я., ЕГН **********, и двамата от гр. Варна, ул. „****“,
бл. 17, вх. Б, ет. 6, ап. 35, по 150000 лева, представляващи обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в душевни болки и
страдания, вследствие смъртта на съпруга/баща Йордан С.ов Я., настъпила в
резултат на трудова злополука на 01.10.2021г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба -
24.03.2022г. до окончателното погасяване на задължението и по 7250 лева,
представляваща лихва за забава върху главницата начислена за периода от
01.10.2021г. до 23.03.2022г.вкл., на основание чл.200, ал.1 КТ.
Въззивникът намира обжалваното решение за неправилно, като
постановено в противоречие с материално-правните и процесуалните норми,
и за необосновано. Сочи, че съдът е възприел погрешно действителната
фактическа обстановка; не е обсъдил всички доказателства по делото, а
коментираните доказателства не са обсъдени в цялост и в съвкупност с
останалите доказателства; на база на погрешно възприетата фактическа
обстановка и ролята на лицата, допринесли за настъпване на трудовата
злополука, е достигнал до изводи, които са необосновани и не почиват на
1
действителната фактическа обстановка. Изразява несъгласие с извода на съда
за липса на съпричиняване от страна на пострадалия работник. Сочи, че
последният е бил запознат с механизма на работа на буксировъчната количка,
вкл. че не трябва да стои в опасната зона и не е проявил съобразителност да
отчете местоположението си, макар и да е знаел, че работодателят не е
осигурил безопасни условия на труд и въпреки това е предприел
изпълнението на работата при липса на елементарно старание и внимание и
пренебрегвайки основни правила за безопасност. Могъл е да предвиди
настъпването на вредите, но се е надявал да предотврати неблагоприятните
последици от поведението си, като не е положил грижа, която и най-
небрежният би положил в подобна ситуация на работа, тоест е налице
хипотезата на груба небрежност. Позовава се на съдебна практика. Освен това
намира, че първоинстанционният съд е определил размера на обезщетението
за неимуществени вреди без да мотивира извода си по отношение на
съпоставимостта му със средния, обичаен размер, установен от съдебната
практика. Отправеното искане е да се отмени обжалваното решение и да му
се присъдят сторените съдебно-деловодни разноски пред двете инстанции.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор от насрещните
страни по жалбата, в който е изразено становище за неоснователност на
оплакванията срещу постановеното решение, което намират за правилно и
законосъобразно. Излагат, че липсват данни по делото пострадалият да е
проявил груба небрежност и самонадеяно да е пренебрегнал риск, за който да
е бил инструктиран. Намират присъдените им обезщетения за съобразени с
претърпените от тях болки и страдания, със съдебната практика и с
икономическата конюнктура в страната. Молят за потвърждаване на
атакуваното решение и за присъждане на разноски пред въззивната
инстанция, съставляващи заплатено адвокатско възнаграждение.
Доказателственото искане на въззивника за приемане като ново
доказателство по делото предложение изх № 329/12.06.2023г. от въззивника
до въззиваемия С. Й. Я. за промяна на работното място и длъжност следва да
се остави без уважение. Същото е ирелевантно към повдигнатия спор,
доколкото в исковата молба липсват твърдения, че въззиваемият търпи болки
и страдания от факта, че продължава да работи на работното място, което е
заемал към момента на настъпването на трудовата злополука с неговия баща.
Постъпилата въззивна жалба е редовна, депозирана е в срока по чл. 259,
ал. 1 от ГПК и отговоря на изискванията на чл. 260 от ГПК – подадена е от
надлежна страна, срещу акт, подлежащ на обжалване и съдържа останалите
необходими приложения.
Воден от горното и на основание чл. 267 ГПК, съставът на Варненски
окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба вх. №
46805/21.06.2023г. от Институт по металознание, съоръжения и технологии с
2
център по хидро[1]и аеродинамика „Акад. Ангел Балевски“ при БАН, ЕИК
************* с адрес гр. София, ул. Шипченски проход № 67, чрез
процесуалния му представител адв. П. Х. А. от САК, срещу решение № 1857
от 25.05.2023г., постановено по гр. дело № 3763/2022г. на Варненския
районен съд, VII-ми състав, с което въззивникът е осъден да заплати на всеки
от въззиваемите С. Н. Я., ЕГН ********** и С. Й. Я., ЕГН **********, и
двамата от гр. Варна, ул. „****“, бл. 17, вх. Б, ет. 6, ап. 35, по 150000 лева,
представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
изразяващи се в душевни болки и страдания, вследствие смъртта на
съпруга/баща Йордан С.ов Я., настъпила в резултат на трудова злополука на
01.10.2021г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на исковата молба - 24.03.2022г. до окончателното погасяване на
задължението и по 7250 лева, представляваща лихва за забава върху
главницата начислена за периода от 01.10.2021г. до 23.03.2022г.вкл., на
основание чл.200, ал.1 КТ.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ доказателственото искане на въззивника
за приемане на ново писмено доказателство.
НАСРОЧВА производството по възз. гр. дело № 1611/2023г. на ВОС на
18.10.2023г. от 9,30ч. , за която дата и час да се призоват страните, ведно с
препис от настоящото определение.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3