Р Е Ш Е Н И Е
№………..
гр. Варна, 28.10.2019 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ТРИДЕСЕТИ състав в публично заседание на трети октомври през две хиляди и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЕЛЕНА НИКОЛОВА
при секретаря КИЧКА ИВАНОВА като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 5854 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на К.И.В., ЕГН **********, с адрес: *** срещу ЗАД „Далл Богг: Живот и Здраве”
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление *** по чл.432, ал.1
от КЗ за заплащане на сумата от 10 лева, представляваща частичен иск от сумата в размер на 43.49 лева, представляваща обезщетение за забава за сумата в размер на 1 887.45 лева., с която ответното дружество е изпаднало в забава за периода от 31.01.2017г. - датата на увреждането до 16.02.2017г., както и обезщетение за забава за сумата в размер на 1 536.91 лева, за периода от 17.02.2017г. до 08.05.2017г. - ден преди датата на депозиране на исковата молба на 09.05.2017г. по образуваното гр.д. № 6089/2017г. по описа на ВРС, 26 състав. Претендират се и направените по делото разноски.
В исковата молба са изложени твърдения, че на 31.01.2017г. около 11,15 часа в гр. Варна, в двора на „ДЗИ“
на ул. „Мургаш“,
автомобилът на ищеца бил ударен от лек автомобил „Фолксваген Поло”
с рег.№ ХХХХ, управляван от И. Н.. Автомобилът на ищеца бил паркиран в двора на „ДЗИ“
пред автосервиз „Карколор“.
Отивайки до автомобила ищецът установил, че е ударен в предна дясна част. След преглед на видеокамерите на сервиза се установило, че водачът на лек автомобил „Фолксваген Поло”
с рег.№ ХХХХ при маневра на заден ход е блъснал автомобила на ищеца. За ПТП били уведомени компетентните органи, които посети местопроизшествието, прегледали записите и предприели издирване на виновния водач. След като бил открит бил съставен и протокол за ПТП. Автомобилът, управляван от виновния водач бил застрахован по застрахова „гражданска отговорност”
при ответното дружество, обективиран в застрахователна полица № BG/30/116002243580
със срок на действие от 22.08.2016г. до 22.08.2017г. Ищецът уведомил ответното дружество за настъпилото ПТП на 31.01.2017г. В опис претенция по щета били описани всички щети по автомобила. На 16.02.2017г. ищецът получил обезщетение за претърпените вреди в размер на 350.54 лева, която сума не покривала щетите.
На 09.05.2017г. завел съдебен иск срещу застрахователя за изплащане на застрахователно обезщетение необходимо за възстановяване на автомобила. По образуваното гр.д. № 6089/2017г. по описа на Варненски районен съд, 26 състав с Решение № 4067/12.10.2018г. ответното дружество било осъдено да му заплати сумата в размер на 1 536.91 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди в резултат на ПТП реализирано на 31.01.2017г. в гр. Варна, причинено по вина водача на л.а. „Фолксваген Поло" с рег. № ХХХХ, застрахован по договор за гражданска отговорност при ответното дружество, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда - 09.05.2017г. до окончателното изплащане на задължението.
Сочи, че съгласно чл. 86, ал. 1 от ЗЗД при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва от деня на забавата. На осн. чл. 84, ал.З от ЗЗД „При задължение от непозволено увреждане длъжникът се смята в забава и без покана.",
поради което ответникът е в забава от датата на увреждането - 31.01.2017 г.
Твърди, че ЗК „ЛЕВ ИНС" АД, му дължи обезщетение в размер на 8.91
лева върху сумата от 1 887.45 лева, за периода от 31.01.2017г. до 16.02.2017г. - датата на частичното плащане на обезщетение от 350.54 лева, както и обезщетение за забава в размер на в размер 34.58 лева върху сумата от 1 536.91 лева, която представлява остатък от незаплатеното обезщетение, след частичното плащане за периода от 17.02.2017г. до 08.05.2017г. - ден преди датата на исковата молба.
Ответникът оспорва предявения иск като неоснователен. Твърди, че предявеният искове са недопустими и неоснователни и не трябва да бъдат допуснати до разглеждане от съда. Сочи, че по предявените искове, Районен съд -
Варна, гражданско отделение, 26-ти състав се е произнесъл с Решение
№ 4067 от 12.10.2018 г. по гр. д.
№ 6089 / 2017 г., с което е уважил законна лихва върху сумата от предявяване на иска - 09.05.2017 г. до окончателното изплащане, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ и чл.
86 от ЗЗД. На
22.03.2019
г. чрез ЧСИ Людмил Станев, per. № 895
е заплатена на К.В.И. сумата от
3 231, 37 лв. ведно със Законна лихва за периода 09.05.2017 г. до 03.04.2019 г., с което застрахователното дружество е изпълнило решението на съда относно присъдената сума по акцесорния иск. Твърди, че недопустим се явява искът за законна лихва по чл. 86, ал.
1 ЗЗД, тъй като кредиторът вече е упражнил по съдебен ред правата си, произтичащи от забавата. Горепосоченото решение се ползва със силата на присъдено нещо, тъй като е влязло в сила на 21.02.2019 г. и ищецът не е оспорил началната дата на претендиране на акцесорния иск по чл. 86 ЗЗД.
Твърди, че тъй като е налице застрахователна полица № BG/30/116002669982 обективирана в застрахователен договор е приложима разпоредбата на чл. 497 КЗ. Счита за неоснователно твърдението на ищеца, че застрахователното дружество е изпаднало в забава и дължи законна лихва за периода от 31.01.2017 г. (дата на ПТП) до 08.05.2017 г., тъй като било извършено плащане на застрахователно обезщетение в размер на 350,54 лв., а съгласно чл. 497, ал.
1, т.
2 КЗ, Застрахователят дължи законна лихва за забава върху размера на застрахователното обезщетение, ако не го е определил и изплатил в срок, считано от по-ранната от двете дати", поради което застрахователят не е изпаднал в забава.
Навежда, че доколкото претенцията се основава не на прекия иск по чл. 45 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) срещу деликвента, а е на основание чл.
432, вр. с чл. 380 от КЗ, размерът на законната лихва върху главницата следва да се изчислява съгласно специалните императивни разпоредби на чл. 497 от КЗ, а не на общите такива в чл. 84 от ЗЗД. Сочи, че предвид, че с Решение
№ 4067 от 12.10.2018 г. по гр. д.
№ 6089 / 2017 г. по описа на Районен съд -
Варна, съдът е определил правилно законната лихва съгласно разпоредбите на КЗ и с оглед на изложеното по-горе предявеният иск за установяването на дължимостта на законната лихва върху главницата за периода от 21.03.2017 г. до 08.05.2017 г., е изцяло неоснователен и трябва да бъде отхвърлен изцяло.
Твърди, че утвърдено от теорията и практиката е, че отговорността на застрахователя е обусловена от тази на прекия причинител на ПТП, че съгласно чл. 84, ал. 3 от ЗЗД причинителят на вредата се счита в забава от деня на непозволеното увреждан, че с новия Кодекс на застраховането /обн. - ДВ, бр. 102 от 29.12.2015 г., в сила от
01.01.2016 т.1 законодателят ограничава отговорността на застрахователя за дължимите от застрахователя на делинквента лихви върху обезщетението, тъй като съгласно нормата на чл. 497, ал. 1 от КЗ застрахователят дължи законната лихва за забава върху размера на застрахователното обезщетение, ако не го е определил и изплатил в срок, считано от по-ранната от двете дати: 1.
изтичането на 15
работни дни от представянето на всички доказателства по чл. 106, ал. 3 от КЗ; 2. изтичането на срока по чл. 496, ал. 1 освен в случаите, когато увреденото лице не е представило доказателства, поискани от застрахователя по реда на чл. 106, ал.
3.
Счита за неоснователен довода на ищеца, че лихва се дължи съгласно общите правила уредени в чл. 84 от ЗЗД. Сочи, че Законодателят е уредил с параграф 22
от ПЗР на новия кодекс за кои случаи се прилагат нормите на отменения кодекс, като настоящият случай не е сред тях, тъй като застрахователната полица е от 22.08.2016 г., поради което следва да се приложи новият КЗ и конкретно приложение следва да намери чл. 497, ал.
1, т. 2 от КЗ във връзка с чл. 496, ал.
1 от КЗ.
Заявява, че евентуално, в случай на уважаване на настоящия иск, като най-ранна дата, от която се дължи лихва за забава върху обезщетението за имуществени вреди, следва да се приеме 31.04.2017 г., а евентуално ако съдът не приеме горното и в случай на уважаване на настоящия иск, за най-ранна дата на изпадане в забава следва да се приеме денят на извършеното плащането на извънсъдебна фаза, видно от „Авизо местен превод" от 16.02.2017 г.
По разноските сочи, че тъй като ответното дружество е изплатило изцяло своите задължения по доброволен ред и е било абсолютно добросъвестно, с поведението си не е дало повод за завеждане на тази искова претенция, в която връзка моли съдът да му присъди разноски.
Съдът, като прецени съобразно чл.12 и чл.235 ГПК поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните и по вътрешно убеждение, приема за установено от фактическа страна следното:
По делото е приложено гр.д.№ 6089/2017 г. на ВРС. Видно от постановеното по него Решение №4067/12.10.2018 г. ЗАД „Далл Богг: Живот и Здраве”
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление *** е осъдено да заплати на К.И.В., ЕГН **********, с адрес: *** сумата от 1536,91 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в увреждания по лек автомобил „Фолксваген Пасат”
с рег. № ХХХХ, в резултат на ПТП, настъпило на 31.01.2017г. в гр. Варна, в двора на „ДЗИ“
на ул. „Мургаш“,
виновно причинено от водач на лек автомобил „Фолксваген Поло”
с рег.№ ХХХХ, застрахован по договор за „Гражданска отговорност”
в ЗАД „Далл Богг: Живот и Здраве”
АД, със застрахователна полица № BG/30/116002243580
със срок на действие от 22.08.2016г. до 22.08.2017г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба –
09.05.2017г. до окончателното плащане, на основание чл.432, ал.1 от КЗ.
От горното дело също е видно, че исковата молба по него е депозирана на 09.05.2019 г.
Между
страните не е спорно, че ищецът е депозирал застрахователна претенция на 31.01.2017 г., във
връзка с настъпило на същата дата
ПТП, въз основа на която била
образувана щета №**********;
че дължимото се цялостно обезщетение за причинените вследствие на възникналото застрахователно събитие вреди са в общ
размер на 1 887.45 лева, съгласно Решение №4067/12.10.2018 г., постановено по гр.д.№ 6089/2017 г. на ВРС; че на 16.02.2017 г. ответното дружество е заплатило на ищеца сумата от 350,54 лв. по така заведената застрахователна претенция; че към датата на депозиране на исковата молба,
по която е образувано гр.д.№
6089/2017 г. това е била единствената платена сума.
От така изложената фактическа обстановка, в съответствие с приложимите към спора правни норми, съдът стигна до следните правни изводи:
На първо място
по възражението на ответника за недопустимост на исковата претенция, поради наличие на влязло в сила решение между страните и съответно наличие на сила на пресъдено нещо
по отношение на претендираната лихва
съдът намира същото за неоснователно, доколкото с предявения като
предходен иск е заявена претенция за заплащане на застрахователно обезщетение за претърпяното ПТП,
ведно със законната лихва, считано от завеждане на исковата молба
в съда (от 09.05.2017 г.) до окончателното заплащане на присъдената сума,
а по настоящото дело се претендира мораторна лихва за предхождащ исковата молба период от датата на настъпване на застрахователното събитие да завеждане на предходната искова молба (от 31.01.2017г. до 08.05.2017г., или в настоящия случай
се касае за различно основание на исковата претенция. Съгласно чл. 298, ал.1 от ГПК решението влиза
в сила само между същите
страни, за същото
искане и на същото основание, или в настоящият случай не са налице кумулативно дадените от чл.
298, ал.1 от ГПК предпоставки за наличие на сила на пресъдено нещо между страните, досежно настоящия спор.
Съгласно разпоредбата на чл. 429, ал.1 от Кодекса на застраховането с договора за застраховка "Гражданска отговорност" застрахователят:
1. се задължава да покрие в границите на определената в застрахователния договор застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие;
2. може да се задължи да покрие в границите на определената в застрахователния договор застрахователна сума отговорността на застрахования за неизпълнение на негово договорно задължение.
Съгласно ал. 2, т.1 на същия член в застрахователното обезщетение по ал. 1 се включват и лихви за забава, когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице при условията на ал. 3.
А съгласно чл. 429, ал.3 от КЗ лихвите за забава на застрахования по ал. 2, т. 2, за които той отговаря пред увреденото лице, се плащат от застрахователя само в рамките на застрахователната сума (лимита на отговорност). В този случай от застрахователя се плащат само лихвите за забава, дължими от застрахования, считано от датата на уведомяването от застрахования за настъпването на застрахователното събитие по реда на чл. 430, ал. 1, т. 2 или от датата на уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице, която от датите е най-ранна.
Съдът счита, че именно чл. 429 от КЗ е приложим към настоящия спор, доколкото той касае лихви за забава именно върху обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност“.
Цитираният от ответника в отговора на исковата молба чл. 497 от КЗ касае договорите по имуществено застраховане и в частност застраховка „КАСКО“, поради което е неприложим към настоящия спор.
В настоящото производство се претендира лихва
за забава, считано от застрахователното събитие 31.01.2017 г. Същото обаче
съгласно цитирания чл.
429 от КЗ следва да се дължи
от по-ранната от двете дати:
датата на уведомяването от застрахования за настъпването на застрахователното събитие или датата на уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице. Доколкото обаче в настоящия
случай датата на застрахователното събитие съвпада с датата на предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице, то началната
дата, от която се търси обезщетение за забава е една и съща - 31.01.2017 г., поради което съдът приема именно тази дата за начална на дължимостта на лихва за забава.
С оглед липсата на спор по останалите факти, съдът намира, че ответното
дружество дължи на ищеца сумата от 43.49 лева, представляваща обезщетение за забава
за сумата в размер на 1 887.45 лева, с която ответното дружество е изпаднало в забава за периода от
31.01.2017г. - датата на увреждането до
16.02.2017г., както и обезщетение за забава за сумата в размер на 1 536.91 лева, за периода от
17.02.2017г. до 08.05.2017г. - ден преди датата на депозиране на исковата молба
на 09.05.2017г. по образуваното гр.д. №
6089/2017г. по описа на ВРС, 26 състав.
Доколкото искът е предявен като частичен ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца претендираната сума в размер
на 10,00 лв.
По отношение
на възражението на ответника, че не е станал повод за завеждане на настоящото производство, тъй като ищецът не е бил посочил банкова сметка, *** мораторна лихва, съдът намира същото неоснователно, поради две съображения:
На първо място не е спорно между страните, че първоначално определеното от застрахователя обезщетение е платено
по посочена от ищеца банкова сметка ***, или ответникът е разполагал с банкова сметка, ***.
На второ място искът не само, че не е признат от ответника,
а е изрично
оспорен.
Поради това, съдът намира, че не е налице нито една от кумулативно зададени предпоставки в чл. 78, ал. 2 от ГПК за възлагане на разноските в тежест на ищеца.
Така с оглед на изхода от спора и разпоредбата на чл. 78, ал.1 от ГПК ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати в полза на ищеца, направените от него в производство разноски. По делото са представени доказателства за направени в настоящото производство съдебно-деловодни разноски в размер на 410,00 лв., от които заплатена държавна такса в размер на 50,00 лв., и адвокатски хонорар в размер на 360,00 лв.
Мотивиран от гореизложените съображения, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА ЗАД „Далл Богг: Живот и Здраве”
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление *** ДА ЗАПЛАТИ на К.И.В., ЕГН **********, с адрес: *** сумата от 10 (десет) лева, представляваща частичен иск от сумата в размер на 43.49 лева (четиридесет и три лева и четиридесет и девет стотинки), представляваща обезщетение за забава за сумата в размер на 1 887.45 лева. - дължимо застрахователно обезщетение за настъпило на 31.01.2017г. застрахователно събитие по застраховка „Гражданска отговорност“ по полица № BG/30/116002243580,
от която както следва: 8,91 лв. върху сумата от 1 887.45 лева за периода 31.01.2017г. до 16.02.2017г. и 34,58 лв. върху сумата от 1 536.91 лева, за периода от 17.02.2017г. до 08.05.2017г. - ден преди датата на депозиране на исковата молба по гр.д. № 6089/2017г. по описа на ВРС, 26 състав.
ОСЪЖДА на основание чл.
78 ал.
1 ГПК ЗАД „Далл Богг: Живот и Здраве”
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление *** ДА ЗАПЛАТИ на
К.И.В., ЕГН **********, с адрес: *** сумата от 410,00 (четиристотин и десет) лева, представляващи разноски в настоящото производство.
Решението подлежи на обжалване
с въззивна жалба пред Варненския
окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: